Wings - Season 4 (1990) (Wings (1990) - S04E09 - It May Have Happened One Night (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
Страхотно. Да го чуем.
- "До всички заинтересовани."
"Трябва да затворят Сандпайпър. Авиокомпанията не струва."
Почвайки от самолета и стигайки до грубия пилот. Става въпрос за теб.
"Полетът ми беше пълна катастрофа."
- Това е очарователно?
Ще стигнем и до там. Единственото хубаво нещо, беше женичката,
която беше дружелюбна, вежлива и проявяваща разбиране.
Жалко, че не пишат повече хора такива писма.
Какво е това?
- Проклет да си. Разкарай се.
Звучи сякаш Рой го обират. Антонио, няма ли да направиш нещо?
Крадецо, остави приятеля ми Рой на мира.
Добре ли си?
- Не съм. Имам щурец в офиса.
Направо ме подлудява.
- Мога да ти го хвана.
Само го разкарай.
- Добре, дай ми 24 часа да го хвана.
Въпреки, че няма как да разбера, че е той, докато не го обърна.
Преди излизах с мъж, който правеше най-реалистичния звук на щурец.
Защо го е правил?
- Беше неумишлено. Беше много едър,
и като вървеше, краката му се удряха един в друг.
Беше ли с рипсени панталони, мислите си не можеш да чуеш.
Влез.
Мислех, че всички са се прибрали.
- Отбих се да видя,
дали не искаш питие.
Питие? Добре. За къде имаш предвид? Клуб Кар? Таверната на пристанището?
И тук става.
- Помислих си го.
Харесваш ли уиски?
- Да.
Опитай го и ще си на друго мнение.
Да ме напиеш ли се опитваш?
- Не, карам те да наваксаш.
Аз вече съм почнала. Какво ще кажеш, пилотче?
До дъно?
- До дъно.
Да, не е хубаво.
Рецептата за мъфини на бутилката си е някакъв знак за това.
Някакъв повод ли празнуваме?
- Не.
Малко е странно. Откакто си дошла тук, едвам ми отделяш време.
12:30 е. Наздраве.
Добре. Имам нужда да поговоря с някого.
Бившият ми приятел ми се обади. Нали няма да се обидиш,
ако за малко те приема за момиче?
- Няма. Дори ще съм поласкан.
С него живяхме във Флорида. Разделихме се, преди да дойда тук.
Имаше проблем с обвързването. Вече го няма. Каза ми, че е сгоден.
Нямаш представа какво е.
- Всъщност...
Просто не е искал мен.
- Знам какво...
Търсил е определени неща в една жена, които аз нямам. Можеше да ми ги каже.
А не да похабявам 4 години. Ще спреш ли да го защитаваш?
Не се опитвам. Просто казвах,
че и аз имам подобно преживяване.
Бях зарязан на олтара.
- Шегуваш се.
И това не е всичко. Остави ме заради брат ми.
Кажи ми, че имаш още един брат.
- Нямам.
Но и Браян си го получи. И него го заряза заради друг.
Така че знам през какво минаваш.
- Гадно е, нали?
Понякога стоя пред огледалото, питайки се дали не можех да бъда
такъв, какъвто искаше и да не държа толкова на работата.
Но накрая се отдръпвам от огледалото и всичко приключва.
Като вманиачен, нали?
- Дори повече.
Въпреки, че през последните пет минути исках да направя това...
Какво? Смееш се, значи си по-добре.
Така е. Благодаря.
Приятно е. Малко се притеснявах, преди да дойда.
Радвам се, че го направи. Поне ми даде възможност да ти покажа,
че не съм груб и незрял идиот, който само ходи подир теб.
Не се залъгвай.
Харесваше ми вниманието.
Не се залъгвай. Не смятам да спирам.
Може би трябва да ги изпием. Какво правиш?
Защо го направи?
- Защото ти ще караш.
Така ли?
- Аз определено не мога.
А може ли да попитам къде отиваме?
- У нас.
Хайде.
Какво е това?
- Разчиствам офиса на Рой.
Помоли ме да хвана един щурец.
- Какви неща има в офиса си само.
Погледни. Снимка с автограф от Никсън.
За теб е. Ето.
Каталог с булки от далечния изток.
Какво е това?
- Незавършеният роман на Рой.
"Любов на 9000м височина." Харесвах повече предното заглавие.
"Махай се."
Здравей.
- Добро утро, Антонио.
Явно не обръщам достатъчно внимание. Дори не осъзнавах,
че Алекс и Джо се срещат.
- Какво?
Тя дори не го харесва.
- Не съм ги виждала заедно.
Вчера минавах покрай сградата на Алекс и видях колата на Джо отпред.
Почакай. Внимавай.
Тази на Олд Пост Роуд?
- Да. Беше към 1:30.
Убеден ли си, че е била неговата? Черен Джийп, дървена облицовка
и вдлъбнат калник, за който не знае?
- Напълно.
Почакай. Видя ли нещо?
- Погледнах през прозореца,
но завесите бяха дръпнати. Може да е бил при някой друг.
Много хора живеят в нея сграда.
- Приятелката ми Нати Стюарт е там.
Не мисля, че посред нощ е ходил при 70 годишна унгарка с артрит.
Не се заблуждавай от артрита.
Здравей. Как си днес?
- Вчера ме остави да се напия,
но си изкарах приятно.
- Радвам се. И аз.
До после, Джо.
- До после.
Чухте ли това? Как го нарече? Нарече го Джо.
Досега го наричаше пилотче,
а сега му вика Джо.
Неопровержимо доказателство.
Ще разбера какво е станало.
Добре.
Кажи ми какво е станало между вас с Алекс снощи.
От къде знаеш, че съм бил с нея?
- Всички знаят.
Вечерта Антонио е видял колата ти пред тях и чух, че ти каза Джо.
Не ми казвай, че нищо не е станало. Цялото летище говори за това.
Цялото? Всички са като на кино.
Кажи ми какво е станало.
- Добре.
Щом ти е важно, ще ти кажа.
Вчера дойде с бутилка уиски и ме попита дали искам.
Мисля, че получавам инфаркт.
- И се съгласих. Явно бившият й
се е сгодил, било й е гадно и поиска да се разведри.
Получавам и инсулт.
- После помоли да я закарам до тях.
Което и направих.
- И?
Какво "и"?
- Какво стана после?
Няма смисъл да ти казвам, защото няма да ми повярваш.
Джо, ти си мой брат. Ще повярвам на всичко, което казваш.
Добре.
Спах с нея.
Лъжеш.
Добре. Не съм спал с нея.
Лъжеш.
Предпочиташ да съм спал с нея ли?
- Опитваш се да ме измъчваш.
Така е.
- Джо.
Само Алекс ме нарича така.
Разкарай се.
Няма да повярвате.
- Какво?
Джо няма да ми каже какво е станало.
Бил е у тях.
- Да. Отишла е при него...
оплаквайки се за бившия си. Ударили няколко питиета и отишли у тях.
Обзалагам се, че са го направили.
- Кое?
Онова дивото.
Говорим за Джо. При него е "онова".
Това е смущаващо.
- Извинявай за грубия език, Фей.
Не, още ми е неясно. Не знам за какво говорите.
Ето я Алекс. Отиди я попитай. Разбери какво е станало.
И защо да ми каже?
- Тя е жена. Жените си говоря.
Затова в женската тоалетна винаги има диван.
Здравей, Алекс. Кафе?
- С удоволствие.
Хубави дрехи.
- Благодаря.
Забавно е.
- Кое?
Хората тук.
- Какво за тях?
Ами говори се, че с Джо снощи сте били заедно.
Така ли?
- Да, но знаят само това.
В малкия град е така. Всеки си вре носа навсякъде.
Казвам ти го това, защото те чувствам като приятелка.
Такива сме.
- Ако искаш нещо да кажеш,
или да споделиш, съм насреща.
- Страхотно.
През деня или нощта.
Ще бъда винаги насреща.
И мога да ти кажа всичко, без значение колко е лично?
Напълно.
Добре. Хелън.
Чух някои хора да говорят.
Явно никой не харесва това, което правиш с косата си.
За Бога. Лоуел още ли не е хванал този щурец?
Лоуел, ела!
- Обеща да му дадеш 24 часа.
Това беше преди вещите ми да се разхвърлят наоколо.
Относно това. Не мисля, че е уместно мъж като теб да има такъв плакат.
Жена с прашки да кара на едно колело?
- Ако беше в Париж и носеше хляб,
щяха да го нарекат изкуство.
Какво?
Скоро трябва да приключи.
- Лоуел, откачи ли? Какво е това?
Опиат за щурци, който сутринта направих в гаража. Безопасен е.
Само дето лопатата, с която го бърках после се огъна.
Лоуел, офисът ми трябва.
Имай търпение, Рой. Ловът на щурци изисква време.
Накрая по-умният ще спечели.
Боже, май си забравих содата?
Никога не съм искал така силно нещо да умре.
Ще хване този щурец.
- Вярно, щурецът.
По дяволите!
- Нещо нередно ли?
Да. Не забелязах тази вилица.
Просто това с Джо и Алекс ме подлудява.
Не мога да ям, не мога да спя. Трябва да разбера какво е станало.
Обадих се на приятелката ми Нати.
- И какво каза?
Нищо. Юли е починала. А пропуснеш ли среща на випуска,
всички после те забравят.
- Антонио, откри ли нещо?
Добре. Говорих с мои колеги.
Колата на Джо е дошла пред Алекс не по-рано от полунощ,
и не по-късно от 2:30. Стъпките водещи към колата
показват, че е тръгнал между 2 и 4, защото са били пълни с дъждовна вода,
което води до неизбежното заключение,
че нямам личен живот.
Това е нелепо. Не сме деца. Ако искаш отговора на въпроса...
просто попитай.
- Да си правила нещо с косата си?
Гледай си работата.
Здравей, Джо.
Какъв прекрасен ден, нали?
О, Джо.
Кажи ми... От колко време сме приятели?
Нищо няма да ти кажа.
- Поне опитах.
Хвана ли го?
- Както обещах, Рой.
Всичко пак ще си е както преди.
Отново е тихо. Лоуел, как го направи?
- Газът, който използвах...
го дезориентира. После като влязох и се осъзнах къде съм...
беше детска игра да го хвана. Погледни.
Няма проблем, Рой. Още е упоен.
- Не си ли го убил?
Не мога да правя опити върху умрял щурец.
Мърда. Затвори кутията.
Право в офиса ти.
По дяволите. Не го ли очакваше?
- Всъщност, не.
Не се виждат често бременните женски да скачат така.
Чук, чук.
- Здравей, Алекс.
Две нощи подред.
- Дано хората не почнат да говорят.
Забавно, нали? Цялото летище е обсебено...
от едно и също нещо.
- Разгадаването на голямата мистерия.
Да. Са, или не са.
Ами сме, или не сме?
Какво?
- Чу ме.
Почакай. Шегуваш ли се? Мислех, че нощта беше запомняща се.
Виж, по принцип не пия така.
- Значи не помниш нищо от вчера?
Само моменти. Краят ми е неясен.
- Не мога да повярвам.
Цялото летище умира да получи повече информация,
и само аз знам всичко. Чувствам се като Йода.
Защо не ми кажеш какво стана?
- Вероятно бих могъл,
но ако ти кажа, всичко ще приключи. Така ми е забавно.
Добре. Знам какво е станало, като цяло. Закарал си ме до нас.
Трябва да съм влязла и заспала.
Да, права си... Основно беше така.
Онази снимка над камината? Авиационният костюм ти отива.
Добре. Видял си дневната ми. Изпратил си ме до вратата.
Да. Основно беше така.
А голямото ти легло? Хубаво е. Винаги съм искал такова.
Добре, вероятно си видял дневната и спалнята ми.
Това го обяснява.
Но не обяснява от къде знам, че имаш ароматизирани възглавници.
Имам работа.
Джо, Сатана, взе да се изтърква. Защо просто не ми кажеш?
Защото искаш да го направя.
Откакто дойде на острова, имаше предимство. Знаеше, че те харесвам,
и ме въртеше на пръста си. Сега...
Изведнъж, аз станах начело. Точно така.
Аз съм на шофьорското място.
Явно не ти е хрумвало, че и аз може да те харесвам.
Какво?
- Не се ли замисли,
че може да се държа студено с теб и поради други причини?
Какви например?
Бях уплашена. Нова съм в града. Преживях раздяла с някого.
Бях уязвима. След това, един приятно изглеждащ,
сексапилен мъж ми се представя. Бях възбудена.
Можех само да не се поддавам на желанието, което изпитвах.
Но ако го бях направила...
- Сега ме съблазняваш,
за да разбереш, дали вчера не съм те съблазнил и аз ли?
Щом искаш да се държиш като свиня, продължавай. Но помни едно.
Когато бях наранена, дойдох при теб. Човек, на когото да се доверя,
пред когото да се открия. Явно съм грешала.
Дори нямаше да ме последваш?
- Нямаше.
Добре, пилотче, печелиш. Знам кога ме пързалят.
Значи почна да си спомняш?
Махам се.
- Добре. Почакай. Ще ти кажа. Ела.
Седни.
Когато отидохме у вас,
ти ме покани да вляза. Говорихме и беше наистина приятно.
После заспа на рамото ми. Затова те взех на ръце,
и те сложих в спалнята ти, след което си тръгнах.
Благодаря. Явно не си задник.
- Извинявай, че те разочаровах.
По-добре да вървя. Само още нещо, което не помня.
Целунах ли те за лека нощ?
- Не си.
Беше приятно.
- Кой пак е на шофьорската седалка?
Превод: -=GrInD=-