Wings - Season 4 (1990) (Wings (1990) - S04E07 - It's So Nice to Have a Mather Around the House (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
Не мога да повярвам.
Да, ще оставя съобщение след сигнала.
Здравей, Майкъл. Познай. И без това не исках да излизаме.
Имам по-приятни неща за вършене от това да прекарам още една...
скучна вечер слушайки за терапиите ти. Радвам се, че откри...
детето в теб, защото така, поне някой ще се смее на шегите ти.
Хелън!
- Майкъл.
Извинявай, че закъснях. Колата ми закъса в Хаянис.
Едвам хванах последния полет.
Не исках да пропускам срещата ни.
О, Майкъл. Нахлуха терористи,
които ме накараха да го кажа. Връщат се.
Какъв ден имах само. Почакай само, за да ти разкажа.
Добро утро. Хелън, едно кафе, моля.
Идва. Хубави ръкавици.
Благодаря. Направени са от телешка кожа.
Чичо ми ги прави в Италия и ги продава на по 10 долара.
Виждала съм такива в Мейси за 100$.
- Ако искате, мога да ви поръчам.
По поръчка са. Ще изпратя очертания от ръцете ви по факса.
Аз ще искам.
- Добре, Хелън. Един чифт.
И аз ще взема една.
- Фей, един чифт.
Не, една ръкавица. Загубих подобна ръкавица преди години. Лявата.
Или беше дясната. Ето какво. Ще взема по една и от двете.
Фей, един чифт.
- Искам един чифт за майка си.
Сега ще си очертая ръката.
- Но така няма да й пасне.
Именно. Така ще ми ги даде после.
Здравей. Алекс Ламбърт, пилот на хеликоптер от рая.
Душата си на дявола ще продам за нея.
- Бих се влачил гол по стъкла,
за да й целуна стъпките.
Аз бих вървял по горещи въглища, за да стигна до тези стъкла.
Бих плувал в басейн с пирани.
- Спрете. Ужасни сте.
Бих ви сритала и двамата, но се притеснявам, че може да ви хареса.
Джо, отивам да я поканя на среща.
- Нямаш шансове.
Напротив. Нося си късметлийските гащи.
С тях съм. Добро утро. Може ли да се присъединя?
В свободна страна сме, мазньо.
- Мазньо. Много ми харесва.
Имаме си своите прякори.
- Защото не ти помня името.
Виж, в събота организирам малко парти на лодката си.
Ще се съберем няколко човека и ще гледаме ветроходната регата.
Искаш ли да дойдеш?
- Какво пък. Добре.
Знам, че... Моля?
- Знам какво ще стане.
Ще продължиш да ме каниш, а аз ще ти отказвам, докато накрая не ми омръзне.
Затова го пропускам и ще излезем.
- Страхотно.
Но нека не пропускаме други неща.
- Ще се видим в събота, мазньо.
Да. Ще излезе с мен.
Алекс, с мен.
- Признавам. Малко съм разочарована.
Мислех, че има по-добър вкус с мъжете.
Очевидно няма.
Лоуел, колко ще ми струва, за да наема...
прилична лодка за един ден? Нищо изхвърлящо се, но да може...
да впечатли една жена.
- За един ден? 300, 400 долара.
Добре. Друг въпрос. Мога ли да заема лодката ти в събота?
Разбира се.
- Страхотно. Длъжник съм ти.
Сигурно си го чувал и преди, но имаш много меки устни.
Добро утро, Джо. Как си?
- Добре.
Кого залъгвам. Предния ден можех да поканя Алекс,
но не го направих. Браян я покани, излязоха и сега е по-лошо.
Вчера не се прибра. Типично за него. Винаги му е излизал късмета.
Още от деца. Веднъж се обзаложихме...
- Джо. Въпросът ми беше реторичен.
Какво ти става?
- Говориш само за Алекс.
Харесвам я, мила е, но никоя жена не иска постоянно да й се говори...
за друга жена. За в бъдеще, ще ти бъда много признателна,
ако се замисляш как се чувствам.
Съжалявам, Хелън. Права си.
Мислиш ли, че са спали?
Джо, няма да повярваш какво стана.
- Не искам да слушам...
за постиженията ти с Алекс.
- Не съм спал с нея.
Потопих лодката на Лоуел.
Слава Богу.
Джо, не разбираш. Потопих лодката на Лоуел.
Какво? Как? Как се случи?
- Оставих за малко руля,
и се забих в 18 метрова лодка.
- Не си успял да видиш...
18 метрова лодка?
- Как едновременно...
да наливам шампанско, да поднасям ордьоври и да гледам хоризонта?
Почакай. Какво мирише на гориво?
- От мен е.
Вечерта бях в бараката с горивата. Спри!
Обмисли го, преди да го направиш до човек спал вечерта из горива.
Какви хора.
Лоуел, трябва да ти призная нещо.
Потопих лодката ти. На дъното в пристанището е.
Къщата ми? Лодката ми?
Къщата ми, която е на лодка?
Лодката ми. Лодката ми.
Лоуел...
- Всичко ми беше на тази лодка.
Дрехите ми, инструментите ми, снимките на дядо ми.
Семейни снимки ли бяха?
- Да. Точно такива бяха.
Семейни снимки. Какво ще правя? Къде ще отида?
Джо, помогни ми. Кажи нещо. Нещо, което да го утеши.
Бързо потъна.
Виж. Аз съм виновен. Ето какво.
Ела да живееш с мен и Джо.
- Страхотна идея, Браян.
Защо не дойдеш да живееш с нас?
- Спокойно. Аз ще се грижа за него.
Сега го казваш, но накрая аз ще го храня и ще чистя след него.
Джо, погледни го.
- Добре, докато му намерим дом.
Какво ще кажеш, Лоуел?
- Не знам.
Ще си имам ли стая?
- Разбира се.
В малката спалня на долния етаж.
- Малката? Той потопи лодката ми!
Ще го измислим.
- Стаята ми гледаше към океана.
Не заспивам, без да чуя вълните.
- Само моята спалня е с изглед...
към океана.
- Той ми потопи лодката.
Аз му потопих лодката.
- Добре. Ще е в моята стая.
Аз ще съм на долния етаж.
Добре.
- Слушай, Лоуел, ако...
Ако имаш нужда от нещо? Каквото и да е...
Ела при Браян.
- За начало ще ми трябват дрехи.
Разбира се. Джо е твоят размер. Ще се погрижиш, нали?
Харесва ми якето ти.
Коженото ми яке? Стига, Лоуел.
Той ми потопи лодката!
Оставаха пет секунди и Макхейл вкарва тройка и...
Добро утро, поспаланковци.
Дано на никой не пречи аромата от прясно набрани цветя. Неустоим е.
Джо, ризата ти е в килера.
Вчера ти я изгладих. Заповядай.
Браян, позволих си да сложа етикети на видеокасетите ти.
И ако ходите в банята внимавайте, защото сложих вакса на пода.
Лоуел...
- Какво ухае така божествено?
Приготвям от семейния хляб на майка ми.
Рецептата е тайна, но след като живеем заедно, мога да я споделя.
Тънко отрязана филия в яйце. Поръсвате с малко канела...
и я изпържвате в тигана.
- Това са си пържени филийки.
Разбира се. Сега.
Лоуел, не беше нужно да го правиш.
Къде се научи да готвиш?
- От майка ми.
Жената беше светица. Не беше интелигентна,
и имаше пристрастия към комунизма, но ставаше ли въпрос за преподаване
за доброто домакинство, просто нямаше равна.
Почакай, Браян. Не го пий.
Оттук виждам, че в сока има много парченца плод. Ще го прецедя,
и пак ще ти го върна.
Добри новини. Ръкавиците пристигнаха.
- Страхотно.
Толкова са меки. Хубави са.
И много големи.
- Това някаква шега ли е?
Не разбирам. Направих всичко.
Очертахме ръцете, сложих ги във факса и натиснах синьото копче.
Трябваше да натиснеш зеленото. Уголемил си ги, идиот.
Чичо ти сигурно си мисли, че сме великани.
Да. Пише "Големите ти приятели са много известни в селото ни".
Казва също, че прави и обувки.
- Няма да платя за това нещо.
Разбира се. Вината е моя. Ще ги взема.
Мога да ги даря. Може да има деца с лоши подувания.
Нямам търпение да видя какво ни е приготвил Лоуел за обяд.
Трудно ще бие вчерашното телешко Принц Орлоф.
Какво е това? Ухае страхотно.
Печено мариновано говеждо върху филийка с розмарин.
С рукола и маслинова тапенада.
Поръчката ти, Рой. Туна мелт.
- Супер. Кадилакът на храните.
Трябва да ти призная, че почти се радвам, че му потопих лодката.
Най-щастливите ми три дни.
- И на мен.
Може би трябва да дойде и при мен. Бих ползвала помощта му.
Стой далеч от него. Той е наш.
Добре. Просто си го помислих.
Каква наглост.
О, не. Това е чекът от застраховката на Лоуел.
Шегуваш ли се? Коя компания отговаря толкова бързо?
Сега ще го изгубим.
- Не е задължително.
Ако тази компания е като истинските, която бави парите цяла вечност?
Искаш да скрием чека му? Непочтено е. Това е ужасно.
Джо, погледни на дъното на торбата.
Малки бонбони за смучене и мокра кърпичка.
Какво надушвам тази сутрин?
- Белгийски гофрети.
Браян, виж какво открих в стаята ти.
Никой ли не те е учил къде се слагат мръсните чинии?
Харесва ми да си ям сандвича в леглото пред телевизора.
Понякога повишавам трудността и вкарвам жена.
Има си място за хранене и такова за гледане на телевизия.
Наясно съм с това, но така си ми харесва, затова се успокой.
Ако иска да ядеш в кухнята, това си е малка цена за всичко.
Погледни всичко това.
- Лоуел, извинявай.
Прав си. Вече няма да изнасям храна от кухнята.
Добре. Кой иска пресни боровинки отгоре своята гофрета?
Имаш пресни боровинки?
- Да, сутринта станах рано,
и докато чаках първия слой с боя от гаражната врата да изсъхне,
си казах, че да стоиш и нищо да не правиш е грешно,
затова отидох да взема малко.
Извинявам се, че му се развиках.
Какво надушвам?
- Яйца по Бенедиктенски.
Добро утро.
- Добро утро.
Какво правиш? Слагаш кетчуп на яйца по Бенедиктенски?
Приготвил съм сос холандез.
Просто ги харесвам с кетчуп.
Може би е време да се научиш да ги ядеш по различен начин.
Виж, моите си ги ям така.
Какво надушвам тази сутрин?
Френски крепс.
Но за теб има зърнена закуска, господинчо.
Така става, когато някой не се обажда, че няма да се прибере,
и му е приготвена напразно вечеря.
Това твоето мляко ли е, Джо Хакет? Не мисля.
Значи сме съгласни. Лоуел си отива.
- Да.
Довечера ще ядем както преди. Изправени над мивката.
Ще му кажем, че чекът му е дошъл тази сутрин.
Малък проблем. Чекът му го няма.
- Какво?
Виж сам.
- Почакай. Помисли.
Къде го видя за последно?
- В колата. Затова ровя в бюрото.
Хайде. Малко ми помогни.
Момчета, чудех се... Какво става?
Изгубихме нещо от голямо значение. Ако не го намерим, ще имаме проблеми.
Какво е? Номерът на Алекс ли?
- Не. Чек.
И ако не го намерим сме мъртви. Почакай, Джо.
Къде е номерът на Алекс?
Главата им е в гащите.
Чекът на Лоуел го няма.
Изгубен е и трябва да му кажем.
Джо, Браян, точно на време.
- Лоуел, как си?
Приготвих телешко Уелингтън, на което дори дюк Уелингтън ще се усмихне.
Лоуел, преди да хапнем, трябва да ти кажем нещо.
Може ли да е след вечеря? Искам да кажа молитвата.
Сведете глави.
Боже, благодарим ти за щедростта.
Аз лично ти благодаря за двамата ми приятели, Джо и Браян Хакет.
Джо е този с лактите на масата.
Всеки ден очаквам чека от застраховката си,
който ще помогне да започна живота си от начало.
Но ти благодаря за Джо и Браян,
и тяхната щедрост. Благослови ги, Господи,
че ме направи част от тяхното семейство. Нещо да добавите?
Не. Добра работа, Лоуел.
- Да.
Амин.
Добре. Кажете ми сега какво мислите за това.
Изглежда, че е някакво...
Писмо.
- Чекът ми от застраховката.
Сутринта го намерих, след като Джо ме изпрати за ключовете му.
Лодката не беше ли достатъчна, че искате да ми вземете и парите?
Имаше причина за това.
- Не го прикривай. Разбрах плана ви.
Така ли?
- Щяхте да ме изчакате,
да си взема отпуск, да ми подправите подписа на чека и да избягате...
на Карибите. Да си вземете имот, който да е освободен от данъци,
заживявайки като царе, внасяйки незаконно оръжия и цигари
за революционерите в Южна Америка, чакащи Кастро да падне,
за да върнете хазарта в Куба, експлоатирайки добрите хора.
Всъщност, Лоуел, искахме да останеш за по-дълго време.
И очаквате да се вържа на това?
- Истина е, Лоуел.
Не искахме да те загубим.
- Сега вече сигурно ще искаш...
Не знаех, че така се чувствате. След всичко, което ми се случи,
разводът, лодката.
Не знаете какво е да се чувстваш отново оценен.
Не мога да си представя живота ми без вас.
Не си ли поне малко любопитен?
- Не.
Щом искате да остана, ще остана завинаги.
Може и за по-дълго.
Сега ме извинете...
Какво мислиш?
Като изключим това с лъжицата е добър съквартирант.
Лоуел.
След като ще останеш, имаме една молба.
Ще може ли малко да се успокоиш? Правилата, разпоредбите,
удрянето...
- Да.
Не трябва да очаквам, че ще се промените за една нощ.
Ще го направя, ако и вие го направите.
Разбира се.
- Страхотно. Извинете.
Все още ви дължа вечеря. Какво ще кажете за салата със скариди...
с домашен руски дресинг?
- Обожавам такава салата.
Добре. Оставете на мен.
Отидете си измийте ръцете, аз ще се погрижа за всичко.
Добре.
Ще ви проверя ноктите.
Превод: -=GrInD=-