Wings - Season 4 (1990) (Wings (1990) - S04E06 - Two Jerks and a Jill (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
ще приема своите пътници през... Знаете ли? Ще ви изпратя...
на езика на първите жители в Нантъкет, индианците Алгонкин.
Възможно е повече да не го чуете, тъй като почти цялото племе...
беше затрито от грипната епидемия. Очевидно не са били здрави хора.
Мисля, че им е липсвало витамин Ц. Опитайте вие да сеете цитруси...
на този климат.
- Първи гейт.
Здравей, Лоуел.
- Здравей, Тъкър!
Здравей, Ло.
- Здравей, Тък.
Здравей и на теб.
- И на теб да ти се връща.
Тъкър, какво те води насам?
- Днес е вторник, мо-мо.
Вярно. Забравих. Вторник ходим на бунището.
Извинявай, Лоуел. Защо ходите всеки вторник на бунището?
Мо-мо!
Вторник вечер се събираме на бунището, за да стреляме по плъхове.
Идвам за пари за бира и амуниции.
- Бира, оръжия и идиоти.
Епизод от 911, който само си чака да се случи.
И стреляте по плъхове?
Не е само това, Антонио. Първо караме до бунището,
и спираме пикапите с лице към него. Гасим светлините и пием много бира.
После, точно в 11 светваме, плъховете вече са навсякъде,
а ние почваме да ги стреляме.
Този път свали прозореца.
Искаш ли да дойдеш с нас?
- Звучи забавно. Разбира се.
Ще се видим по-късно.
- Чао, Антонио.
Беше ми приятно. Нямам търпение за довечера.
Защо трябваше да го каниш?
- Мислех, че ще е учтиво.
А и досега никой не се е съгласявал.
Джо, с кого да говоря, да спрат достъпа на някой до летището?
Един ми сече пътя с хеликоптер!
- Тази сутрин и на мен ми се случи!
Това "Нантъкет обиколки" ли са? Как се е уредил на острова?
Браян!
- Хелън, водим пилотски разговор.
Нямаш ли яйца за пържене?
- Разбирам те.
Последното, което ни трябва е някой пилот на хеликоптер.
Да му дадем урок. Намираме го и...
- Намерихте я.
Ти си...
- Момчета, Алекс Ламърт,
собственичка на "Нантъкет обиколки". Алекс, братята Хакет.
Това е Браян, а това е Джо. Бих добавила нещо за тях, но няма какво.
Мазньо, имам разрешение от кулата. Ако имаш проблем, говори с тях.
Разумно...
- Проблемът е в кулата...
Каква красота.
- Нали?
Няма сватбен пръстен, нито очертание от бикини.
Нека се разберем. Аз ще я поканя.
- Джо. Тази жена е чистокръвна.
Трябва й изкусен ездач.
Ти си Мърл, конярчето.
Затова просто си измий зъбите. Ако ми потрябваш ще те повикам.
Извинете ме, момчета?
- Алекс?
Не знам дали...
Хелън.
- Вярно. Не знам дали Хелън ти каза,
че съм собственик на Сандпайпър.
- Виждала съм авиокомпанията ти.
Малкият самолет в синьо и бяло? Сладък е.
Джо, нали това очакваше да чуеш?
За прякорите. Не помня имена.
Няма проблем. Мазньо ми харесва.
И без това си търсех нов прякор. "Буталото" взе да ми омръзва.
Къде се научи мацка като теб да управлява хеликоптер?
"Мацка."
- Прости му. Беше в ледник досега.
Исках да кажа...
- Няма проблем, мазньо. Ще ти кажа.
В армията. Летях с Апачи в Пустинна буря.
Била си в армията?
- Трудно го осмисляш ли?
Напротив.
Какво те води в Нантъкет?
- След службата ми,
стартирах бизнес във Флорида. Реших да почна и тук такъв.
Алекс, може би имаме нещо общо, защото аз бях в НАСА.
Познаваш ли Крис Матюс?
- Браян не се задържа за дълго.
Оказва се, че го познавам. Страхотен човек.
Крис Матюс е жена.
- Знам.
Изразих се по начин, който не уточнява пола.
По-универсално е.
- Като Мис Америка. Страхотен човек.
Трябва да вървя.
- Добре. Чао, хора.
И аз го казвам по неопределящ пола начин.
Иска ми се да спрете да се държите...
Стига.
Иска ми се да спрете да се държите като ударени от хормона...
разгонени тийнейджъри.
- Да се махаме!
Пестете си силите. Познавам жените. Тази жена дори не знае, че сте живи.
Личи си, когато не са заинтересовани.
По-експертно мнение от това няма.
Джо, всъщност е много просто. Усещам, че Алекс копнее за забава.
Аз съм забавен, а ти не си. Край.
Не ме бутай. Не мога да повярвам, че спомена това с НАСА.
Имам за какво да се хваля. А ти? Ще й кажеш, че си правиш мебелите?
Много ми ги хвалят.
Помня, когато двама мъже ме преследваха.
Сигурно си била поласкана?
- Не бях. Откраднаха ми чантата.
Сигурно в нея чанта си е държала всички топчета.
Добро утро, Хелън. Може ли кафе?
- Разбира се, Алекс.
Фей, ще поемеш ли?
Аз щях да седна там.
- Неприятно. Орелът вече кацна.
Може да вземете този стол.
- Алекс, не те видяхме.
Как си, Алекс?
Благодаря. Извинете ме, момчета.
И още нещо.
- Каквото кажеш.
Говорех на Хелън. Ще ми препоръчаш ли някой фитнес?
Да, има само един. Уотър Стрийт.
- Благодаря.
Вече може да се биете за мястото ми.
Мислех, че точно това правят.
Лоуел, вчера си прекарах добре на бунището.
Така ли?
- Просто имах късмет.
За мен беше повече от късмет. За една вечер застреля повече,
отколкото ние успяхме за две години.
- Харесах приятелите ти.
Изглежда, че и те те харесаха. Вдигнаха те на раменете си...
и те разхождаха около купчина горящи гуми.
Малко ми е неясно.
Приятелят ти Тъкър снощи ми се обади.
- Тъкър ти е звънял?
Да, каза, че много са се забавлявали и искат довечера да го повторим.
После какво сте намислили с приятелите си? Разходка до Карибите?
Здравей.
- Здрасти.
Какво му има на Лоуел?
- Явно е разстроен,
че съм по-точен стрелец.
- Нали не си го направил...
пред приятелите му от клуба?
Може би стрелянето ми по плъх използвайки огледало беше прекалено.
Как да оправя нещата?
Гледал ли си мюзикъла "Ани, вземи си пушката"?
Не.
- Разказва се за каубойка,
влюбена в мъж, но не са заедно, защото е по-добър стрелец от него.
За да го спечели, му позволява да я победи на състезание по стрелба.
Звучи сексистко, но въпреки това не спирам да го гледам.
Разбираш ли на къде бия?
- Казваш, че ще оправя нещата,
ако го заведа на мюзикъл.
- Седни, миличък.
Сега, ще го повторим още веднъж.
Как си?
Не знаех, че ще си тук. Имам цял буркан със сърце от артишок.
Не мога да му сваля капачката.
Не си приказлив.
Какво правиш тук?
- Пиша благодарствено писмо
към човека, измислил трикото.
- Стига, Браян. Признай си.
Надяваш се да срещнеш Алекс.
- А ти какво правиш?
Надяваш се Вилидж Пийпъл да се съберат?
Какво е това? Идеята ти за брада? Прилича на нещо засято с чия.
Престани! Почакай малко.
Браян, виж кой е тук. Здравей, Алекс.
Кой да предположи?
- Този, който ме чу да питам Хелън.
Нека да потичаме.
Няма нищо по-хубаво от това. Тичаш ли?
В армията го подкрепят.
- Разбира се, че го правят.
Просто поддържам това сърце.
Обожавам го.
- Брат ми.
Толкова е скромен.
Няма да ти каже, че е бил един от най-добрите в гимназия Сконсет.
Браян, не мисля...
Алекс се интересува от...
Това е освежаващо!
Тук имат ли медицинска сестра?
Извинете. Ще работя по делтовидния си мускул.
Тези не знам за какво са, но ако се умориш, ще ти помогна.
Така и не спомена от къде си.
Ходя на фитнес, за да тренирам, а не за да общувам.
И аз. Ще бъда ето там.
Защото, когато съм във фитнеса, съм в мой си свят.
И сме само аз, уредът и мускулът, който тренирам.
Мазньо.
- Извинявай. Опитвам да се фокусирам.
Тогава се обърни, защото си застанал на обратно.
Очевидно не знаеш как се ползва този уред в Европа.
Готов съм за малко преса на краката.
Триста. Моето тегло.
Добре.
Добре. Малко помощ.
- Помощ ли ти трябва?
Да. Джо, недей.
- Заповядай.
Малко по-силно.
Помощ.
До скоро, пилотче. Отивам да правя клекове и дупе.
Идвам и аз.
Няма да повярвате, но гащите ми се опънаха.
Лоуел, не бях те виждал да стреляш така.
Особено онзи плъх, който свали от ръждясалия Буик.
Беше като обладан и повярвай, знам какво говоря.
Антонио, не знам какво ти стана вчера, но момчетата се зарадваха,
че нищо не успя да уцелиш. Дори големите и бавните.
Говорех за плъховете, Том. Явно първата вечер е била
късмета на начинаещия.
- Явно е така.
Вижте кое време стана. Ще правя операция в 9.
А аз имам среща с борда на директорите в 11.
Да не забравяме и почивката за чай в 4 часа в клуба.
Забавно е, но какво ще правим?
Късметлия си с такива приятели.
- Знам.
Късметлия съм и че имам и теб.
- Какво искаш да кажеш?
Знам какво направи вчера. Нарочно пропусна плъховете,
за да изпъкна пред приятелите си.
- Как се досети?
Може да съм просто механик, но познавам и мюзикълите.
Ани, вземи си пушката. Театър Империал, 1946.
1041 изпълнения. Етел Мърман беше страхотна.
Добро утро, Хелън. Г-н Вселена. Виждали ли сте Алекс?
Защото съм донесъл тези...
- Не е тук.
Маргаритки за Алекс. Какъв великолепно скучен избор.
Обикновено бих се съгласил, но майка й ми каза, че са й любими.
Майка й?
- Да, сутринта говорих с нея.
Взех й номера от молбата й за фитнеса.
- Обадил си се на майка й?
Все още не й викам "мамо". Все още й казвам Адел.
Това е... Стигна далеч.
Не мога да повярвам, колко ниско си паднал и че аз не се сетих по-рано.
Разстроен е. Вената.
- Дай ми го!
Намери си свои.
- Сядай и млъквайте!
Няма!
- Сядай.
Искам да ви кажа, че се държите като задници.
Кога ще си научите урока да не преследвате една и съща жена?
Помните ли Тереса от 7 клас?
Ами Пеги Спрингър от гимназията? Нека не забравяме и
небезизвестната Каръл. Или забравихте бившата ти жена и годеница?
Сега е различно, защото Каръл не може да управлява хеликоптер.
Това беше. Няма да участвам в това.
Дали има право?
- Не знам. Може би.
Напоследък се държим глупаво.
- Да.
Може би прекалихме.
- Какво предлагаш? Да се отдръпнем?
Да оставим нещата така.
- И знаеш ли защо?
Защото сме братята Хакет. Нищо не застава между нас.
Така е. Не ходим след една жена.
Те трябва да идват след нас. Контрола да е в нас.
Двамата. Среща.
Веднага в офиса.
За коя се мисли? Ние сме братята Хакет.
Никой няма да ни командва.
- Прав си. Нека да почака.
Мисля, че е достатъчно.
- Хайде.
Алекс, добре, че си тук, защото...
- Нека аз да говоря.
Добре.
Дойдох в Нантъкет, за да ръководя свой бизнес. Въобще не искам...
или имам време за нова връзка.
Отделяте прекалено много време за нещо, което няма как да се случи.
Може да се перчите, да тренирате,
и да гледате глупаво, но знаете за какво говоря.
Каквото и да правите, спрете.
- Приключи ли?
Преди да започнеш пак да си мислиш, че всичко се върти около теб.
Вече решихме да спрем.
- Точно така.
Защото ние сме братята Хакет. Знаеш ли какво значи това?
Да видим. Не е сироп за кашлица.
- Ще ти кажа.
Ние се контролираме, когато стане въпрос за жени.
Не ни интересуваш.
- И светът ще продължи да се върти.
Добре. Значи се разбрахме.
- Да.
Може би е за добро,
защото почнах да харесвам един от вас.
Какво има?
- Мисля, че направих нещо лошо.
Харесва ми как звучи. Кажи.
- Какво си мисли, че ще постигне?
Ние сме братята Хакет. Контролираме нещата. Нали?
Джо, нали съм прав?
Защо ще го казва?
- Явно е някаква отплата за всичко.
Ти си жена, Хелън. Знаеш какво е да те свалят постоянно мъже.
Знам.
Мисля, че е очевидно за кого говореше. Гледаше към мен.
Гледаше през теб, за да гледа към мен.
Не е вярно.
- Напротив.
Спри. Отново се случва.
- Не е вярно.
Напротив.
- Не е вярно. Спри.
Чувствам се малко виновна. Не са лоши момчета.
Просто са...
- Глупаци.
Ще отида да им кажа.
- Недей. Само да си посмяла.
Заслужават го. Остави ги да им пари малко под краката.
Впечатлена съм.
Зад това невинно изражение може да стои човек, по-лош от мен.
Много си мила.
- Слушай, госпожичке.
Обсъдихме го и разбрахме, че не сме вчерашни.
Ние сме братята Хакет.
- Контролирате нещата, нали?
Като реклама.
- Това представление, което спретна,
да се чудим за кого от нас говореше. Добър опит, но познаваме блъфовете.
Прави сте. Беше блъф.
- Какво?
Беше блъф. Не харесвам никой от вас.
Сигурно!
Казахме й. Пак ще се виждаме.
Така ли трябваше да прозвучи?
- Не знам. Обърках се.
Но нали още контролираме нещата?
- Убеден съм, че е така.
По-глупави са, отколкото си мислех.
Превод: -=GrInD=-