Wings - Season 4 (1990) (Wings (1990) - S04E04 - Blackout Biggins (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
- Поема.
От борда на Нантъкет правят сборник с поеми от местни поети.
Не знаех, че пишеш поеми.
- Не пиша, но има награда 100$.
Затова си казах, защо пък не.
- Нека да я чуем.
Добре. Казва се "В очакване на пътник".
В очакване на пътник. Ето, пристига един.
Изглежда, че иска да отиде надалеч.
Какво? Питаш как да стигнеш до фара?
Той е ето там, глупав турист.
Да не си сляп?
Ще изгубиш този пръст!
Качвай се. Ще те откарам в мрачния и студен океан!
В очакване на пътник.
Какво мислите?
- Антонио, беше много хубаво.
Не мислиш ли, че от борда ще искат нещо по-оптимистично?
Няма проблем.
И се връщай по-скоро.
Заповядай. Не може да гледаш мач на Ред Сокс без хотдог.
Благодаря, Хелън.
- Пържени картофки.
Мачът ще започне всеки момент.
- Дами и господа, националния химн.
Аплодисменти за известните рапъри,
Айс Трей и Колд Бойс.
Кой?
- Почват.
Я стига.
- Можеш ли да видиш, през ранната...
светлина на зората, това, което толкова гордо приветствахме
при последния проблясък на залеза?
- Какво прави с химна?
Рапира, Рой.
- Не мога да повярвам,
че представят това за музика. Отвратително.
Обида за всички музиканти.
- И има модерен и бърз ритъм.
Какво?
- Знамето размаха ли се?
Какво е това име Айс Трей?
- Трей.
Мисля, че е френско.
Айс Трей не беше ли в групата Момчетата от квартала?
Не, бъркаш се с Айс Кюб.
- Кой пя за костенурките нинджа?
Ванила Айс.
- Айс Кюб не беше ли баскетболист?
Не, той е Айс Ти.
- Не, Айсмен беше.
Айс Ти свързан ли е с г-н Ти.
Чудя се дали са роднини с г-н Кафе?
А аз се чудя дали майка ти не е била роднина на баща ти.
Песента е писана с уважение и точно така трябва да звучи.
Дори аз ще го изпея по-добре.
- Сигурно.
Казваш, че можеш да изпееш химна?
- Да се обзаложим ли?
Пред всички тези хора?
- И още как.
Когато им трябваше водещ за "Човекът от Ла Манча",
на кого се обадиха?
- На Руди от пункта за скрап.
Но когато се появиха различията с режисьора извикаха мен.
Пях всяка вечер пред хора. Бях страхотен. 14 нощи подред.
Публиката, или пелерината, с която беше...
по време на второ действие?
Вижте, глобата е неоснователна и не виждам защо да я плащам.
Първо, моят асистент подава тези отчети всеки ден. И второ...
Какво?
Не е ли подала? Сигурни ли сте?
Добре, ще ви върна обаждане.
По дяволите.
Фей, може ли за момент?
- Разбира се, Джо.
Седни.
Как си днес?
- Добре.
Фей, днес се случи нещо. Нещо, което си направила.
Нещо...
Което не е хубаво.
- Каквото и да е, просто ми кажи.
Случилото се е малко...
Вбесяващо.
Не изглеждаш вбесен. Но ако си, давай и стреляй...
И с двете оръдия.
- Обадиха ми се от администрацията.
Помниш ли онези отчети, за които ти казах, че се подават всеки ден?
Този месец си пропуснала три и ме глобяват с 500 долара.
От къде ще намеря 500 долара?
Фей.
Опитах се.
Не съм искал да...
- Вече съм възрастна.
Понякога забравям.
- Всичко е наред.
Артритът ми.
- Знам.
Всичките ми отговорности.
- Знам.
Виж, Фей, да забравим, че съм ти го споменал.
Не, радвам се, че си го изля.
- Ще се оправиш ли?
Като изляза навън ще се оправя.
Дано се чувстваш по-добре.
Рой, всичко е уредено.
- За какво говориш, Хакет?
За разговора ни за националния химн.
Вече се обадих. От Ред Сокс ще те очакват в четвъртък.
Сигурно.
- Наистина. Съквартирантът ми...
от колежа работи в ПР отдела им. Казвам им, че си съгласен, нали?
Малко по-сериозно.
- Нали каза, че имаш страхотен глас?
Нали не ни излъга за това, Рой?
- Просто отбелязвах.
Освен това съм много зает.
Не се вдетинявайте. Нали не очаквате...
Не мога да избягам...
Просто казвах...
Нали издаваме звуци на животни от ферма?
Значи, Рой, казваш, че всичко това за националния химн
са били празни приказки? Типично за Рой.
Мислите, че се уплаших ли? Ще ви покажа. Давай.
Кажи на приятеля си да го уреди. А вие гледайте...
как трябва да бъде изпято "Обсипано със звезди знаме".
Не мога да повярвам, че го убеди.
- Трябва да се науча да ползвам...
силите си за добро, а не за лошо.
- Добре, вторник, химн парти - тук.
Браян. Отлична имитация на пиле.
Но никой не може да бие леля Фрида. Като стане от стола си,
проверяваш за яйца.
Веднъж намерих едно.
Джо, може ли за малко? Исках да поговорим за случилото се.
Добре, защото не ми хареса как оставихме нещата.
Не трябваше да реагирам така.
- Емоциите надделяха и...
Знам, беше глупаво.
- Такова беше.
Поне и двамата се смеем на това.
- Исках да знаеш нещо.
Какво?
- Прощавам ти.
Прощаваш ми?
За кое?
- Че ме разплака.
Не искам да издребнявам, Фей, но не съм те разплаквал.
Накара ме да ти кажа нещо, което не исках, и нека си признаем...
Всичко започна от тъпата грешка, която ми струваше 500 долара.
Тъпа грешка?
- Да, беше такава. Беше глупава...
Дойдох да оправим нещата.
Фей.
- А ти отваряш отново раната.
Фей, стига!
- Не ме пипай!
Какво стана?
Програмата свърши. Идва ред на Рой.
- Толкова се вълнувам.
Досега не съм виждал познат по телевизията, освен братовчед ми.
Да не е звезда в Италия?
- Не, заснеха го да обира магазин.
Такъв запис ще е перфектният подарък за Рой, който да помни за цял живот.
Сега видеото вкъщи автоматично се настройва за запис на канал 11.
Мачът е по 13 канал, Лоуел.
Няма проблем. И без това май забравих да сложа касета.
Нали не го пропуснах?
- Не си. Пазим ти място.
Бързо се върна от Хаянис.
- Да.
Нали изчака всички пътници?
- Пътници?
Вижте, карат Рой на терена.
- Ето го.
Хубавото в това, че Рой не е тук е в това, че не е тук.
Не е тук, но пак е тук.
Това си е философско.
Нещо като да пия сода от чаша за кафе,
пак ли ще е чаша за кафе?
Не е ли откачено?
Дами и господа, станете и насочете вниманието си...
Вижте го.
- Към националния химн,
който ще бъде изпят от жител на Нантъкет, Рой Бъгинс.
Бъгинс.
- Има си вече сценично име.
Невероятно. Припадна. От 17 години работя това.
Никога не съм виждал подобно нещо.
Боже, припадна.
- Лежи на едно място.
Да играем.
4:00 часът е и вижте кой се появи.
- Да, да.
Вчера те гледахме по телевизията. Добре се справи.
Виждал съм много изпълнения на националния химн, но ти беше...
Най-добрият.
- Млъквайте. Хвана ме грипа.
Зави ми се свят.
- Да не е нещо от храната?
Сякаш се задави.
Можеше да се случи на всеки. Ако имах още една възможност,
щях да им покажа.
- Казах на приятеля ми за случката.
Пак ще ти дадат да пееш.
- Чух, че има ново откриване.
Добре, щом ви е толкова скучно, говорете за това. Давайте.
Ще поема ударите.
- Дано, защото пак те дават, Рой.
Какво?
- Вчера на мач на Ред Сокс...
имаше забавяне поради затъмнение. Токов удар? Не, говорим за човека,
който дойде да пее националния химн.
Рой "Затъмнения" Бъгинс.
- Бигинс, идиот.
След като припадна, Бъгинс беше изхвърлен от терена като убит дивеч.
Добра форма, Рой. Говорейки за форма, да погледаме защитна игра,
от света на бейзбола. Рутинно. Лесно е, нали?
Грешка. Какво мислиш за това, Рой?
Рой, а аз мислех, повръщането на Буш върху японците за смешно.
Ето близка игра. Много близка. Ти кажи, Рой.
Аут. Сейф. Аут. Сейф.
Той е аут.
Това е възмутително. Ще го съдя. Няма право.
Напротив. Помниш ли фена на Бруинс, който падна върху леда?
Цял месец го въртяха.
- Омръзна му да му се подиграват,
загуби работата си, жена му го заряза, и отиде да живее в друг щат.
Ето ти подсказка.
Това при мен няма да стане. И знаете ли защо?
Твоята жена вече те остави?
Не. Ще покажа на коментатора. Ще ви покажа и на вас.
Ще покажа на целия свят, че го мога. Само така ще ви разкарам.
Помнете думите ми. Рой Бигинс отново ще пее.
Страхувайте се.
Много се страхувайте.
Лека нощ, Фей.
- Лека нощ.
Може ли да го взема, ако си приключил с това? Рециклирам.
Да. Всичко за природата.
- Добре, но аз го правя за парите.
Вземам по пет цента за това. Така ще ти платя глобата.
Фей, не е нужно да го правиш.
- Не, искам да го направя.
Тук кенче, там отлепена марка,
и за нула време ще ти върна парите.
- Фей, искам...
Два литра. Днес ми върви.
Хелън, може ли да поговорим?
- Какво има, Рой. Бързам.
Говорих с Ред Сокс и казаха, че мога да пея другия четвъртък.
Ако искам.
- Приятно изкарване.
Добре, не беше грип. Притеснявах се от високия тон.
"Над земята на свободните..."
Не мога да го взема. Ако пак припадна, ще ми се смеят...
до края на живота.
- Стигна дотук. Приеми го.
Просто ми помогни да взема един висок тон. Учила си в музикалното.
Все знаеш някой номер.
- Нямам такъв.
А ако си вземам всеки ден обяд в продължение на месец?
Вече го правиш.
- Ще ям в офиса си.
Пей.
- Добре. Започвам. Земята на...
Свободните...
- Ето го проблемът.
Пей от диафрагмата.
- За какво говориш? Покажи ми.
Трябва да си намеря живот. Добре. Обърни се.
Добре. Опитай отново.
Земя на свободните...
Да. Успявам.
Отново. Беше невероятно.
Така и не успях сам да го направя.
- Спокойно, нищо не видях.
Рой, куче такова. Най-накрая. Хелън, от теб съм разочарован.
Местата са страхотни. Ако бяхме още наляво и щяхме да седим на улицата.
Мача си го гледай по телевизията. Тук ще гледаме Рой да се излага.
По мои сметки ще е ето там.
- Местата са страхотни.
Матингли, ти си боклук!
- Хелън. Обеща.
Защо при всяка игра с топка ставаш като фен от ада?
Още съжалявам, че я взех на голф турнира с мен.
Умирам от глад. Да си вземем нещо?
- Добре.
Аз съм добре. Нося си сандвич.
- Фей, не може да ходиш на мач...
и да не си вземеш хотдог.
- Някои хора пестят и не могат.
За Бога. Аз ще го платя.
- Не искам да ти дължа повече пари.
Не разбирам. Не си играч, а носиш ръкавица.
Антонио, по време на играта или на упражнение с батата,
може да ударят топка дотук. Трудно е, но ако успееш...
да хванеш топка от мач, ще имаш един от най-страхотните сувенири.
Досега не съм хващал такава.
- Добре.
Може днес да успея.
- Фенуей Франкс.
Пуканки, моля.
- Разбрах.
Викате каквото продават.
Точно така.
Голям, гумен пръст.
Тартабул! Замахваш като ръждясала порта.
Хелън, човекът държи батата.
- Искате ли бира?
Да.
- Джо, остави на мен. Бира.
Харесва ми.
- Фей, искаш ли бира?
Не, благодаря. Ако ожаднея ще вървя 23 секции, докато стигна фонтана...
до мъжката тоалетна.
Кажи ми като отиваш?
- Това беше. Нищо няма да ми връщаш.
Няма да ги приема. И няма да ядеш сандвич. Ще си вземеш...
Хотдог и бира като обикновен човек. Вината е моя. Сбърках.
Извинявай, че те разплаках. Извинявай, извинявай.
Толкова ли трудно беше?
След като вече имам допълнително пари, мога да си купя сувенир.
Остави на мен. Антонио, дай пръст на Фей.
Благодаря.
- Дами и господа,
станете и насочете вниманието си към стадиона за националния химн.
Започва.
- Престани!
Спри!
- За да представи,
приветствайте отново храбрия изпълнител, г-н Рей Бигинс.
Покажи им, Рей.
О, кажи, можеш ли да видиш,
през ранната светлина на зората...
Вече не трябваше ли да припадне?
На здрача.
Бомбите избухващи във въздуха...
Не се излага.
Дойдохме, за да видим как се излага, а той не го прави.
Как да разчиташ на някой после?
- Още може да се изложи, нали?
Джо, вечния оптимист.
Почакайте. Още не е взел високия тон.
Всеки момент ще засмуче тревата.
Земята на свободните...
Не го чувам. Микрофонът му спря.
На храбрите...
Изглежда, че взе високия тон.
Не влошавай нещата. Разчитах на Рой да се изложи.
Извинете.
- Има още надежда.
Благодарим, Рей Бигинс.
- Рой Бигинс.
Още не съм приключил.
- Има Господ.
Имах проблем с микрофона, но успях да взема високия тон.
Исках да ви го докажа като я изпея отново. О, кажи, можеш ли да видиш,
през ранната светлина на зората.
- Благодарим на Рей Бигинс.
И червения блясък на ракетите...
Видяхте ли охраната какво го направи?
- Да, ще му помогне с високия тон.
Превод: -=GrInD=-