Vera Cruz (1954) Свали субтитрите
Мексиканският народ въстана срещу императора натрапник – Максимилиан.
В битката се включиха и американци – бивши войници, авантюристи,
престъпници – всички водени от жаждата за печалба.
Те се придвижваха на юг на малки групички...
А някои от тях пристигнаха поединично.
ГАРИ КУПЪР
БЪРТ ЛАНКАСТЪР
във филма ВЕРА КРУЗ
участват още ДЕНИС ДАРСЕЛ
ЦЕЗАР РОМЕРО
САРИТА МОНТИЕЛ
ЪРНЕСТ БОРНИНИ ДЖАК ЕЛАМ и др.
Сценарий РОЛАНД КИБИ и ДЖЕЙМС УЕБ
Оператор ЪРНЕСТ ЛАСЛО
Музика ХЮГО ФРИДХОФЕР
Режисьор РОБЪРТ ОЛДРИЧ
Здрасти. Американец ли си?
Аз ли те интересувам или конете?
Дали единият не се продава?
- Единият – да.
Кой от двата?
Познай.
Колко?
- 100 долара.
В злато.
Трудна работа.
- Както и вървенето пеш.
Кракът му беше счупен.
- Тук и трикракият кон струва доста.
Той страдаше.
- Проявяваш слабост, а?
Само към конете.
Ако пак ще стреляш, първо ми кажи.
- Ако имам време, ще го направя.
Това са войници! Бягаш или се биеш?
- Не съм скаран с тях.
Добра стрелба за миролюбив човек.
Онзи перушан се опита да ме убие!
- Защо не? Яздиш неговия кон.
В Луизиана бесим конекрадците!
Здрасти.
Здрасти.
Казах здрасти.
Какво им става на американците тук?
Той е с коня на Джо.
Приятелю, ако си пипнал Джо Ерин, сбъркал си пътя.
Трябвало е да отидеш в Щатите за наградата.
Всичко, което съм пипнал е коня му.
Лъжец!
Не можеш да откраднеш коня на Джо Ерин без да го убиеш.
И не можеш да го убиеш, освен в гръб.
- Обърни се, господине.
Не съм го убил.
Помогнете на господина, момчета.
- С удоволствие.
Моят старец казваше, че бутилката може да затрие човека.
Джо! Ти не си мъртъв!
Точно това каза човекът.
Не знаехме, че ти е приятел.
- Нито той, нито вие сте ми приятели.
Последвайте го, момчета. Така или иначе тръгваме.
Луизиана, а?
Ментов джулеп, полковник?
- Полковник?
Всички южняци сте полковници.
- Вече не.
Гражданската война ми отне всичко, освен ризата.
Сам ли пътуваш?
- Зависи.
Защо спря забавлението? Да нямаш слабост към невинните хора?
Няма такова нещо като невинен човек.
Ще се биеш в тукашната война ли?
- Ако се печели.
Смятам, че няколко пистолета ще печелят по-добре от един.
Наздраве.
Наздраве.
Относно коня ми...
Твоят кон? Ти намери друг, толкова бърз, че успя да ми спасиш живота.
Тоест?
Ще ти върна седлото.
Полковник, просто не разбирам как така Югът загуби войната.
Личи си, че тук има щатски момчета. Неприятностите много ги привличат!
Да, момчетата са тук!
Пусни ме!
Малкия, ще си сложиш ли клеймото?
- Обуздай я, каубой!
Ура за дамата с папаята!
Добре, Папая. Ще хвана теб.
По-полека! Човекът просто ти спасява живота.
Спокойно, приятел. Това е Бен Трейн.
- И какво от това?
Той открадна коня на Джо Ерин и оживя.
- Благодаря, сеньор!
Мислех, че имаш слабост само към конете.
Момчета, тук се води война.
Ще е жалко добри мъже като нас да не са на една и съща страна.
Някой иска ли да язди заедно с мен?
- И сами се справяме.
Идваме при генерал Рамирес, водача на бунтовниците.
Колко плаща?
- Това засяга само мен и него.
Много си специален, а, Чарли?
Господа, позволете ми да ви посрещна с добре дошли в Мексико.
Ти кметът ли си?
- Маркиз де Лабордер.
Съветник на Негово Величество Максимилиан, император на Мексико.
Вие сте мосю Джо Ерин?
- Познаваш ли ме?
Да. Списъкът с подвизите ви бе толкова вдъхновяващ,
че не се сдържах да ви потърся.
- Чу ли това, Бен?
Предлагам ви да служите на императора.
С хората си бихте били от голяма полза за него.
От колко голяма полза?
- Да. И аз искам да знам.
Негово Величество е изключително щедър.
Колко хора имате?
17.
- Доста бързо събираш, а, Джо?
Някакъв проблем ли има с бройката?
Да.
Преговаряш с погрешния човек.
Тези осем души са мои. Онези седем са негови.
Ако се присъединим, аз ще водя шоуто.
Аз съм с Чарли.
Има ли и други с Чарли?
Браво! За мен е чест да ви познавам, мосю Ерин.
Честта е моя, Ваше превъзходителство.
Кой е този?
- Един хуарист... бунтовник.
Войник от армията на Бенито Хуарес, сеньор.
Аз съм генерал Рамирес.
- Генерал?
Какво предлагате, генерале?
- Да се присъедините към нас.
Ще си похабите уменията. Тези селяни нямат пари.
Като американци, ще оцените борбата ни за независимост.
Ние ви предлагаме нещо повече от пари. Предлагаме ви кауза.
Какво ще кажеш, Бен? Той е нашият експерт по каузите. Воювал е за Юга.
Храбра борба, сеньор. Моите поздравления.
За какво? Ние загубихме.
Значи императорът бил изключително щедър?
Съжалявам, сеньор. Негово превъзходителство вече е наш пленник.
Какво каза?
- Маркизът е наш пленник.
Както и всички вие.
Във всеки един от вас се целят 20 от нас.
Отблизо дори нашите древни оръжия са ефективни.
Щом е лесно, какво чакате?
- Ние не сме диваци, сеньор.
Не убиваме хладнокръвно. Но не можем да ви оставим при Максимилиан.
Ако не се предадете преди Педро да завърши песента си...
Свири я по-дълго, Педро, защото никога няма да свириш друга.
Чакайте!
Махнете тези деца от тук.
Ами да... Аз обичам децата. А вие, генерале?
Разбира се.
Донеган! Питсбърг! Вкарайте хлапетата вътре!
Хайде, деца!
По-бързо! Пронто!
Готово, Джо!
Нито двама, нито 200 ще ни попречат.
Но могат да попречат на децата да пораснат.
Донеган!
- Само кажи, Джо!
Ако искаш децата да живеят, прати хората си на онзи хълм.
След това ще си тръгнем.
- Война не се печели с детеубийства.
Аста ла виста, сеньорес.
Давам ви думата си, че пак ще се срещнем.
Донеган! Питсбърг! Пуснете децата!
Приятелят ви е очарователен... и блъфира чудесно с децата.
Или не блъфираше?
Все още са живи, нали?
Къде е дворецът на Макс?
- Мексико Сити. Ще стигнем до вечерта.
Да тръгваме!
Ако синьото ми палто не те дразни, г-н Трейн, ще дойда с теб.
Има ли по-подходящ от него? Той спечели войната!
Както искаш.
- Човекът е луд по теб.
Тръгвай.
Портфейлът ми!
- За вас е безплатно, сеньор.
Няма смисъл да го търсите, мосю. В Мексико крадецът изчезва като дим.
Беше най-обикновен, Бен. Макс ще ти купи друг.
Не ми е за портфейла, а за съдържанието. Вътре имах 12 долара!
Старият Макс знае как да живее.
- Не съм виждал по-луксозна зала!
Хей, насам!
- Какво има там?
Няма ли да се присъедините към нас?
- Императорът е построил голям дворец.
Знаете ли историята му?
- В Юга имахме книги...
И сгради, които някога може би са се издигали до това тук.
Някога?
Унищоженото може да се построи отново.
Може би... Ако човек го желае достатъчно силно.
Не съм дошъл тук на разходка.
Хайде де, отхапи си малко!
Какво не й харесва?
- Пробвай приближаване откъм вятъра.
Господа!
Представям ви капитан Данет. Мосю Ерин, мосю Трейн.
Вие имате нещо общо с този господин. Той е воювал за Конфедерацията.
Значи имаме малко общо помежду си. Аз не съм воювал за губеща страна.
Понеже не си се бил с него!
Добре ви го каза, капитане.
Извинете ме. Оставям ви на грижите на капитана.
Кажи на Макс, че чакаме!
Удивен съм колко добре владеете етикета, мосю.
Нямах представа, че знаете коя ръка да използвате.
Когато бях малък, имах едно калаено войниче, ей толкова високо.
Веднъж го загубих и се разплаках.
Майка ми каза: "Стига си ревал. Все ще изскочи отнякъде."
И беше права.
Ти се върна.
Джо! Ей там!
Внимателно, мосю. Част от виното влиза в устата ви.
Здрасти...
Здравей!
Мари. Тази вечер изглеждаш прекрасно!
Благодаря, Анри.
Скъпи Анри, толкова е хубаво, че се върна невредим.
Без теб дворецът изглеждаше пуст.
Очевидно пътуването ти е било успешно.
Успешно, но... неприятно.
Нека ти представя мосю Ерин и мосю Трейн. Графиня Мари Дювар.
Ясно защо толкова бързаше да дойдем.
Получихте комплимент.
Мосю, вашият френски е хубав като ласкателствата ви.
В Ню Орлийнс умеем и двете неща.
- Мръсен кучи...
Негово Величество Императорът!
Извинете ме, господа.
Ваше Величество.
- Анри.
Изглеждат като хора с лоша слава. Знаят ли естеството на мисията?
Само, че ще бъдат щедро възнаградени.
Смятате ли смъртта им за достатъчно щедро възнаграждение?
Ако не от пушките на хуаристите, то от сабите на Вашите кавалеристи.
Можете да ме представите на тази храбра групичка.
Ваше Величество, позволете ми да...
Моля ви за снизхождение. Те не познават дворцовия протокол.
Приятно е толкова да ни съчувствате, че да ни предлагате услугите си.
Нека изясним нещо, Ваше Величество. Нашите услуги са скъпи.
Дано императорът държи повече на огневата мощ, отколкото на протокола.
Съвсем вярно. Трябва да прекараме една карета през хуаристите до Вера Круз.
Напомням смирено на Ваше Величество, че и моята кавалерия ще участва.
Ти вече се провали.
Прося снизхождение, Ваше Величество. Но защо те да се справят по-добре?
Питсбърг!
Ето защо.
- Действително.
Може ли? Аз съм добър стрелец.
О, да... Новата карабина Уинчестър.
Казват, че стреляла по-бързо от револвер и докъдето стига погледът.
Господине, тя само не може да стреля зад ъгли.
Забавно. Но, разбира се, оръжието е толкова добро, колкото е стрелецът.
Дръж се да не паднеш, Макс. И не се тревожи за жените и децата.
Фантастично!
Великолепно!
Има още три факли. Жалко, че пушката е празна.
Не е. Ваше Величество каза, че е добър стрелец.
Позволете, Ваше Величество.
Благодаря, мосю.
Браво! Браво!
Първо напред...
После назад.
Браво! Браво!
Може би е по-добре да спра. Явно имаме проблем със слугата.
Уверявам Ви, че с тези господа ще бъда в пълна безопасност.
В такъв случай ще трябва да ви одобря. Защото в каретата ще пътува графинята.
Тя реши, че трябва пак да види Париж, а ние не й отказваме нищо.
Маркизът иска тя да стигне безопасно.
- Ще стигне, ако цената е добра.
Щом имаш работа с хора на действието, трябва да очакваш действия.
25 000 в злато звучи ли ви разумно?
Хубава сума, но дваж по-хубава е тази, която ще ескортираме до Вера Круз.
Дали удвояването ще повиши чувството ви за отговорност?
Ще го удвои.
Тогава 50 000.
Дявол да ме вземе...
Водата ще влезе вътре!
Джо изтегля доста бързо!
Бих предпочел да изтегля бързо само пистолета си!
Странна местност, нали? Каретата прави по-дълбоки следи от претоварен фургон.
Да, странна местност, наистина.
Доста голям конвой само за една жена.
- За 2 дни ще съберем хора за атака.
Събери ги!
- Слушам!
А междувременно неколцина ще трябва да вършат работата на мнозина.
Добре дошли, сеньор.
Ще ни трябва храна за 70 души. Най-доброто – ясно ли е?
Сеньор, провизиите ни са оскъдни, а императорът не плаща.
Ще вечеряме след час.
Тук имат добро вино – реколта '59. Ще пренощуваме тук.
Освен това лесно се защитава.
Скъпи, тази вечер си необичайно галантен.
Колкото двамата американци ли?
- Изненадваш ме, Анри.
Би трябвало да знаеш, че няма защо да се боиш от двама мъже.
Вашият френски е хубав като ласкателствата ви, мосю.
Мадам, научих моя френски в стария Ню Орлийнс.
О! Искаш ли да играем, а?
Би ли слязъл от крака ми?
Текс! Казах ти да внимаваш!
Вие, американците, сте толкова галантни!
Хайде, графиньо. Давай!
Стига, Джо. Върни ми го.
- Добре.
Малко си небрежен с оръжието, а?
Зад теб, Джо!
- Я стига, Малкия.
Можеш и по-добре от това.
Внимателно, Джо. Ударникът е запънат.
Така ли? Добре. Дръж го, Малкия!
Нали няма да развалите веселбата заради един изстрел?
Балад, покажи ни как се танцува. Почвай да тактуваш, Питсбърг!
Както кажете, г-н Ерин.
Здрасти!
Колко са според теб?
Достатъчно.
За двама ли?
Добър вечер.
Във всяка от шестте кутии има половин милион долара в злато.
Три милиона!
- Хубав годежен пръстен.
Ще посещавате Париж или ще го купувате?
Парите са за войска от Европа, която да задържи Максимилиан на престола.
Но според мен биха били полезни за нещо по-цивилизовано от война.
Мадам, вие сте пълна с изненади.
- Тогава нека да добавя още една.
На мен ми стига един милион.
- Но не и на мен. Аз съм свиня.
Ще бъде жалко да се раздели на части.
Може би. Но никой от вас не може да напусне страната сам.
Ако хуаристите го вземат, може да победят.
Няма да го вземат.
- Не ги познавате.
Те подозират нещо. Дори Максимилиан ме ползва за камуфлаж.
А той как така сгреши да избере вас?
Императорът държи на маркиза, затова се постарах маркизът да държи на мен.
Изглежда планирате това от доста време.
Така е. Един морски капитан ще ме посрещне в Лас Палмас.
Ще дойде с бърз кораб от Вера Круз.
- Маркизът знае ли за това?
За съжаление, както за мой срам открих,
Анри е лоялен към своя император.
Смея да твърдя, че той би бил готов да умре за Максимилиан.
Дали можем да ви вярваме?
- А дали аз мога да ви вярвам?
Графиньо, вече говорите на моя език.
И на вашия ли?
- Ще бъде интересно пътуване!
Престани да си вадиш пищова край мен!
Господа!
Пътят до Вера Круз е дълъг.
Виждаш ли това?
Явно сте отпочинали добре, щом от сутринта ви е забавно.
Заради графинята е. Ама че жена!
- О, да. Тя струва теглото си в злато.
Сега!
Сега!
Дръпнете се от пътя, селяни!
Още не!
Джо!
Каретата!
Каретата!
Напред!
Ти ми отърва кожата!
- Извинявай, че се забавих толкова.
Ако се беше забавил още, щеше да забогатееш.
Не ми е хрумнало.
- Жалко, че не познаваше Ейс Хана.
Той имаше игрален дом в Ларедо. Уби моя старец, когато бях още дете.
После ме приюти от жал.
- Какво общо има с това, че те спасих?
Ейс казваше: "Не рискувай, ако не се налага.
Не вярвай никому, ако не се налага. Не прави услуги, ако не се налага."
Живя достатъчно, за да се увери, че е прав. 30 секунди след като го гръмнах.
Знаеш ли какво? За пръв път разказвам на някого историята на моя живот.
Благодаря.
Спрете на място! Пребройте жертвите!
И това ако не е Папаята!
- Защо не я оставиш на истински мъж?
Никога няма да я хванеш, Питсбърг!
Какво, няма ли да крещиш?
Харесва ми да крещят. Може пак да викнеш Бен Трейн да те спасява.
Нали, Донеган?
- Точно.
Спрете!
Тя откъде се взе?
- Дошла е тук по собствена воля.
Ще ви повярвам, когато я пуснете.
- Ако си мъж, ще слезеш от коня.
Ще сляза, след като я пуснеш.
Застреляй го докато слиза.
Чакаме!
Момчета, не ви ли стига боя за днес?
Чухте човека.
Текс, качвай се на каруцата.
Ех, този стар южняшки чар. Привлича ги като пчели на мед, а Бен?
Тя караше като истински каруцар!
- Качвай се на коня, Балад.
Аз само исках да отида във Вера Круз.
- Само заради пътуването?
Ти вече ми направи услуга веднъж. Прекалено ли е да очаквам втора?
Хубава нова рокля.
Нали няма да й откажеш? Това ще й разбие сърцето.
Капитан Данет ми каза за подвига ви. Поздравления, мадмоазел.
Искаме обяснение за присъствието ви.
- Не чу ли? Току-що качихме пътничка.
Такива решения се вземат от маркиза.
- Е?
Желая ви приятно пътуване до Вера Круз. Време е да тръгваме.
Всички на седлата!
Благодаря ти, сеньор.
- Напред!
Приятно е, нали, Бен? Сега и двамата си имаме момичета.
Все гледаш да ми угодиш, а, Джо?
- Защо не? Не съм имал друг приятел.
Това е петия, който виждаме днес.
- Шестия. Хълмовете са пълни с тях.
Със сигурност няма да чакат още дълго.
Хей, я се събудете! Гледайте пътя!
Хубаво е, че се грижите за безопасността на каретата, мосю.
Нали трябва да пазя графинята?
- Само нея ли?
Мислех, че пазите колите, припасите, конете... да не говорим пък за мен.
Не ми харесва тая зъбата крокодилска усмивка на маркиза.
Тогава не вдигайте толкова врява край каретата... или край мен.
Ако оня капитан не бъде в Лас Палмас, тогава ще видите какво е врява.
Имаме си пленник.
И ни липсват трима души. Неизгодна замяна.
Бягай! Бягай, глупако!
Защо не опитат да го замерват с камъни?
Така ловът ще приключи твърде скоро, мосю.
Да живее Хуарес!
Приятно ли е пътуването?
Не ми е приятно да гледам как убиват човек. Дори и хуарист.
Дори и хуарист? Странно е да го чуеш от мексиканка.
Трудно е да си патриот на празен стомах.
А ако Рамирес и хуаристите победят? Нещата може да се променят.
Как биха могли да победят без пари? Без оръжия?
Ти видя генерал Рамирес и избра Максимилиан.
Аз защо трябва да се различавам?
Ти си различна. Повечето момичета не крадат портфейли.
Къде е?
Ако мислиш така, сеньор, тогава защо ми позволи да дойда с теб?
Дай ми го.
- Търсил ли си го напоследък?
Празен е, разбира се.
12 долара!
- Трудно се отвиква от джебчийството.
Защо толкова искаш да отидеш във Вера Круз?
За мен не е много разумно да се заседявам на едно място.
А във Вера Круз има много хора... и много джобове.
И много рокли.
Казват, че един мексикански крадец може да изчезне като дим.
Това вярно ли е?
- Димът се вижда как изчезва.
Ами ако искам да стигна до Вера Круз сам? Бих ли могъл?
Възможно е, сеньор.
Но защо?
Един човек, Ейс Хана, често казваше: "Няма лошо да си криеш асо в ръкава."
Може би ще отидем заедно?
Не се знае.
Има опасност да ти го напълня.
Анри?
- Да?
Бих искала да спрем тук. Лас Палмас е прочут с фиестите си.
Разбира се. А и ти сигурно си се изморила.
Продължавай да танцуваш! Харесва ми да виждам хората щастливи.
Ще спрем тук.
- Можем да стигнем до следващия град.
Иначе трудно ще пристигнем във Вера Круз до утре.
Така желае графинята и аз няма да я разочаровам.
Ще поискам от кмета храна и подслон.
Само храна. Подслон няма да ни трябва.
Разбирате ли, точно тук графинята възнамерява да ни предаде.
Спрете колоната.
Аз ще взема това.
Разбира се. Както кажете, мосю.
Май вече е любезен, а?
- Да.
Тук ли е оня капитан?
- Пред кръчмата е. Онзи с мустаците.
Ще дойде при мен по-късно.
- Защо не сега?
Не бива да будим подозрения в маркиза.
Може той да ни няма такова доверие, каквото ние си имаме един на друг.
Дойде ли вече?
Още не е. Ако не побърза, аз ще му помогна.
Спокойно. Изчакай първо да каже на графинята къде е корабът.
Нали не си толкова тъп, че да й вярваш?
Не. Но без нас тя нищо не може да направи.
Я ми кажи, как допусна да те разори дреболия като Гражданската война?
Направих грешката накрая да се бия в моя имот.
Е, не се притеснявай. Сега ще можеш да го построиш отново и то от мрамор.
Май не знаеш много за плантациите, а?
Не става дума просто за една къща. Има и земя и много хора.
И в момента са в доста лошо положение.
Разчитат на теб да започнат отново, тъй ли е, полковник?
Май оная твоя слабост не е само към конете, а?
Ти дръж под око онзи капитан. Аз ще наглеждам златото.
Продължавайте, момчета. За пръв път свиря с такъв измислен оркестър.
Имате ли кибрит, мосю?
Стресна ме, сеньор!
- Как влезе вътре?
Казах им, че графинята ме изпраща за рокля.
Добре, че аз не съм графинята.
- Не й казвай. Исках я за фиестата.
Но тя също ще бъде там.
- Тогава вече ще съм я облякла.
Струва си, сеньор.
- Когато те види с тази рокля...
Мислех, че пазиш онзи капитан.
Тъкмо отиде при нея, ще му дам малко време. Тук всичко наред ли е?
Тихо е като в църква, ако не се брои онова фанданго.
Приятна мелодия, нали?
Сигурно е трудно да си гледаш работата при такава хубава музика.
Може и така да е.
Някой да се е навъртал наоколо?
- Жив човек няма.
Ако имаше, ти щеше да го гръмнеш.
Нали?
Добре, Джо. Видял си я.
Ако аз я бях спипал, щях да я убия.
- За кражба на рокля?
С Ейс Хана нямаше да изкарате дълго като партньори.
Не смятам, че Ейс би имал друг избор.
Качвайки се на кораба в този залив ще избегнете гарнизона на Вера Круз.
Ще бъда там до утре по залез.
- С американците ли?
Само с двама от тях. Останалите ще се изгубят по пътя.
Корабната лодка ще чака на брега.
- Но едно трябва да е ясно:
Когато се кача на борда със златото, ще се кача сама.
А двамата американци?
- Повтарям: ще се кача на борда сама.
Чудесно. Екипажът ми е обучен и добре въоръжен.
Да го оставя ли или ще го запомните?
- Ще го запомня.
Кой е?
- Отвори!
Джоузеф! Тъкмо щях да те повикам.
Джоузеф!
Това е капитан Льокроа. Мосю Ерин – господинът за когото споменах.
За мен е удоволствие, мосю.
До утре, тогава.
- Разбира се.
Закъде си се разбързал?
Но, Джоузеф, всичко е уредено. Чака го дълъг път, не го задържай.
За Париж!
Забравяш коя съм!
- Нищо не забравям.
Той ме погледна сякаш съм мъртвец! Познавам този поглед, виждал съм го.
Ако не ми вярваш...
- Въобще не ти вярвам.
Без мен няма да получиш златото.
Ще превзема кораба още преди да се качиш на борда.
Затова ще приемаш всичко от мен и ще се научиш да го харесваш.
Защото двамата с теб сме еднакви.
Животно! Трябваше да си направя сделката с мосю Трейн.
Старият Бен Трейн...
Свестен тип.
Помагал е на генерал Борегард. Здравата е пердашил янките.
И е джентълмен. Истински южняшки джентълмен!
Полковник Бен Трейн, мадам, на вашите услуги!
Аз не му вярвам. Обича хората, а на такъв човек не може да се разчита.
Да не искаш да кажеш, че ще сме само ние двамата, Джоузеф?
Чудя се дали оня капитан може да плува.
Винаги съм искал да плавам с мой собствен кораб.
Но, Джоузеф...
Ти ще имаш милион и половина и аз ще имам милион и половина.
И... ще си имаме един друг.
Обаче мосю Трейн... Как ще се измъкнем от него?
Странно, пипам с пръсти косата ти, а я усещам с пръстите на краката си.
Джоузеф, имаме толкова малко време, а и мосю Трейн знае плановете ни.
Част от плана ни.
А каква част от плановете ти знам аз?
Шери...
- Чудиш се защо ми е да деля с теб.
Но, шери, ти знаеш къде е корабът.
Обаче после ще трябва внимаваме
да не би единият да бутне другия през борда.
Ейс Хана би се гордял от начина, по който мислиш.
Аз също.
Джоузеф,
може да си роден американец, но в сърцето си ти си французин.
Сваляй я.
- Графинята видя ли, че липсва?
За това не бери грижа. Побързай.
- Бързам. Да не искаш да я скъсам?
Тази вечер няма да има време за фиеста.
Погледни. Не е ли прекрасна?
Пипни – това е коприна!
За пръв път обличам копринена рокля.
Исках да ме видиш с нея, поне веднъж.
Ти откри златото там, нали?
- Злато?
Златото, което търсеше откакто тръгна с нас.
Измисляш си.
- Знаеше, че каретата се охранява.
Не би рискувала за една рокля, дори да е от всичката коприна в Китай.
Добре. Знаеше, че съм крадла.
- Не само крадла, а хуаристка.
Как можа да го кажеш? Аз измъкнах каретата от хуаристите.
Но след нападението. Не се опитвай да лъжеш. Вие всички сте хуаристи.
Тогава защо ми помогна?
Защото имам нужда от твоята помощ - сега.
Ти не си като онези наемни убийци.
Знаеш, че Максимилиан няма право на това злато.
Златото е на онзи, който го вземе. Джо Ерин или аз.
Ти харесваш роклята. А дузина такива?
Или 100, с шапки, с обувки и с чадъри към тях?
Как можеш да говориш така!?
- Защото това злато е мое и твое.
И двамата знаем, че няма кауза, която да струва три милиона долара.
Чакай тук!
Конете!
- Какво става?
Събери всички и се качвайте по конете!
Взеха каретата!
Чакай!
Ще си върнем каретата, обаче заедно.
А сега извади тоя куршум!
Ти защо не седя върху златото?
- А ти какво правеше?
Вече няма значение. Извади куршума!
- С удоволствие!
Какво става?
- Не го тормози! Човекът страда.
Спрете!
Искаме да видим какво има вътре.
Странно е, че толкова се грижите за каретата напоследък.
И че нищо не ни казвате.
- Доста бързо изтрезняхте, момчета.
Няколко изстрела винаги вършат работа, г-н Трейн.
Ако вътре има това, което си мислим, ще излезе, че сте ни мамили, нали?
Отворете я!
Изглежда маркизът ни е прецакал, Джо.
Нищо!
Пак извади късмета на глупака, а, Джо?
Човече!
Питсбърг! Карабините!
- Няма да успее!
Да не е откачил?
Изчакайте.
Прав беше, генерале. Пак се срещаме.
Мъдро е, че се предавате.
- Да се предаваме? Едва ли!
Но защо са ни жертви? Там няма злато, за което да се бием.
Педро.
Всички бяхме измамени. Златото е в каруца, пътуваща за Вера Круз.
Не дойдохте само да ми кажете това.
- Предлагам заедно да си го върнем.
Не. Това злато принадлежи на Мексико. Не може да се дели с никого.
Не искаме делба, а само справедливо заплащане.
100 000 долара.
Това са много пари.
- И много от нас ще умрат за тях.
Много добре. Заплащането ще стане след вземането на златото.
Разчитам на думата ви, сеньор. Ние ще спазим сделката.
Браво, полковник. Самият Робърт Лий не е правил толкова хитър ход.
За 100 000... Може би трябваше да удвоя мизата.
Какво ти пука за мизата, като на масата има 3 милиона?
Знаеш ли... От ден на ден все повече заприличваш на Ейс Хана.
От сега нататък сме двамата с теб.
- Както е било винаги, нали, Джо?
Нали не си огорчен?
- А има ли от какво да съм огорчен?
Добре, Бен. Беше глупаво дори да си помисля да те измамя.
Как разбра толкова бързо, че старият крокодил е преместил златото?
Старият крокодил е имал същата идея като мен. Обаче е бил по-бърз.
Проклет да бъда...
Изпреварили сте ме, капитане.
- Моят път бе по-пряк, сър.
А и имах причина за бързам.
- Несъмнено. Но хитрината успя.
Императорът ще бъде доволен. Корабът чака ли?
Да, сър. Капитанът ви праща ескорт, за да успеете да се качите с товара
преди сутрешния прилив.
- Добре. Сега...
Убедена съм, че с удоволствие ще ме изпратиш в тъмница, Анри.
Разбира се, че не.
Графинята винаги досега е водила комфортен живот.
Нека е така и за краткия му остатък.
- Слушам, сър!
Оттук, мадам.
Благодаря.
По-приветливи са, отколкото очаквах.
- Приветливи ли?
Отнасят се с нас като с глупаци. Смятат, че ние ще им върнем златото.
Ей, Бен...
Не знаех, че тия селяндури могат да пишат. Какво са намислили?
Утре ще се бият. Искат да са сигурни, че ще ги погребат с правилното име.
Добра идея. Ти ще напишеш моето, аз – твоето. Ще метнем Свети Петър!
Обиколихме форта. Подготвени са по-добре, отколкото миналия път.
А миналия път не успяхме.
Господа, радвам се, че сте тук. Как ще използваме карабините ви?
Те са най-близкото нещо до артилерия.
Много добре. Ще ни прикривате с огън, докато ние нападаме портите.
Страхотна идея, генерале! Ще бъдем точно зад теб!
Ей, амиго, какво имаш там? Текила?
Странен човек. Не съм виждал такъв като него да се радва на съдбата си.
Защо да е странно? Разчита да спечели голяма награда.
Пари. Струва ли си за тях да рискуваш живота си?
Не знам за какво би могло да си струва повече.
На човек му трябва нещо повече. Има нужда да вярва в нещо.
И това го имам.
Вие двамата вече сте се срещали.
- Няколко пъти.
Нима си изненадан да ме видиш тук? Защо?
Мисля, че снощи и двамата смятахме, че това злато принадлежи на Мексико.
Както мухи на мед, а, Бен?
Благодаря.
Май сме на погрешната страна.
Помогнете им. Целете се в прозорците!
Изтеглете се на втората линия!
Да тръгваме!
Отлична стрелба, полковник!
Куражлии са. Ако вземат златото, ще са си го спечелили!
Нали не мислиш да спазваш сделката?
Аз не бих им дал и потта от веждите си!
Граната!
Напред!
Джоузеф!
Шери! Къде е златото?
- Маркизът! Тръгна да бяга с него!
Бен! Маркизът!
Балад и Донеган!
- Ей сега се връщам.
Тръгвайте!
Балад! Разкарай от тук каруцата!
О, шери...
- Къде е корабът?
Само на няколко мили. В първия залив по-нагоре, на север.
Сега и двамата знаем къде е. Нали?
Джоузеф, нали ще ме вземеш със себе си?
Ти и Бен Трейн никога няма да се научите. Сбогом, шери!
Чакай, Балад! Имаш си пътник.
- Взехме го, г-н Ерин!
Благодаря.
Джо!
Май все пак си говорил сериозно за онзи Ейс Хана.
Жалко, че не си ме разбрал. Аз вземам каруцата.
Златото отива при хуаристите.
Не и ако ми дадеш честен шанс за дуел.
Точно какъвто ти даде на Балад.
Онази твоя слабост, а, Бен?
Дори и Ейс я е имал, Джо.
Това му беше грешката на Ейс.
Превод и субтитри ИЛАРИОН ИРИНКОВ
Филмът е обработен от AVS movies®
"Вера Круз" бе заснет изцяло в Мексико.
Продуцентите изказват своите благодарности
за съдействието на народа и правителството на Мексико,
както и за помощта на техниците от "Мексикан моушън пикчър",
без които направата на този филм не би била възможна.
Хект-Ланкастър Пръдакшънс