House of Wax (1953) Свали субтитрите
Здравей, Матю. Какво правиш тук толкова късно?
Дойдох да взема книгите. Искам да проверя сметките.
Днес не беше зле. Имаше над 200 посетители.
И ти наричаш това добър бизнес за събота?
Ако не беше такъв инат, тук щеше да е пълно.
Кой се интересува от восъчни исторически личности?
Има хора, които оценяват красивото.
Хората търсят сензации!
Имат лош вкус! Няма да им преча.
Парите им са като на другите.
Знам, че не си видял опашка в музея на Еден на 23-та улица.
Както е в музея на мадам Тюсо в Лондон.
Ако ме беше послушал...
- Знам, Матю.
Искаш да направиш зала на ужасите: убийства, мъчения, екзекуции...
Да плашиш хората. Това не е моето амплоа.
Ти си артист и гениален скулптор.
А аз съм бизнесмен и искам бърза възвращаемост на инвестициите.
Тук съм вложил 20 хиляди долара.
Можех да ги вложа и на друго място.
- Добре, Матю.
Нашето съдружие не те устройва. Ти искаш свобода.
Мога да го уредя.
- Как?
Тази вечер един приятел ще доведе Сидни Уолъс да види работите ми.
Той е богат и се надявам да го убедя да купи твоята част.
Това е интересно.
Стига и аз да имам печалба от това.
- Разбира се.
Разбирам те. Довери ми се и ти обещавам, че...
Това сигурно са те.
- Аз ще изчакам в офиса.
Чувал съм за Уолъс. Той наистина е богат.
Гледай да вземеш добра цена.
Джаред тук ли живее?
- Да, отгоре.
Ще ви хареса. Приличате си.
Заповядайте. Радвам се да ви видя.
Надявам се лошото време да не ви е попречило.
Малко се забавихме. Бяхме в една галерия.
Г-н Сидни Уолъс. Професор Джаред.
Приятно ми е.
- На мен също, професоре.
Така ме кръстиха, когато създадох тази колекция, с която се гордея.
Елате, ще ви я покажа.
Посещението на такъв известен критик ще поласкае моите деца.
За вас те са восъчни фигури, а за мен са живи създания.
Ето това са най-великите любовници в историята.
Клеопатра и Марк Антоний по време на последната им среща.
Когато Антоний получава известие за смъртта на Клеопатра,
се самоубива със собствения си меч.
Научавайки за това, Клеопатра прави същото.
Погледнете косата, като истинска е.
- Да. Как сте го направили?
Косата е истинска, с естествен цвят и текстура...
вградена е в скалпа косъм по косъм докато восъка още беше горещ.
Възстановил съм точната прическа на субекта.
А това е президента Линкълн и убиеца му Джон Бут.
Рядко правя сцени на убийства.
Не съм виждал такива точни копия. Имам чувството, че си говорят.
Интересно какво ще кажат.
- Сигурно своите реплики.
Когато той убил президента, се качил на сцената
и се поклонил на публиката.
Бил е много упорит човек.
Упорит?
- Невероятно.
Трябваше ми 1 седмица да го убедя да си обърне главата както аз искам.
Не е искал да се подчини?
- Спореше.
Трудно е да затвориш устата на един актьор.
Тези фигури са като пространствени картини на старите майстори.
Това не е просто шоу, а изкуство.
- Нали ви казах.
А това е Жана Д`Арк, много ценен за мен експонат.
Разбирам. Чудесна работа.
- Благодаря.
Десет пъти я правя и пак не е добре.
- Какво й е?
Портрета не беше автентичен, а един скулптор работи с модели.
Така и не можах да намеря подходящ.
Жалко, че бързаме. Това не трябва да се разглеждат така повърхностно.
Много сте любезен. Фигурите ми имат своите достойнства.
А това е Мария Антоанета, една от най-добрите ми работи.
Забележителна е.
Казват, че можете да забележите как тя диша и как се повдигат гърдите й.
Погледнете я в очите, те ви следят навсякъде.
За мен тя е като жива.
Наистина, все едно, че ви гледа.
Направени са от стъкло. Размера и цвета отговарят на оригинала.
Сложени са в очните дъна отвътре,
преди главата да бъде поставена на тялото.
Прости, ми скъпа, че издадох интимните ти тайни.
Съжалявам, понякога съм нетактичен.
Ако хората знаеха какво има тук, сигурно щеше да има тълпи от хора.
Просто ви трябва добра реклама.
Това му казах и аз.
- Партньорът ми няма да се съгласи.
Това не му харесва. Решил е да инвестира на друго място.
А вие не бихте ли искали да заемете неговото място?
Бих приел предложението ви, разбира се, ако цената е разумна.
С ваша помощ бих направил чудеса.
За съжаление, заминавам за Египет. Финансирам там едни разкопки.
Ще се върна след 3 месеца и тогава ще говорим.
Ще чакам с удоволствие.
Вашата колекция е интересна. Мисля, че ще се разберем.
Лека нощ и благодаря.
- Няма за какво.
Благодаря ви за посещението и за подкрепата.
Ще се видим след 3 месеца. Лека нощ.
- Лека нощ.
Г-н Уолъс е голям критик, скъпа. Чу ли какво каза?
Щастлива ли си? Знам, че ще го кажеш. Успеха не ме интересува.
Светът трябва да види твоята красота.
И вашата, приятели. Клеопатра, Марк Антоний, Линкълн, Жана Д`Арк.
Всички искате пак да сте известни, нали?
Само не казвай, че това няма да ти хареса.
Позволи да те убият в горящата плевня.
И попадна в светлината на прожекторите.
Чу ли какво точно каза той?
- Разбира се.
Трябва да си безумец, за да се занимаваш с това нещо.
Колкото по-бързо се махна, толкова по-добре.
Ще се махнеш, Матю. Уолъс се връща след 3 месеца.
И тогава ще говорим.
Чух го, но това не ме устройва.
- Но нали...
Имам по-изгодно предложение, а 3 месеца за мен са много.
А и къде е гаранцията, че той няма да се откаже?
Направих каквото можах.
- Има нещо по-добро.
Искаш ли да си разделим 25 000 долара?
И наричаш мен безумец?
- Ами ако тук избухне пожар?
В мазето има 6 бурета с восък, а той съдържа парафин,
който е силно запалим. Всичко ще изгори като картонена кутия.
Да изгорим моите деца?
За убиец ли ме смяташ?
- Не бъди дете.
Застраховката е 25 000 долара. Ще си я разделим.
Ще имаш пари да започнеш отначало.
Не, по-добре да умра, отколкото да ги загубя.
Ако го направиш, ще те убия.
Не бъди глупак, достатъчно е да драснеш клечката и готово.
Моят приятел беше гений. Велик художник.
Само аз го разбирах.
Бяхме като братя, Кети. Ето така.
Не намериха ли тялото?
- Не.
Всичко изгоря до основи. Беше истински вулкан.
Той не беше практичен човек, но аз го обичах.
Ако бях там, щях да го спася.
- Но можеше и ти да изгориш.
Да, такъв е животът. Независимо от загубите, той продължава.
А музеят имаше ли е застраховка?
Да, но възникнаха известни проблеми.
Според договора, парите трябваше да се платят на останалия жив партньор.
Но застрахователите поискаха доказателства за смъртта на другия.
Да, винаги им трябва труп.
Днес следобед проблема се реши.
Дадоха ми чек, аз го осребрих и прибрах парите в касата.
Знаеш ли какво значи това, скъпа?
- Не, кажи ми.
Ще направим онова малко пътешествие...
Колко си мил!
Колко пари получи?
- 25 000 долара.
Къде ще отидем? Искаш ли в Атлантик Сити?
На Ниагарския водопад. Това ще е сватбеното ни пътешествие.
Така ли?
- Да, нали знаеш.
Искам да се омъжа за теб.
Защо не? Това ще е забавно. Келнер, сметката.
Стегни го, Сю.
Искам да имам талията на Ана Хелд.
Ако го стегна по-силно, няма да можеш да дишаш.
Няма нищо, не ми трябва много въздух.
Както казваше приятелят ми Матю:
"Ако ти се грижиш за себе си, и мъжете ще се грижат за теб".
За него ли щеше да се омъжваш?
- Да, но той предпочете да се обеси.
Много оригинално.
Къде ще ходиш тази вечер с новия си приятел?
Първо ще вечеряме, а после ще ходим на вариететно представление.
Ще бъде забавно.
- И обича да харчи пари.
Малко е старичък, но е много възпитан.
А учтив ли е?
- Много е учтив.
Когато не пие е истински джентълмен.
Всички са такива, но аз съм на прав път.
Кариерата ми върви нагоре.
Едно момиче, когато не знае колко рокли има, го чака успех.
Значи това е успеха?
- Разбира се.
Погледни ме само. До вчера бях едно нищо,
а днес отивам в изискан ресторант.
Недей да пиеш много тази вечер.
- Спокойно, няма.
Той всеки път се опитва да ме напие, но аз успявам да остана трезва.
Сега, когато излизам с него редовно, трябва да се пазя.
Нали знаеш, когато мъжът... Всъщност, откъде да знаеш?
Ти си скромно момиче, не си като мен.
Ти си умна, а аз имам само това, което имам.
Даже е странно, че сме приятелки.
Глупости, ти винаги си добра с мен.
- А защо не?
Едно момиче има нужда от помощ когато не й върви.
Видя ли колко е часа? Ще закъснея. А ти намери ли си работа?
Още не. За да ме вземат, трябва да се срещна с шефа.
Затова излизам със Силвър Слипър.
Познавам го. Внимавай с него.
Защо, какво има?
- Нищо особено.
Просто спазвай дистанция.
- Ето какво било.
Хапна ли днес?
- Да.
Съмнявам се.
Разбрах, че не си си платила наема.
- Г-жа Флениген ще почака.
Не разчитай на това. Тази стара вещица веднъж едва не ме изгони.
Ето, ако тази вечер не го омотая в мрежата си, ще си изям шапката.
Ще дойде да ме вземе с такси. Той е възпитан човек.
Имам само 50 цента. Купи си нещо за ядене.
Кети, недей.
- Хайде, вземи ги.
Моето приятелче тази вечер ще ми даде пари.
Въпреки, че за какво са ми. Винаги той плаща сметките.
Приятно прекарване с г-н Слипър. И внимавай с него.
Един момент, г-це Елън.
Защо влизате така тихо?
- Късно е и не исках да ви безпокоя.
Намерихте ли си работа?
- Не.
Защо?
- Не се разбрахме с шефа.
Ще ви платя.
Кети ще ми даде назаем като се върне тази вечер.
Ами тогава ги вземи, тя вече е тук.
Да изчакаме до утре.
- Не, няма да чакам.
Ако искате да спите тук тази вечер, донесете ми парите.
Добре, ще се постарая.
Кети, аз съм Сю. Там ли си?
Горе някой крещи.
Отиди виж какво става.
На ъгъла трябва да има полицай.
- Нали затова свиря.
Файтонджия!
Какво става, мамо?
- Сю дойде.
Каква изненада. Току-що си мислех за нея...
Какво е станало, скъпа?
- Какво има?
Момент.
- Какво се е случило?
Чакай малко.
- Какво е станало?
Кети Грей, съквартирантката ми, беше убита тази вечер.
Какво?
- Аз я намерих.
Убиецът й беше в стаята, но аз успях да му избягам.
Въпреки, че той ме гони по улицата.
Не, Скот. Моля те не излизай.
Всичко е наред, скъпа. Не се бой.
Успокой се, сега си в безопасност.
Кой откри тялото?
- Съквартирантката й.
Сю Елън.
- Коя е г-ца Елън?
Няма я тук.
- Къде е?
Не знам. Само чухме писък. Когато се качихме, вече я нямаше.
Другите наематели тук ли са?
- Всички, освен нея.
Ще трябва да разпитаме всички.
Никой да не напуска къщата.
Когато аз пристигнах, тя вече беше мъртва от няколко часа.
Причината за смъртта е задушаване.
На шията й още има следи от въже.
Според мен е взела някакви лекарства.
И това е сигурно.
- Какво е взела?
Най-вероятно приспивателно. Може би веронал.
След аутопсията ще знаем повече.
След колко време действа приспивателното?
Зависи от дозата.
Сигурно са й го сложили в питието.
Винаги така се прави.
Днес нямаме много работа.
- Да, бе.
Три самоубийства и 2 убийства...
- И една катастрофа.
Мъж, ударен от автомобил.
Но колите не са толкова бързи, че да наранят човек.
Да, но стават все по-добри.
Надявам се тук да ти хареса, скъпа. Ще ти е удобно.
Какво му стана на този?
- Време е да свикнеш.
След балсамирането се случва.
Такива са жените. Винаги искат да имат последната дума.
Трябваше да дойдете снощи, а не сега.
- Все пак е дошла.
Тя беше в ужасно състояние.
- Това е убийство, госпожо.
Снощи тялото на Кети е било откраднато от моргата.
Какво? На кой му е потрябвало тялото й?
И ние това се чудим.
Имахме и друг такъв случай. С тялото на Бърк.
Да, четох за това.
- Прокурора Патерсон също изчезна.
Не можахме да го открием.
Трябва да намерим човека, когото сте видяла снощи.
Въпреки, че така, както сте го описала...
едва ли можем да го наречем човек.
- Да не е било сън?
Видях го. Изглежда невероятно, но е точно такъв.
Дали той не е вечерял с г-ца Грей?
- Това е невъзможно.
Тя каза, че ще вечеря с красив мъж.
Собственичката също го е видяла.
Нямаме заподозрян, който да отговаря на описанието.
Има един, но той е в психиатрията.
Останете в града. Къде можем да ви намерим?
Улица Лафайет, 27.
Г-ца Елън ще остане у нас.
- Тя е единствения ни свидетел.
Това е всичко. Благодаря.
Здравейте. Получих писмо от този адрес, подписано от професор Джаред.
Но знам, че той е загинал. Кой би могъл да напише това писмо?
Аз съм Сидни Уолъс.
Г-н Уолъс.
- Професоре...
Радвам се да ви видя...
Извинете. Ръкостискането за мен не е много приятно.
Ръцете ми вече не са ръце. Седнете, моля ви.
Това е Игор. Един от помощниците ми. Но е глухоням.
Искам да отворя нов музей, но с друго име.
Учудвате ли се, че ме виждате?
- Мислех, че сте загинал.
Бях мъртъв, но възкръснах.
Когато видях подписа, помислих, че това е шега.
Как сте се спасили от пожара?
- И аз не знам.
Спомням си, че се опитвах да се измъкна.
Отначало не успях, но сега съм тук.
- Преживели сте ужасно нещо.
Някак си успях да стигна до лекаря.
Краката ми не могат да издържат тежестта на тялото.
А що се отнася до ръцете, за какво ли са ми сега.
Вече не мога да работя. Използвам ги само за елементарни неща.
Но нали сте започнали работа?
- С помощта на моите ученици.
Ще възстановя цялата изложба.
Ще дам на хората това, което искат: сензация, ужас, шок.
Напускайки изложбата, те вече ще знаят какво е страх.
Искам да ви покажа една от сцените.
Помните ли Кемлер, първият човек, екзекутиран на електрическия стол?
Да.
- Игор прави главата на модела.
Но има странни идеи.
Какъвто и модел да прави, той винаги е негово копие.
Но този път аз не бях против, защото той прилича на Кемлер.
Искам да пресъздам престъпленията, докато още не са забравени от хората.
Какво ще кажете за тази идея?
Мисля, че тя ще има успех, но това не е вашия стил.
Отказахте ли се от красотата?
- Не.
Просто вече не мога да я правя.
Не мога да забравя Мария Антоанета.
- Нито пък аз.
Тя ще да бъде звездата на бъдещата ми изложба, но първо трябва да я намеря.
Да я намерите?
- Имам предвид модела.
Тя ще бъде красива, но само заради контраста.
Искам всеки сюжет да бъде жив.
А как да убедя публиката в това, ако самият аз не съм убеден?
Ще ви покажа нещо интересно.
Слезте с Игор в мазето.
Аз ще мина по друг път.
Вече сме тук. Интересно е, нали?
Един от учениците ми потапя тялото във вана с восък.
Тяло?
- Да, правим телата по мои разчети
от специален материал, доставен от Париж.
Това е Леон, другия ми ученик.
Това е г-н Уолъс.
- Здравейте.
Топим восъка до течно състояние ето в този казан,
след което го кипваме...
и го наливаме във формата на тялото.
Главата и ръцете след боядисване
се слагат на тялото, преди то да бъде покрито с восък.
Вижте как се прави.
Как го правите?
Това е мой метод. Прост, но ефективен.
Намерихте ли място за музея?
- Да, горе в тази къща.
Мазето ще го използваме за работилница...
а сградата може да се наеме на прилична цена.
Имам някакви пари, но ми трябват още 30 000.
Затова ви поканих да дойдете тук.
Ще си помисля.
- Добре.
Вече е готова. Леон, изцеди излишния восък и я остави да изстине.
Отвори номер 27.
Елате с мен.
Сега, след като знаете, че искам да пресъздам сцени с насилие,
ще ви покажа един интересен експонат.
Мистерията, за която още се говори. Отвори шкафа, Леон.
Видях снимката му във вестника. Приликата е абсолютна.
Как го направихте?
- По памет.
Беше се обесил в шахтата на асансьора.
Антракт
Дами и господа, заповядайте в музея на восъчните фигури.
Посетете стаята на ужаса.
Ето тези очарователни дами.
Искате ли да видите "Малката египтянка"?
Ето я, дами и господа, малката египтянка, царицата на харема,
която танцува на изложбата в Чикаго през 1893.
От восък ли е или от плът и кръв?
Посетете стаята на славата и стаята на ужаса.
Тази изложба ще ви просвети и ще ви смае...
И аз бих могла така.
- Няма да можеш.
Ще мога, ако си сваля корсета.
- Даже и не се опитвай.
Внимавайте, госпожице.
Сър, свалете си ръцете, за да не ви ударя. Внимавайте.
Имате чудесна шапка, госпожо.
Дали ще мога да уцеля цветето? Стойте така, не си мърдайте главата.
Иначе мога да ви уцеля по носа.
Има и хора с пуканки.
Затворете си устата, целя се в пакетчето, не в сливиците. Хайде.
Ето го пакетчето.
Ще видите престъпници от всички епохи.
Красотата на убийствата и мъченията на едно място.
Вижте стаята на ужасите. Прекарайте няколко минути със знаменити убийци,
използвали ножове, въжета и брадви.
Треперете, господа. Няколко минути ужас на поносима цена.
Нали няма да ме упрекнете за този шум?
Прилича малко на цирк.
- Поканил съм го за 2 седмици.
След това няма да имаме нужда от него.
Изглежда като истински.
- Изненада.
Това е човек, извинете.
Лицата на фигурите на историческите личности, които ще ви покажа,
са направени от маски, взети в деня на смъртта им
и предоставени ни от някои правителства в Европа.
Това е Анна Болейн, втората жена на Хенри VIII и майка на Елизабет.
Хенри заповядал на палача да я обезглави по френския начин,
така, че главата да бъде отделена от тялото без болка.
Какъв загрижен съпруг, измислил бърз начин да се разведе.
Много умно, няма що.
Ето още един пример за насилие.
Шарлот Корде и Марат, един от водачите на френската революция.
Тя го намира в банята и го пробожда в сърцето.
Каква жестока жена!
- Възмутително!
Нали? Бедният, даже не е могъл да стане.
А в тази зала са представени съвременните престъпления.
За тях сте чели във вестниците, а тук ще видите копията от восък.
Ето тук младоженец внася булката си у дома.
По време на френската революция един доктор изобретява нещо,
което заменя брадвата на палача.
Тази машина толкова ефективно е обезглавявала аристократите,
че е направила известен своя създател...
Пред вас е кървавата гилотина.
Това не мога да го понеса. Вървете нататък.
Преди 12 години, за пръв път е използван електрическия стол.
Това тук е автентична репродукция
на екзекуцията на Уилям Кемлер на 3 август 1890 година.
Убит е безмилостно с 2 000 волта ток съгласно присъдата на съда.
А това е сцена на мъчение.
Ан Ескю е английска аристократка, обвинена в предателство...
Няма съмнение, че след този разпит тя си е признала всичко.
А и кой не би си признал след подобно нещо?
Корсета ли те стяга?
- Не, стомаха ми ще се обърне.
Моят също.
- А сега, приятели...
един възпитан джентълмен, известен като наследник на "Синята брада".
И той като адаша си е бил много изобретателен в убийствата...
отървал се е от 8 жени.
Да помирише това. Ще й помогне.
- Много ви благодаря.
След това имаме едно загадъчно престъпление.
Матю Бърк, търговец.
Обесил се е в асансьорната шахта в сградата, където е бил офисът му.
Дали е убийство или самоубийство? Бъдещето ще покаже.
Истината винаги излиза наяве.
Благодаря. Харесва ли ти?
- Прилича на чичо Руфус.
И на полицая на входа на музея Еден.
Била ли си някога там?
- Не.
Чувал съм, че там изложбата е много по-интересна.
Скоро ще я видим и нея.
Скот!
- Г-н Уолъс.
Това е приятеля ми Сидни Уолъс.
Г-ца Сю Елън.
- Приятно ми е.
Чух, че отново сте в града.
- Да.
Скот е един обещаващ скулптор.
Още ли работи?
- Без почивка.
Тя се грижи за мен.
- Това е достойно.
Тя не е професионален модел, но нашите майки са приятелки.
Разгледахте ли музея?
- Интересно ли ви е?
Да, но скоро всичко тук ще се промени.
Собственика е мой приятел.
Ще ви направи впечатление. Елате.
Отлична композиция.
- Сигурен бях, че ще я оцените.
Това не е просто изкуство, а театър.
Какво ще кажете?
- Знам, че са от восък...
но са толкова истински, че чак кръвта ми замръзва.
Предстои да видим и стаята на ужасите.
Казах на Джаред, че тук трябва да има и медицинска сестра.
Той не може да използва ръцете си.
А кой прави фигурите?
- Учениците му.
Той ги ръководи.
- Сигурно добре познава анатомията.
Какво има, Сю?
Плачеш ли?
- Какво има, г-це Елън?
Убиха моя близка приятелка и я видях тук.
Това е Кети Грей, чието тяло изчезна от моргата.
Защо си спомни за нея сега?
Това е нейното лице, много добре го познавам.
Сънувам я всяка вечер. Непрекъснато ми е в главата.
Причината за това може би е приликата.
Де да беше така.
- Но това е восъчна фигури.
Знам, но... защо толкова прилича на Кети?
Аз ще ви обясня.
Г-це Елън, това е г-н Джаред.
Приятно ми е.
- Г-ца Елън казва...
Чух какво каза.
Жана Д`Арк е класическа тема в музеите на восъчните фигури.
Завършихме я точно преди откриването.
Вие сте права, приликата не е случайна.
За такива важни фигури не избирам каквито и да е модели.
Видях снимките на Кети Грей във вестниците.
Лицето й ми направи силно впечатление и ето я тук.
Мисля, че тя не би имала нещо против.
Какво ще кажете?
- Да, сигурно е така.
Кети обичаше красивите рокли и обичаше често да се преоблича.
имитираше актрисите, които виждаше в театъра.
Това щеше да й хареса.
- Значи ми прощавате.
Няма за какво.
Само не разбирам защо изглежда като жива.
Това е най-хубавия комплимент, който съм получавал. Благодаря.
А вие сте Скот Ендрю, ако правилно съм чул.
Да.
- Скулптура, за който ви говорих.
Сидни ми показа снимки на ваши работи. Талантлив сте.
Какво правите сега?
- Бюст на г-ца Елън.
Покажете ми ръцете си.
Някога и моите бяха такива.
Завиждам ви.
Г-н Ендрю, искате ли да работите с мен върху моделите?
Да, за мен ще бъде чест.
- Добре. Елате утре да го обсъдим.
Надявам се, че ще ви хареса.
Сидни, погледнете това момиче.
С удоволствие.
- На кого ви прилича?
И аз това се чудя.
Запознахме се преди 10 минути, но лицето й ми се струва познато.
Лицето й е копие на моята Мария Антоанета.
Да. Как не го забелязах веднага.
Тя беше най-добрата работа на г-н Джаред.
Не просто фигура, тя беше жива.
Мислите, че приличам на нея?
- Напълно.
Един път в живота Бог насочва четката на художника,
за да може той да създаде нещо живо.
Така беше с Мария Антоанета. Аз я обичах.
Но сега нея я няма. Разрушиха я.
Помогнете ми да я създам отново.
Ще дойдете ли при мен?
- С удоволствие.
Можете да дойдете когато решите.
А вие, г-н Ендрю, елате утре.
- Ще дойда.
Денят беше доста вълнуващ и вече съм малко уморен.
Затова смятам да се оттегля.
Сидни, може ли за малко.
- Извинете, сега се връщам.
Забрави за това. Чу какво каза г-н Джаред.
Бил е вдъхновен от Кети. Това е нейния портрет.
Но защо е толкова истинска?
Извинявай, че си тръгваме толкова рано.
Нищо. Нали ще работя тук. Пак ще можем да дойдем.
Да, някой друг път.
Дами и господа, посетете нашата изложба.
Купете си билети от нашата малка продавачка и влизайте вътре.
Светът на восъчните фигури ще ви впечатли.
Не губете присъствие на духа в стаята на ужасите.
О, не пак.
Какво има? Защо крещиш?
- Пак видях Кети.
А човекът, който я уби, беше тук.
Сигурно съм сънувала.
- Да, било е кошмар.
Бирата за господина. Питието на дамата.
И два пресни сандвича.
- Благодаря.
Харесва ли ти?
- Много.
Хората често ли идват тук?
- Разбира се.
В неделя тук е пълно.
- Не знам.
Не е много подходящо момичетата да си показват прелестите.
В Прованстаун не си ли виждала такова нещо?
Не се притеснявай, репутацията ти не е в опасност...
А и тези восъчни фигури, кошмарите.
Трябва ти нещо весело като това, за да се възстановиш.
Наздраве!
Джаред каза, че е видял снимката на Кети във вестниците.
Да. И какво?
Познавах я много добре. Чертите й са направени много точно.
Нормално. Той е добър художник.
Но има и още нещо, което видях в музея.
Кети имаше навик да носи обеца на дясното си ухо.
Само то й беше продупчено, а лявото не.
Така беше и на фигурата. Нима това може да се види на снимката?
Такава прилика е невъзможна, освен...
- Какво?
Освен ако това не е самата Кети.
Утре ще те заведа при лейтенант Бренан.
Ще му разкажеш всичко на него. Той е полицай и разбира от тези неща.
Той ще те убеди, че такова нещо е невъзможно.
Сега се отпусни и се наслаждавай на шоуто.
Знам, че звучи фантастично, но искахте да ви разкажа всичко.
Това не й излиза от главата. Превърнало се е във фикс идея.
Джаред инвалид ли е?
- Да, на количка е.
Ходи и с патерици, но трудно.
Той беше тук и ни помоли да му покажем снимки на Кети Грей.
Ето откъде има всички детайли, за да направи фигурата жива.
Но тогава защо Жана Д`Арк е с пробито ухо?
Може модата да е била такава.
- Двете да, а не само едното.
Това не е подозрение. По-скоро е страх, интуиция.
Полицията не работи по интуиция, а с доказателства.
Забравете и оставете ние да се погрижим за това.
Ще разследвате ли?
Разбира се.
- Да, това имах предвид.
Сигурно и двамата ме мислите за луда.
- Не.
Благодаря ви, че имахте търпението да ме изслушате.
Довиждане.
- Довиждане.
Благодаря.
Бренан се обажда. Дайте ми Шейн.
Ало, отиди в кметството
и вземи информацията, която имат за Хенри Джаред.
Да, открил е музей на 29-та улица, близо до Бродуей.
Да, музей на восъчните фигури.
Проучи всичко. Къде живее, кои са помощниците му. Да, ще чакам.
Да, това е тя, но когато я намерих, лицето й не беше такова.
Не толкова живо.
- Бедната.
Джаред е доста талантлив.
Значи страхът на Елън е неоправдан?
- Да.
Това е восък.
Само женското въображение може да роди такава идея.
Идвате при мен и моята Мария Антоанета или да видите Жана?
Извинете, знам, че фигурите не трябва да се пипат.
Това е по-силно от вас, но това няма значение.
А това са Леон Аверил и Игор.
Здравейте?
- Игор не е неучтив. Той е ням.
А Леон е истински художник.
Той направи от восък Жана Д`Арк.
Още ли мислите, че е като жива?
- Да.
Разбира се, косата е друга, но лицето е същото.
Как успяхте да видите всички подробности на снимките.
Кети с обеци ли беше, когато полицията я снима?
Обеци? Не помня. Имаше ли обеци, Леон?
Не, не мисля.
Полицията свали всички бижута от тялото.
Но вие сте й оставили пробити и двете уши.
Разбира се. Ако бях пропуснал нещо, г-н Джаред нямаше да бъде доволен.
Той иска всичко да е перфектно.
- Да, разбирам.
Момент. В тази кутия има нещо интересно за вас. Отвори я, Леон.
Г-н Ендрюс ни разреши да направим копие от бюста.
Леон току-що я направи от восък. Харесва ли ви?
Странно е да видиш главата си в такъв вид.
Но приликата е очевидна.
- И да, и не.
Ендрюс, като всички сегашни скулптори,
има много развито въображение и иска да украси природата.
А аз искам вие да станете Мария Антоанета. Истинската вие.
Нищо друго няма да ме удовлетвори.
Нали ще дойдете пак, скъпа?
Виж, това е Бърк, Джаред го е намерил преди нас.
И така е написал в рекламата.
Даже напрежението в шията го има.
Този случай ме заинтригува. Къде изчезна Бърк?
И защо?
- Трябва да го намерим.
Чете ли днешните вестници?
- Да, добре са ни подредили.
Шефът ме вика тази сутрин.
Ако не реша проблема, ще ме изпрати на улицата.
Ела за малко, Джим.
Помниш ли Патерсън, изчезналия прокурор?
Разбира се.
- А този не прилича ли на него?
Да, ако махнем мустаците е той.
Косата е друга, но приликата е голяма.
Тук много от фигурите приличат на хора, които познаваме.
Човека в оковите също прилича много на нашия шеф.
Моля не пипайте фигурите.
Не можете ли да четете?
- Извинете.
Кажете, лицето на Линкълн откъде го копирахте?
От снимките.
- Тогава имало ли е снимки?
Ако отидете в библиотеката,
там ще намерите много снимки от Гражданската война.
Вие тук ли работите?
- Да.
Вие ли сте ги правили?
- Някои от тях.
Как се казвате?
- Леон Аверил, а вие?
Джим Шейн. Инженер съм. Радвам се, че се запознахме.
Познаваш ме. Имена не помня, но лица не забравям.
Ако не беше брадата, бих казал, че го познавам отнякъде.
Но сигурно е било отдавна.
Г-н Уолъс, аз съм лейтенант Бренан, а това е сержант Шейн.
Приятно ми е.
- Седнете.
Извинете, че закъснях.
- Няма проблем.
Знаете ли, за първи път ме викат в полицията. Обвинявате ли ме в нещо?
Не. Просто мисля, че можете да ни помогнете.
Установихме, че вашия партньор Джаред е човека,
загинал при пожара на музея на восъчните фигури.
Да, така е.
Всички смятаха, че той е загинал при пожара.
Сигурно това е грешка.
- Подозирате ли го в нещо?
Не.
- Просто се интересуваме.
И застрахователната компания също.
Какво знаете за помощниците му?
Познавам само Скот Ендрю.
- Да, знаем за него.
Помага му и Игор, който е глухоням и Леон Аверил. Той работи с восъка.
Аверил е груб и пияница, но е много добър художник.
Видях една негова работа. Христос, заобиколен от апостолите.
Уникално нещо.
Повече не мога да ви помогна.
- Е, все пак благодаря, че дойдохте.
И не му казвайте, че сте били тук.
- Добре.
Знаете ли, гарантирам за Джаред.
Той е странен и непредсказуем, но е честен.
Сигурно е така. Благодаря.
- Няма защо. Довиждане.
Нали ти казах, че познавам брадатия?
Помниш ли художника, нарисувал на стената на килията си Тайната вечеря?
Да, Хендрикс. Гения, освободен предсрочно.
Когато го освободили, той се запил.
След това нарушил условията на освобождението си и изчезнал.
Карл Хендрикс?
- А сега Леон Аверил.
Доведи ми го.
- Добре.
Придай му повече горчивина.
Не забравяй, че все пак е бил измъчван...
и презира хората от онзи свят.
Направи линиите около устата по-дълбоки.
Но не много. Ето така е добре.
Всичко бих дал да имам вашите ръце.
Благодаря, г-н Джаред.
- Извинете, че ви забавих тази вечер.
Няма нищо. Г-ца Елън ще дойде да ме вземе.
Има рожден ден и ще празнуваме.
- Тя е едно прелестно създание.
Да, но смъртта на приятелката й поражда у нея странни мисли.
Знам.
- Наложи се полицията да я успокоява.
Сега е добре. Даже отлично.
Преди да си отидете, бихте ли отишли до магазина?
До магазина?
- Поръчах изкуствени цветя.
Трябват ми за една нова сцена. Изберете ги вие.
Знаете какво ми трябва. Обърнете внимание на цветовете.
И аз бих отишъл, но трудно се движа.
Да, ще отида с удоволствие.
- Много ви благодаря.
Проследих го.
Понякога така се напива, че ще му изпаднат зъбите.
Това ли е всичко, което е имал?
- Да.
Пари няма ли?
Има златен часовник.
"На Уилбър Патерсон...
С обич и уважение.
От колегите. 25 декември 1900".
Откъде имаш това?
Намерих го.
- Къде?
В града.
- Къде точно?
На Трето авеню.
- Кога?
Не помня, беше отдавна.
Отведете го в килията.
- Не, намерих го.
Казвам ви. Не знам на кой е.
- Отведете го.
Моля ви, не ме вкарвайте в килия. Болен съм.
Не съм добре с нервите.
Вижте, бихте ли могли... да ми дадете едно питие...
Нищо няма да получиш, докато не ни кажеш откъде взе часовника.
Отведи го.
- Да вървим.
Не трябваше да го правите, скъпа.
Това е Кети.
Това е нейното тяло под восъка.
Знаех си, че е така.
Взеха ми всичко, което обичах.
Освен теб, моята Мария Антоанета. Аз ще ти дам вечен живот.
Тук се роди моята Жана Д`Арк. Искаш ли да знаеш как?
Имай малко търпение, скъпа. Ще ти покажа.
Не мога повече.
Добре. Всичко ще ви кажа.
Патерсън беше убит, защото приличаше на Бут.
Ти ли го уби?
- Не, Джаред. В работилницата.
Той не може да си служи с ръцете.
И ти ли му помогна?
- Не, вече бяха мъртви.
А Бърк?
- И той е залят с восък.
Джаред запали предишния музей. Оживя, но се побърка.
А Кети Грей?
- Тя е Жана Д`Арк. И тя е там.
Като всички останали от моргата.
Когато хване Сю Елън и с нея ще постъпи така.
Трябва да го спрете, докато не е убил още някой.
Не се плаши, ужаса изкривява хубавото ти лице.
А аз искам то да се вижда през восъка.
Сю, тук ли си?
Къде е Сю?
Къде е тя?
Краят ще настъпи бързо, любов моя.
Има болка, която се издържа... и която е в името на красотата.
Ние с теб ще станем безсмъртни...
А чрез теб славата ми е гарантирана.
Къде е Джаред?
Ендрю, къде е Джаред?
В мазето. Хванал е Сю.
Погрижете се за него.
Експонат номер едно от нашата колекция.
За малко да си загубите главата. Искате ли я за спомен?
Не, благодаря.
- А вие ни спасихте живота.
Сега всеки път когато се бръсна, си спомням за гилотината.
Моля те, да не говорим за това.
- Да, права сте.
Г-н Бренан, благодаря ви за палтото.
Това са дреболии.
- Не и за мен.
Видях, че сте леко облечена...
И не исках да настинете.
Довиждане и благодаря за всичко.
Бъдете здрав, г-н Шейн.
- Благодаря.
Докато тази птичка излезе от клетката,
ще й порасне доста голяма брада.
Превод: R I S T A K I