Pat and Mike (1952) Свали субтитрите
ПАТ И МАЙК
Участват още АЛДО РЕЙ, УИЛЯМ ЧИНГ, САМИ УАЙТ, ДЖОРДЖ МАТЮС
И гост звездите ГЪСИ МОРАН, БЕЙБ ДИКИНСЪН ЗАХАРИАС
ДОН БЪДЖ, АЛИС МАРБЪЛ, ФРАНК ПАРКЪР
БЕТИ ХИКС, БЕВЪРЛИ ХЕНСЪН, ХЕЛЪН ДЕТУАЙЛЪР
Сценарий РУТ ГОРДЪН и ГАРСЪН КАНИН
Оператор УИЛЯМ ДАНИЕЛС
Музика ДЕЙВИД РАКСИН
Продуцент ЛОРЪНС УЕЙНГАРТЪН
Режисьор ДЖОРДЖ КЮКОР
Подарена на Тихоокеанския технически колеж от И. Х. Беминджър
АДМИНИСТРАЦИЯ
Г-н Колиър Уелд — секретар на административния вицепрезидент
Подскочи!
Подай високо! Подскочи!
Високо!
Сал. Продължи ти.
Влязох да те търся вътре.
- Излязох от предния вход.
Доста си дързък.
- Не е нищо нередно. Проверих.
Може да целуваш момиче, за което си сгоден.
Нали няма да си с тези гащи?
Не са гащи, а панталони. Работно облекло.
Сделката ще бъде много деликатна.
Не става дума за удоволствия, а за бизнес. Не можем да рискуваме.
Семейство Беминджър са консервативни хора.
Е, вече е късно. Да тръгваме.
- Не, не, чакай!
Хайде!
Какво ли не правя за това училище!
- Този път си заслужава.
Беминджър е напълно узрял.
- За какво?
За най-голямото дарение, което сме получавали.
Ура за нас!
- Особено за теб.
Решил е да ни построи нов гимнастически салон.
Очарователно.
Трябва само да не сбъркаме.
На твоите услуги.
- Той и ти ще играете
срещу мен и съпругата му.
- Готово!
Аз мога да загубя убедително, но г-жа Беминджър е фурия.
И аз ще съм така.
- Гледай да спечелите.
Ще направя каквото мога.
- Не бива да се провалим.
Ще се постарая.
Просто ме гледай. Ще ти подсказвам какво да правиш и дано успееш.
Благодаря.
- За какво?
Така.
- Целуни ме.
Нервен съм като котарак.
Добър ден.
- Здравейте.
Как сте?
- Благодаря, добре.
Да започваме. Чакат ни осемнайсет дупки.
Веднага. Прекрасен рутмах имате, г-жо Б.
Да видим какво можеш, мамо.
- Ето.
След теб, скъпа. Нали, г-н Б.?
- Започвайте.
Да не ме изложиш. Постарай се.
Лош удар.
Трябва да напрегнете бедрените мускули, мила.
Ако не ги напрегнете, няма да имате чиста линия.
Искате ли да си натриете ръцете?
- Не се бъркай!
Какво?
- Удряй!
Благодаря. Нямаше да знам какво да правя, ако не ми беше казала.
Благодаря.
Да се напрегнат бедрените мускули?
- Точно така. Напрегнете ги.
Разбрах, разликата е огромна.
- Нали?
Напрегнете ги! Напрегнете ги!
Какво ме гледаш? Знам.
Прекрасно!
Спокойно, не бързайте.
Всичко зависи от теб, не забравяй.
- Не й пречете.
Ако бяхте преместили тежестта върху десния крак, както направих и аз...
Това дарение е с много трайна стойност
и след сто години ще го виждате...
Винаги ще можете с гордост да посочвате постройката...
Трябва да работите над рефлексите си.
И да се научите да отмаряте.
Може да уредим това някой друг път.
40, 60... Ето момчета. Разделете ги.
По едно студено питие?
- Ще изпия моето в съблекалнята.
Ще се видим след 20 минути в хола.
- Изобщо не може да понася да губи.
И не става въпрос за парите, а за играта.
Това, което куца при вас, е координацията, скъпа.
И тук, и тук... и тук.
Госпожо, като ви слушам, имам чувството,
че сте дългосвиреща грамофонна плоча.
Какъв грамофон...
Гледайте! Отдръпнете се!
Пак ли ще кажете нещо за мускулите? По-добре си го спестете!
Чакайте, чакайте!
Заповядайте, г-жо Пембъртън. Какво ще пиете?
Всичко.
- Лимонада?
Защо не! С много лимон.
Какво значение има?
- Добре. С много лимон.
И още нещо. Не ме наричайте г-жа Пембъртън.
Казвам се Пат.
- Добре. Ще ви казвам Пат.
Искам всички да ме наричат така.
- Защо?
Струва ми се, че вече нямам приятели.
Сякаш целият свят се е обърнал срещу мен.
Чувствали ли сте се така, Чарли?
- Винаги, при неуспешен удар.
Виждате ли.
- От доста време играете голф тук.
Как не съм го забелязал?
- Кое?
Изключителна сте. Истински талант.
Какво ви притеснява?
- Приятелят ми.
До кое ниво сте?
- Шест.
Би трябвало да сте две.
- Де да бях.
Искам да ви включа в женския национален отбор.
О, не...
- Ако не разпозная шампионка,
за какво тогава ме бива?
- Нямам време.
Ще тренираме упорито две седмици. Ще се класирате и ще спечелите.
Не мога да играя голф, не ме бива.
- Току-що ви видях.
Просто побеснях.
- Тогава пак ще ви вбесим.
Играя само с Колиър Уелд, но не мога да направя нищо, когато ме гледа.
Слушайте, такъв шанс...
- Дай ми парите на г-жа Беминджър.
Ако обичате, Чарли.
Обеща да ми помогнеш.
- Опитах се.
Да ме скараш с един от най-големите ми спонсори... Как да те разбера.
Аз самата не го разбирам.
Кое?
- Всичко.
Не знам защо се променям, когато видя погледа ти.
Кой поглед?
- Ето този.
Така ли гледам?
- Да. Сякаш не ми вярваш.
Изнервена си.
- А ти ме напрягаш.
Нека не се караме.
- Добре!
Ще опитам да изгладя работите с Беминджър.
Защо?
Защото е много могъщ и е решил да те уволни.
Не може. Защото напуснах.
Кога?
- Току-що.
Тук не е мястото да говорим.
- Тогава по-късно.
Не се ядосвай, мила.
Първо ме ядосва, после ме съветва да не се ядосвам.
Моля?
Истина е, Чарли.
- Кое?
Какво смяташ, че мога да направя?
Да го понесеш с чест.
- Добре.
Чудесно.
- Ще й покажа.
На кого?
- На мен самата.
Какво трябва да направиш, ако си ядосан — да се успокоиш. Нали?
НАЦИОНАЛЕН ШАМПИОНАТ ПО ГОЛФ — ЖЕНИ
Почти всички от 60-те участнички покриха норматива.
Но както знаете, само 16 от тях ще бъдат допуснати
до самото състезание, което започва утре.
Току-що се класира още една състезателка.
Г-жа Патриша Пембъртън постигна резултат 77.
Остава само още една претендентка —
една от най-добрите — Голямата Бейб.
След секунда ще разберем резултата й.
Дами и господа, най-големият резултат за деня.
Г-жа Бейб Дидриксън Захариас се класира със сензационния сбор 73.
Списъкът е готов. Отляво надясно: Бевърли Хенсън, Бейб Захариас,
Хелън Детуайлър, Бети Хикс, Мери Лорган,
Хариет Солтър и Патриша Пембъртън.
СЪСТЕЗАТЕЛ Патриша Пембъртън
Не се плашете.
- Какво значи това?
Елате насам и седнете. Спокойно.
Не обичам състезателят да се изхабява. В случая състезателката.
Ако искате да ме оберете...
- Не сме дошли да ни обиждате.
Кажи й кои сме.
- Седнете и се успокойте.
Позволете да ви се представя. Аз съм Майк Конован.
Това е моят съдружник Барни Грау.
Приятно ми е.
- Седни, Барни.
И така, госпожо, наблюдавам ви от няколко дни.
И ви се възхищавам.
Следя този спорт от години и искам да ви уверя, че сте рядък талант.
Благодаря.
- Искам да попитам директно.
Смятате ли да спечелите?
- Всеки го иска.
Оставете другите, говорим за вас.
Да или не?
- Да.
Кажете ми, само между нас, каква е мотивацията ви?
Не ви разбирам...
- Кое е важно за вас?
Бизнеса, удоволствието или да се видите във вестника?
Мисля, че не знам...
- Ще ви обясня.
Трябва да сте наясно с мотивацията си, за да спечелите.
Невъзможно е да загубите, освен ако предварително не сте решили друго.
Не знам.
- От вас се иска само да играете.
Останалото е моя грижа.
Вие умно момиче ли сте?
В някой неща се справям доста добре.
- Как сте с парите? Обичате ли ги?
Не особено.
- Това е лошо.
Защото имам една приятна изненада.
- Хубаво.
Добре. Как би ви се отразило, ако сте на второ място?
Не добре.
- Така си и знаех.
Много лошо. Ако станете втора, ще получите добри пари.
Ако победите, ще си имате безполезна купа.
Моля ви да излезете.
- Помислете.
Ето визитката ми. Кантората ми е в Ню Йорк. Ползвам се с добро име.
Притежавам и управлявам Дейвид Хако.
Говори ли ви нещо?
- Не.
Не.
- Световен шампион в тежка категория
преди няколко години.
От вас се иска да загубите с малко, а ние ще ви намерим
достатъчно голяма кошница, за да си отнесете парите.
Румсървиз.
- Един момент.
Дали ще се съгласите или не, искам да ви кажа,
че е истинско удоволствие човек да наблюдава играта ви.
Колко на сто биха били така честни?
- Може би две.
Нека да са три.
- Добре. Три.
Жалко, че не е една от останалите 97. Щяхме да изкараме страхотни пари.
Може да размисли.
- Изключено.
Откъде знаеш?
- Видя ли лицето й? Самата честност.
Отвратителна работа.
Състезанието се провежда при чудесно време
Последните две състезателки: Бети Хикс и Патриша Пембъртън
излизат на площадката. Състезанието ще продължи четири дни.
Утрешният четвъртфинален кръг ще започне точно в 10:00 ч.
Започва Бети Хикс.
На изходната площадка сега е Патриша Пембъртън.
И този удар е безупречен. Бива си я.
Това е проблемът й.
Предстои трета дупка.
Пембъртън продължава да води пред Хикс.
Не бързай. Не я вдигай!
Дайте ми стика.
Няма да се откажа току-така.
Напрежението расте. Останаха само четири състезателки.
Сред тях са трите фаворитки и една аутсайдер.
Красив удар!
Трудно място.
Днес са полуфиналите. Две от момичетата достигнали
върха на женския национален голф в Америка ще отпаднат.
Трудно е да се каже коя от четирите ще стане победител...
Предстои 16-та дупка. Пембъртън все още е с точка пред Захариас.
Ще сменя стика.
- Този е твърде дълъг.
Пембъртън изпрати топката в трапа. Захариас я пласира на тревата.
Дай ми другия.
Точка за Захариас. Двете се изравняват преди 18-ти кръг.
Лоша позиция.
Майк. Майк.
- Какво?
Може да не те е разбрала или пък ние да не сме я разбрали.
Опитвам се да хвана погледа й.
- Ако пак объркаме сигналите,
ще си отрежа ръката.
- Ще ти се наложи,
за да има какво да ядем утре.
Какво стана? Какво стана?
Нищо добро. Бейб е в отлична позиция.
Наред е Пембъртън.
Топката на Пембъртън.
Топката на Захариас.
Преди последната дупка състезателките имат равен резултат.
Здравейте.
- Нарочно ли го направихте?
Кое?
- Знаете. Видяхте ли какво стана?
Ако се бяхте съгласили на сделката ми,
щяхте да излезете оттук с кошница пари.
Неразумна сте.
- Така е.
Но все още имате възможност. Пазите ли визитката ми?
Да.
- Обадете ми се.
При мен има хубави доларчета, чакащи да ги приберете.
Не проявявам интерес...
- Говоря за легални неща.
За една добра състезателка винаги се намира пазар.
С вас никой не се е занимавал сериозно.
Така е. Дори самата аз.
Много неразумно.
Но пък има нещо друго.
- Какво?
Хубаво дете.
- Бива си я.
Малко слабичка, но не й пречи.
Ето, тези двете.
Вземете го.
Е, тръгваме.
- Тръгваме.
По-добре ли си?
- Не.
И това ще мине. Кой го е казал?
- Не знам.
Погледни го от веселата страна.
Сега работата ти не ни пречи.
Имаме достатъчно време за нас. Достатъчно дълго си работила.
Какво искаш да докажеш? На кого искаш да натриеш носа?
На себе си.
- Но никак не те бива за това.
Коли, искам да те питам нещо. Да не би да ме смяташ за нещо като
малката беззащитна женичка?
- Да. А себе си — за малък мъж.
Караш ме да се чувствам като неудачник, когото ти спасяваш.
Просто съм объркана.
Може би трябва да почакаме докато се посъвзема.
Остави на мен да се погрижа.
Искам сама да се грижа за себе си.
- Какъв е смисълът?
Трябва ни време, за да анализираме всичко отново.
Мисли, пътуването е дълго. Не бързай.
Точно така. Не ми трябва време.
Не мога. Това е.
- Какво?
Не мога да се върна. Не и по този начин. Към какво да се върна?
Трябва да докажа и на теб, и на себе си... Дай ми назаем малко пари.
Ще докажа на всички, че мога нещо.
- Пат!
Пат, чакай! Идвам с теб.
Не, недей.
- Не бива да слизате!
КОЛИЗЕУМ СПОРТС МАЙК КОНОВАН
Да си говорим направо, Руби.
Печелиш, губиш, излизаш на равно, важното е да има емоция.
И двамата отлично знаем, че това е, за което се плаща.
Да, Руби. Около всяко нещо трябва да се вдига много шум.
Така. Добре. Добре, момчето ми. Дочуване.
Колко тежи тази сутрин?
- 98, качил е 2.
Защо? Ял е повече?
- Не е, честно.
Нека той каже.
Не, честно.
- Какво ти става?
Не го ли контролираш?
- Може би все още расте.
Ще си расте на воля в Сентрал Парк, ако не си опичате акъла.
Още една бира?
- Не, благодаря.
Чу ли?
- Защо ме вкарваш в неприятности?
Нервен и жаден.
- Вода.
Чувал ли си някога за вода? Защо просто не пиеш вода?
Срамувам се. Нервен и жаден.
Срамувам се да попитам за вода в тоалетната. Взех една бира.
Да.
- Хареса ли ти?... Какво?
Не.
- Време е да ти задам трите въпроса.
Готов ли си?
Кой те създаде? Кой е твоят собственик?
Какво ще стане, ако те изоставя?
- Отивам в канавката. И оставам там.
Кой те създаде? Кой е твоят собственик?
Какво ще стане, ако те изоставя?
- Отивам в канавката. И оставам там.
Върнете го в салона.
- Оттам идваме.
Връщате се там и не излизате, докато не смъкне до 96.
Ще се състезава в петък. Хайде, тръгвайте!
Първо свали килограмите.
Трябва да го пуснем да се състезава и в събота,
ако кракът на Литъл Нел не се оправи.
Ти смешник ли си? Други се занимават с тях.
Какво й е на кракът?
- Не издържа.
Как е стартът й?
- Бавен. Май е в депресия.
В депресия? Ще я подсиля с инжекции, ако не я оправите.
Влезте.
Виж ти! Влизайте!
Оправи коня и ми се обади.
Седни.
- Да вярвам ли на очите си?!
Ще падна от изненада.
- Защо?
Какво мога да направя за вас? Това дойдох да ви попитам.
Какво ще направите за мен?
- В смисъл?
Споменахте нещо за кошница пълна с пари.
О, да, разбира се. Спомням си.
Да започнем с някои статистически данни.
Според вас колко харчат американците за спорт годишно?
Нямам представа.
- Ще се изненадате ли, ако са 150 млн.
Харчат 300 милиона!
Част от тези пари се полагат и на нас. Какво ще кажете?
Спортът е пълен с истински личности и вие можете да бъдете една от тях.
Никой не може да ви го гарантира, но поне така ми се струва.
Добре.
- Разбира се, необходим ви е:
Първо — мениджър и второ — рекламен агент.
Едно и две, това съм аз.
- Добре.
Но тогава това ще бъде и професията ви.
Добре.
- Съпругът ви съгласен ли е?
Представиха ви като г-жа Пембъртън.
Аз съм вдовица.
- От веселите ли?
Я по-кротко! Значи ставате професионалистка.
Ще трябва да подберем състезания за вас.
Лошото е, че по това време са много разредени.
Няма ли друго, освен голф?
- Какво друго?
Други спортове?
- Занимавате се и с други спортове?
Голф съм играла само около година.
- Само толкова?
Приятелят ми иска да бъда по-добра.
- Какъв приятел?
Щом ставаме партньори, трябва да сме наясно с обстоятелствата. Къде е той?
В Калифорния.
- Там живее или работи?
В Тихоокеанския колеж.
- Добре, той не ни пречи.
Не... Да...
- Не бързайте.
Като партньори, с вас имаме определена програма.
Не знам колко често ще бъдем в Калифорния.
Това не е проблем за момента.
Да.
- Разбирам. Какви други спортове?
Ами, на първо място тенис. Това е най-силният ми спорт.
Играете тенис по-добре от голф?
- Много по-добре. А също и стрелба.
Стрелба?
- Да. С ловна пушка. С лък.
Нима?
- Хокей, баскетбол.
Малко бейзбол.
- Бейзбол? Къде сте играли бейзбол?
В Тихоокеанския колеж. Бях там няколко години.
Не можахте ли да го завършите?
Бях преподавател.
- Учителка е.
Случайно да владеете и бокс?
- Само с тежки ръкавици.
С онези леките не мога.
- Стига, скъпа! Стига!
Не казвайте нищо повече.
Възможно е да се окаже, че са ви пуснали от лудницата.
Но ако това, което казвате, има някаква истина,
ще извая от вас крал на света! Тоест, кралица, разбира се. Хайде.
Искате ли да видите как сервирам?
Не, само ударете няколко топки.
Трябва ми нотариална заверка.
- Имам грижата.
Да пийнем по чашка за късмет.
- Защо да пием за късмет?
Аз да не съм мошеник или лукова глава?
Късметът е в това, че попаднахме един на друг.
Оттук нататък всичко е упорит труд и добра реклама.
Ще ти го донеса, Майк.
- И вашият екземпляр, госпожице.
Кажете, моля.
- Едно мартини, моля. Много сухо.
Нито сухо, нито мокро.
- Бира, бира...
Един бифтек.
- Бифтек.
Телешко печено.
- За дамата?
Малък стек алангле.
- Недопечено.
Печени картофи и спаначена каша.
Кафе?
- Да, голямо, моля.
Имам и други поръчки.
- Две кафета и едно мляко.
Променят си поръчките един на друг.
Загубих половин час за една-единствена поръчка.
Какво ви прихваща?
- Кой говори с вас?
Говоря на себе си. Нещо против?
- А, не...
Едно мартини, моля.
- Слушай, момиченце,
не започвай да ме разиграваш. Предстои ни труден път.
Не виждам с какво право...
- Прочетете договора. Там го пише.
Това са глупости.
- Не е ваша работа да преценявате.
Трябва да се грижа за формата ви.
- Формата ми е наред.
За каква форма говорите всъщност?
- Вие коя имате предвид?
Намирам се в отлична форма.
Чудесно! Нека тогава я поддържаме.
- Трябва да кажа, че...
Не се разпалвайте излишно.
Какво значи това? Искаш да ме вбесиш ли?
Нищо подобно.
- Има знак "Пушенето забранено".
Къде?
- Току-що го набих в главата ви.
Вижте...
- Какво?
Какво ще ме спре да пуша, когато не сте наблизо?
Когато не съм наблизо?
Вероятно няма да ме следите ежеминутно.
Двадесет и четири часа в денонощието.
Ден след ден.
- Ако се налага.
Едва ли ще ми хареса.
- Не очаквам да ви хареса.
Но ще забележите, че и двамата ще си имаме доверие.
Което е добро за вас, е добро и за мен.
С вас сме неделимо цяло. Равни сме. Партньори.
Трябва да разберете, че тялото ви е важно. За мен — също.
Няма да ви позволя да пиете мартини или да пушите,
както не го позволявам на Литъл Нел.
Кой е това?
- Конят ми.
Може да спечели в събота. Дано.
И още нещо, ще си лягате рано. И никакви мъже.
Фигурата и формата преди всичко!
Сега сте в тренировъчен период. Хайде, изяжте си храната. Бавно.
С вътрешно спокойствие.
А след обяда ме потупайте по гръбчето, за да не се задавя.
Ще го направя, ако е необходимо.
Радвам се, че ще се грижите за мен, също както за коня си.
Шегувайте се щом искате.
Трябва да ви кажа нещо. Един ден ще го осъзнаете.
Ние работим в екип. Трябва да си помагаме.
Светът е пълен с хора.
И всеки един от тях си има някакви идеи и представи.
Но едва ли някой има по-красива мечта от мен.
Повярвайте ми, нямат.
- Каква е тя?
Виждам как се движа...
сред най-добрите мъже, най-добрите коне и най-добрите жени на света.
ПРОФЕСИОНАЛЕН ТЕНИС ПЛЕЙОФ
Смесени двойки: Франки Паркър и Пат Пембъртън
срещу Доналд Бъдж и Алис Марбъл
Предимство за Пембъртън и Паркър.
Гейм за Пембъртън и Паркър.
Двойката води с 5:3 гейма в първия сет.
Достатъчно засега. Тръгвай.
- Още не.
Ще капнеш, предстои дълъг ден.
Дълъг и тежък.
- Защо тежък?
Не знам.
Градът, хората, не знам какво точно.
Как така, не разбирам? Трябва да е обратното, това е родният ти град.
Не знам точно.
От Коли, който желае да те направи щастлива
Хайде, тръгваме. Тръгваме...
Барни каза ли ти? Дошли са над стотина мои бивши ученички?
Не. Ще си намеря ли някое гадже?
- В готовност.
Помни, започваш бавно. Не показвай изведнъж на какво си способна.
Помни, че си най-добрата, дори да не го вярваш. Аз го знам.
Просто играй както умееш. Както аз харесвам.
Знаеш ли какво ще направя за късмет?
Не.
- Ще те целуна.
Ако не започнеш бавно в 15-я или 16-я гейм, ще свикне с играта ти.
Скоро ще имаме големи пари, денят наближава.
Дами и господа, следващата среща е между Пат Пембъртън от Оукланд
и Гаси Моран от Санта Моника, Калифорния.
Къде е?
- Кой?
Коли?
- Там е.
Сигурен ли си?
- Разбира се.
Платих мястото му. В ложата е.
- Благодаря.
Щях да му платя повече да си остане у дома.
Нейна съперничка е Пат Пембъртън от Калифорния.
Завърти я.
Аз избирам поле.
- Аз ще сервирам първа.
Стиснете си ръцете. Точно така.
- Усмихни се, Пат.
Точно така.
Това е най-интересната среща за днешния следобед.
Моран и Пембъртън досега не са се срещали.
Г-ца Пембъртън има 22 последователни победи.
Срещата ще се играе в два от три сета.
Момчетата по линията готови! Състезателките готови!
Първо ще сервира г-ца Пембъртън. Начало.
15:0, Пембъртън.
30:0.
40:0.
Гейм за г-ца Пембъртън. Тя води с 1:0 гейма в първия сет.
Пембъртън печели първия сет с 6:3 гейма.
Пембъртън води с 3:2 гейма във втория сет.
15:0, Пембъртън.
Двойна грешка. 15:15.
15:30.
Двойна грешка, 15:40.
- Понякога играе доста добре,
но човек никога не знае кога точно.
Гейм за Гаси Моран.
Къде ми е ракетата?
Добре съм. Просто не ми вървеше.
Случва се. Умора. Малка дупка.
Ще си починеш.
- Не, не, нищо ми няма.
Ще отидем в Елку Елкърс, близо до Ню Джърси. Чудесно място.
За мен ти си по-важна от парите. Ще се грижа добре за теб.
Кой е? Отпрати ги.
Горкичката ми.
- Здравей, Коли.
Добре съм, но нещата се пообъркаха.
Г-н Конован — г-н Уелд.
- Здравейте.
Ще те отведа вкъщи, Пат. Ще ти събера нещата.
Вече съм добре.
- Ако обичате, да ни извините.
Ако ще ходите някъде, ще трябва да ви придружа.
Трябва да съм наясно с всичко.
- Не ме интересува.
Имам договор. В него ясно се посочва...
Ще отговаряте за това, че сте разбили здравето й.
Паплач такава!
- Не викайте!
Няма да ме уплашите. Дори не съм чувал за вас.
Но аз съм слушал за вас. Вие сте един Черен Петър!
Когато ви няма наоколо всичко върви по мед и масло.
Аз не съм единствения ощетен.
Притежавам 51% от тази собственост.
Но има и други, които имат по-малки части.
При нейния потенциал не вярвам доброволно
да допуснат някой да им измъкне акциите под носа.
Не мога да ви ги назова поименно. Ще ви кажа само,
че са известни с това, че бързо кипват.
Конован, може да смятате, че притежавате 51% от нея,
но аз я притежавам цялата.
Махайте се! Никой не притежава нищо от мен, освен самата аз!
Махайте се и двамата. Оставете ме.
Махайте се! Вървете си!
Ще се върна.
- Махай се! Махай се!
Какво й има? Какво стана?
Какво стана?
По-бавно!
Как си?
- Добре.
Тежат ли ти краката?
- Моите тежат, Майк.
Така трябва, нали си тежка категория.
Да, точно така.
Продължавай. Трябва да усещаш лекота.
Тогава си в добра форма. Хората реагират различно.
Някои се отказват завинаги след първия срив.
Ти май си от тях. Придвижваш се вече само с колело.
Ти имаш късмет, че си с добра психика.
Миналата седмица се разтревожих.
Но и аз сбърках, признавам си го.
- За нищо не си виновен.
Твърде много те засилих.
- Аз си знам какво ми беше.
Ще ми кажеш ли?
- Твърде лично е.
Хей!
Хей! Между мен и теб не бива да има теми табу.
Заради Коли. Не мога да направя нищо, когато той ме наблюдава.
Винаги е било така.
- Защо?
Заради любовта ни вероятно.
Както аз и омарите.
- Какво?
Омарите. Луд съм по тях, а все не мога да ги имам. Както ти него.
Не съвсем.
- Защо?
Ами, в бъдеще става дума за евентуален брак.
Ти не си се женил за омар.
Така си мислиш.
Хей! Светни!
Спри, моля те.
- Майк. Побързай.
Какво правите?
- Приключваме, Майк.
Знаете ли кое време е? 21:10 ч.
Няма да разберем кой е победител.
След 5 минути да сте в леглата си!
И никакви комикси! Лягайте да спите!
- Ясно, Майк.
Трябва да те накажа, защото си му позволил.
В твоето положение не може да се увличаш. Хайде!
Мислех си за това, което говорихме.
- И аз.
Интересно. Защо се получава така?
Лека нощ.
- Ще дойда с теб.
Защо?
- Искам да поговорим за някой неща.
Не може ли утре?
- Може, но не знам дали аз ще мога.
Само че моят мениджър...
- Какво?
Много е строг. Честно казано малко ме е страх от него.
Така ли?
- Не пия заради него.
Не пуша пак заради него.
А най-много озверява от мъже.
- Мъже?
Срещи, закъснения,
емоционални връзки...
- Много е прав.
Дори е против да се виждам с приятеля си.
Не. Описваш го като същинско чудовище.
Не е толкова лош, но за него съм като животно, като Литъл Нел.
Така ли мислиш? И теб си те бива.
Лека нощ.
- Лека нощ!
Ела, мила. Ела.
Де да беше истина.
Ти пък откъде се взе?
Ей, Барн.
- Да не се е случило нещо.
Не, засега.
- Тогава.
Трябва да говоря с Майк.
Защо не му се обади по телефона?
Може да затвори. Къде е?
Вътре.
- С нея?
Недей да им пречиш.
Какво правят?
- Изследва я.
Защо?
- Иска да види кондицията й.
Защо не изследва мен? Нали имам мач в петък.
Защото е сигурен в теб.
А за нея се тревожи.
- Безпокои го кондицията й.
Непременно иска другата седмица да спечели турнира.
Защо не проверява моята кондиция? Няма ли да се бия в петък?
Човек да говори с теб е все едно да се вози на въртележка.
Последния път паднах от въртележка.
Не ми понася, когато започва да се движи нагоре-надолу...
Всеки се движи ту нагоре, ту надолу.
Защо не изследва мен?
- Престани да ме тормозиш.
Казах му, че имам бодеж, но той не се интересува.
Само защото последните четири пъти ме нокаутираха.
Чудна работа.
- Той не е виновен.
Тя е виновна. Иска ми се да й фрасна един.
Пети нокаут ли си просиш?
Петдесет подскока.
Да се уверим, че си добре. Иначе ще пропуснем състезанието.
Добре съм.
- Ще го разберем след минута.
Ще съм още по-добре, ако не подскачам.
Тихо!
48, 49, 50.
Още ли бие?
- Какво?
Още ли бие?
Легни.
- С удоволствие! По гръб ли?
По корем.
Ако те заболи — викай.
Имаш стягане.
- Ще се отпусне.
Ало? Кой?
Какво? Междуградски?
Добре. Един момент. За теб е.
Да? Как си, мили?
Наистина. Много по-добре. Много по-добре. Какво?
Какво?
Да.
Честно казано, предпочитам да не идваш. Пътят е дълъг
и знаеш каква ставам... Знаеш, нали?
Не, нищо. Иска да дойде за състезанието.
Разубеди го, не иска да ме чуе.
- Не идвайте.
Какво? Не, не, чакай. Моля те, разбери ме, скъпи.
Не, аз ще ти пиша.
Аз... Какво?
Трябва да подсилим лявата ти ръка.
Изправи се.
Кога ще преодолееш тази история с Коли?
Усетих го, докато те масажирах. Мускулите ти се стегнаха.
Усетих ги като изстинали спагети.
Ще го преодолея.
- Дай Боже!
Ще видиш.
- Добре. Сега слушай.
Не използвай дясната ръка, докато не ти кажа.
Не използвай дясната за нищо. Дори не яж с нея.
Всичко с лявата. Лягай.
Хайде, бутай. Бутай.
Бутай.
Да се върнем на историята с този Коли.
Мисля, че няма да успееш.
- Защо?
Така.
- Защо да не успея?
Ей така.
- Откъде знаеш?
Имам очи и уши, следя ви.
Една връзка е добра, когато партньорите са равностойни.
Вие не сте. Неговата сила е 75%. Никога няма да се изравниш с него.
Защо да се обвързваш с човек, който винаги ще те притеснява.
Това е всичко.
Искам да те питам нещо, Барни.
- Питай.
Защо не изследва мен? Аз нямам ли...
- Какво става?
Какво правиш тук? Защо не тренираш?
- Утре.
Защо висиш тук? Какво ти става?
Не искам да тренирам сам, както миналия път.
Какво искаш? Всички да ти правим компания ли?
Да се въртим около теб? Вече си голям.
Трябва да се научиш да работиш сам.
- По-рано стоеше до мен в ъгъла.
Зает съм.
Зает...
- Ще тръгвам на юг. Какво чакаш?
Да се разкъсам на парчета?
- Не.
Тревожиш се, че не съм ти задал трите въпроса напоследък.
Не искам да излизам сам.
- Кой те създаде, Хако?
Какво ти става? Оглушал ли си?
Ти, Майк.
- Кой има най-големия дял от теб?
Ти, Майк.
- Какво ще стане, ако те изоставя?
Отивам право в канавката.
- И?
И си оставам там.
- Никога не го забравяй!
Иди и кажи на Гиби, че ако пак загубиш и той отива в канавката.
И той ли? Схванах.
Какво става с Литъл Нел?
Хей.
Не те харесвам.
- Би ми се искало.
Но не те харесвам.
- Защо?
Откакто дойде тук, всичко се промени.
На колко години си, Хако?
- 197 и половина.
Какво?
- Паунда.
Питам на колко години си.
- На 24.
Пет. Три. Защо?
Прекалено си голям за трите велики въпроса.
Да те изпортя ли на Майк?
Не те е създал, не те притежава и няма да отидеш в канавката.
И да остана там?
- Ти принадлежиш на себе си.
Какво да правя със себе си?
Когато си на ринга, не мисли за никого, и за Майк не мисли.
Ами за момчето, с което се бия?
И за него не мисли. Не се биеш срещу целия свят.
Вярно. Не мога да натупам целия свят.
Бориш се само със себе си.
- Така ли?
Вярно, че ми иде да се натупам.
Ще можеш ли?
- Мисля, че да.
Ето това направи. Натупай себе си.
Създай себе си и притежавай сам себе си.
Не се грижи за Майк и за другите.
Той не ти ли задава трите големи въпроса?
Аз не бих му позволила. И аз се опитвам да се натупвам сама.
Само че...
Той защо не ме изследва?
Майк Конован със състезателката си Пат Пембъртън.
Тя ще защитава титлата си в голф шампионата за професионалисти.
И Дейвид Хако е тук. Ако и Литъл Нел беше тук,
конюшнята на Конован щеше да е в пълен състав.
Значи, буф, прас! После идва гонгът. Край на шести.
После си поемам дълбоко дъх и издишвам.
Престани, Хако, 40 пъти го повторихме.
Идва седмият. Наближава краят.
- Продължавай.
Банг! Удрям го, той се разклаща.
После тръгва към мен и тогава то се случва.
Той идва, а аз гледам. Кой мислите, че е?
Това съм аз! Самият аз тръгвам към себе си! Ето така полудявам.
Праскам го по ухото. На ти Хако! Удар!
На ти още! Навлизам, удрям го...
и знам, че е пълно попадение.
Бам! Виждам го на пода.
Гиби скача на ринга, сграбчва ме и ме целува.
Аз му викам: "Видя ли как хубавичко се натупах сам?"
А той гаси пожара върху главата ми с мокри кърпи.
Добре. Разходи се.
- Добре, Майк.
Мога ли да я вдигна?
- Не.
Само веднъж.
- Добре. Вдигни я!
Много ти благодаря, Майк!
Може да му се е размътил умът.
- Нищо му няма.
Чудно, че е успял да си представи, че се бие срещу самия себе си.
Интересно, наистина.
- Ти ли...
Аз?
- Ти си му говорила?
Само ти си била.
- Имаш ли нещо против?
Не, не. Можеш да поговориш и с Литъл Нел.
Майк?
- Трябва да прегледаме програмата.
Да. Майк. Случайно ли съм в същата стая както миналия път
или ти си се погрижил?
- Случайно е.
Кажи ми истината.
- Погрижих се.
Така си и знаех.
- Защо?
Започнах да те опознавам.
- Време беше.
Оказа се, че си едно голямо сантиментално дете.
Такъв съм си.
- Олеле!
Какво "олеле"?!
Извинете, не почуках.
Влез.
Познайте кой е тук?
- Те.
Как позна?
- Кажи им да влязат.
Момчетата. Партньорите.
- Нали каза, че са анонимни?
Решили са да излязат от анонимност.
В крайна сметка тези господа не са хулигани, а бизнесмени.
Инвеститори.
- Все едно.
Тъкмо ще се видите.
Влез.
Здравей, Спек. Радвам се да те видя. Как си, Ханк?
Бил съм и по-зле.
- Радвам се да те видя.
Винаги имам време за вас.
Ето я.
- Здравейте, господа.
Здравейте.
- Приятно ми е.
Подобно.
- Седнете, моля.
Да, седнете. Има столове за всички.
Седнете там.
Благодаря, Барни.
По едно питие за всички. Аз черпя.
В присъствието на дамата не разрешавам алкохол.
Не съм казал нищо за алкохол. Имах предвид бира или нещо друго.
Дори бира.
- Мляко?
Мляко може.
- Искат ли всички чаша мляко.
Да, мляко. Донеси.
Можете да спечелите добри пари. В спорта, изобщо, има добри пари.
За пари ли ще говорим?
Ето.
Вземи си и ти, Барни.
- Голфът е прекрасна игра.
Много красива.
И толкова изискана. Играе се на чист въздух от мъже и жени.
Като си помисля само за женската борба. Не мога да я възприема.
Би трябвало да я забранят, но голфът е друго нещо.
Ние не сме борци.
- Все още.
Майк, отпратете Барни.
- Излез.
Не се засягайте. Бизнесът го изисква.
Бизнес ли?
Един момент.
Искаме да чуем вашите представи за успеха.
Нямам представи.
- Все още нямате.
След като състезанието приключи, ще ви уведомя какво е станало.
Момент. Не е зле и тя да излезе.
- Не, благодаря.
Не ни интересуват подробностите, но все пак искаме да знаем нещо.
Моето мнение е, че тя ще спечели.
- Сигурно ли е?
Не е сигурно.
- Не можем да сме сигурни в победата.
Загубата ще е неприятна.
Не говорете така! Чакайте. Не говорете.
Момчета, няма да стане така.
Спомняте си, че когато тя дойде при мен, ви обещах,
че ще имам голяма състезателка. Без хитрини, без сделки и т.н.
Решил си да се състезаваш съвсем честно, така ли?
Как стана това?
- Прегледай книгите.
Не съм подозирал, че по честен начин може да се спечелят толкова пари.
Смятам, че би трябвало да се държиш по-любезно.
И аз съм на същото мнение.
Извинете, че няма да си допия млякото.
Образуват ми се газове.
Ще направя всичко, за да ти помогна, Майк. Всичко.
Какво ти става? Аз научих много неща от теб, и то за добро.
Но ти недей учи нищо от мен, защото то ще е за лошо.
Щом има неприятности, ще си поема своя дял.
Предстои ни напрегнат период.
Ти сам каза кое е идеалното съотношение.
Кое?
- Равното.
Лягай.
- Сега ли?
Да. Малко ще поспиш и после ще вечеряш.
След това ще се разходиш и ще си легнеш рано.
Не се тревожи за нищо. За абсолютно нищо.
Ти си добро момиче. Най-доброто.
Благодаря.
Ще ти издам една тайна.
След състезанието утре, ще се погрижа за някои ангажименти в Европа.
Европейците страшно ще те харесат.
Все още не съм готова.
- Напротив. Вече го виждам.
Ти стигна твърде далеч,
сега трябва да дойде големия успех.
- Добре.
Усещам го с мозъка на костите си.
Имаш красива рокля.
- Благодаря.
С рокля си много по-хубава, отколкото с вечния си панталон.
Дори аз се замислям дали съм облечен добре.
Тогава по-добре да нося панталон.
Понякога трябва да се променяш. Публиката обича промените.
Не съм сигурна, че бих могла да играя с рокля.
Какво има?
- Извинявайте, че нахлуваме.
Махайте се!
- Момент, Майк.
Има нещо, което не знаеш.
- На Сам му прилоша.
Едва го спасихме.
- Не съм го виждал толкова разстроен.
Страда от високо кръвно налягане.
- Не може да понася провали.
Може да се справи, само ако няма напрежение, в противен случай — не.
Щом разбра, че няма да играете на сигурно, му стана лошо.
Благодаря за сведението, а сега се омитайте.
Говорим за важни неща. Разработваме стратегията.
Именно за стратегията искахме да разговаряме с теб.
Поговорихме си и решихме, че и двамата постъпвате много глупаво.
Не разбирате, че всички заедно можем да спечелим много пари.
Махайте се!
- Не дръж такъв език, Майк.
Какво ви става? Нима искате да провалите собственото ни богатство?!
Къде ви е акълът?! Не виждате ли, че я притеснявате?
Напълно си прав, Майк. Най-добре да поговорим навън.
Да, би било добре.
Защо навън?
- За да е по-тихо.
Тогава момичето няма да се разстройва.
Добре. Стой тук. Връщам се веднага.
- Наистина?
Надявам се. Не съм си изял печения картоф.
Е, какво искате? Къде ще говорим?
- Тук.
Майк! Искам да дойда с теб.
- Ще се оправя сам.
Не вярвам.
- Мога да се грижа за себе си,
за теб и за тях. Не се намесвай. Влизай.
Да вървим.
Вече ви казах, ще играем честно. Без подкупи.
Двама сте срещу един.
- Точно така.
В този бизнес е така, момчето ми.
Какво искате? Обичайния си процент?
Очилата ми! Що за идея!
Какво е това? Това не е честно! Къде са ми очилата?
Какво е това? Виждал ли си такова нещо?
Да си виждал подобно нещо? Кажи какво е това?
Очилата ми! Не е честно така.
На кого е това?
От кого го взе, Кронски?
- От дамата.
Откъде го взехте?
- От ръката му.
Откъде го имате?
- Искам да направя оплакване.
Успокойте се. Някой ще претендира ли за телесна повреда?
Не.
- Аз. Погледнете тук
и тук. Целият съм в синини.
Добре.
- Вътрешни наранявания.
Добре. Какво стана? Кой ще говори?
Кой?
- Тази жена се разлудя. Това е.
Видяхте ли всичко?
- Да...
Може ли да кажа нещо, капитан?
- Да.
Не бихме желали да правим проблем от това.
Двамата господа и аз имаме общ бизнес.
Какъв бизнес?
- Ние... тримата я притежаваме.
И тримата?
- Да.
Тя е наша състезателка. Много е известна.
Утре ще участва в един турнир.
Знам.
- Имахме малки разногласия.
Недоразумения.
Нека да забравим за случая.
- А това?
И него ли да забравя?
- Не... аз...
Покажете ми какво стана.
- Как?
Искам да видя какво стана.
- Тримата стояхме до колата
и разговаряхме.
- Вие къде бяхте?
По средата, както обикновено.
- А вие?
В преддверието.
- Застанете в средата, а вие — там.
Значи тримата си стоите там и се карате?
Карахме се. Те ме нападнаха отзад.
- В самозащита.
Онзи с очилата се нахвърли върху него.
Бях много възбуден.
- Тогава аз изтичах надолу.
Като вихър!
- Ударихте ли го?
Не, не съм.
- Не, нямаше тази възможност.
Какво стана след като изтичахте долу?
- Хвърлих този човек настрана.
Как?
- Ами така.
Извинявайте.
- Искам да си тръгвам.
Какво правя тук? Ще убият някого! Да не съм чувал с картофи?
Вие какво правехте през това време?
Каквото и сега.
- Нищо.
Нямаше какво друго да направя.
- После.
Съжалявам. Бих искала да се извиня на господина за това, което направих.
Какво направихте?
- Изхвърлих му очилата.
Точно така, да.
- Не се сетих за нищо друго.
После се наведе да си ги търси, а аз отведох г-н Конован настрана.
Бих казал, че ме отнесе настрана.
Продължете.
- После малкият тръгна към Майк.
Напротив, тръгнах към вас.
- Майк пък тръгна срещу него.
Точно така, не си ли спомняш?
Но аз го избутах настрана.
- Защо?
Не исках да го ударят.
- Тя не искаше да ме ударят.
После май хванах този за китката.
Пуснете ме.
Хвана го за китката и той приклекна ето така.
Взе тежестта от ръката му
и я стовари право върху главата му и той падна.
Вие какво правихте през това време?
Наблюдавах.
Надявам се, че сте внимавали. Може и да научите нещичко.
Тя е добре.
- Къде сте се учили?
Занимавах се с физическо доста години.
- Какво физическо?
Възпитание.
- Елате тук, всички.
Хенри Таслинг вие ли сте?
Да.
- Известен също като Хари Крийви?
Това беше преди много време.
- Също и като Рей Брайлър?
Само веднъж. Бях малък и...
Под тези имена сте били арестуван в този щат седем пъти
за незаконни залагания и нападения.
Има нещо такова.
Известно ли ви е, че с решение на съда
от 12 август 1949 г. ви се забранява да се занимавате
с какъвто й да е бизнес на територията на този щат?
Не съм правил бизнес.
- Той твърди друго.
Какъв бизнес?
- Силвестър Коли вие ли сте?
Известен още...
- Да, да, така е. Всичко знаете.
Нещо за него?
- Не.
Добре, ще ги задържим за нарушение на съдебното решение.
Ще се видим утре, уредете всичко.
Хайде, Кронски.
- Заседанието се закрива.
Хей, какво ще стане утре?
- Кой знае!
Желая ви успех! Заложил съм на вас.
- Благодаря.
Майк. Майк!
Майк, чуй ме.
- Цяла нощ слушам.
Тогава говори ти, а аз ще слушам.
- Остави ме на мира!
Разбирам, че си ядосан, но защо на мен? Какво съм направила?
Прекалено много.
- Но...
Не бъди такъв, Майк.
- Какъв?
Невъзможен.
- Значи съм невъзможен?
В момента — да.
- Не мога да се съглася с теб.
По-скоро съм голям глупак.
Защо?
- Защото те направих такава.
Като чудовището Франкенщайн.
Сега си като един огромен Франкенщайн.
Всички ще го разберат. Веднага ще се разчуе.
Няма да мога да се покажа и в най-долната кръчма.
Сбърках. Аз обичам в отношенията да има равенство.
Мъжът да си е мъж, а жената да си е жена.
Но нали каза...
Чакай.
- Какво?
Оттук. Тихо.
- Защо? Защо?
Пат!
- Някой извика името ми.
Сигурно викат котката си.
- Какво става?
Здравей, Коли.
- Елате по-късно, сега сте подранил.
Слушайте...
- Не докосвайте ръката й.
Какво ще направите?
- Ще я държа за другата.
Слушай старче... Имам не по-малко права от вас.
Заповядайте утре.
- Престанете да ме дърпате!
Сбъркахте, моите съболезнования.
Така ли?
Тя се сковава от вас.
Не разбирам защо, но е факт.
Вие просто я парализирате.
Разбирате от този бизнес. Да сте чували за такива случаи?
Само за два-три милиона.
Атлетите не са като нас, останалите хора. По-особени са.
Никой не може да разбере какво става в тях. Те самите не се разбират.
Никой не знае точно какво, кога, къде и защо става с тях?
Да.
- Вземете, например, Джо Палоун.
Кого?
- Жокея.
Дълго време моят кон Литъл Нел не можеше да спечели нищо.
С усилие се добираше до финала.
Не разбирах защо, но внезапно проумях.
Не можеше да спечели, защото я яздеше Джо Палоун. Смених го.
Тя се разви прекрасно. В този случай е същото.
Вие не сте подходящ жокей за това момиче.
Така ли смятате.
- Да.
Така че идете да си починете и ще се видим утре.
Защо?
- Не разбирате ли?
Когато сте наблизо, тя е като саката.
Какво ще правите след работно време не ме интересува.
Когато тя се състезава, стойте далеч. Разбрахме ли се?
Не. Вашият бизнес не ме интересува.
Любопитно ми е, по рождение ли сте такъв
или се научихте на инат в колежа.
Ще се видим утре, Конован. На първата площадка.
Какво?
Не използвай дясната си ръка.
Какво има?
- Спокойно. Тихо. Заспивай.
Откога си тук?
Току-що влязох да проверя прозорците.
Правя го всяка нощ.
- Какво правиш всяка нощ?
Проверявам прозорците, оправям ти завивката.
Разбира се. Понякога я изритваш.
Защо не спите?
Не казвай нищо. Нищо. Млъкни!
Чудя се как не се досетих по-рано. Това да се случи на мен.
За какво говориш?
Защо смяташе, че ще ти преча. Искаш него.
Изглежда сте си лика-прилика.
- Помощ!
Бях прекалено добър с теб!
- Майк!
Майк!
- Тихо!
Помогни ми! Помощ!
- Искаш всички да ни чуят ли?
Майк, помощ! Майк! Помощ!
- Млъкни!
Нараняваш ме! Остави ме на мира, Коли!
Остави ме!
- Що за дивак!
Не съм дивак, а неподходящия жокей. Но вие явно сте подходящия.
За какво говори?
- Не се правете на невинен.
Нима смятате... Кажи му! Говори!
Какъв смисъл има?
Никакъв. Честито!
Не се грижете за моето нещастие.
Какво му стана?
- Не знам. Изплаши ме.
Повиках теб.
- Правилно направи.
Какво щях да правя, ако ти не беше наблизо.
Ти можеш да се справяш и сама.
- Не, не мога.
Обзалагам се, че можеш да ме натупаш.
Не, не мога. Имам нужда някой да се грижи за мен.
Аз ставам ли?
- Защо не?
Не знам кой от двама ни е по-силен, но ще ти кажа едно.
Двамата можем да надвием всеки.
- Без съмнение.
Но нещо ме смущава и не ми дава мира.
Защо?
- Защото съм един такъв...
Все едно Хако да дойде и да ми предложи годежен пръстен.
Аз не съм Хако.
- Не, не си.
Тогава?
- Ами...
Виж, двамата заедно ще бъдем много силни.
Няма нищо лошо в това.
- Ако се изкачиш на върха.
Ще успеем, Майк.
- Не знам. Ти си образована,
а аз дори не говоря правилен английски.
Просто е невероятно.
- Не виждам нищо странно.
Дано.
- Убедена съм!
Добре, моето момиче. Както кажеш.
Ще ти задам трите велики въпроса.
- Започвай.
Кой те създаде?
- Ти.
Кой притежава най-големия дял от теб?
- Ти.
Какво ще стане, ако те изоставя?
- Отивам в канавката.
И?
- Но първо взимам и теб, скъпа.
КРАЙ
Превод Венета Янкова
Субтитри, обработка от ТВ дублаж Мирослав Вачев