Garou Garou, le passe-muraille a.k.a. Mr. Peek-a-Boo (1951) Свали субтитрите
и ДЖОАН ГРИЙНУД
във филма
ГАРУ-ГАРУ — ЧОВЕКЪТ, КОЙТО МИНАВАШЕ ПРЕЗ СТЕНИ
По идея на МАРСЕЛ ЕМЕ
Адаптация и диалози ЖАН БОЙЕ и МИШЕЛ ОДИАР
Музика ЖОРЖ ВАН ПАРИС
Участват още ЖЕРАР УРИ
РОЖЕ ТРЕВИЙ
ЖАК ЕРВИН
О'БРЕЙДИ, РЕНЕ УОРМС, НИНА МИРАЛ, АНДРЕ ДАЛИБЕР и други
Оператор ШАРЛ СИН
Продуцент ЖАК БАР
Поздравявам ви, приятели, за това, че сте тук
и наблюдавате един талантлив художник.
Харесва ли ти?
- Да.
Познавач си! А, ти, касапино?
Ами...
- Предпочиташ месото си!
За вас може би е твърде модерно?
Този е същият като онзи, който не ми даде платно.
Обясних му, че така ще гладувам,
а той ми каза да правя по-малко мацаници.
Жан-Пол! Жан-Пол!
Я, Леон.
Случи ми се нещо невероятно!
- Пак ли семейството?
Не, разбира се.
- Изритали са те през вратата?
Вратата? Да знаеш само как минавам през вратите! Хайде, ела.
Добре, идвам.
Трябва да тръгвам. Синдикатите забраняват да работя над два часа.
Може да останете. Ще съм тук утре по същото време.
Хайде, влизай.
Кажи сега какво става.
Ще ти кажа, не исках да е на улицата.
Не е някоя глупост, нали?
- Не.
И няма да прочета утре:
"Министерски служител — шеф на банда".
Не, какви ги приказваш!
- Слушам те.
Няма да повярваш.
- Казвай!
Добре. Успокой се. Седни и се дръж здраво, така...
Невероятно е. Ти си първият, с когото ще споделя.
Щом казваш.
- Ти си ми като брат.
Да, защото си слаб.
- Бях, но вече не съм!
Говори, да не ти счупя главата!
- Добре, седни и се дръж.
Помниш, че вчера дойдох да посвирим както всяка сряда?
Разказах ти за сестра ми и ужасния й съпруг.
Останах за вечеря.
- Да.
И пийнах малко.
- Не, не пи.
Накратко, като се прибрах вкъщи, бях малко пиян.
Качвайки се, се чудя какво да правя с Гастон, че хич не ме обича този.
Ако можеше, щеше да ме изрита, макар да е женен за сестра ми.
Стигам най-сетне до апартамента ми, четвъртият етаж...
И така... Търся си ключовете, къде ли са?
А, ето ги!
Отивам да отключа, но резето е блокирало...
Ключалката също е блокирала...
И така решавам, че ще звънна.
Леон ми е брат.
- Жермен, аз няма да му отворя!
Недей и ти да му отговаряш!
Какво не изтърпях? Не мога да го толерирам повече.
И дума да не става!
Този апартамент е негов.
Също и твой, бил е на родителите ти.
Освен това си по-голямата и си омъжена, а и на мен ми писна!
Къде ще спи?
- Където ще, все ми е тая!
Цяла нощ ли ще звъни?
- Къде хукна?
Къде ли? Да му отворя квартирата, ще му кажа за отпуската.
Какво става?
- Аз съм, Леон.
Не ви познавам.
- Леон, братът на жена ви, зет ви.
Нямам зет, вече не! Върнете се там, откъдето идвате!
Нощен гуляйджия!
Гастон, тук съм си вкъщи.
Именно! Стойте си там и не ни безпокойте!
Май се е подлютил... Бях смаян. Какво да правя?
В този момент осветлението угасна, пълен мрак.
Търся ключа за лампата, намирам го, натискам...
И не бях пред вратата! Бях в собствената си стая.
Абсурдно, но...
Е, какво ще кажеш?
- Ами, засега нищо не си ми доказал.
Не помниш, но може зет ти да ти е отворил вратата.
Чуй продължението!
- Нощта ли ще разкажеш?
Ще ти разкажа за тази сутрин. Сядай, успокой се и се дръж.
Като всяка сутрин, с потник на гърба,
зет ми прави сутрешна гимнастика, а сестра ми слага закуска.
Нямаш право да го гониш от дома му!
- И защо?
Нямаш жилище и с радост дойде тук.
- Именно.
Така се радвам, че искам да си живея сам.
Ще трябва да работиш като Леон.
Чиновник в министерството за 18 000 франка на месец? Плачевно!
Иначе ще живеем трима!
Патица! Пет години работя по мотора за колело, а ти искаш да го оставя?
Мислиш само за ядене, същата като твоя брат-кретен!
Добър ден, Мемен, Гастон.
- Леон!
Е, как е тази сутрин?
Откъде идвате?
- Ами, от стаята ми.
Какво му става?
Съвсем е луднал, вижте.
- От къде влязохте?
Що за въпрос, през вратата.
- Невъзможно! Резето е сложено.
През прозореца, щом предпочитате.
Без глупости! Отговори!
- Кажи му, че пак ще вдигне кръвно!
Какво да кажа? Трябва да съм минал през стената.
Не се подигравайте! Никой не минава през стените!
Намерете вие обяснение, ако можете преди да дойда за вечеря.
Излизам. Довиждане, приятелю.
- Приятелю?
Сега не минавате през стените?
- Вратата е отворена. Довиждане.
Как мислиш, че е влязъл?
- Не знам, но не искам да го виждам!
Изхвърли му боклуците! Дръж!
Смешно е.
Бях на втория етаж, когато реших да пробвам...
Никой не слиза, никой не се качва.
Внимателно се приближих до стената.
Първо един пръст... Мина! Втори, трети...
Дланта ми влиза като в масло. Сега и ръката.
А ти ми говориш за трикове.
- Шегуваш се, невъзможно е.
Невъзможно? И аз не вярвах.
Казах си, щом ръката ми минава и аз ще мога и...
Малко дяволче, пак ли счупи нещо!
Тази рокля, ужасна рокля!
Ужасно изнервяща рокля, какво става?
Помощ! Помощ!
Помощ! Помощ!
Господине, един мъж... Страх ме е, елате, страх ме е...
Къде? Никого не виждам.
- Тук. Тук беше.
Бях пред огледалото, обличах роклята и после...
Не вярваш, но беше така, почакай да видиш.
Слушай, Леон.
- Никакво "слушай" вече!
Щях да ти покажа, ако не беше със слабо сърце. И така.
Дамата припадна, а аз вече закъснявах за работа.
Сетих се за Гастон, скъпия ми зет.
Казах си: "Сега е моментът да ти върна за всичко!
И... се върнах обратно.
Да можеше само да го видиш върху колелото му...
Точно загряваше...
Какво става? Милият ми, какво се е случило?
Трябва ви разрешително, за да станете пилот.
Ако всичко това е вярно, трябва да отидете на лекар.
Но аз не съм болен.
- Ще отиде при специалист.
Какъв специалист?
- Психиатър, ще видим.
Ти се разпадаш! Ще звънна на един доктор.
Трябва да отида на работа.
За какво мисли човекът, който минава през стени! Чиновник!
Намери някой по-евтин, защото...
Да, да.
- Професоре, той халюцинира, нали?
Халюцинира, много интересно...
Интересно, само толкова?
Човек, който минава през стени...
- Да, не се среща често.
Резултатът същия ли е, ако вървите назад?
Назад?
Не съм пробвал, но май да.
Тогава опитайте.
Добре, ще ви покажа.
Тук, нали, казахте назад.
Гледайте внимателно.
- Да.
Добре.
Извинете ме.
Благодаря. Кажете ми, оперирани ли са ви сливиците?
Да.
- Кога?
Бях на шест и половина.
- Заушка?
Не.
- Жалко.
Съжалявам.
- Да, жалко, жалко.
Още един въпрос. Имате ли пробождащи болки във врата?
Ами не.
- Смятате ли, че има връзка?
Често най-дребният детайл насочва към вярната диагноза.
Съблечете се.
- Всичко ли?
Не, само сакото.
- Добре, тук.
Дай ми сакото.
- Да, добре.
Ще ви преслушам. Кажете трийсет и три.
Трийсет и три, трийсет и три...
- Спрете. Дишайте.
Спрете. Изкашляйте.
Не кашляйте. Не кашляйте!
- Извинете, задавих се.
Разбирам. Добре, всичко е нормално.
Отворете уста, извадете езика.
Сериозно ли е?
- Внимавайте с черния си дроб!
Случаят е ясен. Спираловидно втвърдяване на щитовидната жлеза.
Всъщност е толкова просто.
Просто?! Защото вие не минете през някоя стена?
Вече двайсет години опитвам.
Мисля си... ти си му сестра.
- Да, и?
Сигурно и ти минаваш през стени?
Ами ако е ген в рода ви?
- Говориш глупости.
Никога не си пробвала!
Жермен, моля те, само един опит.
- Полудя!
Заради мен, Жермен, моля те.
- Не, не искам!
Как не разбираш, че всичко ще се промени, ако и ти можеш!
Може да започна нещо голямо!
- Пак ще вдигнеш кръвно.
Остави кръвното! Хайде, при стената!
- Да, но първо се успокой.
Спокоен съм.
Е, пробвай!
- Изчакай минутка, де!
Е, не така! С цяло тяло!
- Защо ти не пробваш?
Скъпа Жермен, любимият ти те моли, имай смелост!
Нещо ми подсказва, че ще успееш! Хайде, засили се!
За нищо не ставаш!
Добър ден.
- Добър...
Не чух да си звънял.
- О, да, забравих.
Гастон, как сте? Да не би да сте болен?
Нищо ми няма, просто преумора.
Прекалявате с това колело!
Ти... връщаш ли се от работа?
- Не, днес не ходих.
Поразходих се. Притеснява ли ви?
- Не, не.
Изобщо! Ти си най-важен.
- Вие решавате кога ще работите.
Моля ви, останете в леглото. Бях на лекар.
Какво мисли той за случая?
- Случай?
Ами този... това, че...
- А, стената.
Нищо. Не го притесни.
- Така ли?
Според него е жалко, че не съм изкарал заушка.
Кажете ми, мислили ли сте за бъдещето?
Какво бъдеще?
- Боже!
С това, което можете, мислите да работите?
Вашата ситуация е изключителна.
Ще помогнете на сестра ви.
- Винаги е обичал семейството.
Няма вече Леон.
Моля?
- Ще наминавам да ви видя.
Най-вече Гастон.
Искате да изкарате нещо на мой гръб?
- Ние?
Няма да е нещо почтено, щом аз ви трябвам, но аз съм почтен!
На вас нищо не ви говори. Затова ще си остана чиновник.
Ако не ви харесва — все тая!
Освен ако не те уволнят!
- Жермен, млъкни!
Приготви ядене за брат ни.
Няма нужда, ще ям навън. Не ме чакайте за вечеря.
Скъпи, Леон.
- Да?
Може ли пак да ни покажете... Много е забавно.
Вие, като се забавлявате, си слагате лед на главата?
Не разбра ли?
Ти го ядоса.
- Ами той е идиот.
Не разбира какво има.
Просто един кретен, който иска да е чиновник с тромпет!
Жермен, какво направи с тромпета?
- Дадох го на домакинката.
Обграден съм с идиоти!
- Не разбирам.
За това говоря! Все не разбираш!
И ти ли свириш на тромпет?
- Да.
Моят тромпет! Кой ти го даде?
- Мама.
Кажи на мама, че тромпетът е мой.
- Взе ми тромпета.
Извинете, моят тромпет!
- Какво има?
Добър ден.
- Намерих тромпета си у момчето.
Г-жа Жермен каза да го хвърля.
- Тромпетът?
Така каза и аз го дадох на детето.
- Моля, върнете го.
Да ме види г-н Гастон!
- Той е променен.
Вие го върнете.
- Добре.
Ще го оставя при хора, които обичат музиката. Не такива като вас!
Г-н Дютийол, за малко да пострадате с вратата.
Добър ден, как сте?
Ще се разболее заради регистъра.
- Жалко.
Виж ти, виж ти.
Ето го нашия приятел Дютийол, вече не се надявахме.
Моите почитания, г-н Бюрдан.
Колегите ви свършиха работата.
Важното е, че сутринта е минала както ви харесва, нали?
Ще ви попитам нещо, отговорете ми.
- Извинете?
Как мина вашето малко бягство?
- Добре мина.
Дютийол, подигравате ли ми се?
Не, тук съм, за да си върша работата.
Моята чиновническа работа.
Която едва вършите, бъдете честен.
- За жалка заплата, бъдете точен.
Какво е това? Тръба?
- Не, това е тромпет.
Същото.
- Не, нека ви обясня.
Стига. Тук не му е мястото!
- Тромпет в Министерството?
Ще се шегувате ли и пред директора?
- Г-н Бюрдан...
Ако решат да се заядат?
- Ще ме уволнят.
И без пенсия, помисли!
- Не го трая!
Иди и се извини.
- Никога!
Дютийол, какво научавам?
Отсъствате, без предупреждение, идвате с тромпет
и се шегувате на работното ви място?
Извинете ме, г-н директор. Г-н Бюрдан е голяма порта.
Позволявате си да го обиждате! Та той има пет награди от войната!
Две.
- Две, пак е красноречиво!
Благодаря, генерале, т.е. шефе!
- Заслужили сте го.
Давате ли си сметка какво трябва да кажа на генералния директор?
Не може ли да не бъде известен?
Не може да крием закъсненията.
- Да обвиним транспорта?
Ставате подъл!
- Виновни са картите с предимство.
Според вас бременните трябва да стоят прави? Анархист!
Предупреждавам ви, ако не се промените, ще ви наложа санкции!
Предупредих ви.
Е, Дютийол, сега схванахте ли?
- Да, прекрасно.
Крайно време беше.
- Ще се поправя, г-н Бюрдан.
Къде отивате?
- Какво ще правиш?
Господа, на работа, моля ви.
Бюрдан! Бюрдан!
Какво има, шефе?
Преуморен сте. Стомахът ви? Кажете. Содата? Отивам.
Какво става, шефе?
- Спокойно, не се паникьосвайте.
Мислих си за теб.
Инфантилно е. Казват, че низшите духом, като теб, са щастливи.
Аз?
- Затова си избран за експеримента.
Мислиш ли?
- Не е научно, но е нещо.
Може би.
- Да поговорим за плановете ти.
Планове? Какви планове?
Никак ли не си любопитен, при възможностите, които имаш?
Не.
- Не искаш ли да погледнеш...?
Какво?
- Тайните на живота,
забранените неща?
- Ако е забранено, нямам право.
Нямаш въображение. Да бях аз, толкова неща щях да видя.
Какви неща?
- Ами, например...
Виж.
Добре, какво е това?
- Не го ли разпозна?
Булонският лес?
- Това е куполът на Академията.
Казах ти, аз загатвам, не съм фотограф.
Какво искаш да видиш отвътре?
Ами, знаменитите писатели, които медитират,
анализират френския език и създават речници.
Имаме един в шест тома, и никога не сме го използвали.
Да, така е. Чакай.
Ами това?
Това... Искаш да разгадая гатанката?
Гатанка? Не! Това е съдебната палата.
Защо да минавам през стени?
- За закритите дела.
Тъмните афери, ще се въздържиш ли?
- Аферите.
Само такива разправят в работата, знам ги.
Да, да, ти си безнадежден! Ами това?
Не, не това.
- Защо не?
Казах ти, не това! Виж нещо различно.
Парламентът.
Ще е забавно да влезнеш на скрито заседание. Леон!
Операта. Да погледаш малките танцьорки, хората зад кулисите?
Никога не бих се осмелил!
Жал ми е за теб. А Шан-з-Елизе?
Познавам Шан-з-Елизе!
Познаваш тротоарите, но не и какво има зад фасадите.
Какво има зад фасадите?
Париж, със своя чар, лукс, вкус, шик, своите парфюми, рокли.
Кристиан Диор, Жак Фат, и светът, идващ заради тези чудеса.
Иди, мини през тях!
- Къде?
Има толкова неща там. Хайде, върви!
Какво прави този там?
- Хубава работа!
Дами, извинете ме, сбърках вратата.
Излизайте, постоянно се случва!
- Изплакнахте очите?
Идете при жена си.
- Не съм женен.
Потърсете си, тогава! Хайде, излизайте.
Мъже! Мислят, че всичко им е позволено-
Маргюрит, роклята. Пак той!
Извинете, изгубих шапката си.
Как е влязъл, аз заключих!
Дами, отворете, аз съм.
- Мадам Луиз.
Дами, побързайте, не сме свършили.
- Но тук има един тип!
И се заключихте с него?
- Той излезе!
Влязъл е през прозореца?
- Няма шега!
Стига вече!
- Той е тук.
Той е тук? Къде?
Стига с игрите, имаме твърде много работа!
Ако сте недоволни, кажете, чакат още 500 за вашите места! Стига!
Беше тук.
- Търсеше шапката си!
Видя ли шивашките ателиета?
- Да.
А манекенките?
- Видях доста.
Мога да кажа, че на мода тази зима ще е липсата на дрехи.
Впечатлиха ли те момичетата?
- Като в работата.
Навсякъде рокли, както и регистри, имат презрамки, както и ние.
Не са доволни, ние също, техният шеф е идиот, както и нашият.
Все едно и също.
Не трябваше да те пускам сам. Хайде, ела с мен.
Къде ще ме отведеш сега?
Към Вавилонската кула.
- Къде?
В един замък, за да видиш хората.
- Да вървим.
Какво прави?
Чаках те, приятелю, ела.
Как е светът на лукса?
- Не ме впечатли, като в бюрото е.
Ти си вманиачен!
- Като бюрото!
Ще поръчате ли?
- Вода.
Видях четирима — играеха покер и се ругаеха на различни езици.
Ние играем белот, но също се ругаем.
Да, а после.
Минах покрай няколко дами, които пиеха чай и ядяха сладкиши.
Същите ги има и по Шан-з-Елизе, и при нас.
Журдан и Ернест ядяха сандвичи цял ден,
в 4 ч. пиха кафе, донесено в термос.
После обсъждаха колегите си.
Все пак видя нещо интересно, нали?
- Да.
Един дипломат решаваше кръстословица.
Не е нужно да минаваш през стени, а само да си чиновник.
Всичко това го има и в бюрото. Ето, виж бармана.
Като в бюрото. Виж онази блондинка.
Секретарката на шефа.
И заместник-директора.
- Това има ли го?
Стая 325.
Ах, ти! Не си ми казвал всичко!
Барман, коя е дамата с черната шапка?
Лейди Бруксън, господине.
Не бях виждал друга...
- Не е за теб.
Имаше мъж в стаята й.
- И се целуваха.
Не, Сюзан трябва да свърши нещо в полунощ.
Сюзан?
- Да, това е името на дамата.
И какво е това нещо?
- Не знам.
Добре, може би друг ден ще е по-интересно, може би в полунощ.
Барман!
- 375 франка.
А като за артисти?
- Вие сте артист?
Да.
- Нямам такава заповед.
Морис, готово е.
Утре, у нас, в девет часа.
Артуро, Артуро!
Какво има?
- Чух шум.
Шум?
Прозорецът е отворен.
- Затова ли ме събуди?
Бижутата ми! Сигурно са ги откраднали.
Бедната жена!
Къде са гривните ми?
Ти си луда! Успокой се!
Ето ги бижутата ти!
Имах късмет.
- Да вървим да спим.
Тръгваме утре рано сутринта.
Лека нощ, скъпи.
- Лека нощ.
Изчакай шефа.
- Да, добре.
Скъпа Сюзан...
Моя Сюзан...
Кой е?
- Морис.
Винаги съм точен за важните неща. Тук ли са бижутата?
Може да поздравите поне.
- Извинете.
Как си, Сюзан?
- Трябва да ви кажа нещо.
Е, Сюзан, камъните чисти ли са?
По-чисти са от нас.
Можехте да попитате за рисковете.
- Познавам добре ученика си.
Хайде, стоката, бързо.
Бързо, Сюзан. Имам полет, с който да пренеса диамантите.
Не са у мен.
- Какво? Това шега ли е?
Откраднаха ги.
- Моля?
Кълна се, Морис.
Пързаляш ме.
- Не лъжа!
Когато се обадих, бяха у мен. Сутринта вече ги нямаше.
Къде бяха скрити?
- Тук.
Не можа ли да ги сложиш другаде?
И никой не е влизал?
- Никой.
Светият Дух ги е взел.
Наистина не разбирам.
- Аз също не разбирам.
Знам само, че мадам иска да е лейди, наистина е смешно.
Тая имаше бижута за 50 милиона! Работиш за себе си ли?
Дали щях да се обадя вчера, ако мислех за това?
Сериозно е. Някой ме наблюдава и ме следи.
Може би детективът на хотела.
- Детектив?
Тогава трябва да напуснеш веднага.
- Мислиш за всичко.
Ето.
Добре, сложи си шапката, аз ще се заема с останалото.
Не! Обиколихме всички заведения по Сен-Жермен и Шан-з-Елизе.
Какво искаш още? Какво?
- Искам да я открия.
Тя не е за теб! Не можа ли да се влюбиш в машинописка! Като другите!
Искам да я спася.
- Идиот! Не е за теб! Крадла!
Хубава крадла.
- Да, но все пак крадла!
Ще я вкараш ли в пътя с твоя доход?
Жан-Пол, за последно...
Да отидем в Монпарнас.
- Щом сме в Монмартр?
Слиза се.
- А на връщане?
Може да идем в кръчмата. И там има американки.
Тя е англичанка.
- Там са интернационални.
Радвам се.
Площад Дьо Тертр. А това е известната Сакре-Кьор...
Кажете на шофьора да паркира.
Паркирайте и ни изчакайте.
Виж, това е тя.
Сигурен ли си, че е тя?
- Убеден съм.
Оглежда стоката.
- Да, подготвя нещо.
Трябва да предупредим полицията.
- А аз съм бил чиновник! Буржоа!
Какво да правим?
- Аз ли съм Мефистофел, или ти?
Имам идея. Почакай.
Скица, господине? Малък портрет за мадам?
Какво пита? Какво иска?
Пита дали искате ваш портрет или на мадам.
Не, не искам.
Не, благодаря.
- Подкрепете артистите.
Планът Маршал само не стига.
Малка скица за госпожицата? Тя е прекрасна!
Това е характерно тук. Не съм ял от два дена.
Какво казва?
- Иска да направи портрет на Дейзи.
Добра идея! Спомен от Париж.
Тя каза...
- Да, каза, че е съгласна.
Ще направя един шедьовър, като за Националната галерия.
Пикасо не струва според мен! Нищо не струва!
Добър вечер.
- Какво иска този?
Кажете им, че ми е приятел. Гледа на ръка.
Леон, несравним си, когато предсказваш бъдещето.
Да, точно така.
- Не е ял от три дни.
Не ядете ли в Монмартр?
- Пием най-вече. Хайде, преведете.
Приятелят му предсказва бъдещето.
Бъдещето не ме интересува.
Не ги интересува.
- А вас?
Не се интересувате?
- Не.
Имате интересна ръка.
Мога да ви кажа доста неща. Пръстите ви са особени.
Например, не сте била винаги сестра. Аз го виждам.
Да, може ли?
- Да, седни.
Разрешет... Притеснен съм.
Разрешете.
Няма да сте за дълго сестра.
Кокетна сте и обичате бижутата.
Да, така е.
- Виждам го, да.
Странно е, заради тази линия, обичате бижута, но не за вас.
Давате ги на други. Имате ли близък, който е бижутер?
Не, всъщност не точно... Продължете.
В живота имате различни роли, но опасни.
Черното ви отива, но символизира опасността за вас.
Все пак е черно.
Тук, вижте, погледнете и вие.
Има мъж в живота ви, който ще ви навреди. Внимавайте!
Много познава, а?
- Греши за всичко.
Изненадан съм. Портиерът на малката дама.
Хубав е.
- Доволен съм.
Екзистенциалист! Питайте колко струва?
Разбрах! Не, нищо, подарък, сувенир!
- Благодаря.
Сложи го в рамка, за дома им.
- Да, прав си.
Кажете, че ще сложа рамка и ще го оставя в хотела им.
Кой хотел?
- Кой хотел?
"Риц".
- Благодаря. Довиждане.
Изплаши ме!
- Пардон, но след предишния път...
Предпазни мерки. Взе ли смарагдите?
Те също са взели мерки.
- Нищо.
Нищо. Оставили са ги в сейфа на хотела.
Кретени! Кретени!
Няма цял живот да се правя на клоун, а ти да пиеш коктейли.
Ако искаш — за мен колата, за теб — хлапето.
Стига глупости. Писна ми! Наистина ми писна!
Ако до два дни нямаме нищо, сменяме плана.
Още някой ли? Онзи на площада беше прав!
Кой на площада?
- Предсказваше бъдещето.
Каза ли къде са бижутата?
- Изнервяш ме!
Остави ме да спя! Два часът е!
- Ще говорим утре.
Пак ли? Какво искаш?
Добър вечер. Нося портрета с рамка.
По това време? Притеснява ме.
Елате утре. И можехте да почукате.
Вратата беше отворена.
Как разбрахте коя е стаята ми?
Аз... показах портрета на портиера, той позна момичето.
Не исках да будя родителите и той ми посочи вашата стая.
Сложете го на масата и ме оставете.
Искам да се извиня за думите ми, правя го за прехраната.
Понякога говоря ей така.
- За "ей така" не е зле.
Аз не казах всичко. Ако искате?
- Друг път, благодаря, вървете.
Жалко, защото вие сте много интересна, да.
Искам да ви направя услуга, разбирате ли...
Да ви кажа, че това, което правите, ще свърши зле.
Млада сте, хубава сте, защо правите това?
Не разбирам.
- Не разбирате?
Ами това? Разбирате ли?
Вие сте от полицията!
- Не, вече щях да съм ви арестувал.
Ако съм просто някой, който харесва усмивката ви.
И който иска да ви издърпа от пропастта.
Не обичам мъжете светци.
Аз само искам да ви посветя живота си.
Моля ви, вървете си, идете другаде да мечтаете.
Вие не мечтаете ли?
Живеех в Англия, бях десетгодишна,
мечтаех за замък и чаровен принц.
Смятах, че съм Снежанка.
Събудих се, десет години по-късно, в Пигал и с чаровен принц.
Морис?
- Да.
Оттогава не мечтая, но...
Но откъде знаете за Морис?
- От ръката ви.
Вие сте странен тип.
Аз не трябваше да ви разказвам тези неща.
Ще ме изобличите ли?
- За какъв ме вземате!
Казвам се Дютийол, Леон, чиновник,
печеля по 18 000 месечно и искам да ги разделя с вас.
Г-н Дютийол, Леон, дори и с милиони не ми давате нещото, което обичам:
Кое?
- Авантюрите!
Авантюрите, защо не? Не ме изненадва. Всички това искат.
Не, пак се размечтахте!
Вие не сте авантюрист!
- Защо?
Идете си у дома и се погледнете в огледалото.
Добре, ще видя.
Е, гледам се. Какво има за разбиране?
Нямал съм вид на авантюрист! Ще види тя! Ще види!
Няма да играем на дребно все пак!
Ограбена банка! Подписът на Гару-Гару.
Отново Гару-Гару. Сензационен обир в хотел Моне.
Току-що разбрахме за изчезването на още бижута.
Полицията смята, че е дело на Гару-Гару.
Без взрив, без разбиване, без следи! Пак този Гару-Гару!
Тъжно време, г-н Робер.
- Някои си го просят.
Да правят като мен. Вечер слагам нещата в сейф.
Само аз и касиерката знаем кода, нали, Мадлен?
Да, господине.
Опасен крадец!
- Но с размах, казва комисар Маклу.
Добър ден.
- Полицията има само предположения.
И не крие, че има нещо дяволско в тези афери.
Как се измъква този Гару-Гару?
- През стените?
Добър ден.
- Какво се е случило?
Бижутата на жена ми, а нямам пари да ги платя.
Тогава...
- Не, нямаш средства.
Средства? Но може би имам "средството"!
Добър ден. Жан-Пол, приятел на брат ви.
Приятно ми е.
- Какво желаете?
Идвам да ви кажа, че Леон ще загази.
Леон?
- Все пак той е Гару-Гару.
Гару-Гару?
- Нали минава през стени!
Господине, по-тихо, моля ви! В къщата има хора.
Отначало беше забавление и можех да му повлияя,
но вече не мога и ще го тикнат в затвора!
Какво намеквате? Не позволявам!
Изобретателят, знам ви вас! Само тормозехте Леон.
Сега вече го боготворите!
Забранявам ви! Вън! Вън!
Тръгвам, за да не съм тук, когато дойде полицията!
Полиция? Тук?
- Не драматизирай!
Ценни книжа! Обезчестени сме, Гастон!
За първи път брат ти става за нещо!
Господи, ти всичко виждаш...
- Мълчи, какво ти става!
Деветстотин и девет...
Ето, Ернест Лорин, шестстотин двайсет и три...
Жената на Ернес ще е доволна.
За Сюзан.
Часовникът на мадам Менар, домакинката.
Ще е доволна! Хайде.
Проверете дали не сте забравили нещо.
Май че не съм. А, да!
Визитната картичка.
Сюзан...
Извинете!
Рано е за оценки, но стойността на откраднатите от Гару-Гару
ценни книжа е над няколко милиона.
Малко преувеличават.
Пресата е единна за скандала.
"Орор": Гару-Гару е ляв провокатор.
"Юманите": има съучастници.
"Франс Диманш: 80 % от дамите са влюбени в Гару-Гару.
Не и аз!
- Ако съществува, Гару-Гару е гений!
Да не преувеличавам.
- Гений?
За мен е крадец, бандит, гангстер!
- Мълчи! Жените нищо не разбират.
Не обичат авантюрите.
- Не всички.
Има поне една, която ги обича.
- И къде е?
Ако знаех, нямаше да съм тук. Със сигурност!
Чудя се кой е този Гару-Гару.
- Не си ти.
Злобно!
- Но вярно!
Тази, която ще работи с него, няма да виси по опашки.
Всичките сте сантиментални. Искате герои от романите, учени, звезди...
Дори бандити.
- Аз ще направя следващия удар.
Не е само Гару-Гару.
Искате ли червилото ми за подписа?
- Забавно!
Госпожицата е последна за деня.
- Заедно сме, пуснете ме.
Трудно е да останеш почтен, а? Почтен!
Не съм убиец все пак.
Ще видим като те хванат. Само почакай.
На теб говоря! Забрави това момиче!
Иначе те чака затвор.
И не чакай на мен да ти нося портокали.
Добра идея, ще вляза в затвора!
- Полудя ли?
Напротив! Влизам в затвора, снимки, изявления за пресата...
Ще ме види, ще разбере, че е заради нея и ще дойде при мен!
Лудост!
- Увереност!
Само не тук!
- Ще е реклама.
Ще махнат и мен! Аз не минавам през стени.
Признай, че нямаш нищо общо.
- Какво е това? Да, отвори си очите!
Любовта вече ми говори. Знам какво да правя.
Леон! Какви ще ги свърши сега?
Ало, полицията? Искате ли информация?
Свържете ме с шефа си, Гару-Гару се обажда.
Чете вестниците, знаете кой.
За да ме арестувате.
Чудесно, чакам.
Гару-Гару арестуван.
Солидна конструкция.
- Ще я оцените.
Предупреждавам ви, че ще ям навън.
- Да, вратовръзката...
Не се тревожете, ще открия пътя.
- Влизайте.
Ще се забавлявам.
Наблюдавайте го, това е Гару-Гару.
- Да!
Вие!
- Нямах нищо за четене.
Но как?
- А, това ли...
Кога?
- Няма да прегъвам страниците.
Обратно! Оставете това!
- Моля ви.
Пред мен!
Оставете ги!
В килията! Увеличете охраната!
Така значи...
- Слушайте.
Любовта към една жена на име Сюзан, е накарала бандитът Гару-Гару
да извърши тези престъпления, които го поставят до големите авантюристи.
Той е, няма съмнение.
- Винаги съм го смятал за интересен.
Хайде, разпръснете се. Моля ви.
Какво искат дамите?
- Да видят Гару-Гару. Луди!
Всички тези жени!
- Споменал някоя Сюзан.
И ето ги... Не, мадам!
Сюзан!
Добър ден, госпожице.
- Господине.
Не ме ли познавахте?
- Виждала съм ви някъде.
Предсказах ви бъдещето. Дютийол, Леон.
Как сте?
- Добре.
В квартала съм в момента. Чакате ли някого?
Идвам при приятел...
- Който е в затвора.
Аз също, но посещенията са отложени.
Жалко, ще дойда пак.
Такси!
Извинете ме, чакат ли ви?
Защо?
- Исках да ви предложа да вечеряме.
Прекрасна идея.
- Приемате ли?
Приемам, ще ми гледате на ръка.
Ще ви попитам за някои важни неща.
- За работата ли?
Не. За любимите.
Така ли? Да вървим.
Благодаря.
И така...
- Почакайте, ще ви кажа.
Ето, виждам ви омъжена, много щастлива...
И с много деца.
А той, какъв е той?
- Той е смел...
Честен, работлив.
Сглупил е веднъж в живота си, заради жена.
А как изглежда?
Ами, това е нещо различно.
Не е много красив, но е симпатичен.
Много симпатичен, като мен.
Знам, че не съм ваш тип.
Но вие сте мой тип жена.
Късно е.
- Пак ли Морис?
Не става дума за Морис. Обичам един недостижим мъж...
Принц във време без принцове.
Има късмет този.
- Той нищо не знае.
Всъщност, едва ли му е до любов, щом се казва Гару-Гару.
Гару-Гару? Но...
Какво?
- Нищо...
Сметката, моля. Извинете ме за секунда.
Шефе, останал съм без пари, ще се обадя на директора.
Директор?
- На отсрещната сграда.
Приятел ми е, няма да ми откаже.
- Телефонът е в кабината.
Ало, затворът ли е? Свържете ме с Директора.
Жекует.
- Г-н директор, Гару-Гару е.
Кой?
- Успокойте се, моля ви.
На излизане забравих да взема портфейла ви. Глупаво, нали?
Бихте ли пратили някой да уреди сметката ми?
Затвори...
Готово. Всичко е наред.
Хванете го жив или мъртъв!
Оставете ме! Внимателно! Не съм виждал такова нещо.
Портфейлът ми! Ще си платите!
Какво става?
- Какво?
Да, какво е направил, бедничкият?
- Беден? Това е Гару-Гару!
Гару-Гару?
- Не четете ли вестници?
Ето, само той е на първата страница.
Не го разпознах.
- Явно не се казвате Сюзан.
А сметката?
- Шегуваш ли се?
Много сте невъзпитани!
Внимавайте! Не може ли да се почеша?
Смей само да мръднеш.
- Спете спокойно.
Знаем ги твоите истории. Знаеш процедурата.
Сюзан!
Гару-Гару.
Трябва да ви видя. Среща тази вечер.
- Хотел "Сентрал", стая 92.
Хотел "Сентрал", стая 92.
- Кой етаж?
Посрещането е ужасно! Ще отида на хотел!
Дръж го под око.
Може да ме затворите, но ще се видя с нея, знам адреса й!
Млъквай!
Бъдете любезни, че лошо ви се пише!
Всъщност, защо не?
Добър апетит.
- Благодаря.
Извинете ме, само минавах.
Не плачете, няма смисъл.
Скъпият ми брат.
- Казах ви, че ще свърши зле.
Дали ще го задържат?
Зависи от държанието му.
- Ако се държи добре?
Ако е така, няма да излиза повече.
- Господи!
Не, докато не ми кажеш защо толкова искаш да се махна.
Чакам някого.
- И аз съм в повече?
Очарователно! Мъж?
Нещо повече!
- Само ти можеш да се вържеш така.
Познавам ли го?
- Не.
Поне не е ченге.
- Не.
Не ми играй игрички, аз те обичах.
- За мен също е минало.
Работим заедно.
- Ти ме караш да работя.
Има разлика.
Забрави ли палтото от визон?
- Беше от заек.
Смарагдът за празника ти?
- Фалшив.
Не ме притискай! Искам да знам кого чакаш.
Добре, ще ти кажа. Чакам Гару-Гару.
Подиграваш ли ми се?
- Това е истината.
Но той е в затвора.
- Ще дойде, за да се видим.
Не говори глупости! И на теб ти е завъртял главата!
Може би.
Намери си нещо друго. Не съм притиснат. Ще почакам.
Гару-Гару... Добър блъф, творение на журналистите!
Не вярвам в Гару-Гару, не вярвам!
- Недей.
Още ли не вярваш в Гару-Гару?
- Ще ми платиш!
Полиция!
Къде сте?
- Ку-ку.
Гару-Гару!
- Държа на думата си.
Дано не сте разочарована. Имахте добро мнение за Гару-Гару.
Не мога да намеря думи, за да кажа как се чувствам. Вие сте...
Мъж като всички останали.
- Не, направихте невероятни неща.
Ще бъдете чудесен водач!
Лъжете се. Аз съм почтен чиновник.
Доста притеснителен.
Всичко беше, за да ви покажа, че авантюрите свършват в затвора.
И щом влезеш вътре, трудно излизаш.
И не виждам от ръката ви да можете да минавате през стени.
Така ли?
- Да.
А може ли да видите дали Гару-Гару ще е дълго време мой приятел?
Много дълго. Но само ако сте мъдра и се върнете в страната си.
В страната ми? Не.
Той ще идва ли да ме вижда в Англия?
В Англия?
Да. Следващото лято, ако дадат платена отпуска за чужбина.
Но вие сте богат! С парите, които имате сега.
Ще ги върна всичките.
- Ще ги върнете?
Вие сте герой, г-н Гару-Гару!
- Не, без г-н Гару-Гару.
Наричай ме Леон, аз съм ти приятел.
- Леон.
Благодаря, Сюзан. Сега трябва да се върна в затвора.
В затвора? Но защо?
Надзирателят ще го отнесе, а има семейство.
Имате голямо сърце.
Да, имам всичко, заради което никога да не успея.
Сбогом, Сюзан.
- Сбогом, Леон.
Довиждане, Сюзан.
- Довиждане, Леон.
До скоро, Сюзан.
- До скоро, Леон.
Ето...
- Това е чиновникът. А Гару-Гару?
Гару-Гару е друго нещо.
Добър ден, г-не. Добре ли спахте?
- Да, благодаря.
Приятелят ви не обича чай. Нито шоколад.
Приятел?
- Който е в стаята за приятели.
Поръча шоколад и два кроасана.
- Два кроасана? Гару-Гару!
Нищо не съм знаела.
- За щастие.
Чаках за разрешение.
- Какво разрешение!
Не знаете ли кой е той?
Идва ли шоколадът?
Излизайте! Ще ви дам аз един шоколад и пижами от Самаритания!
Хванете го! Удвоете пазачите! Утроете, учетворете ги!
Един месец само сух хляб и вода!
Щом е така, г-н директор, обявявам, че ще си тръгна веднага.
По дяволите! Хванете този човек! Заключете затвора.
Гару-Гару отново е на свобода.
Сензационно бягство на Гару-Гару от затвора.
Гару-Гару отново избяга.
Гару-Гару — затворник и след като върна плячката.
Минаващият през стени?
- Окован е!
Г-н Президент, нищо не съм извършил. Само минавам през стени.
Виж какво прави.
- Подготвя пледоарията си.
Съдите ли писателя, който разказва, че един ден ще се движим по вода?
Жул-Верн. А човекът, измислил рентгена?
Не, г-н Президент. Не може да спрете прогреса.
Не е трябвало да крада, добре, но аз върнах всичко.
Беше само, за да дам урок не една млада дама.
Ако бях разкрил тайните на атомните централи
и тези на секретните служби, да.
Но не съм.
Не искам медал за храброст, защото не съм го сторил.
Нищо че и за по-малко се дава.
Заради любовта, г-н Президент, действах така. Истинска любов.
На вас мога да го кажа, макар пред нея да не се бих осмелил.
Знаете, че обичам Сюзан.
Затова ви моля да ме помилвате, мен, чиновникът,
който се опита да е поетичен във време без поезия.
Благодаря, г-н Президент.
Добра пледоария!
Заслужено признание!
- Поздравления.
Леон, вие сте доказателство, че правата линия е най-прекият път
от едно нещо към друго.
Много мило, г-н Бюрдан.
- Феликс.
Директорът.
Имайки нещо, което нямат другите мъже по света,
да минавате през прегради.
Всемогъщият ви посочва като символ на човешките дерзания.
Горд съм да ви стисна ръката.
Благодаря, г-н Лекюйие.
- Гюстав.
Приятели, г-н Дютийол ще направи пред нас демонстрация на силата си.
Пред всички?
- Лично ви моля.
Не се ли страхувате от... А, вие?
- Настоявам.
Ами, ако имате стена под ръка?
Г-н Дютийол, една дама ви чака долу.
Дама? Сестра ми?
- Каза, че името й е Сюзан.
Сюзан! Тя е!
Така няма да закъснява за работа. Хайде, на работа.
Сюзан!
Леон!
- Не си ме забравила.
Исках да ви благодаря преди тръгване.
Тръгвате ли?
Да. Последвах съвета ви. Ето билета ми за самолета.
Връщам се в страната си, за да започна нов живот.
Не знам дали да се радвам, или да съм тъжен.
Не ме запомняйте с лошо.
Лошо? Напротив, ще имам прекрасен спомен от вас.
Трябва да ви призная нещо. Досега не можех, но аз...
Гару-Гару! Една снимка? Гару-Гару!
Не искам да ме снимат, писна ми! Елате.
Стената, да пробваме.
Сюзан, Сюзан!
Гару-Гару, какво правите, за да минавате през стените?
КРАЙ
Превод МИЛА АПОСТОЛОВА
Субтитри и обработка от тв МИРОСЛАВ ВАЧЕВ
Филмът е обработен от AVS movies®