The Train (1964) Свали субтитрите
на френските железничари, живи и мъртви,
чийто величествен дух и смелост вдъхновиха тази история.
Искаме също да благодарим
на Френските държавни железници и Френските въоръжени сили,
които помогнаха в реализацията на филма.
Музей "Жу дьо Пом"
Влизането е забранено със заповед на Коменданта
Париж, 2 август 1944 г. 1511-и ден от немската окупация
Внимание!
Тази беше в колекцията на Клове, нали?
Беше.
Харесва ли ви? – Иска ли питане!
Упадъчно изкуство...
Като верен офицер на Третия райх би трябвало да се отвращавам.
Често съм се чудел какво би се получило,
ако определяме вкусовете и желанията си по заповед.
Много пъти през изминалите 4 г. ми се е искало да ви благодаря.
Че не съм такъв, какъвто очаквахте?
Затова, че запазихте всичко това и го защитавахте.
Благодарите ми, защото скоро ще освободят Париж?
Предполагам.
Не е необходимо. – Аз може да бъда отзована
и някой друг да дойде като управник на музея.
Може би аз би трябвало да ви благодаря.
Бях глупачка.
Чувах истории за изгорени книги, а и други неща.
Ужасявах се, че всичко това може да изчезне.
Стойността на една книга е няколко франка.
Ние може да си позволим да ги унищожаваме.
Може да не оценяваме художествената стойност, но уважаваме парите.
Не може да ме убедите, че сте циник.
Знам какво тези картини значат за вас.
Много сте наблюдателна.
Изнасяме картините.
Опаковайте ги внимателно. – Къде ще ги занесете?
На сигурно място. – Няма по-сигурно място от Париж.
Париж е отворен град, няма да бъде бомбардиран.
Капитан.
Искам ги утре на гарата опаковани и готови за товарене на влака.
БЪРТ ЛАНКАСТЪР във френско-американския филм
ВЛАКЪТ
Участват още ПОЛ СКОФИЙЛД
МИШЕЛ СИМОН, СЮЗАН ФЛОН ВОЛФГАНГ ПРАЙС
АЛБЕР РЕМИ, ШАРЛ МИЙО РИХАРД МЮНШ, ЖАК МАРТЕН
и ЖАНА МОРО
Оператори ЖАН ТУРНИЕ и ВАЛТЕР ВОТИЦ
Музика МОРИС ЖАР
Сценарий ФРАНКЛИН КОЕН и ФРАНК ДЕЙВИС
По книгата на Роз Вилан "Фронтът на изкуството"
Гоген
Реноар
Ван Гог
Мане
Пикасо
Дега
Миро
Сезан
Матис
Брак, Серо
Утрильо
ДЖОН ФРАНКЕНХАЙМЪР
Къде е влакът ми? – Отменен е.
Кой е наредил? – Аз.
Кой сте вие? – Лабиш, районен инспектор.
Под мое наблюдение, разбира се.
От кога французин може да анулира германска композиция?
Композираме специален брониран влак. С най-висок приоритет.
По чии заповеди? – На Фон Рундщед.
Главнокомандващ на Западния фронт.
Кога влакът ми ще може да отпътува?
Щом получа заповед. Вашите военни решават, не моите.
Ще имаш заповедта. Влакът трябва да бъде готов в 15,30.
Хайл Хитлер.
Обаждане за ген. Фон Лубиц.
Искам връзка с щабквартирата на командването.
Да, незабавно!
Щабквартирата ли е? Обаждам се от кабинета на Фон Лубиц.
Полковник Мюлер, ако обичате.
Комендантът на Париж
Генералът отмени всички срещи и не се занимава с евакуацията.
Вътре ли е? – Да, но имам заповед да не пускам...
Какво има, полковник? – Влакът, който поръчах, е спрян.
Разбрах, че е необходимо личното ви разрешение.
Съобщение от ген. Фон Рундщед.
Главният път между Авранш и Мортен е бил отрязан от американците.
Можеш да подадеш искане за влак по стандартния ред.
Веднъж споменахте, че нормалните процедури са капан,
в който попадат офицери без инициатива.
Какъв е товарът?
Не споделям влечението ви към изкуството, а и да го споделях,
нямаше да го насоча към този боклук,
нито да го предпочета пред жизненоважния военен транспорт.
Всичко хубаво, полковник.
2-ра СС танкова дивизия е разбита край Фалез.
Доклад за наличните им сили.
Може би не е умно да оставим милиони златни райхсмарки във френска банка.
Достатъчно пари са за екипиране на 10 танкови дивизии.
Какво намеквате, полковник? – Парите са оръжие.
Съдържанието на влака се търгува като злато, даже е много по-ценно.
Мисля, че Берлин би желал да го задържи в свои ръце.
Ако положението на фронта се влоши, ще отменя разрешението си.
Кога ще бъде готов? – Утре в 9,15 сутринта, г-н майор.
Влизай.
Това е г-ца Вилар, работи в музея "Жу дьо Пом". Доведох я с мен.
Г-ца Вилар има проблем.
Смятам, че групата може да й помогне. – Няма да помагат на мен.
Картините принадлежат на Франция.
Картини? – Влакът на полковника.
Краде картини. Трябва да я чуете само колко струват.
Не е само до парите. – И какво се иска от нас?
Да взривите влака. – Не. Не сте ме разбрали.
Не бива да се повреждат. Незаменими са.
Те не са някакви си картини. Ето, имам списък.
Реноар, Сезан, 64 картини на Пикасо,
29 на Брак, Дега, Матис...
Подбрал е най-доброто от националното ни наследство.
Какво искате да направим, госпожо? – Госпожица.
Не знам, мислех си, ако успеете да спрете влака...
Това не е толкова просто, госпожице.
Може да те убият за спиране на влак.
Особено ако си французин, а влакът е немски.
Знам, съзнавам го.
Но скоро Париж ще е свободен, нали?
И ако картините не са тук...
Последните ни сведения са – съюзниците ще са в Париж до седмица.
Валдхайм ще отпътува с влака преди това.
Можем ли да го забавим? Как мислиш?
Може, ако се опитаме да го взривим.
Ще сложим експлозив под вагоните и ще го взривим.
И ще платим с цената на няколко заложници.
Платната толкова важни ли са? – Тя не иска да взривяваме.
Лондон смята, че изкуството е важно.
А когато трябва да се действа, оставят го на нас.
Защо не? Какво губят?
Сутринта бяхме четирима души в групата.
Сега сме трима. Един, двама, трима.
Бернар... – А започнахме с 18.
Вашите картини няма да ги заместят.
За важни акции поемаме риск, но няма да жертвам хора за картини.
Няма да се пожертвани напразно!
Извинете. Знам, че звучи ужасно.
Но тези картини са част от Франция. Германците желаят да ни ги отнемат.
Отнеха земята ни, храната ни. Живяха в къщите ни.
Сега се опитват да отнемат изкуството ни.
Тази прелест, тези визии от живота, родени във Франция.
Нашите видения, нашата вяра.
Крепим се на вярата, не виждате ли?
За всички нас това е гордостта ни.
Това, което сме създали и запазили за света.
Смятате ли наистина, че не си заслужава?
Съжалявам, но не можем да помогнем.
Влакът минава през неговата секция. От него зависи.
Нямате ли копия?
Съжалявам, че ви отнех от времето.
Уважавам делата ви и се надявам никой от вас да не пострада.
Приятна жена. – Какво е станало с Бернар?
Пихме сутринта кафе с него.
Дойдоха и го прибраха, заедно с някакви бежанци.
Стана пред мен.
Просто дойдоха и го отведоха.
Събрали сме се да обсъдим бронирания влак.
Голям е, нали, Лабиш? Кога потегля? – Точно в 9,15 утре сутринта.
Трябва да са притеснени, за да рискуват пътуване през деня.
Какъв е графикът?
На гара разпределителна ще е в 9,45.
Пет минути да сменят локомотива и да се качат зенитчиците.
Значи ще потегли не по-късно от 9,50.
Хубаво ще е да го забавим с 10 минути.
Англичаните ще бомбардират точно в 10 сутринта.
Масирана бомбардировка.
И ако влакът е все още там през това време...
Десет минути? Няма да е лесно.
Можеш ли да го направиш?
Да, но все още не знам как. – Разчитам на теб.
Самолетите идват точно в 10 часа. Там ли ще е влакът, или не?
Там ще е.
Чудя се той къде ще е в 10 часа. – В кабинета си, разбира се.
Не ми харесва. – Че кой го харесва?
Говоря за влака с картините. Щом е ценен, трябва да направим нещо.
Забрави за този влак. Достатъчно работа имаме утре.
Което ми напомни, че ми трябва машинист за този влак.
Смятам да го дам на Папа Бул. – На Папа Бул?!
Нямам избор.
А и ще е лесен курс. Ще пътува през нощта и ще осъмне в Германия.
До после.
Не мацай навсякъде, по дяволите! Гледай внимателно какво правиш.
Тази машина е по-стара от теб.
Като жена е. Ако не се грижиш за нея, ще ти вгорчи живота.
Вземи и го направи като хората.
Отивам да изпия едно кафе и след това ще проверя.
И запомни. Тая работа не е като оная.
Папа!
Една чаша.
Виждам, че Лабиш най-накрая ти е дал влак.
И целия път за Германия. – Някакъв си влак.
Да виждаш някакъв ценен товар, за да се почувствам важен?
Нещо, което да промени войната?
Важните доставки пътуват към фронта.
Бул...
Чел ли си какво има в тези сандъци?
Не им вярвам на писаниците. Картини! А като отвориш сандъка
вътре има шампанско и парфюми, откраднати от нас.
Говорих с един от шофьорите. Наистина има картини.
И какво? – Шедьоври. Пикасо, Гоген, Реноар.
Реноар... Познавах едно момиче негов модел.
Миришеше на боя.
Ти си добър машинист, наистина,
но за култура си абсолютен лаик.
Шампанското и парфюмите са заменими, но не и изкуството.
Тези картини са важни. – Наистина ли?
Славата на Франция.
Славата на Франция?
Като се замислиш след два, най-много три дни съюзниците ще са тук
и ще отнемат влака на немците. Може би, още утре.
Ти ли си машинистът? – Приличам ли ти на такъв?
Няма да напускаш тази нощ гарата. Стой при машината си
в готовност за потегляне при заповед. – Слушам, "майн ефрейтор".
Свиня! – Внимавай как говориш.
Стар съм да се съобразявам вече.
Славата на Франция, казваш. – О, да.
Славата на Франция...
Дай ми рестото в монети по един франк.
Машинистът!
Палете.
Хайл Хитлер!
Влакът е натоварен и готов.
Чудесно, Шмид.
Кога заминавате? – Щом се стъмни.
Полковник Фон Валдхайм! Търсят ви на телефона.
От щабквартирата на ген. Фон Лубиц!
Офицерът спомена, че е спешно.
Полк. Фон Валдхайм е на телефона. Да, майор.
Съжалявам да го чуя и се надявам отстъплението да е временно.
Да, разбирам.
Генералът ми обясни, че може да се наложи да спре влака ми.
За съжаление не мога да ви помогна.
Той отпътува преди половин час и вече е на път за Германия.
Моля, изразете съжалението ми пред генерала.
Според фактите вече си отпътувал Шмид.
Не трябва ли да се качиш веднага и да тръгваш, а?
Слушам! – Приятен път, Шмид.
Палете локомотива!
Влакът да тръгва!
Бул! Пали локомотива.
Пали!
Вер
Разкачете локомотива и го разкарайте оттук.
Готов ли е бронираният локомотив? – Зенитчиците вече са по местата си.
Махай веднага локомотива.
Хей, свиня! Кой го направи?
Да изпусна парата или да избухне локомотива? Какво предпочиташ?
Направил си го нарочно.
Какво става тук?
Заемете позициите си.
Всичко наред ли е? – Преместете локомотива.
Веднага искам да се махне. – Разбрах.
Какво става там, Лабиш? – Саботаж.
Превключи пета.
Превключи осма.
Превключи десета.
Десета казах! – Заяде.
Не го насилвай.
Спрете!
Спрете! На грешен коловоз сте.
Не си играй с мен, Лабиш. Познавам кога е саботаж.
Какво има там?
Но аз...
Дайте ми контролната кула.
Дитрих! По дяволите, какво става при вас?
Идиот такъв, накарай стрелките да заработят.
Трябва да изкараме влака оттук. Писна ми от некадърността ти!
Не можеш да караш по време на бомбардировка.
Само гледай. Дай жега на двигателя.
Козел такъв, слизай оттук и се скрий!
Слез от влака ми! – Всеки момент ще завалят бомби!
Слез от влака ми!
Не можеш нататък, пътят е затворен. – Отвори го!
Рив-Рен
Какво става?
Какво става?
Какъв има? – Маслопроводът.
Можеш ли да го оправиш?
Можем ли да се върнем до Вер? – Само локомотива, може би.
Къде има телефон?
Пусни помпата.
Ремонтът на влака ми е от първостепенна важност.
Цялата гара се нуждае от ремонт. Ще погледна локомотива ви, щом мога.
Ще го видите веднага! – Имам заповеди. Правя каквото мога.
Заповядвам ти сега, на моя отговорност.
Какво се е случило? – Повреда в маслопровода.
Ще се погрижа. Подай ми ключа.
Постави тръбата за водата.
Бул!
Ела тук.
Хайде, ела!
Отвий капачката. – Аз ще го направя.
Той ще го направи. Хайде.
Може и по-късно да разследвате. – Един момент.
Изпразни си джобовете.
Омазани са с масло.
Това е саботаж, полковник. Стар номер, който прилагат.
Пускат вътре монети и прекъсват подаването на маслото.
Трябваше да се отървеш монетите. – 4 франка са си 4 франка.
Г-н майор, моля ви. Ще оправя лично локомотива през нощта.
Отведете го.
Полковник! Спрете ги.
Почакайте.
Полковник, може и да е забавил влака с няколко часа, но той го спаси.
Премина през бомбардировката, с риск за живота си.
Стар човек е и не знае какво прави.
Ще ви възстановя влака. Той е глупак.
Неговият влак! Неговият! Това е моят влак.
Знам какво правя. А ти му помагаш.
Аз те изкачих на този пост, но не си по-добър от тях.
Свине!
Полковник, какво ще постигнете, като го убиете?
Постъпката му е детинска. – Внимание! Огън!
Можеш да спреш...
Искам локомотива да ми го доставиш лично.
Ще те държа теб отговорен.
Симон!
Изключи допълнителната тяга.
Побързайте. Поправяме локомотив, а не часовник.
Юбер! Свали решетката.
Дидон... Защо си тук?
Къде е Юбер? – Реших аз да тръгна като огняр.
Глупаци. И теб ли искаш да застрелят?
Папа Бул искаше да го направи. – Папа Бул е мъртъв!
Държите се като деца. – Не се ядосвай. Искаме да го спрем.
Слушайте сега, идиоти.
Войната ще свърши до няколко дни. Затова престанете.
След като си се заловил за нещо, не може ей така да го оставиш.
Знаеш как е. – Ще тръгнем с влака, Пол.
Обадихме се навсякъде освен в Мец. Свържи се ти с хората ни там.
Морис няма да ни помогне, докато не говори с теб.
Знаеш го колко е твърдоглав.
Майната ви. И на двамата. Като искате да мрете, правете каквото искате.
Може да умрем, ако не се обадиш на Морис.
Лабиш! Ще успееш ли?
До зазоряване съм готов. Ще ви го дам вечерта.
Искам да го изкараш веднага, щом си готов.
През деня? – Няма значение.
Локомотивът спира работата по четири влака за фронта.
Полковникът се разпореди да се спрат всички задачи заради него.
Мен ако питаш, може да върви по дяволите, заедно с влака си.
Действай!
Спитфайър.
Не! Недей, Дидон! – Не по нас!
Не и по нас!
Това ще ни е последната задача. Наистина.
Когато стигнем в Рив-Рен, ще се обадя на Морис.
Какво стана? – Стреляха по нас, на 16 км. оттук.
Някакви по-сериозни повреди?
Не толкова сериозни, за да спрат отпътуването за Германия.
Маскирайте локомотива. Шварц!
Локомотивът и екипажа ви.
Твоя ли беше умната идея да рискуваш пътуване през деня?
Майор Херен каза, че е ваша заповед.
Оценявам изпълнителността ти, Лабиш и желанието ти да оцелееш.
Предполагам, че няма да има повече саботажи?
Кажи ми, Лабиш. Ще се опитат ли да саботират отново?
Аз съм железничар, а не пророк.
Не искам предсказания, просто изчисления.
Този влак ще стигне до Германия. Съгласен си с мен, нали, Лабиш?
Какво очаквате от мен, полковник? Да ви гарантирам?
Съгласен съм и на частична гаранция.
Затова, Лабиш, ти ще управляваш локомотива.
Има назначен машинист. Заповедите ми са да се върна във Вер.
Остани при машината и поддържай парата.
Можеш да тръгваш. Не си ни нужен.
Работил съм цялата нощ. Не съм спал от два дни. Ще припадна.
Тръгваш в 7 часа. Хубаво е да си починеш дотогава.
Заведете го в хотела и нека остане там до 7 часа.
Приятни сънища.
Колелото ми.
С него ще се върнеш в Париж.
Благодаря.
Една стая за този човек. – Документите ви, моля.
60 франка. – Плащай.
Вие ще платите. Аз съм гост на германската армия.
Той е железничар. – 60 франка.
Няма ли отстъпка за железничари? – 60 франка!
По стълбите, първата врата в дясно. Чаршафите са чисти.
Лабиш!
Чу полковника – в 7 часа. Почини си дотогава.
Искаш ли да ме завиеш?
Събудете ме в 6,45.
Песке.
Един немец е в кабинета с Жак.
Дай ми две минути.
Къде отиваш?
Връщай се обратно. Отиваш при въглищата.
Каква е причината? – Не знаем.
Не ни трябвате всички тук. Върнете се при влака.
Къде е Лабиш? – Оставих го в хотела.
Преди няколко минути.
Сержант! – Вие двамата, елате!
Лабиш!
Разбийте я.
Вижте в мазето!
Защо разбивате вратата ми? – Къде е Лабиш?
Кой е командващият офицер?
Г-н капитан!
Госпожице, елате тук!
От кога е тук?
От сервирането на супата, зелето и картофите.
Благодаря ти.
Не ми благодари. Ако ме бяха заподозрели, сега щях да съм мъртва.
Идваш и ми създаваш проблеми.
Управлявам хотел, а не лудница. Кой ще плати вратата и ключалката?
Мислиш ли, че парите растат по дърветата?
Война е. – За война ли ми говориш.
Мога да ти кажа колко струва войната.
Тръгвам си след няколко часа. Можеш да се върнеш при добрите гости.
Те плащат, а аз за това работя!
Ще бъдеш възнаградена.
Колко искаш за щетите? – 100 франка.
Колко струва, че ми спаси живота?
Кой го направил?
Не знам, удариха ме.
Лъжеш!
Престани, Пилцер.
Ако кажеш истината, ще те оставя жив.
Сега кажи, как изглеждаше?
Не помня, полковник.
Висок.
Сив костюм.
С шапка, мисля. – Лабиш не е напускал хотела.
Пуснете го.
Искаш ли кафе?
Включено е в цената.
Няма да плащаш.
Как се казваш?
Лабиш, полковникът чака.
Кристин.
Успя ли?
Жак, чист ли е пътят? – Чак до Германия.
Наспа ли се, Лабиш?
Като бебе.
Надявам се, че този път лагерите са добре смазани?
Защо не ги проверите? – Сержант!
Сержант Шварц ще се вози при вас.
Последният град преди Германия е Сен Авол.
Ще спрете там кап. Шмид да ми докладва по телефона.
Приятен път, капитан. Всичко ясно ли е?
Ще спра в Сен Авол.
Бил ли си някога в Германия, Лабиш? – Не, полковник.
Ще намериш интересни неща. Ето шанс да разшириш мирогледа си.
Всичко е готово, началник.
Само не ми се пречкайте.
Спри в Сен Авол или тоя ще ни пръсне главите.
Свържете ме с Комерси, моля.
Нямам директна връзка.
По железничарска работа е!
Какво става? – Разпореждания на вашата армия.
Монмире
Монмире.
Шалон.
Вердюн
Здравейте, Мец ли е? Движи се по разписание.
Ало, Мец? От Рив-Рен се обаждам.
Ти ли си, Морис?
Къде е?
Кога ще се върне?
Ще му предадете ли да се обади на Жак в Рив-Рен незабавно.
Да, важно е. Благодаря ви.
По кое време ще се прибереш, чичо? – Като се прибера, тогава!
В момента се наслаждавам. Пийвам, играя карти, прекарвам си добре!
Не виждаш ли? – Леля Елен се интересува.
Робер...
Аз съм един озлобен старец.
Мец
Защо намаляваме? – Сляп ли си? Имало е бомбардировка.
Трябва да намалим на стрелката.
Какво ще правиш?
Не искам да спираме в Сен Авол. – Искаш да стигнем в Германия?
Жак ще се свърже.
Това ще ни заведе на юг.
Казах, че ни води на юг!
Видя, че основните релси са взривени.
Трябва да заобиколим, за да избегнем реката.
Кой е следващият град на картата? – Ремили.
Дръж си очите отворени. Кръгозорът ти трябва да започне да се променя.
Ремили
Ремили
Пон а Мусон
Рив-Рен.
А, Морис...
Имате пряка линия с Комерси.
Нали? Тогава им се обадете.
Братовчедката на жена ми има сирене за мен.
Можете ли да го качите на нощния влак, като спре в Комерси?
Да, Морис. Влакът ще спре, за да слязат пътници.
Добре. Ще запазя парче и за теб.
Железничарска работа, а?
Следващата гара е Сен Авол.
Сен Авол
Ще бягаме ли?
Сержант, може ли да се разтъпчем? – Добре, слезте.
Ефрейтор, наблюдавай ги.
Къде е телефонът?
Сержант, никой да не напуска влака. Спираме за две минути.
Слушам, г-н капитан.
Кажете на Жак, че сиренето е натоварено
и запазете парче за Пиер и Раул.
Здравейте, г-н полковник. Ние сме в Сен Авол.
Да, г-н полковник.
Какво има тук в Сен Авол?
Кажете?
Разбирам ви. Ще се радвам да се прибера в Берлин.
Шварц! – Да, капитан?
Тръгваме. – Качвайте се!
Довиждане.
Комерси
У дома сме си, Таубер.
В Германия сме.
Витри
Добре ли си? – Да, всичко е наред.
Как може да влизаш в завоя с тази скорост?!
Нали ми каза да дам напред! – Да, ама не с пълна газ.
Трябваше да ми сигнализираш! Как мога да знам иначе?!
Погледни релсите!
Колко остават?
Две минути. – Успех.
Ако ни разделят, ще се срещнем до старата ферма над реката.
Хвани лоста.
Стой!
Пилцер! Хвани Лабиш. – Слушам.
Хванете го. Убийте го!
Убийте го!
Убийте го!
Не може да останеш тук.
Огън!
Пилцер!
Кога ще дойде кранът? – Майор Херен е на път.
Всичко друго ще е готово до вечерта. – Искам по-бързо да приключат!
Г-н полковник, докато кранът не премести локомотива...
Слушам.
Няма следа от Лабиш. Претърсвахме гората с часове.
Изпратих два взвода да го търсят... – Искам го!
Може да се е върнал в Париж. – Не е. Някъде там е, зная го.
Ще се върне да осъществи плановете си.
Няма да изостави влака. Започвам да го опознавам.
Продължавай да го търсиш! Претърсете града!
Донесох ти някои дрехи.
Как е кракът ти? – По-добре, благодаря.
Какво става навън? – Би трябвало да знаеш.
Влакове са преобърнати. Релсите са разпокъсани.
Някакви наказателни акции? – Да не мислиш, че са в почивка?
Жак – началник-гарата и още един машинист са разстреляни.
Онзи, слабия машинист го застреляха, докато бягаше.
Песке...
Ще има и още.
Познавате ли човек на име Лабиш? – Лабиш?
Беше в пета стая. Тръгна си вчера. – Да, тръгна вчера.
Знам, че тръгна вчера! Днес виждали ли сте го?
Да, видях го. Срещаме се всеки ден. И с генерал де Гол също.
Те са ми най-добрите клиенти и си ги пазя на студено в мазето.
Моля те, недей. Защо се върна?
Искаш да ни избият ли?
Може би се смяташ за герой и не ти пука дали ще умреш.
С какво право ни причиняваш това? Остави ни на мира.
Познавах Жак откакто се помня.
Жена му Елен беше до мен, когато загубих съпруга си,
през първата година от войната. Сега аз трябва да я подкрепям.
Мъжете сте такива глупаци.
Правите се на герои, а вдовиците ви после скърбят.
Възможно е мъжете да сме глупаци.
Има стотици въвлечени в спирането на този влак.
Стрелочници, спирачи, работници от ЖП парка, началници...
Господ знае колко от тях ще ги застрелят като Жак.
Знаеш ли какво имаше на влака?
Картини! Точно така – картини. Изкуство.
Националното наследство. Гордостта на Франция.
Безумие, нали?
Много е тихо горе.
Къде отиваш? – Мисля, че мога да си тръгна.
Не и през деня. Търсят те.
Трябва да намеря приятеля ми от влака. Може и да не е жив.
Няма да му помогнеш, ако те убият. Изчакай да се стъмни.
Изяж си храната.
Грехота е да хабим хляба.
Готови? Повдигнете го.
Поставете го ето там.
Майор!
Не може ли да действате по-бързо?
Страхотна бъркотия е, полковник. Правим каквото можем.
Поисках два крана.
От щабквартирата ни дадоха само този.
Заради отстъплението на Рундщед използват ЖП оборудване.
Рундщед единственото може да загуби хора.
Влакът е по-ценен.
Всичко е спокойно.
В Комерси застреляха началник-гарата.
В Мец взеха заложници. Десет от тях ги разстреляли.
Повечето деца.
Познаваш ли Льофевр, тамошния инспектор?
Детето му, това с астмата. Излекували го веднъж завинаги.
В Шалон – трима мъртви.
Това знам засега.
Песке беше прав.
Наистина беше последната му работа.
Какво става с влака? – Утре ще е готов.
Къде са съюзниците?
На туристическа обиколка до Париж ли са тръгнали?
Ще повярвам в тях, чак като ги видя.
В случай, че не се появят.
Лабиш, аз съм! – Кой е с теб?
Робер, племенникът на Жак. – Влизайте.
Радвам се, че още си жив.
Заслужаваш похвала.
Страхотна работа свърши. – Къде са съюзниците?
В какво състояние е влакът? – До сутринта ще е готов.
Благодаря.
Кога ще напусне Рив-Рен? – Няма да е през деня.
Къде са съюзниците?
Направили са жест френските части да влязат първи в Париж.
Жест казваш? Позволят си значи жестове.
Да направят и за Песке, и Жак.
Децата на Льофевър и те ще приемат един жест.
Какво смяташ да предприемеш?
Което трябваше да направим първо. Да използваме експлозив.
Ако до утре вечер не се появят войски, ще взривим влака.
Лондон държи да запазим влака.
И как искат да го направим? С ръце или да легнем пред него?
След зазоряване стрелките и влаковете в района ще бъдат бомбардирани.
Без влака с картините.
Заповедите са да го маркираме, за да го пропуснат.
Да го маркираме? – Ще боядисаме с бяло
покривите на първите три вагона.
Лондон иска да запази картините.
За кого? Подарък за Фон Валдхайм?
По дяволите Лондон. Навихме се да спрем влака само защото
по това време съюзниците трябваше да са тук вече. А къде са те?
Всеки ден умират хора с мисълта, че ей сега ще дойдат. Майната им!
Сега искат да боядисваме влака! Да го взривяват!
Пол...
Няма да е хубаво, ако го взривят. Взривяването е само крайна мярка.
Папа Бул, Песке и останалите искаха да го спасят.
Но са мъртви и няма да узнаят.
Но ние ще узнаем.
С бяла боя. Първите три вагона.
Ще намеря сам изхода.
Знаеш ли какво е там?
Пълно е с германци. Нямаме никакъв шанс.
Ще измисля нещо.
Какво? Ще има кажеш, че искаш да го боядисаш
за да е хубав навлизане в Германия? Безнадеждно е!
Тези вагони си плачат за боя от началото на войната.
Ненормалник.
Кой ще ти помага?
За това мислиш ли? Кой ще ти помага?
Аз. Мога да се бия.
Ставаме двама. Малка армия.
По какво стреляш с това? – Зайци.
Сега отсреща нямаш зайци.
Доколко познаваш гарата? – Имаш ли план?
Цял живот съм бил там. – Някой да помогне?
Не и местни. Всички ремонтират релсите.
А от околностите?
В Монмире чичо Жак има приятел – железничар. Може него.
Боя ще намериш ли? – Ще намеря. Четки също.
Добре, погрижи се за тези неща.
Ще те чакам един час преди зазоряване.
Късмет...
и дано никой не пострада.
Никой обикновено не пострадва. Просто умира.
Пол, виждал ли си някоя картина от влака?
Аз не съм. Може би, след като всичко приключи, не е лошо да ги погледнем.
Пилцер!
Херен! Светлина!
Пилцер!
Дидон, измъквай се!
Бягай, Дидон, бягай!
Не са гръмотевици, полковник. Артилерията е.
Колко далече смяташ, че е? – 15-20 километра.
88-милиметрови, предполагам. Нашите отстъпват.
Кога ще приключиш? – До половин час.
Има ли значение, и без това не можем да тръгнем по светло.
Съюзниците могат да бъдат тук до довечера.
Възможно е, но нямаме шанс, ако влакът тръгне през деня.
Полковник, залегнете!
Защо?
Боята! Това е сигнал. Няма да бомбардират влака.
Не я махайте. Нека седи, тя е билетът ми за Германия.
След него! Претърсете гората!
Почакайте, полковник, докато претърсваме гората,
Лабиш може да взриви и други места от линията.
Смяташ ли, че ще спре, ако го пуснем да избяга?
Няма да взриви локомотива заради заложниците.
Можем да го поправим за по-малко от час.
Ако държим Лабиш далеч от влака в следващите 10 километра
докато стигнем Монмире, значи сме се измъкнали.
Лабиш или влакът. На кое държите, полковник?
Спрете!
Сложете го върху релсите!
Елате тук.
Мисля, че видях нещо.
Спри тук!
Ще се возя отпред, докато стигнем Монмире.
С 15 км/ч, не повече.
Спри!
Майор!
Да, полковник?
Можем ли да го върнем обратно на релсите?
Кранът е в Париж. А без него е невъзможно.
Няма невъзможни неща!
Накарайте хората да работят, искам го обратно на релсите!
И 10 пъти повече хора да имахме, пак е невъзможно.
Ще стане, разбираш ли? Ще стане!
Безнадеждно е, полковник.
Разтоварете картините! Всички, разтоварвайте!
Залавяй се, Шварц.
Хващайте се на работа и сваляйте! – Спрете!
Хайде, побързайте!
Спрете!
Свалете хората от камионите! – Имаме заповеди...
Не ми пука за заповедите! Изпълнявай каквото казвам!
Слизайте от камионите!
Слизайте!
Хайде! Слизайте от камионите.
Качвайте се обратно!
По дяволите, какво става тук?
Майор, камионите ми трябват. Имам важен товар за Германия.
Френска танкова дивизия е отвъд хълма. Какво ще стане с хората ми?
Не ме интересуват хората ви! Заповядвам да опразните камионите!
Запазете си заповедите. Нямат вече сили.
По камионите! – Ще ви застрелям!
Качвайте се!
Херен! Застреляй го! Ще бъде екзекутиран за неподчинение!
Опразнете камионите!
Херен! Издадох заповед!
Загубихме, полковник.
Безнадеждно е. Погледнете тези хора.
Една разгромена армия.
Загубили сме, така ли?
Загубили?
Да.
Хайде!
Трябва ли ви транспорт? – Благодаря.
Имам 50 човека. – Кажете им да побързат.
Шварц, всички бързо да идват! Изтегляме се!
Грьоте, хората да се качват. Тръгваме.
По камионите! Хвърляй картините и се качвай!
Гюнтер!
Спрете. Полковник?
Тръгвай, Херен. – Няма за какво да оставате.
Ти си добър офицер, Херен.
Остави ме сам за няколко минути.
Ще има и други камиони.
Лабиш!
Ето ти наградата!
Някои от най-великите картини на света.
Ласкае ли те това, Лабиш?
Чувстваш ли се поне малко възбуден от мисълта, че си до тях?
За теб картините са толкова важни колкото колие от перли за маймуна.
Спечели с чист късмет.
Спря ме, без да разбираш какво правиш, нали?
Ти си нищожество, Лабиш.
Парче месо.
Картините са мои. И винаги ще бъдат.
Красотата е за тези, които могат да я оценят.
Затова ще ми принадлежат. На мен и на хора като мен.
Сега, в момента...
не можеш да ми кажеш защо направи това.
Брак
Реноар
Пикасо
Сезан
Дюфи
Лотрек
Превод Солер
Редактори Бест Рипър и Синеаст
Допълнения, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©