Once a Thief (1965) Свали субтитрите

Once a Thief (1965)
Кажете с мен: "О, да!"
- О, да!
СТАНЕШ ЛИ ВЕДНЪЖ КРАДЕЦ (1965)
Не останаха много истински хора. Някои са мъртви, други са в лудница.
Някои посегнаха към наркотиците, други приключиха със самоубийство.
А на тези, които останаха, не им пука за нищо.
Имам страхотна сделка. Амфетамини, морфин, кристали.
Каквото искате.
Е, разпускайте. Нямате нужда от нищо. Ще се видим по-късно.
Не ме гледай така. Знам какво си мислиш.
Доли и Пати нямат нищо общо с нас.
Не искам да чувам повече за тези лесбийки.
И ако не искаш да ме ядосаш, веднага спри с тези глупости. Разбра ли?
Хайде, Еди, да вървим.
Какво каза?
- Двама. Не е видял добре единия,
но може да опише убиеца. Около 30-годишен, 1,80 м висок,
тъмнокос, яке с кожена подплата.
Избягали са с ретро кола, която звучала като форд.
Карл?
- Да?
Направете незабавно
балистичната експертиза.
- Добре, инспекторе.
Продължавай.
- Споменали са и името на убиеца,
но китаецът не е сигурен. Каза, че другият го е нарекъл
нещо като "Фреди".
- Най-накрая допусна грешка.
Знаеш ли кой е бил?
Педак. Бела Едуард.
- Има емиграционно досие.
Откъде е?
- От Триест.
Това не е ли родният ти град?
Инспектор Видо.
Не, още недей да го арестуваш. Просто го наблюдавай.
Ще го арестувам в подходящия момент.
- Точно така.
Ако нямаш нещо конкретно, не закачай Педак.
Чакам балистичната експертиза. Това е нещо конкретно.
Дано да е неопровержимо. Не искаме оплаквания за полицейска бруталност.
Яке с кожена подплата, ретро форд и човек на име Еди.
В доклада пише "Фреди".
- Китаецът го е чул грешно.
Бил е Еди.
- Надявам се да си прав.
Лежал е 18 месеца в "Сан Куентин" за въоръжен грабеж.
Излязъл е преди около шест години.
- Сега ще се върне.
Кристин?
Готова ли си?
- Добре, за какво става дума?
Татко! Може ли да седна на задната седалка?
Обещавам, че няма да скачам.
- Разбира се! Хайде!
Няма ли да ми кажеш къде отиваме?
- Не!
Хайде, кажи ми! Ти си невъзможен!
Голяма мистерия! Трябва да облечеш костюм.
Еди! Идваха едни хора и питаха за теб.
Кои бяха?
- Не знам.
Видо?
Патрулен автомобил 28. Следвам колата на Педак.
Хайде, хлапе.
- Качи ме на конче, татко!
Ще ми кажеш ли какво става?
- Това си е моя работа.
ПРОДАВА СЕ
Виждаш ли? Моята работа!
Всички долу.
Какво мислиш?
Как я купи?
- 500 долара в аванс.
Щом събера още 1000, ще е моя.
- Откъде взе тези 500?
Ами... спестявах от заплатата. По 50 долара на месец.
Мислел си, че няма да одобря?
- Да, до известна степен.
Наистина ли е наша, татко?
- Да.
Зелена е.
- Разкажи му историята на баща си.
Разкажи ми я.
- Веднъж
бухалчето и котето излезли в морето с красива малка зелена лодка.
Взели малко мед и много пари
които завили в петдоларова банкнота.
И баща ти ли говори толкова смешно?
Твоят не говори по-малко смешно.
- Баща ми не говори смешно.
Защото си свикнала.
- Отивам да си играя.
Добре.
Скандинавка.
- Макаронаджия.
Скъпи? Откъде ще вземеш другите хиляда?
Не се притеснявай. Измислил съм всичко.
До един месец ще започна работа при О'Хеър за година.
Ще поискам заем върху заплатата си. Много е просто.
И ще си имаш лодка, а аз ще бъда съпруга на рибар.
О, Кати!
Ела.
Когато бях малък, в Триест, обичах да излизам с лодките.
Искам да отида далеч, да гледам как земята изчезва, да бъда свободен.
И когато се върна обратно на сушата, ще бъда пречистен.
И ще напуснем това бунище, за да отидем другаде.
Опитваш се да ме дресираш ли?
- Теб ли?
За това ще ми трябва много дълъг камшик.
Никога не се променяй, скъпи.
Дивак!
Куклата ми затваря очи, когато я слагам да легне.
Така е, защото куклата си играе с теб.
Ти искаш ли да играеш с мен?
- Разбира се.
Тогава си затвори очите.
- Не, ти трябва да ми ги затвориш.
Куршумът вдясно е от трупа на Лиза Уинг.
"Смит и Уесън", 38-и калибър.
И двата куршума са от едно и също оръжие.
Този вляво, регистриран през септември 1956 г.,
е изваден от тялото на Майкъл Видо. Това е всичко.
От теб?
Сега разбираш защо преследвам Еди Педак.
Инспекторе?
- Да?
Благодаря.
Бил е на рибарския кей и е платил 500 долара за рибарска лодка.
Сега се прибира.
- Ще извадя заповед.
Не, не още. Няма къде да отиде.
Първо ще го оставя да се наспи добре.
- Майк, обясни ми едно нещо.
Ако Педак те е прострелял с този куршум, защо не е зад решетките?
Бях глупав да се намеся в кашата без никаква помощ.
Хвърлиха бомба със сълзотворен газ от трезора.
Брат му и другите от бандата ограбваха мястото.
Еди стоеше на вратата.
И ме простреля. В корема.
- Не ми отговори на въпроса.
След като ме рани, все още имах сили да се изправя
и да му сваля противогаза. Видях само очите му.
Съдът сметна това доказателство за недостатъчно.
Някога прострелвали ли са те с 38-и в корема?
Не, но сигурен ли си, че е бил Педак?
Помня очите му.
Полицията ли е?
- Ченгетата не карат скъпи коли.
Хей, Еди! Той иска да говори с теб.
Мяу!
Крис, запознай се с брат ми Уолтър.
Какво иска брат ти?
- Не знам.
Саргатанас, можеш ли да се държиш за малко като човек?
Никога не съм харесвал брат ти.
Все още аз съм шефът. Не го забравяй.
Нарушаваш думата си като го каниш тук.
Не се намесвай.
- Искам да си тръгнат.
Не се намесвай! Каквото и да става.
Обичам да играя с малки момиченца.
- Някой път ще си поиграеш ли с мен?
Кати, време е за сън. Крис.
Няма ли да целунеш чичо Уолтър за лека нощ, Кати?
Хайде, скъпа.
- Ще ми разкажеш ли приказката
за малката зелена лодка? Чичо Уолтър, татко, мама и аз,
ще вземем малко мед и много пари,
и ще отплаваме с малката зелена лодка.
Браво, Кати!
- Лека нощ, момиченце.
Браво! Лека нощ. Еди.
Това трябва ли ти, за да дойдеш в дома ми?
Когато бяхме заедно, пиеше по-добри питиета, Еди.
Само най-доброто.
Най-доброто.
- Защо си дошъл?
Къде работиш сега?
- Където се чувствам добре.
Да, виждам.
- Стига, Уолтър.
Убеден съм, че ти си важна клечка.
- Без шеги.
По-добре ли е да карам камион?
- От къде знаеш?
Виждам как живееш.
Еди, братята трябва да си помагат.
Квит сме, Уолтър. Платих на теб и на държавата.
Почти две години
- Аз не създавам проблеми.
Защо мислиш, че дойдох? За да ти преча ли?
Не ми харесва да виждам, че живееш така.
Еди, на този свят има много пари. И много начини да ги получиш.
С кражба?
- Да, с кражба!
Но всички в този отвратителен свят са крадци!
Пресата, свещениците – всички!
Еди, единственото нещо, което ни приближава до кралете
и лъвовете из цялата земя, е, че крадем.
Пенсионирах се, Уолтър. Чист съм.
И искам да си остане така.
На колко години е малката?
- Млъкни.
Само питам.
- Казах ти да млъкнеш!
Добре, Уолтър, приключихме. Извън играта съм.
Имам предложение.
- Направи го.
50 000 долара за теб.
- Шегуваш се!
Не, давам ти думата си. Делът ти е 50 000 долара!
За какво? Искаш да взривя света ли?
- Не, не, Еди.
Работа само за една нощ.
За тези пари може да си купиш десет добри стрелци.
Искам да е Еди.
- Добре.
Направи предложението си и отговорът ми е "не".
А сега си тръгвай.
Грубо е да изгониш собствения си брат по този начин.
Аз ли те доведох насила в тази страна, когато мама почина?
Братята никога не спират да са длъжници!
Махай се от къщата ми!
Изчезвайте!
Не мислех, че ще доживея този ден.
- Доживя го.
Имам нужда от теб, Еди.
- Аз нямам нужда от теб.
Чу ли?
- Всичко.
Тръгвай.
Еди, ако носиш твърдо сварено яйце за обяд,
ще го разменя за сандвич със сирене и целина. Имам кариес.
Стой!
Свали го долу.
Чист е.
- Добре, Педак, влизай в колата.
Вие ли сте шефът?
- Да.
Джак, обади се на жена ми. Кажи й само една дума – Видо.
Добре, отдръпнете се, момчета.
Да тръгваме.
И в какво ще ме обвиниш този път, Микеле?
Не ми говори на италиански, Педак, а на английски.
Добре. Какво искаш да постигнеш?
Искаш да загубя още една работа ли?
Не, този път е различно.
Този път ще те натикам в газовата камера.
Първа килия.
Хей, Люк!
- Еди, какво става, човече?
Последният път, когато те видях, играеше баскетбол в "Сан Куентин".
Изчистих се. Колко време беше навън?
Четири месеца. Едва успях да се напуша спокойно.
Имаш ли цигара?
- Да.
Взеха ми марихуаната, когато влязох тук.
Никотинът е вреден за здравето. Благодаря, приятелю, благодаря.
Това си е истински тютюн. Защо си тук?
Фалшиво обвинение. Арестуваха ме за 48 часа.
Това не е ли тежко обвинение?
- Да.
Хей, ти от номер едно, имаш ли тютюн?
Не!
- А партньора ти?
Той няма нищо, човече.
Чувал съм, че убийците не могат да спят спокойно.
Така ли е, Люк?
- Нямам представа, г-н Видо.
Разкажи ми за твоя бардак.
- Обикновено заведение.
Снощи беше ли там?
- Да.
Какво ще кажеш за това момиче? С теб ли живееше?
Не, наминаваше понякога. Знаете как е.
Крещеше ли?
- Как ще крещи
със запушена уста?
- Откъде знаеш?
Видях го по телевизията.
Голям лъжец си. Ти си болен лъжец!
Там продават ли се наркотици?
Ако някой продава, нищо не знам за това. Аз съм чист.
Вижте вените ми. Ако има белези, те са стари.
А краката ти?
- Какво им е?
Имат повече дупки от перфокарта.
Нямаш вена, която да не си продупчил повече от сто пъти.
Добра шега, г-н Видо.
- Харесва ли ти?
Да.
Разкажи ми за жените в заведението ти.
Идват всякакви. Не отговарям за това.
Плащат си, а какво правят, не ме засяга.
При теб са убили момиче. Завързали са я,
запушили са й устата и са я застреляли.
Сигурен съм, че имаш нещо общо.
- Такъв е животът, г-н Видо.
Ти си я убил, Люк. И си го направил умишлено.
Отведете го.
- Може би ще премахнат
смъртното наказание, г-н Видо. Много важни хора се занимават с това.
Вън!
- Джак Пар се е захванал.
Откога работиш за "О'Хеър", Педак?
- От десет месеца.
Откакто ме изгониха от предишната работа, след вашия разговор с шефа.
Обвиняваш ли ме, Еди?
- Не. Казвам истината.
Е, дълго си се задържал.
- Да.
Кога за последно видя брат си?
Преди пет години.
- А Кливланд Шоенщайн
и Джеймс Артър Саргатанас?
Пак тогава. Преди около пет години.
Кой от тях беше с теб при обира на магазина?
Не знам за какво говорите.
- Така ли?
Двама мъже са ограбили магазина на Уинг.
Единият е носел яке с кожена подплата,
1,80 висок, с черна коса и се е казвал Еди.
Като теб. Ти си убил онази жена.
Това е лъжа!
- Хванаха те, момче!
Това е лъжа! А вие сте луд!
- Не разигравай сценки!
Имаме свидетел! Този, когото не можа да убиеш!
Давай, Чарли.
Добре ли ги огледа?
- Да.
Добре. Кой от тях е?
- Няма го.
Какво искаш да кажеш?
- Няма го.
Искаш да кажеш, че човекът не е тук?
- Не, не е.
Погледни отново!
Онзи човек не е тук.
Номер четири, крачка напред!
Виж го добре!
- Стига вече, Видо.
Казва се Еди, има форд и носи яке с кожена подплата.
И искаш да ми кажеш, че не е той?
- Стига, Видо!
Видях човека, който уби жена ми, и това не е той.
Печелиш.
- Излизайте.
Педак!
Остани.
- Свидетелят каза, че не съм аз.
Имам право да те задържа за 48 часа.
- Пусни арестанта.
Като полицай...
- Пусни го! Това е заповед!
Пуснете го.
Предупредих те, Видо.
- Сигурен съм, че...
Всеки път, щом арестуваш Педак, си сигурен. Да не се повтаря!
Да, господине.
За какво мислиш?
За теб... за мен... За много неща.
Знаеш ли, че в Мексико позволяват на жените
да останат с мъжете си в затвора?
- Затворът... е друг свят.
Свят, който почти забравих.
Видо се опита да ме натопи. И почти успя.
Свидетели и всичко останало.
Хайде, не увесвай нос. Ако О'Хеър не те върне на работа,
ще си намериш друга.
- Да, и още една, и още една.
И след това Видо ще развали всичко. Както обикновено.
Може би, ако работех...
- Не.
Но ако скоро не си намериш работа?
- Ще изкарам пари.
Това е мое задължение, не твое.
Не прави така! Спри!
Обичаш ли ме?
- Мразя те.
И аз те мразя.
Мамо...
- Какво има, скъпа?
Жадна съм.
Дъщеря ти е жадна. Ще й занеса вода.
- Да, така ще е най-добре.
Веднага се връщам.
- Добре.
Татко, не ми харесва, когато ходиш за риба. Липсваш ми.
На мен също.
Изчакай малко.
Мислиш, че Кати ще заспи?
Искаш ли цигара?
Знаеш какво искам.
- Кати още е будна.
Онзи човек, за когото ти говорих, Люк,
отново е в затвора.
- Защо?
Можеше да съм на неговото място.
Да седя в килията и да чакам Видо да дойде,
за да ме изпрати в газовата камера.
Някога бях като Люк.
Преди да те срещна.
- Радваш ли се, че ме срещна?
Г-це Хемптън, опаковайте тези кутии с подаръчна хартия.
Аз ще направя картичките.
Кой е младежът, който чака?
- Педак.
Профсъюзът ни го изпрати преди около година.
О'Хеър не е искал да го върне на работа.
Този път подаръците ни излязоха евтино. Чудесно!
Има досие.
- Член ли е на профсъюза?
Не. Има свободни места само за членове.
Знаеш как е в момента.
- Сенатор Фокс не е рибар.
Трябва да му измисля нещо друго.
- Ще е много трудно, Джордж.
Дори и наши хора стоят без работа.
- Поговори с него.
Знаеш как се прави това.
- Да.
Заповядай, Еди. Отиди там.
Здравей, Еди. Какво ново?
- Не много.
Търся си работа. Можеш ли да ми помогнеш?
Не мога да взема друг човек. Попита ли на големите лодки?
Да. Всичко е пълно.
Трябва да се качиш на голяма лодка или да си имаш собствена малка.
Скоро приключвам. Ако изчакаш, може да пием по бира.
Не, благодаря. Трябва да се прибирам. Жена ми започва работа тази вечер.
Е, благодаря за предложението.
- За нищо. Довиждане.
Извинявай, че оставям чиниите за миене.
Еди, няма да е задълго.
- Много си хубава, мамо.
Бъди добро момиче и се грижи добре за татко. Става ли?
Никога не си ходила на работа.
- Времената се променят.
Трябва да тръгвам.
- Тогава върви.
Не забравяй да сложиш Кати в леглото в 20:00 ч.
Дълго ли ще си ваканция, татко?
- Не знам. Защо?
Да ти помогна ли?
- Не.
Винаги помагам на мама. Качвам се на стола и бърша чиниите.
Аз не съм майка ти!
Ела.
Много карантии попаднаха в тенджерата. Усещам ги как вонят.
Интуицията ми не ме подвежда.
Виж това. Доклад от нощта, когато убиха китайката.
За седана, който е спрял пред къщата на Педак.
А това е доклад от полицията в Сакраменто.
Името на новия собственик.
- Уолтър Педак.
Еди излъга, че не е виждал брат си от години.
В колата е имало трима души. Бих се обзаложил на всичко,
че това са били Шоенщайн, Саргатанас и брат му Уолтър.
Ако лейтенантът знаеше за това, щеше да се държи различно.
Засега това не означава нищо, но аз ще си постигна своето.
Уолтър и бандата му няма дълго да са на свобода.
Майк, никога няма да убедиш отдела, че си прав.
Знаеш ли какво бих направил? Бих хванал цялата тази банда,
бих ги вкарал зад решетките и един по един...
Видо.
Довиждане.
Не спиш ли?
- Часът е 3:30.
Момичето, което ме докара, искаше да спре за кафе.
Не можех да й откажа.
- Да, предполагам, че не си могла!
Еди, моля те.
Да не се караме, а?
А къде ти е халката?
- Не дават да се носи.
Виж бакшишите. Тази вечер изкарах 20 долара.
За продажба на хамбургери?
- Нямаш ли нужда от пари?
А онези 1000 долара за лодката? Или ще загубиш 500?
Изведнъж ли намрази парите?
- Трябва да напуснеш работа.
И какво ще правя? Ще стоя тук и ще гледам как се мотаеш из къщата?
Скъпи, знаеш, че имаме нужда от пари.
- Ще изкарам!
И тогава веднага ще напуснеш тази работа.
Ще си стоиш вкъщи и ще носиш пръстена! Разбра ли ме?
Еди, просто исках да ти помогна.
- Сега ме остави да спя.
Трябва да ставам рано, за да се заема с Кати и с домакинската работа.
Почиваш си в люлеещия стол? Стоиш без работа?
Да, тук съм от 10:00 ч.
Ако си мислиш, че имаш проблеми, виж този клетник.
Чака го електрическия стол.
Убил е някаква жена. Чете ли историята?
Видях го по телевизията. Със сигурност го очаква стола.
Бил е брокер. Неудачник. Никой.
Момчетата като него, като теб и мен свършват на електрическия стол.
Но тези, които държат наркотиците, получават не повече от две години.
Педак? Едуард Педак?
Фред, ще обядваме ли?
- Да.
Браун?
Съжалявам, че ви накарах да чакате.
- Тогава защо ме накарахте да чакам?
Възникна съмнение дали имате право на обезщетение, г-н Педак.
Трябваше да проверя някои неща. Разбирате ли?
За да имате право на обезщетение, трябва да сте бил уволнен.
Но според работодателя ви г-н Олдън, вие сте напуснал "О'Хеър".
Ще получите субсидия, но не веднага.
- Аз съм напуснал?
"Причина: Служителят е напуснал работа без предупреждение."
Къде го пише? Това не е вярно. Бях уволнен.
Уверявам ви, че ме уволниха.
- Чуйте ме, г-н Педак,
това е проблем между вас и бившия ви работодател.
Ако искате, може да му се обадим...
- Хей, чуйте ме. Бях уволнен.
Защо вярвате на тях, а на мен не?
Един момент...
- Г-н Педак, ако искате,
може да обсъдите проблема си с моя шеф.
Мога да го обсъдя с вас. Сега!
Чуйте ме...
- Не, вие ме чуйте.
Дойдох тук добре облечен, с желание за работа.
Както пише в наредбата.
Попълних всички документи, както пише в наредбата.
Не ви искам помощите, искам работа.
Но ако не можете да ми дадете работа, си искам чека.
Точно както пише в наредбата.
- Нищо не мога да направя за вас.
Съжалявам, че не разбирате.
- Разбирам, и там е проблемът.
Докато работех, всяка седмица плащах на тази организация.
Вие ми взимахте парите. Сега искам това, което е мое.
Да, но ако сте напуснал сам...
- Не съм го направил, по дяволите!
Ще ме изслушате ли? Повярвайте ми. Погледнете ме поне веднъж.
Когато следващия път си вземете заплата,
се сетете за онзи бедняк, когото накарахте да чака,
а после изхвърлихте.
- Г-н Педак...
Тези мои ли са? Тези документи моите ли са?
Виждате ли? Много е лесно. Вече не съществувам.
Изчезнах. Може да отивате да обядвате.
Хей, чакайте малко?
- Съжалявам, но сте в нарушение.
Трябва да изпратите два долара по пощата. Приятен ден.
Нищо чудно, че не го видях.
Еди. Трябваше да гледам Кейти.
Тогава защо си тук?
- Защото ми казаха да си вървя.
Хей, ти! Бавачката!
Вложих много в тази работа, а вие разваляте всичко!
Ето, сложи това. Дай да видя.
Сложи кърпичката ето тук и стисни зъби. Стискай!
С парите, които ще вземеш, ще имаш нови зъби.
С платина.
Ти добре ли си? Какво направи?
Защо скочи на Саргатанас?
- Гледах само как танцува малката.
Защо изобщо се върнахме тук?
- Да, защо не ме оставите на мира?
Вече ти казах, че имам нужда от теб. Имам сериозна работа.
Защо просто не ми заемеш 2000, братко?
Аз съм бизнесмен. Работи една нощ за мен и ще ти дам 50 000.
Защо той?
Защото ще ударим "О'Хеър". Там има един милион долара.
Ти знаеш къде са камерите и познаваш алармата.
Ти си се побъркал.
- Не. В сейфа на "О'Хеър"
има един милион долара в платинена платки.
И хубавото е, че цялата стока се побира в две куфарчета.
След няколко дни ще ги изкарат.
- Забрави.
Забрави.
- 50 000 долара за една нощ.
Това е повече, отколкото ще изкара жена ти
докато обслужва всякакви кретени.
Кристин тук ли е?
- Кристин? Имаш предвид Кити?
Да, Кити.
- Ей там е.
Здравей, Кити.
- Хей, какво искаш...
Не трябва да мамиш клиентите, Кити! Нека видят всичко!
Излизай!
- Недей, моля те!
Бързо! Към пазара.
Съгласен съм.
Искам парите сега.
Тръгвайте.
Няма ли да дойдеш в леглото?
Еди, колко пъти трябва да кажа, че съжалявам за случилото се?
Не искаш да говориш с мен ли?
- Няма за какво да говорим.
В момента работя.
- Еди, това не ми харесва.
Защо не се обадиш в полицията?
Да напуснем града, Еди.
Да отидем в друг щат. Ще си сменим името.
Искаш да наруша условията?
Всичко ще е по-добре от това, което планираш.
Скъпи, ще си намериш друга работа.
- И какво? Ще дойде Видо
и ще ме вкара в затвора. И всичко отначало.
Както се случва вече шест години. Знам си урока.
Стига ми!
- Всичко е по моя вина!
Всички сме виновни. Върви да спиш.
Еди, съжалявам, че се случи така.
- Това няма да промени нищо!
Няма да ми дадат работа! Дори няма да ни измъкнат от тук!
Добре, повече няма да съжалявам. Просто исках да помогна!
Със сигурност.
- Не ми позволяваш да ти помогна!
Дори не ми позволяваш да ти бъда жена!
Какво да направя, Еди?
- Остави ме на мира.
Добре!
Разкарай се!
ДЖОН ЛИНГ – погребални услуги –
Приятел на починалия ли сте?
- Вие ли сте Джон Линг?
Аз съм Еди Педак.
- Да, господине.
Приятелите ви са в задната стая.
Еди.
Той ще се заеме със сейфа.
Носиш ли го?
- Ето всичко, което знам.
Отиваме тази вечер. Оборудването у теб ли е?
В китайското гробище е. В семейната гробница.
Можеш ли да го вземеш довечера?
- Спокойно, всичко е готово.
Мислиш да взривиш сейфа ли?
- Щом го отворя и – пуф! Газ.
И после?
- Имам маски.
А алармата?
- Вързана е с агенцията.
Главният вход също има директна връзка.
Това е трудната част.
- Но тук имам решение.
Да видим. Тук се намира разпределителната кутия.
Еди, ти ще се заемеш с нея.
Ти ще бъдеш връзката. Ще му казваш какво да връзва.
Мога да го науча на много неща.
Колко пазачи има?
- Двама.
Колко бързо ще дойде полицията?
- Около 3-4 минути след взрива.
А ако пристигне по-рано, в двора на "О'Хеър" ще се разиграе уестърн.
Тогава ще действаме по-бързо! Вадим, прицелваме се и готово.
Това е старият ми пистолет.
- Точно така.
И така, тук ще паркираме камиона. Ето го входа.
Ще паркирам моята кола отсреща. Колата на охраната ще спре зад мен.
Линг, ти ще дойдеш отзад. Да го разгледаме стъпка по стъпка.
Времето е малко и не трябва да има грешки.
На кого е тази кола?
Крадена е. Тук е от два-три дни.
И тогава Линг казва на човека: "Не ти ли приличам на италианец?
Не ме ли чу как говоря? А другият отговаря: "Да,
затова реших, че си китаец."
Отивам да проверя оборудването. Ще се видим по-късно.
Искам да говоря с теб.
Добре.
Веднага се връщам.
Еди, довечера всичко ще е наред.
Поне за планирането не си загубил форма.
Какво искаш да кажеш?
- Тихо. Ела тук.
Еди, когато те арестуваха и те затвориха,
те бяха единственото ми семейство. В продължение на осем години.
Като лешояди са, Уолтър, седят на рамото ти и чакат да сбъркаш.
Няма да сбъркам!
Знаеш ли, това ще е последният ми удар.
Уморен съм и искам да се оттегля.
Еди, смятам да се върна в Триест. А ти какво мислиш да правиш?
Океанът е голям. И имам рибарска лодка.
Мислех, че ще заминем заедно.
Лешоядите вече надушват кръвта. Помисли върху това.
До скоро, Едуардо.
Почти приключих със Снупи. Има сини очи.
А сега ще му нарисувам опашката. Ще бъде зелена.
Видо.
- Снупи винаги спи
на покрива на къщата.
Знам как се рисуват къщи, но не и къщички за кучета.
Здравей, Еди.
- Имате ли заповед?
Не.
- Тогава си вървете.
Това е Снупи.
Така го рисуват в комиксите...
- Не притеснявай повече г-н Видо.
С татко ти трябва да поговорят. Седни тук и си рисувай.
Можеш ли да ми нарисуваш кон?
- Разбира се. Червен.
Не прекъсвайте задълженията си заради мен, г-жо Педак.
Едва ли си дошъл, за да се любуваш на рисунките на дъщеря ми.
Не, не съм дошъл за това.
Помниш ли случая "Лено"?
- Заради него ли си тук?
Еди, искам да ми помогнеш. Обещавам да няма арести,
само ми помогни.
- Съдът ме призна за невинен.
Сега ми кажи защо си дошъл.
- Този куршум беше изваден от мен.
А този е от тялото на Лиза Уинг. Абсолютно еднакви са, Еди.
И двата куршума са изстреляни от един и същи пистолет.
Ето, прочети това.
Отбелязал съм го.
- Какво е това?
Списък на откраднати коли. Кола като твоята
е открадната в окръг Марин, ден преди тази жена да бъде убита.
а на седалката имаше яке, подплатено с овча кожа.
Казах ти, че са ме натопили!
- Да, но мисля, че знаеш кой.
Нищо не знам.
- Еди, кажи ми!
Казах ти, че нищо не знам.
Лъжеш, както ме излъга, че не си виждал брат си.
Уолтър беше тук онази нощ със Саргатанас и Шоенщайн.
Ето ви коня, г-н Видо. Подарявам ви го.
Много е хубав.
Не си толкова умен, колкото смятах.
Подготвя се нещо, нещо голямо, и ти ще участваш в него.
Но мисля, че не разбираш какво ще се случи.
Благодаря за отделеното време.
Ако промениш решението си...
- Ще се обадя.
Направи го. Приятна вечер, г-жо Педак.
Кажи му, за Бога! Дава ти шанс!
- Млъкни.
Дай ми пистолета! Брат ти ти го даде, нали?
Отговори ми!
- Не искам да говоря за това.
Видо е прав. Твърде си глупав, за да говориш.
Собственият ти брат се опитва да те натопи за убийство, а ти мълчиш.
Къде отиваш?
- Излизам.
Виждам, но искам да знам къде.
- Излизам и толкова.
Еди, това не си ти.
- Откъде знаеш?
Познаваш ме само от шест години, така че не можеш да кажеш кой съм.
Видо ме познава, Уолтър също ме познава.
Онзи клетник, Люк, осъден на смърт, също ме познава. Аз се познавам.
Аз съм крадец и излизам.
- За да крадеш.
Нали това правят крадците?
Ще ти се обадя по-късно.
Събери багажа и елате с Кати при лодката.
Утре вече няма да сме в този град.
- А ако не дойдем?
Закъсня.
Чувал ли си за Лиза Уинг?
- Какво?
Аз съм чувал. Погребах я.
Коя е Лиза Уинг?
- Една жена, убита при грабеж.
Обирджиите са били двама. Единият е носел яке като моето.
Офейкали са с кола като моята.
Някой се опитва да ме натопи за убийство.
Еди, имаш развинтена фантазия.
- Ти си го направил!
Сега не е моментът!
- Да тръгваме.
Охраната прави обиколка. Имаме час.
- Достатъчно!
Заложени са един милион долара.
Само това има значение. Нищо друго.
Нямаш доказателства.
Знаеш, че те са ме натопили.
- И какво искаш да направя?
Хей, Бени!
Какво беше това?
- Приличаше на счупена бутилка.
Хей Бени! Защо го направи?
Ще повикам охраната.
Да?
- Здравей, Мортимър.
Арти те бие на карти ли?
Веднага изпрати Бил и Хари тук. Навън става нещо.
Спокойно, Джак. Ал е близо до вас.
Ще му се обадя и ще дойде до минута.
Добре. До по-късно.
Сега ще дойдат.
Ето ги.
Стопли кафето. Тези са кафеманиаци.
Идвам!
Идвам, идвам!
Не мърдай!
- Млъкни и се върни на мястото си.
Без захар. Мърдай!
Лягайте по очи.
- Ръцете зад гърба.
Уолтър.
Един по-малко.
- Ти карай!
Завий наляво. Следващата пряка вдясно.
Влез там!
Вземи камиона и ми се обади при Линг.
- Стой по-далеч от тях.
Отпусни се, Еди! Току-що направих най-големия удар по крайбрежието.
И спечелих. Хей, още съм във форма. А някои казваше, че съм остарял.
Добре, ти спечели.
- Обади ми се веднага щом можеш.
Уолтър...
Откраднатото се оценява на един милион долара.
Взети са платинени платки, които са била в отделни блокчета.
Крадците са имали информация...
Крис, чакай ме при лодката.
- Не, няма да дойда.
Ще дойдеш!
Използвали са нитроглицерин, за да взривят вратата.
Има оставени противогази, които са им служили...
Има ли нещо?
- Нищо.
Не очаквах нещо подобно.
- Бил е Педак.
Моля те, Видо!
И двамата нощни пазачи са го разпознали, лейтенант.
Помнят го, работил е тук. А по описание другият е бил Саргатанас.
Предполагам, че другите са Уолтър Педак и Клив Шоенщайн.
А този, който лежи там?
- Не знам.
Разпоредете ареста на двамата Педак, Саргатанас и Шоенщайн.
Майк! А ти къде отиваш?
- За Педак.
Не, дежурството ти свърши. Аз ще се заема с това.
Но, лейтенант...
- Вече казах, Видо!
Ще се видим сутринта. Прибери се и се наспи.
Как може да има такива глупаци?
...ако видите хора, отговарящи на описанието, обадете се на полицията.
Те са опасни и въоръжени.
Последни новини
за дръзкия обир за един милион долара...
Еди!
Негодник! Хайде, давай, застреляй ме!
Проклет кучи син! Убий ме!
Убий ме!
- Крис, какво се е случило?
Взеха Кати!
Кой? Кой я взе?
- Саргатанас!
Каза ли нещо?
- Нищо!
Нищо ли?
- Не!
Тя ще е добре. Знам какво иска. Тя ще е добре.
Защо да ти вярвам?
- Слушай, ще доведа Кати.
Обещавам ти!
- Не вярвам на обещанията ти!
Слушай ме!
- Искам си момиченцето! Искам си я!
Чуй ме!
Чуй ме! Недей да ходиш никъде.
- Не!
Стой тук до телефона. Обещавам да ти се обадя.
Всичко ще бъде наред, обещавам ти. Обещавам ти.
ЕДИ, ПОЧАКАЙ. С ЛЮБОВ, С.
Да?
- Видя ли вестниците?
Търсят брат ти за смъртта на китайците.
Къде е дъщеря ми? Добре ли е?
- Да, тук е.
Щях да ти се обадя по-рано, но трябваше да я нахраня.
Подрастващия организъм има нужда от много храна.
Искам да говоря с нея.
- Клив.
Искаш ли да говориш с татко си?
- Да.
Играем една игра. Разбираш ли? Хайде, кажи му нещо.
Здравей, татко.
- Здравей, котенце.
С чичо Джими игра ли играете?
- Да, скъпа, играем.
Стига за сега, по-късно ще продължим играта.
Хайде, довърши си яденето.
- Мислиш, че съм лош човек.
Обичам децата. Те са ценни и незаменими.
Платината е при мен. Ти искаш нея, а аз искам дъщеря си.
Разумно предложение. Дай номер, на който да ти се обадя.
Защо не сега? Слушай, аз...
- Не, не,
трябва да се поизпотиш малко. Дай ми номер.
Един момент.
Обади ми се на номер М-71999.
Ще ти се обадя след половин час.
Еди?
Всичко е наред. Току-що говорих с Кати.
Искам да я видя веднага! Защо не я доведеш?
Успокой се.
- Не мога повече да чакам!
Не се шегувам, Еди. Ако не ми я доведеш, ще съжаляваш.
Казах ти, че ще я доведа.
- Не мога да чакам! Къде си?
Където няма да се сетят да ме търсят.
Да?
- Синът ви тук ли е?
Извинете, но не говоря английски.
Аз съм приятел на сина ви. Той вкъщи ли е?
О, вие говорите италиански! Заповядайте, моля.
Благодаря.
Синът ми ще излиза.
- Бихте ли го повикали, моля?
Много е важно.
Изчакайте там. Ще го повикам.
Микеле, слез долу! Един твой приятел е дошъл.
Толкова бързо? Ей сега идвам.
Седнете. Ще ви донеса кафе.
Зареден е.
А разрешително имаш ли?
- Влез и седни на онзи стол.
И се движи бавно.
О, капучино. Благодаря, мамо.
Нали няма да ме застреляш в присъствието на майка ми?
Винаги ли се шегуваш от сутринта?
Благодаря много, госпожо.
- Няма защо.
Наистина ли мислиш, че можеш да влезеш в къщата ми с пистолет
и след това спокойно да си тръгнеш?
- Надявам се.
Е, момче, винаги съм твърдял, че не ти липсва смелост.
Къде са съучастниците ти?
- Брат ми е мъртъв.
Саргатанас го уби.
И те е страх, че си втори в списъка?
- Не.
Платината е у мен. Цялата.
- Значи си предал Саргатанас?
Е, има защо да те е страх.
- Не се страхувам за себе си.
Снощи Саргатанас отвлече дъщеря ми.
Обади ли ти се?
- Да. Тази сутрин.
Ще се обади отново.
Не мога да сключа сделка, Еди.
- Не искам сделка.
Дойдох да те помоля...
да ми помогнеш да си върна дъщерята.
Ще ти дам всичко. Платината, Саргатанас и Шоенщайн.
А себе си?
- И себе си.
Значи искаш полицейска защита докато предаваш платината?
Не, без ченгета. Само ти.
Защо аз?
- Защото ти вярвам.
Добре. Съгласен съм, но при едно условие.
Казвай.
Не, не нося оръжие.
От случая "Лено" е.
Ти ли ме простреля в онази нощ?
Да, аз бях.
Смешно е, че толкова години мисля за това. Изяжда ме отвътре.
А сега...
Сега вече знам.
И какво от това?
Бях буйно дете.
- Да, предполагам, че е така.
Благодаря. А аз се опитвах да се правя на герой.
Ще отида да се облека.
Това е Саргатанас!
Ало?
- Здравей, татенце. Готов ли си?
Да. На рибарския кей.
В ресторанта ли?
- Не.
Пред кафене "Сосалито".
Подходящо място.
- Така е. Стоката идва.
На кея, където е лодката ти?
- Знаеш всяка моя стъпка, а?
Виж, ако там се появят ченгета...
- Не се притеснявай!
Ще удържа на думата си.
- Нямаме много време.
УБИЕЦ СЕ ОБЕСИ В КИЛИЯТА СИ
Ало? Да, искам да говоря с...
с инспектор Видо, моля.
Бюрото на инспектор Видо. Не, госпожо, в момента го няма.
Аз съм заместникът му, инспектор Кейн. Мога ли да помогна? Кой?
Обажда се жената на Педак!
- Не, не знам къде е Еди!
Изслушайте ме! Не разбирате ли? Искам само дъщеря си!
Спокойно, постъпихте правилно.
- Искам дъщеря си! Чакам цяла нощ!
Моля ви, не знам къде е.
- Стойте там. Идвам веднага.
Това е татко!
Татко, виж какво ми даде чичо Джими. Ще играем ли тримата?
След малко, скъпа.
Къде е стоката?
- Първо я пусни.
Защо да го правя?
- Пусни я, сега имаш мен.
Котенце, помниш ли къде е лодката на татко?
Да, там е.
- Точно така. Ще отидеш при нея.
Мама е там. Иска да те види. Чака те. Разбра ли?
Направи каквото ти каза татко.
- А ти ще се бавиш ли?
Не. Щом си при мама, татко ще започне играта.
Извади пистолета и го хвърли в колата.
Хайде, води ме.
Г-жа Педак?
- Да.
Мамо! Мамо!
Виж какво ми даде чичо Джими.
- Детето ми!
Г-жо Педак, нека поговоря с детето.
Не, оставете ни.
- Г-жо Педак, моля ви.
Оставете ни! Исках само дъщеря си!
- Г-жо Педак...
Оставете ни на мира!
- Трябва да говоря с нея!
Не, Кати, не им казвай нищо!
Къде е стоката?
- В камиона.
Къде е татко ти?
- Играят си с чичо Джими.
Татко казва, че и аз мога да играя.
- Аз също бих искал да поиграя.
Ще ми покажеш ли къде са, за да поиграем заедно?
Педак е някъде наоколо!
Ето го, мизерията свърши.
Големи коли и красиви жени.
Аз не харесвам жени.
Твой ред е.
Саргатанас!
Еди!
Франк, не!
- Еди!
Не!
Татко! Татко!
Трябва да си затвориш очите, татко.
Добре ли си?
Защо, по дяволите...
Отдръпнете се! Отстъпете назад!
Г-жо Педак...
превод и субтитри НИКЧО