L'annee sainte a.k.a. Holy Year (1976) Свали субтитрите
беше открита Светата година.
Много хора бяха дошли почти отвсякъде с различни марки коли,
за да не изпуснат отдавна чакания ден.
Обикновени туристи? Не вярвам.
За това честване във Вечния град са дошли предимно верующи.
Това става веднъж на 25 години – Светата година.
Литургията беше отслужена на открито, а тълпата поздравяваше римския папа,
но не от толкова близко, колкото би желала.
Но вечерта поклонниците можеха да се доближат до папата
и хората присъстваха на трогателни сцени.
Папата беше носен на папския престол.
Тази година в Рим се очакват много верующи – около 20 милиона.
Това ще създаде трудности по контрола и безопасността.
Не искаш ли да се поразходиш из Италия?
В Рим. Сега е моментът.
Не обичам тълпите.
- Е, ти пък.
Ако имах един милиард в злато, заровено край Рим,
нямаше да чакам толкова дълго. Възхищавам се на търпението ти.
Предпочитам да изляза от тук след пет години през парадната врата
и да си харча парите спокойно. Всеки си има пиниз.
Какво преселение по случай Светата година.
И каква изгода за Ватикана.
Какво ти пука дали папата ще има аванта?
Напуснал си семинарията, не можеш да имаш дял.
Всеки апаш трябва да постажува при йезуитите.
Жалко, че не си продължил далаверите си в строителните войски.
Нямаше да пропаднеш заради това, че си търсил лесното.
Всеки може да сгреши.
Неуспешният ти опит да ограбите Ливанската банка
се е дължал на лоша организация. Нали?
Спукването на водопроводна тръба над касите е малшанс,
а идването на водопроводчик, ключар или полицейска кола
е пръст на съдбата.
А ако се смесим с поклонниците отиващи в Рим?
Тоя пак започва.
- При тая бъркотия
ще проверяват набързо и няма да забележат фалшивите паспорти.
Досаждаш ми.
Размисли ли?
- Да. Първо, не обичам самолетите,
пък и трябва да се измъкнем от тук. Това са твои бълнувания.
Ако не се беше примирил, с тези твои връзки лесно можеше да се чупиш.
Не съм на възраст да върша щуротии. Разбра ли?
СВЕТАТА ГОДИНА (1976)
Да, това трябваше да дочакаме. Арестуват опасни типове,
а после ги пускат под предлог, че няма място в затворите.
Безобразие! Да, дочуване.
Докладът от разпита на Морел.
- Ще го видим следобед.
Помниш ли онзи, който всяваше ужас с колата си?
Щом го пуснали от затвора, изнасилил и пречукал две момичета.
Ако се е утрепал, няма да е беда.
Гадна епоха. Да живее пенсионирането!
Още само две години и ще си отглеждате салатите.
Но не ви виждам като пенсионер.
- И аз също. Само жена ми се радва.
Толкова престъпници сте заловили, че е естествено тя да се тревожи.
Но не бяха като сегашните убийци и наркомани,
които пречукват само за полова наслада.
И такива като Канело, Марешал, Лунд, Ламбер – не бяха кротки овчици.
Да, но не бяха и диваци.
Добър ден, г-н началник.
- Добър ден.
Елате. Ламбер – шест пъти щях да го пипна, но все ме надхитряваше.
Той има пипе и е мъж.
Самоук е, но е по-учен от много дипломирани.
Обирът на гара Римини, изчезналото злато –
всичко е дело на Ламбер. Сигурно е скрил имането в Италия.
Но накрая го опандизихте.
- Да.
Но за обира на Ливанската банка. Провървя ни. Истински фарс.
Той още ли е в "Мельон"?
- Да.
Тогава щеше да стане гаф и мен вместо да ме повишат,
щяха да ме погребат с почести.
Всъщност трябваше да бъдете трима в килия.
Предпочитам да сме двама.
Да, но под предлог, че имате несъвместими характери,
отхвърлихте седем души.
- Воняха или говореха на сън.
А глухонемият?
- Беше педераст.
Но утре, като ви наложат някого, трябва да го приемете.
Да, разбрано.
- Имаме достатъчно проблеми.
Сутринта имахме профсъбрание.
Има големи несправедливости. Това трябва да се промени.
И така ще стане. Проститутките вече спят в черквите,
а свещениците ходят с шофьорски униформи.
Това е еволюция. И е само началото.
Бих искал да съм с 20 години по-млад, за да видя какво ще стане.
Лека нощ, г-н Моро.
Не си ли малко назадничав?
- Глупости! Хайде, побързай!
Г-н надзирател! Г-н надзирател! Ама че работа!
Какво пак?
- Не видяхте ли дюшеците?
Погледнете ги. Виждате ли как мърдат?
Приличат на...
- Хектеропери.
Аз ги наричам "дървеници", г-н Моро!
Какво става пак?
Има дървеници.
- Дървеници ли?
От години не сме имали. Е, ще видим утре.
А ние цяла нощ да се чешем?
- Викнете директора.
Той вечеря.
- Ще оправите ли работата,
или да вдигнем шум в целия пандиз?
- Добре, ще го викна.
Нямате късмет, че се случи с вас.
- Да, нямам.
Да уведомим отдела за дезинфекция.
- Няма ги по това време.
Добре, ще ви сменим завивките.
А, не, сигурно са плъзнали и по стените.
До утре не можем да направим нищо.
- Как ще спим при тия животинки?
Тук не е хотел "Риц".
- Не е. По-скоро е мръсна дупка.
В свестните публични домове няма дървеници.
Не прекалявайте!
- И вие.
Познавам журналисти, жадни да пишат за някой скандал. Разбрахте ли?
Е... добре.
Елате, да не стоим тук.
Преместете ги в друга килия.
- Всичко е пълно.
Да, при тия съдебни грешки...
- Престанете!
Преместете ги в лазарета до утре.
Дано не мирише на етер, не го понасям.
Хайде, хайде.
Тук е добре, нали?
- Отлично.
Ако ни липсва нещо, ще позвъним.
Да, но...
А, нищо, нищо. Помислих, че...
Да не искате и да ви завия?
Часът е десет без две минути.
Погледни в чантите.
Бельо.
Дрехи.
Сега виж и в другата.
Има мангизи в долари и лири. Дай ги.
Паспортите. Ето твоят. Ти си негово преосвещенство Ламбрехт,
роден в Малин, Белгия. А аз съм абат Ройелан, роден в Лувен.
Ето самолетните билети.
О, първа класа, ваше преосвещенство!
Жезълът.
- Повдигнете дъното.
Приятелят е помислил за всичко.
- Марсел изпипва нещата до края.
Не сваляй шапка.
Ваше преосвещенство!
Ваше преосвещенство...
Негово преосвещенство имаше уморителен ден.
Благодаря, Марсел, от мое име.
Полетът за Рим –
зала 3, изход № 30.
В Рим ли отивате?
- Да, ако е рекъл Бог.
Приятно пътуване, ваше преосвещенство.
- Благодаря.
Да?
- Ало? Шефе?
Всичко е тип-топ. Те тръгват.
- Върни се, щом отлетят.
Как е мерцедесът? Добре.
Събуди ме в 6 ч. Чао.
Вашето място е тук.
- Ще сложа багажа горе.
Седнете до прозорчето. Завива ми се свят.
Ще си смените ли местата? Той предпочита тук.
Разбира се. Госпожице, може ли едно уиски?
Да, щом излетим.
- Ще отида за уиски.
Знаеш ли кой е зад нас?
Рик Сметс, победителят в колоезденето.
Нямаше да спечели, ако не се беше повредил велосипеда на Таверние.
Извинете за грешката. Тук е първа класа.
Щом седнеш до някого, започва да те опипва.
Мъжете трябва да престанат да ни третират като дивеч.
Защо не излитаме? Вече е и 48.
Добър вечер, херцогиньо. Добър вечер, г-н херцог.
Извинете... Много се извинявам... Все нещо случва.
Мой кола... автомобил...
Съвсем нов кола, напълно смачкана.
Престани, миличък. Никой не се интересува от проблемите с колата.
Ще си купиш френска кола. Извинете ни.
Господи!
- Познаваш ли я?
Тя продаваше през 1948 г. програмите в Зимния стадион.
Ей че походка!
- Когато минаваше между редиците,
дори да участваше добър колоездач, никой не гледаше на пистата.
А в леглото как беше?
- Не смесвайте животинската страст
с една красива любов.
Потегляме.
- Крайно време беше.
Ало, да? Г-н директор?
Ламбер е избягал.
- Не може да бъде! Ей че глупак!
Това е работа на полицията, но вие го познавате добре
и сигурно знаете къде е.
Не, откакто е в затвора си имах и други проблеми.
Заемете се с това и ме уведомявайте.
- Добре.
Няма ли да има край?
- За мен ще има, но не и за Ламбер.
Тежко му, ако го пипнат. Ама че глупак!
Дявол да го вземе!
Макс!
- Госпожо?
Извинете...
но приликата е невероятна. Изумително!
Ламбрехт, епископ от Малин, Белгия.
Познавах един французин. Вярно, че беше по-млад...
но бих се заклела, че...
- Понякога приликата е измамна.
Сигурно. Онзи не беше роден за свещеник,
а камо ли за епископ. И сигурно вече ме е забравил.
Би било непростимо, госпожо.
И гласът е същият.
Всичко наред ли е?
- Да, отче.
Госпожата се е припознала.
- Да, глупаво е...
Онзи е в затвора от доста години.
Сигурно е тежко да те лишат от свобода.
Трябва да прегледате текста за радио "Ватикана".
"Отношението на Църквата към съкровището на тамплиерите."
Да, вярно. Извинете, госпожо.
Съвземете се, ваше преосвещенство.
Зимния стадион е разрушен, кръчмата е затворена,
а госпожата е херцогиня.
- Да, хубави времена бяха.
Къде отивате, господине?
- Кротко! Спокойно!
Спокойно...
Джим, това е за летище "Шарл дьо Гол".
Джордж, провери контролната лампичка.
Не ставайте!
Ако това експлодира, всичко ще хвръкне.
Стойте си по местата.
Не ни дразнете и всичко ще бъде наред.
Добре ни подредиха.
Контролната кула в Париж? Викаме контролната кула!
Контролната кула в Париж, слушаме ви.
- Тук е "Еър Италия" 312.
Отклоняват ни към Танжер.
Ниво – 290. Курс – 180.
Искаме спешно връзка с представител на компанията.
Къде ни отвеждате?
- Целунете се. Използвайте случая,
че нищо не се знае.
- Все невинни пострадват!
Вие сте подлеци, негодници, откачени!
Млъкни, глупачке! Ако мръднеш, ще стрелям!
Никой да не мърда!
- Тоя е смахнат.
Дегизирах се като свещеник, а не се сетих, че може да се запече.
Контролната кула в Париж вика "Еър Италия" 312.
Уточнете исканията на похитителите.
Не са политически искания. Искаме пари. Само пари.
В Танжер ще ни дадете един милион долара
в употребявани банкноти и бърза кола.
Слушайте добре: ако полицията се опита да се намеси,
ще взривим самолета. Ясно ли е?
Наближава 00:30 ч. След един час трябваше да бъдем в Рим.
Да извадим незабелязано автоматите.
- И да ги насочим срещу тия кретени,
та да стане патаклама ли?
Не е задължително.
- Но за нас е задължително.
Стрелят каубоите, не епископите.
Внимавайте да няма паника и раздайте разхладителни напитки.
Аз се връщам във втора класа. По-добре е да не знаят какво става.
Чада мои, върнете се по местата си. Да забравим за инцидента.
А, значи се решихте да се намесите?
Той им даде възможност да преценят, че това е сериозно.
Вразумете се, чада мои.
- Седнете! Спокойно.
Отецът добре изрази мисълта ми.
Оставете автоматите. Това не е по силите ви.
Не, ще използвам моя автомат без колебание.
Вие не се страхувате от смъртта, аз също. Нека Бог реши.
Засега решаваме ние. Седнете!
Не искате да се вслушате в гласа на разума.
Но знайте, че апетитът ви е прекалено голям за стомасите ви.
Ваше преосвещенство!
- Да ме прости Бог, но това ме отчая.
Пусни ме!
- Никой да не мърда!
Пусни ме или ще те убия!
Една дупка в пилотската кабина и край с вас.
Видя ли го този мръсник?
- Стига!
Да пукне дано!
- Не е във ваш интерес.
Раната кърви. Трябва да спрем кръвоизлива.
Епископът е бил свещеник в отряд.
Аз съм лекар. Може ли?
Имате ли аптечка?
- Да, разбира се.
По местата си! По местата!
- Хайде, по местата си!
Казах по местата си!
- Донеси одеяло.
Ваше преосвещенство, бяхте чудесен.
Не обичам самолетите, но пък и да пътувам като жива торпила...
Ти ме въвлече в ужасна бъркотия.
Стегнах му крака, но не трябва да стои дълго така.
Трябва спешно да се закара в болница. Вие решете.
Ще решим с Джузепе, а ти кротувай.
- Аз ще стоя тук! Върви! Върви!
Ние не сме диваци.
В Марсилия ще свалим ранения и повечето от пътниците.
Само това липсваше.
Имаме ранен на борда. Искаме линейка.
Аз ще им обясня.
Ще кацнем в края на пистата. Мястото да бъде осветено.
Да няма нищо на 100 м от самолета.
Казах нищо. И особено полиция.
Дами и господа, затегнете коланите и преустановете пушенето.
Ще кацнем в Марсилия по технически причини.
Моля ви, слизайте спокойно.
Ще се спуснете по аварийни пързалки.
Успокойте се.
- Да ни кажат какво има.
Може ли да свалим и персонала от втора класа?
Ще задържим само двете стюардеси.
- Да остана вместо тях?
Не! Предпочитаме момичетата. Излизайте! Хайде!
Вие двете, тук!
Тия от телевизията няма да изпуснат картинката с момичетата.
Може и теб да уловят в телеобектива. Пази се.
Сигурно гъмжи от ченгета.
- Дано не свият някой гаден номер.
Няма да лишим Църквата от хора като вас.
Можете да слезете. Отецът също.
- Благодаря, чадо мое,
но докато има застрашени души, нашето място е тук.
Демонът, който ви е обладал, все още може да бъде прогонен.
По-добре освободете монахинята и детето.
Както искате.
Можете да слезете с детето.
Хайде, моето момче.
Бог да ви пази, ваше преосвещенство. И вас, отче.
И вие слезте.
Довиждане, госпожице.
И вие също.
Защо е това снизхождение? Защото съм жена ли?
Да. Ако искате, слезте.
Още по-унизително е, че го предлага жена.
Свийте си знамената. Карат ви да слезете.
И не ни дръжте речи за еманципацията.
Вие предпочитате да бъдете покорно луксозно кученце.
И господарят често е роб на кучето, нали?
Това са безсмислици.
- Не чак като вашите теории.
Или не обичате мъжете?
Намеквате, че съм лесбийка ли?
Не, но девственица и мъченица. Това обяснява агресивността ви.
Мръсница!
- Тая е откачена! Какво я прихваща?
Я престанете! Ти тук, а ти – натам!
Още по-добре! Нека ви смачкат мутрата, скапана херцогиньо!
Не размахвайте недъзите си като знаме. Какво й е на тая?
Яд ги е, защото никой не ги чука. Изморих се.
Достатъчни са 20 века проституция! Писна ми от тия мъже!
За вас жената е свързана само със секса.
И за какво го използвате?
- За да храним мъжете си.
Вашият мъж, госпожо, би умрял от глад!
Мила, ти си чудесна! Ти си просто прекрасна!
Извинете, че се изпуснах и казах нецензурни думи.
Не чух нищо, бях задрямал.
Херцогът няма да го бъде дълго. Приятелката ти има
страшен темперамент.
- Винаги е била такава.
"Еър Италия" 312. Искам разрешение за излитане
и после за кацане.
"Еър Италия" 312, отлетете по писта 22.
Поддържайте връзка с Марсилия. Контролна честота – 121,3.
Хората, посетили Ламбер и Бизе в затвора за три месеца, не са много.
Да, повечето от приятелите на Ламбер са в затвора.
Значи преградените пътища, проверките, са без резултат?
Да. Сигурно се е скрил наблизо, докато уреди нещата.
За да стои толкова дълго, преди да избяга,
значи е чакал удобен случай. Той не е вчерашен.
Защо се е натопил така? Ако беше изчакал още две години...
щях да спя спокойно.
Престъпникът и едрия дивеч бягат нощем.
Провери какво са правили двамата между 22:00 ч. и полунощ.
Вече се разпоредих, шефе.
Часът е 01:30.
В Рим, двама свещеници взимат такси,
което ги отвежда в малко рибарско селище.
Луната осветява самотен параклис и градинката на свещеника.
Въздухът ухае на мащерка и риган.
При един лимонов храст двамата започват да копаят
когато изведнъж, изведнъж...
изведнъж се събуждат в Танжер.
Храстът е запазил тайната си...
черни облаци надвисват над хоризонта.
Ще пиете ли нещо?
- В колко ще пристигнем в Танжер?
Към 3:00 ч.
- Добре.
Опитай се да поспиш. Ако пак сънуваш, като стигнеш до лимона,
знай, че за да копаеш, е нужна лопата.
Приключихте ли проверката? Всички имат солидно алиби, нали?
Мисля, че да.
- Всички ли се върнаха?
Само Маяр е още при ханджията, който последен е посетил Ламбер.
Ето провизиите ми до понеделник.
И сте ги купили снощи от халите?
- Да.
Ето талона от пътната такса с датата и часа.
Не, не знаех, че ще дойдете, но жена ми е мнителна.
Затова взех бележката, за оправдание.
Ще помоля стюардесата за кафе.
Може ли за мен?
- Да. Ще направя и за екипажа.
Човек се схваща от седене. Не мога да заспя.
Трябваше да слезете в Марсилия.
Щеше да бъде подло. Не сме от тези, дето се отказват.
Занесете кафето на приятеля ми. Аз ще занеса на екипажа.
Благодаря.
- Да ви помогна ли?
Как сте? Всичко наред ли е?
Те няма да се съгласят на това.
Един милион долара. Но какво ще направят? Откъде ще ги вземат?
Ще се изненадам, ако компанията има един милион долара.
Какво говори?
И да получите парите, няма да можете да ги похарчите.
Това си е наша работа.
Изпийте го, ще изстине.
Не се страхувай, чадо, не ти желая злото. Да седнем тук.
Моля ви, не ми четете морал.
Защо държите да отидете в Танжер?
- По съвсем лични причини.
Молих Бог за теб.
И Той ме осени. Танжер ще бъде гибелен за теб.
А небето на Рим по-благосклонно.
- Късно е вече.
Никога не е късно да се върнем към Бога.
Не може такова красиво лице да крие черна душа.
Няма да се върнем в Италия.
- Позволи ми да успокоя душата ти.
Творецът е създал това грациозно тяло
не за да го надупчат куршумите.
Отдръпни се, Сатана! Откажи се от Танжер.
Твоето спасение е в Рим.
Къде отивате?
- Където искам.
Успокой се, чадо, успокой се.
- Вече не вярвам в Бога.
По дяволите кюретата!
Колко ли сте страдали.
Отче... знам, че постъпвате добре,
но вашето милосърдие ви лишава от сън.
Но, ваше преосвещенство...
Имате душа на мисионер.
- Опитвах се да...
Какво се опитваше? Да й отнемеш гранатата ли?
Тя е бедно безпътно същество – баща алкохолик, майка чистачка...
И ти се хвана на тая въдица?
Още пет минути и тя щеше да смени курса към Токио.
Полет "Еър Италия" 312. Викам контролната кула в Танжер.
Контрола в Танжер слушам. Говорете.
- Все още сме отклонени.
Дайте напътствия за кацане.
Височина – 3000 фута.
Скорост – 220 възела. Вятър няма. Край.
Да кацнат на посоченото място и им кажете, че искам да говоря с тях.
Освободихме ви една стая. Така ще бъдете в пряка връзка с тях.
Добре.
Като представител на компанията ви напомням,
че самолетът струва 40 милиарда лири.
Действайте предпазливо. Много ви се моля.
Какво не ти е ясно? Той има съдебно досие.
Не той, а брат му.
- Покажи ми го.
Той сега си кротува.
Работи като шофьор при един посредник на недвижими имоти.
Как се казва?
- Марсел Скандини.
Виж ти, Марсел от Ница.
Познавате ли го?
- Марсел ли? Приятел е на Ламбер.
Вършеха далаверите си заедно. И той ме познава.
А сега се прави на света вода ненапита.
Значи се е вразумил?
- Дори е станал благотворител.
Прави дарения на болници, църкви... Истински порой от благодеяния.
Нима сега би поел такъв риск?
- И Ламбер би рискувал заради него.
С Морел ще чакате с кола близо до сградата.
Ако се случи нещо, обадете се.
- Добре.
Но ще внимаваме да не пострада репутацията му.
Сега е моментът да надхитря този благодетел.
Такива неща ми правят удоволствие.
Е, взехте ли парите? Колата готова ли е?
Не още. Потърпете, банките сега са затворени,
а сумата е доста голяма.
И какво?
Искат да печелят време. Сигурно кроят нещо.
Толкова по-зле. Чувате ли ме?
Да, говорете.
- Даваме ви един час, не повече.
Говори Андре Дюма. Самолет 312 на компания "Еър Италия",
излетял вчера за Рим, е бил отклонен за Танжер,
където се водят преговори между властите и бандитите.
Бандитите са нервни. Може да се очаква всичко.
"Европа", първа програма. Часът е 05:07.
Сигурни ли сме, че е техния самолет?
- Да. Съобщиха номера на полета.
Трябваше да обезвредим повече от тия бандити.
Върви до летище "Орли" за последните новини.
Ало? Шофьорът сам ли е в колата?
Добре, наблюдавайте го, но да не ви забележат.
Номерът на колата 92 ли е? А той живее в Нюи.
Кажи ми номера.
Обади ми се, щом има нещо ново.
Генек, провери документите на колите.
- Ще ти се обадя.
Става много задушно. Направете нещо.
- Климатичната инсталация не работи.
Защо не ни измъкнат от тук? Не ги е грижа за нас.
Ако не се вълнувате, няма да ви е горещо.
Вие защо не се потите?
- Девизът на рода ми е:
"Запази хладнокръвие и в беда."
Стана като в сауна.
- Не е толкова горещо.
За един северняк е горещо.
Записахте ли номерата на банкнотите?
- Да. Едно подписче, ако обичате.
Благодаря.
Колата е готова, взехме парите – да свършваме. Тия вече се изнервят.
Нека почакат още.
- Играта ви продължи достатъчно.
Или оставете парите в една кола, или ще взривим самолета. Разбрахте ли?
Банката събира парите. Потърпете малко.
Защо да лъжем? И колата, и парите са тук. Какво чакате още?
Г-н консул, стрелците са готови.
- Нима ще ги нападнете?
Горещината и напрежението ще ги изтощят и обезвредят.
А състоянието на пътниците?
- Очакваме отговора ви.
След малко ще получите всичко. Полицията ще ви пусне.
Но без глупости. Гласувайте ни доверие.
Ако до половин час не удържите на думата си,
ще убием пътник, взет наслуки.
Ето... сега вече знаете цената на решението си.
Това са думи. Искат да ни сплашат. Нищо повече.
Ако го направят, свършено е с моята и вашата кариера.
Както и с парите на компанията.
Апелирам към вашата човечност.
Проявихме достатъчно търпение и добра воля.
Но се оказва, че тези господа се подиграват с нас.
Ние ги предупредихме.
Сега те поемат отговорността за това, което сме принудени да направим.
Ще изберем един от вас наслуки.
Това се отнася и за жените, нали? Оная откачената държеше на това.
Рискът се поема от всички.
Значи ще убиете някой от нас?
Вие сте побъркани. Не виждате ли, че това е краят?
Ако аз трябва да умра, искам първо да се изповядам.
Аз също.
- И аз.
И аз.
- Престанете!
Искате да печелите време! Не разбираш ли?
В такъв момент човек трябва да бъде чист пред Бога.
Не можете да им откажете това.
Добре, но бързо.
Не всички наведнъж. Отецът ще ви изповяда.
Хайде, хайде, вървете. Да, вървете.
Може ли?
Слушам ви.
Предпочитам да се изповядам на вас, ваше преосвещенство.
Оставете този снобизъм. Бог не прави разлика между абат и епископ.
Епископът може да не е по-близо до Бога,
но аз ви чувствам по-близо до себе си.
Така ли смятате?
- Сами ли предпочитате да бъдете?
Може да отидете във втора класа или в офиса.
В офиса ще бъде по-интимно, нали?
- Да, за предпочитане е.
Ще отида да видя.
Признавате ли греховете си?
- Да, отче.
Какви са те?
Предимно плътски.
Понякога имам срамни мисли.
Разкажете ми, кажете ми всичко. Не пропускайте нито една подробност.
Благословете ме, защото имам грехове.
- О, да.
Една седмица ще ти е малко да ги изповядаш. Какво искаш?
Променил си се, щом оставяш тия да ти играят по нервите.
А ти си все така хубава и глупава.
Защо смяташ, че съм тук, дегизиран така?
Бягаш за някъде и не искаш да те забележат.
Точно така.
- Какво търсиш?
Парче салам и бяло вино. Гладен съм.
Вълненията не ти убиват апетита.
Слушай, ако те познаят, нима ще се оставиш да те пречукат?
Не се е стигнало до там.
Бог те е чул.
- Защото не е злопаметен.
Не пий много. Епископ с пиянски нос не остава незабелязан.
Искаш ли?
- Мъничко.
А глътка винце?
- Да, малко.
С твоя херцог сигурно сте на уиски.
Той изглежда много добре, а това е хубав завършек на една кариера.
Много е свестен. Ухажва ме три месеца, преди да се любим.
Да, англичаните са търпеливи и упорити. Спомни си 1940 г.
Скоро ли ще свършите?
Уважавайте поне тайната на изповедта.
След обиколката Париж-Брюксел, ми взеха урина.
Пробата беше положителна.
Казах им, че съм взимал хапчета заради ангината.
Нищо не разбирам от приказките ти. Кажете истината,
отнехте ли победата на свой другар?
- Да, да.
Бях взел голяма доза допинг. Огромна доза.
Какво?
Допинг.
- Допинг ли?
Дано Исус и Полидор ми простят.
За Исус е сигурно, но за Полидор...
Писна ми от тия откачени! Решавай!
Огледай ги! Нали ще разстреляме един от тях?
Не тук, там.
Това е съдба.
Въпреки че се разделихме, може да умрем заедно. Съдба.
Не съм допускал това. Както и че ще станеш херцогиня.
А ти, че ще отидеш в затвора.
- Напротив, това се предвиждаше.
Затова не се прибрах тогава.
Не помисли ли, че заминаването ти ще ме разстрои?
Мислех, че си ме напуснал, защото обичаш да пътуваш.
Аз те обичах, Макс.
Беше за пръв и последен път.
Жалко, че не съм на възраст да продължим.
Мислиш, че е невъзможно?
Жена като мен цени мъжките качества от преди войната.
Заслужава си да се върна към теб.
Аз ли?
- Да.
А сега да неутрализираме тия трима глупаци.
Наистина, никога не ми е вървяло на лотария.
Хайде, да вървим.
Разкарайте се от тук, отче.
Оставете го, аз ще отида за парите.
Защо? Защо ще правите това?
- Защото и на мен ми омръзна.
Този се опитва да ни измами, сигурен съм!
Млъкни! Закълнете се, че няма да ни предадете.
Не се страхувайте. Юда се е обесил,
а самоубийството е забранено от Църквата
Не е ли рискована мисията ви?
Както казват мюсюлманите – съдба.
Вие, върнете се на мястото си.
Ти го изведи, аз ще съобщя на контролата.
Ало? Г-н консул?
Слушам ви.
- Изпращаме парламентьор. Епископа.
Докарайте стълбичката да слезе.
Няма да ви предупреждавам, че предпочитаме миролюбиви служители,
а не блюстители на закона. Край.
Отворете вратата!
Мерцедесът е нает от една агенция. Интересно, нали?
Ако Скандини ги е откарал с приятеля му,
сигурно е взел чужда кола.
- Вероятно не се е случило нищо.
Маяр обади ли се?
- Шофьорът май чака някого на "Орли".
Ламбер предпочита да заминава,
а не да пристига. Намери телефона на Скандини.
Да го събудим?
- После ще си доспи.
Ало, да?
Комисар Барбие! Вие сте все така ранобуден, шефе.
И вие също. Извинете, но защо сте наели мерцедес?
Откога е забранено?
Колата ми е на преглед, а ще ходя в Южна Франция.
На вашия шофьор му се спи.
Защо сте го изпратили на "Орли" посред нощ?
Не знаете, така ли?
- Затварям си очите за забежките му.
Трудно се намира добър персонал.
Стига светски разговори.
Да си поговорим както в добрите стари времена.
Ти ли помогна на Ламбер да офейка? Така няма да получиш орден.
Да, да избяга. И това ли не знаеш?
- Не. Това е лудост!
Ще го заловят. Защо мислите, че знам?
- Нещо като телепатия, представи си.
Като знам старите ви приятелски връзки.
И дезинфекцирай, че може да са останали дървеници.
Моля? Говорите несвързано. Време ви е за почивка. Разбрахте ли?
Господа.
- Моите почитания.
Аз представям компанията. Консулът Джордано.
Радвам се, че сте тук, в безопасност.
Но не и моите спътници.
Напразно убеждавах консула да не употребява насилие.
Значи на вас дължим всичко това?
- Седнете, ваше преосвещенство.
Не, благодаря. Обещах им парите. У вас ли са?
Не още. Оставете на мен.
- Парите са тук.
Г-н консул, да предизвикате избиване, за да задоволите суетата си,
това ме отвращава.
Позициите на духовенството сега го подтикват към странни компромиси.
Нима трябва да се побратимявате с престъпници, ваше преосвещенство?
Не, не с тях.
Злосторниците от старата школа, Бог ми е свидетел, че познавах такива,
не биха употребили такива методи.
Истински са.
Едва ли един епископ ще различи истински от фалшиви банкноти.
Намираме много фалшиви банкноти сред даренията.
Искате ли да ги преброите?
Имам ви доверие. Къде е колата?
- Елате с мен.
Първо ме свържете със самолета, моля.
Ало? Тук епископ Ламбрехт.
Всичко е наред. Идвам с парите и колата.
Благодаря от името на компанията.
- Да побързаме. Вземете това.
Той идва и носи парите.
- Ето, че можеше да му се доверим.
Точно са и са истински. Не губете време.
Хайде, можем да тръгваме!
- Хайде, бързо!
Не, остави!
Браво на вас. Благодаря на Бога.
- Добре го казахте, отче.
Мръсници! Негодници!
Браво, приятелю. Взимам си думите назад.
Трябвало е вие да спечелите обиколката.
Заклехте се в Христа! Излязохте негодник!
Ще съжалявате за това, което казахте.
Ако стрелят пак, ще взривя всичко!
- Предлагам друго – да ги придружа.
Кажете да прекратят стрелбата.
И преди всичко, благодарете на консула от мое име.
Отче, багажа ми.
Помислете каква реклама е това за нас.
Вие сте луд, убиец, маниак.
- Моля ви.
Доказахте го! А сега рискувате живота на епископа
и то точно през Светата година.
Махай се! Хайде, махай се от там!
Полицията! Бързай! Давай газ!
Хайде, давай газ!
- Давам, но те са по-бързи!
Спокойно. В уличките на пристанището ще ги заблудим.
Познавате ли този край?
- Да. На младини пътувах много.
Изиграхме ги! Изгубиха ни!
Ще отидем в квартала на проститутките. Там няма да ни търсят.
Свещеник сте, а сте посещавали странни места.
Първо наляво, после – надясно.
Пистолетът ти. Дай ми го.
И ти твоя. Слизайте.
Не, не, оставете парите. Те са за бедните.
А ни беше мозъкът! Разбра ли сега? Мръсница!
И казваше да му имаме доверие? Браво!
От противниковата банда ли сте?
Моля ви, не сте специалисти и сте груби.
Подронвате престижа на трудната ни професия.
Зад вас е старото пристанище. Оправяйте се.
Не е и ченге. На кого да благодарим?
На папата. Изчезвайте преди да съм ви подгонил.
Пуснаха ли ви?
- Нали виждате?
Ония са избягали с парите. Накъде?
Те са още деца. Бог ще реши как да ги накаже.
Вече е късно за всички, нали?
- Особено за мен.
Оставих отворено заради отвлечения самолет.
Какво ли им е на онези, които имат близки в него?
Мислите ли, че ще го взривят?
- Случвало се е.
Имате ли близки в самолета?
- В известен смисъл, да.
Това е официално.
Току-що потвърдиха. Свърши се. Няма жертви и самолета ще отлети за Рим.
Ало? Край, нищо не се е случило. Ще отлетят за Рим.
Говорихте с един човек тук?
- Какво ви засяга?
Полиция.
- Какво ви интересува?
За какво беше дошъл?
- Пи три кафета,
говори със стюардесите, а аз го питах има ли близки в самолета.
И какво?
- Отговори ми:
"В известен смисъл, да."
- Благодаря.
Комисар Барбие слуша.
- Шефе, научих нещо ново.
Шофьорът казал, че има познат в отвлечения самолет.
Нима има отвлечен самолет? Не слушам радио. Казвай.
Не, по-добре недей. Върни се тук.
Заемете се всички с този случай.
Проверете самоличността на пътниците над 60 години,
тръгнали снощи с "Еър Италия" за Рим.
Много мило, че сте ме изчакали.
Безпокояхме се за вас.
- Всичко е наред, чадо.
Довиждане. Бог да ви благослови. И още веднъж благодаря.
Оставете, не е тежко.
Довиждане.
- Вие ни спасихте живота. Благодарим.
От свое име и от името на пътниците и екипажа, г-н архиепископ...
Още не съм архиепископ. Освен ако в Рим не ме чака някоя изненада.
Дано не е неприятна.
- Поверявам ви багажа си, отче.
Много добре. Благодаря.
Ето, открих. Свързах се с Лувен. Епископ Ламбрехт
е починал преди две години. Абат Ройелан е болен от хепатит.
Епископът! По дяволите! Грандиозно!
Свържете ме с италианския консул в Танжер. Бързо!
Епископ Ламбрехт?
Да, висок е 1,75 м.
С побелели коси и светлосини очи.
Благодаря, г-н консул. Дочуване. Сега ще го пипнем!
Ще го арестуваме, като слезе от самолета.
Съобщете на комисар Мадзола от Интерпол. Сега отлитам.
Взимате опасни решения.
- Не ми пука.
Ако го заловят, тежко му.
- Не съм го карал да бяга като апаш.
Здрасти. Твоят клиент няма късмет.
Ако не беше отвличането, щеше да е далече.
Ще се вбеси и може да изкара яда си на някого.
Затова предпочетох да дойда.
Ваше преосвещенство, преди да кацнем в Рим,
искахме да ви благодарим. Всички.
Да забравим този инцидент. Благодаря ви.
Но как се справяте с всичко това?
- Лесно.
Много по-просто е, отколкото изглежда.
Далеч сме от първите полети на въздушната поща.
Искате ли да седнете на пилотското място?
Само за минутка.
- Не, благодаря.
С това чудо на техниката сте напълно спокоен, нали?
Знаете, че никога не съм спокоен.
Мен викат. Извинете ме.
Контрола Рим, полет 312. Чакам инструкции.
Полет 312, поддържайте курс, хоризонтален полет №50.
Е, да ви оставим.
"Еър Италия" 312, съобщение от полицията.
Свързвам ви с комисар Мадзола.
- След слизането на пътниците
задръжте за малко епископ Ламбрехт и абат Ройелан.
Те са рецидивисти, избягали от затвора.
Внимавайте, опасни са.
Съжалявам, господа.
Не одобрявам този метод, но е доказал ефекта си.
Дайте микрофона.
- Какво да правя, да се приземя ли?
Да. Достатъчно неприятности имахме до сега.
Ало? Тук Ламбер. Комисар Мадзола?
Да. При пилота ли сте?
Ще се приземим, но никой да не се качва на борда. Особено полицията.
А после?
Ще пуснем пътниците, но ще задържим екипажа.
Ние с вас ще се разберем, иначе ще продължим пътуването.
Обажда се Барбие.
- А, шефе!
Мислех, че вече сте пенсионер.
- Не исках да те изоставя в беда.
Бъди разумен, Макс. Слез с другаря си. И без номера.
Не, шефе.
Слушайте добре.
Ще чакаме да решите, но бензинът няма да ви стигне. Ясно ли е?
Май говорим на различни езици. Дайте ми отново Барбие.
Официално той няма никаква власт тук.
Да, но аз мога да взривя самолета. Ония хлапаци оставиха каквото трябва.
Ламбер, бандитите ли те наведоха над тази мисъл?
Споразумей се с Мадзола.
Не, искам да говоря с вас. Само с вас.
Ще ви дам знак, когато пътниците слязат.
Винаги сте добре дошъл в замъка Уоринг, г-н епископ.
Благодаря.
- Сега ще дойда.
Няма ли да слезете?
- По-късно.
Къде е абатът?
- Зает е.
Какво криеш? Защо оставаш?
- За да допием шампанското с екипажа.
Да ти помогна ли?
- За шампанското ли?
О, Макс...
- Ако искаш да ме зарадваш, изчезвай.
Ти винаги си бил самотник. Но може би така е по-добре. Знае ли човек?
Всички пасажери са живи и здрави.
- Добре, почакайте там.
Ало? Контролната кула? Комисар Барбие?
Слушам.
- Епископът ще ви приеме, шефе.
Но не се опитвайте да ни измамите, екипажът ще пострада.
А би било жалко, те са чудесни момчета.
Хайде.
Да стрелям ли? Ето го.
- Прибери пистолета.
Недей. Да не си откачил?
Вместо да дочакаш пенсия, пак се натапяш като ученик.
Изведнъж ли ти хрумна да избягаш?
- Старите хора се нуждаят от слънце.
Има и по-вдетинени. Приличаш на дядо Юго. Живееш бурна старост.
Седни, шефе.
Интересува ме как ме откри.
- Успокой се, не те е издал Скандини.
Скандини? Какво общо има той?
Стига сме се баламосвали. Какво очакваш от мен?
Ти насочи Интерпол към нас и само ти можеш да ни отървеш.
Бягството утежни положението ти.
Но пък да заплашваш, че ще взривиш самолета и ще задържиш екипажа...
Толкова услуги ви направих. Не очаквах такава неблагодарност.
А сте и зле настроен към мен.
Да не се смяташ за благодетел на човечеството?
Да. Сега ще ти обясня.
Първо, обезвредихме трима глупаци и спасихме живота
на пътниците и екипажа.
- А заплашваш, че ще го пречукаш?
По чия вина? Второ, върнахме нов "Боинг". Знаеш колко струва.
Но искаш да го взривиш?
- Да.
С това. Ако ме принудят.
Има и една изненада, но няма да я заменим срещу белезници.
Така ли? А срещу какво?
- Да ни опростите всичко.
Не искаш ли Ордена на Почетния легион?
- Че защо не?
Убийства и взривявания не са в твоя стил.
Да. Но със семинариста решихме, че няма да се върнем в пандиза.
Ти ме познаваш. Решавай.
Не мога да направя нищо. Сега всичко зависи от италианците.
Добре.
Слушай... ако им върнем мангизите, няма ли да се зарадват?
Предположих, че няма да оставиш хлапаците, които са те натопили,
да избягат с толкова мангизи. Все същият си, не си се променил.
Променил съм се. Навремето щях да задържа мангизите.
Мадзола, обажда се Барбие.
- Да, слушам.
Ела при мен без оръжие.
- Идвам.
Чакай тук.
Шефът ви чака в бара.
Но аз не съм пред пенсия. Ще изгърмя.
- Искаш самолета ли да изгърми?
Слушай... ти поиска да го арестуваме,
а сега ще го пуснеш. Не знаеш какво искаш.
Знаеш, че ни създава ядове от години. Отдавна ни досажда.
Но да рискуваме заради един 70-годишен затворник,
който при това не се държа чак толкова лошо, това е глупаво.
Един милион долара. Това е достатъчно.
Момент.
Ето.
- По дяволите!
Е, да. Той ще ти върне откупа, а ти ще кажеш, че си го намерил случайно.
Ще измислиш нещо. Дори ще те повишат.
Време е да се пенсионираш. Станал си романтичен.
Такъв съм още от сватбеното си пътешествие във Венеция.
Вход А на митницата няма да се охранява.
Отсреща има таксита. Довиждане.
- Довиждане.
Пуснете тези господа да се приберат.
- Макс съгласен ли е?
Щом шефът ни дава дума, всичко е наред.
Давам ти честна дума. Но да не се разболееш сега?
Пази се.
Добре, че избягахме, въпреки отвличането на самолета.
Да, но по-добре да бяхме взели френски самолет.
Голям шовинист си. Нали приятелят ти взе билетите?
а той изпипвал нещата
- Това не го е предвидил. Така че...
Не е тук.
- Параклисът "Сан Ладзаро". Тук е.
Кажи му, че греши. Не е тук.
Параклисът беше по-малък, по-стар и имаше градинка.
Господинът казва, че това не е "Сан Ладзаро".
Как да не е? От десет години работя тук, познавам всички черкви.
Ама че инат! Казвам ти, че не е тук.
- Той казва, че не е тук.
Ей какъв инат!
Но тия къщи ги нямаше тук.
Е, аз не знам.
- Щом ти казвам.
Трябва да има някакво обяснение.
- Шапката.
Каква шапка?
- Твоята. В църква сме.
Добър ден. С какво мога да ви услужа?
Говорите ли френски, господине?
- Да, ваше преосвещенство.
Това параклисът "Сан Ладзаро" ли е?
- Да, ваше преосвещенство.
Тук имаше една градина с лимонов храст.
Удари го гръм.
Само една гръмотевица и една светкавица.
Но тази странна буря не беше ли израз на Божията воля и провидение?
Храстът беше наистина чудотворен.
Сред преплетените му корени намерихме злато.
Приказно съкровище.
Именно с този неочакван Божи дар построихме новия параклис.
А, не, достатъчно съм дал!
превод АНИ ЕВРЕВА
субтитри НИКЧО