Tove (2020) Свали субтитрите
Тръгват си.
Трябва да е било следобед един ден в края на август,
когато Муминтрол и майка му
навлязоха в най-дълбоката част на гората.
Беше съвсем тихо и толкова мрачно,
сякаш вече беше паднал здрачът.
Тук-там цъфтяха огромни цветя,
светещи със собствена светлина, подобно на пламтящи лампи.
Като мъждукащи лампи.
1944 ХЕЛЗИНКИ
Алма Пьоюсти
Криста Кусунен
Отдавна не съм те виждал да рисуваш.
Напоследък ми е трудно.
- Винаги е трудно.
А напоследък е особено важно.
Нещо за татковината ли трябва да нарисувам?
А защо не?
- Ще пиете кафе преди
или след караницата?
Това не е изкуство.
Заповядайте.
- Благодаря ви.
Войната несъмнено си е казала думата.
Майчице, нови прозорци ще излязат скъпо.
Не работи.
Няма и течаща вода.
- Разбирам.
режисьорка: Цайда Бергрот
Не, това си е моята шапка!
Веднага я слагам!
Добре дошли!
Божке, илюстраторите пристигнаха.
- Бог е мъртъв, ще се справим сами.
Добре дошли!
Здравейте. Туве Янсон.
- Някаква връзка със скулптора?
Да, негова дъщеря съм. Бледа сянка на неговата гениалност.
Туве е страхотна карикатуристка.
- Предпочитам думата илюстраторка.
Извинявай. Илюстраторка.
Но карикатурата ти на Хитлер с тортата беше смела.
Благодаря.
Съпругата ми, Май-Лис.
- Мая Лондон, приятно ми е.
Атос Виртанен.
- Здравейте.
Сам Ванни. Влизайте, запознайте се с авторите.
Дами и господа, думите са източникът на всичко зло.
Разбира се, че ще те срещна тук - на нелегално парти.
Какво ще пиеш?
- Манхатън, моля.
Какво съдържа?
- Не знам.
Уиски, вероятно.
- Нямаме никакво.
Човеко от Оланд, ела да танцуваш!
Наранени чувства и ревност.
Това са нещата, в които хората прекалено обичат да тънат.
Никога ли не ревнуваш?
Не мога да мисля, ако не съм свободен.
Свободен от емоционален шум.
Значи господин Член на Парламента се страхува от чувства?
Не е страх.
Но не бива да им позволяваш да те отклоняват от правия път.
Да се насочим към сауната?
Да.
Ясно. Нямаш нужда от помощ.
Обичаш ли портокали?
В Мароко можеш да береш портокали направо от дърветата.
Можем да установим художническа колония там.
Можем да започнем начисто, да създадем собствен морален кодекс.
И двамата с Май-Лис сте поканени.
Ще дойдете ли?
Вярвам, че госпожица Янсон ме отклонява от правия път.
А аз вярвам, че животът е чудесно приключение.
И трябва да се изпитат всичките му обрати и завои.
Съвсем не съм изваян като статуите на баща ти.
Творчеството на баща ми е ужасно клиширано.
…когато се окаже изправено пред необходимостта
да се концентрира над мирните условия
и да обмисли всички възможности
за продължение на националния живот.
Този момент е настъпил.
Днес в Москва мирната ни делегация
подписа споразумението за прекратяване на огъня…
Довери ми се.
Харесват ли ме?
Туве, ти не си картините си.
- Съм пък.
Здравей!
- Здравей!
Добър вечер, председателю Виртанен.
Значи госпожа Виртанен няма да се присъедини към нас?
Г-н Виртанен е тук с наложницата си.
- Разбирам. Колко модерно.
Вивика Бандлер.
- Туве Янсон.
Дали е възможно да ви поръчам илюстрация?
Днес съм само художничка.
Имаме нужда от картичка – покана за рождения ден на баща ми.
Обадете ми се, ако промените мнението си.
Дъщерята на кмета.
Момиче от висшата класа играещо си на театрална режисьорка.
Стипендия за пенсиониран художник: Фриман, Ян.
Стипендия за пътуване и изложби в Париж:
Франк, Кай, керамично изкуство.
Юнг, Дора, текстилно изкуство.
Бенгц, Оскар, изобразително изкуство.
Ванни, Сам, изобразително изкуство.
Столбери, Андреа, интериорен дизайн.
Също така, комисията реши да даде и едногодишна стипендия
от фонда Уорио на художника Янсон…
…Виктор. Поздравления на всички стипендианти.
Поздравления.
Трябваше да ме послушаш.
Здравей.
Тъмничко е тук.
Как да включа…?
Заболя ли те?
- Не.
Да не те притеснявам?
Какво е това?
- Автопортрет.
Сигурна ли си?
Кое мислиш, че съм - скалата, огънят или бурята?
Не си ли и трите?
Имаш ли цигари?
Прекрасно. Цял ден пуша фасове.
Ще излезем ли?
В това време?
- Точно заради времето.
Туве, не мисля, че това е добра идея.
Отивам си вкъщи.
Не е смешно.
Съжалявам.
Ако щях да имам съпруг, щеше да е тъкмо такъв.
Предлагаш ли ми?
И двамата знаем колко лоша идея би било, нали?
Янсон.
Един момент.
Кажи на жена си да не се обажда толкова безбожно рано.
Ало?
Да.
Мислех, че това е утре.
Добре. Да, благодаря.
Чао.
Трябва да тръгвам.
Добро утро.
- Добро утро.
Дойдох да те питам за…
- Наема?
Наема, да.
- Разбирам.
Дали можете да ми отпуснете още малко време?
Г-це Янсон, надявам се разбирате,
че семейството ми разчита на този наем.
Почакайте.
Здравейте!
Здравейте.
Ето.
Това ще свърши ли работа?
- Имате предвид…?
Ще я продадете с голяма печалба щом стана известна в Париж художничка.
Довиждане, г-це Янсон.
Довиждане.
- Довиждане.
Беше ми приятно.
- И на мен.
Имам план. Но той е от самотните планове, нали разбираш?
Муминтрол го гледа много дълго. А после каза:
"Смяташ да заминеш." Снусмумрик кимна."
Кога заминаваш? — попита Муминтрол.
Веднага!
И Снусмумрик скочи от перилото на моста и подуши сутрешния въздух.
Денят беше подходящ за пътешествие.
Ерик Вон Френкел, 70-та годишнина. Добре дошли
Благодаря ви.
Благодаря ви.
Той обича да се налага, да върви напред с изправена глава.
Вярвам, всички тук познават Ерик
като човек с възхитителен дух, искащ най-доброто за всекиго.
От името на изпълнителния комитет на Хелзинкските предприемачи
бих искал да изкажа най-дълбоката ни благодарност към уважаемия кмет.
По време на дългогодишното ни ползотворно сътрудничество
разбрахме, че той е не само човек на думата си,
но и любител на лова.
Как смееш?
Добре дошла.
Татко, това е моя приятелка - Туве Янсон. Те също е артистка.
Ако някой скочи от скала, не е нужно да ги последваш.
Честит рожден ден.
- Приятно ми е.
Благодаря ви за прекрасната покана. Доста остроумна.
Находчивостта е отличителният ми белег.
В моето семейство съжаляваме хората,
които не се занимават с изкуство.
Но аз винаги казвам, че без буржоазията
не бихме имали препитание.
Не е ли така?
Хей, не хаби шампанското!
- Съжалявам!
Наздраве!
- Наздраве!
Димящо момиче.
Много ми харесва картината ти.
- Наистина?
Някога целувала ли си жена?
Не исках да ви притесня.
- Глупости, заповядай.
Това е съпругът ми, Курт.
Курт Бандлер. Приятно ми е.
- Туве Янсон. И на мен.
Да знаеш, че вътре питат за теб.
До после.
Г-це Янсон? Стаята ви е готова.
Добро утро.
- Добро утро.
Благодаря.
- Аз благодаря.
Закуска?
Добре ли спа?
- Да.
Не…
Една Коледа той изяде бебето Исус.
Маймуната имам предвид.
Но майка ми каза: "Все някога ще излезе."
След седмица все пак излезе, изцяло черен.
Влез!
Имате ли нужда от нещо?
Ти искаш ли нещо?
Благодаря ви, г-це Пойколайнен, нямаме нужда от нищо.
От първия миг знаех, че си Мюмла.
Така ли?
Тофсла.
Вифсла.
Целуни ме.
Благодаря.
Трябва да се омъжиш.
Никога няма да се омъжа.
Така ли, малка ми художничке?
Бракът носи изключително удобство.
Димсла — каза Вифслата.
Нещо готвслат — добави Тофслата и кимна.
И те се отправиха надолу към долината,
като разговаряха по необикновения начин,
присъщ на всички Тофсли и Вифсли.
Не всички разбираха този език, но главното беше,
че те самите знаеха за какво става въпрос.
Мислиш ли, че можсла да влезем? — попита Тофслата.
Зависла — каза Вифслата.
Недей да се плашсла, ако се държат лошсла с нас.
Много внимателно те се приближиха до къщата
и застанаха срамежливо на стълбите.
Днес почти не съм яла.
Или вчера.
Отнесох се в рисуване и…
И нямаш пари.
- Да.
В този ред на мисли, исках да говорим за нещо.
И аз.
- Нека чуем.
Намерих нова стая…
… в стара къща.
Нова стая? В Мароко имаш предвид?
Не.
Имам предвид вътре в себе си.
В къщата на душата ми.
Спах се жена.
Какво мислиш?
Ами, че е… интересен експеримент.
Не е ли така?
Бунт. Нали?
Да.
Вкусно е.
Ненужно вкусно.
Ти за какво искаше да говорим?
Мислех си, че моят вестник "Ново Време"
може да поръча нещо от теб.
Вероятно нещо за деца.
Ти вече имаш своите истории. И ще ти платим.
Можеш да нарисуваш каквото искаш.
Ще трябва ли да е нещо сериозно?
Нещо класово осъзнато?
- Е, аз…
Нещо работническо и т.н.?
Вече всички вестници имат колонки с комикси за деца.
Представи си само как ще се подразни баща ти.
Да рисуваш комикс за колонка в социалистически вестник.
Е, това със сигурност ще е плюс.
Но ще забави истинския ми труд.
- Една колонка седмично?
Нека да помисля.
Може ли да попитам…
Как беше?
Беше като… пристигането на неустоимо красив дракон.
Просто ме нападна и отлетя с мен.
Драконът… остана ли гладен?
Не изглеждаше така.
Ще те нападне ли отново?
Нищо подобно не бе споменато.
САРТЪР: ДОСТОЙНА ЗА УВАЖЕНИЕ
РЕЖИСЬОРКА: ВИВИКА БАНДЛЕР
Нищо не си спомням.
- Колко жалко.
Съблякох се в банята и като се върнах
ти целият беше почервенял.
Не помниш ли?
Също казах "Ето ме, а ти си почервенял като рак."
Не помниш ли как искаше да загасим и да се любим на тъмно?
Помислих си, че е много мило и почтително.
Не помниш ли?
- Не.
Благодаря ви. Сцена!
Искам да чуя какво се крие зад думите, Камила.
Дълбочината на тъгата й.
Сякаш си безумно влюбена, дори и ако не бива.
И си ужасена, че няма да го видиш никога повече.
Извинете?
Здравейте.
Туве. Туве Янсон.
Не исках да ви притесня, аз…
Ще тръгвам.
Г-це Янсон?
Благодаря ви, че дойдохте.
Нека се видим за кафе и да обсъдим сценария.
Ще ви се обадя днес следобед.
- Разбрано.
Подреждай, подреждай…
Янсон.
Внимавай! Има чалъм.
Виждам.
Наздравсла.
- Наздравсла.
Какво е това?
- Просто рисунки за деца.
Това е Мората
- Да, почти можеш да го видиш.
Тя е толкова е студена, че всичко, което докосне замръзва.
Как ти хрумна всичко това?
Това са просто драсканици. Разсейват ме от труда ми.
Изглеждат налудничаво.
Няма как да са с всичкия си, нали?
Харесват ли ти картините ми?
Хубави са. Но тези са специални.
Покажи ми ги отново.
- Подиграваш ли ми се?
Моля?
- Нямам наследство,
не получавам стипендии.
Рисувам тези, за да се прехранвам.
Това съм аз.
Аз съм.
Глупаво момиче.
Просто бъди себе си.
- Високомерна кучка.
КАРТА НА МУМИНСКАТА ДОЛИНА
КОМЕТАТА ИДВА ТУВЕ ЯНСОН
Добро утро, красавице.
- Добро утро, любима.
Париж ми липсва ужасно.
Париж?
- Скоро заминавам натам.
Така ли?
Ясно.
Ела. Ела в Париж.
Знаеш, че не мога да си го позволя.
Ще измислиш нещо.
Ах. Не сме се виждали скоро. Здравейте.
Кафе?
- Да, благодаря, би било чудесно.
Само ще запаля камината преди това.
Не се тревожи. Няма да се застоявам.
Сигурен ли си?
- Да, напълно.
Високи тавани.
Сигурно е скъпо да отопляваш подобно пространство.
Да.
Предполагам, че е добро място за художничка.
Сигурен съм, че има изобилие на светлина.
Но рано или късно ще има нужда от освежаване.
Как върви продажбата на изкуството ти в момента?
Ами, различно.
По-запознат съм с творчеството на баща ти.
Той е добър скулптор.
- Така е.
Така, де, Градският съвет би искал да поръча стенопис.
Така ли?
- Да, за кметството.
Чудесно!
"Благодаря ти за писмото. За всичките ти писма."
"Моля те, надписвай пликовете с различни изпращачи,"
"така че никой да не се зачуди защо някой ми пише ежедневно."
"Би обикнала Париж."
"Не можеш да си представиш количеството места тук"
"за 'призраци' като нас."
"Левият бряг на Сена, боже мой! Ах, левият бряг."
"Но бих била по-щастлива тук,"
"ако можехме да изпитаме всичко това заедно."
"Нищо не е същото без Тофслата."
"Надявам се да дойдеш скоро, щом вече можеш да си го позволиш."
Това основополагаща творба родена от поредица съзнателни избори ли е?
Или, предвид личния характер на произведението,
позволи на вродената стойност на изкуството
да определи цялостния разказ?
Какво ме питаш?
Просто си мисля, че може да е малко унизително за съпруга на Вивика.
Тогава… ще му се наложи да разсъди трезво
и да надскочи примитивните си чувства.
Унизително ли е за теб, Атос?
Не. Не съм тесногръд.
Ти си единственият мъж в живота ми.
И Вивика е единствената жена в живота ми.
Фафан, не е ли чудесно, че Туве създаде
това прекрасно произведение на изкуството?
Да. Поздравления.
Бе приетo добре.
- "Добре"?
Бе приетo с въодушевление.
И въпреки това, пак не получих стипендия.
Не знам колко пъти опитах вече.
- Съжалявам.
Миличката ми.
- Може би е време да започнеш
да рисуваш на платна, не по стените на трапезарии.
И как да си позволя боята?
- Пилееш си времето и таланта.
Трябва просто да рисуваш.
Опитах се да те насоча…
- С очевиден резултат.
Вини ме колкото искаш.
- Не е ли щастието й водещо?
Не бива да се предава.
- Никога няма да се предам.
Само дето вече се е предала.
- Фафан!
Ела.
Кисел е, че загуби скулптурния конкурс…
…от Вяйне Аалтонен.
ДОБРЕ ДОШЛА ВКЪЩИ, ВИФСЛА!
Нямам търпение да спя в собственото си легло.
Туве! Дошла си да ме посрещнеш.
Иря Кускинен, танцьорка. Срещнахме се в Париж.
Това е Туве Янсон.
Художничка и прекрасна авторка на детски книги.
Ще взема такси.
- Не!
Организирам забава. Защо да се прибираш?
Всички са поканени. Абсолютно всички.
Защо не?
Прекрасно!
Ужасът е на мода навсякъде.
Театралните програми бяха пълни с невероятни шоута на ужасите.
Всяка вечер влизахме със страх в залата. Можеш ли да си представиш?
С Иря разработваме танцово представление заедно.
Заповядайте.
- Благодаря.
Божке! Всички сте тук!
Туве…
- Здравей, мила!
Добре дошла! Как си?
- Много добре.
С какво се занимаваш?
- Балерина съм.
Извинявай, заех я.
Туве, мислиш ли, че можем да поставим пиеса за Муминтролите?
Или мюзикъл?
Муминтролите не танцуват.
Разбирам.
Мая!
Заповядай.
Наздраве!
Тя е веща изкусителка. Съблазняваща, заблуждаваща…
Но да я напуснеш зависи от теб.
И с теб ли се е мюмлила?
- Вивика е била с всички.
Не и с мен.
- Ти губиш.
Клетият аз.
- Да, милият клетник.
Защо?
- Защо какво?
Мислех, че…
Поканих те в Париж и вече имаше пари от комисионната на баща ми.
Отне ми цяла вечност.
Мислех, че си свободолюбив дух.
Стига се цупи.
Нещо против да пренощувам тук?
Можеш пренощуваш тук.
Иря може да пренощува, Гьоран и Сам могат да пренощуват.
Всички могат да пренощуват!
- Гневна ли си ми за нещо?
Само искам да те разкъсам на парченца.
Напиши ми пиеса.
- Не.
Да.
Не.
Да!
Здравей.
- Здравей.
Фенклубът на Вивика Бандлер беше тук вчера.
Автопортрет?
- Да.
Тя се носи наоколо в своя поток от съзнание.
Как си?
Ходих до Мариехамен.
Подадох документи за развод. Купих си и шапка.
Поздравления.
- Разбира се,
жененият философ е нелеп парадокс.
Каза Ницше.
- Именно.
Но аз съм нелеп парадокс така или иначе.
Напоследък размишлявам за брака.
И?
- Да, би ли…?
Искам да кажа…
Държиш ли на това?
Не, не…
Мислех, че ти искаш. Или, че ако искаш…
Разбира се, че искам.
Малко. Не толкова много.
Нищо не съм казал.
Случило ли се е нещо важно?
Ами…
Вивика иска да режисира пиеса за Муминтролите.
Обещах да създам сценографията и костюмите.
Чудно.
КЪЩА НА ДУХОВЕТЕ
Не, не, не…
Така.
Трепери от отмъщението на загубените кости!
ШВЕДСКИ ТЕАТЪР
Може ли да те питам нещо?
- Да.
Защо Муминтрол е толкова мил през цялото време?
Какво имаш предвид?
- Никога ли не е гневен?
Имаш ли отговор, Туве?
Защо Муминтрол е толкова мил през цялото време?
Страх го е да не бъде отхвърлен ли?
Страх го е от всякакви неща.
Просто е толкова изпълнен с чувства. Любовта го прави смел.
Но ако това бъде заплашено, се гневи.
Така да бъде.
Какво за бога правите в кибрита на Дронтът Едвард?
Криемсла!
- Какво?
Говорете правилно. Не ви разбирам.
Криемсла от Дронтът Едвард.
Той ни плашсла.
Разбираш ли ги?
Това са Тофслата и Вифслата! Те имат свой, таен език.
Земята е спасена Земята е спасена
Муминтрол спаси ни
Кометата я няма Кометата я няма
И нивга няма да се върне
Чудесна работа! Благодаря на всички.
Ще се видим утре. Починете си добре.
Знаете правилата.
- Правилата?
Без пиене и чукане преди премиерата, разбрано?
Сериозна съм, никакво чукане.
Освен, ако наистина ви се налага.
Благодаря, Туве.
Какво бих правила без теб?
Ще се видим утре. Може да поеме още цвят.
Нека е цветно!
Вифсла?
Туве! Туве!
Ще дойдеш на премиерата, нали?
Драконите не се привързват към човеци…
поне доколкото знам.
Предложи ми.
- Моля?
Още ли искаш да се оженим? Или си размислил?
Сериозна ли си?
Ама наистина? Не е мимолетно хрумване?
Не съм била по-сериозна през живота си.
Ще ми бъдеш ли жена, Туве Янсон?
Да.
След като вече съм ти съпруга…
… ще се грижиш ли за мен и финансово?
Може би.
Ако спреш да си купуваш толкова скъпи дрехи.
Съпругата на социалист не може да се разхожда облечена така.
Предполагам, че това значи, че спираме и червеното вино.
Само коняк оттук нататък.
Е, в такъв случай можеш да си купуваш скъпи дрехи.
Добро утро, съпруго моя.
За какво мислиш?
Вивика.
Сигурна ли си, че искаш да си с мен?
Може би не.
Туве…
Не съумявам съвсем да не чувствам твърде много.
Прости ми.
Кометата я няма И нивга няма да се върне z
Браво!
Кажи ми, какво всъщност те накара да си промениш мнението?
Аз…
Провалих се като художничка.
Е, съжалявам да го чуя.
Но това силно ще обогати читателите ни.
Надявам се.
Ужасно съм щастлив…
Какви маниери!
- Добре ли сте?
Мислех, че Финландия е тихо място?
Тук винаги е така.
В такъв случай…
Прекрасно. Това е повод за наздравица.
Първото ми месечно възнаграждение.
Моля? Седмично.
Възнаграждението е седмично.
Разкажете ми повече за вестника си.
Ивнинг Нюз е…
е най-големият вестник в света.
Нямам търпение да издаваме по шест комикса на седмица,
в продължение на седем години.
Заповядай…
Здравей, как се казваш?
- Оле.
Какво е чувството да си така обичан?
Не аз съм обичаната. Но парите са приятен бонус.
Ще дойдеш ли на изложбата Скандинавска Призма в Париж?
Не.
Сам ще има изложба.
Ще значи много за нас.
ФАЛШИВИЯТ МАЯК ПАК СВЕТИ
ПРЕДЦИТЕ НИ СА ПРИМАМИЛИ КОРАБ В СКАЛИТЕ
Ласе…
Как върви?
- Добре. Можеш ли да погледнеш?
Добре е.
Търсиш ли нещо?
- Артистичната си идентичност.
Здравей?
- Честито!
Е, какво мислиш?
Фантастични са.
Но какво ли разбирам аз?
- Туве!
Ти си блестяща художничка и го знаеш.
Сам, наздраве за теб!
- Благодаря ти, приятелко.
Спомняш си Тюлики?
- Здравей.
Мая каза, че е положила усилия да те убеди да дойдеш.
Да, напоследък водя отшелнически живот.
Имам доста работа. Брат ми Ласе ми помага в момента.
Не знаех, че и той рисува комикси.
И той не знаеше.
Завладяващи са.
Има нещо… грабващо!
Ами ти, Тюлики?
Би ли ни показала вълнуващите места на левия бряг на Сена?
Разбира се.
Туве.
Радвам се да те видя.
Това е Коко.
- Приятно ми е.
Искаш ли да се присъединиш към нас?
Може би по-късно.
Ние ще тръгваме. Идваш ли?
Мисля, че ще поостана.
- Добре.
До по-късно.
Предложение!
Да продължим вечерта у нас.
- Да?
Да?
- Защо не.
Мисля, че все пак ще тръгвам.
- Не, Туве, не си тръгвай.
Остани още малко.
- Довиждане!
Довиждане!
Туве?
Туве…
След като си била целия този път,
мисля, че може поне да прекараме някакво време заедно.
Ами приятелката ти?
- Коя?
Щастлива ли си?
Да те видя ме прави щастлива.
Винаги ли си знаела, че искаш да работиш в театъра?
Не.
Първоначално исках да правя филми.
И после се зае с театър?
- После се заех с театър.
Не знам какво искам да правя.
Комикси.
Театър. Писане. Рисуване.
Искам да се занимавам с всичко.
- Тогава го прави.
Обичам те.
Никога не съм обичала другиго така както обичам теб.
Обичам Париж.
Божичко, как обичам Париж.
А сега трябва да те пусна отново в дивото.
Не разбирам.
В дивото, там където живеят красивите дракони.
Какво имаш предвид?
Сбогом.
Туве?
Туве, не си тръгвай.
Туве, няма да си тръгнеш, чуваш ли ме?
За последно.
Харесваше ми да му позирам. Беше толкова съсредоточен.
Беше ме страх, че ще ти бъде студено.
Беше ми.
Бих искала да задържа тази. Може ли?
Предположих, че ще е така.
Знам, че искаше да притежаваш това.
- Какво е?
Виж сама.
Здравей.
- Здравей!
Благодаря ти, че дойде.
- Благодаря ти, че ми отвори.
Извинявай!
Влез.
Благодаря. Настанявай се.
Колко приятно.
Рисуваш.
Не е завършена.
Как се казва?
Начинаещият.
Туве продължава да рисува през остатъка от живота си
и написва няколко романа и сборници с разкази.
Живее с Тюлики до смъртта си през 2001-ва година.
Докрай дружи и с Вивика и Атос.
Вивика има успешна театрална кариера.
Тя по-късно съжалява, че не е имала смелостта
да отвърне на любовта на Туве.
Превод и субтитри: Змей
Превод книжни цитати: Анелия Петрунова
Translator's Heaven