Bob le flambeur (1956) Свали субтитрите

Bob le flambeur (1956)
Предстои ви да научите различни истории от живота на Монмартр.
ИГРАЧЪТ БОБ
Сценарий ЖАН-ПИЕР МЕЛВИЛ
Адаптация ЖАН-ПИЕР МЕЛВИЛ и ОГЮСТ ЛЬО БРЕТОН
Участват ИЗАБЕЛ КОРИ, ДАНИЕЛ КОШИ,
РОЖЕ ДЮШЕСНЕ, ГИ ДЕКОМБЛ, АНДРЕ ГАРЕ,
ЖЕРАР БЮР, КЛОС СЕРВАЛ, КОЛЕТ ФЛЬОРИ,
РЕНЕ ХАВАР, СИМОНЕ ПАРИ и ХАУЪРД ВЪРНЪН
Тази история започна в онзи момент между нощта и деня,
с първите лъчи на зората.
Монмартр е и рай...
и ад.
Има признаци и за двете.
Хората се разминават като напълно непознати.
Работещи, като например тази чистачка, която закъснява.
Или пък разни купонджии, като например това младо момиче,
развито прекомерно за годините си.
Но да се върнем на Боб. Играчът Боб.
Един поддържан мъж, легенда от близкото минало.
В "Карпо" ли отиваш?
Такси, мосю? Съжалявам, мосю Боб. Не ви познах.
Наистина хулиганско лице.
Искаш ли да се повозиш на мотора ми?
Добро утро, мосю Боб.
Благодаря, мосю Боб.
Лека, татенце.
Как я караш?
- Добре.
Влизай.
Здравейте, господа.
Вие, ченгетата, никога не спите.
Ами ако ме видят с теб?
- Накъде?
Към "Карпо".
- Комар ли ще играеш?
Само ще гледам.
- Карай към "Карпо".
Но не до края. Не трябва да ми съсипвате репутацията.
Вземи, прочети го.
Раздавай.
Един чип.
Залагайте.
Боб да не е станал твой информатор?
Той ли? Ако те чуе какво каза. Не, това е стар приятел.
Някога да си чувал за делото "Триумф"?
Беше преди много време.
През нощта, когато Бухалката стреля по мен. Боб го дръпна за ръката.
Защо го направи? Може би защото бях невъоръжен.
Или да спаси Бухалката от бесилката като убиец на ченге.
Така и не разбрах.
Но от този ден Боб и аз станахме приятели.
Не си ли пада малко разбойник?
- Да, но с годините помъдря.
Той не ограби ли преди 20 години банка "Римбо"?
Да, и си плати за това. Това малко го успокои.
Виждаш ли, Роже. Така играя.
Виждам, Боб.
- Защо ме наричаш Боб?
Правиш всичко като Боб.
Децата винаги искат да приличат на някого.
Зарежи, скъпа. Имаш среща.
Среща ли?
- Тръгвай.
До скоро.
- Винаги толкова галантен.
Никога след изгрев-слънце.
Отново си загубил.
Не трябваше ли да се върнеш след заровете?
Колко?
- Двеста бона.
Това си е повод за почерпка.
Не и за мен, лягам си. Пребит съм.
Един пастис, Ивон.
Той остана сам.
Мислех, че блъфира. Свалих три аса.
Той имаше фул.
- Мамка му!
И така цяла нощ.
Няма ли да влезеш?
- Имам среща с приятелката ми.
Тази, която видях сега?
- Не, друга.
Ще се преумориш. Добре, разбрах.
Довечера ще се видим ли?
- Добре.
Мадам Рение, не чистете къщата днес.
Прибрах се късно.
Няма да ви безпокоя, оставих прането в кухнята.
Има сварено кафе. Селест.
Марк.
Помагай. Трябва ми "сухо", за да напусна града.
Опитах да ти се обадя, но не отговаряше.
Влез.
Колко?
- Сто бона.
Набих малко силничко Лидия. В болница е.
Може и да ме издаде. Вече съм лежал като сводник.
Бягай.
- Моля?
Казах да бягаш.
- Но, Боб...
Обичам да помагам на хора в голяма беда, но не и като твоята.
Какво ти става?
- Не харесвам пезевентите.
Мислих, че си се променил, отишъл си да работиш на пазара.
А ти имаш смелостта да ме занимаваш с това?
Бягай от тук.
Идвам.
Мосю, обадиха се, че телефонът ви е развален.
Имаш нужда от още тренировки. Използвай кърпа върху говорителя.
Какво има?
- Срещата ни.
Тръгвам.
Късно е.
Време е да се прибираш вкъщи при мама.
Когато идва мосю Боб, само това те е грижа.
Ще се видим ли утре?
- Ще ти се обадя.
Бар ресторант "Ези-тура".
Късметът ми отлетя. Бих изгубил дори и на белот.
Извинявай.
Търсиш заместник на Лидия?
Не ми трябва охрана.
- Не, само един пердах.
Не знаеш ли, че уличните ромеовци са опасни?
Да не си станал закрилник на вдовици и сираци?
Още една такава дума и ще те плесна.
Ще видим!
Много си умна.
Благодарение на вечерното училище.
Зарежи това.
Още една чиния на масата. Ела, малката.
Как се казваш?
- Ан.
Поло... Ан.
Момичето на мечтите ми. Само ако каже "да", успехът й е сигурен.
Не започвай, малката е гладна.
- Ивон, чу ли? Малката е гладна.
Аз съм хубавец, нали?
- Престани.
Как можеш да гладуваш с тези очи?
Мислех, че куклички като теб си имат по някой чичко-паричко.
Тъкмо открих един.
Защо се шляеш из Монмартр? Нямаш ли работа?
Имах, но вече нямам.
- Защо?
Шефът не отговаряше на идеала ми за мъж.
Аз съм нейният идеал.
- От какво живееш?
Винаги ли спиш сама?
- Почти винаги.
Не се мотай из Монмартр, малката. Ще свършиш на улицата.
Трябва ли момиче, като теб, да е навън в пет сутринта?
Видях те да ядеш пържени картофки на "Пигал" с един янки.
Харесвам ги.
Какво те привлича в този квартал?
Много ясно. Светлините. Големите коли.
Музиката в нощните клубове. Шампанското, нали?
22:00 ч.! Имам среща.
Ще те видя ли отново?
- Защо не?
До скоро.
Приятелят ти е свестен.
- Дресирам го.
Ивон, сметката.
Колко?
- Триста.
Какво ще правим сега?
- Ние? Време ти е за нани-на.
При теб ли?
Имаш ли пари?
- Много, три хиляди франка.
Наеми си стая. Лека нощ, малката.
Лека нощ, Боб.
- Лека, Ивон.
Хайде, влизай. Ти изчакай навън.
Ето те и теб.
Седни.
Говори.
- Няма какво да кажа.
Наистина ли? Ще те окошаря за сводничество.
Знаеш ли какво става с рецидивистите? Свършен си.
Но аз работя, продавам кинкалерия.
На някоя си Лидия?
- Тя е приятелката ми, комисарю.
Добре се забавляваш с приятелките си.
Бях в лошо настроение.
- С настроенията ти вече се свърши.
Вижте ми данъчната декларация. Ето справка, че работя.
Не можете да ми лепнете сводничество.
"Всеки, който получава средства от проститутка е сводник."
Това е новият закон, приятелче! Освен ако аз...
Освен...?
- Ако не оправя нещата.
Моля ви, комисарю.
- Не толкова бързо.
Късметлия си. Лидия няма да подава жалба.
Утре ще излезе от болницата.
Така че ще те пусна, но при едно условие.
Каквото кажете, г-н комисар.
- Дай ми добра следа.
Но аз нищо не знам. Кълна се.
Като изключим двама-трима от занаята.
Те не са в моя отдел. Искам нещо голямо.
Лош късмет.
- Не го правете.
Сега нямам нищо, но ще открия нещо. Кълна се.
Обещаваш ли?
- Кълна се, г-н комисар.
Свободен си.
Да не ме забравиш,
защото инак...
Какво стана?
- Признаха, че са сбъркали.
Значи няма да ти изпращам колети.
Червените печелят. Аз крия, ти търсиш.
Тази. Веднъж и аз да спечеля, но не заложих.
Правил съм го много преди теб.
Виж това място. Каква кочина!
Човек може да се побърка. Да вървим.
Не можем да стоим на едно място. Не съм пенсионер.
Така ли?
- Какво е станало с него?
С мен? Ще спреш ли да питаш?
Нищо не съм казал.
- Какво смешно има?
Още не, но ако продължи така...
- Разбрах, заради малката е.
Да не те е зарязала?
- Тя би ли отказала на някого?
Да вървим! Ще купя бутилка.
Аз плащам втората.
- Ези или тура.
Печеля! Късметът ми се върна.
Колата ми готова ли е?
- Ето там е, мосю Боб.
Бензин, масло?
- Всичко е проверено, мосю Боб.
Улица "Пигал", моля?
Вие!
Влизай.
Какво има в куфара? Връзки за обувки?
- Не, пренасям се.
Собственикът на хотела има тъпи правила: иска да му се плаща.
Хората, на които дължиш пари, винаги имат тъпи правила.
Какво стана с годишната рента?
- Платих си сметката в хотела,
така че да си изнеса нещата.
- Всичките ти неща ли са тук?
Къде ще спиш тази вечер?
- На едно или друго място.
Искаш ли да дойдеш при мен?
- Разбира се.
Тогава почивай спокойно. Имаш си дом.
Лесно се помни: 36, като кея.
Кей?
- Дез Орфевр.
Настанявай се като у дома си.
Семейството ви трябва да е богато.
- Не се оплаквам.
Къде работите?
- В министерство на земеделието.
Опазване на конете. Шегата настрана, обожавам конете.
Давам им всичко: Времето ми, парите, живота.
Добре ли ви плащат?
- Приключих със социалните помощи.
Шегувате се.
- Човек никога не знае.
Постоянно ли играете?
- Кое те накара да го кажеш?
Така си почивам.
Печелите ли?
- Никога.
Можеш да спиш тук. Аз ще съм в горната стая.
Сложи си дрехите в шкафа.
После ще отидем да покараме.
Харесва ли ти да се возиш?
- Разбира се.
Особено в такива коли.
Тук съм роден. Тогава не беше такава дупка.
А после тръгнах да завладявам света.
Бях на 14, когато се разделих с майка ми.
Далече ли стигнахте?
- Позна, с един километър разлика.
А баща ви?
- Фамилията ми е Монтание,
като на майка ми.
- Не й е провървяло с вас.
Върнах се след десет години. Беше рано сутрин.
Почти паднах върху една старица, която търкаше пода.
Винаги я помнех на четири крака. Така я разпознах.
Избягах, без да кажа и дума.
Започнах да й изпращам парични преводи.
Един ден ги върнаха. Дните й на търкане бяха приключили.
Той ли първи е копирал от американските гангстери?
Всъщност янките копираха от бандата на Боно.
Боб беше първият, използвал предно задвижване.
Това беше преди войната. Без заредени оръжия, без жертви.
Докато един ден...
- Банката "Римбо"?
Спипаха ни с баща ти. Останалото го знаеш.
Няма ли да останеш?
- Не мога, чака ме работа.
Кого виждам? Мислих, че те е зарязала миналата нощ.
Здрасти, хубавице. Значи си открила голямата любов?
Имам още един.
- Няма ли да се приберете?
Никога преди 6 сутринта. Отведи я до вкъщи. Ще се видим в "Карпо".
Мислех си...
- По-добре не мисли.
Чух, че планираш една работа с Марк.
Дребна далаверка.
Не се свързвай с него. Ще те вкара в затвора.
Казах да стоиш настрана.
Марк не става. Като решиш да работиш сам, тогава ми се обади.
Ще те видя ли днес?
- Да.
Нещо за пиене?
- Както кажеш.
Залози
Здравейте, мосю Боб. Вече сте станал?
Случва се. Остави това там и се върни утре.
Но чистенето.
- Правете каквото ви казах.
Оранжевия Принц. Номер осем.
- Колко заложи?
Това, което ми остана. 700 бона.
- Луд ли си? А ако загубиш?
Да си ме виждал да губя?
- Рискуваш и последното петаче.
Фортуна обича дръзките. Бъди дързък, казва тя...
Къде е приятелят ти Поло?
- В Париж е, да поязди кобилката.
Провървя ли му?
- Да, много.
Оранжевия Принц. Името подсеща, нали?
Познавах Фреди Оранжевия, който стана първи в Буенос Айрес.
Да се надяваме и моят да направи същото.
Знаеш ли какво? Да скочим до казиното в Довил.
Шегуваш се!
- Днес ми върви, не мога да спра.
Не се опитвай.
- Това го каза и за Оранжевия Принц.
Остави на мен.
Жан?
Роже.
- Какво правиш тук?
Каквото виждаш, работя като крупие.
- Как се уреди?
С връзки. Изчистих си свидетелството за съдимост. Ами ти?
Същото. Търся някой удар.
- Надявам се, не и тук.
Няма начин. Твърде много ченгета, малко мангизи.
Не, аз съм с Боб.
- С Играча?
Днес спечели много, иска да загуби малко.
Уроците са скъпи, а учениците никога не печелят.
Професорът ги прибира.
В нощта на последното Гран При
имаше към 800 милиона в сейфа в 5:00 ч. сутринта!
Събирай си нещата и идвай с мен.
Ами Боб?
- Какво Боб?
Не виждаш ли, че нарочно ни е оставил тук?
Но аз си мислех...
Какво си си мислела?
Нищо.
Съжаляваш ли?
Какво ме гледаш? Да, загубих. Голяма работа.
Жал ми е за теб. Такъв си смотаняк.
Моля?
- Чу ме. Не те ли е срам?
Вярно е, прецаках целия си живот.
Като дете имах извинение.
Вече не си малък.
Защо вдигна на купи.
- Държах вале и поп.
Имах терца.
Не трябваше да тръгваш с асото.
Не ти ли писна от карти? Дори и тук.
Вие сте побъркани.
Картите са велика игра.
Скоро ще се завиваш с вестници.
Ако ще е така, то поне ще е с фишове за надбягвания.
Давай, смей се. Какво ще правиш с 200-те, които ти останаха?
Ще ги изиграя в "Карпо".
- До сутринта ще си разорен.
Роден съм с асо в ръката.
За щастието на шефа на казиното, мосю Андре.
Трябваха му налични, за да си плаща данъците. Аз му подадох ръка.
Козирува ли ти като си тръгваше?
Той ми дължи толкова много.
- Прав си.
Знаеш ли колко е имал в сейфа си в нощта на последното Гран При?
Загадка! Никога не бих се обзаложил.
Недей, ще изгубиш. 800 милиона франка.
И ти искаш да играеш с твоите сто хиляди на такова място!
Колко каза?
800 милиона?
Събуди се, тук съм.
- Ще поръчате ли, господа?
Кой ти го каза?
- Жан, крупието.
Бившият сводник.
- Същият.
Но новата му жена му е подрязала крилцата.
И жените имат нужда от отмъщение.
Сигурен ли си, че не се е шегувал?
Защо да го прави? Не търсех нищо.
800 милиона. 800 проклети милиона.
Върхът на кариерата. Моята мечта.
- Какво имаш предвид?
Какво ще кажеш да го направим?
- Кого? Довил?
Сейфът с 800 милиона.
- Ти си се побъркал. Никой никога...
...не го е мислил преди мен.
Може да стане ако се планира добре.
Вътре ли си?
- Ти сериозно ли?
Приличам ли ти на шегаджия? Ще участваш ли или не?
Нека да помисля. Не е като игра на домино.
Само ми кажи.
- Прост отговор, да или не.
800 милиона. Осъзнаваш ли пречките?
Много хора, ченгета, разбиване на сейф.
Значи "не".
"Да".
- Добре. Утре започваме работата.
Довечера ще почивам.
- Няма ли да си в "Карпо"?
Стига веселба. Не и докато не свършим работата.
Поздравления. Ще ти го припомня.
Ключът ви е в мен.
Онази млада дама...
- Добре, мадам Рение, благодаря.
Мислих през цялата нощ.
Ще е трудно, но може да стане.
Първо, ще ни е нужен помощник.
Помниш ли Маккини?
Шотландецът? Още ли го виждаш?
Не, но държим връзка по телефона.
Малко го познавам.
Но чух, че се е оттеглил. Така ли?
Отдавна. Вече му е отпуснал края, купил си е къща в Нормандия.
Обичлива натура. Не мога да го виня.
Изкарал е вътре половината от живота си.
Дори и градинската ограда му докарва клаустрофобия.
Ще се присъедини ли към нас?
- Първо трябва да му се обясни.
Вече си му звънял?
- Какво оставаше?
Браво, вчера не беше много сигурен.
- Веднъж като кажа, стигам до края.
Начертах по памет плана на казиното. Но не е много точно.
Ще ни е нужен точен план. Но как да го получим?
Намислил съм как да стане. Няма да е лесно, но...
Нищо сложно, с изключение на сейфа.
- Ами Поло?
И той е вътре. И той следва да си изкарва хляба.
Искаш ли да играеш, Боб?
- Не, благодаря.
Попречих ли ви?
- Какво искаш?
Да вървим.
- Говорехме по работа.
Казах ти да не ми се мяркаш. Нека ти кажа нещо.
Дръж малкия настрана от твоите тъпи далавери.
Какво ти става?
- И още нещо.
Мислиш, че са те прибрали заради Лидия?
Оправих всичко.
- Добре се справяш.
Колко ти иска?
Петстотин бона, за да се подкупи охраната.
Гледай ти.
Няма да те предупреждавам повече. Схвана ли?
Хайде.
Къде отиваме?
- На море.
Третокласен хотел, обед в бара.
Купих ти кабриолет.
- Исках друг модел.
Ето го и Роже. Сядай.
Нали познаваш Сюзан, жена ми?
- Добър ден, мадам.
Трябва да поговорим.
Прощавайте, мадам, но...
- Няма нужда, разбрах.
Какво има?
Толкова години минаха. За последно те видях преди войната.
Как се справяш?
- Отлично.
Какво искаш?
- Трябваш ни.
Можеш ли да ни осигуриш чертеж на първия етаж на казиното?
Защо?
Плюс номера на сейфа.
- Защо?
Ще монтираме инсталация.
- Нова аларма срещу обири.
Престанете. Какво ще правите с чертежите?
Ще ги сложим в рамка.
- Не питай. Да или не.
Не мога. Ще си изгубя работата.
Ще я изгубиш, ако не ни помогнеш.
Защо? Имам добра характеристика.
- Особено като сводник.
Това е изнудване. Нямате доказателства.
Няма ли? Ще ти извадим досието от нравствената?
Няма да посмееш.
- Няма ли?
Избирай: плана на етажа и 500 бона за теб,
или...
Значи ще ми платите?
Колко години минаха, старче? Радвам се да те видя.
Познаваш ли Боб?
- Лицето ми изглежда познато...
но беше толкова отдавна. Как да ви помогна?
Моят приятел има идея. Имам нужда от заем.
Всичките ми пари са вързани в клуба.
Трябва да му намажем ръката. Това прави 500.
За останалото ще ни трябва много повече.
Да обобщим: трябва да осигурите хора.
Планираш да купиш крупието с 500 бона за информацията.
Ще са ти нужни две коли. За колко говорим?
Мислехме, че всичко ще излезе към осем милиона.
И колко ще получа?
- Не знам... 10.
Шегувате се. Искам 50% от взетото.
Но ние сме тези, които ще рискуват.
Господа, не съм филантроп. Вземайте или се махайте.
Не разбирам, защо питаш?
- За какво ни е пищов,
ако няма да го използваме?
- Знам защо. Ти си голям пищолджия.
Чатна ли, Луиджи? Ще го извадиш, но няма да стреляш.
Нямай грижа. Ще взема някой тапешник.
Тук ли е Пабло?
Още ли са ти нужни пари за клуба в Южна Америка?
Ще ми помогнеш да ги намеря?
Боб набираше хората ден след ден.
Ивон гледаше с нежни и влюбени очи.
Какво има?
- Нищо, отивай да спиш.
Какво е това?
- Нищо, една поръчка.
Трябва да занеса този план в Париж. Един архитект трябва да го види.
И ти работиш по това?
Това ли е?
- Да.
Ами сейфът?
Сейфът е марка "Фише", произведен през 1923 г.
Има четири отделни ключалки.
Всяка е с отделна комбинация.
Сейфът е поставен на хидро подемник,
който го доставя в охраняемо помещение.
Ще е по-трудно отколкото мислехме.
Дай ми това.
Ами аз?
Благодаря ти.
Можеш да изкараш още,
ако изключиш телефона към 5 часа сутринта.
Възможно е.
- Направи го и ще ти платим.
Вярвам ти.
- Така трябва.
Ще вървим ли?
Какво е това?
- За годишнината ни.
Не си забравил? Това е изненада.
Откъде го взе?
- От Париж.
Благодаря.
Как си го платил?
- Харесва ли ти?
Откъде си взел парите?
- От една сделка.
Каква?
Четири ключалки, четири комбинации, хидравличен подемник.
Няма да е лесно. Какво мислиш?
Моля?
- Погледни.
Осигурих ти всичко. Музика, шампанско, нощни клубове.
Нямам дребни.
- Задръж рестото. Благодаря.
Добро момиче, ще стигне далеч. Знае какво иска.
Може би е бъдещата г-жа Поло. Хайде.
Трябва да остана.
- Те искат да са насаме.
Какво искаш?
- Да те изчакам?
По-добре недей, ще закъснея.
Познавам доста момичета, но нито една не е като теб.
Все едно, че не те е грижа за нищо.
Така ли мислиш?
- Не ме будалкай.
Не ти ли стига моята обич?
Никой не те принуждава.
Как да го докажа?
Правейки големи неща.
Като например?
Подари ми Луната.
Ще направя нещо по-голямо.
Ще ограбя казиното в Довил в деня на Гран При?
Само заради теб.
Колко има в сейфа?
Само това ли можеш да кажеш?
- Това е всичко.
Остави ме на мира. Спи ми се.
Всички сме го правили, но е било на дребно, без подготовка.
Този път е различно.
Нали сте чували за брифинга на пилотите преди опасна мисия?
Ние ще направим същото. Ще действаме като командоси.
Защо се изправи, медал ли искаш?
Така. Аз ще съм горе, като се преструвам, че играя на масата,
за да се уверя, че всичко наред.
Ако не е, ще ви дам знак и ще отложим акцията за по-късно.
В противен случай, ако не ме видите точно в 5:00 ч., ще действате.
Добре, тогава. Малкия Луи и Бил ще влязат вътре.
Единият наляво, другият надясно, от двете страни на масата.
Елате. Ще получите по-добра представа.
Насам, Бил.
Малкия Луи, там.
Ще докарате охраната тук, докато Поло се погрижи за портиера.
Луиджи, Пабло и Джо, елате с мен.
Сега е ваш ред.
Тук е бронираният трезор.
А това е нашето бебче.
И то ли е бронирано?
- Не, дървено е.
Ти ще прикриваш Роже, докато го отваря и вади парите.
Ще имаме най-много шест минути.
Джо ще е тук, в случай на засечка.
Аз ще съм на стълбите. Ще казвам на Анди
да прихваща всички, които слизат надолу. Разбра ли?
Имаш мозък колкото грахово зърно. Как си изкарал училището?
Че аз не съм се и доближавал до него.
Разбрах. Последвайте ме.
Ще ви покажа къде може да има засади и укритията.
Ами телефона?
- Ще е прекъснат.
Така Боб виждаше обира.
Но Роже вече имаше собствен план.
Някакви проблеми с ключалките?
Не, подкупихме един бивш работник на производителя.
Ще отнеме ли много време?
Първо трябва да видя всички системи.
Седем минути и половина. Много е.
- Ключалките са като жените.
За да ги опознаеш, трябва да се упражняваш върху тях.
Четири минути и двайсет секунди.
До утре ще се справям за две минути.
Беше пиян.
Само кажи кога.
Боб, искам да...
Знам, че не е моя работа, но...
Вместо да си рискувате кожите, ако ти трябват пари...
Защо го казваш?
- Не съм вчерашна.
Виждам какво сте замислили. Онези твои посетители,
обажданията и останалото.
- Измисляш си.
Ти ми даде пари, за да отворя този бар.
Ако мога да ти върна услугата...
- Ти си луда.
Откъде ти хрумна всичко това?
Ако работата се прецака и те арестуват,
няма да изкараш вътре. Вече не си млад.
Искаш ли да танцуваме?
Извинявай.
Какво става, цветарке?! Бързо те повишиха.
Да не ставаш домакиня?
Нацелила си се в голям пост.
Не бъди ехиден. Какво имаш предвид?
Да не се караме. И без това едва се виждаме.
Поло не е спрял да говори за теб.
Бедният, много приказва и си вярва на приказките.
Ако ми се наложи да спя другаде, мога ли да дойда при теб?
Ако Поло не е против.
Трябва да вървя.
Ще се видим. Можеш да се върнеш при твоя спонсор.
Поръчай шампанско.
Да си тръгваме, сладур.
Забавлявайте се.
Здравей, хубавице.
Тук е голяма скука. Кого погребваме?
Него.
Прибирах се вкъщи и ми се допи.
Очаквах да е посетено, но това...
Ще сменяме ли пейзажа?
- Защо не?
Ще се преоблека.
Кукличка, като теб, не може да е на клуба.
На улицата ли да изляза?
- Ще изкарваш добре.
За теб ли.
За двама ни.
Ти определено не си като Поло.
Искаш да ме впрегнеш на работа. А той иска да ме позлати.
С какво? Той няма пари.
- Няма пари?
Човек със сто милиона? И ти викаш на това разорен?
Той ли? Че той не може да си позволи и кола.
Просто ревнуваш.
Може да ми купи десет, ако поискам.
Не бих повярвал и на една негова дума.
С какво ще ги купи?
С това, което ще вземе от Довил.
- Довил?
Каза ми, че ще обере сейфа на казиното. Ето така.
Какви ги приказваш?
- Истината.
Е, истината според Поло.
Жадна съм.
- Ще ти налея вода.
Ами ако казаното от Поло е истина?
Кой знае?
Казаното от теб може и да заинтересова някого.
Радвам се, че дойде да ме видиш.
- Трябва да говоря с теб.
Седни.
- Не, благодаря.
Искам да ти покажа колко добро момиче съм.
Казах на Марк...
- Какво си му казала, малката?
Каквото ми каза Поло за сейфа в Довил.
Мислех, че той само си измисля.
- Подлец.
И ти го повтори?
- На Марк.
Но аз не вярвах.
- Кога?
Миналата нощ.
Какво каза той?
- Нищо, но изглеждаше впечатлен.
Кога го остави?
- Преди пет минути.
Знаеш ли накъде отиде?
Спомена за "Карпо".
Да вървим.
Нека малката вземе ключа ми.
Тук ли е Марк?
- Ченгетата го отведоха.
Къде?
- Навън. Бяха хората на Ледрю.
Да не мислиш, че предложението ми е завинаги?
Още си чакам информацията.
Попаднал съм на нещо, но ми е нужно време да го проверя.
Така че няма да ви подведа.
- Разбира се, докато не отлетиш.
Не на мен тия.
- Дайте ми няколко часа.
Мисля, че Боб Монтание е намесен.
Боб Монтание? Да не си се побъркал?
Само няколко часа, г-н комисар.
Петстотин хиляди франка за това? Плюс още толкова.
Рискът не си струва.
Ще отида да видя лично човека на Роже. Дори и този Боб.
Ако искат да свалиш подемника, това ще им излезе скъпо. И то много.
Поискай им пет милиона.
- Ти си луда!
Пет са малко, нека да са десет.
- Те никога няма да се навият.
Ще видим. Отиваме в Париж.
Довечера в 23:00 ч. трябва да съм на работа.
Ще се върнем на време.
Никога повече не пази тайни от мен.
Идваш ли?
Здравейте, момчета. Още ли сме в играта? Има ли промени?
Не, вън сме.
Защо така? Защо сте толкова оклюмали?
Защото един смотаняк се е изпуснал...
- Пред една жена.
Това какво ме засяга?
- Защото смотанякът си ти.
Действай здраво в леглото, не тук. Никога не дрънкай пред жена.
Ан ми каза всичко.
- Това ли е? Не виждам какво...
Тя е разказала на Марк за работата. Той би могъл да отиде при ченгетата.
Защо му е казала?
Само ако си държеше плювалника затворен.
Това, което си издрънкал в леглото, тя го е повторила...
В леглото!
Искаш да кажеш, че тя...?
Къде отиваш, глупако?
Мосю Роже, моля?
- Не е тук.
А мосю Боб?
- Той също.
Къде са?
- Опитайте при Ивон, на рю "Дуе".
Тук ли е Роже?
- Или Боб?
Току-що си тръгнаха.
Къде е телефонът?
- Ето там, мосю.
Проследи това обаждане!
Какво ще правим?
- Нищо. Ти няма да пипаш подемника.
Така всичко ще пропадне.
- Е, и?
Основната цел е да арестуват бандата,
без те да разберат кой ги е издал.
Така няма да те забележат.
Ще се обадим от кафенето.
Ето. Монмартр, 88-88.
Шефът, моля. Спешно е.
Навън е. Обажда се инспектор Вердие. Ще оставите ли съобщение?
Не. Той кога ще се върне?
Пробвайте след час.
Вярно ли е това, което чух?
Какво си чул?
Че си се върнал в бизнеса?
Затова ли ме покани на вечеря?
Да.
За да те предпазя от някоя глупост. Какво си намислил?
Ще говоря само в присъствието на адвокат.
Как е хазартът?
- Никога не ми е вървяло.
В отдела се чува друго.
Бандитите не са като едно време. Не можеш да вярваш на никого.
Казаха, че вече си вън от играта. Надявам се, не си планирал...
Поучаваш ли ме?
- Просто исках да си поговорим.
Твоето разговорче повече прилича на разпит.
Не се тревожи за мен.
Вече двайсет години не съм посягал.
- Остани си така.
Ще остана.
Надявам се.
Трябва да вървя. "Виси" ни едно убийство.
Познавам ли го?
- Някой си Марк.
Научи ли за Марк?
Ивон го остави, каза, че ще разбереш.
Чакайте. За теб е, шефе.
Слушам ви. Какво казахте?
Играчът Боб?
- Някой друг.
Кой е това? Приятел?
По дяволите! Морен.
Кажи на момчетата да се съберат и да подготвят три коли.
Далече ли ще ходим?
- До Довил.
Добре, шефе.
Сега Боб изиграва последната си ръка,
и съдбата му ще се реши.
Знаеш ли къде мога да намеря Боб?
Трябва да говоря с него.
Аз съм негов приятел. Ако знаеш нещо, кажи ми го.
Толкова ли е лошо?
Ако се обади, кажете му да не прави нищо.
Предайте му, че съм бил тук и му кажете само една дума:
Довил.
Благодаря.
Знаете ли къде мога да намеря Робер Монтание?
Не знам, не стои на едно място.
Кой пита?
Приятел.
Всичко ли е готово: хората, колите?
- Да, шефе.
Свържете ме с казиното на Довил.
Какво става с нашия приятел Боб?
- Мисля, че е вярно.
Централа, полицията е. Незабавно ме свържете с казиното в Довил.
Задръжте така. Довил.
Казиното ли е? Мосю Андре, моля.
Обажда се комисар Ледрю от полицията в Париж. Ще изчакам.
Кой казахте, че сте? Комисар Ледрю?
От къде? От Париж?
Откъде да знам, че сте полицай?
Много е поверително. Дайте ми телефонния си номер.
Ще ви върна обаждането. Монмартр, 88-88. Спешно е.
Веднага ви се обаждам.
За какво си мислиш: за норка или за Кадилак?
И за двете.
Не се тревожете. Алармената ни сигнализация е отлична.
Няма проблеми, г-н комисар.
Е, шефе?
Непознатият от телефона беше прав.
Знаеше ли, че сейфът е на подемник?
А че основите му са в бетониран трезор?
Нито пък аз. Но непознатият знаеше. Мосю Андре току-що го потвърди.
Какво означава това?
- Информацията явно е вярна.
Ако Боб е замесен, какво ще правите?
Да вървим.
1:30 ч. сутринта. Боб влезе в казиното.
Първо, Боб трябваше да се види с Жан крупието, за да разбере
дали всичко е наред.
А после Боб започна да играе, забравяйки за обещанието си към Роже.
2:10 ч. Залата с рулетката се затваря,
но играта на карти продължава.
Карта.
Осем.
Пас. Смяна на партньорите.
За персонала.
2:45 ч. Боб влиза във Вип залата.
3:30 ч. сутринта.
- Господа, залагайте.
За персонала.
Времето тече, а късметът на Боб продължава.
Робер Монтание, "Играчът Боб", както го е създала природата.
Да се обадим на местните, може да ни потрябва помощ?
Старата му любовница, мадам Успех, го накара да забрави защо е дошъл.
Обменете ги.
За вас.
Искам ги в брой, бързо.
Точно 5:00 ч.
Мадам, влезте вътре. Моля ви.
Вие също, мосю.
От десет години знаех, че е само ези.
Аз пък знаех, че ти знаеше.
Както и Поло.
Е, глупако.
Сега доволен ли си?
Ти спечели.
Може да се каже.
Увери се някое ченге да не щипне нещо от тук.
Приготовлението и опита ще ти докарат пет годинки.
Но с добър адвокат, можеш да ги намалиш на две.
С още по-добър адвокат ще отпадне и приготовлението, и да те оправдаят.
А с отличен адвокат, мога да ви осъдя за щети.
превод: y68. org
редакция Миро и Никчо