Wings - Season 3 (1990) (Wings (1990) - S03E20 - The Bank Dick (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
Благодаря, изглежда чудесно. Умирам от глад.
Моля за внимание. Първо и последно повикване за Еъромас,
полет 19 за Бостън.
- Боже!
Повтарям, това е последно повикване за пътниците.
Защо все на мен?
Приятен полет.
- Да.
Благодарим, че избрахте Еъромас.
Браян всеки момент ще се върне от Барбуда.
Нищо не му организирахме.
- Не го смятах за нужно,
но мога да го организирам.
- Бях саркастичен, Фей.
И аз, просто не съм много добра.
Върнали са му пари от данъците и сега се забавлява.
Какво толкова?
- Имаше възможност в живота,
да задели пари, да свие гнездо, но прахоса всичко...
по пина колада и масажи.
- Ако и аз получа 5,000$,
вероятно ще правя същото като Браян в Барбуда. Но трезвена и с дрехи.
Барбуда, какъв райски остров. Като стюардеса бях там.
Още помня момчето от басейна Ирмо. Правеше най-добрите масажи.
Палците му бяха страхотни. Бяха поне шест инча дълги.
Държеше баскетболна топка и си смучеше палеца по едно и също време.
Не го правеше, но го можеше.
Това е добро. Снимай ме на летището. Там, където започна пътуването ми.
За какво говориш?
- Прибирам се при нашите в Италия.
Ще им покажа живота тук. Колко опита ми останаха?
Един.
- Тогава тази ще е с приятелите ми.
Много мило от твоя страна.
Рой. Не там.
Тук.
Рой.
Не и там.
Добре. Просто придавах класа на снимката.
И аз така.
Добре, пригответе се.
Светкавицата не мисля, че се включи.
Мисля, че се получи страхотно.
Привет на всички!
- Браян!
Или както казват на острова, "Нака тики, уаку уаку".
Какво означава?
- Безсмислица. Какво очаквате...
от хора, пиещи по цял ден ром на слънце? Вижте какво ви взех.
1688? От къде го взе?
От потънал пиратски кораб. Струваше ми ръка и крак, но какво толкова.
Какво чакаш? Отваряй го. Да пием за завръщането ми.
Рой, видях това и се сетих за теб.
Благодаря, Хакет. Ако имаш късмет, може да си хванал и друго на острова.
Фей, Ирмо ти праща поздрави и каза да ти предам...
Запазих ти пощата, Браян.
- Благодаря.
Не е зле. Тези пирати са знаели как да живеят.
Страхотно е.
Какво има, Браян?
- Не е трябвало да ми връщат парите.
Данъчните искат да им върна 5,000$. Могат ли да го направят?
Те са правителството. Могат всичко.
Защо лошотиите се случват на добрите?
- Какво ще правя?
Хакет, ако искаш да оспориш това, ще ти пратя адвоката си.
Знае всички вратички и не се страхува да ги ползва.
Дай ми номера му.
- Няма право на обаждания,
но можеш да го посетиш в петъците между 2:00 и 5:00 часа.
Джо, дали би могъл...
- Няма начин.
Сам се забърка. Можеше да си по-разумен, но го провали.
И аз искам да си купя Ферари, но знаеш ли защо не го правя?
Защото ги няма в кафяво?
Джо, исках да ти кажа, че вторник съм на зъболекар,
но до 11:00 ще съм готова.
- Хелън, не знам за какво говориш,
но вторник съм на бейзболен мач.
- Знам. Нали ще ходим заедно?
Не. Ще водя Нанси Флечър.
Джо, забравяш нещо. Аз ти дадох билетите.
Като подарък.
- И...
Благодаря.
И отиваме заедно.
- Разбрах защо се бъркаш.
Когато ми даде билетите бяхме двойка.
- И?
Когато бяхме двойка, да кажем, че бяхме първо ниво.
При билети на първо ниво, вземаш приятелката си.
Но когато не сме двойка и отидеш на второ ниво... Ниво "само приятели"...
мога да избера, когото искам от второ ниво и да го взема със себе си.
И аз избрах Нанси Флечър.
Ела до второ ниво, за да ти кажа как стоят нещата.
Имаме места на първия мач на Фенуей Парк,
точно зад скамейката на Ред Сокс. Р. Клемънс ще е на ръка разстояние.
Няма начин билетите да отидат при мацка, която не знае разликата...
между първа и трета база.
Повярвай ми, знае я.
Фей, ще си оставя тук багажа.
Но полетът ти е довечера, а този до Италия в полунощ.
Знам, но не ми се рискува. Мразя да изпускам полети.
Ти си като втория ми мъж. Винаги гледаше да подранява.
Караше ме да оправям багажа поне три дена преди полет.
Настройваше алармата за 5:00 и с часове идвахме по-рано на летището.
Още ми е смешно, като го спомена като "последният" ми съпруг.
От къде да си взема пътнически чек?
- Отиди при Браян.
Обади се, че е почнал работа в банка,
за да се изплати на данъчните.
Винаги успява да се приземи на крака.
Всеки друг ще намери работа като общак, но не и брат ми.
Г-н късметлия е успял да се уреди на работа в банка. Можеш ли да повярваш?
Трудно.
И това ако не е Барни Файф?
Добре, Рой.
- Утре, първото нещо,
което ще направя е да сложа парите си в банка, за да спя спокойно.
Супер.
Трябва ми помощта ти, заради новата работа.
Разбира се, полицай Хакет.
Глазираните понички са кръгли, а бутерките са дълги и извити.
Имах предвид с графика. От банката ми дадоха още часове.
Вече ще мога да вземам само нощните и сутрешните полети.
Знаех си, че твоят проблем някак си ще стане и мой.
Нямах други опции. Другата работа беше да се облека...
като стрида и да се треса пред рибарския ресторант.
Миналото лято го работих това. Децата ме замеряха с бисквити
и ме хвърляха от кея.
Какво си ме зяпнал, господинчо?
- Аз ли? Нищо.
Каса ли чакаш да се освободи?
А това какво е според теб?
За да ми се посмеете ли сте дошли?
Идвам да си взема чека от пътуването до Италия.
Аз просто ще правя депозит.
- А аз... За какво бях тук?
Смейте се, колкото искате. Само не спирайте опашката.
Браян, ще можеш ли да отвориш трезора, за да видя парите?
Не мога, Лоуел. Не ми дадоха ключ.
- Ами тези какви са?
Някакви, които намерих у дома, за да дрънчат като треса колана си.
Яко.
И това ако не е по-големият брат,
който не спира да ме подкрепя?
- Извинете, полицай. Познавам ли ви?
Каза ли на Нанси, че няма да отиде на мача?
Отивам на мача.
- Да.
Уредих ти място. Не ме питай колко струва.
Ето, наслади му се.
- Аз вече си имам билет.
Просто вземи билета, Хелън. Така всички ще са доволни.
Сектор 52, ред "П", място 12...
БДВ? Какво е "БДВ"?
Идва от латински и означава отлични места.
На твоя пише ли го?
- Разбира се.
Означава "Без добра видимост". По-добре го гледай по телевизията.
Не спирай опашката, приятел.
- Купих места зад скамейката,
а очакваш да стоя зад пилон? Забрави.
Не знам дали палката и пистолета са измислени от един човек.
А дали е имал нещо общо с фибите за коса?
Замръзни! Всички на пода! Веднага!
О, Боже.
- Не мога да повярвам, Браян.
Най-накрая ми се сбъдна желанието.
- Искал си да те оберат?
Не, да срещна Никсън.
Ти, с униформата, ще имаме ли проблеми?
Аз? Аз съм шофьор на автобус.
Къде отидоха тези деца? Ще вървя.
- Стой!
Шофьор на автобус? Обясни това.
- Пълно е с бунтари.
На земята!
- Лягам.
Не мога да повярвам, че оръжието ми го взе човек с лъскави обувки.
Ако се измъкнем живи, отивам на мача.
- Скъса си възможността.
Знаеш ли колко платих за билета?
- Да. Една десета, отколкото аз.
Вие двамата! Млъквайте!
- Знаех, че така ще стане.
Ще си изпусна полета.
- Спокойно. Всичко ще е наред.
Слушай приятеля си. Не искам никого да нараня. Само искам парите.
Ще мине по мед и масло, ако съдействате.
Не мога да повярвам, че няма да ми дадеш билета.
Ще млъкнеш ли? Обират ни!
- Мен вече ме обраха. Ти си същият.
Добре, ще заведа теб. Доволна ли си?
А сега извадете ценностите си. Бижута, часовници, портфейли.
Не, какво правиш?
Билетите са вътре.
- Хелън, не си струва.
И се наричаш бейзболен фен?
Да ме уволнят, заради този обир?
Аз ли съм виновен, че не са ги обирали от 1774?
Дядо ми винаги казваше "не влагай повече,
отколкото можеш да си позволиш". Не.
Явно беше "Не залагай повече, отколкото можеш да си позволиш".
Не, дядо не беше комарджия. Не пиеше много,
защото, когато прекали почва да повръща.
Явно е било "Не пий повече, отколкото можеш да си позволиш".
Благодаря, че ми го изясни.
- А това баба ми ми го казваше.
Не. Казваше "благодаря, че ми го изчисти."
Прибирай се, Фей.
- Може би ще се прибера.
Джо, кога тръгваме? Не искам да изпускам връзката от Бостън.
Спокойно, Антонио. Имаш време. Браян, поеми го ти.
Нали те уволниха от банката?
- Ще си взема куфарчето.
Дойде време да ви кажа до нови срещи.
Много ми е трудно.
- До скоро. Приятно изкарване.
Такова ще е. Никога не е лесно да се сбогуваш.
Лек полет.
- Благодаря.
Знайте, че при всеки изгрев, ще поглеждам на запад,
към приемния ми дом Америка,
и към вас, приятелите, които ме приеха и се отнасяха с мен...
За Бога. Дороти си тръгна по-бързо от Оз.
Чукни три пъти с токче в земята и се разкарай.
Браян, кога ще стигнем до Бостън?
- Спокойно. До 25 минути ще стигнем.
А и полета ти за Италия е след няколко часа.
Къде по-точно ще ходите?
- Равело, Южна Италия.
Бил съм там. Страхотно е.
Знам. Отивам за месец при нашите.
- Месец? В Южна Италия?
Късметлия.
Ще мине по мед и масло.
Антонио, ще дойдеш ли за малко?
Не се панирай, но мисля, че този ни обра в банката.
О, Боже!
- Има логика, нали?
Трябва някак да напусне острова. Само да можехме да се убедим.
Мен ме устройва мистерията.
Не и мен. Виж, не се панирай. Карай за малко самолета.
Какво?
- Трябва да му видя обувките.
Само тях огледах добре.
- Не знам как...
Спокойно. Само дръж носа изправен.
- Нос? Какъв нос? Къде е той?
Браян моля те. Помощ.
- Студент. Първенец в класа.
Проверявам дали личните вещи са поставени под седалките.
Изискване.
О, Боже. Какви прекрасни обувки.
Няма как да сбъркаш с такива.
Винаги на мода, издръжливи. Такива обувки се набиват на очи.
Такива обувки казват "знам кой съм и не ме е страх да те застрелям".
Познах те. Ти си охраната. Мърдай.
Мислиш, че ще се измъкнеш? Вече съобщих на властите в Логан.
Така ли? Кога?
- Не е проблем,
защото кацаме в полето. После разбивам радиото и двигателя,
погрижвам се за вас и заминавам.
- Можем сами да се грижим за себе си.
Млъквай. Вчера охрана в банка, а днес си пилот.
Работа ли не можеш да задържиш?
- Благодарение на теб.
Какъв загубеняк.
След като го споменаваш,
наистина се провалям във всичко.
Изключиха ме от Принстън.
Бях в НАСА, и там не успях. Цял живот съм така.
Злепоставям брат си, подвеждам приятелите си.
Безполезен съм.
- Много важно.
Знаеш ли? Спирам да хленча.
Мога да направя нещо. Отчаян акт, който да изкупи греховете ми.
Мога да те спра и да избавя две нещастни души от страдание.
Какво правиш?
- Напускам света и идваш с мен.
Не може ли първо да ме оставиш?
- Полудя ли? Спри.
Искаш да ме застреляш? Давай.
- Браян, на 300 метра сме.
Блъфираш.
- Стреляй. Правиш ми услуга.
240 метра.
- Ще съм мъртъв,
още преди да стигнем водата.
- 180 метра.
Ти си откачен!
- Така е. Много съм откачен.
Браян, 120 метра. Издигни ни.
Ето, вземи оръжието. Само не ни убивай, моля те!
Добре, косматко. На земята.
Явно ще успея да си хвана полета.
- Трябва да обърнем и да го предадем
на полицията в Нантъкет.
- Предпочитам на тази в Бостън.
Оръжието е в мен.
- В Бостън да бъде.
Стига, Джо. Не бъди злобен.
- Защо? Няма справедливост.
От банката дадоха на Браян голяма награда, изплати се на данъчните,
и му останаха $2500. Аз изгубих билетите за бейзболния мач,
и имам да сменям стъкло, защото Антонио го сърбял пръста.
Поне Браян те е послушал. Отворил си е спестовна сметка.
Какво мислите? Тези 2500$ ми стигнаха за първа вноска и да си взема...
и този як екип. Искаш ли да те повозя, захарче?
Разбира се.
- Знаеш ли кое е най-якото?
Ще ходя на мача.
- Какво?
Полицаите намериха два билета в обирджията и ми ги дадоха.
Искаш ли да отидем?
- И още как.
Аста ла виста, бейби.
Джо, ще ми подадеш ли една сода?
Не те ли боли, когато го правиш с главата си?
Превод: -=GrInD=-