Wings - Season 3 (1990) (Wings (1990) - S03E18 - Take My Life, Please (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите

Wings - Season 3 (1990) (Wings (1990) - S03E18 - Take My Life, Please (480p DVD x265 Silence).srt)
Нещо против, ако седна отпред?
Не, давай.
- Благодаря.
Извинете, вие не сте ли...
Да, аз съм.
Наистина сте Оливър Норт?
До колкото си спомням, да.
Какво ви доведе на този полет?
- Тъкмо написах книга...
и отивам да раздавам автографи. Част от промотирането й е.
Чух за нея. Щях да си я купя, но... Само да имах едно издание,
което да подпишете...
- Почакайте. Нося една със себе си.
За кого да напиша?
- Просто, за Браян,
най-добър приятел и страшен пилот.
Добре. Заповядайте.
- Благодаря.
Кажете...
Ще остане между нас...
Смятате ли това, което правите за незаконно?
Нямаше да го правя, ако го смятах за такова.
Преди мислех така, мисля го и сега.
Имах предвид за химикала от хотел Риц в Бостън.
Нямам спомен от къде го имам.
Добър сте. Добър е, нали?
Всички, направете път за новата Хелън Чапел.
Какво стана със старата?
- Някой я е увил в кутия за кекс.
Какво е това яке?
- Направих първата си продажба...
като брокер на имот за Бони Дон.
Отне ми четири месеца, но сега мога да нося сакото на Бони Дон.
Браво на теб.
- Гордея със себе си.
Усещам, че мога да продам всичко. Всички се опитваха да продадат...
мястото на Дъфи, но само аз успях.
- Дъфи се мести. Супер.
Всеки път като мина покрай тях, той само крещи и ругае.
Милият старец? Шегуваш се.
- Понякога минавам 3, 4 пъти,
за да се уверя, че го чувам правилно.
- Г-ца Чапел?
Г-н Макдугъл. Каква изненада. Всички, това е собственикът...
на Бони Дон недвижими имоти, г-н Лиам Макдугъл.
Г-це Чапел, имаме проблем.
- Вината е ваша.
Можехте да се обадите, за да попитате какво носи.
За къщата на Дъфи. Вярно ли е, че сте обещали на купувачите...
античния полилей да остане в къщата?
- Не трябваше ли?
Г-це Чапел, полилея струва 50,000$.
От поколения е в семейство Дъфи.
Дали няма да им е омръзнал?
- Поради некомпетентността ви,
може да изгубя лиценза си. Вече не може да носите...
Червеното, зеленото, черното, синьо, жълтото, оранжевото и златното.
Съжалявам.
Хелън, добре ли си? Не мога да повярвам, че ти го причини.
Всичко е наред. Бях подготвена. Показаха ни го на клиповете.
Здравейте, хора. Хелън, един съвет. Не дърпай разхлабените нишки.
По-полека. Току-що я уволниха.
- Съжалявам, хлапе.
Не ми е писано да съм брокер, нито да свиря на чело,
или което и да е друго, освен да движа бюфет.
Хелън, може ли да предложа? Направи си тест за работа.
Да, страхотна идея. Определят те с въпроси,
насочващи те към най-подходящата професия.
Приятелят ми може да ни изпрати един. Работи в такава агенция в Бостън.
Нищо не губя.
- Ще видя дали мога да взема един.
Рой, може ли да му дам твоя факс?
- Да. Давай.
Съжалявам за деня, в който го взех.
- Защото искат да го ползват ли?
Не, заради Харви Милбанк. Праща ми факсове със снимки на задника си.
Модерна технология. В един момент този задник е в Провидънс.
После лети и идва през машина в Нантъкет.
Да не повярваш, че Викингите са оцелели с тези малки рисунки.
Хелън, всичко е уредено. Като попълниш теста,
ще получиш поне две насоки за работа.
- Рой, за малко да забравя.
Имаш факс. Прилича на голямо число три.
Виждали ли сте Антонио?
- Не още.
Каза, че сутрин ми излиза резултата. Нямам търпение да го видя.
Очаквам да доведе до нещо. Сутринта се ококорих в 5.
Ръцете ми трепереха и се разтуптях. Чувствали ли сте се така?
Да. Веднъж, докато гледах телевизия си мислех, че ям бонбонки,
а били хапчета за щитовидна жлеза.
Ако го видите, кажете му къде съм.
Тук, над лепкавия бюфет,
готвейки обичайната холестеролна помия.
Искате ли да чуете специалитета за деня?
Антонио, Хелън те търсеше.
- Трябва да поговорим насаме.
Някой да е чувал за чукане?
- Ще използвам по-висока октава.
Получих резултатите на Хелън, но не знам как да й ги дам.
С виолончелото всичко свърши, не понася бюфета. Ще се зарадва...
на всяко предложение.
- Пишат музикантка или сервитьорка.
Не е проблем. Просто ще променим резултата.
Не можеш да го направиш, защото ще е непочтено.
Фей, нали ме подкрепяш?
- Понякога трябва да сме непочтени.
Да кажем, че си на среща и ме питаш за вратовръзката ти.
Дори и да не я харесвам, ще ти кажа, че е хубава, защото мисля,
че това ще искаш да чуеш.
- Предполагам, че си права.
Харесваш ли вратовръзката ми?
Да. Много е хубава.
Всички ли сме съгласни?
- Не, аз трябва да съм честен.
Вратовръзката не е толкова хубава.
Говоря за това, да подменим писмото. Каква професия да препоръчаме?
Нещо, което Хелън наистина харесва.
- Имаше ли в училище нещо,
от което да се интересува?
- Кексчета.
Не. Какво ще кажете за право? Не посещаваше ли такива курсове?
Добре, уредено е. Фей, промени писмото да пише...
"След обстойно обмисляне, бла, бла,"
"препоръчваме развитие в правото." И добавяме и втория избор...
Джо?
- Побързай, Фей. Секунда, Хелън.
Какво става тук?
- Обличаме се.
За това се сетих. Не съм добра под напрежение.
Побързай, Фей.
- Какво да сложа за втори избор?
Каквото и да е, само побързай. Идвам, Хелън.
Здравей, Хелън.
- Какво става тук?
Сравняваме белези от операции.
Получих резултатите ти от теста.
- Страхотно!
Не мога да повярвам! Интересно.
- Какво е?
Вижте. Пише, че трябва да е адвокат.
Не е ли вълнуващо?
- Да, но другото ми е интересно.
Погледнете. Комедиант.
Комедиант?
Най-малко бих предположила за това.
И аз. Странно е, но има логика.
Харесвам представленията, а и имам добро чувство за хумор.
Все пак е наука. Не ги избират тези неща, ей така от нищото.
Да, но пише и адвокат.
- Адвокат? Скука.
Това е нещо, което да ми е забавно. Прибирам се да мисля представление.
Хелън, не е ли прибързано?
- На мен ми прилича на родилен белег.
Харесва ми! Забавна съм.
Хора, вижте какво е залепено из всеки стълб в града.
"Петък вечер, комедийния дебют на г-ца Хелън Чапел в Клуб Кар.
А аз реших, че забавата свърши след спирането на подхвърляне на джуджета.
Очаквах това с комедията да отшуми.
- И аз.
Наистина си мисли, че е забавна.
- Чу ли й шегите сутринта?
Не можем да я оставим пред публика. Трябва да й кажем истината.
Чу ли онова за глупавата блондинка? Аз да, но не го разбрах.
Идва Шеки Чапел.
- Видели сте флаера ми.
Вълнуващо, нали?
- Да. Хелън, седни за малко.
Браян има нещо да ти каже.
- Разбира се, Браян.
Какво има, шега ли? Знаех, че така ще стане.
Всеки мисли, че може да е комедиант.
Относно теста ти за работа.
Като видяхме резултата...
Малко го променихме. Нали, Джо?
- Да. Виж...
Писаха ресторантьорство или музика. Затова те насочихме към нещо,
което повече ще харесаш - право. Само, че не избра него,
а онова, което написахме набързо.
Мислите, че не трябва да съм комедиант?
Джо мисли така. И мисля, че и аз съм на неговото мнение.
По-добре да го чуеш от приятели, отколкото от публика с непознати.
Добре, че ви имам.
Първо ме пазите от лошите новини.
После ми казвате какво да работя.
А когато избрах нещо вълнуващо, ми казвате, че не съм добра в него.
Точно вие ли ще ми давате съвети,
относно нечия кариера. Г-н съсипвам всичко, което пипна,
и г-н авиолиния с един кон.
Знаете ли? Не сте нищо повече от автобусни шофьори в небето.
Това си беше забавно. Не ми казвайте, че не съм забавна,
защото не е вярно. Адски забавна съм.
Да са ви сладки яйцата.
- Нека я е яд. Поръчахме палачинки.
Лоуел, искам да седнеш и да слушаш, сякаш не ме познаваш.
Искам да добия представа какво да очаквам петък в клуба.
Здравейте, казвам се Хелън...
- Долу от сцената, скитнице!
Не си забавна.
Баба ми е по-забавна от теб.
Лоуел.
- В клуба са само такива.
Искам да си подготвена.
- Просто ми кажи кое е забавно.
Добре. Само да кажа, че баба ми не е по-забавна от теб.
Въпреки, че се смеем на деня на Благодарността, като скрие
стъкленото си око при маслините.
Здравейте, казвам се Хелън Чапел. И съм комедиант.
Много забавно, г-не. Вече съм права.
Казвам ви, не е лесно да си нисък. Хората винаги те потупват по главата.
Потупвали са ме повече от Рин Тин Тин.
Вече ви омръзва да чувате едни и същи неща като...
"Как е времето долу?" или "Здравей, легнал полицай".
За полицая не ти ли хареса?
- Не харесвам шегите...
относно шофьорската безопасност.
На мен ми хареса.
- Какво правиш тук?
Или дойде да ми се посмееш? Защото нека ти кажа, господинчо.
Само ми трябва някой да ми се смее.
Тогава ще се връщам на работа.
Слагам нов двигател на самолета на Джо.
Знаете ли колко механици са нужни, за да сложат нов двигател?
Не. Колко?
- Двама.
Но Джо казва, че съм късметлия, че имам работа.
Виж, Хелън...
Идвам да се извиня.
- Всичко е наред.
Ако това с комедията те прави щастлива, тогава го направи.
Не знам, Браян. Какво ми е?
Смешките ли, подхода ли, представянето ми ли?
Да.
Просто темата не е правилна.
- Нека си го признаем.
Избирам само лоши професии.
- Добре, нека това е твоята тема.
Провалите са класика в комедията. И няма да спре кариерата ти.
Само се замисли. Беше дебела,
гаджето ти те заряза. Кариерата ти като музикантка е направо фарс. Още?
Достатъчно, Браян.
- Наистина. Добра насока е.
Говори за житейска болка. Болката е забавна.
Мислиш ли?
Още трябва ли ти?
Сега ти трябва нещо като рекламен трик.
Нещо като отличителна черта. Джордж Бърнс си има своята пура.
Джак Бени - своята цигулка. Виж. Почакай, почакай.
Виолончелото ми?
- Защо не?
Добре, гледай.
Добър вечер, дами и медузи. Аз съм Хелън Чапел,
а това е моето чело... Челси.
Казвам ти, страшна реклама е.
- Може да има нещо забавно в това,
да свиря на чело. Поне на всичките ми прослушвания мислеха така.
Това е добро. Сигурно имаш безброй истории с челото.
Когато майка ми ме заведе за пръв път в музикалното училище.
Влязох с челото, и учителят ми каза "Ще имаш ли енергия да влачиш...
тази тежест всяка събота?"
- Отвърнах й "Да, г-жо."
А тя каза "Говорех на майка ти".
Казвам ти. Това е чиста комедия.
Наистина. Просто работи около нея. Виж какво ще излезе.
Добре. Благодаря, Браян. Сега ще трябва да се прибера,
и да изкарам цялата потисната болка за последните 20 години.
И това беше добро.
И първият канибал казал "Да ти подам ли ръка?".
А другият казал "Благодаря, вече ядох.".
Ехо. Това включено ли е?
Какво ще кажете да го изключите?
Рой, това не е много мило.
- Стига. Не струваше.
Аплодисменти за Томи Мароко, дами и господа.
Томи Мароко. А сега си починете от този смях...
и се подгответе за следващия ни комедиант.
Почти дойде реда ти. Добре ли си?
- Да, защо?
Без сухота в устата, световъртеж или коремна болка?
Хелън няма защо да е притеснена.
- И двамата ядохме от пилето.
Чудех се дали и нея ще засегне.
Хелън, ако си притеснена, прави като мен, когато говоря в моя клуб.
Поемам пет глътки въздух и една глътка с шнапс.
Или беше една с въздух и пет...
Ето защо се смеех всеки път, когато казвах Балзак.
Не се тревожи, Фей. Горе постоянно се сковават.
Но нямат това, което аз имам. Своята отличителна черта.
Пригответе се за следващия ни комедиант. Аплодисменти за...
Г-н Джим Таваре.
О, Боже.
Добър вечер. Казвам се Джим, а това е Бетци.
Ще ви изсвиря музика, обхващаща няколко века. Дано имате време.
Бетци иска първо да направи няколко от своите имитации.
Започвайки с "човек отрязва дървен крак".
Хелън, добри новини. Публиката явно харесва шеги за струнни инструменти.
С Бетци сме много близки. Но предният ден я хванах да чете тази помия.
Този е страхотен.
Ако харесвате такива неща, а аз ги харесвам.
Обучен съм в класическата музика. И да оправдая това, ще ви поднеса...
нещо, което научих в Академията, Сюита номер 25 на Бетовен. Румсървис.
С това ви пожелавам лека вечер. Благодаря.
Г-н Джим Таваре, приятели.
Какво забавно и оригинално представление. Какъв край на вечерта?
Извинявам се. Остана още един. Дами и господа, Хелън Чапел.
Тук ли е Хелън Чапел?
- Хайде, Хелън. Трябва да излезеш.
Не и, докато не си тръгнат всички.
- Направи си представлението.
Това ще ги накара да го направят.
Превод: -=GrInD=-