Wings - Season 3 (1990) (Wings (1990) - S03E17 - Das Plane (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
Болницата в Нантъкет събра 15,000$.
Страхотно. Ще могат да вземат машините за детското крило.
О, да. Машината за бонбони е на поне 30 години.
Рой, не ми се вярва, че си посещавал децата в болницата.
Не съм. Просто е срещу киното, а там паркингът е безплатен.
Джо, благодаря, че подари билет за пътуване със самолет.
Някой наддаде ли за това?
- Да, Карлтън Бланчард.
Старият Бланчард до аудиомагазина. Мислех, че е починал.
Бъркаш се със стария Перкинс. Бланчард бягаше на Мейн Стрийт.
Сети ли се? Бланчард идваше в училище в деня на професиите...
и говореше за света на дървесината. Перкинс идваше всеки ден,
но без никаква причина.
- Джо, не ти казах и най-хубавото.
Г-н Бланчард плати 10,000$ за билета.
- 10,000$?
Шегуваш се. Очаквах 200-300.
- А моето дарение колко спечели?
Старият и надупчен диван ли? Струваше ни 50$, за да го изхвърлим.
Хелън, беше мило, че наддаваше за плетивата ми.
Пак заповядай, Фей. Винаги съм искала покривало за тоалетна хартия.
Беше шапка.
Вярно. Объркала съм се. Шапка. Малка шапка.
Тоалетната ми хартия сега я носи.
Джо, Браян, това е човекът дарил всички тези пари, да лети с нас.
Карлтън Бланчард.
- Човекът с дървесината!
Показваше ни колко е мек бора, забивайки пирони с челото си.
Не си го спомням.
- 10,000$ е много щедра сума.
Буквално са всичките ми спестявания.
- Така ли? Защо ще...
Джо, Джо.
За къде ще искате да летите?
- Лас Крусес, Ню Мексико.
Какво?
- Лас Крусес, Ню Мексико.
Ние сме местна авиокомпания. Не летим до там.
Всъщност според този ваучер, "Сандпайпър", това сте вие,
"ще превози носителя," това съм аз, "навсякъде".
Пише и "в обсега на Сандпайпър".
- Всъщност не пише.
Как мислите, какво правят с парчетата метал, правещи дупки във флейтите?
Ето къде е проблемът. Принтерът го е отпечатал грешно.
Всъщност, това дадох за принтиране.
В "навсякъде в обсега на Сандпайпър" имаше много думи.
Мислиш ли?
- Кога тръгваме?
Г-н Бланчард, допуснали сме грешка. Имаме графици за спазване.
Какво ще кажете, да ви купим билет в търговска авиокомпания?
Големите самолети ме плашат.
- Вероятността да умрете е по-висока
в малки самолети като нашия.
На практика е ковчег с крила.
- Дори това е нашият нов девиз.
Ще го сложа на химикалките ни.
- Вижте, не съм претенциозен.
Ще ви разбера, ако не искате да ме закарате дотам.
А ще остане ли дарението ви за болницата?
Няма да е много честно да дам толкова пари, и да не ме закарат,
нали така? Защо просто не си поговорите?
Ще пия едно кафе ето там.
Джо, нали ще го направиш?
- Не мога, Фей. Много ще загубя.
Трябва. Болницата има нужда от тези пари.
Добре, нека да помисля. До Ню Мексико са поне 2000 мили.
Ако си поделим полета, и спрем само за гориво, ще загубим само ден.
Как са ни утрешните резервации?
- Всъщност утре са много малко.
Вземаме Лоуел в случай на аварии и на сутринта тръгваме.
Няма да се получи.
- Защо?
Утре съм на подстригване.
Извинявай. Да си погледнем графиците,
за да го паснем с твоя график!
- Ще можете ли? След това...
ще съм по-приятна компания за летене.
Хайде, сигурно имаш представа. Работиш тук.
Г-не, наистина не знам колко тежи тази сграда.
Добре, ами на този въпрос? Ако кучетата се потят с езиците си,
за какво са им мишниците?
Не знам. Ще проверя.
Имам котка.
Добре, г-н Бланчард, ще ви закарам. Ако сте съгласен,
Тръгваме утре в 8 сутринта?
Супер е. До утре.
Джо, нямаше как да не ви чуя. Вземете ме с вас.
Винаги съм мечтал да видя Америка. Ще бъда тих и като невидим.
Колкото повече, толкова по-весело.
Благословен да си, Джо.
- Ще си купя нисконатриева храна.
Ще е вълнуващо, да се реете в небето, кацащи от летище на летище.
Колко много ви завиждам.
- Фей, имаме още място.
Ще се радваме да дойдеш.
- 24 часа с Гатанка?
Сигурно си откачил.
И така започна пътешествието ми. Водя си дневник, за да помня...
до живот всичко от това пътуване.
Много се вълнувам. Все пак съм първият Скарпачи,
който не пътува като товар.
Лоуел, държим ли курса?
- Право на него сме.
Навигацията е лесна с пергел Микасони Г-25.
Най-прецизният картографичен уред за определяне на позиции.
Впечатляващо.
- Докато държа това бебче в ръцете,
не мисля, че ще имаме проблеми.
Стигнахме ли?
- Дори час нямаме още във въздуха.
Още колко часа ще ни трябват? Един? Два?
Опитай с 11.
- Щеше да е хубаво да го знаем,
преди да тръгнем.
Карлтън, така и не каза. Какво има в Ню Мексико?
Там живее брат ми. Малко се отчуждихме.
От 50 години не си говорим.
Най-дългият ни период с Джо е 6 години.
Но беше качествено.
Баща ми ми завеща един часовник.
Прекрасен инструмент, който оценявам, откакто нося панталони.
Но брат ми, Милфорд, го открадна, още преди да изстине тялото му.
И оттогава не си му проговорил?
- Малко си пада инат.
Но реших, че трябва да сложим край на тази глупост.
Така не се живее. Въобще не се живее така.
Лоуел, сега къде сме?
- Според изчисленията ми...
Намираме се точно тук.
Преди следващите ти изчисления, накисни пергела в алкохол.
На мен ми изглежда, че сме над Ланкастър Каунти.
Ако е така, с времето сме добре.
- В пътеводителя ми пише...
че тук е домът на крайните Амиши, отхвърлящи модерното общество,
за сметка на старомодния си и старовременен начин на живот.
Само защото са различни, Амишите често стават цел на подигравки.
Фрази, които да избягвате: "Как е, брадатко",
"Какво става, г-н Без копчета."
Изглежда долу има някакъв мост.
От какво ли е направен?
Не знам.
Може би цимент?
Неделя следобед,
колко коли очакваш да минат над този мост?
Не знам.
- Ако те ухапе маймуна,
какви лекарства трябва да приемеш?
Не знам.
Може би Джо знае.
Много въпроси задаваш, Карлтън?
- Майка ми винаги казваше,
че не съществуват глупави въпроси.
Защото не си я питал за маймуната.
Браян, събуди се! Какво става?
Губим гориво и височина!
- Спях. От къде да знам?
Трябваше да управляваш самолета!
- Боже, всички ще умрем!
Мейдей, мейдей.
- Зарежи това.
Просто ми намерете място за кацане?
- Човече, тъмно е.
Това долу поле ли е, или езеро?
- Добре е. Виждам път.
Стигнахме ли?
- Не!
Добре. Пригответе си. Пригответе се за аварийно кацане.
До тук с "босия" Джо.
Официално е.
Нямам представа къде сме.
Царевицата е висока, колкото слон.
Бих казал, че сме в Айова.
- Това е Оклахома, идиот.
Може да съм идиот, но не аз съм стъпил в кравешки изпражнения.
Не намирам признаци за живот. Някакви признаци от Антонио?
Не и след като отиде на пътя. Няма ли да е готино,
ако са го отвлекли извънземни? Все пак, тук се е случило.
Царевично поле в Айова.
- Не сме в Айова.
Добре. Стинки мисли, че сме в Оклахома.
Приземихме ли се?
- Не, разбихме се,
а Рая изглежда много разочароващо.
Какво е положението, Лоуел?
- Не ми се иска да го казвам,
но горивният ни маркуч е скъсан.
- По дяволите!
Браян, преди да тръгнем ти казах да го смениш.
5 човека можеше да умрат, заради теб.
- Погрижих се. Казах на Лоуел.
Върху Лоуел ли прехвърляш вината?
- Виж, аз го видях да го сменя.
Джо, сложих нов. Просто се е разкъсал.
Сложили сме кофти маркуч. Случва се.
И сега какво?
- Ами за начало, да се извиним?
За кое?
- Че напразно ме обвини.
По принцип все си виновен, и затова така предположих.
Сега ще ми се извиниш ли?
- Ако не беше объркал ваучера,
нямаше да сме тук.
- Разбирам какво става.
Аз съм прав, а ти не. Трудно ли е?
- Няма да го кажа.
Напротив.
- Заплашваш ли ме? Много се уплаших.
Ще ме буташ, защото си по-голям ли?
Уплаших се.
- Дръж се като зрял.
Не ми пипай лицето?
- Държиш се като дете.
Стинки.
- Празноглавчо!
Страхотно! Сигурно са извънземните.
Покажете им, че сме дружелюбни.
Джо, ще обясниш ли на добрия човек с оръжието,
че не съм либийски терорист?
- Какво правите на земята ми?
Имахме проблем с двигателя. Трябваше да кацнем аварийно.
Ще платим за щетите по царевицата.
- Да ги виждам, Муамар!
Вижте, трябва ни само нов горивен маркуч,
и до няколко минути излитаме.
Знаете ли от къде можем да си вземем?
- Не.
Но можем да направим размяна.
Джо, каквото и да правиш, не ме включвай към сделката.
Час 23, доживях още един изгрев.
В замяна за нов горивен маркуч, Джо се съгласи да занесе пилета...
до сестрата на фермера в Мисури, зърно на брат му в Луизиана,
картофи на леля му в Тенеси, и прасе на голям мъж в Тексас,
чието име няма да спомена. Като сменихме маркуча...
потеглихме отново за Ню Мексико. Уморих се да пиша дневника,
но не спирам от страх, старецът да не продължи да ми задава въпроси.
Мразя го.
Знаеш ли какво си мисля? Като се върнем в Нантъкет,
всеки трябва да поеме по своя път.
- И преди съм го чувал.
Този път сериозно. Не се получава. Сандпайпър, да сме под един покрив.
Нещастни сме. Така ще си помогнем.
- Това ли искаш?
Дадено.
- Веднъж да сме на едно мнение.
Добре, затегнете коланите. След пет минути,
кацаме в Лас Крусес, Ню Мексико.
Защо ще спираме в Лас Крусес?
За да посетиш брат си.
- Брат ми?
Брат ми живее в Рок Спринг, Уайоминг.
Не, брат ти живее в Лас Крусес, Ню Мексико.
Разбирам от къде идва объркването.
Брат ми живееше в Лас Крусес,
но вече от години живее в Рок Спрингс.
Това е. Казахме Лас Крусес. Заведох го. Сега го връщам обратно.
Може да съм казал Лас Крусес, като съм имал предвид Рок Спрингс.
И преди съм се бъркал за това.
Но това може да е последната ми възможност да видя брат си,
а стигнахме дотук.
Лоуел, колко е до Рок Спрингс? Този път не ползвай пергела.
Добре, Джо.
Сега какво?
- Порязах се с хартия.
Час 27. Не знам как Джо ще приземи самолета...
на заледената писта...
но има пълното ми доверие.
На брат си Алберто завещавам таксито и костюмите си.
Ако спрем да се пързаляме, преди да ударим цистерната с пропан,
Карлтън ще осъществи тази среща.
- Карлтън, сигурно си развълнуван?
Карлтън?
Не помръдва.
- Не ми казвай.
Нали не мислиш, че е...
Тук сме, Карлтън.
- Лас Крусес?
Не, Рок Спрингс.
Брат ми живее в Лас Крусес, Ню Мексико.
Какво?
- Шегичка. Благодаря за събуждането.
Това ли е брат ти?
Да, това е Милфорд.
Годините не са били благосклонни с него.
Явно не е пил като теб от фонтана на младостта.
Пожелайте ми късмет.
- Късмет, Карлтън.
Успех, Карлтън.
Какво ли ще си кажат след 50 годишна раздяла?
Виж, просто се гледат.
- Толкова е тъжно.
От една утроба и са като непознати.
И всичко заради спор за един часовник.
Така ли ще стане и при нас, Браян?
Ще се превърнем в старци, които 50 години няма да си проговорят?
Имайки предвид твоя стрес и моята страст към пърженото,
не мисля, че ще доживеем толкова.
- На практика само ние си останахме.
Не ми го натяквай.
- Толкова ли сме инати?
Колко тези два старчока?
- Не знам.
Извинявай. Прав беше. Сбърках.
Да започнем на чисто?
- Като заговорихме за това,
и двамата не сме се къпали от два дена.
Вижте, прегръщат се.
Трогателно е.
Пътуването си струваше.
Явно са много щастливи,
щом толкова дълго се прегръщат.
Сега се прегръщат и на земята.
Не мисля, че се прегръщат. Мисля, че се бият.
Карлтън го удари в бъбреците.
- Връща се към самолета.
Казах всичко, което имам към този кучи син.
Какво чакаш? Излитай!
- Почакай. Не разбирам.
Плати $10,000, само за да пребиеш брат си?
Не само. Но и да си взема часовника.
Почакай малко. Това не е часовникът на татко.
Като се замисля, Милфорд няма и червена коса.
Може наистина да е бил в Лас Крусес.
Превод: -=GrInD=-