Wings - Season 3 (1990) (Wings (1990) - S03E15 - This Old House (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
Какво беше това?
- Уча италиански от касетка.
Лятото мисля да ходя до Венеция?
- Ще ходиш до Италия?
Защо не? Чух, че е красив град.
- Такъв е.
Освен случващото се с пуйките.
- Какво имаш предвид?
Какво се случва с пуйките?
- Пуешки червеи.
Карат ги да се пенят. Не е кой знае какво.
Атакуват ли те, риташ ги във водата.
Има дни, в които риташ около 30, 40 пуйки до обяд.
Страшна гледка. Безброй пуйки се носят под мостовете.
Пенят се, подуват се и миришат.
Мисля първо да видя Америка.
Не знаех, че има пуйки във Венеция.
- Няма. И така искаме да остане.
Водещата новина, бурята продължава да бушува по атлантическото крайбрежие.
В Нантъкет, където положението е най-лошо - наводнения,
прекъсване на електричество, ветрове, превърнаха острова в кошмар.
Лодки по бреговете, откъснати домове и наводнени улици.
Затварянето на летището осуети бягството на хората от острова.
Още ли няма ток, Рой?
- Томас Едисън има рожден ден
и даваме на крушките почивка.
Рой, сарказмът е най-ниската форма на хумора.
Въпреки, че беше добро.
- Фей, какво казват от кулата?
Още не дават да се лети.
- Не съм изненадан.
Не помня по-силна буря от тази. Ветровете достигат 130 км/ч.
Добре, че по-лошото мина.
- Знам, че преди да умра,
ще съжалявам, че вчера си освободих папагала. Видях го да лети, но назад.
Поне самолетът ни е в хангара.
Ами ти, Рой?
- Аз изгубих един.
Съжалявам! Това е ужасно.
- Не е. Беше стар,
а застраховката ще го покрие поне два пъти.
Това ме подсеща да се обадя на майка си.
Заради тока, всичко в хладилника ми е развалено.
Сигурна ли си? Нека да опитам.
Това е хубаво. Мидена супа, нали?
- Не, бита сметана.
Като си почнал, ще опиташ ли и това?
- Добре.
Хубава тапиока.
- Не, лоша майонеза.
Как е лодката ти, Лоуел?
Бурята я качи на брега. Сега е на паркинга в една гимназия.
Извинявай, но е забавно. Лодка на паркинг.
На мен не ми е. Там ядях, спях, смях се, плаках, правех любов.
Не могат ли да я поправят?
- Говорех за паркинга.
Здравейте.
- Здравей, Антонио.
Здравейте. Карах из острова. Не съм виждал подобно нещо.
Откъснати дървета, изтръгнати морави, прекършени огради.
Звучи ужасно.
- И това само, за да остана на пътя.
Доста е ветровито.
- Опитай това. Трябва да е гранясало.
А видя ли някакви щети по имотите?
- Да, отнесен покрив на 42 Бийч Роуд.
Изгубен комин на 58 Ойстер Понд,
а на 427 Мадакет Уей загива.
- 427 Мадакет Уей?
Какво е станало 427?
- Океанът ерозира земята около нея.
Ще пропадне в морето.
- С Браян израснахме в нея къща.
Сбогувай се с нея, Хакет. Не е кой знае. От години стои празна.
Напротив. Това е старата ми къща.
- Аз не хленча за моята от детството.
Защото е заведение за палачинки. Те са даже цяла верига.
Какъв прекрасен ден.
Не ме мразете, защото съм красив. Имам лоши новини.
Къщата над Мадакет пропада.
- За какво говориш?
Морето е на цяла пресечка от нея.
- Не и след тази буря.
Жалко. Стоях повече във вашата къща, отколкото в нашата.
Да отидем да огледаме мястото? И без това нищо не правим тук.
Хелън, какъв е специалитетът на деня. Умирам от глад.
Супа от миди и тапиока. Ето.
Погледнете това място?
- Колко време мина, 15 години?
Най-малко. Странно е да сме пак тук.
- Вярно е.
Сега всичко изглежда по-малко.
- Да. Дори нашата спалня.
Вижте това? Нищо чудно, че пропада. Водата е стигнала до основите.
Жалко, наистина. Тук имаме страхотни спомени.
Помниш ли, когато се нанесохме? Колко щастливи бяхме?
Браян, Джо, елате. Не искате ли да видите новия си дом?
Защо трябваше да се местим?
- Забавно ни беше в старото жилище.
Приятелите ни бяха там.
- Много харесахме къщата.
Глупава къща.
- Имахме страхотна стая.
Изчакайте да си видите стаята.
- Защо не можем да имаме отделни?
Защото другата стая е за леля Сара.
- Винаги имахте гости роднини.
Винаги съм мразел леля Сара. Мирише на пластилин.
Ето и най-хубавата част. Океанът е на минути пеша.
Хубаво е, нали Джоуи?
- Близо за удобство,
но далеч за безопасност.
- Напомни ми един ден...
да ти разкажа за детството ти.
Помня, когато ви видях за пръв път. Мислех, че е недостойно момиче...
да доближи две момчета.
- Аз съм Хелън Чапел. Да се борим?
Бях в срамежлив период.
- Да.
Леле, дебела си!
Искаш ли да изядеш един, красавецо?
- И аз бях доста срамежлива.
Хайде да не пречим на хамалите.
- Така започна всичко.
Началото на едно дълго приятелство.
Тъжно ми е, че мястото се разпада.
- И аз се чувствам така.
И аз.
- Тази къща е на голям парцел.
Може да я издърпаме някак.
Защо? Вече имаме къща.
- Просто някой трябва да живее тук.
Мястото е страхотно за деца.
- Утре ще я събарят.
Фей членува при историците.
Може да успее да ни спечели някак малко време.
Знаеш ли? Може би си струва опита.
- Знаете ли още какво?
По-добре да побързаме.
Лоуел, надявам се, че нямаш болежки след храната от предния ден.
Не бих казал, че имах такива. Рутината си ми беше обичайната.
Гледах телевизия, свалих си обувките, повърнах, легнах си.
Това ти е рутина? Да повърнеш и да си легнеш?
Да, разбрах, че е най-добрата последователност.
Браян, ето я.
- Фей, Фей.
Ще могат ли историците да спасят старата ни къща?
Не намерихме причина, да я обявим за забележителност.
Рой, а ти успя ли да убедиш съвета?
- Съжалявам, момчета.
Напирах, но накрая гласовете бяха 3 на 2 против вас.
Благодаря, че опита.
- Благодарете на двамата идиоти,
гласували във ваша полза. До утре, екипа за събаряне...
ще са я сринали.
- Защо просто не й пуснеш динамит?
Рой го пази за риболов.
Благодаря.
В селото ми, когато събаряха къща,
хората живеещи в нея отиваха да се сбогуват с нея.
Като да се простиш с любим човек.
Може да ви звучи глупаво.
Не, звучи добре. Ще го направим.
- А споменах ли, че по традиция...
се ходи само с такси дотам?
Казах ли ви, че тази буря съсипва бизнеса ми?
Явно съм.
Всъщност ще е хубаво.
- Дължим й го.
Да се простим с къщата. Дори ще избера шампанско.
Четох такава история. Двама влюбени на самотен коралов риф.
Пиели шампанско и се целували, вричайки се във вечна любов,
докато бурното море ги обграждало, опитвайки се да ги вземе.
Вземи просто шест бири.
Помните ли колко се ядосваше Браян, когато играехме на криеница?
Той се криеше в килера, а ние отивахме да гледаме телевизия.
А аз си мислех, че съм добър.
Наистина се радвам, че дойде, Хелън.
Приятно е да прекараш време с двама скъпи приятеля.
Чух нещо за безплатна бира?
И Лоуел.
- Бутилки и кенчета. Парти!
Драскотините на тавана са още там.
- Татко винаги купуваше високи елхи.
Ангелът на върха получи гърбица.
А когато си получихме шейните зимата?
- Бяхме на самоубийствения хълм.
Самоубийствения хълм.
- Няма да забравя този ден.
Не могат да ни отнемат спомените.
- Лоуел, ти не беше там.
Тогава дори не те познавахме.
- Явно могат да ги отнемат.
Горе има някой!
- Може да е някой скитник.
Кой е там?
- Аз съм, Рой.
Рой, слизай. Горе има скитник.
Рой, какво правиш тук?
- И аз бих ви попитал това.
Утре ще събарят това място.
- Погледнете!
Ограбва съоръженията.
- По-правилно е рециклирам.
А и просто пазя околната среда. Океанът ще погълне тази къща,
а така някой делфин може да се задави.
Бира. Може ли?
Вземай.
- Добре.
Пак те изпратиха в стаята?
- Нашата стая.
Връща много спомени.
- Да.
Тук започна всичко! Кой да предположи, че двама братя
ще тръгнат към света, за да приключат...
основно размотавайки се?
Какво правиш?
- Търся си тайника. Да.
Имал си си скривалище?
- И още как. Ето го.
Какво е?
- И да, още е тук! Ети ги.
Стига бе. Имал си списания Плейбой по време на впечатляващото ми детство?
И си ги криел?
Мис Септември 1971.
- Кристъл Смит.
Помниш това име от 20 години?
- На 20, завършила университет...
в Канзас, бивша танцьорка от Радио Сити Мюзик Хол.
Малко ми е смътно за това, но помня,
че я отблъскват груби мъже и войните.
Знаел си за тях?
Не, четях тези на татко.
Какво друго имаш там?
- Нищо друго нямам.
Какво е това?
- Нищо. Да слизаме долу.
Капитан Кенгуру?
Писма, които писах до к-н Кенгуру, които трябваше да изпратиш.
Просто те предпазвах. Големи глупости има в тези писма.
Всяка сутрин го гледах, и чаках, и се надявах, че ще спомене
в ефир някое от тях, или че ще ги сподели с г-н Зелен или Зайо,
което така и не направи. Вече знаем защо.
Чувствам се като глупак. Срещнах го в Ню Йорк и му показах среден пръст.
Преживей го, Браян.
Скоро след това бях разочарован и станах циничен.
Моят герой ме подведе.
А това предателство положи началото на проблемите ми с държанието.
Неспособността ми да се отдам изцяло на всичките си начинания.
Заради писмата ли отпадна от НАСА?
Дано си доволен.
- Опитвах се да те предпазя.
Винаги съм се опитвал, а ти дори не го разбра.
Защо мислиш нарисувах линия в стаята?
- За да стоя в моята половина,
и да не играя със самолетите ти.
- Да не чуваш караниците на нашите.
Спокойно. И оттук ги чувах. До самия край.
Когато мама си тръгна, аз я чаках да се върне на прозореца,
но знаех, че това никога няма да стане.
Джо, какво правиш?
- Нищо.
Чакаш мама да се върне, нали?
- Не. Отивай си пиши домашните.
Нали ще се върне?
- Да, нали ти казах.
Щом ти го вярваш, и аз го вярвам.
И аз не вярвах, че ще се върне.
Веднъж видях някой в дневната с нейната нощница.
Толкова се развълнувах, докато не осъзнах, че е татко.
Тогава започнаха признаците, че татко умствено не е добре.
Не след дълго го откриха в детски кът...
заспал в обятията на Кмет Сирене.
Какви спомени само събуждаш.
- Кои тогава са хубавите ни спомени?
Нашите постоянно се караха. Мама ни остави, татко полудя.
Това място е кофти.
- Да, глупава къща.
Почувствах се добре.
Прав си! Страхотно е!
Точно това трябваше да направим!
- Прав си!
За пръв път се чувствам добре в тази къща!
Защо кранът за събаряне да ни отнема забавата?
Почакай. Ти си в моята половина.
Какво става?
- Събаряме къщата.
Ще ви помогна. Имам чук и резачка в камиона.
Яко. Плейбой!
Бира, разруха, голи жени.
Напомня ми за 16-тия рожден ден на сестра ми.
Всички, изберете си оръжие и си набележете място.
С топка в къщата ли си играете?
- Не, мамо. Играя на голф.
Джо, пръсти ли виждам по прозореца?
Спокойно, татко. Ще ги махна.
В къщи за резачката играем на камък, ножица, хартия.
Някой?
- Вземай я, Лоуел. Твоя е.
Супер.
Не мога да повярвам, че го правите. Защо мъжете винаги изразяват...
емоциите си с чупене?
- Нека те просветля.
Поне веднъж се забавлявай. Давай.
Прави сте. Забавно е.
Хелън, не всички неща бяха от къщата.
На мен ми е достатъчно?
- Така ли?
Да.
- И на мен.
Добре подредихме това място.
Аз унищожих кухнята.
Победа за всички пълни момичета по света.
Да приключваме. Къде е Лоуел?
- Още работи по горния етаж.
Нали помните анимациите, където режат около тях дупка в земята?
Лоуел не би бил толкова глупав.
- Да.
О, не.
Какво правите горе?
Страхотни новини, момчета... Какво е станало?
Просто помогнахме малко в събарянето.
Значи имаме проблем. Историците гласуваха да запазим тази къща.
Малко е късно за това.
- Какво ги разубеди?
Хермън Мелвил веднъж е отсядал тук.
Може тук да е писал Моби Дик.
Унищожили сме забележителност?
- Ние ли? Аз гледах цяла нощ филми.
Аз си правих косата в къщи.
- Другия път отиди при специалист.
Джо, Браян, ще се видим долу.
Джоуи, огледай добре за последно.
Дом, сладък дом.
- Знаеш ли кое е най-хубавото?
Няма да се налага да виждаме това място отново, докато сме живи.
Хайде, момчета.
Новата ни стая ще е страхотна.
- Тази къща е по-добра от предната.
Ето. Първата ни вечеря в новия ни дом.
Имам добро предчувствие за това място, момчета.
Мисля, че тук ще бъдем щастливи за много дълго време.
Превод: -=GrInD=-