Wings - Season 3 (1990) (Wings (1990) - S03E14 - Stew in a Stew (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
Да си призная, дори и аз се вълнувам.
Но по някаква причина, днес се чувствам спокоен.
Сякаш някой бди над мен и няма защо да се притеснявам. Откачено ли е?
Не.
- Добре.
От друга страна, винаги е възможно, това да е една от шегите на Бог.
Добро утро, Антонио, Хелън, Фей. Кафе и поничка, моля.
Поничките свършиха.
- Вярно. Добро утро, Рой.
Браян, знаеш ли кой ден е днес?
- Да. Днес са годишните оценки.
Изненадана съм, че помниш.
- Дори чувам Джо да казва...
"По това време, Сандпайпър Еър прави своята самооценка."
Искам да го уцеля със стреличка.
Поне ти си харесваш работата. И аз исках такова нещо за себе си.
Представяш ли си да съм на 60 и още да работя на това летище?
Да, представям си.
Съжалявам, Фей. Не исках...
- Няма проблем.
Поне си поживях, преди да свърша тук. Не всеки може да го каже.
Защо Хакет се мъчи с тези оценки?
Лошите служители просто ги обработваш.
Ако са добри, просто бавно и редовно им отнемаш самоувереността,
докато не се уверят, че няма да си намерят по-добра работа от тази.
Обадете се на папата. От Рая е избягал ангел.
Браян, ще дойдеш ли в офиса ми?
- За какво ли става въпрос?
Благодаря, че ме приехте, докторе. Болката започва от тук.
Знам от къде започва. Седни, Браян.
Знаеш, че по това време, правим оценка в Сандпайпър...
И открива, че няма полови органи.
Отново не го приемаш насериозно.
- Да го караме направо.
Порицаваш ме,
а аз се извинявам и ти казвам, че ще се постарая повече.
Добре, считай го за сторено. Ще се видим на вечеря.
Добре. Извикай Фей.
- Добре.
Здравей, Джо.
- Лоуел, зает съм. Правя...
Оценки. Знам. Винаги по това време се чувствам отхвърлен от групата.
Ще ме оцениш ли?
- Работиш за летището, не за мен.
Знам, но го направи заради мен.
Искам да знам как се справям.
- Добре. Седни.
Като цяло се справяш страхотно.
Но след като попита, мога да добавя, че си малко бавен в документацията.
Така ли?
Няма нужда да стоя и да слушам глупости.
Не работя за теб, г-н Перфектен.
Успех, Фей. В настроение е.
Седни, Фей.
Какво да кажа? Ти си идеалният служител.
Находчива си, може да се вярва и разчита на теб.
Движа това място благодарение на теб.
И поради това ми е трудно да ти кажа,
че тази година не мога да ти увелича заплатата.
Така ли?
Съжалявам. Икономиката ме удари.
- И мен ме удари. Разчитах на парите.
Не беше голямо увеличение, но поне беше нещо.
Фей, ако имаше как...
- Джо, нека ти разкажа нещо.
Случи се преди шест години. Полетът беше 211 от Ню Йорк за Хонолулу.
Работих в една фирма няколко години,
но онзи полет беше различен.
Млад мъж седеше на място 17 Б,
и той щеше да промени живота ми из основи.
Не, не и този път. Винаги разказваш тази история, за да ме размекнеш.
Осигурявам ти зъболекар и по-дълга отпуска, но този път...
парите наистина ги нямам.
Добре, знам, че са тежки времена. Заедно ще се справим с това.
Това е дух. Съжалявам.
- Недей.
Движиш прекрасен бизнес. Всички служители те обичат.
Още нещо, Шефе. Г-н бързак с документите.
Това с хартията беше доста подло.
Технически не работи за мен.
Здравей, Фей.
- Браян, добри новини.
Разбрах как да намалим разходите си. Ще комбинираме инвентарите си...
Получих по-изгоден телефонен план и ще пиша на двете страни на бележките.
Ще си получим годишното повишение.
Имаме повишения?
- Браян, виж какво дойде!
Джо, почакай...
- Секунда, Фей! Погледни!
Нови кожени якета!
- Жестоки са!
Нали? Виж, от агнешка вълна.
- Погледни.
Обичам ги.
- Да. Виж.
Ръкавици!
Какво?
Фей, знам как изглежда.
- Знаеш ли?
Не бяха толкова скъпи.
- Шегуваш ли се? Това е топът на топа.
Ще млъкнеш ли?
Фей, поръчах ги преди седмици, финансите ни тогава бяха други.
Да, преди седмици. Често наричани "доброто старо време"
на богатство и просперитет.
- Ще ги върна.
Не е в това проблема, а че в Сандпайпър,
моят ред идва след няколко кожени якета.
Не е така. Знаеш това. Не бих се справил без теб.
Ще трябва. Тук не мога повече.
- Не го прави. Ще намеря начин.
Твърде късно е. Напускам.
- Стига, Фей!
Може да не е уместно, но чух нещо за увеличени заплати?
Имате ли или нямате места в полета от 4:15 за Ню Бедфорд?
Г-жо, почакайте за секунда. Браян, защо се бавиш?
Не знам паролата на Фей.
- Опита ли с "щастлива"?
"Радостна", "весела", "готина", "луда" и "лукава".
Трябва ни помощ.
Кога ще дойде жената от борсата?
- Звънях им. Вече идвала насам.
Извини ли се на Фей?
- Не ми вдига. Наистина е обидена.
Не бързайте. Ще плувам до вкъщи.
- Не, почакайте, г-жо. Останете.
Скоро ще ви качим.
Тереза. Тук е. Извинете. Тереза, успя.
Добър ден.
- Как ми бяха указанията?
Добре, хайде. Това е брат ми, Джо.
Тереза, това е брат ми, Джо Хакет.
Освен, ако не са ме научили погрешно в училище...
Джо, това е Тереза Мелендро, новата Фей. Тя е от Боливия.
Здравей, Тереза. Браян, да поговорим за малко?
Не говори ли английски?
- Не говори английски, не говори.
Всичко е наред, Тереза. Джо, разстройваш я.
Браян, как ще работи на компютъра, ако не знае английски?
Джо, програмата е лесна. Бързо ще я разучи.
Каза, че няма търпение да започне.
- Някой ще ни обслужи ли?
Да, г-не. Ще се погрижа за вас. Тереза, ще можеш ли да сложиш...
етикети на багажите?
Етикети на багажите?
Етикети на багажите!
Виж, съжалявам.
- Що за авиокомпания е това?
Да можех да помогна, но имам полет.
- Браян, не можеш да ме оставиш.
Тереза, да, г-не. За къде бяхте?
- За ето там.
Почакайте, хора...
Фей, връщаш ли се?
- Вземам си чашата за кафе.
Виждам, че заместничката ми се вписва чудесно.
Моля те, Фей.
- Няма да се върна. Не разбра ли?
Не разбира, не разбира.
- Да, не разбираш. Ето.
Фей, нека ти разкажа нещо.
Бях на полет 211 от Ню Йорк за Хонолулу.
Бях наранен и ми трябваше почивка.
Авиацията беше всичко за мен и смятах да се отказвам.
Но една стюардеса промени живота ми завинаги.
Недей, Джо. Спести си го.
Постоянно се измъкваш с тази история. А и вече имам друга работа.
Така ли? Къде?
Работиш за Рой? Фей, как можа?
Да знаеш наблизо други авиокомпании?
- Добре, Хакет.
Не безпокой работниците ми. Хайде, Фей.
Новият ти дом е тук, в Еъромас.
- Благодаря, Рой.
Сега разкарай тази глупава усмивка и се залавяй на работа.
Днес прочетох най-великата книга.
Казва се "Скарлет" и се разказва за жена на име Скарлет О'Хара,
която отива на родното място на баща си в Ирландия.
Много беше хубава, но исках да разбера повече за г-ца Скарлет...
И Рет Бътлър. Какво е станало по-рано, по време на войната?
Сигурно си чувал за "Отнесени от вихъра"?
Какво е това?
Не си ли чувал за книгата на Маргарет Мичъл?
Направиха вероятно най-известния филм.
Боледувах известно време.
Антонио, "Отнесени от вихъра" се разказва за живота на хората...
преди и след гражданската война.
- Стига бе.
"Скарлет" е продължение на "Отнесени от вихъра".
Като в "Завръщането на джедаите" и "Империята отвръща на удара".
Да, харесвам ги.
- Продължения на Междузвездни войни.
Междузвездни войни?
Добре, прибирам се. Кокран, дано се погрижиш за утрешните резервации.
Да, Рой. Педикюрът ти е от 4:00. Дебелариумът ти е в 5:00.
А в 6:30 си на обичайната маса при Скарата на дебелия Тони.
Радвам се, че си при нас, Фей!
- Лека нощ, Фей.
Лека нощ, Хелън.
Не знаех, че си още тук. Разчиствах лични неща.
Ще вземеш ли тази снимка с теб?
- Да. Аз взех този автограф.
Но той летя с моята авиокомпания. Снимката ни дава работа.
Не ме е грижа. Вземам я с мен.
- Няма. Снимката е моя, Фей.
Снимката е моя, Джо...
- Какво става тук?
Краде ми автографа от Р. Раундтри.
- Мой е. Дай ми го и да се прибирам.
Мой е. Шафт го даде на мен!
- На мен се обади!
Спрете!
Пусни го. Седнете.
Нека ви разкажа една история. Започна на полет 211 за Хонолулу.
Ти не беше там.
- Толкова пъти чух тази история,
сякаш и аз съм бил там. Джо пътуваше за Хаваи.
Беше стигнал дъното. Срещна хубава девойка,
и думите, които си казаха оставиха следи в сърцата им.
Извинете, преди час поисках възглавница.
Сгънете си якето.
Защо ви е яке на Хаваи?
Средната температура е 30 градуса. Прочети брошурата.
Извинете, какъв й е проблемът?
- На Фей? Пенсионират я...
и сега е малко сприхава.
Като цяло няма по-мила жена от нея. Мисля, че е пила малко.
Не е много малко. Замести ме, Тами. В почивка съм.
Щях да ползвам втората седалка, за да си легна.
Това да не ти е бизнес класа?
Разбирам, че сте имали лош ден...
- Лош ли?
Лош ден? Не знаеш какво е да имаш лош ден.
Аз съм най-добрата стюардеса, която могат да имат.
Днес може би не съм, но е вярно. И знаеш ли какво правят?
Пенсионират ме. Освобождават ме.
Приземяват ме.
Направо да ме погребват.
И аз минавам през тежък период.
Искаш ли питие? Ще те отпусне.
Ето, избери си цвят. Всичките съм опитвала. Вършат еднаква работа.
Какво пък.
Трябва ти чаша.
Ето.
Благодаря.
- Как се казваш?
Джо.
Джо. Джо.
Индианско ли е името ти?
Защо пък не?
Приятно ми е, Джо.
Аз съм Катрин.
- Казаха ми, че се казваш Фей.
Тя е напушена. Винаги съм харесвала името Катрин.
Както кажеш, Катрин.
- Нека ти кажа нещо, Джо.
Не работи за авиокомпании. Ще ти разбият сърцето.
С какво се занимаваш?
- Чартърен пилот съм.
Горкият глупак.
Такъв е изразът.
Разкажи си твоята мъка, Джо.
- Искаш ли да я чуеш?
Да, ще ме ободри.
- С годеницата ми щяхме да се женим.
Как се казва?
- Каръл.
Не харесвам това име. Годеницата ти, Линда.
Давай.
- Щях да напускам...
и да създам своя авиокомпания. Каръл беше на работа и...
Линда щеше да работи на сушата, а аз да правя полетите.
Щеше да е идеално. Докато накрая...
миналата седмица избяга с брат ми.
Не заслужава името Линда.
Знаеш ли кое е най-лошото? Летенето беше моят живот.
Живях, дишах, от дете го исках.
Но сега, защо да си правя труда.
Ще започна нещо в друга сфера.
Аз издигнах тази авиокомпания.
Създадох я от основи. Правех всичко.
Продавах билети, чекирах багажи.
Дори съм изпомпвала гориво. Дори преди 15 години на един полет...
пропълзях през багажното...
и изритах колесника за кацане.
Направих го с усмивка. Знаеш ли защо?
Защото във всичко намирам нещо хубаво.
Какво ще правиш сега?
- Ще остарея и ще умра.
Предполагам, че и аз.
- Питие?
Не пия.
Нито пък аз. Явно имаме общи неща.
Да, не искахме да работим в авиоиндустрията.
Освен, ако не работим заедно.
Двамата ли? Сигурно.
Сериозна съм, Джо.
Знам всичко нужно за авиокомпаниите.
А ти си прекрасен пилот.
От къде знаеш?
- Още си жив.
Какво е най-лошото, което може да се случи?
Знаеш ли? Права си. Защо да позволяваме на другите...
да съсипват мечтите ни? Майната им.
Катрин, имаме уговорка. Основавам авиокомпания, а ти ще си с мен.
Дадено. Какъв ти е самолетът? 737?
Не!
- 727?
Не точно.
- Какво ще кажеш за 7 и 7?
Да го оставим за специален повод.
Прав си. Не ни трябва. Имаме и тези.
Героите ни продължили на запад и Фей решила да скрепи сделката им...
с една стара традиция. Повърнала върху обувките на Джо.
4 часа по-късно, след като най-накрая изтрезнели,
идеята да работят заедно все още изглеждала добра и ето ви тук.
Джо.
- Катрин.
Съжалявам.
- И аз. Ще се върнеш ли в Сандпайпър?
Разбира се. Утре започвам.
Страхотно.
- Благодаря ти, Браян.
Благодаря, Бев. За нищо, Уоли.
Джо, виж какво имам.
- Не мога да повярвам.
Браян, донеси чаши. Толкова време си го пазила?
Каза да го пазя за специален повод.
- Ти си най-добрата, Фей.
Имах и ядки с това, но миналата година бях много разорена.
За какво ще пием?
- Сандпайпър Еър.
Сандпайпър Еър!
Джо, след като всички сте в настроение,
а и ни очаква тежка зима. Мислех, че ще можеш да ми осигуриш нещо,
с което да се топля. Да задържим...
- Браян, връщам якетата.
Говорех за Тереза.
Превод: -=GrInD=-