Wings - Season 3 (1990) (Wings (1990) - S03E13 - Divorce, American Style (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
- О, Браян.
Антонио, какво има?
- Правителството ми отказа виза.
Трябва да напусна страната?
- Има начин как да останеш.
Можеш да се ожениш за американка и така да получиш виза.
Как ще намериш жена, която да се омъжи за него?
А ти, Хелън, вземаш ли Антонио за свой законен съпруг?
Да. Кога можем да се разведем?
- След три години.
Три години?
- Да. Такъв е законът.
Каза, че бързо ще се разведем!
- Баба ми и дядо ми бяха женени...
81 години! 3 години е бърз развод. Усмихни се в камерата, скъпа.
Хелън, това е сватбеният ти ден. Ако искаш да заблудиш човека,
поне малко се усмихвай.
Стига де. Можеше и да е по-зле. Тук съм да целуна булката.
Видя ли?
Значи правителството ти плаща, за да хващаш извънземни?
Да, такива след постановка.
- Бил ли си на кораба-майка?
Браян, намерих кибрит в джоба си.
На него има номер и пише Рейчъл, но не знам коя е.
Най-добрите ми утрини именно с тези думи са започвали.
Какво правиш? Никога не изхвърляш Рейчъл.
Може Милдред, Етел, но не и Рейчъл. То е библейско име.
Звъниш й и може да видиш Бог.
- Ако прилича на последната жена,
с която ме уреди, може да видя Рой.
- Знаеш ли какво?
Не очаквах да е толкова забавно. Заради имиграционния инспектор,
мога да въртя Хелън, както си искам. Гледай. Внимание, някой е с жартиер.
Не е нужно да знаем, Рой. Отиди в мъжката тоалетна и го свали.
Хелън и Антонио, какво... Елате тук, а всички шафери ето там.
Пригответе се да хванете жартиера.
- Хайде, покажи ни крак.
Добре, само да го завра в гърлото ти.
Хелън, и на мен не ми е приятно. Имиграционните са още тук,
какъв избор имам? Давай, Телма!
Хвани го, няма да те ухапе. Ще ти помогна.
Просто го свали!
Хвърли го, Антонио! Хайде.
Поздравления, Лоуел. Нали знаеш какво означава това?
Че вече ще мога да предпазвам крака си от веригата на колелото.
Г-жо Скарпачи. Исках да ви благодаря за днес.
Радваме се, че успяхте да дойдете. Чао.
По-скоро е довиждане. Пак ще се виждаме.
Страхотно. И защо?
- Процедурата е такава.
Ще има още интервюта. Ще се отбивам по всяко време.
Необходимо ли е?
- Не се тревожете за това.
Нали бракът ви е законен?
А с мъжа ви не искате да отидете в затвора.
Затвора?
- Измамата е федерално престъпление.
Дано ви хареса супника, който ви подарих.
Не ме питайте, защо го сметнах за подходящ.
Фей, може да вляза в затвора. Нали знаеш какво означава това?
Че ще те избират последна в игрите по баскетбол?
Не мога повече. Искам да се прибера, да си взема гореща вана,
и да забравя за този ден.
- Не и докато не хвърлиш букета.
Предполагам, че може да пием по едно кафе.
Джо, най-накрая се случи.
Днес загубихме нашата Хелън.
Виж го така. Не загубихме приятел, а получихме нов брезент за Чесната.
Почакай! Трябва да се обадя на някого.
На кого?
- Рейчъл.
Изхвърлих този кибрит.
- Знам. Пак го взех.
Браян, не искам...
- Ще се успокоиш ли?
Пускам я на говорител, ако не харесаш гласа й, затваряме.
Ало.
- Рейчъл?
Да?
- Казвам се Джо Хакет и...
Изчакай, че се изкъпах и сега стоя гола и капя по земята.
Обикновено плащам по три долара за подобни разговори.
Тук съм. Рейчъл, знам, че звучи откачено,
но намерих номера и името ти на един кибрит в джоба на якето си...
И не помня къде съм бил... Ще изчакаш ли за малко?
Добре.
- Какво? Полудя ли?
Да кажеш на жена, че не я помниш определено убива момента.
Заедно с фразата, "имаш мускулести крака".
Извинявай, има тук една досадна муха. Намерих името ти и номера ти,
и ако трябва да съм честен, не си те спомням.
Може да сме се срещали във фитнеса. След часа по аеробика?
Преподаваш аеробика?
- Инструктор съм.
Не е било във фитнеса. Кибритът е от ресторант...
"Клуб Кар". Говори ли ти нещо?
- Клуб Кар?
Почакай малко. Да не си метър и осемдесет с кестенява коса?
Помня те. А ти не ме ли помниш?
Виж, Джо. Нека да излезем и да разплетем тази загадка.
Какво ще кажеш за утре?
- Пилот съм в Сандпайпър Еър.
Всъщност авиокомпанията е моя.
Чудесно. Ще се видим на летището. Имам клас за бедра в 11:00...
и клас за дупе в 13:00. Да се уговорим за нещо по средата?
Звучи чудесно, Рейчъл.
- Ще го очаквам с нетърпение. Чао.
Чао.
Не е ли яка?
- И звучеше много добре.
Сякаш го разбра по телефона.
- Джо, имам тренирано ухо.
Повярвай ми, тя има такива оръжия по себе си,
че може да свали совалка.
- Няма как да знаеш това.
Извинете, искате ли да ви разясня?
90 на 60 на 90. А сега ще затворите ли,
че трябва да проведа и друг разговор?
- Извинявай.
Добър вечер, Хелън.
- Какво правиш в къщата ми?
Мислех да те изненадам. За сега успявам.
Вън от банята ми!
- Спокойно. Нищо не съм видял.
Но ако съм, позволи ми да кажа "уау".
Антонио, ще извикам отново.
- Няма нужда, Хелън.
Благодарен съм ти за помощта, и само така мога да ти се отблагодаря.
Прониквайки в чуждите бани?
- Това е само началото.
Приготвих ти убийствена вечеря.
Телешки скалопини, зелена салата и ал денте фетучини.
Как влезе?
- Намерих ключа под изтривалката.
Трябва повече да внимаваш. Ще ти оставя тук пиршеството.
Ако ти трябвам, съм в другата стая. Разопаковам багажа.
Върни се!
- Мечтите ми се сбъднаха.
Как така "разопаковаш"?
- Трябва да се нанеса.
Г-н Фулъм каза, че когато ни посети, очаква да сме като мъж и жена.
Шегуваш ли се?
- На другия разпит,
трябва да знаем всичко за себе си.
Например, вече знам, че не си срамежлива.
Не съм и умна. Нямаше да си причиня това, ако бях.
Хелън, няма да ти преча. Ще бъда като сянка.
Като излизам сутринта,
ще си мислиш, че вятър е минал през прозореца.
А аз ще ти прошепвам, че съм бил аз, Антонио.
Но вече ще съм заминал, и няма да ме чуеш.
Не ми оставяш избор. Добре. Но слушай, има правила.
Ще спиш на долния диван и ще влизаш втори в банята.
Няма да кихаш, без да си ми казал.
Да не те гледам, говоря или пипам. Все едно имаме 10 години брак.
Здравейте, младоженци. Джакпот.
Браян, това е възмутително. Не знаеш ли, че е грубо...
да влизаш непоканен в женска баня.
Това скалопини ли са?
- Да, с малко босилек.
Какво правиш тук?
- Звънях, но даваше заето.
Знаех, че не искаш да те търсят, докато си в банята.
Разкарайте се и двамата!
- Но няма да чуеш хубавата...
и лошата новина.
- Коя е хубавата?
Говорих един час с адвокат в бара, докато си пиех бирата.
Каза, че има и друг начин Антонио да си получи визата.
А коя е лошата?
- Говорих един час с адвокат.
Какво каза?
Така ли ще лежиш? Добре, очевидно...
Одобрили са закон, в който раздават 40 хиляди визи на нещо като лотария.
Само си пишеш името и адреса.
- Казваш, че правителството избира...
имена на случаен принцип, и те получават безплатно и законно виза?
Ако е онова с Ед Макмахън, може и да съм спечелил.
Чудесно. Може и това да е вратичката, от която се нуждая.
Да започваме.
- Позволи ми да ти помогна.
Браян, омръзна ми да стоя в колата. Здравей. Антонио, вече се отпусна.
Да поясним. Всеки, може да влиза неограничен пъти в лотарията?
Да. Другата седмица теглят 40,000 имена.
Ето защо съм уморен. С Хелън цяла нощ писахме писма,
писахме заявления, близахме марки. Приключех ли с някое, даваше ми ново.
Като има картинка с клоуна Попо дават на маймуната да тегли.
И?
- Като човек печелил 3 пъти,
мога да ти кажа, че търкането на банани по писмата си струва.
Добри новини. Подадохме 2,000 заявления.
Остават още 8,000. Стига, не се отказвайте.
Лотарията е шансът ми за развод.
Оставих само веднъж тоалетната седалка вдигната и...
Извинете. Аз съм Рейчъл Адамс. Търся Джо Хакет.
Здравей, аз съм Джо Хакет.
- Така ли? Не те очаквах такъв.
А ти си повече от това, което очаквах.
Не ме разбра. Търся човекът, който ми удари колата.
Какво?
- Един ме удари преди месеци...
и си написах контактите на кибрит, а той не ми се обади.
Как се е озовал кибрита в мен?
- Не знам, но не беше ти.
Това трябва да е...
- Този е!
Ще вървя!
- Почакай, Браян.
Познаваш ли го?
- Брат ми. Взел си ми якето?
Даде ми номер на пекарна.
- Но само каква пекарна.
Виж, съжалявам. Загубих ти номера и забравих за това.
Нека ти припомня. Дължиш ми 338$.
- Все има начин,
нещо да измислим.
Страхотен шиацу масажист съм.
И... Ще ти напиша чек.
Виж, съжалявам за това. Нека ти се реванширам.
Да изчистя името. Например обяд?
- Вечерята счита ли се за обяд,
защото тази вече съм свободна. Добре. Ще ме вземеш ли от залата?
Да.
- Заповядай, Рейч.
Благодаря. До довечера, Джо.
- Да. Почакай.
Браян, напиши й от твоята сметка.
Линиите на имиграционните все още са заети.
Опитай пак, Антонио. Трябва да знам.
- Вече чака седмица. Търпение.
Крещенето няма да освободи линиите.
- Звъни, звъни.
Съветът си беше добър.
Обаждах се да разбера, дали съм избран в лотарията за виза.
Антонио Скарпачи от Нантъкет. Проверява. Жената проверява.
Моля те, моля те...
- И 100 пъти да го кажеш, не помага.
Още един израз от наръчника за срещи на Рой Бигинс.
Ало, да.
Разбирам.
Благодаря. Довиждане.
Не са те избрали, нали?
Поне се имаме взаимно.
Хелън, добре ли си?
Ще бъда. Само три години. Не е толкова ужасно.
Три години не е до живот.
- За раците това е до живот.
Само аз ли гледам телевизия?
Напомням си защо го правя.
Заради Антонио. Той е мил човек.
Той е внимателен, любезен, добър готвач.
Трябваше да се оженим за него.
- Ало.
Няма го. Да му предам ли нещо? Аз съм...
Съпругата му.
Бихте ли повторили? Сигурни ли сте?
Ще му предам. Разчитайте на това. Благодаря.
Какво стана? Къде отиваш?
- Да убия съпруга си.
Поне не е като паяка отшелник.
Той убива половинката си и снася яйца в умрялото му тяло.
Просто го знам.
Хелън.
- Обадиха ми се от имиграционните.
Искат да знаят къде да ти пратят визата, която си спечелил.
Да го обсъдим на вечеря?
Искам ти, с мрежата ти за коса, обувките и всичко вън от къщата.
Защо ме излъга?
- Още не знам.
Като ми казаха, че печеля се замислих, че това е...
най-щастливата ми седмица в Америка, и всичко ще свърши.
Харесваше ми да се прибирам в дом и да ме посреща приятелско лице.
Не точно това. Имаш и други.
Щеше ли да ми кажеш?
- Да, но се надявах,
че може поне малко да ме харесаш.
Антонио, нали не мислеше, че ще останем женени.
Нека ти обясня.
Преди години в Позитано, Италия,
е имало млад мъж на име Анджело и млада жена - Ана Мария.
Един ден бащите им решили да оженят двете деца.
Те не се бяха виждали преди това.
Отначало били много уплашени,
но познай какво станало след време.
Разказвал ли съм ти го това?
- Видях снимката на родителите ти.
Анджело и Ана Мария, нали?
Научиха се да се обичат.
Може да се случи.
- О, Антонио.
Поласкана съм, наистина.
Но когато се омъжвам,
искам да е наистина. И знаеш ли? Ти заслужаваш същото.
Уверявам те, че един ден ще срещнеш идеалната за теб.
Но няма да е толкова хубава.
- Ще бъде.
Повярвай ми. Историята говори.
Ти си първата Скарпачи, която има повече коса над носа,
отколкото под него.
Денят е добър и за теб. Оставаш.
Може да станеш и гражданин.
- Наистина трябва да се радвам.
Но ще ми направиш ли една услуга преди това?
Всичко.
- Ще ме освободиш ли от брака?
Ще се разведеш ли с мен?
- Да.
Не мога и да мечтая за по-добра бивша.
Благодаря. Да си вземем скъпо шампанско...
и евтин адвокат.
- Имаш ги.
След като и двамата сме свободни, искаш ли да излезем някой път?
Избързвам.
Превод: -=GrInD=-