Wings - Season 3 (1990) (Wings (1990) - S03E10 - The Late Mrs. Biggins (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
- Благодаря.
Още нещо. Самолетът ни ще е пълен с хора и багаж.
За по-голяма безопасност ще ни трябва точното тегло на багажа ви.
Разбира се.
165.
Добре. И след като сте с раирана риза, която много ви отива,
трябва да се запитате, дали да кажете истината,
или да се засуетите и да сте отговорни
за претоварването на самолета, който ще падне в Атлантика.
Добре, сто и деветдесет... И седем.
Добре, под лимита сте. Добре, че не сте 220!
Ще взема следващия полет.
Хора, тълкувате ли сънища? Имах наистина странен сън.
Чел съм за това. Разкажи ми го. Ще пробвам.
Добре. Във влак съм и се насочвам към тунел.
В едната ръка имам пура, а в другата змия.
Изведнъж влака дирейлира
и друг влиза в тунела.
И после и още един, и още един, и още един.
После се събудих. Какво мислите?
Че те е страх от височини.
Това определено би обяснило съня, в който стоя на върха...
на монумента Вашингтон.
- Рой, може ли да поговорим?
Ям, Фей.
- Мислех, че ще искаш да знаеш,
че новата ми съседка те намира за привлекателен.
Ям, Фей.
Казва се Дорис Бентън. Като е идвала вчера да ме вземе, те е видяла.
Не ме интересува.
- Иска само да я заведеш на танци.
Остана и някоя бабичка да ми минава през краката с проходилка.
Не е бабичка и не е с проходилка. Ето там е.
Отърви се от нея, Фей.
- Няма. Дори не си й дал шанс.
Вписва се в критериите ти. Диша.
Добре. Ще я ощастливя.
Страхотна шега, Фей? Кога ще свали перуката и ще му каже, че е мъж?
Гореща пица!
Фей, къде е Антонио? Още ли го няма? Г-н Пайк ще ме убие.
Кой е г-н Пайк?
- Много добър адвокат,
който ми плаща, да му нося пица от Бостън, а Антонио до у тях.
Къде е кюфтето?
- Скоро ще дойде. Без обиди.
Хелън, ще ги притоплиш ли?
- Не!
Навън гладуват семейства, докато този богаташ пилее пари за кеф.
Няма да участвам в това, нито пък ти.
Края на сезона е. Трябва да оцелявам.
- Печката ми няма да е съучастник...
в престъпления срещу хора.
- Обясни тогава вчерашното задушено.
Тук съм, Джо.
- Време беше. Занеси ги на г-н Пайк.
Почакай. Вземаш много пари, за да докараш тези пици от Бостън,
а аз те таксувам на нормална цена, да ги разнеса из острова.
Пицата изстива. Не е сега времето.
- Дори е перфектно.
Добре. Ще ти платя двойно.
- Мислех си за тройно.
Мисля да си взема кола.
- Ще съм като вятъра.
Рой, ще ходиш ли на танците?
- Не, с Дорис не си допаднахме.
Нали не си й показал колекцията ти от еротични свещи?
Не. Говорихме си и изведнъж започна да се притеснява за косата си.
Значи си й казал нещо.
- Може да съм се изпуснал,
че й виждам луничките.
- Как можа, Рой?
Виж, Дорис е добра, но какво да кажа. Не е Силвия.
Пак се започва. Не можеш да сравняваш всяка жена...
с починалата ти от 16 години съпруга!
- Не ги сравнявам.
Всъщност го правиш. Направи го и с жената от клуба по бридж.
Направи го с маникюристката от 4-та улица.
Да не забравяме и онази филипинка, която си поръча от каталога.
Знам, че много си обичал Силвия, но има и други жени, като Дорис.
И ако не им дадеш шанс, ще останеш сам до края на живота си.
Можеш да поръчаш жени от каталог?
- Обади се на Дорис и й се извини.
Убедена съм, че пак ще излезе с теб. Нищо няма да ти стане,
ако й пратиш цветя и шоколад.
- И й се извини за луничките.
Добре.
Имах още един откачен сън, който напълно ме обърка.
Да го чуем.
- Гол съм, и съм вързан за легло.
Махам се.
- На всеки един край на леглото...
стоят Мадона, Мишел Пфайфър, Ким Бейсинджър и Джулия Робъртс.
Всяка се кара с другата, коя първа ще ме има.
Някой?
- Какво вечеря снощи?
Това какво ще ти подскаже?
- Нищо. Искам и аз такъв сън.
Рой Бигинс, може ли да поговорим? Говорих до преди малко с Дорис.
На вчерашната ви среща си говорил само за бившата си жена.
Не е моя вината, ако нямаме общи интереси.
Рой, трябва да направиш следното.
Да посетиш гроба на Силвия и да я помолиш да те пусне.
Така ще затвориш тази глава и ще продължиш напред.
Убедена съм, че Джо и Браян ще те закарат до Вермонт.
Фей, има 6 самолета. Сам да се кара. Да не съм доставчик?
Имаш право, доставчико. А и защо му е да лети до Вермонт?
Жена му е погребана в Бостън.
- Не, заровена е във Вермонт.
На годишнината й донесе кленов сироп и кълвач за врата.
Да, Рой, къде е?
- Какво значение има?
Важното е, че е заровена.
- На мен ми каза, че е кремирана.
Преди говореше само за нея, а сега не помниш...
къде е заровена?
- Ако е заровена.
Може би нито едно от двете.
Нали не си платил да я замразят?
- Не съм.
Казват, че Уолт Дисни е бил замразен.
Рой, какво направи с жена си?
- Нищо.
Истината е, че Силвия не е умряла.
Как така?
Жива е и живее някъде в Бостън.
Чух, че ще го размразят на 50 годишнината на Дисни Уърлд.
Казват, че Гуфи ще е водещ.
Още е жива? Каза ни, че всяка година й посещаваш гроба.
Всъщност, отивам на риболов в Мейн.
- Ами пикниците в нейна чест?
Как мислиш, че си позволявам разходките до Мейн?
Как може да излъжеш за такова нещо?
- За да избегна такива разговори.
Оставете ме!
Рой, мисля, че...
- Тя ме напусна.
Беше ме срам да си призная, затова казах, че е починала.
Рой, няма от какво да... Какво правиш?
Галя си хамстера.
- Моля?
Не е истински. Докторът ми каза да го галя,
когато съм под стрес. Успокояващо е.
Ти си странен и удивителен мъж. Да се върнем на Силвия...
Знам, че е странно, че излъгах, но когато ме попитаха за нея,
просто си глътнах езика. И както и други пъти в живота,
лъжата се превърна в истина.
- Защо те напусна?
Не знам. Една вечер си легнах и като станах на обяд, нея я нямаше.
Явно не съм бил достатъчно добър за нея. И преди и сега съм провал.
Това ти е проблемът. Мислиш, че вината е в теб,
за това, че те е напуснала. Но нещата са се променили.
Ти си успешен бизнесмен, съветник, уважаван...
Да оставим хамстера да си почине?
Можеш много да предложиш на една жена. Жена като Дорис.
Права си, Фей.
Не съм същият от преди 16 години. Мога много да предложа...
на една жена. Отивам да я видя.
Точно така. Дорис ще се зарадва.
- Кой е казал нещо за нея?
Отивам до Бостън да си върна жената.
Рой отива в Бостън. Допуска огромна грешка!
Какво си мисли?
- Сега ли? "Дали този до мен..."
"ще изпусне останалия си Смоукхаус Алмондс".
Силвия още го държи. Каква ли е като човек?
Напуснала го е. Без да я познавам, ще кажа, че има добри инстинкти.
Тръгвам. Идваш ли?
- Не съм си писал още дневника.
Нали знаеш, че се попълва всеки ден.
- Съжалявам, но ми отнема време...
да си мисля приключенията.
- Лека вечер.
Рой! Какво правиш още тук?
Забравих нещо.
- Какво?
Какво си мислех, като реших да отида при Силвия.
Идеята да летиш до Бостън и да изненадаш умрялата си жена...
Знам, звучи откачено...
- Яко е. Направо е лудост!
Имам нова представа за теб.
- Така ли?
Да, но няма да се справиш...
- Какви са шансовете да се получи?
Рой, кой знае и на кого му пука? Трябва да си десет процента.
Десет процента като мен. Постоянно опитвам разни неща.
90% от нещата не се получават. Поне не ползвам истинското си име.
Другите 10% се отплащат,
колкото и да не ти се вярва.
Проклятие! Защо нямам куража да отида?
Какво е това?
- Ключовете за самолета.
Ето какво, плати за горивото и отиваме.
Хайде, Рой. Какво имаш за губене?
Може би си прав, Хакет.
- Рой, мой човек.
Присъединяваш се към малката група мъже,
които са готови на такъв жест.
Много са предпазливи в днешно време.
- Вярно е.
Услуги за запознанства, предбрачни договори, страх от обвързване...
Нека си го признаем. Живеем в общество покрито с латекс.
Но не и ти. Ти се смееш на неприятностите в лицето им.
Да. Готов си да преодолееш...
огромните несъответствия. Всеки би заложил срещу теб.
Но ти имаш мисия и не могат да те спрат. Рой, замисли се.
Сутринта жена ти беше починала. Но ако нещата станат по твоя начин,
довечера ще спиш при нея.
- Харесва ми как звучи.
Добър вечер, господа.
Мамка му!
Моля?
Силвия тук ли е?
- Да.
За кого да предам?
- Кажете й, че Рой е тук.
Рой и...
- Зигфрид.
Зигфрид и Рой. Сигурно сте чували за нас?
Явно не сте.
- Хакет, погледни това място.
Освен ако не е прислужница, която живее в мазето,
задачата ти много се усложни.
- Може да е спечелила...
от "Колелото на късмета"?
Поне знаем, че харесва цветя.
Трябва да ги сложим във вода.
- Дай на мен.
Трябва да има някъде тоалетна.
Нещо с моя Бижу ли?
- Моля?
Бижу, пуделът ми. Ти не си ли Рой, мъжът на гледачката му?
Боже, това си ти.
Какво ще кажеш, скъпа?
- За Бога, ти си.
С мустак.
- Знам, знам.
И аз не мога да повярвам, че съм тук.
- Как ме откри?
Обадих се на брат ти, Ленърд.
От 10 години не съм говорила с него.
- Каза, че ще се радваш да ме видиш.
Какво искаш? Пари ли?
- Не. Отбих се да видя...
какво прави старата Силвия.
- Старата Силвия е добре.
Има коктейлно парти, затова я извини.
- Силвия, почакай. Отдели ми минута.
Тръгна си при лоши обстоятелства. Но нещата се промениха към добро.
Имам моя авиокомпания и 6 самолета. И съм градски съветник.
Дойдох да те отведа от това тук.
Някой да не си е забравил литиума?
Сериозен съм, Силвия. Искам да се съберем.
Рой, женена съм от 12 години.
- Сериозно ли е?
Моля те.
- Искам да започнем отначало.
Вече съм друг човек. Може пак да сме заедно, Сил.
Рой, имам съпруг!
Има ли свой бизнес?
- Не, той е пластичен хирург.
Още ли го работи това?
Сил, тук не си щастлива.
- Много съм щастлива тук.
Винаги ли?
- Не, 3 месеца в годината...
съм щастлива на Палм Бийч.
- Какво диво парти.
Засякох се в тоалетната с Лучано Павароти. Приятен човек!
Не е и много срамежлив.
Допускам, че е с теб?
- Вие сигурно сте г-жа Бигинс.
Никога не ме наричай така.
- Рой, за някой умрял от 16 години,
изглежда много добре.
- Казал си, че съм умряла?
Не можах да им кажа, че ме напусна. Нямаше да повярват.
А ти какво казваше за мен?
Нищо не съм им казвала.
- Ще вървя. Не искам да остана...
зад Лучано на опашката за храна.
- Минаха 16 години, Рой.
Обещах си да променя всичко в себе си,
и да нямам нищо общо с жената, която беше женена за теб.
Блокирвах съзнанието си с години, за да не си спомням нищо.
Стига, Силвия. Ами Вегас? Като заседнахме в асансьора...
с Уейн Нютън? Научи те на текста на Данке Шойн.
Нищо не ми говори.
- Трябва да има нещо в брака ни,
от което да е останал хубав спомен. Да съм те накарал да се усмихнеш?
Имам смътен спомен от първия ни апартамент и леглото,
което падна на главата ти.
Този спомен ми харесваше.
- Може пак да се случи.
Не мога, Рой.
- Гласът ти казва "не", Силвия,
но очите ти... И те казват "не".
Но мъжът ти е пластичен хирург. Очите ти могат всичко да казват.
Чуй ме, Рой. Бях млада и направих грешка.
Продължих напред. Предлагам ти да направиш същото. Сега ме извини.
Връщам се при гостите.
- Тръгна ли си, няма да се върна.
Благодаря за разбирането.
- Сериозен съм, Силвия.
Не исках да те наранявам, но се виждам с друга.
Бягай при нея.
- Добре, Силвия.
Сама си го изпроси. Сбогом, завинаги!
Рой тръгна ли си?
- Почти. В килера е.
Рой, вътре ли си?
- Тръгна ли си?
Да.
Допускам, че нещата не са се развили, както планира?
Не точно.
- По-важното е,
че направи нещо глупаво. И аз се гордея с теб.
Получих нещо ценно днес от всичко това.
Какво е то?
- Палтото на Павароти.
Хайде, да се махаме.
Превод: -=GrInD=-