Dogville (2003) (Dogville_BG_CD1.txt) Свали субтитрите
Въведение (което ни запознава с градчето и жителите му)
Това е тъжната история на градчето Догвил.
Догвил се намираше в Скалистите Планини на Съединените Щати на Америка.
Тук горе, пътят достигаше до самия си край близо до старата, и изоставена сребърна мина.
Жителите на Догвил бяха добри, честни хора, които обичаха градчето си.
И въпреки че някакъв сантиментален тип бе кръстил главната им улица "Елм Стрийт",
макар и да нямаше брястове, хвърлящи сенки върху Догвил,
те не виждаха защо трябва да променят каквото и да било.
Повечето сгради бяха доста запуснати; честно казано, приличаха повече на колиби.
Все пак, къщата която обитаваше Том, беше най-добрата,
и понякога почти минаваше и за представителна.
Този следобед, радиото звучеше нежно,
защото поради преклонната си възраст, Томас Едисън Старши бе развил слабост към бурната музика.
Дами и Господа... президентът на Съединените Щати...
Том, би ли бил така добър? Радиото!?
Само защото музиката свърши и може и да чуеш нещо полезно ли?
Мислих че затова имаме радиото...
Е, както ти е известно, имам нужда от почивка.
Подигравай ми се ако щеш.
Бащата на Том е бил доктор и получаваше скромна пенсия,
така че не беше странно че Том просто се шляеше, без да върши нещо конкретно.
Том беше писател. ...поне за такъв се имаше той.
Е, цялата му продукция до момента, се ограничаваше с думи като "велик" и "малък",
последвани от въпросителни,
но въпреки това, прилежно прибрана в едно от многото чекмеджета по бюрото му.
Чао татко.
Добър вечер Том.
Добър вечер Оливия.
Да не забравиш за срещата утре.
За да се отдалечи от мига, в който ще трябва отново да потопи перото в мастилницата,
Том реши да направи поредица от събирания с морални дискусии,
които чувстваше че дължи на града.
- Здравейте деца.
- Здрасти Том.
Добър вечер Чък.
Ще те видим ли на събора утре?
Ами, мога да мина и без лекциите ти.
Но нали я знаеш Вера.
Няма да ми даде и миг покой, докато не се съглася.
Кой е дал кокала на Мойсей? По него още има месо.
Джейсън беше.
Джейсън е дал на този пес кокал с месо по него?
Кога за последно сме вкусвали месо?
Ако още веднъж прахосаш хубава храна, ще ти взема ножа.
Трябваше да се досетя че ти си му го дал.
Мойсей трябва да е гладен! За да пази добре.
Да пази Догвил?
Че какво има да се краде тук?
Живеем в безбожни времена Том Едисън.
Скоро ще има хора, имащи по-малко и от нас.
Наистина... Том беше достатъчно зает, макар че, за да бъдем честни,
не и с писане.
И ако някой случайно се чуди с каква професия е толкова обвързан,
той просто би отвърнал че е "миньор".
Въпреки че не си пробиваше път през каменни масиви,
той дълбаеше това, което бе още по-твърдо...
да го наречем човешката душа... точно от където извира!
- Хей, Марта.
- Привет Том.
Слушай, всички ще идват, така че приготви пейките.
Да, вече са готови.
О, и Том, повтарям ти, ако искаш да използваш органа ми,
ще ми бъде необходимо специално разрешение от местния управител, Том.
И аз ти повтарям Марта, не ни е нужен органа ти.
Може да бъдем духовни и без пеенето или четенето на Библията.
Вече е почти седем. Не забравяй камбаната.
Според мен им стига Майко Джинджър.
Не мисля че е добре за почвата това пресяване и прекопаване.
Почвата е дарила всички ни с живот.
Не си опитвай номерата при мен, Томас Едисън Младши.
Ще прекопавам колкото аз реша!
Да, и ще развалиш всичко! Съгласна съм с Том.
Ами, и той обича да си хапва от моите пайове, нали така?
Вкусни са все пак. Няма две мнения по въпроса.
Именно. Тъй че когато опре до прекопаване, кой е прав Том, ти или аз?
Не мисля че е толкова просто.
Тука те сгащи Джинджър.
Не можеш да се сдържиш, нали Глория?
Хей, Бен ще ти отворя портата!
Няма нужда Том.
Някакви новини от транспортния бизнес?
И там ли всичко отива по дяволите?
Не си прави шеги с транспортния бизнес.
Часът беше точно седем, когато Марта го оповести с камбаната,
и Том трябваше да играе дама с приятеля си от дете Бил Хенсън.
Бил беше глупав и го знаеше.
Твърде глупав за да става за инжинер, и това му беше известно.
След като послуша строителните машини долу в долината, за които Бен твърдеше че работят върху стоителството на нов затвор,
Том се отправи към дома на Хенсън за да донесе на Бил
поредната унизителна загуба на дама.
Някои биха казали, че възможността да се срещне с по-голямата сестра на Бил, Лиз е по-примамлива от играта на дама,
и сигурно биха били прави.
Факт е, че в дома на Хенсън се простираше един друг хоризонт.
По-съблазнителен и от този отвъд долината.
Хоризонт, описан от нежните очертания на Лиз Хенсън.
- Никой ли няма да отвори?
- Сладка, болезнена, изкусителна бездна.
- Здрасти Лиз.
- Здрасти Том.
Необходимо ли е да идваш всеки божи ден? А!?
Ще е много по-забавно, ако някой по-интересен се появи за разнообразие.
Знаеш ли, наистина съм много самотна тук.
В мига в който годеника ми напише че е получил работата в Болдър, изчезвам.
Тогава доста от вас ще трябва да търсят нечия друга пола под която да надничате.
Тук ли... Бил тук ли е?
Че кога не е бил тук?
Той учи, а аз помагам с чашите.
Макар и на всички да им е известно, че аз съм умната.
- Здравейте госпожо Хенсън.
- Добър вечер Том.
Време е за игра приятелче.
Ти ли...
Не чу ли камбаната?
Както обикновенно, Бил се опитваше да прикрие факта че вобще не му се играе.
Той твърдеше, че така и не разбира какво стои зад тези събирания.
Може би просто трябва да ги оставиш?
Не мисля така...аз...аз...
Ами ако са си добре така?
Мислиш ли че са добре? Аз не мисля така.
Мисля че има много неща, които градчето ни е забравило.
Просто се опитвам да им припомням неща чрез илюстриране.
Значи... какво ще илюстрираш утре?
Ами...незнам.
Слушай, ако жителите на Догвил имат проблеми с приемането,
това от което имат нужда, е нещо, което да приемат,
нещо реално, като подарък.
Че защо някой ще реши да ни подарява нещо?
Не зная.
Явно ще трябва да помисля малко.
Чакай, чакай... липсва един пул.
Няма да можем да играем.
Умът ми е остър тази вечер.
Лека нощ Бил.
Първи Епизод в който Том чува изстрели и се среща с Грейс
Въпреки неимоверните му усилия да забави нещата,
Том доста бързо достигна до триумфа в играта на дама.
Беше започнало да вали и вятъра бе започнал да се усилва,
докато Том се прибираше по Елм Стрийт.
Ако Том искаше да докаже на жителите на Догвил, че имат проблем с приемането, в лекцията си утре,
то определено му липсваше илюстрацията, подаръка.
Явно Бил беше прав.
Подаръците със сигурност не падаха от небето в градчета като това.
Нямаше съмнение.
Това бяха изстрели.
Строителните машини при блатата изобщо не издаваха подобни звуци.
Изстрелите идва от долината,
или от Кениън Роуд, по посока на Джорджтаун.
Доста дълго се ослушваше за още изстрели. Но те така и не се появиха.
Леко разочарован, Том седна на пейката на старата дама за да помисли,
опитвайки се да задържи чувството на опасност, поне за момент.
Не след дълго обаче, мислите му отново се върнаха на любимите му въпроси,
и посред надигащата се буря, те се превърнаха в статии и романи, и велики събори,
на които да се слушат в мълчание новите публикации на Том, относно измъчените и прочистени човешки души.
И той виждаше хора, а между тях дори и други писатели,
подавайки си един на друг ръце, всякаш чрез неговите слова, те отново са намерили смисъл в живота.
Не беше лесно.
Но благодарение на старанието и принадлежността му към разказите и драмата, посланието му е достигнало целта си,
и ако някой го пита относно техниката му, той би казал само една дума:
"илюстрация".
Том можеше да прекара още половин час на пейката,
но поредния странен звук го стресна.
Това беше лаят на Мойсей.
О, това не беше необикновенно само по себе си, новото беше начинът по който лаеше.
Лаят му не беше силен, бе по-скоро като ръмжене,
сякаш се приближаваше опасност, а не просто минаващ енот или лисица.
Сякаш кучето бе изправено лице в лице със сила, която не можеше да не се вземе на сериозно.
Хей, Госпожо! Не бих ходил там ако бях на ваше място.
Познавам планината добре, щях да помисля преди да си рискувам живота.
Падането ще е болезнено.
Има ли друг път?
Да.
Къде?
Обратно откъдето сте дошла. Назад до Джорджтаун.
Защо искате да излезете от планината?
Имате ли нещо общо с онези изстрели?
Помогнете ми, моля ви, помогнете ми.
Можете да се скриете в мината, там вътре!
Накъде води този път?
На никаде. Няма изход.
Ако искате да преминете, обърнете, и се върнете през Джорджтаун.
Това място... нарича се Догвил.
Догвил? Е, трябваше да се досетя, макар и да не бях чувал по-тъпо име.
Слушай, търсим някого...
Наистина ли, кой може да е това?
Шефа ми иска да говори с теб.
- Младежо.
- Да сър?
Търся едно момиче. Може би е стигнала дотук, доста е объркана.
Не искам да я наранявам. Разбираш ли, тя е много ценна за мен.
Ами вижте сър... никой не е минавал през Догвил наскоро.
Мойсей щеше да се разлае. Той много добре усеща непознатите.
Аха... Наистина e умeн този Мойсей.
Моля те, вземи визитката ми и ако случайно... ами...видиш непознат,
просто ми звънни.
Имам възможност да предложа доста интригуваща награда.
Добре сър. Благодаря ви.
А... вие ли стреляхте преди малко?
Е, тръгнаха си. Няма ли да излезете вече?
Искате ли чаша кафе, преди отново да се върнете към катеренето?
Би било чудесно.
Името на красивия беглец бе Грейс.
Тя не бе избрала Догвил от карта, нито беше дошла в града на гости,
и все пак, Том усети че тук й е мястото.
Може ли да взема кокала?
Тя можеше да запази уязвимостта си за себе си,
но тя бе предпочела да му се довери.
Като...да...подарък.
"Щедро, много щедро", помисли си Том.
Искате ли да ядете? Сигурно сте гладна?
Не мога.
Не заслужавам този хляб!
Откраднах кокала. Никога преди не бях крала.
Така че сега, сега трябва да се самонакажа.
Отгледана съм да бъда арогантна, така че трябва да се уча на подобни неща.
Е, може и да е най-доброто за вашето образование...
Грейс, в този град, в днешно време...
е много неучтиво да не ядеш каквото ти е предложено.
Много съжалявам.
Кои бяха мъжете в колата? Защо биха те наранили?
Мъжът на задната седалка, той е шефа. Видях лицето му.
Той ми остави телефона си, каза ми да му се обадя ако те видя.
Сигурен съм че би ти предложил голяма награда, ако му бе казал къде съм.
Така е.
Къде е семейството ти?
Нямам такова.
Всичко което имах бе баща...
но тези гангстери ми го отнеха.
Ами ако кажа, че можеш да останеш тук?
Тук?
Дори и наистина да го искаш, няма как да стане.
Градчето е много малко, трябва да се крия. Хората ще задават въпроси.
Ами, може и да не се стига до там. Не и ако всички искат да ти помогнат.
Нима твърдиш, че всички в града са като теб?
Те са добри хора. Разбираш ли, те са почтенни хора.
Всеки от тях е изпадал в нужда.
Може и да те издадат, но...
Мисля че си заслужава да опитаме.
Но аз няма какво да им предложа в замяна.
Не, мисля че можеш да предложиш много на Догвил.
За да се опише настроението на публиката, дошла на моралните лекции на Том в мисионерския дом на другия ден,
"ентусиазирана" би било твърде пресилено, но все пак бяха дошли.
И том направо ги захвърли безмилостно в дебрите на илюстрирания от него проблем:
Да приемат.
Проблема беше очевиден, но доста страховито и неподготвено поднесен от младежа.
За да компенсира липсата на подготовка, Том старателно използваше техниката си,
състояща се от размахване на ръце на посоки.
Баща му се озърташе потайно за да прецени тълпата,
и усещайки че общността не бе изцяло доволна от тези директни упреци,
реши да предотврати протестите.
Така, сигурен съм че имаш най-добри намерения Том,
но...от който и да е град, вярвам че нашия има много силно чувство за общност.
Живеем един до друг и се познаваме.
Самия аз добре мога да преценявам характерите.
И чесно да ти кажа Том, ето че пак го направи.
Накара ни да дойдем тук, за да слушаме само безсмислици.
За какъв се мислиш, някакъв философ ли?
Наблюдател, ето какъв съм.
Мързеливец по-скоро. Заедно ринем снега тук.
Заедно ринем снега?
Ами да.
Всяко домакинство само си чисти верандата.
Така е, не мога да отрека че Том е прав в случая. Ако пътищата не се почистват правилно...
Съжалявам Том, трябва да измислиш нещо по-добро.
Но за цялата страна би било по-добре, ако сме по-отворени и благосклонни.
Значи предлагаш, че трябва да си помагаме, ако някой от нас е в нужда.
Не, друго имах предвид. Друго исках да кажа.
Та тук се грижим за хората.
Вероятно никога няма да сме сигурни в това.
След като никой не иска да признае, че проблема е реален,
нека ви илюстрирам.
Няма да показвам нещо, което вече се е случило.
Ще ви покажа нещо, което предстои да се случи.
И след като накратко поясни на зашеметените граждани на Догвил събитията от миналата вечер,
Том отиде до мината, за да изведе беглеца от скривалището му.
Искам да ви представя Грейс. Грейс, това са жителите на Догвил.
- Здравейте.
- Здравей.
Том ни разказа за положението в което сте госпожице.
Наистина не желая да излагам който и да е на риск.
Защо просто не отидете в полицията?
Те могат да се справят с гангстерите! Това им е работата.
Ами, незнам дали идеята е добра. Транспортния бизнес би...
Бен!
Тези хора, имат силни връзки, дори и в полицията.
Да не намекваш, че трябва да дадем убежище на един беглец?
И то беглец, търсен от гангстери. Това няма да е много добре за нас.
Успокой се Клеър... мисли за астмата си.
Догвил е добро убежище, спор няма.
Именно. Единствения път до тук е Кениън Роуд.
Той може да бъде наблюдаван от племенника на Джинджър, който живее много близо до завоя.
Тя има телефон. Марта, ти можеш да биеш камбаната,
за да оповестиш че идват хора.
Но Том, аз обявявам и часа, ами ако хората се объркат?
Хайде Марта. Разбира се че можем да използваме старата камбана, по необходимост.
Че защо да го правим?
Защото сме отговорни Чък. Грижим се за хората.
Не, друго имах предвид.
Откъде да знаем, че тази жена казва истината?
Може би гангстерите наистина са стреляли по нея, но това не значи, че трябва да и се доверяваме.
Той е прав. Че защо да ми вярвате?
Аз ви вярвам!
Том, ние не сме гангстери.
Гледаме си нашата работа и не искаме нищо от никой.
Значи най-сетне си признавате!
Ако имаше някакъв начин да знаем, че младата дама е честна.
Някакъв начин да я опознаем...
Тогава всички ще забравим за риска.
Начин има! Вие сами го казахте.
Ще живеете с нея.
Татко, ти толкова добре преценяваш хората.
Колко е необходимо на добър човек като теб да свали маската й?
Седмица? Или пък две?
Можем да й дадем две седмици.
И ако след този период, дори и един от вас да извика 'Махай се!'
Аз обещавам че ще я изпратя с удоволствие.
Е, ако Господаря Том смята че това е добре за общността ни,
аз съм съгласна. Може и да е млад, но има добро сърце.
А аз познавам това сърце, от мига в който е започнало да тупти.
Повече не се изрече на този градски събор в мисионерския дом.
Но всички разбраха че е взето решение, да дадат на беглеца две седмици.
И сега можеха спокойно да погледнат в огледалото и да са сигурни,
че са направили всичко възможно, а дори и повече от колкото други биха сторили.
Тъй че още на същия ден, Том разведе Грейс по "Елм Стрийт" за да я запознае с града "който обичаше".
Значи, тук живеят Оливия и Джун.
Джун е инвалид... Живеят тук в знака на признание към баща ми.
Чък и Вера имат седем деца и се мразят един друг.
Следващите са семейство Хенсън. Изкарват си хляба като изглаждат ръбовете на евтини чаши, така че да изглеждат скъпи.
А тук живее Джак Маккей. Джак Маккей е сляп и това е известно на целия град.
Но си мисли че може да го прикрие, като не излиза от дома си.
В тази стара конюшна, Бен държи камиона си.
Той си пийва и посещава бардака веднъж месечно, от което се срамува.
Марта поддържа мисионерския дом, до пристигнето на новия проповедник, който така и не идва.
Остават Майка Джинджър и Глория. Те държат този доста скъпичък магазин,
където се възползват от факта, че никой не излиза от града.
Преди излизаха да гласуват, но след като въведоха регистрационна такса,
възлизаща на надниците им, спряха да бъдат демократи.
Тези ужасни фигурки говорят повече за хората тук, от колкото думите.
Ако това е града който обичаш, то определено го изразяваш по странен начин.
Всичко което виждам, е едно красиво малко градче, в подножието на великолепна планина.
Място, където хората имат мечти и надежди, дори и при най-тежки условия.
И седем фигурки, които изобщо не са ужасни.
Да бъде наречен Догвил "красив", си беше нещо ново.
Грейс хвърли последен поглед на фигурките, които преди няколко дни, биха й се сторили безвкусни,
когато изведнъж усети нещо, което най-точно можеше да се оприличи на лека промяна на светлината над Догвил.
Държат те под око.
Ако вече си ги обикнала, може би имат трябва да ги убедиш в това.
Имаш две седмици, за да ги накараш да те приемат.
Звучи ми, сякаш играеме някаква игра.
Така е. Играеме. Нима не би изиграла една малка игра за да спасиш живота си?
Какво искаш да правя?
Имаш ли нещо против физическия труд?
Не!
Догвил ти предложи две седмици.
а сега ти ще им предложиш...
Втори Епизод в който Грейс приема плана на Том, и се захваща с физическия труд
Следващият ден бе един прекрасен ден в Догвил.
Нежните листа по гроздовите храстчета на Майка Джинджър бяха разцъфнали,
въпреки неодобрението на мъдрия Том, по отношение на градинарските й качества.
Но освен това, първият ден на пролетта, бе и първия работен ден за Грейс.
Ден в който трябваше да обиколи Догвил, предлагайки услугите си по един час на домакинство.
Извинете.
Бих искала да предложа помощта си... нуждаете ли се от нещо?
Да... карбуратор който да не тече...
добре, дайте го на мен.
Мога да помагам в дома ви?
Аз нямам точно дом. Само гаража.
В транспортния бизнес съм. Пътят е моят дом!
Готова съм. Добро утро!
Госпожица Оливия има дом.
Търси да помага с нещо в нечии дом.
Чистачка за чистачката ли?
Говорите небивалици господин Бен!
Приятен ден!
Благодаря. Ще се видим по-късно!
И Бен потегли към Джорджтаун, носейки седмичната доставка от чаши,
които господин Хенсън бе загладил и полирал толкова усърдно, заличавайки всяка следа от евтиния им произход.
И така, Грейс зави по улицата с пищното име "Глунън Стрийт",
за да почука на вратата на един сляп, но много горделив човек.
Да?
Добро утро господин Маккей. Името ми е Грейс.
Чудех се, дали не мога да съм ви полезна с нещо?
О, много мило от твоя страна Грейс, но...
Мислех си, заради положението в което се намирате...
Какво ми е положението?
Ами... вие сте... самичък.
О, сам съм си от много отдавна.
Нищо ли не ви трябва?
Съжалявам!
Забелязали ли сте дървения връх на мисионерската къща?
Точно в 5 часа следобяд, сочи със сянката си магазина на Джинджър,
пада точно върху "О"-то на "Отворено", на табелата висяща на прозореца.
Може би подсеща хората, че е време да пазаруват за вечеря.
Довиждане господин Маккей.
Чао Грейс!
Разговора на Грейс с Джак Маккей, се оказа показателен за манталитета на Догвилци.
Сдържани и дружелюбни, но и любопитни.
Единствен Джак бе казал "не" ясно и еднозначно.
На Марта й бе необходим монолог, дълъг почти час, за да стигне до същия извод.
О Боже... аз, аз, ще трябва да ти измислям някаква работа,
тъй като аз самата нямам много такава.
Тъй че не след дълго, Грейс се озва при гроздовите храстчета на Майка Джинджър
в не много добро настроение.
Тя не бе способна да различи гроздов храст от кактус,
но старателната подредба на дворчето й се понрави,
както и металните вериги, поставени с цел да пазят втория и третия храст,
в случай че някой не реши да използва по-пряк път до пейката на старата дама.
Грейс събра сили и се отправи към магазина.
Здравейте!
Здравей. И тук нямаме нужда от помощ. Вече казах на Том.
Ами, всъщност е без значение, тъй като не владея нищо.
През живота си не съм работила, тъй че...
Слушай, ако сложиш малко алое на ръцете си, още утре сутрин ще са по-добре.
Заради дървените стърготини е. Наистина ги мразя.
Но мисля да се вслушам в съвета ти.
Ръцете ти определено са най-изящните които съм виждала.
Ето го и Том, какъв късмет само!
Здравейте. Грейс... как вървят нещата?
- Не много добре, за съжаление.
- Наистина ли?
Да. Никой не търси помощ.
Ами, така и предположих.
Планът му да накарам всички да ме харесват срещна препядствие,
понеже никой не желае да работя за него.
Наистина искам да ви дам нещо в замяна.
Излагате се на голяма опасност докато аз съм тук.
Имам предвид, че съм готова да се уча.
Все някой трябва да се нуждае от помощ. Зрението на господин Маккей не е добро.
Да, бях при господин Маккей. Бях и при Марта, и при Чък и Вера,
и никой не се нуждае от помощ.
Всеки мисли че другия иска нещо, а самите те не.
Странно, точно за това говореше Том. Предполагам че е доволен.
Само за да му докажа че греши, вероятно би могла да помогнеш тук.
Но Джинджър, ние наистина нямаме нужда да се прави каквото и да е.
Тогава сигурно имате нещо, което не е "необходимо" да се прави?
Нещо което не е необходимо да се прави?
Нещо... нещо което бихте искали да се направи, но не сте смятали за необходимо.
Какво може да бъде пък това?
Например... например гроздовите храсти.
Те са си добре, благодаря ти много.
Не. Не твоите. Онези, които са поникнали при високата трева.
Но там не отглеждаме нищо.
Именно. Леко разнообразяване.
Знае ли човек, един ден може и да родят плод.
Ами да. Така е! Кой знае...
Добре тогава момиче.
Изящните ти ръчички ще трябва за напред да плевят дивите храсти.
Благодаря ви!
Наоколо.. ето така, виждаш ли.
Не много близо до тях... само внимавай, това е.
След като няколко от дивите гроздови храстчета приеха грижите
на доскоро изящните и неопитни ръце на Грейс,
нещата тръгнаха на добре с плевелите и с градчето.
Всъщност, оказа се че не са малко нещата, от които останалите "не се нуждаеха".
Тъй като Бен нямаше дом, домакинските опити на Грейс бяха напълно излишни,
но той някак си се примири с тях, появявайки се с голяма точност, когато това действие бе извършвано,
независимо колко непредвидим и важен бе транспортния бизнес.
Оливия не се нуждаеше от никой, който да помага на Джун докато тя работеше,
тъй като досега се справяха чудесно, благодарение на системата с пелените на Оливия.
Ако на Джак Маккей му бе необходим събеседник, то той със сигурност щеше да излезе за да си доведе такъв.
Тъй че без да изпитва нужда, позволи на Грейс да поседи с него в мрачната стая,
с театрални завеси на стената, водейки продължителни дискусии, относно подценяването на светлината по Източното Крайбрежие.
Тъй като Марта не би и помислила да създава трудности на енорията, изнасяйки педалите и мяховете,
докато чака назначаването на нов пастор, тя се упражняваше без дори да докосва органа,
а и наистина нямаше нужда някой да й обръща страниците.
И всеки знае, че сина на г-н и г-жа Хенсън нямаше нужда от помощ в учението,
и че семейството бе приело Грейс, единствено за нейно добро.
И въпреки че ръцете на Лиз значително се подобрих, благодарение съвета Грейс,
Томас Едисън беше доктор и имаше перфектно здраве, тъй че нямаше нужда от грижи,
нито от помощ с хапчетата и аптечката с многото й тайни.
В интерес на истината, Чък бе единствения, който още не бе "уловен", както се изразяваше Том.
Уловен? Звучиш доста арогантно! Арогантността е най-големия порок!
Той не ме харесва.
И е в правото си да се чувства така.
Добре. Слушай! За щастие съм приготвил Троянски Кон.
Какво?
Троянски Кон. Ще влезем благодарение на Вера.
Утре има има една лекция в Джорджтаун на някакъв професор.
Някакви интелектуални работи.
Явно не толкова интелектуално, щом ще е само там, но както и да е, мисълта ми е,
че Вера би направила всичко за да отиде, но няма кой да се грижи за Ахил докато я няма.
Тя се доверява на дъщерите си, но не би ги оставила да се грижат за малкия.
Така че тук идваш ти. Казах й, че можеш да го наглеждаш утре следобед.
А пък аз ще опитам да я забавя докато се връща, и ако имаме късмет, Чък ще се прибере преди нея,
а ти ще трябва да използваш добре времето и чара си за да го спечелиш.
С удоволствие ще се грижа за Ахил ако Вера разреши.
Но ако той не ме харесва, нищо не мога да направя.
Том наистина бе омагьосан от това странно, мистериозно създание.
И макар тя да не задоволяваше любопитството му, не казвайки и дума за миналото си,
за да не застраши някого, тя все още бе част от мисията на Том да образова Догвил, по отношение на приемането.
Том се почуства доволен.
Грейс бе достигнала до самия ръб, и той бе този, който я върна в правия път.
Това го изпълни с чувство на господство, нещо ново за него, по отношение на противоположния пол,
а чувствата му най-добре се проявяваха, в нарастващата му любов.
Здравей. Това са Далия, Олимпия, Диана, Атина, Пандора, Джейсън, Ахил.
Децата ви са прекрасни.
Те са добри деца. И ги обичам.
Моля те, не говори такива добри неща за децата. Лесно се разплаквам.
И от мъка и от радост.
- Здрасти Вера.
- О, здравей!
- Ще тръгваме ли?
- Готова съм.
Благодаря ти че остави картата.
Такъв съм заплес, че щях да я забравя. Как разбра че ще ходя надалеч?
Последния път видях термоса, беше на входа, а до него и картата,
тъй че реших, когато видях термоса, но не и картата, че...
Много си добра Грейс.
Добра като госпожица Лора.
Коя е госпожица Лора?
Пак се издаде Бен.
Мисля че такива като Лора, биват описвани в книгите като компаньонки.
О, не се срамувай Бен.
Всеки има правото да се забавлява.
Убедена съм, че тези дами са зарадвали много мъже.
Не е нищо с което да се гордея. Наистина е така.
Зная какво правиш тук.
Така ли?
Искаш хората да те харесат, за да не се наложи да си тръгнеш.
Доста си умничък.
Да, в Догвил ми харесва.
Искаш ли да ти почета? За циклопите?
Не харесвам циклопите.
Чифт очи са по-красиви, като твоите.
Ако искаш мама да те хареса, ще трябва да си добра с мен.
По-добре ми помогни да почистя.
Мама казва че не трябва да работя, освен с главата си.
Ами ако те помоля?
Добре.
Какво правите тук?
Не ви ли казах че не ни трябва помощта ви?
Мама я помоли да се грижи за Ахил.
Тихо! Омитайте се! Всички.
Все същите глупости!
Щяха да се справят блестящо в античността, така е.
Как върви заблудата?
Не се опитвам да заблуждавам никой.
Имах предвид Догвил. Успя ли вече да ви заблуди?
Реших че твърдите, че се опитвам да използвам града ви.
Де да беше така.
Този град е разяден изоснови,
и не бих се учудил, ако утре се свлече в пролома.
Не виждам нищо привлекателно тук, за разлика от вас.
Признайте си че си падате по Догвил.
Дърветата, планината, простите люде.
И ако всичко това още не ви е заблудило, то със сигурност канелата е успяла.
Проклетата канела в тези гроздови пайове.
Догвил има всичко за което сте мечтали в големия град.
Вие сте по-лош и от Том. От къде знаете за какво съм мечтала?
Вие самият сте от големия град, нали?
Беше много отдавна.
Вече не съм толкова глупав, разбрах че хората са едни и същи.
Алчни като животни.
В малките градчета са просто по-бедни.
Храни ги достатъчно и ще ядат, докато не им се пръснат стомасите.
Значи за това искате да се отървете от мен...
понеже не понасяте някой да ви напомня за това, което сте искали да намерите тук.
За последен път ви казвам, да напуснете дома ми.
Мойсей не ви харесва. И аз не ви харесвам.
Децата и без друго пощуряват от уроците на майка им.
Благодаря Грейс!
Трети Епизод в който Грейс си позволява лека провокация
Двете седмици се изнизаха твърде бързо. Грейс се забавляваше.
Всичко което можеше да каже бе, че харесваше всички,
включително и тези, които бяха враждебно настроени.
Дори и да не бе спечелила изцяло хората в Догвил, а някои дори и на половина според Том,
тя се бе грижила за Догвил и му бе показала лицето си, истинското си лице.
Но дали бе достатъчно?
По време на дългата лекция на Джон Маккей, тя реши да действа.
И макар и от това да зависеше бъдещето й,
това щеше да означава, че иначе любвеобилната Грейс, ще бъде замесена в провокация.
Значи ще се съгласите, че когато за първи път сте видели прозорците на Св.Бриджит, те не бяха това което очаквахте.
Не мисля че е от позицията на църквата.
Може би светлината в Лос Анджелис и мозаечните стъкла си противоречат.
Спомням си че смятах така.
Мисля че говорихме достатъчно, за начина по който помним че сме видели нещата.
Не мислите ли?
Защо не поговорим за нещо, което можем да видим и сега?
Тук няма много за гледане. Пропаднал град.
Защо не поговорим за изгледа?
Не излизам много. Слънцето и кожата ми...
Вчера се разхождах между ябълковите дръвчета на Чък.
Ако отидете до самия ръб на скалата, може да надникнете над гаража на Бен
и да видите къщата си, от страната на пролома.
Не знаех че има прозорци там одзад.
Огромни прозорци. Сигурно гледката е прекрасна.
Имате ли нещо против да ги отворя?
Бива си ви госпожице Грейс. Наистина.
Предполагам забелязахте, че завесите се отварят трудно.
Съжалявам!
И вероятно сте решили, че това е така, защото не се използват често.
Но гледката е добра, направо впечатляваща.
Давайте, питайте ме защо човек, обичащ светлината би окачил тези завеси?
Да, сляп съм.
Не съм недовиждащ, нито късоглед. Сляп.
Тъй че моля ви вървете си и ме оставете да съм си такъв.
В Швейцария го наричат "Алпенгулен".
Това е светлината, отразена от най-високите върхове,
след като слънцето залезе зад планината.
Но вече е минало.
Хората се появиха в мисионерската къща за събора, в пълно мълчание,
две седмици след като красивия беглец бе пристигнал в града.
Грейс стоеше до Том, гледайки ги как се събират,
и вътрешно разбираше, че може би за последен път вижда тези познати вече лица.
Имаше поне двама от тях срещу нея, а дори и един би бил твърде много.
Добре дошли добри хора на Догвил.
Две седмици.... две седмици изминаха и е време за вашата присъда.
Редно ли е тя да е тук докато говорим?
Ами, г-жо Хенсън, когато Грейс дойде тук, тя не опита да скрие слабостта си от нас.
Тъй че смятам, че е редно да сме открити спрямо нея, да й кажем в лицето ако искаме да напусне.
Не, г-жа Хенсън е права.
Никой не трябва да се притеснява да бъде искрен.
Ще изчакам при мината.
И ако решението е да си вървя, ще тръгна през планината, докато е още светло.
И нещата които съм взела, ако можеш ги върни.
Разбира се!
Не е необходимо да ме виждате преди да тръгна.
Марта, ако можеш да удариш камбаната, така ще разбера.
Не зная... как да... как да удрям камбаната?
Просто я удряй за всеки глас в моя полза.
Аз ще броя. И ако ударите не са петнайсет, ще си тръгна.
Знаем че Том е нетърпелив да я защити, но мисля че имаше достатъчно време за това.
Знаем вижданията му. И ги уважаваме. А сега той трябва да уважи нашите.
Грейс извади вързопа си изпод бюрото, за да облече своите дрехи,
и видя, че някой бе оставил едно хлебче.
До него имаше сгънат лист хартия.
Беше карта нарисувана от Том.
Той знаеше къде е вързопа, и я бе пъхнал вътре.
Картата сочеше пътя през планината.
И всички опасни зони, бях окрасени с остроумни плашещи рисунки.
Но имаше и още.
И други хора имаха тази идея. И те бяха сложили подаръци във вързопа й.
Там беше обичаното от Джейсън джобно ножче, почистено и лъскаво.
Също и пай от Майка Джинджър и Глория. Както и малко дрехи, кибрит и песнопойка.
Грейс отвори на страница 18, където Марта винаги имаше проблеми с пръстите.
И между страниците имаше един долар, който Марта не можеше да си позволи сама.
Грейс имаше приятели в Догвил. Така си беше.
Дали бяха малко или много, не бе важно.
Грейс се бе открила на града, и той и бе отвърнал с голям дар:
с приятели.
Никакъв гангстер не можеше да я лиши от тази среща с града, дори и с всички оръжия на Земята.
Дори и ударите да не достигнеха петнайсет, тя знаеше че е означавала нещо за града
и че престоя й е бил значителен.
Може би не много, но все пак бе оставила следа.
И това бе първата следа, с която наистина се гордееше.
Грейс настръхна, когато камбаната започна да звъни.
Четиринадесет. Грейс броеше.
Значи все пак Маккей бе гласувал за нея, но тогава, защо не и Чък?
Всички ли?
- И Чък!
- Чък!
Всички.
Мисля че те харесват.
Четвърти Епизод "щастливите дни на Догвил"
Дните на пролетта и ранното лято, се оказаха щастливи за Грейс.
Марта обявяваше часовете, дирижирайки я през деня.
И така тя служеше като очи за Маккей, майка на Бен,
приятелка на Вера, и ума на Бил...
И един ден, на Грейс и хрумна, че може самата тя да натиска педалите, и Марта да се съгласи
да изсвири няколко мелодии, за да отпуши мяховете,
така че те да не се развалят от напрежението.
И те тайно се съгласиха, че докато Грейс беше тази, настъпваща педалите,
Марта можеше да свири, без да изпитва вина.
За да успокоява Том, стария доктор, който заболяваше от нещо ново всеки ден,
и следователно се нуждаеше от простия тест за координация от ученическите му години,
тя трябваше постоянно да настоява, че му няма нищо.
Също така, тъй като града се бе съгласил, че всеки трябва да дава според възможностите си,
тя получаваше заплата, не много голяма, но достатъчна да спести за първата китайска фигурка,
първата от седемте, които толкова дълго са събирали прах по прозореца на магазина.
Мечтата й беше, след време да има възможност да купи всички.
С времето, финните й ръце се превърнаха в ръце, принадлежащи на кой да е обитател на някое малко селце.
А след три седмици, тя триумфално се нанесе в мястото, което Том и Бен тайно реставрираха,
по-точно старата мелница, където преди е стояла малката рафинерийка,
от която обаче, бе останало само тежкото колело.
Благодаря.
Ето това имам в предвид с транспортния бизнес.
Госпожица Лора го беше изхвърлила, не бе необходимо никому.
Хубаво нещо, на грешното място. Но с камиона ми... нали се сещаш.
Просто не трябва да се шегувате с транспортния бизнес, това е.
Така е, прав си Бен. Не трябва.
Грейс!
Какво?
Искам да ти призная, че гласувах да останеш по доста егоистична причина.
Каква беше тя?
Толкова се облекчих, когато се появи и почна да привличаш погледите на мъжете.
Нали знаеш, Том и останалите. Толкова дълго трябваше да търпя...
Честно казано, вече изнемогвах.
Винаги ще привличаш погледите им Лиз.
Знаеш че... са си такива. Ти си красива.
Благодаря ти.
Последната новост, тъй като лятото бе в разгара си,
бе че Грейс трябваше да помага на чък в овощната градина.
И всеки ден в 5, след като свършеха работа, тя можеше да се убеди, че Маккей е бил прав;
Сянката на кулата наистина сочеше магазина на Джинджър.
Но днес, кулата не само напомняше че е време за пазар, но също така,
бе сигнал, който колкото и да се притесняваше Марта, никой не би объркал с часовете,
това бе предупреждение, че някой приближава по Кениън Роуд, от Джорджтаун.
За първи път в цялата история, органи на реда стъпваха в Догвил!
Добър вечер сър.
Това ли е цялото място?
- И няма градски съвет?
- Не.
Трябва да сакача една обява.
Имаме си мисионерски дом. Ще свърши ли работа?
Разбира се.
Какво е направила?
Издирва се! Само това пише. Явно липсва на някой.
Говори се, че за последно е видяна наоколо.
Разнасяме ги из целия окръг.
И ако някой я види, трябва да отиде в полицията?
Май това е идеята.
Тези хора няма да се откажат лесно.
А сега тези съобщения са окачени из целия окръг.
Тоест никой не подозира, че тя е тук с нас.
Но това беше полицай Том. Не е ли наш дълг да докладваме?
Имам предвид, от законова гледна точка. Съжалявам, просто... когато се разстроя.
Тя просто се издирва. Не е направила нищо. Самия той го каза.
Мисля че е редно пак да гласувате.
Защо? Не може постоянно да го правим.
Хайде де. Кой може да бъде убит заради нейна снимка на парче хартия?
Пети Епизод "най сетне Четвърти Юли"
Четвърти Юли доведе със себе си големи облаци от пухчета, идващи от далечни ливади и реещи се над "Елм Стрийт".
Днес бе ден за празненства. Никой не трябваше да се притеснява.
И Грейс можеше да спре пред прозореца на Джинджър доста доволна,
за да се увери, че остават само две малки фигурки, и следователно
това бяха единствените две, за които все още не бе могла да спести.
- Изглажда страхотно момичета...
- А-ха..
Грейс, би ли отделила няколко часа за мен и овощията днес?
Сега е много приятно там, с всичкото това слънце!
Чък, Четвърти Юли е! Защо изведнъж заговори за слънцето?
Да не си станал романтик като мен?
Ще се позабавляваме.
И през зимата ще измрем от глад...
Даже Бен почива днес.
- Здравей!
- Здрасти Том!
Имаш ли минутка Грейс?
Сега ли?
Да. Имам да ти казвам нещо интересно.
Е, дано да е бързо.
Доста размишлавах в последно време...
Сигурно е доста изтощително!
Мисля че съм направил доста добър анализ на хората в градчето
и наистина ги разбирам.
Но когато се опитам да разкодирам теб, не стигам до никъде.
Знаеш ли, Лиз... Лиз я разчитам лесно.
И имаше известно привличане между нас,
но тъй като виждам право през нея,
в интелектуален смисъл разбира се виждам,
че копнежа ми е на чисто физическа основа.
Но с теб, е доста... доста по-сложно.
Какво се опитваш да ми кажеш?
Не, първо трябва да си избистря мислите.
Да не намекваш че...
си влюбен в мен?
Не, не бих... любовта е... не е... доста голяма дума е...
Да.
Да.
Това е добре!
Защото...
Мисля че и аз съм влюбена в теб.
Интересно, нали?
Имам предвид интересно в психологичен аспект...
Не те ли извикаха? Мисля че те викат.
Не ги чух.
Не.
Най добре е да се връщаш.
Ще се видим на сватбата. На забавата...
Тази година не си нося записки.
Защото няма да се преструвам, че мога да ги чета.
Което ме отвежда до темата. Темата която искам да повдигна.
И темата си ти Грейс.
Да. Ти направи от Догвил прекрасно място.
В интерес на истината, някои ми кават, че са срещнали стария сърдит Чък надоло по улицата,
и че се е усмихвал.
Е, никога не съм виждал усмивката ти Грейс, но се обзалагам, че мога да я опиша.
Защото със сигурност притежава всеки цвят, който би се отразил и в най-блестящата призма на Земята.
Сигурно имаш и подходящо лице. Има ли подходящо лице Том?
- Да сър.
- А..?
- Да сър.
Обзалагам се че е така. Горди сме че си сред нас.
И ти благодарим, че ни показа коя си.
За теб Грейс.
Остани с нас, колкото си решиш.
Една полицейска кола евидяна в града и е поела по Кениън Роуд!
Тъй че ще е тук всеки момент.
Да ударя ли камбаната?
Не Марта. Мисля че Грейс е чула.
Ще ги разкараме бързо.
Не се бой.
И аз щях да съм на трапезата, ако не бе това.
Трябва да сменя съобщението.
Отново е за онази дама.
Ето защо е изчезнала.
Издирва се във връзка с няколко банкови обири по Западния Бряг.
Кога са извършени обирите?
През последните две седмици.
Май не сте много информирани тук?
Радиото на баща ми е само за музика.
Ами, всичко което казват е, че е опасна,
и че всеки имащ информация за нея, трябва да ни се обади незабавно.
Такъв е закона.
Две седмици! Не може да е нашето момиче Том.
Не, тя бе при нас през цялото време.
Така е!
Не може да е извършила това, в което я обвиняват.
Да, така е Том, прав си.
И все пак работата не е чиста.
Грейс си беше същата, както и града.
Факта, че гангстерите бяха повдигнали обвинения срещу Грейс, в опита си да се отърват от нея, не изненада никой.
Но все пак, настъпиха леки промени.
Повтарям ви, имате абсолютно същата подутина, на същото място от другата страна на гърба ви.
Наистина!
Предполагам, че просто принадлежи на тялото ви, но след като вие сте доктора...
Малко е вероятно, не мислиш ли? Че може да развивам рак, в такава симетрия?
- Г-н Едисън, моля ви. Вече сме го обсъждали.
- Всичко е възможно.
Мисля че трябва да приемете факта, че сте изключително здрав възрастен господин.
Все пак мисля да си почина.
Ще се видим утре сутрин.
Надявам се.
Какво? Какво казват?
Ами, не могат да кажат със сигурност, че нещо се е променило.
Но чувстват че извършват престъпление, като не съобщават на полицията.
- Мисля че трябва да си вървя.
- Не..
Вече е достатъчно.
Предложих обратното.
Наистина?
От финансова гледна точка...
от финансова гледна точка, присъствието ти в Догвил е станало много скъпо.
Защото е по-опасно за тях, да те приемат тук,
не че не те искат,
но е необходим някакъв противовес,
нещо за баланс.
Звучат като думи, използвани от гангстерите...
Има и друга причина да останеш.
Разбери, с тези обяви, висящи навсякъде наоколо, не мога да се сетя за друго място, където да се криеш.
Та какъв е противовеса който предлагаш?
Искат да работиш повече, но вместо това предложих,
да посещаваш хората по два пъти на ден.
Така ще се види, че искаш да дадеш повече, без да удължаваш много работния си ден.
Така ще прогониш всички неприятности.
Ами, струва ми се доста странно и трудно за изпълнение.
Така си помислих и аз.
Марта каза, че ще бие камбаната на всеки половин час,
така че да се справяш с новия си график.
Значи, всички са съгласни да остана?
Не. Г-жа Хенсън реши, че ще трябва да ти намалим заплащането.
Просто символичен жест. Разбираш ли... думата "опасна" на обявата я притеснява.
Готова съм на всичко. Ако трябва да работя повече, за по-малко пари,
то съм готова и на това. Разбира се че съм.
Просто искам да се убедя, че не предпочитат да напусна.
Разбирасе че не.
Мислиш ли, че е за добро?
Убеден съм.
Трябва да поспя. Вече ще бъда далеч по-заета.
Съжалявам.
Том, трябва да знам нещо...
Сещаш ли се за визитка, която ти е дал мъжа в колата?
Да.
Показа ли я на някого?
Стига Грейс! Веднага я изгорих.
Колко съм глупава. Разбира се.
Всичко е наред.
Не, не е. Не искам да ме виждаш такава.
Не мога да понеса факта, че се съмнявам в теб.
Съжалявам. Лека нощ.
Всички бяха против новите работни условия на Грейс,
когато станеше на въпрос.
О, Бен заяви, че не би могъл да се съгласи с това, тя да работи повече от преди,
за което Грейс му бе благодарна,
макар и той да бе доста пиян, когато го е казал.
Тежките минути станаха тежки часове, а тежките часове станаха тежки дни.
И независимо дали смятаха идеята, да се увеличи работата на Грейс за справидлива или не,
изглежда не правеше хората по-щастливи.
Дори обратното.
О, Грейс... Трябва да бъдеш по-внимателна.
И Лиз не внимава много, но поне не чупи чашите ни.
Трябва да разбереш, че г-н Хенсън се труди доста, за да премахне всякаква следа,
а това прави стъклото крехко. Мислех че го знаеш.
Няма да се повтори. И разбира се, ще я платя.
Не, разбира се че не. Не е нужно да я плащаш. Ще го преживеем.
И тя избърза да спази уговорката си с Чък, да разчистят тревата около последните три дънера,
за да държат настрана мишките.
Бързайки, тя се възползва от прекия път между гроздовите храстчета,
само за да бъде спряна от думите.
- Грейс!
- Да!
О, не видях че сте подравнила пътеката. Съжалявам.
Не е проблема в подравняването.
Идеята е, хората да заобикалят храстите.
Предпочитам да е така, както си забелязала.
Но аз мислех че тези вериги са тук за да направят пътека между храстите.
Те са тук, за да ги защитават.
Това не трябва да е пътечка.
Но всички минават оттук.
Права си миличка. Но те живеят тук от години.
Ти си тук отскоро.
Да не твърдите, че не ми е позволено да използвам прекия път само защото не винаги съм живяла тук?
Не, разбира се че не.