Wings - Season 3 (1990) (Wings (1990) - S03E02 - Is That a Subpoena in Your Pocket... (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
15 процента от американците предпочитат да гледат телевизия,
пред това да правят секс.
- 15? Възможно е.
Може би си твърде уморен, а тя е прекалено...
Как да го кажа по-възпитано? Грозна.
В моя речник няма "твърде уморен". А в твоя не трябва да има "грозна".
Лоуел, какво предпочиташ? Да гледаш телевизия или секс?
Изведи ме на вечеря и изборът е твой.
Нали знаеш, че се шегувам?
Джо, имаш ли номера на Клуб Кар?
- Да не съм бюро информация?
Харесва ми какво си направил с тази стена.
Какво си направил с тази стена?
- Как можа Хелън да го направи?
Защо се вряза в офиса ми?
- Да видим.
Накара я да се върне в Нантъкет, заблуди я, че още я обичаш,
а после разбра, че си с друга.
Нека да съберем две и две.
- Това оправдава ли я за това?
Не, но ми харесва чувството й за хумор.
Ето, вратата е затворена.
Добре, Лоуел. Ще попитам. Джо, реши ли кой да поправи офиса ти?
Да.
- Лоуел цял ден ми досажда,
за да видя дали ще му приемеш офертата.
Мисля, че е готов.
Няма да я дам на Лоуел.
- Няма ли?
Ако е за двигатели, първо на него ще звънна, но това е работа...
за прецизен дърводелец. Ще извикам Джон Ливингс.
Опитен и надежден е.
- Ще му взема инструментите,
преди да кажеш на Лоуел.
- Нали знаеш, че давам част...
от задълженията си на хората?
Не.
- Вече знаеш. Ти ще му кажеш.
Аз ли?
- Винаги е било по-лесно...
лошите новини да се чуят от теб. Вероятно е от гласа ти или усмивката.
Или защото си хленчо?
Най-големият.
Извинете. Отпред вашето такси ли е?
Сеньор, защото изглеждам като обикновен човек,
който няма какво да прави и къде да отиде...
Затова ли допускате, че съм шофьор на такси?
Да.
- Значи работи.
Антонио Скарпачи, на вашите услуги. Най-доброто такси на острова.
Ако ви трябва превоз, аз съм вашият човек.
Супер. Ще ме закарате ли до града?
- Съжалявам. В почивка съм.
Значи си избрал друг за работата?
Да. Виж, не че не искам...
- Спести си го, Джо.
Знам, че не вярваш в работата ми.
- Лоуел, поправи ми висотомера,
или не отговарям!
- Поне Рой ме оценява.
Виж, Хелън...
Искам да знаеш, че разбирам разочарованието ти,
заради което се вряза в офиса ми и съжалявам, че не ти казах за Гейл.
Не съм искал да те нараня.
Много мило, Джо. Благодаря.
Пак заповядай. Сега ще ти оставя това...
и можеш да ми ги върнеш, когато ти е удобно.
Какво е това?
- Дължимото за щетите.
Дължимото? Нямаш ли застраховка?
Имам, но смятам, че ти трябва да ми платиш.
Хиляда долара? Това някаква премиум оферта ли е?
Радвай се, че не ти искам цялата сума.
- А ти, че само офиса ти пострада.
Можех да се целя в теб.
- Значи трябва да съм благодарен,
че не си завистлива харпия и убийца.
Ами трябва да си благодарен.
- Виж, Хелън. Не искам да спорим.
Само си искам парите.
- Жалко, защото няма да ти платя.
Трябва.
- Кой го казва?
Аз. Разумна си.
- Не ми пука. Няма да ти платя.
Не е честно.
- Е и?
Искам си парите и то на момента!
- Можеш да се разкараш.
Защо се караш с такава красива жена?
- Защото ми дължи пари.
Джо, никога не заемай пари на бивша!
Никога! Сбогувай се с тези пари.
Ето ги, отлитат като птичка. Чао.
Не съм й заемал пари. Тя ми унищожи офиса. Искам й пари за щетите.
С викове и крясъци няма да стане.
Говори й нежно и уважително.
Отнасяй се с нея като с цвете.
Хелън ще ми се изсмее в лицето.
- Тогава я съди.
Какво?
- Съди я.
Закарай я в съда. Вторият любим американски спорт след бейзбола.
Антонио, няма начин да я съдя.
- Помниш ли ресторанта,
в който работех? Една вечер един се задави с пилешко кокалче.
Подаде иск, който струваше на ресторанта половин милион.
Трябва да е имал добър адвокат.
- И лош парамедик. Почина.
Но жена му сега кара ново Ламбо.
Дори чух, че на огледалото си е закачила кокалче.
Това е проблемът в обществото ни. Мисли, че може да се съди за всичко.
С Хелън сме приятели и ще уредим това като такива. Гледай.
Ще се усети и ще размисли.
Хелън?
Какво?
- След като вече си се успокоила,
ще ми напишеш ли въпросния чек?
Чек ли искаш?
Ето ти парите.
- Благодаря.
Извинявай, не разчитам до кого е.
Какво пише на края?
- Задник.
Ще я съсипя.
Това е американският начин.
Фей!
Какво има, Джо?
- Как да работя,
като дори нямам офис?
И майсторът, който трябваше да почне преди 3 дена не ми звъни.
Къде е той?
- Вярно. Забравих да ти кажа,
заради новите ми задължения. Работи на вилата на Карл Саймън.
Зарязан съм заради звезда.
Не е така, Джо.
- Кога ще дойде?
Не знам. След като свърши при Уолтър Кронки. Много е търсен.
Късметлия си, че е с теб.
- Не е с мен, а с Карли и Уолтър.
Ще трябва да питам Лоуел за работата.
Няма да е толкова лесно. Той си има някаква чест.
Стига Фей. Говорим за някой, за когото се говори,
че ще изяде всичко за 25 цента.
- За по-големи неща - 50 цента.
Здравей, Лоуел.
- Не мога сега, Джо.
Работя по джипа на Хелън. Явно за нея съм достатъчно добър.
Виж, и за мен си добър. Ще ми поправиш ли офиса?
Я виж ти кой се довлачи при стария Лоуел.
Признавам си, че сбърках.
- Така е, сбърка.
Лоуел, не го прави по-трудно.
- Трябва.
Нарани ме, Джо.
- Съжалявам, Лоуел.
Наистина ме нарани.
- За пари ли става въпрос?
Да.
- Давай. Кажи си цената.
50,000$.
2,000$.
- Преговаряме. Харесва ми.
20,000$.
- Лоуел, мога да ти дам само 2,000$.
Труден си, Джо Хакет. 5,000$.
2,000$.
Джо, трябва да ми помогнеш.
- Добре.
2,000$ и нова шапка.
- Договорено!
Приятно е да се прави бизнес с теб.
Браян, как беше полетът?
- Тайна. Гледай довечера новините.
Добре. Направи ми услуга. Дай това на Хелън.
Призовка. Ще я съдиш ли?
За малка сума е.
- Много умно, Джо.
1,000$ не са много. Трябва някак да си ги избия.
Дай й ти призовката.
- По закон нямам право.
Не ме гледай. Намери си друг за мръсната работа.
Фей?
Работата ми зависи ли от това?
- Да.
Добре. Днес ще ми е последният ден.
- Добре. Ще намеря друг.
Опълчваш се на шефа?
Блъфирах.
Дай на мен, Хакет.
- Знаеш ли какво да правиш?
Разбира се. Веднъж давах такава на майка си?
Съдил си майка си?
- Не. Давах й призовка.
Баща ми ме накара. Номерът е там,
отсреща да не го очакват. Да не виждат от къде им идва.
Гледайте.
Хелън?
- Да.
Ще може ли чаша с лимонада?
- Разбира се, Рой.
Заповядай.
- Какво е това?
Призовка, миличка.
Смятай се за обслужена.
Както и ти.
Как можа да ми го причиниш, Джо?
- Опитах с добро, но ти не ме чу.
Нямах избор.
- От 20 години сме приятели.
Знам, но...
- Нямам толкова пари.
Спестяванията ми останаха в Ню Йорк. Едвам преживявам и така.
Не е нужно да ми ги платиш наведнъж. Можем да го направим на вноски.
Удряш ме, когато съм на земята.
- Осъзнавам, че не е...
Нямам личен живот. Нямам социален живот.
Нямам нищо.
Може би трябва и двамата...
- Бях гневна и разстроена.
Не исках никого да нараня.
Хелън, аз... Може би малко прекалих,
и трябваше да взема предвид положението, в което си.
Да оставим нещата така и да продължим напред?
Наистина?
- Наистина.
Благодаря.
Нямаш представа колко значи за мен.
- Няма проблем.
Видях това!
Кое?
- Тази малка усмивка.
Видях отражението в стъклото.
- Просто бях щастлива.
Това не беше щастлива усмивка,
а усмивка, че ме въртиш на пръста си.
Джо...
- Стига, не ме вземай за глупак!
Ще се видим в съда.
- Добре!
Искаш да ме съдиш заради 1,000$?
- Да, искам.
Защо да спираме дотук? Направо добави и това!
Колко стават общо?
- Около 1,100$.
В момента пилееш пари.
- Добре. Да се забавляваме.
Почакай... 1,140$, 1,170$...
Фей, колко платих за рамката на снимката?
75$.
- 1,245$!
Недей! Дори не си го помисляй. Това е безценно.
60 долара! Общо стават 1,305$.
А това ще ти струва 225, г-це.
А после най-спокойно и хладнокръвно
влезе с колата в хангара и мина през офиса ми.
И мислете, че е било нарочно?
- Да, Ваша чест.
Беше непровокирано действие.
- Имайки предвид вашата версия...
и отсъствието на г-ца Чапел да се защити, отсъждам...
Ваша чест! Хелън Чапел е вече тук.
Почакайте! Какво е това?
- Закъсняхте, г-це Чапел.
Извинявам се, Ваша чест. Не съм свикнала да се движа с патерици.
Никой няма да ти се върже?
- Тишина, г-н Хакет.
Моите извинения. Съдът не беше осведомен за вашето състояние.
Какво състояние? Правила го и преди. Актриса е. Засрами се, Хелън Чапел.
Мога да обясня...
- Ваша чест, смята ви за луда!
Уверявам ви, че наистина съм...
- За Бога. Търси съжаление.
Убодете я по крака.
- Контузена съм, не парализирана.
Сигурно. Ще танцува ли под клетва?
- Г-н Хакет!
Ваша чест, едвам стоя права. Дори малко ми е замаяно.
Искате ли да седнете?
- Да. Благодаря.
Почакайте. Нали не й се връзвате? Ако съдът позволи,
представям първо доказателство.
- Г-н Хакет!
И второ доказателство.
- Достатъчно!
Хайде! Ставай! Давай!
Нямам какво да добавя.
Какво правиш тук?
- Хелън каза, че ще закъснее.
Обади се от спешното. Паднала е по стълбите пред тях и се е ударила.
Хелън, извинявай. Не знаех...
- Не ме пипай!
Хелън, вече си тук? Стани, скъпа, за да те види съдията.
Какво мислиш, Фей?
Феноменално, Лоуел. Точно както преди е.
Така е. Намерих стари снимки от предния офис...
и го направих едно към едно.
- Сигурно ти е било трудно.
Най-трудно ми беше да намеря календар от 1952.
Здравейте.
- Джо, как мина в съда?
Ами аз...
Спечелих.
- Недей да скромничиш.
Като изключим неуважението към съда, не мина зле,
От къде да знам, че е падала?
Ами например по патериците.
Джо, основно правило е да не биеш сакати.
Набил си Хелън?
Не съм. Само я свалих на земята и я ръчках малко с патерицата й.
Учудвам се, че не ме накара аз да го направя вместо теб.
Джо, какво мислиш за офиса си?
- Страхотна работа, Лоуел.
Наистина първокласна работа. Впечатлен съм.
Имам и един под в къщата за правене. Колко мислиш, че ще ме излезе?
50,000$.
- Остави. После ще го обсъдим.
Готова ли ми е колата, Лоуел?
- Да. В хангара е.
Благодаря. Колко ти дължа?
- 50 000$.
Един ден някой ще се навие.
Ето ти чек за $100. Ако си съгласен ще ти плащам на вноски...
за следващите 10 месеца.
- Хелън, чувствам се ужасно...
за станалото днес в съда. Нека го забравим?
Няма да го направиш! Нямаш я тази доблест, Джо. Вземи.
Искам просто да приключваме.
Ако това ще те направи по-щастлива.
- Ще ме направи.
Добре. Край.
Не искам да слушам повече за това.
- Няма.
Не и от мен.
Но знаеш ли какво? И двамата научихме важен урок.
Да не се поддаваме на емоции и че с насилие нищо не става.
И че трябва да отговаряме за нашите действия.
И че държавата ни работи.
Шегувам се. Къде е чувството ти за хумор?
Преди имаше такова. Уверявам те, че след време ще се смеем за това.
Виж, вече се смея.
Джо, ще напиша едно число.
Превод: -=GrInD=-