Wings - Season 3 (1990) (Wings (1990) - S03E01 - The Naked Truth (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
- Какво ще правиш?
Ще си търся работа. Заминавам за Ню Йорк.
Дори не си го обмислила.
- Да, и чувството е приятно.
Всеки музикант трябва да се пробва в Ню Йорк. Ако там не успее...
Моля те остани.
- Не мога, но благодаря, че попита.
Обичам те.
И аз те обичам.
10 месеца по-късно
Ало.
- Добре. Сварих те.
Знам, че мина много време и исках да ти се обадя,
но постоянно бях заета. Сега направо реших да го направя.
Надявам се да не е проблем.
- Кой се обажда?
Хелън. Мислех, че ще ме познаеш.
Познах те. Къде си?
В Ню Йорк.
- Всичко наред ли е?
Все пак е 3:30 сутринта.
Съжалявам. Събудих ли те?
- Не.
Как вървят нещата?
- Всичко е наред.
А при теб?
- Много добре.
Значи е...
- Добре.
Взех правилно решение като заминах за Ню Йорк.
Музиката, хората, атмосферата и енергията.
Много ми харесва.
Липсват ми разговорите ни, Джо.
Да, много време мина.
Ще те оставям да спиш.
Добре. Исках да кажа,
че ми беше приятно да се чуем.
Благодаря, че се обади.
За нищо. Добре, чао.
Чао.
Кой беше, Джо?
Никой, скъпа. Заспивай.
Моля за вашето внимание? Полет 26 от Бостън на Сандпайпър...
ще кацне скоро на Гейт номер 1. Тези, които за пръв път са тук...
могат да посетят музеят ни с китове,
в който има челюст с големина на сграда с два етажа.
Бихте си помислили, че ще мирише лошо, но не мирише.
Лоуел, какво носиш в термоса?
- Прясно сварено кафе.
Откакто Хелън си тръгна не съм пил хубаво кафе.
Това не е обикновено кафе. Това е смес от малка плантация...
от южния бряг на Хаваи.
- Може ли да го опитаме?
С удоволствие. Мисля, че ще ви хареса.
Проверих всяко зърно поотделно за цвят и текстура,
ръчно съм ги смелил и ги сварих. Това ми е рецептата.
Сякаш си помислил за всичко.
- Така е.
Лоуел, вътре още има зърна. Филтърът ти е бил скъсан.
Филтър?
Имаш коефициент на интелигентност, колкото зряла тиква.
Какво означава това?
- Казва го с най-добри чувства.
Всички знаят, че тиквата е най-умният зеленчук.
Благодаря, Рой.
Отче, значи ми казвате, че каквото и да съм сторил,
покая ли се и греховете ми ще изчезнат?
В известен смисъл. Но бих...
- Страхотно. Много благодаря.
Много благодаря. Джо! Мисля, че намерих вратичка...
за онова с ада и рая.
- Слушай. Трябва ми съвет.
Никога не си искал съвет от мен.
Въпросът е много деликатен и само на теб имам доверие.
Натъкнал в моята сфера на опит? Моето поле на действие.
Не всеки е подходящ.
За което няма проблем, но още отначало ще ти кажа,
че нямам представа за какво говоря.
- Снощи се чух с Хелън.
Шегуваш се. Просто така?
- И аз се изненадах като теб.
Опитваше да разбере в какво положение ни е връзката.
И какво каза тя, като й каза за Гейл?
Тя...
- Не си й казал, нали?
Щях, наистина. Но...
- Но не можа да си честен.
Изненадан съм. Това е типично... за мен.
Браян, само на теб имам вяра.
- Добре, добре.
Джо, относно това с Хелън. Тя заслужава да знае за Гейл.
Отишъл си при Фей за съвет вместо при брат си? Супер.
Мен питаш ли ме? Първо беше питал Лоуел.
Лоуел?
- Хакет, мислех за проблема ти.
Я стига!
Незнанието няма да я нарани. Щастлива е неосведомената жена.
Организацията за жените ли е? Имам мъж за кастрация.
Да не отхвърляме Рой. Може би има право.
Виждам какво става. Отчаяно търсиш някой,
да ти каже, че няма проблем, да не й кажеш за Гейл.
И това лошо ли е?
- Хелън заслужава истината.
Очаквах да ми кажеш да постъпя мъдро.
За всяка друга жена - може би, но тук става въпрос за Хелън.
Прав си. Но това е без значение. Дори не знам къде е.
Нито пък й знам адреса.
- Аз го знам. Имам картичка от нея.
Благодаря, Фей.
Отивам в офиса да й напиша писмо.
Не, Хелън заслужава да чуе истината в лицето.
Ето какво. Утре ще дойда с теб след полета до Хаянис.
Добре.
- Уредено е. Ще летим за Ню Йорк,
пускаме бомбата, може да попаднем на някоя сцена.
Да стане пълноценна вечерта.
Вече се уморих да търся адреса.
Вече искам да й кажа за Гейл и да се прибираме.
Почакай, Джо. Тук е. Това е адресът.
- Няма как Хелън да работи тук.
Домоуправителят й се е объркал.
- Това й беше съседът.
Домоуправителят очертаваше с тебешир мястото.
Момичета! Голи момичета! Напълно голи момичета!
Любимите ми три неща.
- Няма начин да работи тук.
Разбира се! Ето какво. Да влезем вътре, да седнем,
и да се самокритикуваме, че сме си го помислили.
Бих изпил едно безалкохолно.
- Браво, синко. Не се срамувай.
"Напълно голи голенички". Най-глупавото име.
Какво е голи голенички?
- Аз разбрах. Побързай.
Мисля, че разбрах защо има голи жени тук.
Не забелязваш ли мръсотията.
Шегуваш ли се? Така ще си направя стаята.
Извинете, г-це. Бихме искали да поръчаме.
Ей сега, момчета.
Хелън?
- Джо, Браян, какво правите тук?
Дойдохме да те видим и видяхме.
Знаех, че не трябва да ти се обаждам.
- Не разбирам, Хелън.
По телефона каза, че всичко е наред.
- Какво? Наред е.
Но това място...
Не намери ли някъде да свириш на чело?
Дори предния месец имах работа.
Бях главобол в реклама за аспирин.
Хелън, боли ме да те гледам да работиш на такова място.
Джо, имаш ли дребни?
Хелън, знам, че това с музиката е трудно,
но би могла...
- Какво бих могла?
Можеше да си намериш работа и на по-добро място.
Това тук е дупка!
- Напълно съм съгласен
Не е зле. Момичетата са страхотни, бакшишите са добри,
и се запознавам с интересни хора.
- Ами мечтата ти да си музикант?
Имах предложение от Ню Йорската филхармония,
но предпочетох да сервирам полугола напитки.
Успехът не идва за една вечер. Иска време.
Добре съм. Наистина.
Щастлива съм.
- Щом си щастлива и аз съм щастлив.
Дойдох поради причината...
- Виж ме, Джо. Не съм щастлива!
Трябваше да свиря, а сервирам уиски с бира по къси гащи.
Аз съм развалина, разорена съм и не ми харесва тук.
Обадих ти се, защото отчаяно исках да чуя приятелски глас.
Всичко ще е наред, Хелън.
- Срам ме е да се прибера.
Не мога да погледна хората.
- Кексче, ела да ми долееш.
Не работя тук и не ми викай кексче.
Как стигна до тук?
- Не знам. Един флейтист,
когото срещнах ми каза за тук.
- Започвам да ожаднявам!
Ползвай слюнките си.
Хелън, не можеш да останеш тук. Трябва да се примириш...
и да се прибереш с нас.
- Джо е прав.
Всички ще се радват да те видят, особено с тези чорапи.
Ами ти, Джо? Искаш ли да се върна?
Шегуваш ли се? Нали това казах.
Някой ще ме обслужи ли?
По-добре да вървя.
- Хайде, скъпа. Раздвижи се!
Задръж!
Буквално.
Джо, знам, че каза на Хелън, че искаш да се върне,
и въпреки, че малко бях разсеян,
почти мога да се закълна, че не спомена името на Гейл.
Браян, знаеш колко е горделива. Ако й кажа, няма да тръгне с нас.
Ще й кажа като се приберем.
- Като се прибереш...
изпрати ми дрехите по пощата, защото оставам тук.
Хора, донесох ви изненада от Ню Йорк.
Дано не е пак тениска с котки.
Добре, имам съобщение и ще го кажа само веднъж.
В Ню Йорк е тъпо. Беше ужасно, както живота и работата ми.
Живях в ужасен апартамент. Бях стигнала дъното...
и не искам да говоря пак за този град.
Някакви въпроси?
- Гледа ли хубави спектакли?
Само мъж да пикае на улицата.
Това някакъв мюзикъл на Андрю Лойд Уебър ли е?
Не, но само той може да сложи музика на това.
Хелън, след като се върна, значи ли, че ще си вземеш джипа?
Да, Лоуел.
- Отивам да го заредя и ще го докарам.
Благодаря.
- Като ми го даде,
миришеше ли на умряла видра?
Не.
Сякаш не съм си тръгвала. Хубаво е да се прибереш.
Благодаря, Джо. Спаси ми живота.
- Здравей, Джо.
Здравей, скъпа.
Реших да те изненадам.
- Изглежда изненадан.
Джо?
- Точно така. Това ми напомня...
Джо?
- Предполагам, че аз... Ние...
Ще ни извиниш ли за момент, Гейл?
- В неподходящо време ли идвам?
Не знам. Ще проверя.
Хелън, аз...
- Не, първо аз.
Така е честно. Добре.
Твой ред.
Хайде, не те ударих. Давай. Говори.
Добре, аз ще питам. Кой беше това?
Някой, с когото излизам.
- От целувката ви предположих,
че не си е изгубила багажа. Освен, ако не е в гърлото ти.
Хелън, аз...
- Защо не ми каза, Джо.
Ако бях ти казал, нямаше да си тръгнеш от Н' Йорк.
Остави да взема важно решение, като ми спестиш това?
Щях да ти кажа, но чаках подходящото време и място.
Час пик на летището. Отличен избор.
За това ли си зарязах живота в Ню Йорк?
Какъв живот? Беше нещастна.
- Вярно. Сега съм по-добре.
Каза, че ме обичаш.
- И така си беше.
А ти просто се качи в самолета. Как мислиш, че се почувствах тогава?
И аз ти казах, че те обичам.
- Забравил съм. Минаха 10 месеца.
Знаех, че ако ти се обадя ще се върна обратно.
Аз не го знаех. Знам само, че всичко свърши на онази писта!
Нямате ли си свои животи?
- Не, много. Съжаляваме.
Коя е тя?
- Гейл Скот. Излизаме от скоро.
Писателка на свободна практика от Вашингтон.
И има къща в Нантъкет.
- Това между вас сериозно ли е?
Така мисля.
Какво й е толкова хубаво? Не говоря за външния вид.
Добра е. И е добра с мен.
И не ме удря.
Извинете, че ви прекъсвам. Хелън, нали?
Аз съм Гейл Скот. Радвам се да се запознаем.
Фей ми разказа за теб и си казах "Горкичката". Сигурно й е неловко.".
И реших да проверя дали не мога да помогна с нещо.
Благодаря.
Джо ми каза всичко за вас двамата.
- Всичко ли?
Да. Знам колко близки сте били. Разбирам и нямам проблем с това.
Вярно е.
Значи решаваме да се държим като възрастни.
Знаеш какво казва Джо. Честността е в основата...
на всяка стабилна връзка. Но на кого ли го казвам?
Оставям ви да наваксате. Ще се видим за вечеря, Джоуи.
Някой път трябва да излезем тримата.
Ами, чао.
Мразя я.
Хелън, не знам...
- Не, нищо не казвай.
Край. Ти спечели.
- Това не е състезание.
Така ли? Да видим резултата.
Имаш кариера и връзка. Като цяло доста добре.
Аз нямам връзка, кариера, пари,
живот и очевидно колата ми мирише на мъртва видра.
Съжалявам, Хелън.
Може сега да го казваш и дори да го вярваш,
но истината е, че като изляза през тази врата,
твоите проблеми приключват, а моите сега започват. Не е честно.
И нищо не мога да направя, за да се включа в играта.
Хелън!
Как мина?
- Не много добре.
Познаваш Хелън. Ще й мине. Кипва, после ще се прибере,
ще счупи малко посуда, ще хапне малко сирене...
и в дългосрочен план ще се оправи.
- А в краткосрочен?
Ще те убие.
Какво по...
Хелън?
Знаеш, че не разрешавам вътре с коли.
Не знам за теб, но вече се чувствам по-добре.
Обядът ми беше вътре.
Превод: -=GrInD=-