Wings - Season 2 (1990) (Wings (1990) - S02E20 - Mother Wore Stripes (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
Мислех, че е твой ред.
Искаш да кажеш, че от половин час гледаме шахматната дъска,
защото не знаеш, че си ти?
- Така изглежда.
Мести, глупчо.
- С удоволствие, Рой.
Шах мат.
Почакай. Май наистина беше мой ред.
Ето ти чая, Фей.
- Благодаря, Хелън.
Щастлива изглеждаш.
- Въодушевена съм.
Вчера имахме репетиция на "Уестсайдска история".
Нея ли ще играете?
- Да. Акулите и ракетите.
Аз съм лидерът на ракетите. Упражнявахме се до късно.
Впечатлена съм, Фей.
- Вече гледам различно...
на младежките банди. Не съди някой, докато не затанцуваш като него.
Можеш ли да ни покажеш малко?
- Защо не? Аз съм войник.
Добре, това е голямата конфронтация между двете банди.
Добре.
Кога започва танца?
- Това е танцът.
Все пак е клуб за възрастни.
Лидерът на акулите е в проходилка.
Какво гледате?
- Голф от Палм Спрингс.
Лоуел, не знаех, че гледаш голф.
- Гледам го заради модата.
Боже, това светлорозовото въобще не е подходящо.
Почакай, това не е ли президентът Форд?
Дали стария Джери още поддържа формата си?
Точно в публиката!
Уцели някой. Дано жената е добре.
- Добре е.
Замаяна е, но още седи.
- Притичат й се на помощ.
Какво?
- Погледни.
Все още е в съзнание.
- Тази жена прилича на...
Хелън, мисля, че това е майка ми.
Беше отдавна, но мисля, че си прав.
- Какво прави в Палм Спрингс?
Освен, че гледа голф.
От къде да знам? Последно я видях преди 20 години.
Трябва да извикам Джо.
- Какво става?
Президентът Форд уцели майката на Браян по главата.
Глупав отговор срещу глупав въпрос.
Хайде, трябва да видиш.
- Рой отново ли седна на нещо?
Не, по-добро е. Познай кого видяхме по телевизията.
Ще ти подскажа. Отдавна не си го виждал.
Лоуел, остави на мен.
- Още една подсказка.
Бил е президент.
Видях мама по телевизията.
И?
- Най-накрая знаем къде е.
Тя е в Палм Спрингс.
- Добре. Явно иска да хване тен!
Какво ти става? Не ти ли е любопитно къде е била през тези години?
Защо да се интересувам от жена, която ни остави преди 18 години?
Не може да сдържа гнева си.
Фей, признавам, че вчера много ми хареса на "Уестсайдска история".
Благодаря. Радвам се, че дойде.
- Удоволствието е мое.
Кой играеше Чино?
- Сидни Марголин. На 80 години е.
Нали е доста подвижен?
Не знаех, че правят ортопедични обувки за степ танци.
Звукът не беше от обувките му, а от колената му.
Рой, кога очакваш да кацне полета от 4:45?
В 4:45. Едно от забавните неща, което ние от Еъромас правим. Защо?
Майка ми е на този полет.
- Какво?
Точно така. Свързах се с нея и сега ще дойде до тук.
Каза ли на Джо?
- Да.
И той как го прие?
- Добре, не му казах. Излъгах.
Щастлива ли си?
Пристига полет 22 от Ла Гуардия.
Еъромас, предпочитаната авиолиния от туристи, бизнес ръководители,
и майките на конкуренциите ни.
Това е супер откачено. Признавам ти го.
Ами ако се разочарова от мен и това какъв съм станал?
Разбира се, че ще се разочарова.
Всички сме разочаровани от теб, но тя е твоя майка и те обича.
Ето я. Идва.
Браян?
Мамо?
Мамо.
Виж се само. Колко сте пораснали.
Имаш очите на баща си.
- Нищо чудно, че не караше вечер.
Това е моят Браян.
- Липсваше ми, мамо.
И ти на мен.
От 18 години си мечтая за този момент.
- Наистина?
Хелън? Хелън Чапел?
- Здравейте, г-жо Хакет.
Това ти ли си?
- Да, г-жо.
И преди си беше хубава, но сега си очарователна.
Мамо!
Къде е Джо?
Хелън, донеси ни по едно кафе.
Трябваше да ти го кажа още по телефона, но...
Джо е разстроен поради факта, че толкова време не ни потърси.
Не мога да го виня.
Защо не го направи? Защо не се обади,
поне да ни кажеш, че си добре?
- Не бях убедена, че го искате,
след като ви оставих.
- Беше отдавна.
Има и още нещо, което не исках да знаете и не се гордея с него.
Какво е? Къде беше досега?
- Работех в пералното.
Г-жо Хакет...
- От това ли да ни е срам?
Мамо, за сноби ли ни мислиш? Джо, ще можеш ли да дойдеш?
Къде беше това перално?
- В затвора в Калифорния.
Не бързай!
Лежала си?
В голямата къща? В сивия бар хотел?
Знам, че сте засрамени.
- Шегуваш ли се?
Най-якото нещо, което ни се е случвало.
Познайте чия майка е била в затвора?
Г-жо Хакет, сериозно ли говорите?
- Да.
Мислите ме за очарователна?
- Да.
Предполагам, че нямам нужда от представяне.
Трябва ли да те познавам?
- Лоуел. Пише го тук.
Момчето на Матър. Който попадна под леда на зимния карнавал?
За 5 часа.
Имаше статия за мен във вестника.
Радвам се да видя отново цветове по лицето ти.
Благодаря.
- Мамо.
За какво те прибраха?
- Бях счетоводителка...
в голяма банка в Сакраменто и един вид откраднах $850,000.
Да можех да се върна в пети клас за деня на кариерата!
Колко време ще останеш?
- Не много, скъпи.
Утре вечер трябва да съм при надзорника си.
Къде каза, че е Джо?
- Ами, Джо...
С Джо не сме точно на едно мнение.
- Никога не сте били.
Ти беше свободният дух, Браян, а Джо...
И го казвам с майчина обич. Още в утробата ми си беше такъв.
Наистина не знам как ще приеме това нещо със затвора.
Такова кратко посещение. Нека поне да е приятно.
Може би е по-добре да не му казваме.
- Мисля, че е добра идея.
Ела. Джо.
Има един човек,
който иска да те види.
Здравей, миличък.
Здравей.
Радвам се да те видя. Изгледаш прекрасно.
Благодаря.
- Толкова неща имам да ти кажа,
но не знам как.
Браян ми каза, че се справяш добре и имаш авиолиния. Гордея се с теб.
Браян, трябва да се прибера.
Имам много документи.
- Джо, не го прави.
Може тримата да вечеряме, точно като в едно време.
Може да не може да остане.
- Пътувах много за тази вечер.
Мисля, че мога да ви включа в графика си, ако сте съгласни?
Готвенето за трима е като готвене и за двама.
Г-жо Хакет, не искам да досаждам, но като казахте, че съм очарователна,
имахте предвид спрямо Палм Спрингс или щата Пенсилвания?
Хелън, имам чувството, че и на двете места ще си очарователна.
Джо, беше много вкусно.
Прекрасно руло стефани. Какво слагаш вътре?
Месо.
Добрите готвачи не разкриват тайните си.
Наистина беше хубаво. Имаш ли допълнително?
Съжалявам, не очаквах гости.
Точно като в утробата, нали?
Да ти помогна с чиниите?
- Не, благодаря. Ще се оправя.
Трябваше да се науча.
Джо, наистина искам да поговорим.
Казвах, че наистина искам да поговорим за...
Ще ме оставиш ли да се изкажа?
- Разбира се. Нали си ми майка?
Отдели време, за да ни посетиш. Поне това мога да направя.
Какво значение има? Нека да загърбим миналото.
Да, нали се уреди като ни заряза и продължи в бързата лента.
Защо не може да сме семейство?
- Искаш да знаеш къде бях ли?
Кой иска да си извадя окото? Гледайте, за пръв път ще ми е.
Не ме е грижа какво си правила.
- Супер. Не го е грижа. Край.
Кой иска сладолед?
- Въпреки това ще ти кажа.
Ами шоколад? Череша? Кой иска да изям мишка?
Бях 8 години в затвора.
- Което за нас беше добре,
защото имахме време да помислим.
- Била си в затвора?
Не стига, че ни остави, ами сега си и престъпник. Знаеше ли?
Да. Не е кой знае. Не е като да е продавала рап песни.
Край. Първо не исках да те виждам, но сега не те искам и в къщата си.
Къщата е и моя. Това е майка ни. Защо се държиш така?
Тя остави и теб? Държиш се така, сякаш нищо не е станало.
Нямаш ли достойнство?
- Не.
По-добре си набави, че си жалък.
- Момчета, не искам да се карате.
Кой реши да се прави на майка? Какво? Ще ме накажеш ли?
Просто искам да сме семейство.
- Добре. Страхотно.
Ето. Няма да стоя с нея под един покрив.
Къде отиваш?
- Вън.
Боже.
И сега какво?
Мляко и бисквити?
Знаех, че ще си тук.
Когато беше малък обичаше 2 неща. Самолети и да чистиш.
И така събрах две и две.
Джо, не можем да продължаваме така.
Все нещо трябва да кажеш.
- Добре. Защо ни остави?
Направо към последния рунд?
- Извинявай, че не съм повърхностен.
Помня времето от всички моменти. Валеше, когато си тръгна.
Като завършвах беше слънчево. На първия ми полет...
беше с купеста облачност, а когато татко почина...
беше влажен и нещастен ден. Искаш ли времето за утре?
Няма как да е по-студено от сега.
Добре, Джо. Защо си тръгнах ли? Ще ти кажа.
С баща ти не се разбирахме, но това беше най-малкото.
Задушавах се. Мразех да готвя, да чистя, да пътувам в кола,
клуба по бридж, родителските срещи и всичко останало.
Не бях готова да съм майка.
- Да, но имаше 2 малки момчета,
които те обичаха и имаха нужда от теб. Толкова непоносимо ли беше?
Да, беше.
- Как може да го казваш?
Джо, беше част от живота ми, а аз мразех живота си.
А аз мразех теб! Какво е чувството? Знаеш ли какво ми причини?
Кой те замести? Бях на 12. Остави ме с мивка пълна с чинии и с две деца,
за които да се грижа. Браян и татко. Цял живот търпях смешките,
че съм все сериозен или се инатя. И защо мислиш, че бях такъв?
Живота ти не е бил перфектен, добре. Можеше да се разведеш.
Можеше да се преместим, да наемеш гледачка...
Каквото и да е, но не и да ни оставиш.
- Наистина съжалявам, Джо.
"Съжалявам" няма да помогне. Няма да ми върне детството.
Всички сме съгласни, че никой няма да гласува за мен,
за майка на годината.
Знам, че стореното от мен ви е наранило с брат ти.
Но не мога да променя случилото се, но мога поне да опитам с ново начало.
Какво ще кажеш, Джо?
Сбогом, тогава.
Мислех, че си тръгна, защото ти счупих каничката.
Какво?
Старата каничка, която баба ти подари.
Как можеш да си го помислиш?
- Не бях те виждал толкова ядосана.
Бях ядосана, но за други неща...
- Не го знаех.
Затова отидох в училище и ти направих друга каничка...
за да не си ми ядосана.
Само, че като се прибрах, вече си беше тръгнала.
Боже.
Джо, горкичкия ми.
Беше много отдавна. Сторено е. Забравено.
Искаш ли я?
- Какво?
Пазил си я толкова години?
- Никога не знаеш.
Хората се връщат.
- Джоуи.
Това е най-грозното нещо, което някога съм виждала.
Да. Не съм добър в грънчарството.
Върни я.
- Никога няма да я оставя.
Какво ще кажеш? Заради доброто старо време?
Разбира се.
Жалко, че не сме пили заедно.
- Тогава бях на 12.
На Браян му харесваше.
Сипвах му по малко в млякото, за да може да заспи.
Казах ти. Бях ужасна майка.
Не мога да те накарам да ми простиш.
Дори не мога да те накарам да ме разбереш.
Вероятно не заслужавам нищо, но все пак ще те помоля за нещо.
За какво?
За прегръдка.
Винаги мога да направя нова.
- Моля те, недей.
Браян, радвам се, че помоли мама да дойде.
И аз се радвам, че се сдобрихте. Харесваше ми да е вкъщи.
Дори ми даде мляко за приспиване.
- Наистина?
Да. Спах като бебе.
Това е майчината ласка.
Джо, мислех си за семейството ти. Татко ти полудя.
Майка ти ви остави като малки и се озова в затвора.
Брат ти избяга с годеницата ти и се ожени за нея.
После го заряза и избяга с друг. Като от гръцка трагедия сте.
Толкова ли сме различни от другите семейства?
Мамо, аз съм, Едип!
- Оттеглям си въпроса.
Превод: -=GrInD=-