Wings - Season 2 (1990) (Wings (1990) - S02E15 - My Brother's Back and There's Gonna Be Trouble (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
- Не.
Страхотно. Упражнявах се с няколко роли за клуба за таланти...
и исках да ги изпробвам пред теб.
- Изиграй как излизаш от тук.
Готов ли си?
Здравейте. Аз съм Джак Бени.
Лоуел, не съм виждал по-лоша имитация на Джак Бени от тази.
Но знаеш кого имитирах. Добре, кой е този?
Здравейте, аз съм Бети Дейвис.
- Божичко.
Почакай. Това беше Катрин Хепбърн. Винаги ги бъркам.
Ще опитам отново. Здравейте. Аз съм Бети Дейвис.
Рой!
Приключи ли с това, Лоуел?
- Сега приключвам, Джо.
Джо, Господ ме благослови.
- Така ли? Как така?
Имам красива съпруга. Понякога просто лежа и я гледам как спи.
Лунната светлина озарява лицето й, косата й пада по възглавницата й.
Гърдите й понадигат завивките.
Правил ли си го, Джо?
- С някое гадже ли?
Не, с жена ми! Момчетата ми казаха, че си гледал странно жена ми,
когато дойде да ме вземе.
- Не съм, Лоуел.
Повярвай ми, не съм.
- Съжалявам, Джо.
Предполагам, че съм ревнив глупак. Забрави, че съм казал нещо.
Най-вече онази част с гърдите й.
Ще ми подадеш ли раздвижния ключ?
- Разбира се.
Знаех си, че не трябва да го правя.
- Ето, че истината излезе наяве.
Не, Лоуел. Гърбът ми е.
- Слава Богу.
Нека ти помогна да се изправиш.
- Джо, ще ходим ли на маратона?
Гърбът ми отново се обади.
- Добре ли си?
Не прави резки движения.
- Ще извикам някой за помощ.
Лоуел. Обувката ти е развързана.
Няма да се хвана на този стар номер.
Благодаря, Джо.
Скъпи, можеш ли да се изправиш?
- Не мисля. По-близо съм до пода.
Не. Лоша идея.
- Подът е прекалено твърд ли?
Не, панталоните са нови.
- За Бога!
Спокойно.
Нека ти помогна.
Деца, нямате ли си дом?
Използвайте поне бюрото от офиса.
- Гърбът на Джо.
Обзалагам се, че е от него. Добре, да вкараме голямото бебе.
Какво стана?
- Джо се секна,
а Браян се опитва да го премести.
- Не го мести. Ще го заболи повече.
Да му донесем лед.
- Лед се слага след спадане на отока.
Може просто да ме заведете в болница.
- Първо ледът, после е отокът.
Отокът, после е ледът.
- Да не си дишал с хартиена торба?
Да го заведем на хиропрактик.
- Не, трябва му акупунктура.
Акупунктура? Да размахаме направо заклана кокошка около него?
Нека бъдем единни.
- Просто да го заведем на лекар.
Знаеш ли колко ще струва?
Горе главата, Джо. След няколко дена на легло ще си като нов.
Но защо да съм на тракция?
- Най-бързо ще се оправиш с нея.
А и си красив в болнични дрехи.
Най-вече отзад.
Не ме пипай, Хелън. Стерилен съм.
От името на всички жени в детеродна възраст... Слава Богу.
От къде взе това, Браян?
- Заех го от един килер.
Трябва да се връщам в бюфета, че оставих Лоуел да ме замества.
Предният път ми изсмука всичкия бахар от маслините. Ще се видим довечера.
Помислила си, че е бил Лоуел.
- Не мога да остана. Имам работа.
Спри, успокой се. Остани. Ще се погрижа за всичко. Повярвай ми.
При последното "повярвай ми", спирах гол насрещен трафик на магистралата.
И кой отби за теб?
Здравейте. Аз съм нова. Вие ли сте доктор Хейлброн?
Да. Сестра, искам този пациент незабавно да се обръсне.
Браян...
- Не знам, докторе.
За пръв път ще ми е. Мислех да му донеса списания или нещо за ядене.
Донеси му вафла, след като го обръснеш.
Обръсни го от главата до петите. Искам го гладък като новородено.
Още не знам какво ще му правим и затова искам да съм подготвен.
Да, докторе.
Та какво казваше?
- За тази незрялост говоря.
И безотговорност. Нищо не приемаш насериозно.
Джо, изкарах 48 часова смяна, оправих 5 жлъчни мехура сутринта...
Заобиколен съм от болести и смърт. Извинявай, че искам да се посмея.
Млъкни и ме свали от това.
- Добре. Джо, виж...
Този звук не е за мъже?
Знам, че доста се лигавя, но сега имаш нужда от мен и искам да помогна.
Не че имам избор. Добре. Нека поне те въведа в нещата.
Има график с дневните ми задачи в долното чекмедже на бюрото ми.
Има "г" на папката за график и "е" за ежедневни.
Убеден съм, че системата ти е много ефективна,
както и ужасно самообяснима. Всичко ще е наред.
Браян?
- Какво?
Благодаря.
- Спокойно. Само си почивай.
Дръж се! Чао.
- Чао.
Не съм държала досега бръснач,
но ако ми позволите...
- Почакайте. Той не беше доктор.
И на мен ми е за пръв път. И двамата сме притеснени.
Не, махнете това от мен! Сестра!
Сестра!
Имаме идея, с която сме убедени,
че с учениците ви ще сте съгласни, г-н Грийли. Да, рекорд на Гинес.
Най-много музиканти натъпкани в Чесна с два двигателя.
Точно така. Ще даде публичност на Сандпайпър,
а на децата спомен, който винаги ще помнят.
Какво? Ще доведете и талисмана? Колкото повече, толкова по-весело.
Добре. Ще се видим след училище. Как мина полета, Кени?
Страхотно. Тъкмо раздадох рекламните подаръци на пътниците.
Не беше лоша идея, нали?
- Сър, ако позволите да споделя,
рисуването на раци с логото на Сандпайпър беше гениално.
Ласкателство. Харесва ми.
- Благодаря, сър.
Здравейте.
- Здравейте, г-це Чапел.
Видяхте ли рекламния ни трик?
- Петно с боя върху рак.
Би ме накарало да летя с вас.
- Това не е петно, а Сандпайпър.
Ти рисувай върху движещ се рак.
- Браян, имам един трик за теб.
Харесвам да чувам нови идеи. Защо не качите всички пътници на самолета
и не ги закарате там, където искат да отидат?
От край време правим това, Хелън. Търся по-свежи концепции.
Нови идеи. Невероятно е. Шлюзовете се отварят и идеите потичат. Кени?
Крила на самолети. Записвай си.
- Разбрано, сър.
Чуй гениалния ми план. Уредих малко промоционално веселие за...
няколко туристически агента.
Разходка за наша сметка из очарователния и исторически остров...
на Нантъкет.
Дори мисля, че Фей ги развежда, докато си говорим.
Браян, как ще си го позволиш?
- Да си го позволя?
Точно така говори Джо. Осигуряваме им приятна разходка,
и ще сключим после договор с тях.
- Г-н Хакет.
"Говори Джо" в кавички ли да е?
- Сам прецени, хлапе.
Обаждам се на Джо.
- Не, Хелън. Виж.
Ще докажа на Джо, че мога да се справя. Искам да докажа на себе си,
че мога да се справя.
- Не мислиш ли, че малко прекаляваш?
Малко се съмняваш в способностите ми?
- "Малко" значи, че имаш такива.
Аз смятам, че нямаш.
- Браян, връщам се с агентите.
Прекараха си прекрасно.
Рядко в живота някой постига такова незабавно оправдание. Кени!
Подготви самолета за излитане.
- Ай ай, сър.
За секунда не се усъмних във вас.
- Хлапето е надарен подмазвач.
Значи всички си изкараха добре?
- Насладиха се на боровинковото блато
и на музея за китове, но харесаха най-много къщата на Хърман Мелвил.
Фей, той не е живял в Нантъкет.
- Така ли?
Това обяснява жената по хавлия, която ни викаше.
Добре, справи се е едно нещо.
- Благодаря. И кой знае?
Може някои от нещата, които задвижих да се получат и Джо като се върне,
Сандпайпър да не е с един самолет.
Г-н Хакет! Самолетът го няма!
- Виждаш ли?
Какво искаш да кажеш с това, че самолета го няма?
Преди няколко минути беше на пистата, но сега го няма.
Самолетът няма как да изчезне.
- Мама постоянно казва, че губя неща.
Първо якето си в парка, после ръкавицата, а сега самолета.
Самолетът го няма!
- Изгубил си самолет?
Изгубил си самолета на Джо? Как можеш да загубиш самолет? Кажи ми!
Какво въобще видях в теб?
- Браян, ще кажеш ли няколко думи
на агентите, преди да излетите?
- Не.
Тогава да ги качваме.
- Не.
Някакъв проблем ли има?
- С Кени ядохме от буритото на Хелън
и сега си поема последствията.
Фей, трябва да ми спечелиш време.
Защо не им попееш от ирландските си фолклорни песни?
Мисля, че ще измисля нещо по-умно.
- Кени, качи се на колелото си.
Искам да обърнеш летището. Трябва да намерим този самолет.
Да, сър.
- Не искам да ти указвам натиск,
но ти го изгуби, ти го намери. Ако ли не, ще те намеря и ще те убия!
Хелън, Хелън! Нали няма да се обадиш на Джо?
И да му кажа, че си изгубил самолета? Инфаркт ли искаш да му докарам?
Ще ти кажа само едно. По-добре намери самолета и то бързо.
Много бързо.
Самолетът е голям. Трябва да е някъде тук.
Виж, знам, че не го заслужавам,
но ако ми дадеш няколко минути спокойствие ще се справя с това.
Здравейте. Инспектор Хансън от авиационната администрация.
Малка инспекция.
Изненада.
Благодаря. Точно това имах предвид.
Дани, момчето ми...
Обичам те.
Хелън, проверих всеки хангар и всяко кътче. Самолетът не е тук.
Провери ли...
- Не е тук!
Хакет.
- Какво?
Ти ли ни уреди това веселие?
- Да, сър.
Чухме всяка версия на песента Моли Малоун от "Големият Глад" насам.
Кога ще се махаме от тук?
- Скоро, г-не. Потрайте още малко.
Рой, имаш ли места на полета си за Бостън от 4:15?
Защо? Какво има?
- Нищо.
Г-н Хакет.
- Извини ме.
Ако до 10 минути не се кача на самолета Ви за проверка,
Ви грози отстраняване, глоба, или и двете.
Сър, казах Ви, че идва. Пилотът ми се е сблъскал със силен вятър.
Дори от 5 минути нямам връзка с него.
Г-н Хакет, истории ли си съчинявате?
- Не.
Нека Ви почерпя кафе.
- Не, благодаря.
Жалко, защото блондинката от бюфета не спря да ме пита за вас.
Наистина?
- Напълно. Насладете се.
Не разбирам, Браян. Защо не сме излетели?
Фей, туристическите агенти не бива да разбират, но самолета го няма.
Самолетът го няма?
- По-хубаво е, отколкото си мислех.
Самолетът ти е изчезнал?
- Не. Не знам какви са тези слухове.
Правим проверка на безопасността. Ако искате да я пропусна...
Не. Просто побързайте.
- Благодаря за търпението.
Изглеждате страхотно. Фей, вдигай телефона. Опитай да наемеш самолет.
Но да не разбира никой, в противен случай сме пътници.
Как така ние?
- Браян.
Да. Какво има, Лоуел?
- Край на проблемите ти.
Самолетът ли намери?
- По-добро. Това е Пеги Маклоски.
Домакиня, местна ясновидка.
- Само това ми липсваше.
Г-н Хакет, не съм шарлатанка. Аз съм обикновена домакиня със
свръхестествени сили, които не мога да обясня и контролирам.
Какво пък? Знаете ли къде ми е самолетът?
Нека проверя.
Самолетът Ви е бил в хангара.
- От другата страна ли премина?
Трябва да усетя нещо, което е било в самолета.
Браян е бил в самолета.
- Идеално.
Внимание, изморени пътници. Уморихте ли се от неосъществени полети?
Летете с Еъромас за Бостън.
Самолетът е на гейта. Можете да го видите.
Хора, моля ви. Не си отивайте.
- Дай ни причина да останем.
Един от пилотите му е с нарколепсия, а този човек постоянно го отрича.
Лъже!
- Видяхте ли! И продължава. Седнете.
Скоро ще излетим.
- Г-н Хакет.
Намери ли го?
- Не, но паднах в дупка с колелото.
Наистина го разбих.
- По-добре да погледна.
Ако искате с фирмата ми да летим още с вас,
по-добре ни изкарайте от тук.
- И да пропуснете шоуто?
Тъкмо започва.
- Не и с йод. Щипе!
Ако пътувате с мен, няма да минавате през металдетектор.
Дами и господа, ВИП ложата на Сандпайпър с гордост ви представя
екзотичния, музикален стил на Хелън Чапел и пленителното й виолончело.
Хелън, спечели ми още малко време.
- Няма.
Напротив.
- Няма.
Добре. Значи с Джо ще се виждате в затвора, защото като ме убие
ще го виждаш само по гащеризон. Това ли искаш? Няма проблем.
Хелън, ако нашите отношения значат нещо за теб, моля те...
Добре.
- Обичам те.
Не свири нищо класическо. Дръж ги весели.
Здравейте. Вземете си кракери.
Някакви желания?
- Песента от "Безследно изчезнал"?
Съжалявам, Браян. Говорих с всеки наемодател. Нямат самолети под наем.
Но ако ти трябва машина за диализа, знам точното място.
И когато излязох от душа чух гласове, които споменаваха нещо за Моби Дик.
Ето ги! Тези нахлуха вкъщи. А това е техният водач.
Няма да поема вината за това.
- Полицай, мога всичко да обясня.
Не.
Почти всичко.
Здравейте, аз съм г-н Грийли, директор на гимназия Сиасконсет.
Хакет, какво става?
- Забравих да им се обадя.
Къде е самолетът?
- Въпросът на деня.
Скоро ще е тук. Просто. Хора от народната музика, кратка почивка.
Къде искате Естер?
- Не може ли да изчака при вас?
Както кажете.
- Обадиха се от контролната кула.
Имам самолет за кацане, а пилотът ти си е оставил колелото на пистата.
Г-н Хакет, търпението ми се изчерпва.
- Да...
Какво е това?
- Талисманът на гимназията.
Нещата се нареждат. Колелото.
Фей, какво е това?
- Джо, ти се върна.
Да, и съм по-добре. Благодаря.
- Имам предвид, че си на крака.
Да. Докторът ме изписа по-рано от очакваното.
Какво става тук?
- Какво имаш предвид?
Джо, ти се върна.
- Да, Лоуел. Така е.
Не, гърбът ти. Как е?
- Добре е.
Джо, ти се върна.
- Да, гърбът ми е добре и се върнах.
Сега ще ми кажеш ли какво става?
- Хакет, времето изтече.
Тишина!
Ти си бил в самолета.
Браян, трябва да поговорим.
Джо, мога дълго да ти се обяснявам
за нещата, които видя. Някои може да са верни, но краят е един и същ.
Не знам защо, нито пък как,
но самолетът го няма.
Какви ги говориш?
- Самолетът е...
Тук. Тук е.
Сега е тук. Благодаря, че си тук.
Слава Богу.
Защо да не е? Нали по-рано го нямаше?
- Да. От къде знаеш?
Хората от Ню Бедфорд дойдоха да си направят 100-часовата проверка.
Така ли? Разбира се, че са.
- Защо си изненадан?
Беше в графика за деня.
- Графикът за деня.
Джо, ако не беше този график, нямаше да знам какво правя.
Графикът за деня! Имам няколко неща за оправяне.
Имаме ли някакви пари за гаранция? Не се тревожи. Изглеждаш страхотно.
Самолетът се върна!
- Знам. Господ ме обича.
Хелън, муле ли видях?
Оркестър, полицай и жена с...
- Не се тревожи. Браян ще се погрижи.
Добре, че се върна.
- Хубаво е да се върнеш. Така мисля.
Внимателно. Докторът каза да почакам с това още една седмица.
Съжалявам.
- Джо?
Нямаше ли косми по ръцете?
Дълга история.
Превод: -=GrInD=-