Wings - Season 2 (1990) (Wings (1990) - S02E11 - A Terminal Christmas (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
Багажното ни е малко и няма да влезе под седалката.
Няма ли начин да го взема? Това е чисто нов сак за голф.
Съжалявам.
- Ако взема още един билет?
Всичките са разпродадени.
- В такъв случай...
Заповядайте.
Весела Коледа.
- Весела Коледа и на вас.
Джо, много по-добре се справяме от предната Коледа.
Джо, кажи ми, че нямаме пътници за утрешния полет на Коледа.
Все още няма.
- Не можеш ли да го отмениш?
И на мен ми се карат ски, но само ние ще летим за Ню Бедфорд.
Понякога трябва да се откажем от празниците, за сметка на другите.
Добре, пусни ме на Коледа и ще работя на деня на знамето, на пристанището
и на деня на Свети Суитин.
- Ще работим на Свети Суитин?
Само половината ден. Фей, не каза какво ще правиш на празниците.
Обичайното. Поканила съм няколко приятели за коледната вечеря.
Жалко наистина, че няма да дойдете.
- Не ни мисли, Фей.
С Джо ще караме ски във Вермонт. Той ще работи върху слалома си,
а аз ще обучавам някоя скиорка.
- Добре, Браян. Ето какво.
Ако до 5:00 нямаме резервация за полет, отиваме във Вермонт.
Дадено. Няма резервация, няма полет. Обичам този човек.
Ало?
Не, никога не съм чувал за Сандпайпър Еър.
Това е риболовният магазин на Бък, а вие разговаряте с Бъкстър.
Няма Сандпайпър Еър, но ако си търсите калмари... Ало?
Развълнувана ли си за вашите, които ще идват от Тексас?
И още как. Най-вече, защото няма да прекарвам Коледа със сестра си.
Защо?
- Винаги са на Хаваи с Лорейн...
и глупавият й богат съпруг и разглезените си деца.
Лорейн винаги се обажда на Коледа и почва "халаекала" това,
"килауеа" онова. Не и тази година. Сега двете й зверчета ще я питат...
къде са баба и дядо, а тя ще им каже, че са при леля им Хелън.
Ще е страхотна Коледа.
Фей Евелин Кокран? Проклет да съм.
Здравей, Франк. Какво те води насам?
- Посрещам дъщеря си и нейното хипи.
Комунист е, но не му пречи да ми пуши от пурите.
Не сме се виждали от... Сигурно година.
Откакто Джордж почина.
- Няма защо да идвам на стоянката,
защото продадох лодката ни.
- Аз пък много зает.
Слагах лампички на своята лодка за тазгодишния коледен парад.
Още ли го организират, защото брат ми Джо веднъж влезе в лодка
и прекара часове, за да направи червения нос на Рудолф.
Но аз малко промених нещата, за да може и още нещо да светне.
Така и не спечели.
- Ето ги. Извинете ме.
Пристигнаха дъщеря ми и г-н Тротски.
Гаден, малък петел. Знам, че не се говори така на Коледа,
но той вбесяваше Джордж. Всяка година украсяваше лодката със седмици,
а после Франк печелеше наградата и му натриваше носа.
Джордж би дал всичко, за да го победи.
Имам допълнителна стая и нашите ще останат при мен.
И аз ще настанявам роднини. Тъщата ми ще идва за седмица.
Не е толкова лоша.
- Прехапах си езика и ме заболя.
Ами не го прави. Майката на Бъни е една страхотна стара дама.
Не изглежда на повече от 40.
- А тя на колко е?
40. Мислех, че се подразбира.
Здравейте и добре дошли в горещата линия на Ню Кидс он дъ Блок.
За Джорди натиснете 1, за Дони натиснете 2, а за Дани - 3.
Благодарим, че потърсихте Сандпайпър.
- С какво да ви помогнем?
Да, местата за утре още са свободни.
- Не, Джо.
За г-н Толбърт. Удоволствието е наше. Благодарим, че избрахте Сандпайпър.
Човекът има работа в Ню Бедфорд.
Ето защо няма Дядо Коледа.
Може би щеше да ме заболи преди 4 години.
Не. Джо, тази Коледа е най-лошата. Преди си мислех, че е онази,
в която нашите ни взеха хамстери и забравиха да направят дупки в кашона.
Поне това е по-малко драматично. Не мога да повярвам,
че ще возим само един човек на Коледа до Ню Бедфорд.
Тук е като гробница.
Весела Коледа, приятели.
- Лоуел, какво правиш тук?
Усетих стресът на Коледа, за който винаги сте чували.
Жена ми снощи ме изрита от лодката.
- На Бъдни Вечер? Защо?
Може да съм направил намек на тъщата.
Предполагам, че е заради рома. В един момент се чувствам освободен,
а после малкия бяга и вика, че татко му опипва баба му.
Морски вълк.
- Молиш се детето ти да е бдително,
а накрая получаваш това.
Весела Коледа, Рой.
- Млъквай!
Господа, нека нищо не ви смущава...
- Рой, какво правиш тук?
Нали щеше да си със сина ти?
- Ако искаш да знаеш...
Ар Джей и приятелите му решили да отидат на концерт на Грейтфул Дед.
Защо ще иска да стои на Коледа на поляна с банда миризливци?
Не иска да те гледа как дъвчеш.
Яж ми шортите.
С клонки от елхата, ла, ла, ла.
Рой, това ли бяха всички пътници?
- Да. Вашите няма ли ги?
Не и започвам да се притеснявам.
- Хелън, не знам дали е уместно,
но вашите се обадиха и казаха, че няма да дойдат.
Какво? Защо?
- Били са на Коледно тържество...
и паднала камила върху майка ти.
- Боже! Добре ли е?
Добре е. Няма драскотина, но са изпуснали последния полет.
Моята Коледа отиде в канала.
- Нашият пътник трябва да дойде...
до 8 минути. Ако не дойде, ела с мен и Браян да караме ски.
Джо, имаше обаждане и за теб. Къде ми е акълът?
Зиппи Пинхед ти го е взел.
Някой си Толбърт се обади и си отмени резервацията.
Така ли? Страхотно. Браян.
Полетът се отменя. Можем да отидем във Вермонт.
Слушах сега прогнозата и казаха, че условията за ски са идеални.
Страхотно.
- И ужасни за кацане. В сняг са.
Летището е затворено.
- Официално е. Коледа не струва.
Изглежда, че само Фей ще си прекара добре на Коледа.
Тя правеше парти за Коледа, нали?
- Дали ще възрази, ако се отбием?
Нека първо й се обадим.
Кой знае какво правят старите хора вечер. Тя ни се молеше да отидем.
Хора, отиваме на партито на Фей.
- Не може да е по-зле от това.
Дава заето.
- Ако не е удобно ще си тръгнем.
Трябва да си измислим сигнал.
- Добре, като си пипна козирката,
означава, че си тръгваме.
- Добре.
Почакайте, нямам шапка.
Какво ще кажете за това? Ще си оближа носа.
Не, последният път като опитах си разтегнах езика
и цяла седмица не можех да говоря.
- Добре, ще свърши работа.
Недей да звъниш. Нека я изненадаме.
- На 3 ще извикаме Весела Коледа.
Готови? Добре. 1, 2, 3.
- Весела Коледа!
Какво? Какво има?
Фей, защо седиш тук?
- Самичка си.
В тъмното.
Просто това е първата Коледа, откакто Джордж почина.
Нахално ли ще е, ако поискам яйчен пунш?
Да.
Фей, защо не ни каза? Защо ни излъга за партито?
Не ми беше празнично, а знаех, че ще опитате да ме разведрите.
Не исках да ви развалям Коледата.
- Благодарим за това, Фей,
но вече малко е късно за това.
Хора, може би трябва да тръгваме.
- Недейте...
Ще се радвам на компанията ви.
- Тогава с удоволствие ще останем.
Удоволствие?
- Удоволствие.
Но не искам да се чувствате длъжни.
- Дойдохме да празнуваме заедно.
Вече се чувствам по-добре. Сядайте, където намерите за добре.
Не там! Джордж умря на този стол.
- Този стол?
Да, дано нямаш против.
- Нямам. Ще седна ето там.
Трябва да има нещо по-интересно от този японски канал.
Вижте, и тази старица от Токио е паднала и не може да се изправи.
Да. Сайонара.
- Недей. Съжалявам, Рой.
Джордж гледаше това, преди да умре.
- Японският канал?
Почина докато сменяше каналите.
Казваш, че не си променила нищо в къщата, откакто е починал ли?
Просто не съм му пипала нещата. Лулата е там, където я остави.
Книгата му стои още отворена.
Зъбите му още са в чашата на рафта.
Знам, че изглежда глупаво, но това ме кара да се чувствам, че още е тук.
Вижте, нека се преоблека и ще отпразнуваме празника подобаващо.
Нали няма да открием Джордж на някой люлеещ се стол?
Има право. Да вървим.
- Дойдохме, защото бяхме депресирани.
Но Фей има по-отвратителна Коледа от тази, която ние имахме.
Най-малкото, което можем да направим е да останем до нея.
Джо е прав. Тя е най-близкото ни семейство, което сега имаме.
Ние, семейство?
Предполагам, че Рой ще е чичото ерген, който никога не се споменава.
Фей, виж се.
- Благодаря, Хелън. Благодаря ви.
И весела Коледа.
- Весела Коледа!
Весела Коледа.
А сега какво?
- Нека си направим коледна вечеря.
Магазините са затворени, а не мисля, че имам продукти за коледна вечеря.
Ще готвим, с каквото имаме, точно като пилигримите.
Те са на Деня на Благодарността.
- Пилигримите не ядат ли и на Коледа?
Рой, ще ми подадеш ли празничните пшенични кълнове?
Само ако ми подадеш коледните оризовки.
Как ли ги правят толкова сухи?
Кротоните без салата са хляб, нали?
В яслите биха се радвали на тези неща.
Четох някъде, че лученият коктейл бил любим на Исус като бебе.
Как си Фей?
- Добре.
Да ти донеса ли нещо?
- Добре.
Имам идея. Да изпеем някоя коледна песен. Аз ще започна.
Звънчета на шейната, слушате ли?
Снегът по пътя блести.
Красива гледка.
Разхождам се по зимно бельо.
Лоуел!
Текста е "Разхождам се в зимната страна на чудесата.
Това е глупаво, Браян.
Убеден съм, че зимата е затворена. Повярвай ми. Бельо е.
Лоуел, потърси нещо сладко в кухнята?
- Дадено, Джо.
Ще се прибера за Коледа.
Защо като съм около него, чувам банджо дуели?
Всяка година Джордж ми пееше тази песен.
Имало песен? Мислех, че е банджо.
Ще се прибера за Коледа.
Можеш да разчиташ на мен.
Сега, всички.
Добри новини, намерих буркана с бисквити.
Чувам, че има нещо вътре, но не мога...
Лоуел, недей!
- Какво има, Фей?
Джордж е вътре.
Кой го извика?
Джордж искаше да му разпръсна прахта в морето, но не можах.
Не можах да го изхвърля.
Фей, не че ми влиза в работата, но не мисля, че Джордж е искал...
да живееш по този начин.
- Знам. Не е като да не съм...
се сблъсквала и преди със смъртта. Все пак имах още двама Джордж,
но този беше различен.
Беше Джордж, с който исках да остарея.
Фей, мислиш ли, че трябва да го пуснеш?
Щом е искал прахта си над морето, може би сега е идеалният момент.
Не знам.
- Ще му е като коледен подарък.
Можем още сега да се качим на самолета и да го направим.
Може би сега е моментът. Може би си прав.
Тогава да вървим.
Тази Коледа става все по-добра и по-добра.
Фей, добре ли си?
Така мисля. Още не мога да повярвам, че го правя.
И ние така се чувстваме.
- Малко е облачно,
но мисля, че сме достатъчно далеч от брега.
Лоуел, отиди да вземеш Джордж.
- За мен ще е чест.
Дано постъпвам правилно.
- Убеден съм, че това е искал Джордж.
Може би не точно това.
- Какво стана?
Разпилях Джордж.
- О, Боже.
Фей, всичко ще е наред. Лоуел, отзад има прахосмукачка.
Добре.
- Имаш прахосмукачка в самолета?
Подигравай се, но е компактна и е за такива спешни случаи.
Това бебче наистина смучи.
Знаех си, че не е редно.
- Не, Фей...
Не мога. Не мога да пусна Джордж.
- Виж.
Фей, този прах не е Джордж. Това е просто пепел.
Загубих Силвия преди няколко години и знам какво изпитваш.
Но, Фей, трябва да го пуснеш.
- Просто е толкова трудно.
Знаем.
- Мисля, че го събрах целия.
Трябва ми малко време.
- Колкото е нужно.
Трябва да е скоро, защото ни свършва горивото.
Майко мила.
- Шегувам се!
Но трябва да отида до тоалетна.
Това е най-хубавото погребение, на което съм бил.
Фей, ако размислиш, можем да го направим в някой друг ден.
Лоуел, подай ми прахосмукачката.
- Какво ще правиш?
Ще погреба Джордж в морето.
- С прахосмукачката? Нова е.
Някой не трябва ли да каже нещо?
- Например "пускаме бомбата"?
Не знам траурни речи.
- Фей, ако ми позволиш...
Лоуел, аз...
- Моля те.
Днес се сбогуваме с любим човек. Някой, запълвал животите ни...
с радост и смисъл, смях и сълзи.
Някой, докоснал душите и сърцата ни.
Благодарим му за времето прекарано с нас на земята.
Сега, за жалост, изпращаме душата му в рая,
а тялото в морето.
Сбогом, Джордж.
Лоуел, впечатлена съм. Беше много трогателно.
Много костенурки съм пускал като малък в тоалетната.
Мисля, че постъпих правилно.
- Така е, Фей.
Благодаря, Хелън. Искаше ми се да има начин, по който да разбера,
че и на Джордж му е харесало.
- Чао, Джени.
Здравей, Фей. Как прекара на Коледа?
- Била съм и по-добре.
Моята мина по-зле.
Бях на лодъчния парад, когато се случи най-откаченото нещо.
Съдиите бяха на 2 лодки от моята,
когато изведнъж, от небето падна едно нещо,
проби носа на лодката ми и тя потъна като камък.
Невероятно.
Един се закле, че това нещо е приличало на прахосмукачка.
От къде ли може да дойде нещо такова?
Франк, съжалявам да го чуя.
Винаги има и следваща година.
Благодаря, Джордж. Весела Коледа и на теб.
Превод: -=GrInD=-