Wings - Season 2 (1990) (Wings (1990) - S02E09 - Friends or Lovers (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
Ние от Еъромас оценяваме, че ни избрахте. Отново да летите с нас.
Лоуел, вземи багажа на тези хора.
С удоволствие.
От тук, г-жо.
Какво му има пак на радиото, Джо?
- Само се включва и изключва.
Когато съм в офиса и взема станцията, знам, че вече ме чуват в самолета.
По-добре изкарай главата през прозореца и извикай.
Не, когато самолетът е във въздуха.
- И аз това имах предвид.
Кандидатите за резервни пилоти започнаха да идват.
Добре, пращай ги насам.
- Хайде.
Това ли са?
- Опасявам се, че да.
Трима командоси могат много лесно да превземат това място.
Сигурността тук не струва.
- Благодаря. Ще го имам предвид.
Благодаря ви, че дойдохте. Трябва ми някой за постоянно.
Наскоро си изгубих лиценза временно заради хипертония.
На колко си години?
- На 18, но съм с лиценз...
за търговски пилот от 2 седмици. Тогава ще махна и шините.
Самолетът е смъртоносен капан. Няколко куршума в резервоара...
и изгаря като римска свещ.
- Супер.
Благодаря. Да започнем вече с интервютата.
Заповядайте в офиса, г-н...
- Стъбс.
Между другото, работата изисква ли да се лети нощем?
Да, проблем ли е това?
- Докторът ми каза да не карам вечер,
но нищо не каза за летенето.
Г-н Стъбс, предполагам, че имате богат летателен стаж.
Летял съм за много компании. Дори имам препоръка...
от Чарлз Линдберг, но проклетото нещо се разпадна.
Чарлз Линдберг? Онзи Линдберг?
- Освен, ако не ме е излъгал.
Дъщеря ми иска да ме разкара от къщи.
- Разбирам.
Бясна ми е, защото й разбих новата кола.
Не беше по моя вина.
Тези измислени светлинки по таблото само ме объркваха.
Забравил си трансмитера пуснат, Джо. Чувам те високо и ясно.
Кой го каза това?
- Не съм го пипал, Лоуел.
Там е проблемът. Сам се включва. Това е радиостанция земя-въздух.
Боже, какво ли още ще измислят?
Хелън, не искам яйцата пържени. Поисках ги разбъркани.
Няма проблем.
Доволен ли си?
Защо си раздразнителна?
- Заради живота ми.
Имам отчаяна нужда от нещо, а не знам какво е то.
Ставам сутрин и идвам на работа. Прибирам се и си лягам.
Така ли ще е?
- Прибави и телевизор и ще стане.
Какво ще правя, Фей? Нещастна съм и съм самотна.
Вземи си птичка.
Фей, не разбираш. Всичките ми приятели ще се женят.
Утре за 5-ти път ще съм шаферка тази година.
Искам само да прекарам приятно с някой свестен мъж.
Децата скоро ще започнат да ми викат странната старица...
в края на улицата.
- Свиква се.
Нека да помисля и ще ти намеря идеалния за теб.
Благодаря, Фей.
- Хелън, изсмуквали ли са ти...
някога от пъпа прасковено бренди?
- Побързай, Фей. Побързай.
Няма смисъл. Не мога да наема някой от тях.
Джо, трябва. Не мога сам да летя. Дремките ми стряскат пътниците.
Знам, но ми виж кандидатите.
- Джо, това са последните трима,
които ще работят на твоята заплата. Остави ме аз да реша.
Ще взема и ще събера цялата налична информация за тях...
и така ще избера най-подходящия.
- С онче-бонче?
Да.
Става все по-трудно да управлявам тази авиокомпания.
Опитай цял ден да си на токчета.
- Обсебил съм се с тази работа.
От сутринта движа офиса, после се прибирам и си лягам.
Имам нужда от още нещо в живота.
- Хелън мисли да си вземе птичка.
Джо, запознай се с новия ти пилот! Кени Макелви.
За мен ще е чест, сър.
- Кени?
Млад е, но според мен има всички нужни качества.
Само другите от автобуса да чуят, че ще бъда на полета за Хаянис.
Да видим кой е задръстенякът сега.
Слушайте, връщам се от сватба.
Дрехите ми останаха заключени в колата заедно с ключовете.
Сега ви е моментът за остроумия.
- Няма да са от мен.
Аз харесвам новата униформа.
- Срещна ли някой на сватбата?
Да, Фей. Единственият необвързан си чистеше зъбите с клечка кибрит.
И?
- Зъбите му бяха в ръката.
Фей, не трябваше така да става. Тези момичета бяха от онези,
които гимназията я прекараха по паркираните коли, но не и аз.
Бях отдадена на музиката. Бях добра. От онези, за които се оженват,
след като другите им омръзнат.
- На някои мъже трудно им омръзва.
На паркинга. Жена ми още й харесва да ходи там и да паркирва,
за да върне в брака ни вълнението.
- И получава ли се?
Така казва, но следващия път ще отида с нея.
Кени, въпреки че си много млад, трябва да призная...
Свали шапката. Разбираш си от нещата.
- Бях първи в клас, сър.
Изглеждаш добре. Учи се, Браян.
- Купих униформата с мои пари.
Искам да съм образец за пилот, точно като вас.
Хлапе, трябва да поговорим.
Полет 7 за Хаянис приема пътници.
Вторият ви пилот ще е от Нантъкет, Кени Макелви.
Има много добри оценки и е президент в клуба по шах.
Джо, как си днес?
- Гледам да не придавам...
голямо значение на тази работа. Вчера дори излязох с една жена.
Всичко вървеше страхотно, докато не заговорих за самолета си.
Не си.
- Да.
Отиде да си пудри носа и не се върна. Избяга през прозореца на тоалетната.
Къде ще намеря някоя, която да ме приеме такъв какъвто съм?
Когато става дума за правилния човек, трябва да е търпелив.
Казвах същото на Хелън.
Почакай. Толкова съм сляпа. През цялото време е било пред мен.
Забравих си портмонето.
Хелън, мислех си за моята ситуация...
И за твоята ситуация...
- За какви ситуации точно говорим?
Отчаяно се опитва да ти каже нещо.
Комуникацията вече умира.
- Ще дойдеш ли в офиса за малко?
Разбира се. Лоуел, наглеждай бюфета.
- Добре, Хелън.
Ами ако някой поиска нещо?
- Кажи му, че след малко се връщам.
Лоуел! Вода.
Хелън след малко ще дойде, Рой.
Добре, какво има?
- Изслушай ме, преди да кажеш нещо.
Забелязах, че в момента си нямаш никой, също като мен.
Изглежда ми напълно логично...
- Искаш да излезем на среща ли?
Да. Не. Да. Исках аз да те попитам.
Знам, че е старомодно, но така е редно. Мъжът да попита жената.
Искаш ли да излезем на среща?
- Не.
Какво? Почакай.
Знам. Правилото ти за пилотите. Трябва да ти призная,
че правилото ми изглежда глупаво.
- Спорно е, защото вече не си пилот.
Но забравяш, че вече не съм пилот. Почакай. Да не би...
Тогава защо не искаш да излезем?
- Защото звучи твърде удобно.
Не искам да излезем, само защото сме самотни по едно и също време.
Ами ако и друга жена беше самотна? Щеше ли първо нея да поканиш?
Как изглежда?
- Джо!
Шегувам се.
- Не искам така да се случат нещата.
Не съм някой магазин. Искам да ме поканиш,
защото ме намираш за привлекателна, желана,
интригуваща, провокативна.
Искам да знам, че вечерта,
когато си в леглото и тъкмо си заспал...
танцувам в сънищата ти.
- Мисля, че се подразбира.
Не, искам да го чуя от теб. Една жена иска да чува тези неща.
Това, което каза.
- Ти го кажи, Джо. Просто го кажи.
Добре.
Ти си привлекателна и желана...
и още нещо...
Когато спя, танцуваш в сънищата ми.
Близко беше. Кога ще ме вземеш?
- В 20:00.
Почакай. Ами Браян?
- Какво за него?
Как ли ще се почувства? Винаги сме били тримата мускетари.
Какво става с третия мускетар?
- Не знам. Взема си птичка?
Сериозна съм. Винаги ме кани, а аз винаги му отказвам.
Сега ще излезем, а това ще нарани...
- Да видим първо дали ще се получи.
Може би си прав. Ще си остане между нас. Незнанието няма да го нарани.
Да, ще си остане наша тайна.
Не разбирам. Защо не искат да знаеш?
- Няма значение. Изключи го.
Разбрано.
Искаш ли после да се помотаем? Знам място в Хаянис за аркадни игри.
Съжалявам, момче чудо, но имам предчувствие,
че тази вечер ще трябва да се върна.
Изненада!
Не ме очакваше, нали?
- Да, мислех, че ще работиш.
Оставих Кени да лети сам.
- Мислиш ли, че е готов?
Да, страхотно хлапе, а е и квалифициран.
Само малко се ядоса, когато пътниците му подхвърляха шапката.
Дано си ги спрял.
- Спрял? Аз го започнах.
Добре, че се върнах навреме.
- Навреме? За кое?
Боят. Джордж Форман срещу Джери Куни.
- Звучи вълнуващо да гледаш...
двама старци да се бият за храна.
- Мислех, че ще ти е интересно.
Поръчах мача по кабелната. Ще ти струва само 21.95$.
Браян, тази вечер не мога. С най-голямо удоволствие,
но не мога, защото имам... Уговорка.
Уговорка значи. Бизнес уговорка ли?
Точно така. Бизнес уговорка.
И къде го срещна този човек, Джо?
Добре, не е точно уговорка, а по-скоро...
Онова с буквата "с" ли?
- Да, среща.
Ах ти, куче. Уредил си се със среща? Ето един съвет от майстора.
Хвърли одеколона. Токсичен е.
- Не ти ли харесва?
Ужасен е.
- Добре. Тревожа се само,
когато харесваш нещо.
- Коя е тайната жена? Познавам ли я?
Учили сме заедно в гимназията. Как се казва ли?
Да.
- Казва се...
Маурийн Мълхърн.
- Маурийн Мълхърн?
Помня я. Как се справя?
- Добре е. Защо питаш?
Мислех, че не й е минало още, заради отхапания й крак от акула.
Какво? Не, вече не я притеснява.
- Смело момиче.
Така и не разбрах защо нападна акулата.
Тази риза ли ще носиш, Джо?
- Ако не ти харесва, да.
И къде ще водиш Маурийн? Да карате скейтборд?
Ще се разхождате?
- Добре. Не е Маурийн.
Измислих го, защото е някоя, която не познаваш и искам така да остане.
Джо, изумяваш ме.
- Иска ми се да имах повече време.
Добре. Върви. Имаш благословията ми. Приятно изкарване.
Дано в някой романтичен момент не започнеш да нервничиш прекалено.
Не го прави. Достатъчно ме лъга така.
- Не те лъжа.
Знам ти игрите, Браян. Няма да ми набиеш филмите.
Добре. Хвана ме. Върви. Приятно изкарване.
Като по чудо харесвам вратовръзката ти.
Прекрасно шардоне беше избрал. Не знаех, че разбираш от вино.
Просто гледах дясната част на менюто.
Където са цените ли?
- Избрах това, което не караше...
сърцето ми да спре.
- Имах своите съмнения за вечерта,
но мисля, че се справяме добре.
Без натиск, без срамуване.
- Да.
Защо спираме? Къде сме?
Познай.
О, Боже. На онзи паркинг.
- Разпозна ли го?
Шегуваш ли се? Последно видях толкова подскачащи коли във филм.
Джо, какво си намислил?
- Нищо. Честно. Не съм го планирал.
Горивото ли свършихме?
Хайде, къде е романтичният ти дух?
- Романтиката е музика и свещи.
А тук деца с акнета се натискат. Джо, това не е присъщо за теб.
Виждаш ме в различна светлина. Страна, която никога не си знаела...
По дяволите, Браян.
Може би искам да опозная тази твоя страна.
Схванах се!
- Какво?
Хей, това е учителката ми по виолончело. Г-це Чапел!
Боже.
Млъквай!
Както си забелязала, нямам много опит в това.
Не съм.
Какво мислиш? Да пробваме ли отново?
Разбира се.
Капитан Хакет?
Познах ви. Последният полет мина страхотно.
Вижте какво имам от Сали Бернети.
Справяш се по-добре от мен, хлапе. Чупката.
Да, сър. Ще се видим утре след училище.
Наистина е странно.
- На мен ли го казваш?
Хелън, мисля, че можем да го направим.
Нека да се концентрираме.
Не мисля, Джо.
- Още веднъж.
Още веднъж. Бъди сериозна.
Сериозна.
Вече не е толкова смешно, нали?
Джо, почакай.
Трябва да спрем за малко.
- Да отидем на задните седалки ли?
Не, всичко става много бързо...
и трябва да спрем и помислим какво означава това, преди да...
Забързаме?
Не беше много поетично.
Но мисля, че натам сме се насочили. Утре може всичко да е различно.
Може да станем любовници. Хора, които се познават интимно.
За белези по апендикса, Джо.
- Нямам такива.
Приемаш всичко буквално.
- Просто имах предвид...
Както и да го погледнеш, нещата ще се променят.
Отношенията ни на работа, отношенията ти с Браян.
Моите също.
Никога отново няма да бъдем тримата мускетари.
Ако ще го правим, не трябва да забравяме прекрасните ни приятелства
и многото прекрасни спомени.
Според теб как мина?
- Още не мисля, че сме готови.
Ще забавим нещата. Няма нищо лошо в това.
Джо, познаваме се от 20 години. Най-много стигаме до първа база.
Мислех, че това е втора база.
- Не, мисля, че Кени е на нея.
И изглежда, че е наполовина на трета база.
Да се махаме. Денят беше дълъг.
Да, направо съм пребит.
- А аз не можах да си почина отзад.
Браян!
- Браян!
Превод: -=GrInD=-