Wings - Season 2 (1990) (Wings (1990) - S02E06 - It's Not the Thought, It's the Gift (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите

Wings - Season 2 (1990) (Wings (1990) - S02E06 - It's Not the Thought, It's the Gift (480p DVD x265 Silence).srt)
Джо, дано не възразиш, но в духа на глобалната осведоменост...
замених пластмасовите ни чашки с биоразградими.
Страхотно, Фей. Мисля, че трябва да сме по-заинтересовани за природата.
Но поне останаха 300, 400 от старите?
- Изхвърлих ги.
Отворих кашона от нашите и вътре имаше записи от рождения ми ден,
когато бях на 11.
Беше там, Джо. Не съм те виждала по-спокоен.
Теб също, Браян.
Бяхте себе си.
Имаше страхотен кадър с майка ви. Помните ли онези глупави игри?
Браян спечели надбягването с яйца. Малко спорно.
Прекарвах си страхотно.
Не се иска много, за да забавляваш едно дете на 11.
Нямаше кадър, на който да не ям, да не дъвча или да преглъщам.
Грешка. На няколко се давя.
- Помня това парти.
Платих 50 цента на Бет Паркс, за да върви на ръце по рокля.
Щеше да го направи и за 25 цента, но тогава се чувствах щедър.
Помня го.
- Как? Криеше си очите с ръце.
Да, но надничах през пръстите си.
- Припомни ми само.
Преди или след като заби главата си в тортата?
Не съм. Ти ме изигра.
- Спри да живееш в тази лъжа.
Изпусна тортата на тревата и падна върху нея.
Тортата ми беше в трева.
Но все пак я изядох. Единствените ми фибри за годината.
Тези филми изглеждат добър подарък.
- Подарък? Кога й е рожденият ден?
Днес.
- Не мога да повярвам.
Лоуел, знаеше ли, че днес е рождения ден на Хелън?
Трудно се забравя. На същия ден Джон Спик откри изворите на Нил.
Ще идваш ли на партито?
- И парти ли има?
Нямаше да е зле, ако ми бяхте казали.
- Всяка година го правим.
Аз правя торта, чакаме я в хангара, после идва и викаме "изненада".
И всяка година крещи от радост.
- Може да е от любезност.
Говорих за Фей.
Напълно неподготвен съм. Ще трябва да търся подарък в последния момент.
Браян, възползвай се от моя опит.
Ако се панираш за такива неща, после зацикляш.
Просто се успокой.
Убеден съм, че ще измислиш нещо специално за рождения й ден.
Прав си, Лоуел. Ти какво й взе?
- О, Боже!
Фей, дали ще можеш да разгледаш семейния ми бюджет?
Какво има?
- На 3-то число свършвам парите.
С удоволствие.
- Реших, че ще си най-подходяща,
след като толкова добре помниш числа. Полет 23, Гейт 1.
Полет 45, Гейт 1. Полет 67, Гейт 1.
Така и не разбрах как запомняш кой полет на кой гейт е.
Джо, виж какво взех на Хелън. Уокмен.
И колко ти струваше?
- 65 долара.
Браян, прекрачваш границата. Винаги й вземаме малки неща.
И?
- Разбирам играта ти.
Голям подарък, за да излезеш с нея.
- Разкри пъкления ми план.
Няма да се получи. Хелън не се радва на глупави подаръци.
Джо, не го прави на проблем. Колко пари даде за подарък?
Около 10 долара.
- Не съм ли аз глупака?
Аз се охарчих, а съм убеден, че ще хареса твоя подарък, колкото моя.
Здравей, Джо. Какво носиш?
- Минавах покрай един магазин...
и видях това да вика името на Хелън. Гърне за печене на сирене.
Нагряваш сиренето, докато омекне, а после взимаш малко хляб...
и го потапяш вътре.
- Хубаво, ако допуснем, че й хареса.
Не мислиш ли, че ще й хареса?
- Напротив. След дългия ден...
над печката, отново да седне пред горящ котел с чедър.
Ела. Дай си пръста.
- Имам един за теб.
Тази кутия ми изглежда малко голяма за един уокмен.
Върнах го. Помислих си какво може наистина да я зарадва...
и ми се стори добра идея да й взема безжичен телефон.
Умишлено си взел по-добър подарък.
- По-добър от гърне за сирене?
Разбира се. Спокойно. Просто си промених решението.
Глупости. Опитваш да ме злепоставиш.
- Джо, ставаш малко параноичен.
Кога съм правил нещо, за да се почувстваш така?
РИТНИ МЕ
Добре, виж. Ако искаш...
Ето ти малко хартия, за да си опаковаш сиренето.
Къде отиваш?
- Трябва да си измеря стъпалото.
Джо, това да не е една от остроумните ти лъжи?
Не.
Фей, успя ли да огледаш бюджета?
Да, Лоуел. Имам малък въпрос.
- Давай.
Какви са тези 112.50$ за наем на смокинг?
За наем на смокинг.
- Но защо плащаш за наем...
и то всяка седмица?
- Последната молба на чичо Евърет...
беше да го погребат със смокинг. Реших, че е мой семеен дълг,
да се погрижа за това.
- И го наемаш седмично?
Разбрах на къде биеш. Трябва да го наемам месечно.
Защо просто не купиш смокинга?
Знаеш ли колко са скъпи?
А и ми е изгодно. Вземам го без панталони.
Защо да давам допълнително, след като не отварят целия ковчег?
Искам да отидеш до магазина и да си поискаш поне половината пари.
Ами ако си поискат смокинга обратно?
- Нещо ми подсказва, че няма.
Хакет, къде беше?
- Вземах подарък за Хелън.
Какво й взе?
- Френски парфюм. 150 долара.
Изискано. Ще отива на италианския пуловер, който й взе брат ти.
Какво?
- Каза, че се е изръсил с 200 долара.
Каза да не ти казвам.
- А защо ми казваш?
Обичам да ви занасям.
Рой, виждал ли си Джо?
- Да, тъкмо ми показваше парфюма,
който е купил за Хелън. Отиде да го заменя за нещо.
Да знаеш, че се изпуснах за пуловера на Хелън.
Рой, как можа?
- Знам.
Мразя се за това.
- Кажи на Фей, че отивам до града.
Добре.
- Рой, виждал ли си Браян?
Не, скоро не съм. Животът е хубав.
Джо, може ли да оставя за малко подаръка тук?
Добре.
Какво си й взел?
- Няма да ти кажа, Браян.
Няма пак да ме затапваш.
- Аз ще ти кажа за моя.
Не искам да знам, затова недей.
- Машина за капучино.
Хубаво е.
- Само това ли ще кажеш? Хубаво е?
Взел си й нещо по-добро.
- Може би да, може би не.
Няма да разбереш, докато не мине партито.
Джо, обадих се в магазина. Гаранцията за сиди плеърът е 3 години.
Взел си й сиди плеър?
- Да, взех й сиди плеър.
Взех й страхотен сиди плеър. 500$. С всякакви екстри и говорители.
Харесва ли ти?
Сега ако ме извиниш, отивам за панделка.
Сиди плеър.
Мога да бия това.
Къде отиваш?
Спри. Джо, убиваш ме. Убиваш ме.
Почакай. Браян, погледни ни.
- Искам, но съм на обратно.
Извинявай. Това излиза от контрол.
- Имаш право.
Благодаря. Браян, слушай.
Хелън не се впечатлява от прахоснически подаръци.
Ще я засрами. Да не говорим за подаръците на другите.
Искаш ли да засрамиш всички?
- Всички?
Премирие. Ще ги върнем и ще й вземем нещо малко.
Наистина?
- Напълно.
Просто малко се поувлякохме.
И, Джо, относно това с главата ти?
Почни да носиш шапка.
Трябва ни умно оправдание, за да я извикаме тук.
Аз ще се заема.
Хелън, може ли за малко? Искам да погледнеш...
Нещо.
Джо Хакет, майстора в лъжите.
Изненада.
- Отново се хванах.
Честит рожден ден.
- Благодаря.
Честит рожден ден, Хелън.
- Благодаря.
Честит рожден ден. Това е от мен.
- Камък.
Не е просто камък, а камък от Уелски замък.
Продавачът ми каза, че преди това е принадлежал на херцог.
Реших, че ще стане хубаво преспапие.
- Както и от Лоуел.
Благодаря. От Рой...
Чаша за кафе с Ню Ингланд Пейтриътс.
- Подариха ми я от сервиз за коли.
Ако искаш и термос, трябва да смениш маслото.
О, Фей.
- Медальон от св. Юда.
Реших, че ще ти помогне в стремежа да станеш виолончелистка.
Той не е ли покровител на изгубените каузи?
Да.
Никога не го сваляй. Май остана само подаръка от Джо.
И този изглежда интересно.
"Честит рожден ден, Хелън. С обич, Браян."
Браян, нали се съгласихме...
Сиди плеър.
Не мога да повярвам, Браян. От месеци искам такова.
Подаръкът от Джо не е ли тук някъде?
- Не, не.
Паднал е на земята от всичкото това вълнение от подаръка на Браян.
Какъв страхотен рожден ден. Нямам търпение да го видя.
Харесва ми.
Чайка на плаващо дърво. Много благодаря.
Къде го намери?
- Опитай да не намериш такова.
Значи ти харесва?
- Сладко е.
Нямам търпение да го чуя как свири. Ще дойдеш ли у нас да го свържем?
Няма проблем.
- Браян, може ли за малко?
Малко не е удобно. Добре. Пусни ме.
Малък нещастник. Бяхме се разбрали за подаръците.
Виж, Джо. За малко щях да й взема бележник с Гарфийлд.
За мен Хелън е повече от анимирана котка.
Направиха ми добра оферта, защото тъкмо върна плеъра.
Всичко наред ли е?
- Разбира се.
Браян, да приготвя ли й вечеря?
- Супер. Ще донеса вино.
Какво вино върви с дигиталния звук?
Хакет, намира ли ти се лепило? Чайката падна от дървото.
Този плеър е невероятен.
- Хелън, може ли още кафе?
Да, Джо. Има място за 10 диска, дистанционно. Свири песни...
на случаен принцип, или ги пропуска, ако не иска да ги слушаш.
Секунда, Джо. Звукът е толкова ясен. Сякаш Ела Фицджералд е до теб.
Може тя да ми донесе кафе.
- Може. Толкова се запалих.
Ще сменя касетите си с дискове. Оригинални са, но кой го е грижа.
Хелън, мислех, че ще го поправиш.
- Опитах, но лепилото разяде...
краката на чайката.
Фей, мина страхотно с магазина за смокинги.
Да не те накараха да наемеш нов?
- На идиот ли ти приличам, Фей?
Не можаха да ми върнат парите и ги накарах да ми дадат кредит за стоки.
Мисля утре да съм с бяло яке.
- Добре изглеждаш, Лоуел.
Благодаря. Пробвах нова прическа.
Здравей.
- Здравей.
Снощи изкарах страхотно.
- И аз. Благодаря, че свърза всичко.
Звукът от спалнята беше невероятен.
- Знам. Плеърът свири страхотно.
Да, и той.
Брат ти не е ли щедър?
Какво искаш да кажеш?
- Че е щедър.
А аз не съм?
- Не казах това. Купи ми сиди плеър.
Знаеш ли колко са скъпи?
- Омръзна ми да слушам за плеъра.
И другите ти купиха подаръци, но не чувам да ги споменаваш.
Джо, прав си.
- Сидито това, сидито онова.
Сиди, сиди, сиди...
- Добре, няма да го споменавам.
Ако никога не чуя за него, пак ще е скоро.
Аз щях да ти взема сиди плеър.
- Стига, Джо.
Не отнемай заслугите на Браян. И твоя подарък ми харесва.
Не бъди снизходителна. Беше глупав.
- Тогава защо ми го подари?
Нямаше, ако знаех, че могат да те купят.
Как смееш? С никого не съм се отнесла по-различно заради подаръка,
въпреки че в твоя случай беше трудно.
Значи казваш, че не ти харесва? Догодина нищо няма да ти взема.
О, не. Не ми го причинявай. Жесток си. Без повече дънери?
Мразя рождения ти ден.
- Благодарение на теб, и аз.
Здрасти.
- Здравей.
Може ли да вляза?
- Добре.
Гледаш домашни клипове. Ето какви са били тези осветявания.
Всъщност правих сатанистки ритуал.
- Мога после да дойда.
Шегувах се.
- И аз.
Гледах рождените си дни. Майка ти дърпаше ухото на Браян...
и му четеше конско.
- Да, често се случваше.
До 5 годишен, мислех че се казва "Спри, Браян".
Има нещо, което искам да ти дам.
- Стига, Джо.
Това с подаръците продължи достатъчно. Вече ми подари.
Това не е подарък за рожден ден,
а извинение, че бях такъв идиот.
- В такъв случай...
Надявам се да се реваншира за спора.
- Нямаше нужда. И аз имам вина.
Брошка. Джо, много е красива.
Харесва ли ти?
- Много.
Отново ли сме приятели?
- Никога не сме спирали да бъдем.
Просто имахме малък спор.
Наистина го оценявам, но не мога да го приема.
Защо?
- Това е бижу. Много е лично.
И определено не е приятелски подарък.
А кое е приятелски подарък?
- Не знам.
Книга, рамка за снимка. Съд за фондю.
Ами сиди плеър?
Това е приятелски подарък. Голям подарък, но не прекрачва границата.
Значи подаръка на Браян, не му е дало бонус точки за нещо?
Разбира се. После го изгоних. Направи мил жест,
за което ми беше малко трудно.
- Хелън, не е кой знае. Вземи го.
Не знам, Джо. Прилича на нещо наследствено.
Не, просто така ги правят. Така го взех от магазина.
Реално изпадна от кутия за крекери.
- Наистина?
Повярвай ми. Моля те. Вземи го.
Добре, Джо. Благодаря.
Трябва да тръгвам. Пълнолуние е, а Браян си купи мегафон.
Не прилича на добра комбинация.
Лека нощ.
- Отново, благодаря.
Няма проблем.
Ах, ти...
Превод: -=GrInD=-