Wings - Season 2 (1990) (Wings (1990) - S02E03 - A Little Nightmare Music (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
Лоуел, спокойно. Всичко е за развлечение. Не се тревожи.
Измъчени души от вечния мрак,
отворете ми очите, за да видя.
Какво?
- Това е картата с богатството.
Знаех си.
Какво означава?
- Че непознат ще дойде при теб...
и ще ти донесе малко богатство.
Това някаква сбирка на безумниците ли е?
Какво става тук?
- Репетирам за карнавала.
Аз съм Мадам Зорко и ще съм в будката за предсказване на бъдещето.
Държа ключа към бъдещето. На кой въпрос търсиш отговора?
На идиот ли ти приличам?
- Мадам Зорко, ще проверим ли това?
О, Боже! Не мога да повярвам.
- Какво?
Виждаш ли онзи? Едуард Тинсдейл. Диригент на филхармонията...
в Минеаполис. Той е гений. Не може да ме види така.
Приличам на сервитьорка. Идва насам.
Добре изиграно.
- Хора, познайте с кой летях.
Знаем, Едуард Тинсдейл, диригентът на филхармонията в Минеаполис.
Не, Попо клоунът. Нали помниш предаването по канал 8?
Постоянно го гледахме.
- Къде е? Осветени ли са гащите му?
Какво ли не бих дала, за да свиря в неговия оркестър.
Попо има оркестър.
- Във филхармонията в Минеаполис.
Може да му трябва виолончелист.
- Не, използва звънчета и свирки.
Защо не му се представиш?
- Не мога. Мириша на яйчена салата.
Това ти е шансът. Улови го.
- Как да говоря с една легенда?
Какво да му кажа?
- Питай кой му е любимият композитор.
Сигурно. Извинете, г-н Айнщайн, кое ви е любимото число?
Не мога да го питам такова нещо.
Ще го попитам дали смята додекафонията на Шьонберг
за най-голямата музикална измама на 20-ти век,
или изразява жизнеспособност на некаденциалната политоналност.
Да, вкарай го в разговора.
- Пожелайте ми късмет.
Успех.
Извинете, г-н Тинсдейл.
Да?
- Кой ви е любимият композитор?
Аз.
- Това беше добро.
Не се шегувах.
- Разбира се, че не сте.
Защо просто да не се разкарам?
- Добре.
Провалих го. Благодаря, Джо.
Горката. Кой знае кога ще има отново подобна възможност?
Може да е по-скоро, отколкото си мислиш.
Лоуел, искам да изгубиш това.
- Браян, какво правиш?
Това е багажът на Тинсдейл. Искам да го изгуби.
Да не съм пропуснал някоя промяна в политиките ни?
Джо, няма да изгубим багажа наистина. След час Хелън ще му го занесе.
Той ще се зарадва и ще й направи прослушване.
Джо, ти си шефът? Какво ще кажеш?
Изгуби го.
- Добре, но е против всяка моя фибра.
Трябва да те прегърна.
- Недей, Браян.
Тихо, идва.
- Извинете.
Имам 2 багажа, а единият липсва. Отвън има ли и други куфари?
Не. Опасявам се, че багажът ви е изгубен.
Всичките ми партитури за концерта следващата седмица са в тази чанта.
Не мога да ги дублирам.
- Извинете, г-н Тинсдейл.
Казвам се Джо Хакет и ръководя Сандпайпър Еър. Обадиха ми се,
че са намерили багажа ви. Ще е тук до час. Като дойде ще ви го пратим.
Спокойно. Това е меденият ни месец. Ще намерим как да уплътним времето.
Предполагам, че си права.
До час?
- Имате ми думата.
Отседнали сме в 480 Мадакет Роуд.
- Не бързайте.
Какво беше това?
- Ще му занесеш багажа...
и когато те попита за прослушване, не му отказвай.
Браян, не мога да го направя.
- Знаеш какво казват по радиото.
Ако не се погрижиш, яйчената ти салата ще е твоето бъдеще.
Това навън ли е стояло?
Добре, ще го направя. Поне ще му се извиня и ще му докажа, че хората тук
не са прости и ограничени.
Хора, един жонглира с мидени черупки.
- Осветени ли бяха панталоните му?
Мисля, че да.
- Попо!
Извинете, г-не. Изпуснахте си портфейла на пистата.
Благодаря. Един момент.
Заповядай.
- 20 долара. Благодаря.
Фей, видя ли това? Предсказанието ти се сбъдна.
Непознат му даде малко богатство.
- Така ли?
Добра съм.
Фей, ще видиш ли и моето бъдеще?
Щом искаш. Измъчени души...
Карай направо, Мадам Куку.
Какво? Какво? Какво беше това? Какво беше?
Нищо. Грешка. Не ги разбърках.
Какво? Какво?
- Рой, не се чувствам добре.
Да го направим утре?
- Фей, видя нещо. Какво беше?
Нищо. Не беше картата за смърт.
- Била е тя?
Не.
Беше картата за сирене.
Картата за сирене?
- Да. Означава, че...
Ще купиш още самолети и още ще се разраснеш.
Фей, не ми харесват тези свръхестествени неща.
Истината ли ми казваш?
- Разбира се. Не се тревожи.
Добре. Още ли искаш да те закарам след работа?
Не...
Ще повървя.
- Ще вървиш 6 мили на токчета?
Знаеш какво казват. "Без усилие, няма победа."
Хелън, готова ли си за своето приключение?
Не съм била по-готова.
- Лоуел, къде е багажът?
Не знам как да ви го кажа, но багажа го няма. Наистина.
Шегуваш ли се?
- Да, шегувам се!
Багажен хумор. Ще ви хареса.
Лоуел, това не е правилната чанта. Нали?
Отново се хванахте! 2 от 2.
Започва се.
- Успех.
Чао, Хелън.
- Почакай малко.
Къде ми е виолончелото? Беше тук преди малко.
Някой да ме спре, че съм под пара.
Бързо се връщай, скъпи.
- Дадено, съкровище.
Да?
Аз съм Хелън Чапел от летището и ви нося куфара.
Благодаря.
Вероятно забелязахте, че нося със себе си виолончело.
Такова ли е? Млада госпожице, на меден месец съм.
Не ми казвайте, че искате да ви чуя.
- Моля ви, г-н Тисдейл,
уча се на този инструмент, откакто бях по-ниска от него.
Мечтая да свиря във вашия оркестър. Разбирам, че е малко насила,
но трябва да разбера дали съм добра.
- Да допуснем, че сте.
Трябва да ви изсвиря нещо.
- Иначе няма да си тръгнете, нали?
Мога да живея 8 дена без вода.
Влизайте. Свирете.
- Благодаря.
Много ви благодаря.
Недейте...
Съжалявам.
- Няма проблем.
Може да започвате.
- Това беше.
Искате ли да съм искрен, г-це Чапел? Техниката ви е зле.
Свирите без страст.
Разбирането ви за музиката е напълно повърхностно.
Не мисля, че някога ще свирите в оркестър.
Съветвам ви да се откажете. Живейте си живота.
Скъпи, чакам.
- А аз ще си живея моя.
Но от 20 години се упражнявам. Това е мечтата ми.
Ако не съм музикантка, ще съм сервитьорка.
Тогава станете най-добрата сервитьорка.
Може да си улучила неудобен момент.
Човекът беше на меден месец. Какво си мислех?
Не можех да го удовлетворя.
- Можеше да се присъединиш към тях.
Беше най-унизителния ми момент. Няма да забравя изражението му.
Смеска между жал и отвращение.
- Жалещение.
И преди съм го виждал. Това е.
Хелън.
- Остави ме. Отивам да ям тесто.
Изгаря ме отвътре. Онзи диригент размазва мечтите на хората.
Не знам, Джоуи. Замислял ли си се нещо?
Ако наистина е добра, какво прави още тук?
Как може да го кажеш?
- Просто съм реалист.
Ти спомена нещо, че скърцащото колело трябва да се смаже.
И очевидно сега си скърца.
Не си по-различен от Тинсдейл.
Харесвам Хелън, колкото теб, но трябва да разбере кога да се откаже.
А ти знаеш кога е това?
- Нали съм тук?
Съжалявам за Хелън. Тъжно е, когато мечтите ти угаснат.
Без мечти животът е като безкрайна пустиня,
изпълнена с болка и отчаяние.
А после разбираш, че когато удариш Попо в корема,
не издава забавен звук.
Имал ли си своя мечта, Лоуел?
Да.
- Каква беше?
Това.
Не, имах предвид...
Каква прекрасна мечта.
Рой, тук си. Радвам се да те видя.
Защо?
- Няма причина.
Фей, Фей.
Лоуел, как е Попо?
- Докторът му даде успокояващо,
но мисля, че ще се оправи. Пъхна хапчето през носа
и го изкара от ухото си.
Хелън, мислех си за случката ти с Тинсдейл.
Помниш стария израз за падането от кон? Какво правиш тогава?
Застрелваш го.
- Не, качваш се отново на него.
Мисля, че трябва да се върнеш и да опиташ отново.
Да не си откачил? Няма начин да мина през същата агония.
Не звучи присъщо за теб. Хелън Чапел, която познавам не се отказва.
Хелън Чапел винаги се връща и не приема не за отговор.
Страхотно. Прати нея.
Побързай, скъпи.
- Дай ми малко почивка.
Да?
- Не знам дали ме помните, но...
Вече си взех багажа. Благодаря.
Почакайте. Не става въпрос за това. Трябва да ви кажа нещо.
Не ми пука кой сте. Не можете да рушите мечти.
И когато трябва да оцените някой, можете поне да сте добър.
За момичето с виолончелото ли?
- Скъпи, чакам.
Вижте, знам че не е подходящ момент.
- Подходящ е. Влизайте.
Бях добър.
Казах й истината.
По-добре временно да се измъчи, отколкото да преследва мечта,
която е невъзможна да се сбъдне.
- Кой сте вие, за да го решавате?
В по-голямата си част подбирам музиканти.
От хиляда години правя прослушвания.
Свиря на пиано от 5 годишен, на цигулка от 7 годишен.
След Джулиард бях избран от Джордж Шел измежду 1000 кандидата,
да му асистирам с Кливландския оркестър.
Бил съм диригент Концертгебау, Лондонската филхармония,
Националният симфоничен оркестър. През 1985 в Берлинската филхармония,
както и серия записи от симфониите на Шостакович,
от които имам множество награди.
Притежавам докторска степен по музика от Харвард, Кеймбридж и Сорбоната.
В борда съм в Националния фонд по изкуства и предния месец...
италианската академия ме награди със сребърна батона.
Но не е златна.
Няма златна.
Е, и?
Затапих те.
- Може да не съм музикален експерт,
но знам едно-две неща за пилотажа.
Нека ти разкажа една история.
Преди години имаше едно момче, което мечтаеше да стане пилот.
На първия му урок инструктора му му каза, че ги няма качествата.
Но той не се отказа, защото това беше мечтата му.
И не само, че накрая излетя,
но и стана първия американец в космоса.
А този човек беше Джон Глен.
Искаш да кажеш Уоли Шира.
Убеден съм, че беше Джон Глен.
Джон Глен беше първият в орбита. Уоли Шира беше първият в космоса.
Чакай. Бяха куче, маймуна, Глен.
- Куче, маймуна, Шира.
Беше Алън Шепърд!
- Вярно. Благодаря, скъпа.
Благодаря.
Просто казвам да не съсипвате живота на приятелката ми.
Просто е била нервна. Дайте й нова възможност.
Може малко да съм прибързал.
Кажете й, че ще се радвам да я чуя отново някой път.
Наистина?
- Да, наистина.
Браян, доведи я.
- Ако искате може и сега.
Извинявам се за това, г-н Тинсдейл. Накараха ме. Не оспорвам мнението Ви.
Само вие можете да прецените.
Г-це Чапел. Напълно е възможно да ви дължа извинение.
Вие трябва да сте г-жа Тинсдейл.
Браво, Маестро.
Ще ми посвириш ли отново, моля?
- Наистина?
Мисля, че ще се справя по-добре.
Да, бях нервна. Не бях много нервна, но бях много нервна.
Затова съм убедена, че мога да се справя по-добре, защото не съм...
Свири проклетото нещо!
- Защо да не започвам?
После приключи със свиренето, а той просто я наблюдаваше.
Така както наблюдаваш размазана буболечка на предното стъкло.
После й каза, че първият път беше по-добра.
Горката Хелън.
- Тревожа се за нея.
Сигурно е съсипана.
- Добро утро. Какъв красив ден.
Убива ме да я гледам така.
Хелън, добре ли си?
- Чувствам се прекрасно.
Не си ли разстроена?
- Бях.
Дори плаках, докато вчера заспя. Но когато сутринта се събудих,
направих това, което 20 години правя. Станах, за да се упражнявам.
Но след вчера вече не намирам смисъл. Затова гледах изгрева,
отидох на разходка, а после си взех дълга вана,
и ми остана време да си прочета вестника за закуска.
И осъзнах, че съм прекарала над 10 000 часа в упражнения,
за да свиря на виолончело. Осъзнавате ли, колко часа са това?
Ако въпросът не е подвеждащ бих казал 10 000.
Вече няма нужда да си губя времето и да се чудя, дали съм добра.
Не съм и вече го знам.
- Значи наистина си добре.
Помирих се със себе си. И сега, ако ме извините,
ще направя яйчена салата. Една дяволски добра яйчена салата.
А ако някой иска това, ще бъде на боклука.
Рой, изглеждаш ужасно.
Ти си виновна, Фей. Не съм спал.
Не съм ял. Изплаши ме, циганко.
Трябва да ми кажеш, какво ще ми се случи.
Ще можеш ли да го приемеш?
- Трябва да го знам.
Ето пак! Дама купа! Картата на смъртта!
Знаех си...
Чакай малко. Това не е картата на смъртта.
Асо пика е картата на смъртта. Дори аз го знам това.
Сигурен ли си?
- Да.
Проклета да съм.
Ето го. Ще отида да му благодаря.
Извинете, г-н Тинсдейл. Трябва да ви кажа нещо.
Всъщност, г-це Чапел, искам нещо да ви кажа.
Може да съм оставил някакви впечатления, че нямаш качества.
Това не е съвсем така. Имате проблясък талант.
Проблясък?
- Малък, но е вътре във вас.
Тъкмо си върнах обратно живота.
- Разбира се ще трябват и упражнения.
Може би по 4, 5 часа на ден. Но вярвам, че до няколко години...
Казахте, че не ставам.
- Но това не е вярно.
Казахте, че никой себеуважаващ се оркестър няма да ме вземе.
Преувеличих. Извинявам се.
- Не можете да го казвате.
Казахте, че нямам шанс. Вземете си думите обратно!
Няма да напуснете този остров жив, докато не си вземете думите обратно!
Хелън, спокойно.
- Не ми давайте надежда.
Що за чудовище сте?
- Успокой се.
Каза, че имам шанс. Нали го чу, Джо?
- Не го мислеше.
Хелън, и аз винаги съм се съмнявал в твоя талант.
Само се опитвам да я утеша.
- Добре ли си?
Какво ще правя? Прокълната съм с проблясък талант.
Цял живот ще съм прикована към този инструмент.
Сбогом, разходки на плажа. Сбогом, маникюр.
Сбогом, живот.
Мислиш ли, че ще се оправи?
- Ще се оправи.
Не знам. Никога не съм я виждал така.
- Нали не мислиш, че ще се отчае?
Опасявам се, че ще се.
Превод: -=GrInD=-