Wings - Season 2 (1990) (Wings (1990) - S02E01 - The Puppetmaster (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
Добре дошли на прекрасния ни остров в Нантъкет. И докато се разхождате...
ще видите награждаваната ми градина. Моля не късайте цветята.
Имам бухалка, която не се страхувам да използвам.
Хелън. По кое време да те взема?
- Да ме вземеш? За какво?
Не помниш ли? Джо, помогни ми. Цяла седмица говорим за тази среща.
Ти говориш, а аз не те слушам.
- Ако това е още един опит,
за да излезем, забрави. Колко пъти да ти кажа?
Не излизам с пилоти.
- Да, постоянно излизаш с това.
Какво толкова имаш против пилотите?
- Израснах на летището. Познавам ви.
Всички членувате в малък клуб, в който никой не може да влезе.
Държите се самодоволно, надменно.
- Можеш ли да караш самолет?
Не. Вземи Джо за пример. Солиден, със своя авиокомпания,
тъжен и скучен, но е добър. Какво му има?
Да, какво ми има?
Виж, може отвън да изглежда зрял, но под неокосмените си гърди...
бие сърце на пилот.
- Имам малко косми.
Много надолу гледаш, Джо.
Просветли ни. Каква ти е представата за перфектния мъж?
Не знам. Солиден, чувствителен и надежден. С чувство за фантазия.
Да обича музика и деца, да държи на мен, но да уважава и свободата ми.
Приключенец, но и домошар. Не съм го мислила толкова.
Страхотно, Хелън, но Кърмит е жаба.
Значи казваш, че ако г-н Идеален е пилот, пак няма да излезеш с него?
Напълно. Пилотите и обвързаността не вървят ръка за ръка.
Стига, Хелън. Ами пилотите по света, които са щастливо женени?
Познавам двама, а те изневериха на жените си.
Фей, нали си чувала как постоянно се оплаквам, че нямам връзка с Лоуел,
когато ми потрябва? Край на проблемите. Виж това.
Лоуел, трябваш ми на гишето.
Как си, Рой?
- Видя ли, Фей?
Върши супер работа.
Виждал ли си радиото, което ми даде? Ето го.
Сега, ако ти потрябвам, обади ми се и ще съм тук на момента.
Шуберт. "Пъстървата".
- Четвърто действие.
Любимата ми част от камерната музика.
- И на мен.
Всички части свързани с риба са най-красиви.
Джо, Джо, погледни това.
Харесваш театърът, нали?
- Да, защо?
Завесата се вдига и започва пиесата на Браян Хакет "Хелън и мечтаният".
За какво говориш?
- Наех онзи да играе мечтаният й мъж.
Какво?
Мат Саржент, отличен актьор известен с много изпълнения.
Играл е търговецът на смърт Меркуцио в "Ромео и Жулиета".
Сега играе шофьор на камион в рекламата за магнезиево мляко.
Да, добър е. Убедителен дискомфорт.
Дойдох на острова да рисувам.
- Наистина? С акварели или маслени?
Лак. Правя си палубата на лодката.
Добре. Ще питам. Защо се преструва на мечтаният й мъж?
Планът е брилянтен. Мат ще е всичко, което тя иска в един мъж,
а после ще й каже, че е пилот. Ако излезе с него на среща,
повече няма да може да се оправдава.
Трябва ли да ти казвам колко глупава е идеята?
Направи го, заради старото време. Толкова много ми липсва.
Ще си навлечеш проблеми. Толкова много ли искаш да излезеш с нея?
Или ще ме обича, или ще ме намрази. Това с приятелството ме убива.
Добре. Излизате. А после?
- Не знам, Джо. Не съм като теб.
Не е нужно да знам всичко.
Като дали ще има пиле във вторник.
- Ще е свинско. Няма да се получи.
Ще стане, защото съм добър манипулатор. Контролирам психиките.
Аз съм кукловодът.
Виж как танцуват моите марионетки.
Най-накрая някой да мрази суши.
- Просто не го разбирам.
Високо на хълма стоеше самотен овчар...
Обажда се Червеният Нападател. Търся Бесен Жребец.
Обади се, Бесен Жребец.
Тук е Бесен Жребец.
Какво?
- Нищо не съм казала.
Въпреки, че имам какво.
- Това е работа на Еъромас, Фей.
Не те засяга. Слушам те, Червен Нападател.
Може ли да говоря с Фей?
Добре, добре.
Лоуел иска да говори с теб.
Ало, тук е Фей.
Донесе ли рецептата за скариди?
- Да, донесох я. Искаш ли я?
Да. Само да взема молив и хартия.
Не бързай.
Направено в Корея. Нали знаеш, че там ядат кучета?
Давай.
- Добре, Червен Нападател.
Почистваш и отделяш половин килограм скариди.
Кой е Ограмс Кариди? Познавам почти всички хора на този остров.
Килограм скариди, идиот!
На такива ще те направя, ако не се върнеш на работа.
Разбрано, Бесен Жребец.
Фей, чуваш ли ме?
Да, Лоуел.
- Не буди подозрение.
Виждаш ли Рой от мястото си?
Да, виждам го.
- Червено ли му е лицето като домат?
Да, такова е.
Ще се скрия зад бараката с инструменти.
Не казвай на Рой.
Няма да го чуе от мен.
Добро утро, Хелън.
- Не е добро, а фантастично утро.
От онези утрини, заради които си струва да живееш.
Разбирам. От онези утрини, в които искаш да си пръснеш лимон в окото.
Защо си толкова весела?
- Срещнах мъж. Вчера бяхме на среща.
Най-хубавият ми ден. Вечеря на свещи, капучино на кея...
Страхотен секс.
- Какво?
Проверявам дали слушате. Знаеш, че мразя капучино.
Ето го.
- Красив звяр.
Видях ги сутринта в градината, а бяха толкова красиви.
И трябваше да ги имаш.
- Много мило. Благодаря.
Само дето една луда жена ме гонеше 5 пресечки с бухалка за тях.
Мат, искам да се запознаеш с Джо и Браян Хакет.
Как си, Джо?
- Здравей, Мат.
Е, Матю. От къде си?
- Ню Йорк.
Наистина? Какво правиш там?
- Летя. Пилот съм в Пан Ам.
Не си ми казвал това.
- Не е ставало на въпрос.
Трябва да бягам. Ще ти разкажа като те взема довечера в 20:00.
Приятно ми беше, момчета.
- Чао, Мат.
По дяволите! По дяволите!
Какъв късмет. Тъкмо си мислиш, че си срещнала перфектният мъж и...
Бам! Право в зъбите! Ако не беше това глупаво правило за пилотите.
О, това ли?
Каза тя.
Планът ми върви перфектно. Вече няма оправдания да излезе с мен.
Браян, всичко ли обмисли?
Джо, съмняваш се в кукловода? Какво може да се обърка с плана?
Знаеш ли, Браян. Край на правилата.
- Наистина?
От сега, Мат е единственият. Влюбена съм.
Да имаш други гениални идеи, Джепето?
Браво, Браян. Накара Хелън, с която искаше да излезеш,
да се влюби в човек, който е пилот, за да го отреже и да излезе с теб.
Къде в изречението да сложим герунд?
Мисля, че знаеш къде.
Ще й кажеш истината.
- Не. Не е вариант.
Защо?
- Добре. Нека те попитам.
Имаш ли интерес към Хелън?
- Казах ти. Само приятели сме.
Чакай, казваш, че дори не си имал поне малко привличане или копнеж?
Забрави за тази мечта, приятел,
защото ако разбере за този план ще си в историята.
Какво имаш предвид?
- Това говори ли ти нещо?
Това не е ли газирана вода на жестовия език?
Мат, някой видя ли те да влизаш?
Само един в гащеризон, който пееше по радиото Лунна Река.
Може би трябва...
- Няма проблем. Джо е от нашите.
Как се справям?
Добре.
- Наистина? Защото мисля,
че се справям с образа на Мат.
- Да, но имаме малък проблем.
Не ме харесвате.
- Не, обикнахме образа ти.
Както и Хелън, а това е проблем. Малко ще променим плана.
Трябва да накараш Хелън повече да не иска да те вижда.
Импровизация. Харесва ми.
Обмислям си ходовете.
Какво ще кажеш за това?
- Не, трябва да е нещо добро.
Ако Мат накара Хелън да се откаже от виолончелото?
Никога няма да остави музиката.
- Джо, невестулка такава.
Защо да го правя?
- Можеш да й кажеш,
че толкова много я обичаш и не искаш да те дели с музиката си.
Това е много добро.
- Не знам дали отива на образа ми.
Каква ми е мотивацията?
- Още 50 долара?
Ще направя така, че да се получи.
Браян, приключи ли с договорите?
Фей, опитваме се да шпионираме Мат и Хелън.
Извинявам се. Къде са ми обноските?
Започва се, Джо. Тук Мат казва на Хелън да се откаже от виолончелото.
Горкото дете, изглежда шокирана.
Гледай, Джо, колко умело кукловодът води своята героиня.
Не вярва, че иска това от нея. Но Мат й казва, че иска това.
Идва кулминацията в нашата пиеса, където Хелън му заявява,
че няма мъж, който да я накара да се откаже от виолончелото.
О, Боже.
- Може да не е разбрала.
Хелън, какво правиш?
- Мат ме помоли да се откажа...
от виолончелото заради него и сега го правя.
След минутка съм готова.
- Хей, Мат.
Това излиза извън контрол. Ще трябва да й кажеш истината.
Има малък проблем с това, момчета. Влюбих се в нея.
За какво говориш?
- Хелън е прекрасна.
Жертва виолончелото си, заради мен.
- Но ти си измислен герой.
Наех те да го изиграеш.
- Ето ти обратно парите.
Това вече не е игра, хора. Обичам я.
Виж, скъпа. Знам, че е внезапно, но ако изпитваш това, което и аз...
Защо да чакаме? Ще се омъжиш ли за мен?
Да се омъжи? Знам какво ще каже.
- Да, ще се омъжа за теб.
Кажи ми една причина, за да не те набия.
Имам здравна застраховка от теб. Виж. Знам, че малко се заплете,
но държа всичко под контрол. Не забравяй, че съм...
Селският идиот? Ще й кажеш истината.
- Какво? Сега ли?
Не, на златната им годишнина.
- Добре, добре. Отивам.
Отивай.
- Отивам.
Хелън, трябва да ти кажа нещо и може да не му се зарадваш много.
Шегуваш ли се? Не съм била по-щастлива.
Хелън, Мат е актьор, а аз го наех да играе пилот.
Знам. Мат ми каза и не ми пука.
- И все още го обичаш?
Разбира се.
- Чакай, чакай. Мат, актьорът?
Мат Саржент?
- Не е ли страхотен?
Камю беше прав. Животът е абсурден.
Хелън, трябва веднага да говоря с теб. Много е важно.
Хелън, не можеш да се омъжиш за Мат.
Джо, не виждам причина да не го направя, а ти?
Не. Да, да. Има една причина.
Не знам как да го кажа, но...
Никога не съм предполагал, че така ще го направя. Не и сега.
Почакай малко.
- Джо, какво по дяволите правиш?
Нали бяхте само приятели?
- Хелън, обичам те.
Назад, приятел. Тя обича мен.
- Обичам те от много време.
Ако знача нещо за теб, не си тръгвай.
- Претоварване.
Джо, не знаех, че така се чувстваш.
- Хелън, ами ние?
Тя обича мен. Нали, Хелън?
- Хелън?
Не знам как да го кажа, Мат.
От малка съм влюбена в Джо. Просто не знаех, че и той е така.
Почакай малко. Сега Джо ли обичаш?
И ще ме зарежеш просто така?
- Махни си ръцете от нея.
Мислиш, че ще ми я вземеш ли? Има още нещо, Джо.
Хей, по-спокойно.
- С Хелън си принадлежим.
Обичам я.
- Разбира се. Всички я обичаме.
Мила е, сладка е, умираме за нея. Грешен израз.
Млъквай!
- Млъквам!
Мат, не го прави. Да го обсъдим.
- Значи ли, че ще се омъжиш за мен?
Страшна партия.
Внимавай.
- Не!
О, Боже.
Не.
Не исках.
- Джо. Джо, почакай!
О, Боже.
- Хелън, исках просто да излезем.
Това не го очаквах.
Не, не влизай. Хелън, не влизай вътре.
О, Боже!
Хареса ли ти изражението му?
Просто си поиграхме с конците ти. Все пак сме...
Кукловодите.
Бесен Жребец, тук Червен Нападател. Чуваш ли ме? Край.
Какво има, Лоуел?
- Имам малък проблем, Рой.
Нали знаеш оградата зад бараката с инструменти?
Да.
- Винаги съм се чудил,
дали главата ми може да мине през решетките.
Няма да те държа в напрежение. Минава. Но или главата ми е подута,
или ушите ми се огъват само в една посока.
Предполагам, че заседнах.
Без паника, Лоуел. Идвам.
Ще си взема радиото, за да имаме постоянна връзка.
Добре, но не се бави, Рой.
Започвам да не си чувствам лицето.
Към вкъщи ли, Рой?
- И още как.
До утре, Хелън.
Лека нощ, Хелън.
- Лека нощ.
Благодаря, че ми каза за Мат.
Знаех, че е глупав номер, дори и за стандартите на Браян.
Фалшив пистолет, фалшиво виолончело.
- Да, беше забавно.
Определено беше. Само малко ме изненада целувката.
Нали я говорихме.
- Не, не сме.
Мога да се закълна, че го говорихме.
- Мисля, че щях да си спомня.
О, Боже. Съжалявам.
- Няма проблем. Мисля, че се получи.
Да, и аз. Беше добра целувка.
Не мислиш ли, че беше добра?
Не, ставаше.
Става? Не беше ли добра?
Малко техника трябва, това е.
Целуваш се със стегнати устни, а аз с отпуснати. Не е кой знае какво.
Не съм го обмислял. Толкова голяма разлика ли има?
Да. Ето, ще ти покажа.
- Искаш пак да ме целунеш ли?
Не ставай глупав. Само упражнение. Просто се отпусни.
Не се стягай. Просто отпусни устните си.
Лунна река, по-широка от миля...
Прекосявам те със стил...
Един ден...
Боже, обичам тази песен.
Така ли?
- Така беше много по-добре.
Благодаря за съвета. Лека нощ.
Лека нощ.
Столове.
Виж ти. Рой, видях да минава кола, която прилича точно на твоята.
Кой да предположи, че двама човека в Нантъкет карат лилаво Ел Камино.
От един и същи край сме на дъгата...
Очаквайки да полудеем...
Мой приятелю, Хъкълбери...
Рой, ти моят приятел Хъкълбери ли си?
Лунната река и аз...
Превод: -=GrInD=-