Wings - Season 1 (1990) (Wings (1990) - S01E04 - Return to Nantucket (2) (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
Каръл има 4 часа престой в Бостън.
- Какво?
Трябва да се свържа с нея. Може да е последната ми възможност.
Съобщението е: "Чакай ме довечера на небостъргача в Бостън..."
"довечера в 20:00."
- Някой се опитва да излети.
Джо, знам че си разстроен за самолета,
но не можех да оставя тази възможност да ми се изплъзне.
Тя така и не се появи.
- Тези са за теб.
Една жена на име Каръл ми ги даде.
- Какво каза?
"Трябва да продължа напред."
- Каръл най-накрая я няма.
Каръл?
- Каръл?
Каръл, знаех че ще дойдеш. Знаех, че ще се върнеш.
Значи позна, защото аз не знаех. Затова пратих шофьорът с цветята.
Лутър. Страхотен човек.
Мисля, че сме сгодени.
Сигурно се чувстваш глупаво. Виж кой се появи.
Джо, това е неочаквано неловък момент.
Да, но Слава Богу е и неудобен. Дойдох, защото мислех,
че няма да дойдеш.
Реших, че Браян ще има нужда от опора.
Познаваш Джо. Веднъж пазител, завинаги пазител.
Каръл, сигурно съм последният човек, който си искала да видиш.
Извинявай, познаваме ли се?
- Хелън Чапел.
Извинявай.
- Не ми казвай, че не знаеш...
Вярно. Последният път, когато ме видя бях дебела.
Опитвам се...
- Викаше ми мазен плъх.
Хелън, очевидно...
- Помни ме.
Учихме 8 години заедно, за Бога.
- Да видим и през другите прозорци.
Седях до теб в 4 клас. Писах ти домашните в замяна за обяда ти.
Не мога да повярвам, че си тук.
Каръл, знам че този път ще се получи.
Не, наистина...
- Браян, Браян.
Преди да направиш заключение, знай че заминавам за Лондон.
Имам работа там. Просто като се качих в самолета...
не можех да спра да мисля за теб и че ще стоиш и ще ме чакаш.
Нямаше как да знаеш, че ще получа съобщението ти.
Знаех, че ще си тук. Нямаше как да пренебрегна такъв жест.
Моят жест? Ами твоят?
- Какво имаш предвид?
Взе самолет до Бостън. Не прилича на директен полет.
Защо иначе ще дойдеш до тук?
- За да се сбогувам с нашите.
Още ли гледат трикраката чихуахуа?
- Лъки ли? Да.
Виж, Браян. По-добре да вървя. Може да успея да хвана късния полет.
Трябваше по-често да се целуваме така.
Бях зает да се опитвам да поглъщам сливиците ти...
Няма да позволя да приключим така. Върни се с мен в Нантъкет.
Няма да се обвързваме. Ще пробваме 40, 50 години и ако не потръгне...
намествам ти ченето обратно и си тръгваш.
Може би си струва да опитаме.
Добре.
Хора, Каръл ще се връща с нас.
Без майтап.
- Не е ли страхотно?
Баща ти имаше малък магазин за сладолед, нали?
Да, но...
- Беше вторият ми дом.
Преяждах от нерви.
Хелън?
- Помниш ме!
Бутна ме на тротоара, защото разлях горещ шоколад върху роклята ти.
Откажи се, Хелън.
- Някой да е гладен?
Нямате ли тук нещо за ядене? Фъстъци, соленки или...
Ще се успокоиш ли? Полетът е само 40 минути.
Или от лимонените мокри кърпички? Просто ще изсмуча сока им.
Погледнете тази луна? Не е ли красива?
Погледнете ни и тримата.
Имаше момент, когато си мислех, че никога няма да ви проговоря.
Джо, за времето, когато бях с Браян...
Когато ме заряза и избяга с Браян?
- Значи помниш.
Не се тревожи, Каръл. Беше преди 6 години. Вече дори не го мисля.
Може ли да кажа, че съжалявам.
- Мисля, че вече го направи.
Ще ти трябва място за отсядане.
- Ще си намеря.
Можеш да останеш у нас. Джо ще се изнесе за няколко дена.
Не искам никого да притеснявам.
- Ами Хелън? Има допълнителна стая.
Наистина няма проблем. Неудобно ми е да оставам при непознати.
Има много къщи за наемане. Ще се оправя.
Да, намерих печени бадеми. Бяха между седалките.
Добро утро, Хелън. Какво правиш?
- Не ти влиза в работата.
Прилича на натрошени орео, накиснати в прясно мляко.
Свършиха ми триците.
Разстроена ли си за нещо?
- За нищо не съм разстроена.
Опитвам се да закусвам и ако чуя още една дума от теб...
ще напъхам купата в гърлото ти.
За секунда звучеше като последната ми жена.
Къде е Хелън?
- Повярвай, Лоуел. Не искаш да знаеш.
Да, искам.
Мисля, че е от онези женските неща. Боже, колко ми омръзнаха.
Омръзнали са ти? Омръзнали са ти женските неща?
Рой, да не ми казваш, че си жена облечена като мъж?
Какво каза?
- И загубваш слуха си.
Голям товар за плещите ти, приятел.
Полудя ли?
- Огнена си. Мъжете го харесват това.
Стой далеч от мен.
- Спокойно, Рой.
Ако жена ми ме хване да й изневерявам ще ме убие.
Браян, как мина полетът?
- Нормално. Отначало беше трудно,
но един дебелак падна и всичко се нормализира.
Много смешно.
- Хей, Джо. Обещах на Каръл...
да я заведа на пикник, но ще трябва да ми вземеш полета.
Звучи сякаш върви добре.
- Да. Като ново начало.
Ще го вземеш ли? Моля те!
- Добре. Защо пък не.
Ще отида само да взема нещо хубаво и до 10 минути се връщам. Обичам те.
Трябва да отделям повече внимание.
Боже, Хелън. Какво правиш?
- Хапвам си малко.
Откакто се върна Каръл само ядеш. Хелън, погледни се.
Омазана си в пай.
О, Боже. Позволявам на тази жена да ми влияе.
Връщам си вредните хранителни навици. Махни това от мен.
Браво на теб.
- Не искам повече да го виждам.
Спирам да се освинвам. Благодаря, Джо.
Лоуел, взе ли пицата?
- В пикапа е. Да я взема ли?
Не, донеси я в хангара. Тук има много шпиони.
Правилно.
- Само не позволявай да те видят.
Не се тревожи за Джо. Има си други проблеми.
Да не прекъсвам нещо?
- Каръл. Не, влизай.
Разчиствах бюрото.
- Все още си много подреден.
Подобрявам се. Погледни този телбод.
Преди щеше да е под ъгъл 90 градуса. Сега е около 82 и не ми пука.
На пикник ли ще ходите?
- Джо, надявам се да не ти е трудно.
Да ви виждам заедно с Браян ли? Не, няма проблем. Радвам се за вас.
Отне ми време, но осъзнах, че няма да се получи между нас и...
Каръл! Каръл!
Не! Няма как да стане.
Върна се за Браян.
- Знам какво направих.
Но изведнъж ме връхлетя това чувство.
Не съм го планирала, Джо. Изненадана съм като теб.
Съмнявам се.
Трябва да се срамуваме от себе си. Браян купува хляб, сирене...
и може би от онези пушени стриди.
- Надявам се да не ги взима.
Не ги харесвам. А ти?
Не много. Понякога, ако вземеш от правилните.
Джо, трябва да спрем с това, преди да ескалира повече.
Не бих бил по-съгласен.
Какво правя?
Джо, спри да се чувстваш виновен. И аз имам частична вина.
Не се обвинявай. Спъна се и падна на устните ми.
Може да се случи на всеки.
- Ядосан ли си ми все още?
Бесен съм.
Хора!
- Тук сме, Браян.
Здравей.
- Какво е станало с бюрото ти?
С бюрото ли? Полирах го.
Приятно е и е лъскаво. Мама щеше да се гордее.
Не съм убеден.
- Здравей.
Взех от онези малки пушени стриди, които знам, че много харесваш.
Джо, искам да ти благодаря за това, което направи.
Нищо не съм направил.
- Взе ми полета и го оценявам.
Вярно. Винаги. Това ми напомня, че трябва да отивам на самолета.
Трябва да вървя.
- Да.
Каръл, имаш кламер в косата.
Лека нощ, Джо. Още веднъж благодаря, че ме остави на работа в Сандпайпър.
Пак заповядай, Фей. Но не е нужно да ми го казваш всяка вечер.
Тогава искам и осигуровки за зъболекар.
Шегувам се. Малко.
Лека нощ.
Заключих навсякъде. На излизане излез през предната врата.
Добре, Лоуел. Лека нощ.
- Всичко наред ли е, Джо?
Всъщност имам малък проблем, но кой ли няма.
Не и като твоите.
Джо, ако искате с Браян да ходите на среща...
си е ваша работа. Но преди да се откажеш от нежния пол...
се обади на Рой. Няма да намериш по-приятно момиче.
Лоуел преди малко ме изгледа наистина много странно.
Как позна? Какво правиш тук?
Мислех, че си на вечеря с Каръл.
- Преди малко я прибрах.
Каза, че имала работа.
- Случва се.
Джо, искам да знаеш,
че оценявам спортсменството ти.
Браян, слушай. Трябва нещо да ти...
Джо, ако с Каръл се съберем,
ще освободим място в къщата.
- Браян, чуй ме.
После ще ни трябва нещо по-голямо като дойдат децата.
Браян почакай.
- Мислил ли си имена?
Мисля за Доралдин. Но ще има още 6 поне в нейния клас с това име.
Браян, млъкни за малко! Браян...
Каръл днес ми налетя.
Не ти вярвам.
- Браян, вярно е.
По-лошото е, че и аз й налетях.
В тази част вече вярвам.
Доставя ти удоволствие, нали? Нямаше търпение за отмъщение.
Кога започна да го планираш? Като чу, че ще се връща в Нантъкет?
Или ти хрумна, когато ме видя щастлив?
Това не е вярно! Тя първа налетя.
- Млъкни!
Преди 6 години ме заряза и тръгна с теб.
Преди 6 месеца те остави заради друг. Защо ти е трудно да го повярваш?
Защото знам, че този път е различно.
- Не искам пак да те видя наранен.
Ако го искаш, стой далеч от нея.
- Браян!
Здравей, Каръл.
- Какво искаш? Хелън, нали?
Много добре. Няма ли да ме поканиш? Благодаря.
Какво искаш?
- Въпросът е ти какво искаш?
Не развали ли достатъчно живота на братята Хакет?
Пияна ли си?
Изпих 4 чаши вино със спагетите си. И ако искаш да знаеш бяха 3 порции.
Това ще обясни сосът от спагети по пуловера ти.
Падна кюфтенце на лявата ми гърда.
Искам да си тръгнеш.
- Чувството е взаимно.
Но не и преди да си спомниш коя съм. Играхме заедно във всяка постановка.
Винаги си била звездата на шоуто, а аз свирех с виолончело в ямата.
И това не е метафора. Дори ми подписа годишника.
"Никога няма да те забравя. С Обич, Каръл."
Ти ли си била? Дебеланата с виолончелото в онази яма.
Да, аз бях! Спомни си! Е, как я караш?
Затова ли е всичко? Да, спомних си за теб.
Мразеше ме, защото Браян и Джо харесваха мен, а не теб.
Има много причини, за да те мразя.
- Но тази е най-голямата, нали?
И очевидно нещата не са се променили. Сигурно е разочароващо.
За ден накарах и двамата да си паднат по мен,
а ти и за 10 години не успя да го направиш.
Обзалагам се, че вече ме помниш!
Каръл! Хелън, какво става тук?
Пияна е!
- Пила ли си, Хелън?
Пих малко вино на вечеря.
Защо е всичко това?
- Виж ти кой пита.
Мога да те попитам същото, любовнико. Както и брат ти.
Ако знаеше.
- Вече казах на Браян.
А ти какво знаеш?
- Видях ви двамата.
Не сте очаквали някой да яде пица в шкафчето.
Беше отгоре му като сироп върху палачинки.
Звучи вкусно. Има ли румсървис? Ще отида да проверя.
Как можа да ми го причиниш?
- Браян, съжалявам, че те нараних.
Сякаш се разкъсвам. Едната ми половина иска лудостта с теб,
а другата иска Джо, който е силен и стабилен.
Вземай своята половина.
- Как може да се шегуваш?
Защото това правя.
- Не е честно към никой от вас.
Знам, че трябва да взема решение. Ще ми дадете ли минута да помисля?
Скоро ще разберем.
- Чуваш ли се?
В момента решава кой от нас ще избере, все едно сме някакви пъпеши.
Отказвам се от надпреварата. Ако имаш достойнство ще го направиш и ти.
Виж какво прави с нас, Браян. Преди като застана между нас...
6 години не си проговорихме. Нали не искаме да се повтори?
Не.
Един от нас е честен с теб. Един от нас ти каза истината.
И един от нас наистина го е грижа за теб.
За мое щастие това си ти.
Прав си. Тази жена е отрова за нас.
Чист стрихнин. Ние сме мъже, Браян.
Прав си, Джозеф. Вече не трябва да ни интересува.
Няма как да направя това по любезен начин. Избирам Браян.
Да!
- Браян, пъпеши.
Да, добре.
Съжалявам, Каръл. Не съм заинтересуван.
Разбирам.
Ами ти, Джо. И ти ли ще ме отрежеш?
Джо?
Джо, тя говори на теб.
Какво ти става? Същият си като мен.
Прав си. Признавам, че никой от нас не можа да скъса с нея.
Трябва да го направим като екип.
- Да й кажем,
че не може да се виждаме с нея. Да го направим.
Каръл, не можем повече да се виждаме.
- Да, не си добра за нас.
Какво става?
- Имахме страхотни моменти,
които ще са ни ценни спомени.
- Ами като я видяхме за пръв път?
Сърцата ни запрепускаха.
- Но вече е време да се сбогуваме.
Късаме с теб, Каръл.
И моля те, не се опитвай да ни спреш.
Сбогом, Каръл.
- Сбогом, Каръл.
И двамата знаете какво изпускате.
Знаех си.
Хелън?
- Добри новини. Имат румсървис.
Искаш ли да видиш менюто с десертите?
Превод: -=GrInD=-