Wings - Season 1 (1990) (Wings (1990) - S01E02 - Around the World in Eighty Years (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
Харесвам си мебелите така. Не искам да размествам.
Да, но по моя начин можеш да пиеш бира, гледайки телевизия.
И можеш да хвърляш боклука от дивана.
А сега да го хвърляш от масичката за телевизор...
А защо просто не отида до кофата?
Джо, ако няма да си сериозен, просто остави.
Откакто се върна в Нантъкет се опитваш да ме промениш.
Имам си ред, който ми харесва.
- Просто се опитвам да те отпусна.
Трябва да си малко по-спонтанен.
Харесвам спонтанността, колкото и другите.
Просто ме предупреждавай, за да не ми идва от нищото.
Хелън, изчакай. Хареса ли новите самолетни хапки?
Щях да те питам за тях. Какво е?
- Тофу.
Не може да е каквото ти искаш.
- Добре, дръж го надалеч от мен.
Хелън, как мина прослушването?
- Като всички, които съм имала.
Отидох, свирих, а те се прозяваха. Сега ще чакам обаждане,
което никога не идва.
- Поне ще имаш малко тофу...
около устата си.
Затова онзи от самолета правеше това. Помислих, че ме сваля.
Още е тук.
- Кой?
Седящият старец ето там. Вчера като тръгвах беше тук.
Имам новини за теб, сестро. Тук е от 3 дена.
Вероятно чака един от полетите ти.
Просто ми направи впечатление. Просто си седи от сутрин до вечер,
чете си вестника, дремва и си гледа работата.
Не му вярвам.
- Хелън, обади се на спец частите.
Човек на летището си гледа работата.
- Браян, може да научиш нещо от него.
За господина ето там ли говорите?
- Да.
Забелязах, че има хубави уши.
- Какво?
Когато мъж е на тази възраст и няма косми в ушите е хубав знак.
Хауърд.
- Лоуел.
Лоуел, ела насам.
Лоуел, ела насам.
Кой е този?
- Хауърд Банкс.
Какво знаеш за него?
- Не много.
Пенсиониран продавач на шапки, лети сам из света на двуместен самолет.
Любимият му цвят е синият и е зодия овен.
Съжалявам, че не мога да помогна с повече.
Говорейки за непознати из летището, какво наистина знаете за Лоуел?
От чисто любопитство, с тази рокля ли беше на прослушването?
Да. Защо?
- Нищо. Много е хубава.
Нека да позная. Намираш роклята ми за скучна.
Не. Просто може да изпаднеш в кома от миризмата на антидепресанти.
Трябва да я продават с рецепта.
- Разбрах. Накъде биеш?
Диригентът е мъж, нали?
- Да.
А ти си жена? Не мислиш ли, че няма да иска да види малко гол крак?
Малко кожа на високите ноти? Купи си нова рокля!
Дай му причина да вдигне старата пръчица във въздуха.
Ако зависеше от теб, тази симфония щеше да прилича...
на конкурс за мис мокра фланелка. Важен е талантът, Браян.
Няма по-добра от Мадона ли? Няма по-добра новинарка от Мария Шривер?
Осъзнай се. Сексът продава.
- Имам уважение към себе си,
за да се държа като курва. Забрави. Нищо не разбираш. Край.
Хелън, докато те нямаше получи новина от Кеймбридж.
И също така взех поничка.
- Каква?
С лимон.
- Съобщението, Лоуел.
Искат да отидеш утре на финалните прослушвания.
Имам обаждане. Харесали са ме. Вълнувам се. По-добре да репетирам.
Ако ще си с тази рокля, не спирай да репетираш.
Браян, вярвам в таланта си, въпреки че ти не вярваш в него.
Без презрамки ли? С цепки отстрани? По-секси ли?
Говориш като истински музикант.
Извинете. Разбрах, че правите околосветско.
Точно така.
- Трудно за човек на вашата възраст.
Не, че сте на определена възраст. Изглеждате с 20 години по-млад.
Благодаря. Така мисля.
- Аз съм Фей Кокран.
Хауърд Банкс.
- Забелязах, че седите тук.
Да, и аз те забелязах.
- Забелязах това.
Забелязах, че забеляза.
Вече става глупаво.
- И това забелязах.
Бих искала да чуя за вашето пътешествие.
Преди 2 години оставих магазина си за шапки в Ню Бедфорд
и започнах да летя околосветско.
- Ню Бедфорд?
На 40 минути сте от пълна обиколка?
- Точно така.
Тогава защо стоите тук?
- Не бързам за никъде.
Няма кой да ме чака вкъщи и се наслаждавам на местния пейзаж.
Ах тези летци.
Наслаждава ли се и твоя съпруг на пейзажа?
Щеше, ако беше жив.
Почина преди няколко години.
- Моите съболезнования.
И не си нетърпелив да завършиш околосветското си.
Повярвай ми, не съм.
- Защо?
Ами когато го завърша и се прибера в Ню Бедфорд ще умра.
Извини ме за момент.
Определено знам как да си ги избирам.
Хайде. Хелън! Последно повикване. Да вървим.
Още няколко минути, Браян.
- Не искам да те разочаровам,
но като казах на пътниците, че теб чакаме се чуваше "Зарежи кучката".
Току-що завършиха роклята от магазина. Всеки момент ще е тук.
Моля те, Браян. Още малко.
- Добре. Ще им изпея нещо.
Може би нещо от някой хор. Акустиките в самолета са страхотни.
Поне пътеките да бяха по-широки.
Става все по-странно.
- Какво има, Рой?
Старчето с околосветското беше чисто гол в мъжката тоалетна.
Вземаше си френски душ в мивката.
Не съм виждал по-бял човек от него.
Въобще не отива на добре. Започнах да пея нещо от един балет...
и една жена ме замери с жилетка.
- Браян, какво правиш тук?
Трябваше да излетиш преди 7 минути.
- 8 са. Разсеян си.
Аз съм виновна, Джо. Трябват ми няколко минутки.
Още не съм готова да отида.
- Разбирам. Нервна си.
Все пак за пръв път ти се обаждат за второ прослушване.
Вярно е това.
- Не си стигала толкова далеч.
Досега се проваляше на всяко, на което си ходела.
Това е следващото ниво и напрежението сигурно е още по-парализиращо.
Да позная. Не си работил в гореща линия досега?
Няма значение.
- Добре, да вдигаме самолета.
Не можем, Джо.
- Защо?
Не мисля, че съм емоционално готов.
А готов ли си да си търсиш нова работа?
Добре, ще му кажа. Не съм дете и нямам какво да крия.
Чакам шивачът да ми донесе роклята за прослушването.
Рокля ли бави полета ми?
- Само изчакай.
Ще се изненадаш.
- Нали имаше рокля за прослушване?
Браян реши, че ще е добра идея да е нещо по-горещо, по-секси.
Браян значи.
- Знам какво си мислиш.
Падам на нивото на Браян.
Няма нужда да ми го казваш.
- Не ми влиза в работата.
Нищо няма да кажа.
Ако спечелиш няма да разбереш дали е заради визията или таланта.
Не го слушай. Внушава ти за морала.
Както казах. Не ми влиза в работата.
- Искам само да побързаме,
защото не знам нищо друго, освен "Фантомът от Операта".
Няма да им дам повод да ме разкъсат.
- Прав си, Джо. Не ми трябва роклята.
Мога да успея и с таланта си. Не знам какво ми става.
Заради предишните ми килограми,
не съм имала възможността да бъда съблазнителна.
Много искам тази работа.
- Постъпваш правилно.
Ще оценят таланта ти. Браян, отивай да вдигаш самолета.
Да, капитане.
- Г-це Чапел, роклята Ви.
Извинявам се, че отне толкова време.
Какво пък. Цял живот имах талант. Сега имам това тяло.
Обявяване пристигането на полет 18...
от Бостън - Люлката на свободата. Не, това беше Филаделфия.
Градът с големите рамене.
Не, това е Чикаго. Гейтът на запада.
Не. Все знам нещо за Бостън.
Хелън ще кацне всеки момент. Дано се е справила.
Още докато я видя ще мога да ти кажа.
Не съм убеден. Понякога е трудна за прочитане.
Учил съм Караманду, изкуството за прочитане на хора.
Има изражения, които за теб не значат нищо, но не и за мен.
Например от набръчканото ти чело знам, че си скептичен.
Вече ме убеди.
Ето. Какво виждаш?
Или се е справила, или е пияна като мотика.
Изглежда всичко е минало добре.
Направо ги е разбила, човече.
Беше невероятно, Джо. Бях непоколебима в моя ре мажор.
Имаше брилянтност, когато свирех Дворжак, а с Брамс ги довърших.
Малката се е надъхала.
- Кого имитираш? Слепият Лемън Хакет?
Сетих се. Градът на светлината.
И това не е правилно.
- Не искам да изглеждам самоуверена,
но мисля, че се справих успешно.
- Хубаво ли е чувството,
че си стигнала дотук с талант, а не с евтини тактики?
Разбира се.
- И успя не с рокля,
която да привлече от вниманието им, а с музикалните си качества.
Няма да те сочат за това, как си получила работата.
Няма да се усъмнят в почтеността...
- Носих роклята. Доволен ли си?
Като някакво куче. Само ровиш.
- Хелън, имаш съобщение.
Между другото, Бостън е познат още като Бобения град.
Бобения град? Джо, не съм толкова заблудена.
Бобен град.
- Диригентът лично се е обадил.
Иска да му върна обаждане.
- Това е добре.
Добре ли? Джо, разбираш от авиокомпании, но не и от музика.
Не виждаш ли? Диригентът се е обадил лично. Означава, че работата е моя.
Ало, Маестро. Обажда се Хелън Чапел. Получих съобщението ви. Да.
700 долара? Не, звучи разумно.
Благодаря.
- Страхотно! Получи работата.
Не точно.
- Ами какви бяха тези 700 долара?
Оценка на щетите. Явно като съм си тръгвала,
съм му ударила колата с кейса на виолончелото.
Хелън, добре ли си?
- Разбира се, че съм добре.
Не съм била по-добре.
Просто обичам да работя тук в Риц.
Да прекарвам време с каймака на обществеността.
Да общувам с едносрични думи.
- Хубава супа. Горещо.
Слушай, Хелън. Не трябва... Иска да остане сама.
Направих всичко за горкото дете.
- Да, ти и глупавата рокля.
Само се месиш. Първо бях аз, а сега Хелън. Искаш да ги промениш.
Просто предложих. Къде е проблемът?
- Дал си й напразни надежди.
Просто опитвах да помогна.
- Да. Много помогна.
Като искаш да промениш нещо, защо не почнеш със себе си?
Добре, Джо. Обещавам нищо повече да не променям, докато съм жив.
Какво е това?
- Мостри на бои.
Защо е оградено оранжевото?
Не казвай нищо. Изчакай да го видиш на самолета, и тогава реши.
Какво?
Фей! Извинете. Добри новини.
- Реши да завършиш околосветското?
Не, реших да остана в Нантъкет. Никога няма да се върна в Ню Бедфорд.
Виж, Хауърд. Разказа ми всичко,
включително и за това, че си бил опитно зайче за проби на лекарства.
Но не ми каза, защо си мислиш, че ще умреш като се прибереш.
Добре. Ще ти кажа.
Винаги съм мечтал за това страхотно приключение,
да летя сам около света.
И направих обет към Бог, че като приключа пътуването...
може да ме вземе при себе си и да умра като щастливец.
Това ли е?
- Малко се изложих, нали?
Не си. Не си първият човек, който прави обет към Бог.
И аз имам обет към него. От преди години, когато бях стюардеса.
По време на полет загубихме двигател. Знаех, че ще се разбием...
и обещах, че ако оживея ще му посветя живота си
и ще стана монахиня.
- Наистина?
Трудно ли беше да се откажеш от вредните навици?
Хауърд, толкова си наивен. Никога не съм била монахиня!
И никога не ми се е случвало такова нещо.
Ако Господ знае всичко ще знае, когато го лъжеш.
Хауърд, повярвай ми.
Хауърд, качи се на този самолет, прибери се и си отвори магазина.
Мисията ти не е завършена.
Има много глави, които се нуждаят от шапките ти.
Не съм се замислял за това. Права си. Много си права.
Следващата седмица, или...
- Хауърд. Върви сега.
Ти си добър човек. Не искам да те удрям.
Да, г-жо. Благодаря за разговора, Фей.
Нямаше да се кача на този самолет, ако не беше ти.
Хауърд е мъртъв, а аз го убих.
- Не знаеш това, Фей. Спри.
Просто не сме го чували.
- Както и от кулата в Ню Бедфорд.
Пътят е 40 минути, а го няма от 2 часа.
Да организираме претърсване в морето за плаваща шапка.
Не се страхувай да покажеш нежната си страна, Рой.
Ще ти покажа моята нежна страна.
Мислех си за Хауърд. Има и друг вариант.
Да е кацнал на друго летище и в момента да седи
и да си пие кафето.
- Не. Минал е през някой портал...
и сега е изгубен някъде във времето.
- Портал във вселената ли?
Да, те са навсякъде. Наричам ги космически бездни.
Хауърд го няма.
- Както и Лоуел.
Усещам празнотата в сърцето си.
- Опитай малко по-нагоре, Фей.
Мисля, че трябва да сведем глави, за да отдадем почит на Хауърд Банкс.
Моля за минута мълчание.
Здравейте, всички.
- Хауърд, ти си жив!
Къде беше?
- Обикалях около брега.
Съжалявам, Фей. Не мога да се отърва от чувството, че ще умра.
Не се ли прибра?
- Не, но измислих как да излъжа Бог.
Ще летя на обратно към началото, от където започнах,
и когато кацна в Ню Бедфорд няма да съм обиколил света.
Теорията на Лоуел за порталите започва да звучи добре.
След 2 години от другата събота ще те изведа на вечеря.
Но ще трябва ти да дойдеш до Ню Бедфорд, защото ако аз дойда...
ще съм обиколил света на обратно и следователно ще умра.
След 2 години от другата събота?
Не знам, Хауърд. Ще си мия косата.
- Ами в неделя.
Ще я суша.
- Ами другата седмица?
Хауърд, ще ти се обадя.
- Добре. Значи имаме среща.
По-луд е и от бузите на катерица през Октомври.
Добре ли си?
- Добре съм.
Нали нямаш скрити чинии?
Съжалявам за прослушването.
- Забрави. Вече не е важно.
Изобщо не е важно.
Наистина се надяваше за това, нали?
Винаги съм искала само това. Да бъда професионална музикантка.
Мислех, че съм толкова близо.
- Не знам дали ще помогне,
но бях със смесени чувства. Щях да се радвам, ако те вземат,
но пък щеше да ми липсваш.
- И аз имах смесени чувства.
Щях да се радвам да си тръгна, но щях да съм тъжна,
че ми отне толкова време да го направя.
Знаеш, че и ти щеше да ми липсваш.
Да ти помогна с нещо?
- Джо, мислех си...
Помниш ли като ми каза, че ако спечеля прослушването,
няма да знам дали е заради таланта или роклята?
Проблемът е, че не помислих, ако не успея.
Не ме наеха. Значи или не съм добра, или не съм секси.
Можеш да ми помогнеш. Ще кажеш ли дали съм секси с роклята?
Почакай. Не знам дали си секси. Не съм те виждал в тази светлина.
Ние сме приятели. Не говорим за лични работи.
Не предлагам да ти износя бебето.
Просто ме виж в тази рокля.
- Защо не питаш някой друг?
Кого? Браян ли?
- Да. За него и въздухът за секси.
Ако ще ти е по-лесно, ще ти кажа дали аз те мисля за секси.
Давай, попитай ме.
- Хелън.
Добре. Секси ли съм?
- Не особено. Шегувах се, Джо.
Опитвах се да те отпусна. Видя ли, получи се. Разбира се, че си секси.
Не съм.
- Напротив, секси си.
Наистина? Как?
Не знам. Харесва ми, когато вдигнеш нагоре очи и...
Почакай. Говорихме за мен.
- Мислиш ли, че е добра идея.
Помниш като те видях гола на 10?
Не си проговорихме, докато не станахме на 12.
Джо, просто се стегни. Секси ли съм или съм лоша музикантка?
Е?
Благодаря. По-добре да отивам да репетирам.
Ето една промяна, от която нямаш нищо против.
Превод: -=GrInD=-