Wings - Season 1 (1990) (Wings (1990) - S01E01 - Legacy (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
- Благодаря.
Здравей, Лоуел. Просто говорех на самолета.
Пилотите изпитват специални чувства към самолетите си.
Невероятно.
Знам, че звучи откачено, но като поставя ръцете си така...
Сякаш иска да отиде нагоре. Опитва се да се издигне.
Не я виня. Когато си горе и погледнеш надолу,
всичко придобива смисъл. Не интелектуален, а духовен смисъл.
Винаги е така. Всеки път, когато летя...
се връщам по-убеден, че има Бог.
А аз се връщам, за да стрелям по плъхове.
Значи ме разбираш.
Обявяваме кацането на полет 26.
Директен полет от Бостън до красивия ни остров Нантъкет.
За тези, които ще посрещат пристигащите пътници.
Научихме от един гаден инцидент, че най-добре е да изчакате...
перката да спре напълно.
- Благодарим, че летяхте с нас.
Здравей, Фей.
- Здравей, Джо.
Колко имам до следващия полет?
- Фирмата е твоя. Ти решаваш.
Но графикът казва, че имаш 7 минути. Имаш 6 пътника и касетка с омари,
които трябва да бъдат доставени живи. Омарите, не хората.
Но и хората ще искат да останат живи.
- Нямам пропуск все още. Качвай ги.
Ще хапна набързо.
- Хакет.
Какво, Рой?
- Доставиха това по погрешка
до моята авиокомпания.
- Благодаря.
От някакви адвокати. Какво си направил?
Нищо.
- Напротив! Толкова близо спря...
вчера до шевролета ми, че трябваше да вляза от пасажерската врата.
Със скоростния лост имахме прочувствен момент.
Рой, кога го получи това?
- Не знам. Миналата седмица.
За разлика от теб съм зает. Аз имам 6 самолета, а ти само 1.
Нямам време да съм пощенски клон.
- Може да е важно, Рой.
Сигурно, Хакет. Денят, в който получиш важно писмо...
ще целувам задника ти на обяд в центъра на града.
Не се ли отказа от секс телефоните, Рой?
Здравей, Хелън. Искам един сандвич с 4 парчета хрупкав бекон.
Да е пълнозърнест, леко препечен. Отгоре горчица, отдолу майонеза
с 2 кисели краставички отстрани.
Как разбра, че това ще поръчам?
- Винаги е това във вторник.
Ако искаш да знаеш, днес е... Изглежда добре.
Какво е?
- Писмо от адвокат,
който урежда нещата, след смъртта на баща ми.
Трябваше да ми го изпрати, след като уреди наследството.
Отвори го.
- Има уловка. Мога само с брат си.
Това беше.
- Кое?
Знам, че няма да му се обадиш. От 6 години не сте се чували.
Дълго време за таене на злоба. Не и за обикновения човек.
Не тая злоба. От деца ми го казваш,
а за да бъда честен, винаги съм го мразил.
Вече трябва да превъзмогнеш това, че Каръл свинята те заряза,
за да се омъжи за брат ти.
Каръл не е свиня и вече съм го превъзмогнал.
Джо, не знаех, че имаш брат.
- Не е точно брат,
а пуканка, която от 28 години е заседнала между зъбите ми.
Аз поех по моя път, той по неговия.
- Със свиня.
Спри да го казваш.
- Само ако му се обадиш.
На колко бях, когато дойдох тук?
- Не знам. На 10. Защо?
Мисля, че доста дълго сме приятели, за да ти кажа...
... да му се обадиш, глупако.
Добре, ще му се обадя.
- Браво на теб, Джо.
Не е важно дали брат ти се е оженил за свиня.
Не е свиня.
- Важното е да почетеш...
последните думи на баща си.
- Не почитам последните му думи,
а последните му желания, защото последните му думи бяха:
"Седни на скута ми, Иди". Припозна ме с Иди Горме.
Не знам. Опитах се. Просто се опитвам да ти кажа,
че Дебора Норвил няма човечността, която имаше Джейн Поули.
Вече я няма Рой. Всеки ден го говорим това.
Джейн живя 13 щастливи години, но вече я няма. Преживей го.
Знам го. Кучето ми го няма. Как да запълня тази празнина?
Какво ще кажеш за поничка?
- Джейн коя?
Извинете, търся собственика на авиокомпания Еъромас.
Трябва да му стисна ръката.
- Аз съм това.
Рой Бигинс. Здравейте. А вие сте?
- Браян.
Кацнах с един от вашите полети. Сър, вие сте гений.
Така ли?
- Да. Чувал съм за орязване на мерки,
но да се отървете от жилетките е просто вдъхновяващо.
Казвате им, че са под седалките, защото никой няма да провери.
И младият пилот, който току-що е завършил ви е спестил състояние?
Добро хлапе. Пихме по няколко питиета с него преди полета.
Жалко, за операцията на окото, но каза, че почти не гледа наляво.
Приятели, това не е вярно.
- Незабелязано си се измъкнал.
Джоуи!
- Познаваш ли го?
Опасявам се, че да. Това е брат ми. Рой Бигинс, това е Браян Хакет.
Тези панталони не са от някое от модно списание.
Светът на модата просто те е подминал.
Дръж го далеч от мен. Приятели, приятели...
Много време мина, Джо.
- Да.
Как я караш?
- Добре, Браян. А ти?
"Добре, Браян. А ти?" Прекалено много топлина. Засрамваш ме.
Това място не се е променило. Изглеждаш малко уморен.
Не, добре съм.
- Познавам те, Джо.
Ти си най-добрият пилот, движиш компанията и караш самолети.
Ако продължаваш така, ще свършиш като Хауърд Хюс.
Заключен в хотелска стая, с носни кърпички...
смучейки ябълков сок от сламка.
- Какво съвпадение.
Парите и хобитата му са като моите.
Наистина?
Събирал е и изрязаните си нокти от краката в буркан.
Зловещо.
Кой е това?
- Лоуел. Момче за всичко.
Семейството му живее на острова от 5 поколения.
Вероятно в една и съща стая. Ще видим ли какво е оставил татко?
Браян!
Хелън? Хелън Чапел?
Боже! Изглеждаш страхотно. Много си отслабнала.
Не съм. Може би само 1 или 30 килограма.
Хайде, Браян. Хелън е заета.
- Не, всичко е наред.
С какво се занимаваш?
- Карам чартър из Карибите.
Бизнесът се развива. Само дето барбекюто на Нориега е малко страшно.
Ти какво правиш още тук? Мислех, че виолончелото те измъкна оттук.
Един ден ще го направи. Постоянно репетирам. Ходя на прослушвания.
Дотогава съм тук.
- Браян, сега.
Джоуи, вие с Хелън... Сещаш се.
Разбира се, че не. Приятели сме.
- Шегуваш ли се? Виж й тялото.
Браян. На практика е от семейството. Като малка сестра.
Прав си. Мисля, че е време да я изкъпя малката.
Същият Джо. Спретнат като аптека. Всичко е подредено както трябва.
Нарича се ред в живота. Може да пробваш някой път.
Как е Каръл?
Добре е. Праща ти поздрави.
Като стана дума за Каръл, всичко наред ли е между нас?
Сега като го споменаваш... Да, добре сме.
Не сме ли? Аз съм добре.
- И аз съм добре.
Това беше забавно.
Ето го наследството ни от татко.
Най-накрая една от схемите му за бързо богатство работи.
Не говориш сериозно.
- Напротив. Татко беше богат.
Защо мислиш така?
- Заради телефонното обаждане.
Какво обаждане?
- О, Боже.
На чекмеджето пише "празно". Сякаш не можеш сам да видиш.
Какво обаждане?
- Отделил си време да го надпишеш?
Думата "анален" говори ли ти нещо?
В този момент ми говори много.
Това ме наранява, Джо. Наистина ме наранява.
Дали ще остави белег?
- Какво телефонно обаждане?
Обади ми се няколко месеца преди да почине и разказваше за неща.
Не го слушах много, но запомних, че каза "ти си богат".
Тогава не го обмислих много.
Не бих се надявал на това, защото беше странен през последните години.
Слагаше престилка на пазара и инициираше дегустация на сирене.
Много хора го правят.
- Да, когато ги наемат.
Джоуи, това е. Денят за отплата.
Настрой се за голямо разочарование.
- Малко вяра.
Ключ.
- Казах ти да не се надяваш.
От сейф на Първа Национална Банка в Нантъкет.
Ние сме богати!
- Ние сме богати!
Ние сме богати!
Загрей колата. Ще се обадя набързо.
- Ние сме богати!
Дано си там, дано си там. Моля те, моля те. Мамка му!
След сигнала. Здравей, Каръл. Аз съм.
Знам, че съдията каза повече да не те безпокоя.
Каза и него да не безпокоя повече.
Просто исках да знаеш, че съм напът да получа малко пари,
а когато си готова да се върнеш, вратата ми ще е отворена.
Липсваш ми, Каръл! Наистина искам да знаеш, че...
Дори секретарят й ми затваря.
Това ще го убие.
Назад, освободете бюрото. Идват богаташите.
Какво получихте?
- Беше в сейф,
но не можехме там да го видим.
- Лоуел, дай ми отвертка.
Добре, но внимавай. Нали нямаш някаква алергия?
Още един ключ.
- Дано не се сърдите, че го казвам.
Но баща ви наистина се будалка с вас.
Ключът е от пощенски клон в Бостън.
- Какво чакаме? Да вървим.
Браян, прилича на загуба на време.
- Не се предавай от сега.
Помниш, че татко каза, че съм богат.
- След малко имам полет за Бостън.
Това е дух. Не можем да се откажем. Фокусирай се върху наградата.
Майор Цици. Не можем да позволим...
- Какво каза?
Майор Боб Цици, от ВВС. На вашите услуги.
Код червен. Почивай тази вечер, млада госпожице.
Момчетата излизат във въздуха, както скоро ще излетиш и ти.
Предупредих те.
- Не започвай.
5 часа обикаляме Бостън губейки си времето и накрая какво?
Извинете. Проблем ли има?
- Всичко е наред.
Просто се настанете удобно и се насладете на полета.
Кула Нантъкет, тук е Сандпайпър 28. Последен подход, наближава кацане.
Сандпайпър 28, тук Нантъкет. Можете да кацнете.
Сандпайпър 28, разбрано. Няма защо да се разстройваш.
Искам да се разстроя. Харесва ми да се разстройвам. Прави ме щастлив.
Може някой път да пробваш.
- Сигурен ли сте, че всичко е наред?
Не е като да сме загубили нещо. Трябва да сме благодарни.
В края на краищата сме...
- Ще те ударя, ако кажеш "здрави".
Нямаше да го кажа.
Но е вярно. Щях да кажа, че сме работещи. Аз имам авиокомпания,
а ти все още управляваш чартър.
Още ли летиш за онази компания? Не, нали? Уволнили са те.
И без това не струваше. Всъщност дори се надявах,
че може да имаш нужда от пилот.
- Шегуваш ли се? Да те наема?
По-скоро ще разбия самолета.
- Аз ще ти дам работа.
Как го правиш, Браян? Как проваляш всяка възможност, която си имал?
Дарба.
- Умен си.
Получи шанс в Принстън и напусна. Ами НАСА? Най-младият работник...
в програмата им и те изхвърлиха. Можеше да си астронавт.
От къде да знам, че не можеш да водиш гаджета в симулатора.
Иска ми се да имах твоите шансове, но трябваше да се пази крепостта.
Не. Вече направиха този филм. Джими Стюарт, който остана у тях,
за да разбере какво щеше да стане, ако брат му не съществуваше.
"Животът е прекрасен".
- Не става въпрос за това.
Сандпайпър 28...
- Секунда.
Можехте с татко да си тръгнете, но не го направихте.
Остана да се грижиш за татко. Светецът Джо.
Гражданинът Джо. Винаги прав. Не махаш и етикета от матрака, нали?
На него пише "Не махай".
- Извинете!
Знаеш ли какво още си мисля? Използваш татко като извинение,
защото нямаше смелостта да правиш това, което правех аз.
Поне не ме е страх от провал.
- Очевидно.
Извинете.
- Какво, за Бога?
Не трябваше ли тук да кацнем?
Аз съм пилотът и аз решавам кога да приземя самолета.
Добре. Сега!
Малък тъпак.
- Вманиачен нацист.
От малък си ми буца в гърлото. Трябваше да те задуша в одеялото.
Какво става?
- Ще ти кажа какво!
Този ключ отваря сейф, в който има ключ за друга банка,
което води до ключ от друга банка,
който води до спирка, поща, депо и кучешка колиба. И какво намираме?
Още един ключ. И знаеш ли за къде? Ще ти кажа. Не знаем за къде!
Ето до къде стигнахме!
С какво останахме след целия този път? Нада. Нула.
С нищо!
Имаш Каръл.
Стигаме вече до въпроса.
Нали каза, че си го превъзмогнал?
- Че открадна любовта на живота ми?
Не съм. Тя дойде при мен.
- Признай.
Тя няма лоши черти.
Тя е мила, добра и честна.
А ти ми я открадна и това боли. Боли много.
Дори не подозираш колко.
Тя ме остави заради друг.
- И теб ли те е зарязала?
Свиня.
Признавам ти го. Но беше моята свиня.
Поне другият не е бил брат ти.
- Да.
Брат ми никога не би ми го причинил.
Помислих си, че тя може да се върне, ако татко ни е оставил пари.
Слушай, Джо. Без значение по коя вина,
ако си се почувствал така, както аз сега, наистина много съжалявам.
Места за посещаване, хора за срещане. Чао.
Качи ме на следващия полет за Мароко.
- Сега имаме един за Хартфорд.
И там става.
- Да му предложа работа...
ще е най-глупавото ми действие. Ненадежден е и никога не е на време.
Само изпитва търпението ми.
- Защо тогава ще го правиш?
Нямам представа. Браян?
Допълнителен пилот ще ми е от полза, ако още искаш да работиш с мен.
Благодаря, Джо. Оценявам го, но не приемам подаяния.
Не си давай зор. И си направи услуга. Не бъди толкова сериозен.
Ще опитам. Не искам да свърша с носни кърпички.
Джо Хакет, един от най-забавните мъже на света.
Ще се виждаме.
Знам този ключ. Отваря едно от шкафчетата ни.
Не мога да повярвам. Лоуел, виж дали отваря номер 5.
Почакай, мамо.
Вътре има куфар. Искаш ли го?
- Да.
Добре.
Бих искал да отбележа, че тази драскотина си я има от преди.
Лоуел!
Браян, помни. Каквото и да има в куфара го разделяме поравно.
Ами ако е кученце?
Браян, денят беше дълъг.
Отваряй го.
- Добре, готов ли си?
Отварям.
Какво означава това?
- Татко и умрял е по-забавен от теб.
Почакай, тук има още нещо.
Наша снимка като деца.
- От езерото Гибс.
Виж, заедно сме и сме усмихнати. Тогава беше за последно.
Татко е написал нещо на гърба.
"Вие сте богати."
- Значи всичко това...
Искал е да прекараме време заедно.
- Може би не е бил толкова луд?
Последно повикване за полет 17 до Хартфорд.
Беше за теб, Хакет.
Изчакай малко.
Нещо против да я запазя? Много добре съм излязъл.
На мен какво ми има?
- Банският ти е до мишниците.
Още ли е валидно предложението?
- Банският? Ами прическата ти?
Утре можеш да започнеш.
- Страхотно.
Какво е това голямо нещо във водата? Как е влязъл кит в езерото?
Кит ли?
Боже, това съм аз! Дай ми тази снимка.
Превод: -=GrInD=-