The Expendables 3 (2014) Свали субтитрите
Заловихме беглеца. В момента го връщаме в затвора.
ЗАТВОР ДЕНЗАЛИ
Нося си късметлийския пръстен.
- Вече се чувствам спокоен.
Стреляйте на месо!
Дръжте се.
Да вървим.
Какво ви бави?
- Нищо, идваме.
Тръгвай.
Твоя човек не е на себе си.
Всички в бойна готовност!
Зарежи го тоя ненормалник!
- Не тръгвам без него.
Док! Скачай!
НЕПОБЕДИМИТЕ 3
Просто така ме измъкваш, а? След цели 8 години? Как така?
Беше в таен затвор, който официално не съществува.
Току-що разбрах мястото от един тип Чърч, шпионин от Управлението.
Моля?
- Официално е, спокойно.
Благодаря ти, човече. Загубих толкова години.
Заради една тъпа грешка.
- Не беше грешка, а глупост.
Аз бих ти откъснал главата.
- Или поне щеше да се опиташ.
Няма ли да благодариш на момчетата?
- А къде са нашите момчета?
Хамър, Гузман?
- Няма ги.
Няма ги?
Да.
По дяволите!
Убил си повече хора от чумата, а?
- Защо реши така?
Нали те наричат д-р Смърт?
- Навремето бях лекар.
Но това беше отдавна.
- А защо те затвориха?
Укриване на данъци.
Само вие ли останахте от Непобедимите?
- Само ние.
Като започнахме, бяхме петима. Постепенно станахме 22-ма.
Виждам, че Барни все още държи плочките там.
Чувате ли как звънят?
Това ни напомня, че нашите братя още са тук.
Някъде.
Хайде, викинг.
Дай ножа, да ти покажа старата школа.
Ако не искаш и твоята да увисне там.
Да започне да звъни.
Дзън-дзън...
Наточи го, като приключиш.
Твоя приятел е малко смахнат.
- Стига, бил е в дупката 8 години.
Опита се да извърши политически атентат
на едно място, наречено Свазиленд, но се прецака и го хванаха.
Склонен е към самоунищожение.
- Малко.
Но пък е добър лекар.
- Нямам нужда от преглед.
Защо си толкова саркастичен?
- А ти си неясен.
Неясен?
- Имаш тайни, идиот.
Защо ме закара до другия край на света,
да спасявам тоя медицински гений, както го описваш?
За какво?
- Той е „непобедим“.
Той е „непобедим“.
- Значи е един от многото.
Когато те затворят за сума ти години, ще дойда да спася и теб.
Много благодаря. Но се съмнявам.
И знам, че ти би дошъл за мен.
- Честно ли?
Ще ме оставиш да изгния?
- Абсолютно.
Док.
Как се казваш?
- Кристмас.
Наистина? И това ли е истинско?
Не, всяка сутрин си я рисувам по три часа с химикалка.
Тази е истинска. Автентична. Оригинална.
Гледай.
Балансът малко му бяга.
Падаш ли си по ножовете?
- Аз съм най-добрият. В историята.
Много можеш да научиш от мен. Нали така, Барни?
Хвърлял съм ножове, когато си сучел. Не си бил виждал лъжица още.
Не забравяй за тайната си.
- Недей да ме тормозиш.
Нямам търпение да се прибера. Да хапна свястна храна.
Да си облека прилични дрехи, да изкарам моя понтиак '49.
Ще я карам, докато й гръмне двигателя.
Не си му казал, нали?
- Какво да ми каже?
Не се прибираме вкъщи.
Отиваме до един търговец, Минц, продава термобарични бомби.
Стига бе, човек. Тия бомби са жив ад.
- Рутинна работа.
Можехте да ме вземете на връщане.
- Не ни достига един човек.
С удоволствие бих купонясвал с вас, но не си нося такъмите.
Това са моите неща.
- Твоите са си.
Док, благодари ли на момчетата, че ти помогнаха?
Кажи им нещо.
Слушайте!
Отдавна не съм имал причина да благодаря на някого.
И просто исках,
нали знаете...
Влиза в ритъм.
Благодаря.
Направо ми скъса сърцето. Трогнат съм до сълзи.
Престани вече.
Не бъди саркастичен. Страхотно беше, Док.
Все пак отдавна не си говорил. Имаш дарба. Като карането на колело е.
Чърчил пасти да яде.
- Мисля, че ме разбраха.
Ти също се трогна, нали?
- Без думи съм.
Док, радвам се, че пак си с нас.
Няма по-хубаво място.
МОГАДИШУ, СОМАЛИЯ
Крайно време беше.
Готина лодка.
- Благодаря, мацки.
Още три такива патрулират, по двама души на всеки 400 метра.
Добра работа.
- Като си пилот, да не си по-умен?
Естествено.
Значи заради теб съм в тоя кенеф?
- Кенеф?
Не знаеш за какво говориш.
Какво е това чудо?
- Тая кучка решава всички проблеми.
10 секунди и свършва пълнителя.
- И ти ли имаш такъв проблем?
Изпроси си го.
Хайде, да се размърдаме.
Успех.
Всичко беше под контрол.
- И на мен така ми се стори.
Къде се губиш?
- Имах час при лекаря.
Момчета, ще се видим после.
Къде хукна?
Над вас.
Док, тръгвай.
Сали, той ме атакува с нож.
Добър е.
- В сравнение с теб.
Това трябва да го видите.
- Какво?
Ще ви покажа.
Мамка му, наистина е добър.
- Кажи го още веднъж и ще те гръмна.
Влизайте.
Къде е бомбата?
- Ще дойде.
Барни, целта пристига навреме.
Ето го Минц, да приключим бързо.
Барни, свалям ви.
Невъзможно.
- Какво?
Няма ли да ги стреляме тия?
- Защо се бавите?
Той е мъртъв.
- Кой е мъртъв?
Стоунбенкс.
Стоунбенкс!
Влизайте!
Време е да окосим ливадата.
Казах ти, 10 секунди.
Дръж се. Намерих ви транспорт.
Време е да изчезвам.
Колко ни плащат за тая работа?
- Не достатъчно.
Надясно.
Няма да мине.
- Вечният песимист.
Повдига ми се от тия коли.
Дръж се, Док.
Слизай.
Хайде.
Цезар, идваме към теб, къде си?
- В гнусната река зад вас.
Приближи се максимално.
Направете място за Цезар. Размърдай се!
Какво беше това?
- Голям черен тип с лодка.
Задръж така, карай направо.
Добре ли си?
- Да.
Отбий!
Бомба!
Мърдай!
Дано да ти донесе късмет.
Ще оцелее ли?
- Не знам.
Кой го направи?
- Стоунбенкс.
Мислех, че си го убил.
- Аз също.
Гръмна Цезар, за да ми го върне.
Аз излизам от тоя бизнес. И ти трябва да го направиш.
Все още не.
Имаш ли нужда от помощ за Стоунбенкс?
Срещата трябваше да е с Чърч.
- Знам кой си.
А ти кой си?
- Оперативен ръководител Дръмър.
Повече не го мисли Чърч.
Той вече е извън играта.
За бога, Рос, каква каша. Дадохме ти всичко.
Обект за нападение, всичката нужна информация.
А те ви разкатаха.
И обектът ми се измъкна.
Греша ли? Пропускам ли нещо?
Да. Казахте, че името на обекта е Виктор Минц.
Не беше така. Казва се Конрад Стоунбенкс.
Ние го знаем като Виктор Минц.
Прави милиарди, като продава оръжие из цяла Африка и Близкия изток.
Неговата армия от наемници лично е отговорна
за изтезанията и убийството
на двамата най-добри приятели, които някога съм имал.
Не ми пука как му е името. Не го харесвам.
И аз го искам, колкото и ти.
Това се случи под мое командване.
Ти се издъни, а аз съм отговорен.
Ще го намеря отново.
Ще имаш още една възможност.
Приятно ми е най-после да се запознаем, Барни.
Хората ти са съсипани, как ще събереш екип?
Не го мисли, ще се оправя.
Отпусни се.
Ще си докараш някой инфаркт.
Какво ви става на всички? Може ли?
МОСКВА, РУСИЯ
Дали художникът си е представял, че ще се продава за такава цена?
Какво е това - малко боя, четки, евтино платно - голяма работа.
Боклук. Колко й искате?
- Три милиона.
Дадено.
Знаете ли, много ми е трудно да го кажа,
но някога бяхте най-добрите.
А може и все още да сте.
Но нищо не е вечно.
Колкото и да е неприятно... ние вече не сме бъдещето.
За наше нещастие ние вече сме част от миналото.
Опитваш се да кажеш нещо ли?
Така, както аз го виждам, ако продължим с този живот,
единственият възможен край,
за всички нас,
е в някоя дупка в земята, и на никого няма да му пука.
Ако ми е писано да си отида така, мога да го приема.
За себе си.
Но това, което не мога да приема,
и няма да приема, е вие да си отидете с мен.
Това си е наше решение.
- Нещата вече се променят.
Ти, аз,
всички ние...
Приключваме. Приключихме.
Приключили? Измъкна ме навън, а сега ме отпращаш по пътя.
Ще оцелееш. Всички ще оцелеете.
Живейте си живота, докато можете.
Къде отиваш, Барни?
Мислиш, че просто ще сложиш край?
- Току-що го направих.
Не става така!
- Какво?
Били сме заедно в калта, в лайна и кръв,
спасявал съм ти живота безброй пъти.
Дължиш ми шанс срещу копелето, което гръмна Цезар.
Няма да го правим.
Когато се присъединих,
се присъединих, за да участвам до края.
Знам, че е така.
И това е краят.
ЛАС ВЕГАС, НЕВАДА
Бонапарт.
- Съжалявам за Цезар.
Надявам се да прескочи трапа, той е от добрите.
Ето, че се срещаме отново. Какво ти трябва?
Нов екип. Освободих старите.
Добре дошъл в XXI век.
Какви хора ти трябват?
- Млади, гладни, готови да рискуват.
Тръгвам след Стоунбенкс.
- Стоунбенкс.
Май нещо си се объркал. Стоунбенкс е мъртъв, приятелю.
Не, не е.
- Това е лошо.
Ако не е загубил формата си, ще ти трябват петдесет човека.
Няма време, ще действам бързо.
- Така не мога да намеря добри.
Намери някакви, на които не им пука.
- Това еднопосочно пътуване ли е?
Възможно е.
- Хубаво.
Имам предвид няколко откачалки.
И без това сигурно ще се изпозастрелят и сами.
Чакай. Ами тези?
Тези са женчовци.
Казва се Торн, майстор хакер, пилот на дронове.
Лежа 18 месеца, беше хакнал мрежата в Сиатъл.
Градът беше блокиран за 3 дни.
- Защо го е направил?
Защото може.
Какво?
- Не си търся секретарка.
Това не е той.
Поредният самоубиец. Двамата имате доста общи неща.
Това и аз го мога.
Знаеш ли какво? Ще ти го призная. Аз ти принадлежа.
Това не го можеш.
- Това ще го таксувам допълнително.
Да, не се и съмнявам.
Вечно на път към някаква дупка.
- По-добро е от домашния уют.
Имам две бивши съпруги и три деца, които са на друго мнение.
Ти ли изключи автопилота?
- Не съм го докосвал.
Дай ми пиячката. Отклонили ли сме се?
Къде сме, по дяволите? Чакай, това Голямата мечка ли е?
Трябва да обърнем.
Следващият кандидат е експерт по близък бой в затворени помещения.
Луна. Запознай се с Барни Рос, мой приятел.
Приятно ми е, г-н Рос. Господа, масата ви очаква.
Хайде, отпусни се малко.
Луна, как са нещата?
- Знаеш, все същото.
Извинете ме.
- Добре, какво правим тук?
Пийни едно.
- Къде е кандидатът?
В червената рокля, сега ще видиш как ще ги разхвърля.
Салонната управителка?
- Не управителка. Тя е охраната.
Това и аз го мога.
- Не и в червена, прилепнала рокля.
Мъже.
Добра е.
- Трябва да я видиш без токчета.
АПАЧИ ДЖЪНКШЪН, АРИЗОНА
Кога се преглежда за последно?
- Не знам, преди известно време.
Висок холестерол, запушени артерии.
- Да, общо взето.
Но не и при мен.
Откриха бучка в дробовете ми.
Казаха, че е доста тъмна. Как така не го очаквах?
И какво правиш?
Опитвам се да изкарам колкото пари мога.
За децата, с които не си говорим.
Да ме запомнят с нещо хубаво.
Тъжно е, нали?
- Тъжно е. Съжалявам.
Будалкам те, нищо ми няма. Само проверявам дали още си човек.
Хвана се, нали?
- Хванах се, по дяволите.
Повече никога няма да ти се доверя.
- Следващото хлапе е скрита лимонка.
Тъкмо получих досието му. По принцип не обичам да рискувам.
Но имаше добри препоръки.
Някой да е виждал Фелипе?
Фелипе!
Изглежда добре, Бонапарт.
- Не е лош.
Тоя път уцелихме.
По дяволите.
Фелипе Силва, запознай се с Барни Рос.
Галго. Пак ми пробута фалшиво резюме.
- Г-н Рос, готов съм на всичко.
Аз съм по-здрав и силен, отколкото изглеждам, и съм още по-бърз.
Мамка му, ти не си роден през 1984 г.
- Не, разбира се.
Но се чувствам като роден 84 г.
- Не ми губи времето. Барни, хайде.
Г-н Рос. Моля ви.
Чувствам се все едно съм открил извора на младостта.
В смисъл... извора на младостта е открит от Понсе де Леон.
Между другото, той също е велик испанец, като мен.
Г-н Рос.
Възрастта е състояние на духа.
Стар си само когато се предадеш. А аз все още не съм се предал.
Галго, престани с тия глупости. За трети път ме разкарваш тоя месец.
Какъв му е случаят на този?
- Донякъде го съжалявам.
От последният му екип го разкараха. Някога беше от най-бързите.
Може би по-бърз дори от теб.
- Няма начин.
Може би. Какво да ти кажа, тази игра е за младите.
Искам работа! Мога единствено да убивам хора, и съм много добър!
По дяволите!
На този каква му е историята?
- Открих го в ДАРПА.
ДАРПА?
- Звучи като град в Африка.
Агенцията за научни разработки на военните.
Разработват оръжия от следващо поколение. Виж в „Гугъл“.
Не ми трябва оръжеен зубрач.
Значи си дошъл където трябва.
Марлито.
Марс, запознай се с Барни Рос. По-добър стрелец от Марс няма.
Както кажеш.
- А ти какво ще кажеш?
Това е гранатомет X-25.
Лазерен далекомер, 25 мм експлозиви,
могат да се взривяват пред или зад целта.
Ще свърши работа.
Последен кандидат Джон Смайли. Най-зъбатият тип в бранша.
Бил е във ВМС, притежава куп умения.
Но има един проблем.
- Какъв?
Класически проблем с подчинение на висшестоящите.
Има и още едно-две неща.
Съжалявам, че ти загубих времето. Не е такъв, за какъвто го мислех.
Не. Искам да се срещна с него.
Джон. Запознай се с Барни Рос.
Днес не беше много впечатляващ.
- Аз не съм те търсил.
Готов ли си да умреш за пари?
Или просто обичаш да те бият?
Какво искате от мен?
Бягаш ли от нещо?
- Не те познавам.
Но аз познавам теб.
- Ами? Как така?
Мисли, че имаш потенциал. Така ли е?
Така е.
- Това си е твой проблем.
А твоят е, че се търкаляш в прахта за дребни пари.
Загубил си приятели в пустинята. Те са го отнесли, а ти не.
И сега се чувстваш виновен. Бил съм на твоето място.
Той също е бил. Преживели сме го.
Ти не ме познаваш.
- Познавам твоя тип.
Бонапарт, прав си.
Загубих си времето.
Не си си загубил времето.
Щом си погнал Стоунбенкс, по-добре да обсъдим парите.
По принцип взимам 10%,
но щом си тръгнал след Стоунбенкс, бих искал да си взема парите сега.
Не че ти нямам доверие, но ако нямаш нищо против.
Нямам нищо против. Май нямаш много вяра в мен.
Нямам.
Как мина ваканцията, готов ли си?
- Откри ли го?
Сключва сделка с някакъв албански мафиот в Букурещ.
Имаш 36 часа, след това ще се покрие.
Това е сателитна карта с координати на местата.
Интересен тип е твоят приятел Стоунбенкс.
Това няма да ти хареса, но го искат жив.
Майтапиш ли се?
- Искат да го съдят в Хага.
За военни престъпления.
- Ще му дадете шанс в съда?
Не аз взимам решенията.
Никога не ги взимате.
- Това е положението.
Управлението има тайна квартира там.
Ще ти трябва.
И да не потрошите мястото.
Чух, че имаш работа.
- Така е.
Кои са тези, по дяволите?
- Те са с мен.
А ние не сме ли?
- Гънър, обясних ти в бара.
И престани да пиеш толкова.
Искаш да се самоубиеш. Тия са хлапета.
Направи услуга на всички и се разкарайте от тук.
Излитаме след 10 минути.
Ако момчетата искат проблеми, защо просто не се оженят?
Наистина ли пушиш до цистерната с гориво?
Аматьор.
- Аматьорски задници.
На кого викаш задник, дядка?
- Дядката ще ти сплеска гръкляна.
Какво е това, някаква играчка? Момче?
Искаш ли да потанцуваме?
Това е само работа.
Хайде, да си вървим.
Банда пенсионирани величия.
Млад си и си глупав.
Задръж го.
Ще ти потрябва.
Не мислех, че ще поискаш тая услуга.
- И аз не умирам от щастие.
Би ли престанала?
Точно това ли те дразни?
Хайде да поговорим за задачата. Някой знае ли нещо за Стоунбекс?
Стоунбенкс е работил в САСР.
Австралийските спец. части.
- Само това ли знаеш?
Повече е, отколкото знаете вие. И двамата сте безполезни.
Ето ви една идея от мен.
Защо не излезете, да се разберете отвън?
Може ли за малко?
Какво има?
- Разкажи ми повече за тоя тип.
Няма значение, нает си да свършиш работата.
А защо не ми кажеш защо вършим тая работа?
Дължа ти само заплащане.
Защо преследваме Стоунбенкс?
- Трудно приемаш заповеди, нали?
Ако не знам какви са, да.
Знам, че не ти пука за нас. Разбирам го.
Но ми кажи защо толкова много искаш да му видиш сметката.
Тридесет секунди до спускането.
- Прието.
Хайде.
Мога да се грижа за себе си.
Десет секунди.
БУКУРЕЩ, РУМЪНИЯ
Започваме.
Тоя има повече охрана от наркобарон.
- Май се готви за битка.
Барни, какво пиеш, лате ванилия?
- Не се разсейвай.
Тръгвай.
Колата да тръгва.
Добро шофиране, Марс.
- Добро представление.
Твърде добро. Още малко и щях да го пребия.
Вярвам й.
- Готови сме.
Пазят го по-добре от президента.
- И живее в 5-звездна крепост.
Няма да го нападаме там. В хотела е пълно с гости.
Къде ще го нападнем?
- По време на срещата.
Ще го нападнем от четири страни. С всички сили.
И какво, влизаме с шут през вратата и започваме да стреляме на месо?
Страхотен план, ако беше 1985 г.
Какво искаш да кажеш?
Каквото казах.
По-добър план ли имаш?
- Много по-добър.
Да го чуем.
- Торн, ти си.
Добре, аз съм планът.
Дано да е добър.
- Ще хакна сървъра на охраната.
После ще изключа лазерните и биометрични датчици.
Ще изключа охранителните камери и бам!
И сме вътре.
Детска работа.
- Просто така?
Просто така.
- Просто така.
Точно така.
Дано да си прав. Бам.
Да действаме.
Защо разкара екипа си?
Ако се задържиш достатъчно, ще разбереш. Беше време.
Те не бяха много доволни от това.
Ако семейният живот те влече...
Тази работа не е за теб.
- Има различни видове семейство.
Когато е заложен моят живот, моето семейство се бие до мен.
Знаеш какво имам предвид.
- Знам какво имаш предвид.
Точно навреме.
Първо дамите.
- Слизай тогава.
Млъквай и влизай в канала.
Дами и господа, имаме картина от въздуха.
Прието. Да действаме.
- Нямах търпение да го чуя.
Влизайте.
Успех, момчета.
Мамка му! Купувачът подрани.
Опасността току-що се удвои.
Подранил си.
Какво ще кажеш?
Става.
Когато Каин убил брат си, Бог го прокудил от цивилизацията.
Но преди това го белязал.
Това бил белегът на греха, но за да го предпазва от ловците.
На митницата не проверяват на скенер маслените картини.
Много добре.
Заповядай.
- Гейбъл.
За мен е удоволствие.
- Винаги.
Имаш ли достъп до ядрено оръжие?
Възможно е. Но хората са прекалено емоционални за такова оръжие.
Не искам по грешка да избиеш останалите ми клиенти. Или нарочно.
На позиция.
На позиция.
- Готов.
Ще ти платя колкото кажеш.
Нека да си помисля.
Започваме.
Стоунбенкс бяга, внимавайте.
Като малки мишлета.
Опитайте отново.
Сезам, отвори се.
Барни Рос те поздравява.
Добра работа.
Тренч, чуваш ли ме?
Чакам.
- Взехме пратката.
Побързай. Скучно ми е.
Защо просто не му теглиш куршума и да се приключва?
Каза, че ще го приберем.
Добро утро.
Това учениците ти ли са? Деца, какво научихте тази вечер?
Какво стана със стария ти екип? Да, вярно.
Врели са си носа в работата на другите и са пострадали фатално.
Вече са Заличимите. Чувате ли, деца?
В момента и вие правите същото.
- Нека да му затворя устата.
Доста си смел, докато съм вързан. Това е добре.
Защо не ме освободиш, а аз ще ти покажа сърцето ти?
Барни.
Хайде двамата да решим това.
Или ти ще ми счупиш гръбнака, или аз твоя.
Набързо.
Мисли, че се шегувам. Трябва да ме видиш ядосан.
Ще бъдеш много впечатлен и много мъртъв.
Хайде, приятел. Свали тоя товар от плещите си.
Излей си душата. Аз съм добър слушател.
Ще ме закараш при екипа си, да ме кълцате край огъня?
Колко традиционно.
Ще строша всичките ти кости, а каквото остане, отива в Хага.
В Хага. Най-после влязох във висшата лига.
Аз съм военнопрестъпник.
- Продължавай да се смееш.
Мислиш ли, че можеш просто да ме доставиш, като колет?
Някога бяхме близки. Заедно създадохме Непобедимите.
И аз имам символите.
Малко са избелели, но ние се разделихме.
Ти мина на тъмната страна.
- Такъв ни е бизнеса, и ти си вътре.
Оцеляват най-лошите, не аз измислям правилата.
Барни се задоволяваше да работи за дребни пари, като служител.
Да си шеф е по-печелившо, но това някак ти е непонятно.
Освен това си имаш досадната съвест.
Боже, колко пречи тя. Той си мисли, че е добрият.
Говори, докато можеш.
- Да, имаш съвест, която те прави слаб.
Но истинският успех е да направиш това, което другите не биха.
Не всички са луди като теб.
- Но ти си такъв.
Днес уби ли някого, Барни? Взриви ли нещо?
Деца, вие убихте ли някого?
Преди да грабнете камъните, за да ме замеряте в Хага,
погледнете кръвта по собствените си ръце.
Отплеснах се. Докъде бях? Да, бизнесът процъфтява.
Тук хеликоптер, там ракета.
И изведнъж се появява конкурент, ако можем да наречем така Чичо Сам.
Нае собствения ми екип, Барни и останалите, да ме очистят.
Нещата бързо станаха грозни и много хора умряха.
Трима наши братя, „непобедими“.
- Затваряй си устата.
Наши братя, с които се хранехме, биехме, кървяхме, умирахме.
Пусна ми три куршума в гърдите, добре че бях с жилетка.
А после се оправда с жертвите! Не можеше да не си вреш носа!
Затваряй си устата!
- Хайде, направи го!
Това иска той!
Не мога да повярвам, че си забравил.
Трудно е да победиш враг, който живее в главата ти.
Можеш да ме завържеш като животно.
Да ме закараш в кланицата. Да ме унижиш и опозориш.
Но ще дойде време да те убия.
И няма да използвам оръжие, ще използвам ръцете си.
Искам да се почувстваш така, както аз сега.
Защото някога бяхме братя.
Какво е това?
- GPS предавател.
Какво ще кажеш?
Почакай. Може да ни потрябват.
Искам да видя трупа му, намери го.
Какво стана?
- Лайняна история.
Ще става по-лошо. Това се получи преди 10 мин.
Здрасти. Не намерихме тялото ти, затова предполагам, че си жив.
Трябваше да ме убиеш, докато можеш. Това беше последният ти шанс.
Искам да ти покажа нещо.
Харпо, Гручо, Гъмо и Мацка.
Пораздрусай я малко.
Бих ги писал невинни жертви, на мен изобщо не ми пука.
Обаче те познавам.
48 часа и си заминават. Искаш ли ги?
Ела да си ги вземеш.
Какво ще правиш?
Нещо май сте провиснали, деца.
Така става с пешките в моралните игрички на Барни.
Този малко се е разхлабил.
Най-много съчувствам на теб.
- Пет пари не давам как се чувстваш.
Наистина, аз имам дъщеря. И аз имам чувства.
Знаете ли, когато ЦРУ, за които мисля, че работите...
Прав ли съм? Сигурно не знаете за кого работите.
Обаче Барни - знаете ли за кого работи той?
Той знае ли за кого работи? Много е объркващо.
Та, ЦРУ викаше нас за опасната работа, на опасни места.
Когато не искаха да си изцапат ръчичките, викаха нас.
Разчиствахме горещите точки.
Оправяхме се с лошите, за да могат добрите да излязат като герои.
Убихме много.
Но спасихме повече животи, отколкото можете да си представите.
Но шефовете в Конгреса не искаха свидетели.
Опитаха се да ме закопаят.
Аз бях американец, който работеше за Америка.
Бях.
Биха изяли дори децата си.
Поуката е следната - никога не бачкайте с правителството.
Аз ще ви спестя разочарованието.
Няма да имате тази възможност.
А стария ти екип?
- Няма начин.
Заради честта ти ще те убият.
- По-добре мен, отколкото тях.
Значи наистина ще се върнеш? Сам?
- Да.
Ти си идиот.
- Благодаря, че дойде.
Значи приключихме с услугите.
Но пак си оставаш идиот.
Как ме намери, по дяволите?
- Хората говорят, а аз слушам.
Ти имаш мисия. А аз мога да ти помогна.
Казвам се Галго. Нека да ти обясня.
Аз съм добър, много добър. Във военното дело.
Имам добра памет и съм безстрашен. Искам да ти бъда приятел.
Нямам нужда от приятел.
Имаш. Всеки има.
Аз нямам никакви приятели и точно затова го знам.
Освен проблемът с приятелите, наистина трябва да върша нещо.
Не каквото и да е.
А това, за което съм роден.
- Това е еднопосочно пътуване.
Ще ме прощаваш, но по-добре еднопосочно,
отколкото пътуване без посока, което е животът ми в момента.
Помогни ми със сандъка.
Извинявай.
На самолета, Гого.
- На самолета. Но не Гого, а Галго.
Галго.
- Гого звучи като френска проститутка.
„Аз съм женихът на смъртта.“
Песента на испанския легион, която пеехме, докато бяхме в Хърватска.
Там се запознах с Минго.
Най-добрият водач на света.
Той беше като някакъв мъдрец, можеше да подуши засадите.
Под обстрел беше най-спокойният човек. Само очи и самообладание.
Веднъж ни хванаха натясно, имахме само два патрона.
Аз го погледнах, а по челото му нямаше капка пот.
Мога ли да ти помогна някак?
- Сега пък механик ли стана?
Разбира се, че съм механик. Всичко, което ти трябва.
Тогава просто бъди тих.
- Да, сър.
Тайгър. Той беше снайперист. Този човек разбираше от всичко.
Скорост на вятъра, температура, атмосферно налягане.
Но знаеш ли кое беше най-важното, според него? Търпението.
Наистина?
- Да, той ми го каза.
Това мирише хубаво, какво е? Керосин, бензин?
Авиационно гориво.
Страхотно.
Най-добрият член на екипа беше Торес.
Майчице. Няма да повярваш на какво беше способен той.
Невероятно. Сериозно ти говоря.
Галго. Разбирам защо са те изгонили.
Така ли? Наистина?
Голям самолет. Стар, но хубав.
Къде са другите?
- Само ние сме.
Само ние?
- Само ние.
Това е лудост. Смелост, но лудост.
Последна възможност. Сигурен ли си, че участваш?
Обичам да пътувам.
- Добре.
Кои са тези?
- Старият ми екип.
Какво търсите тук?
Беше достатъчно тъп, да се забъркаш в това.
Само ние сме достатъчно луди, та да те измъкнем.
Хайде. Закъсняваме за война.
Галго, по-добре се премести, Кристмас идва.
Но сега е лято.
- Галго, разкарай се.
Слушам.
Шапката ми.
Любопитен съм. Откога стана самоубиец?
Имам завещание.
- Аз съм единственият ти приятел.
Имам много приятели.
- Хората изпадат в ужас от теб.
Липсваше ми, Кристмас.
- И ти ми липсваше, психясало копеле.
Приема се, без „психясало“.
Това е цяла конструкция. Превозва ни от място на място.
С невероятна скорост. Замислете се.
Ако бог е искал да можем да летим,
щеше да ни даде крила.
Ти имаш ли крила? А ти?
Аз нямам крила.
- Момчета, това ще е дълъг полет.
Точно така. Ще бъде дълъг полет, но спокойно.
Аз съм тук и не мога да спя на самолет.
Барни, чака те голяма гадост.
НАС проследи телефоните на хората от екипа ти.
Копелето дори не ги крие.
- Къде ги е закарал?
В Азманастан.
- Поредното китно курортче.
Кой е този?
- Лий Кристмас.
Не си далеч от истината, Кристмас. Стоунбенкс обучава хората си там.
Мястото е като крепост.
- А местната армия?
Не му разбирам нито дума на този.
- Пита за местната армия.
Малка е и е корумпирана. Стоунбенкс държи военните в джоба си.
Движи операциите си от този кенеф от години. Искаш ли един съвет?
Какъв съвет?
- Какъв език говори тоя?
То и аз не те разбирам.
- Намерило се кой да го каже.
Какъв е съветът, Дръмър?
- Не прави глупости.
Не забравяй - искаме го жив.
- За да ви се измъкне в съда?
Това е заповед, Барни.
Счупи телефона.
- Имам още един.
Дали ще се измъкнем живи?
- Не беше длъжен да идваш.
Напротив.
И кретените имат нужда от приятели.
Господа. Промяна на плана.
Това ли сте? Това ли е екипът за измъкване?
Малко време.
- Да, много малко.
А твоят екип къде е, майор Дръмър?
Нямам екип, това е неофициално.
Дори аз не съм тук.
Никой не е тук.
А си мислех, че Чърч е задник.
Единствената армия в света.
Разказах ли ви за Пепито?
Малко име, голям човек.
Веднъж вдигна 120-килограмов тип.
Жестока татуировка пич. Как му викат на черното пиле?
Гарга. Гарга върху череп. Много ми харесва.
Истерията е сила. Странно е. Странна концепция.
Например, ако си истерично силен, дори не трябва да тренираш в зала.
Просто си силен. Просто притежаваш качеството.
Истерията е концепция, приложена към жените през XIX век.
Разбирате ли ме? Ха, това е интересно място.
Заболя ме глава от тоя.
- Разбирам те.
Ако свършим мунициите, може да ги избие с говорене.
Така си е.
Дългият не ме харесва.
- Той не харесва никого.
Какво каза?
- Харесал те е.
Какво е това, по дяволите?
- Кое?
Тая джаджа на китката ти.
- Нищо не е.
Подиграваше хлапетата, че носят такива.
- Нося го за прогнозата за времето.
Защо екипът ти те разкара?
Какво значение има това сега?
- Искам да знам с кого работя.
Тях вече ги няма.
Значи, това...
Добре, защо те разкараха?
- Не ме разкараха.
В Бенгази. Вече не бях в армията.
Бяхме на мисия за освобождаване на заложници.
Нещо като това, което правим тук.
Денят беше прекрасен.
Нямаше никакви проблеми. И изведнъж всичко се прецака.
Нападнаха ни, бяхме изолирани.
Чакахме подкрепление, но никой не дойде.
Всички умряха.
Освен мен.
Галго. Торес и Тайгър са били прави.
Значи си ме слушал.
- Да, слушах те.
Благодаря ти.
Какво мислиш?
Мисля да приключваме с това.
Четирима. На осмия етаж.
Това е лошо. На Сали не й харесва.
- Той вече ни наблюдава.
Може ли да предложа нещо?
- Не. После.
И аз така си помислих. Хубаво.
Разбивай.
По дяволите.
Здравей, Барни.
Знаех, че няма да устоиш. Хубаво е, че има кой да прибере децата.
Намери ги, сега остава да ги измъкнеш.
Но за твое нещастие целият район е зареден с пластичен експлозив.
Обикновен човек може да се измъкне за 90 сек., аз ви давам 45 сек.
Превърнал е цялата сграда в бомба.
А може би не.
9% батерия? Не го ли зареждаш?
- Извинявай, какви ги вършиш?
Ще опитам да заглуша сигнала.
- Ти как не се сети?
Само проверявам времето с него.
- Остави го да работи.
Сигурен ли си, че ще успееш?
- Мога да го направя. Мога.
Хайде, човече.
- Давай, пич.
Спокойно, Торн, давай.
Съсредоточи се.
- Успях.
Добра работа, момче.
Заглушават ни сигнала.
- Изпрати частите.
Батерията е на 8%. Щом свърши, губим контрола.
Това ни дава около 25 минути.
Не бързайте да се радвате. Задава се голям проблем.
Опитайте да се насладите на гледката, защото сградата, в която стоите,
скоро ще бъде обградена от азманастанската армия.
Как ви заловиха, глупаци?
- Млъквай бе!
Назад.
Това не е случайност. Хванати сме в капан.
И той е знаел, че ще стане точно така.
Че ще се нахвърлим един срещу друг.
Престанете веднага.
Можем да се справим. Но само ако работим заедно.
Като един екип.
Може и да се измъкнем живи.
Вие искате ли да успеем?
Просто е.
- Имате ли оръжия?
Ще се разделим на малки групи. Ще минем през приземния етаж.
Пригответе се. Хайде.
Торн, оставаш с мен. Ти вземи Галго.
Ама аз не го искам.
- Какво? Защо?
Не спирайте! Един тук, един там.
Прекалено много са.
- Идват по фланга!
Стига толкова. Подпалете им задниците.
Обстрел!
Качвай се нагоре, Торн. Пази заглушителя на сигнала.
Мислех, че можеш да воюваш.
Боже! Добре ли си?
Напълно добре! Напълно!
Пълен съм с енергия! Вече сме братя!
Добре, продължавай.
Отпусни се. Ще си докараш някой инфаркт.
Имаш проблем с танковете.
- Направи нещо по въпроса.
Заел съм се.
Тренч, отдясно.
Това ще заболи.
Дръмър пристигна.
Хайде.
Време е да ускорим темпото.
Така не става. Дръжте се!
Не се получава. Няма ли да направиш нещо?
Мамка му.
Здрасти.
По-близо.
Ин-Ян, уцели нещо.
Следващият.
Името ти е Луна, нали? Кръстена си на луната.
Хипнотична, загадъчна, магическа, като теб.
Би ли ми подържала пушката?
Давай, момиче.
Хайде, подкарай тая бракма!
Това е заради Цезар, задници!
Това е адски готино.
Всичко беше под контрол.
- И на мен така ми се стори.
Това е най-щастливият момент в живота ми!
Дзън-дзън.
Приключи ли?
Мъже.
Няма да повярваш. През цялата битка мислех за теб.
Хайде просто да си вървим.
Дръжте се.
Къде си се учил да пилотираш?
- В Техеран.
Внимание, идват подкрепления.
Мамка му.
Дръмър, идва още една вълна.
Единственият изход е нагоре.
- Идвам.
Евакуация след 5 мин.
- Разбрано.
Всички към покрива.
- Разбрано.
Тренч, Ин-Ян, прочистете покрива.
По дяволите.
Винаги ли е толкова лесно?
- Общо взето.
Колко ли е трудно да убиеш 10 човека? Можете ли поне да раните двама?
Гледай сега. И още веднъж.
Някой друг? Безполезна сбирщина.
Ако искаш нещо да се свърши както трябва...
Има ли място за паркиране?
Да, мисля, че намерих.
Продължавайте. Хайде, хора, побързайте.
Дръмър, приклещиха ни.
- Престани да фъфлиш.
Добр'утро. Да се мятаме на хеликоптера.
Трябва да тръгваме.
Пак заповядай.
- За Тренч ли работиш?
Да, той ми плаща повече.
Кой си пък ти?
- Този, който ви спаси задниците.
Батерията е на 2%.
Барни, закъде си се разбързал? Хайде, давай да приключваме.
Как се чувстваш?
Изправи се, ще се почувстваш по-добре.
Барни, къде си?
Свали жилетката, искам да го усетиш.
Барни, трябва да изчезваме!
Дори не си помисляй за патлака отзад.
Точно така.
Ние нямаме нужда от патлаци.
Барни, трябва да изчезваме!
Батерията е на 1%!
- Побързай, Барни!
Какво стана с Хага?
Аз съм Хага.
Батерията свърши!
Трябва да тръгваме!
- Чакай!
Не мога да чакам!
Тичай!
Давай, Барни!
По дяволите. Длъжник си ми, Барни.
Барни!
Изтеглете ме!
- Ще ни уволняваш ли пак, а?
Хайде!
- Не те чувам, приятел!
Ще ви убия!
Добре, съжалявам!
Издърпайте ме, идиоти.
- Нека да си виси.
За Цезар!
Барни. Мисля, че повече няма да ми трябва.
Искаш ли си късмета?
Дано да не съм го разтегнал.
- Наистина си го разтегнал.
Радвам се, че си с нас, човече. Друг път недей да ни плашиш така.
Да живее Цезар.
Той така и не стигна до Хага.
Знаеш ли, Дръмър, не беше толкова лошо да работя с теб.
Не бях се забавлявал така от години.
Важно е да се забавляваме.
Тия хора са луди.
Заедно сме силни!
- Направо съм огън.
Капитан Планета ли ме нарече?
- Да не е лошо?
Вече сте в старата школа.
- Най-яките.
Наздраве!
Убеден съм, че направих достатъчно, че струвам колкото теглото си в злато.
Прав ли съм? И понеже съм луд като вас...
Мога да си пасна с екипа.
Галго.
- Слушам.
Добре дошъл сред нас.
- Слава богу!
Струваше ми цяло състояние. Нали ме разбираш?
Много съм щастлив!
Барни, благодаря ти.
Без прегръдки.
Два от три.
Исках само да ти благодаря.
- За какво?
Че не ни заряза.
- Я стига.
Ако беше с 30 г. по-млад...
- Щях да се страхувам от теб.
Ин-Ян, май си пораснал малко.
А дългите живеят по-кратко.
Значи сега работиш за Тренч? Мислех, че ти си се оттеглил.
Излъгах те.
- Радвам се.
Защо не си вземете стая?
Заедно дойдохме, заедно ще си отидем.
Точно така.
За човек, който не понася заповеди, се справи доста добре.
Ами? Кога аз ще водя екипа?
Пий си питието.
Смайли! Домъкни се тук!
Добра работа, хлапе.
Хилиш се като някой горд, психясал татко.
Приема се, без „психясал“.
Това беше комплимент.
Режисьор ПАТРИК ХЮЗ
Сценарий К. РОТЪНБЕРГЕР & К. БЕНЕДИКТ
По идея на СИЛВЕСТЪР СТАЛОУН
Монтаж ШОН АЛБЪРТСЪН & ПОЛ ХАРБ
Оператор ПИТЪР МЕНЗИЕС
Художник ДАНИЪЛ Т. ДОРАНС
Костюми ЛИЗ УОЛФ
Музика БРАЯН ТАЙЛЪР
СИЛВЕСТЪР СТАЛОУН
ДЖЕЙСЪН СТЕЙТЪМ
АНТОНИО БАНДЕРАС
ДЖЕТ ЛИ
УЕСЛИ СНАЙПС
ДОЛФ ЛУНДГРЕН
КЕЛСИ ГРАМЪР
РАНДИ КУТУР
ТЕРИ КРЮЗ
МЕЛ ГИБСЪН
ХАРИСЪН ФОРД
АРНОЛД ШВАРЦЕНЕГЕР
НЕПОБЕДИМИТЕ 3
КЕЛЪН ЛУТЗ
РОНДА РОУЗИ
ГЛЕН ПАУЪЛ
ВИКТОР ОРТИЗ
РОБЪРТ ДАВИ
Превод и субтитри ПЕТЪР ХАРАЛАНОВ
© TRANSLATOR'S HEAVEN MMXIV