Peaky Blinders - Season 6 (2022) (Peaky Blinders S06E04.srt) Свали субтитрите

Peaky Blinders - Season 6 (2022) (Peaky Blinders S06E04.srt)
ДОСЕГА
Брат ми се извинява, че не е тук
и иска да покани всички ви в дома си на среща.
Само трябва да седнете с Джак Нелсън и да поговорите за новия златен век.
Ако някой ще убива Томи Шелби…
- Това ще бъдеш ти.
Бъдещето ни принадлежи.
Дъщеря ви има туберкулоза. Тя е много заразно заболяване.
Трябва и ние да се прегледаме.
Майката е направила проклятието.
Може би е чакала дъщеря ти да стане на седем. За да видиш какво е.
Както съм без уиски, ясно чувам духовете,
Руби ще се оправи, ако се отплатя.
Тя си отиде, Томи.
"ЧАРЛЗ СТРОНГ" КВАРТАЛ "СМОЛ ХИЙТ"
Артър.
Написах няколко слова.
Не мога да ги изрека.
Ти си най-възрастен.
Ще говориш от мое име.
Съжалявам, братко. Не мога.
Можехме да си позволим златна карета.
Тя заслужава златна карета.
Но не си позволихме този лукс,
защото златото не помага.
Това е последният урок, на който Руби ни научи.
Това място беше любимото й място на света.
"Татко,
не знаеш какво ще ти донесе реката."
И е вярно.
Съдбата на Руби
я застигна твърде неочаквано.
Но в нейно име и в нейна памет нещата ще се променят.
Каквото и да ни носи реката от сега нататък,
ще правим добрини…
Ще сме смирени, честни и добри
и ще го връщаме в реката по-добро.
Ще направим това в нейна памет.
Но сега
ще я изпратим
по пътя, който предстои.
Надявайки се, че ако има посока,
тя води към такова място.
С кончета и лодки, с които тя да си играе.
Том.
Нося бензин.
Кой ще запали пламъка?
Джеремая.
Джеремая, ти я разсмиваше.
Ти запали пламъка.
Не!
Лизи.
- Не!
Няма да я изгаряш! Не!
Лизи.
Само искам да видя детенцето си.
- Ще отидем да я видим заедно. Хайде.
Да.
- Ще отидем да я видим заедно. Хайде.
Детенцето ми.
Дяволите, сторили това, ще си платят, Руби.
Томи, какво имаш предвид?
Какво имаш предвид?
Къде отиваш?
Райли.
Полицията май дойде.
Евадни Баруел?
Да.
Кой пита?
Тук съм от името на синия сапфир.
Не стреляйте. Там има бебета!
Бягайте! Хайде.
Трябва да бягаме. Хайде!
Златен прах.
Сделката ни е изпълнена, Есме. Излизай от колата.
Не сме приключили, Томи.
- Реших, че моментът ще е подходящ.
Всъщност е идеален.
Има още недовършена работа.
"Бог дава, Бог взема."
Нашите духове са същите.
Духовете ти отнеха детето.
Излизай от колата, Есме.
Същите духове искат да те дарят с друго дете, Томи.
Какво дете?
Губиш дъщеря,
намираш син.
Преди да заминеш за Франция, на панаира за коне,
спа с едно момиче. Тя се казваше Зелда.
Срещнах я.
Тя каза, че сте спали под едно лешниково дърво през май, 1940.
Тя забременяла. Баща й заплашил да те убие.
Но ти вече си бил в армията и заминал за Франция.
Помниш момичето и лешниковото дърво, нали, Томи?
Което и да е момчето, Есме…
Работата ни тук приключи.
Неслучайно те доведох в този лагер. Доведох и него.
Той е твой.
Момче с лешникови очи.
Нарича себе си Дюк.
Майка му е мъртва. Той е крадец.
Работи на панаира,
но иска повече, не само виенски колела и въртележки.
Ако загубата на Руби остави празнина в сърцето ти,
ще го пратя при теб.
Ако ми дадеш още малко злато.
Ще му кажа, че Томи може да предложи повече от виенски колела и въртележки.
Приключихме ли, Томи?
Знам къде беше.
Ще отделя повече време за работа с г-н Чърчил. Неговата битка е и моя.
Седях вцепенена и мислех как убиваш някого в нейно име.
Институциите на Шелби ще разгърнат дейността си.
Ще открия фонд за проучване на лечението на туберкулоза.
Жената, която уби, имаше ли деца?
Десет хиляди деца умират ежегодно, Лизи.
Лягай си, Томи.
- Чета за едно ново проучване.
Престани и заспивай.
- Няма… Няма да престана!
В какво "добро" ще се превърнеш?
Убих жена.
Убих жена и трима мъже.
Телата им ще са захвърлени на лодка като всички останали тела,
но аз слизам от тази лодка и се качвам на друга.
Разбираш ли?
Да.
Обади се лекарят от санаториума
и каза, че спешно трябва да говори с теб.
Но мисля, че и лекарите не могат да ти помогнат.
Лизи…
Франсис каза, че Артър е тук.
Томи?
Том?
- Да, аз съм.
Майната му.
Артър, дай ми огънче.
Не си намирам запалката.
Извинявай, че не държах реч, Том.
Недей да съжаляваш.
Какво правиш тук?
Чакам тази скапана чаша да се напълни.
Почти опразних бурето.
Има много бурета, Артър.
Избери си друго.
Мислех, че всичките са пълни с кръв.
Хероинът, Том.
Той ти прецаква акъла.
Артър,
акълът ти вече бе прецакан.
Прецакан е още откакто беше дете.
Това е моята теория.
Помниш ли, когато те бих,
ти беше на 12, а аз на девет.
Биехме се за цигари.
Може би, натискайки ти главата,
съм прекалил.
Завършихме наравно, Том.
Не.
Победих те.
Подредих те.
Напротив.
Бяхме единодушни.
Толкова си прецакан, че не помниш, братле.
Помня.
Помня ги тези неща.
Знам, че помниш.
Аз също.
Мъглата се прочиства, а?
Чашата ти почти се напълни, дай я.
Но, Томи…
Каза ми, че вече не искаш.
Вече не пиеш, Том.
Когато Поли си отиде, Артър,
мислех, че мога да продължа.
Просто продължих напред,
леви, десни, леви, десни.
Не трябваше да спирам.
Но Руби си отиде…
Не издържах и бях сломен.
Ето ме сега тук,
седя си на задника,
на земята,
сякаш копая окоп
със стария ми другар Артър.
Да.
Помниш ли "Януари", Артър?
Семейната лодка?
- Да.
Семейството ни живееше на нещо с размера на десет такива бурета.
Помниш ли вечерта в Тайл Крос?
Шестнадесет от нас спахме в лодката.
Ченгетата дойдоха. Всички плувахме като плъхове.
Освен Артър.
Артър ги задържа с куката за лодката, съвсем сам.
Помня,
че се покатерих и погледнах назад,
видях те да размахваш куката
в лицата на ченгетата,
сам-самичък.
Тогава осъзнах,
че когато те повалих,
толкова години по-рано,
то бе, защото ти ми позволи.
Искал си да те победя.
Оттогава искаш да побеждавам.
Какви са шансовете ми,
ако пак започнеш?
Ще спреш.
Ще спреш заради семейството.
Като дългия тунел в Дъдли.
Помниш ли канала в Дъдли, първа линия, 2900 метра пълен мрак?
И плуващите плъхове?
- Да.
Стигахме завоя и виждахме снопа светлина,
тогава знаехме.
- Да.
И двамата знаехме, че почти сме приключили.
На този етап сме и сега, Артър.
Остават ни само няколко метра.
Ти ще си промениш мирогледа.
А аз ще променя шибания свят.
Вероятно вече сте вечеряли.
Има напитки и сандвичи, ако искате.
Не сме тук да ядем.
Г-н Шелби ще дойде след малко.
Кажи на г-н Шелби, че промяната на света може да почака.
Той не иска да чака. Има шампанско.
Чудесно.
Чарлз.
Чух коли.
Г-н Шелби, гостите…
- Знам.
Татко, отвън има Бентли и Ролс Ройс.
Да.
Лягай си, Чарлз.
Не мога да заспя.
Виждам я, когато затворя очи.
Иди при майка си.
Сигурно е будна.
Тя няма да ме пусне да си ида.
- Нека.
Чуваш ли ме?
Нека се крепи на теб.
Върви.
Г-н Шелби, гостите казват, че ще разберат…
Сервира ли им напитки?
- Да.
Да.
Добре съм, Франсис.
Задачите са в главата ми.
Добре съм.
Добре ли изглеждам?
Ако някой ви докосне, няма да се сринете.
Изпей я.
Изпей я. Обожавам тази песен.
Не мога да пея бунтовнически песни в къща, в която скърбят.
Изпей ми я тихо.
Сърцето ми се къса.
Остави го, той е англичанин.
Ще си запуши ушите.
Скъпа, да изпее ли бунтовническата си песен, докато чакаме?
Или не би било удачно?
Бях на подобна среща в Берлин.
Самият канцлер присъстваше.
Както и Гьоринг, и Химлер.
Продължи до изгрев слънце.
Говорихме сериозно „за бъдещето на света.
С първите слънчеви лъчи
се изправихме и се взирахме сякаш раят слезе на земята.
Нямаше песни, нямаше кикот.
Закусихме на балкона, гледайки към планините,
докараха някакви евреи.
Ние ядохме яйца, те бяха заставени да ядат трева.
Гледахме, пиейки кафето си.
Да не забравяме, това е сериозна работа.
Даяна…
Виж какво направи, помрачи настроението.
Нека изпее шибаната песен, за да ни повдигне духа. Хайде.
В малко градче, наречено Белфаст,
чирак в търговията бях.
Часове наред, изпълнени с щастие,
прекарах в малкото градче.
Нещастие ме сполетя…
Счупи ли се?
Ще го оправим.
ЗАБРАНЕНО ЗА ЧЕРНИ ИЗЧЕЗВАЙ, КУРВО
Тя беше толкова красива.
Очите й блестяха като диаманти,
за кралица я смятах…
Г-н Шелби…
- Не, моля ви. Без съболезнования.
Благодаря, че дойдохте.
Да се опитаме да разберем как ще изглежда този нов свят.
Г-н Моузли, може да видим какво може да направи г-н Нелсън
за каузата ни, докато е в страната.
Президентът на Съединените щати ме слуша.
Затова съм тук.
Има неща, които искаме да прошепнете в ушите на президента.
Кажете му, че ние сме Англия.
Определяме настроенията в Англия.
А в Ирландия изобилстват умиротворители на англичаните,
но ние представляваме свободния дух на страната, която изгражда вашата страна.
Чувам за комунисти и на двете места.
Ние сме опората срещу тях.
Говорим ли за работническа класа,
можем да превърнем хората от републиканци във фашисти
с един лек тласък.
Те ни вярват.
Работите с опасни хора, г-н Моузли.
Бихте ли ловували комунисти?
Опасни хора, проклятие.
Шелби, кандидатирате се като социалист.
Г-н Шелби има едно от най-големите мнозинства в Камарата на общините.
В сърцето на Англия.
Когато му дойде времето, ще се оттегли
и ще е независим кандидат.
Но вярвате ли истински в каузата, г-н Шелби?
Тук съм.
Г-н Нелсън, четири нощи по-късно…
Четири нощи по-късно съм тук.
В тази стая, на тази среща, тук съм и съм сериозен.
Докажете му го.
Докажете го физически.
Умри, Юда.
Умри, Юда.
Тя ще ни погуби.
Лягай си.
В училище спряха да ми говорят.
Казват, че черното се трие.
Когато властта е тяхна,
ще ти я отнемат.
Ще ни разделят.
Ще я изпратят в Африка.
Така ли?
А теб къде ще изпратят?
Къде ще те изпратят, Карл?
Наполовина си циганин, може би в Египет?
Нещо, което не съм ти казвала, защото не смятах, че е важно.
Сега май е важно.
Баща ти беше евреин.
Беше син на шивач в Стечфорд.
Промениха името си на Торн, за да спрат камъните през прозореца.
Къде ще изпратят теб, Карл?
Г-н Нелсън, може да докладвате на президента ви,
че аристокрацията и меритокрацията са единодушни,
че идва нов ред.
Също така, г-н Нелсън, в момента оръжията ни идват от Германия.
Англичаните спират доставките ни.
Ще се радваме на доставки от Бостън.
Мога да ви дам оръжия, ако са за добра кауза.
И докато сме на темата за внос и износ,
г-н Шелби, в светлината на новите ни отношения
и след като доказахте по невероятен начин всеотдайността си,
Бостън е официално отворен за вноса на стоката ви.
Добре.
Ако установихме това, за което дойдохме,
нека си пожелаем лека нощ.
- Абсолютно.
Същата пишеща машина, която ми купи преди години.
За да стана по-уважавана.
Помниш ли?
Да.
Това пристигна.
От санаториума е.
Вече платих сметките за Руби.
Не мисля, че е сметка.
- Пише, че е спешно.
От старши консултант е.
СПЕШНО - Г-Н Т. ШЕЛБИ АРОУ ХАУС, УОРИК УОРИКШЪР
Защо не дойде да си легнеш?
Защо не дойде да си легнеш?
Описвам впечатленията си от срещата.
Ако… Ако го направя веднага,
мога да цитирам дума по дума.
Информацията е по-полезна за г-н Чърчил, ако е дума по дума.
Изгорих столчето й.
Боята по дървото остави миризма във въздуха.
Не отворих прозореца.
Мирисът ми харесва.
Още не.
Трябва да свърша тази работа, защото знам, че ще се променя.
Трябва да се променя.
Да се променя за добро, Лизи.
Просто още не.
Ало?
Видях го да си тръгва.
Държи този апартамент специално за тази цел, нали?
Следите ли ме, г-н Шелби?
Поласкана съм.
- Но защо?
Когато работя с някого, трябва да знам тайните на този човек.
Репутацията на Моузли не е тайна.
Говоря за теб.
Как разбра, че ще бъда тук?
Знам някои работи.
Чета мислите на хората.
Подхвърлени погледи през масата. Това е дарба.
Цялото семейство. Вещици и магьосници.
Чичо ти ще се отрече от теб.
Чукаш бизнес партньора му зад гърба му.
Мислиш ли, че той има морал?
- Той е католик.
Мъжете правят, каквото си искат, жените слушат.
Ще кажеш ли на Майкъл?
От семейството е.
Семейство сме.
Не се интересуваш от мен
или от Майкъл.
Защо просто не ми кажеш какво искаш?
Ще бъдеш с Моузли, докато той е в Берлин.
Ще си там, когато той се види с членовете на немското правителство.
Искам да знам какво е дискутирано
и какво е решено.
А ако излъжа?
Ще разбера.
Майкъл мисли, че си Дявола.
А аз мисля, че може би е прав.
Другата причина да съм тук.
Какви са намеренията на Майкъл спрямо мен, Джина?
Ако излъжеш, ще разбера.
Томи, той възнамерява да изпълни сделката.
След това всеки по пътя си.
Мамка му.
Д-Р ХОЛФЪРД - ЛОНДОН
ТУБЕРКУЛОМА НУЖНА Е КОНСУЛТАЦИЯ
СПЕШНО Е.
Д-Р ХОЛФЪРД
Влез.
Г-н Шелби, д-р Холфърд.
Нека влезе.
Искахте да се видим лично.
Ето ме.
По-добре седнете.
Г-н Шелби, знам, че още скърбите за дъщеря си,
но това не може да чака.
По време на рентгена и прегледа ви в санаториума преди десет дни,
нямаше следи от туберкулоза в белите ви дробове.
Но се боя, че откриха нещо друго.
Свързано е с болестта на дъщеря ви.
Опитали са да говорят с вас в болницата,
но не сте сътрудничели.
След смъртта на дъщеря ви
не са ви открили, за да ви уведомят.
Свързаха се с мен като ваш личен лекар.
Блед сте като смъртта. Искате ли чай?
Не.
В санаториума са правили кръвни изследвания.
Според тях сянката, която се вижда
в основата на черепа не е рак.
Това е туберкулома.
Туберкулозен растеж, причинен от същата бактерия като туберкулозата.
Може да сте го хванали от дъщеря си.
Влезе ли заболяването в едно домакинство, може да се развихри.
Може да се предаде и само с целувка.
Явно семейство Шелби не е изключение.
Г-н Шелби, както казах, наясно съм, че още скърбите.
Но трябва да разберете, че това е сериозно.
Предвид размера на тумора, разрастването е било бързо.
Не се съмнявам, че вече изпитвате симптоми.
Имали ли сте припадъци?
Пристъпи на слабост?
Дисоциация? Халюцинации?
Защо не дойдохте на преглед?
Имам работа.
Опасен ли съм за другите?
Не.
Туберкуломата не е заразна.
Г-н Шелби, не е заразна,
но във вашия случай се боя, че не може да се оперира.
Растежът е в мозъчния ствол.
Всеки опит за премахването ще доведе до травма и мозъчен кръвоизлив.
Докато отказвахте обажданията ми,
показах снимката на трима от най-добрите хирурзи в страната.
Всички отказаха да оперират.
Би било безсмислено.
Разбира се, бихте желали второ мнение.
Д-р Хелън Ратърфорд от "Св. Томас".
Моя приятелка.
Това…
Колко зле ще стане?
С растежа на тумора,
физически и психически положението ще се влошава.
Накрая постоянно ще имате нужда от хора около вас,
които много ви обичат.
Колко време?
Разбирам, че сте победили много врагове, г-н Шелби.
Сега имате нов враг.
Вътре във вас.
Този е непобедим.
Но може да го удържите малко.
Ако живеете правилно, ако сте решителен, ако се борите…
Зададох въпрос. Искам отговор.
Не ми трябват баналностите.
Колко време остава, докато ще са ми нужни хора?
Извинете.
- Няма нищо, Лизи.
Счетоводителят тъкмо си тръгва.
Ще ви се обадя, като се върна в Лондон.
- Не, нямам време.
Счетоводител сте, искам цифрата сега.
Една година.
Може би 18 месеца.
Добре. Това ме интересуваше.
Ще нагодя финансите си. Благодаря.
Ще ви пиша за детайлите.
Да, благодаря.
Приятен ден.
Нещо сериозно ли е?
Не. Не, просто…
Сметка, която не очаквах и…
Ще трябва да платя.
Ще ме оставиш ли малко, Лизи?
Да.
Не съм дявол.
А обикновен, смъртен човек.
Ще има война в това семейство
и един от вас ще умре.
Поли,
само ми дай време да свърша, каквото трябва.
Убиваш ли, убиваш…
Димитър Златинов