The Winter King - 01x04 (2023) Свали субтитрите
Умри!
- Днес повече няма да се лее кръв.
Трябва да си отмъстя.
Бих направил всичко за теб.
- Гундлеус трябва да умре.
Бягай!
- Отмъщението е правият път.
Какво правиш?
- Ще отмъстя и на двама ви.
Когато затвориш очи, ще видиш мен.
Горфид укрепва граничните си градове и кове оръжия.
Утър умира и Горфид тръгва!
- Трябва ни подкрепа от Кадуис.
Кадуис не е плащал данъци от години.
Но не искам да предам Артур.
Време е за нещо ново.
Ще убедиш чичо си да дойде на именуването на Мордред.
Ако се върнеш без Горфид, ще убия Ладуис.
Дори не се посъветва с нас.
- Винаги действаш, както си знаеш.
Къде отиваш?
- Да събера данъците от Кадуис.
Той е коварен. Сега си мой воин.
Скъсал е връзката с боговете.
Дано планът ти бъде успешен, братко.
Иначе всички сме загубени.
Хората се чудят дали беше мъдро да освободим Гундлеус.
Мислят ме за наивен глупак.
- Някои те мислят за луд.
Минаха три седмици. Гундлеус още не се е върнал.
Не бързаме, Сег. Горфид е истинската ни цел.
Но Ладуис е моят коз.
Ако загубим нея, ще загубим и Гундлеус.
Ще загубим Горфид.
Ще загубим.
Чух слух. Чух, че съм важна за теб.
Чух, че аз съм косъмът, на който висят плановете ти.
Не ти. Любовта на Гундлеус към теб.
Доста важна разлика.
Нещо друго?
Казват, че си мъдър за годините си.
- Боя се, че и това са слухове.
Затова си толкова небрежен с ценен човек.
Ти си в женските покои. В избата ли предпочиташ да бъдеш?
Колкото и да ме обича той, аз го обичам повече.
Усещам присъствието му.
Отсъствието му.
Какво ти говори това, мъдри човече?
Ти ми кажи.
Пуснал си го, защото искаш нещо. По-голяма награда.
Не искам да измени на себе си заради любов.
Никога няма да бъда пионка в твоята игра.
Сег!
КРАЛЯТ НА ЗИМАТА
Тази лудост трябва да спре, Артур. Още колко ще чакаш?
Ако го искаше, тя щеше да умре.
Подцених я.
Доста добре.
- Не е зле.
Следващия път ще е двойно.
- Прекрасно.
Хайде, Дерфел, бързо. Ще ти покажа как се прави.
Внимавай!
Ти внимавай!
- Леко, Рейнс!
Господарю, мога сам да водя битките си.
Познавам грубияни като него. Това е проблемът да имам мозък.
Кажи ми, откога Кадуис не е плащал данъци.
Кадуис, Кадуис, Кадуис… От пет години.
Какво дължи?
20 кожи, руно на 40 овце, трима роби,
калай, сушена риба, сол и мляно жито.
Рейнс, слушай. Изпрати съобщение при Кадуис.
Ще пристигнем утре.
- Ще пристигнем днес.
И ще могат да преместят златото си.
Кажи на Кадуис, че утре пристигаме.
- Господарю.
А ние ще гледаме?
- Да.
Имаш глава на раменете, момче. Никога не я губи.
Да тръгваме. Да си вземем своето.
Какво каза той?
- Нищо.
Кажи ми.
- Каза, че имам глава на раменете.
Прав е. А и главата ти е красива.
Авалон Думнония
Защо сме тук?
Майка ни може да знае какво да правим.
Тя още ли е тук?
- Ще се изненадам, ако не е.
Често ли посещаваш гроба й?
- Никога.
Тя често седеше тук…
И докато изправяше острие или изковаваше копие,
разказваше приказки - като тази за Ескалибур, помниш ли я?
Свещен меч, който се предава от поколение на поколение.
Щял да призове законния си притежател.
Само че тези, които са го търсили, никога не са го намерили.
Затова твърдят, че този меч никога не е съществувал.
Значи си спомняш.
- Не тя ти разказа приказката.
Аз ти я разказах. Тя не ти разказваше приказки.
Ти не я познаваше.
Тя беше най-красивата,
умна и чудесна майка, която едно момче би могло да има.
Със сигурност беше красива и умна.
Но ти се страхуваше от нея.
Така ли?
- Тя те обвиняваше за всичко.
Особено за това, че Утър я отхвърли.
Казваше: "Кралете обичат незаконните си дъщери,
но се боят от незаконните си синове".
Затова ти се стараеше да си най-добрият във всичко.
Четене, езда, бой с меч.
Но тя не се зарадва на нищо, което ти правеше.
А все пак ти я боготвореше,
защитаваше я и плака цяла седмица след смъртта й.
Може би си права.
Може би тя не ми е разказвала приказки и не ме е обичала.
Но когато се нуждаех от нея…
Когато наистина се нуждаех от нея, тя беше до мен.
Тя ме познаваше…
Виждаше моята същност.
И каквато и да беше тя,
ценеше я.
Казваше, че е нещо специално.
Това дали беше любов?
Не знам.
Но ми стигаше.
Това ми даде център.
Майка ни винаги казваше, че ще ми направи меч.
Някой ще се зарадва.
Какво е това място?
- Стара римска вила.
Позволяваме на Кадуис и близките му да живеят тук.
Момче, да тръгваме.
Ето го нашия вестоносец.
Кой си ти? Какво искаш? Кой те изпрати?
Нося послание от господаря Оуейн.
- Кой е Кадуис?
Този, който говори.
Господарят Оуейн ще дойде утре, за да събира данъци.
Да видим дали ще захапе стръвта.
Нимуе.
- Мерлин.
Отново чувам боговете.
Те не ми отговарят.
- Гневът ти ги заглушава.
Почакай.
- Какво ще правим?
Утре рано тръгвам към Каер Кадарн, за да говоря с Артур.
Няма смисъл.
Не го съди толкова строго.
Той е един от малкото, които виждат какво предстои.
Доброто ще стане лошо. Лошото ще стане по-лошо.
Понякога си мисля, че боговете си играят с нас.
Трупат пионки, за да видят как ще свърши играта.
Пощадяването на Гундлеус не говори за сила.
Говори за слабост.
За страхливост.
Ще бъдем подложени на невероятно изпитание.
Страхливостта обижда боговете.
Крале, коне и брони няма да спрат прилива.
Ще трябва да се направят жертви.
Идва денят, когато помощта от боговете ще е необходима.
Няма да е лесно да бъдат убедени да помогнат.
Как ще ги убедиш?
Как ние ще ги убедим, Нимуе.
Как ние ще ги убедим.
Казах ти,
ти ще бъдеш най-могъщият друид в историята на този остров.
Това е твоята съдба.
Но докато се изпълни, ще бъдеш подлагана на изпитания.
Готова ли си за тях?
Така мисля.
Аз издържах своите изпитания и още съм тук.
Гледайте.
Хайде, бързо.
Носете го.
Хайде.
- Ставайте.
Да не остава нищо.
Дерфел, последвай го.
- Хайде, по-живо!
Носете всичко.
- Хайде, бързо!
Не може да бъде.
Мерлин?
Какво правиш тук?
- Уверявам се, че всичко е наред.
Че властта не е стигнала до главата ти.
Още ли спите под звездите?
- А къде другаде?
Дори когато гостувахме в двореца на Бан, спахме под звездите.
Това ни свързва със земята.
- Свързва ни с болки в задника.
Чух за Гундлеус. Знам, че знаеш какво правиш.
Трябва ни Горфид.
Гундлеус е висока цена.
- Но си струва.
Нимуе не е съгласна.
- Съжалявам за това. Наистина.
Но именуването на Мордред е шанс, който не трябва да пропиляваме.
Затова те доведох.
Трябва да ги накараш да ти се подчинят.
Аз не съм такъв, Мерлин.
- Но това е съдбата ти.
Ако Горфид дойде, ще е, защото той го иска.
А не защото аз съм го накарал.
- Не можеш да си приятел на всеки.
Баща ми се опитваше да го принуждава и така само го отблъсна.
Няма да повторя неговата грешка.
Господарю Оуейн.
- Крал Кадуис.
Ставай.
Радвам се, че пак се виждаме.
Напразно сте били път.
Така ли?
- Така.
Вижте. Няма нищо.
Лоша реколта.
Реколта. Лоша реколта, приятели. Лоша реколта.
Догодина ще е по-добре.
Не мога да се върна в Каер Кадарн с празни ръце.
Знаеш го.
Това ще трябва да стигне, нали?
Идвайте.
Моргана.
- Мерлин.
Рала.
Не е като у дома, нали?
- Не, не е.
Но казват, че скоро ще се върнем в Авалон.
Колики?
Дай на мен.
- Не е готово.
Достатъчно готово е.
Прекрасна трапеза.
Даже е забележителна.
Пируваш така, а не можеш да си платиш дълговете.
В тресавището има пари.
- Така ли?
Калай.
Калай?
- Калай.
И може би злато. Но има много калай.
Без калай не се прави бронз. В Галия плащат добре за него.
Да не говорим пък за нагоре.
Но калаят не е мой.
- Значи е на някой друг.
Утър доведе хора от Кърнау.
- От Кърнау?
За да работят в старите римски мини, защото ние нямаме нужните умения.
Отиди да набиеш миньорите.
- Не мога.
Ще знаят, че съм аз. Ще трябва да плащам.
Ако можеше да се намери някой,
който да премахне някои от онези копелета…
За да ме потърсят за защита.
Добре, ще захапя стръвта.
Кажи ми още.
Там, откъдето идва това, има още много.
Оставяме ви да живеете на наша земя. Да я орете.
А в замяна вие ни се подигравате.
Подигравате ни се.
Край с това.
Аз бях първият, който го прегърна. Първият, който го погледна в очите.
А ще бъдеш ли последният?
- Това, което видях…
Това е предупреждение от боговете. Трябва да се вслушаме.
Ще го заведа на север, в планинско село.
Дори той няма да знае, че е принц. Тих и незначителен живот…
Ще го хвърлиш някоя планина…
А година след година ти ще пазиш трона му.
Няма да ти позволя да го убиеш заради видение.
Не те моля за позволение.
Някои с възрастта стават по-мъдри и по-корави.
А други стават по-страхливи и по-уплашени.
Така стана с баща ти.
Утър? Уплашен?
В страха си ме изостави и отиде при Бедвин.
Замени старите богове с новия.
Наказанието за страхливостта му беше зло дете.
Не тръгвай по този път, Артур.
Отдръпни се.
Заклех се да го защитавам.
- Клетвата ти е към Думнония.
Така ще служиш на Думнония. Мордред е…
Изречи името му
още веднъж,
и ще се наложи да го защитя, Мерлин.
Отдръпни се.
Не.
Погледни го в очите и ми кажи, че греша.
Боговете няма да ни предупредят отново, Артур.
Когато намериш смелост, знаеш къде ще ме намериш.
Не мърдай, Дерфел.
Много си смел, а?
- Оуейн държи на думата си.
Двойно! Двойно!
Кадуис.
Да, Оуейн?
Ако отидем и опразним калаените мини,
нощем, без да се лее кръв,
сигурен ли си, че няма да има последствия?
Да.
Готово.
Готово.
Слушай. Това си остава между нас. Разбираш ли?
Да.
Време е да тръгваме.
- Покрийте товара.
Изглеждаш разтревожен, Артур.
Гундлеус все още не се е върнал.
Имам вяра, епископе.
Идването ти тук всяка сутрин и всяка вечер говори друго.
Надявам се някой ден да вярваш на мен, както вярваш на Сеграмор.
В изгнанието оцелях, защото не вярвах на никого.
Освен на хората си.
- Освен на хората си.
Трудно е да се сложи край на този навик.
Може би не трябва да се опитваш. Баща ти не вярваше на никого.
Стигаше му човек да мрази саксите. Беше готов да го приеме…
Черни щитове, силуриани…
Християни.
Новият ти християнски свещеник…
Странен тип.
- Сенсъм.
Само заради присъствието му се чувствам като грешник.
Господарке Моргана.
Татко му вярваше.
Гундлеус няма да се върне.
Беше арогантно и безразсъдно да го пускаш.
Блясъкът ти изчезва бързо.
Трябват ти приятели. Съюзници. Хора, които познават Каер Кадарн.
Бедвин е такъв.
Сестра ми говори в подкрепа на християнин?
Дълго време съм бил далеч.
Християните са все повече.
- Забелязах.
Слушат Бедвин. И…
Обикновено той е послушен.
Така ли?
Гундлеус ще се върне.
Имай малко вяра, сестро.
Мислиш за нея, нали?
За Нимуе.
За мен не е проблем.
Наистина ли?
Нали си в моята прегръдка, а не в нейната?
Не точно мисля за нея.
Просто тя е с мен.
Не през цялото време, надявам се.
- Не. Разбира се, че не.
Наистина.
- Този живот ми харесва.
Да се будя, без да знам какво ми е приготвил денят.
Домът не ми липсва.
Дори Авалон не ми липсва.
Не съм очаквала да го кажа.
Да вкараме малко светлина тук.
Какво?
Носиш дете.
Детето на Гундлеус.
И двамата знаем, че е така.
Детето няма да се роди.
- Боговете ще го решат.
Не. Никога.
- Съжалявам, Нимуе.
Но ако боговете го искат, няма да им се противим.
Не и когато се нуждаем от тях.
- Не мога да нося това дете.
Ти ми каза, че майчинството ще ме лиши от сила.
Не. Това е различно.
- Защо?
Защо боговете постъпват така с мен?
- Гундлеус е разбойник, но е крал.
Неговото семе е ценно. Боговете не изхвърлят нищо.
След месец или дори след седмица чувствата ти ще са различни.
Дотогава търпението ще бъде твой приятел. Аз също.
Няма. Чувствата ми няма да се променят.
Боговете ще ти кажат какво да правиш.
Като малка избягах, а ти ме намери в градината…
Стига, Нимуе! Имаме работа.
Нимуе!
Дерфел.
Да, господарю?
Главата ти се е замаяла, а? По-добра е от онази вещица, нали?
Както и да се казва тя… Нуми?
- Да.
Предполагам.
- "Предполагаш"?
Защо би се задоволил с някого от изродите на Мерлин?
И аз съм един от изродите на Мерлин.
Добре го каза, момче.
Не си забравил доброто, което Мерлин е направил за теб.
Но сега можеш да бъдеш какъвто искаш.
Сам избираш живота си. Не давай на никого да ти казва друго.
Слушай.
Браво, че намери монетите. Искам те с нас довечера.
Кадуис има спор с местни миньори. Ще му помогнем да го разреши.
Да.
Ще им вземем калая, Дерфел, не живота.
С нас ли си?
- Да, господарю.
Добре.
- Водачът на Кадуис е тук.
Добър ти ден.
Крал Кадуис ме помоли да ви покажа мината.
Ще го направя.
Добре. Отваряйте си очите.
Подслонът е отдясно. С платнения покрив, виждате ли го?
Да.
- Да.
Там е калаят.
В колибата отляво, под скалата, живее стражарят със семейството си.
Когато работниците приключат за деня,
връщат се в поселището от другата страна на долината.
Единственият проблем е стражарят.
- Няма дори да разбере, че сме тук.
Крал Кадуис ми плати.
Боядисай целия щит в черно.
- Дерфел, дръж щита.
Защо е черният катран?
- Чувал ли си за Онгус Макеъръм?
Ирландски грабител.
Хората му харесват черни щитове и остроноси лодки.
Нападат по тези земи.
- Значи ще ни помислят за ирландци?
И те ще бъдат обвинени.
- Ако някой ни види.
А това няма да стане.
Влизаме и излизаме бързо. Без кръвопролитие.
В мината всичко е спокойно.
- А стражарят?
Жена му го извика за вечеря. Трябва да отиваме.
Веднага.
Хайде, бързо! Бързо!
- Какво?
Назад!
Дерфел!
Дерфел! Провери вътре! Да няма повече изненади.
Тихо. Добре. Добре. Добре.
Тук няма нищо!
Вземете калая. Оставете щитовете. Да се махаме. Бързо!
Крал Ийчърн. Кралица Ийчърн.
- Бедвин.
Крал Кадуис.
Ийчърн и Тюдрик пристигнаха в последния час.
За Марк не бяхме сигурни.
- Ийчърн е нищо. Тюдрик се очакваше.
Ами тези по западните и северните пътища?
Не съобщават нищо за Гундлеус и Горфид.
Без Горфид планът на Артур ще се провали.
Може да отложим именуването на Мордред.
Как?
Беше чиста глупост да се очаква Горфид да дойде.
Но Артур не искаше и да чуе.
Къде е Артур?
- Ако знаех, щях да съм при него.
Нямаше да говоря с теб.
Господарке Моргана, елате бързо.
Гундлеус!
- Горфид.
За първи път от петнайсет години стъпва на наша земя.
Отворете портата!
Бързо! Крал Гундлеус и крал Горфид идват!
Добре дошли, крал Горфид, крал Гундлеус.
Господарю…
- Чуйте.
Престолонаследникът чу пристигането ни.
Но, както звучи, има нужда някой да го успокои.
Доведете го. Ще избърша сълзите му.
Кралят се опитва да спи, господарю.
- Доведете Мордред.
Ще пием за негово здраве.
Наздраве за престолонаследника!
За престолонаследника!
- За престолонаследника!
Спрете!
Доведете го, иначе аз ще го доведа.
Господарю, уморен сте от пътя.
Починете си.
Не.
Доведете престолонаследника тук.
Казват, че аз никога не съм плакал.
Дори с колики.
Предполагам, че да си копеле, е благословия.
Няма очаквания. Няма дълг.
Копелето се ражда свободно.
Дните и нощите му са си негови, а мъдрите…
Те никога не забравят това.
Никога не го пропиляват.
Добре дошъл, крал Горфид. Радвам се, че си тук.
Чух, че си изпратил Оуейн да обере племената
и да вземе от техните хора.
Оуейн прибира неизплатени данъци.
Ако Думнония е силна, островът е силен.
Утър го казваше.
По-точно е да се каже, че падне ли Думнония, островът пада.
Само глупавите и арогантните
допускат защитата им да отслабне така.
А ти не си глупав.
Съжалявам, че не стискаш ръката ми.
- Ти си копеле.
Сигурно си свикнал с това.
Тогава защо прие поканата ми?
- От любопитство.
От желание да се позабавлявам. От скука.
А и можех да се срещна с приятели,
без самочувствието на Утър да смърди наоколо.
Тук ще уважаваш паметта на баща ми.
- Тук ли?
Тук, където той те прогони? Където той те унижи и преби?
Където те би до кръв, сълзи и напикаване?
Аз не бях тук, но чух какво е станало.
Така те е наранил, че ти отказваше да се върнеш.
Върна се чак два месеца след смъртта му.
Да не се замисли за друг спомен?
Не знаех защо го направи.
Не и тогава.
Години наред не знаех.
Но сега…
Сега мисля, че разбирам.
Искаше да ми каже, че аз съм нищо.
Че не заслужавам меч и шанс да оцелея,
въпреки че във вените ми тече кръв на Пендрагон.
Но няма значение. Аз все пак съм негов син.
Затворете този човек отново.
- Не, не, не.
Аз изпълних обещанието си, копеле.
Какъв съм глупак.
Копеле да държи на думата си, е все едно куче да танцува!
Обещах ти живот, а не свобода.
Отведете го.
Не искаш да стиснеш ръката му. Хубаво.
Но ще се закълнеш във вярност пред престолонаследника.
Иначе ще ти отнема всичко.
Превод АЛЕКСАНДЪР МИШКОВ
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО