The Walking Dead: Daryl Dixon - Season 1 (2023) (The.Walking.Dead.Daryl.Dixon.S01E06.1080p.WEB.h264-EDITH.srt) Свали субтитрите
Измъкнал се е от града с американеца. Аз вярвам в изкуплението.
Вие ме разочаровахте.
- Мога да ви обясня.
Аз изпълних своята част.
Ако ти беше изпълнил твоята, това нямаше да се случи.
Имаме нужда от лекар!
Диксън!
Диксън!
Диксън!
Диксън!
Днес ти умираш! Заради брат ми!
Господи, закриляй Деръл и му дай сили.
Дай му убежище под крилата си.
Не се тревожи, Иза. Дарил ще победи.
Ето, казах ти.
Това ли е най-доброто?
- Не, това е само началото.
Китката.
Значи ти срещу мен.
Аз няма да умра тук.
- Вече изглеждаш наполовина мъртъв.
Ще бъда бърз с другата ти половина.
Господи, закриляй Дарил и му дай сили.
Дай му убежище под крилата си.
Господи, закриляй Дарил и му дай сили.
Дай му убежище под крилата си.
НОРМАН РИЙДЪС
КЛЕМАНС ПОЕЗИ
ЛУИС ПУЕХ СКИЛИУЦИ
ЛАЙКА БЛАН-ФРАНКАР АН ШАРИЕ
РОМАН ЛЕВИ АДАМ НЕГАЙТИС
Създаден от ДЕЙВИД ЗЕЙБЪЛ
ДЕРЪЛ ДИКСЪН На път за вкъщи
Да им дадем добро представление.
Какво е това, мамка му?
Ти заобиколи, аз ще остана тук.
Води се по мен.
- Както кажеш.
Наведи се!
Имаме още двама.
Целта беше да спечелим хората на наша страна.
Имаме още работа за вършене.
- Малко.
Приключвайте.
Да изчезваме.
Колко хлебарки има сред тълпата?
Опитваме се да разберем.
- И как са вкарали оръжие.
Уверявам ви, че наредих...
- Аз съм тази, която нарежда.
Изпълнявай или ще намеря друг. Кодрон.
Този американец ли уби брат ти?
- Да, госпожо.
Убийте го. Вземете Кодрон, той е мотивиран.
Искаш ли отмъщение? Върви да го получиш.
Добра работа.
Какво? Обикновено изгаряне, добре съм.
Нищо не е, дори не го усещам.
- Сигурен ли си?
Ще стоим и ще си говорим или ще тръгваме?
Направихме, каквото искахте. Какво ще стане с нас?
Сигурна съм само в едно, Бог няма да дойде за вас.
Пуснете ме!
- Махни си ръцете!
Месия ли? Съмнявам се.
Какво си мислеше? Можеше да те убият!
Мислех какво би направил Дарил.
Може би госпожата е права.
За кое?
- За Бог.
Може би ни е изоставил.
Сега най-много се нуждаем от вярата си.
Откъде го взе?
- Имам това умение от едно време.
Ставай!
- Трябва да си почина малко.
Казах ти, няма да умра тук.
- Какво значение има къде?
За мен има.
Държах се ужасно с нея.
С Изи.
Мислех, че този път ще е по-добре, но беше по-лошо.
Да използваш детето си, за да си я върнеш?
Аз не го виждах така.
Но вече няма значение, твърде късно е.
Не е нужно да е така.
Можеш да ми спечелиш време, за да спася нея и Лоран.
Да, вярно.
Китката ми?
Коланът ти ще ми трябва.
Хайде.
Гледай да е чисто, с един удар.
Готов?
Чакай, чакай. Направи ми една услуга.
Кажи й какво съм направил за нея.
Дадено.
Какво беше това? Насам!
Да тръгваме.
Деръл, слава богу! Виждал ли си Изабел и Лоран?
Знаеш ли къде са?
- В килиите, знам как да стигнем.
Можеш ли да запалиш някоя кола?
- Чичо ми имаше сервиз.
Чудесно.
- Ела насам.
Не мърдай.
Вземи онази тръба, опитай се да разбиеш катинара.
Изабел!
Вземи я. Можеш да я спасиш.
Можеш да го направиш, можеш да я спасиш.
Направи го! Спаси я!
Лоран!
Бог ще ти прости!
Трябва да отидем там, където се нуждаят от нас.
Надявам се един ден да се присъединиш.
Знаеш ли къде е Гнездото?
Знаем.
Късмет.
- На вас също. Благодаря.
Фалу няма да позволи да му се случи нещо.
Някога бил ли си влюбен?
Винаги аз съм те закриляла, но този път ти спаси мен.
Съжалявам, че се наложи да го направиш.
Това вече не беше той, а и никога не ми е бил баща.
Понякога се налага да правим ужасни неща,
колкото и гадно да се чувстваме,
но ако не сме имали друг избор, Бог ще ни прости.
Както с майка ми.
Какво има?
- Не знам.
Добре, ще трябва да проверя.
Веднъж баща ми се опита да ме научи как се сменя гума.
След два часа се отказа.
Моят ни караше да разглобяваме двигатели.
Ако не можехме да ги сглобим, оставахме без вечеря.
Звучи трудно.
- Трудно беше, когато беше там.
Почти никога. Отраснал е без баща.
Историята се повтаря, ако човек не внимава.
Би ли ми подала отвертката?
В какъв смисъл историята се повтаря?
Дядо ми е умрял тук.
Във войната ли?
- Да.
Не си ми казвал.
- Няма много за казване.
Писал се доброволец, оставил бременната си жена, баба ми.
И никога не се върнал.
- Дал е живота си за Франция.
Докато семейството му се е разпадало. Май не си е струвало много.
Да се биеш за това, в което вярваш?
- Не е било голяма битка.
Загинал е на брега.
Съжалявам.
- Недей.
Много се промени, откакто те срещнахме.
Децата растат.
Аз нямам заслуга за това.
Никога не е имал такава фигура в живота си.
Може би да отрасне без баща беше по-добре, отколкото с Куин.
Куин мислеше за теб, преди да умре.
Той ли те помоли да ми го кажеш?
Не, просто реших, че трябва да го знаеш.
В началото се страхувах от теб.
- Защо?
Имаше нещо в погледа ти, виждах, че си преживял трудности.
Белезите ти.
Виждах, че си опасен.
Че можеш да ни отведеш до там.
- Радвам се да помогна.
Трябва да ти призная още нещо.
Аз те излъгах.
- Ами? За кое?
За рисунката на брега.
Помолих Лоран да я нарисува, след като ти дойде.
Мислех, че ще те убеди да ни помогнеш.
Беше глупаво.
Не знам. Дали?
Все пак съм тук.
Но и не е заради рисунката.
Би ли ми подала гаечния ключ?
Изабел.
Това ли търсиш?
Не го правете! Аз ще дойда с вас.
Шефката каза всички да умрете. Първо момчето.
Изабел!
Направи го за брат си.
Да бъде последното нещо, което американецът ще види.
Съжалявам. Не го правете, аз ще дойда с вас.
Хайде, побързай!
Бог те обича.
Не днес, Диксън.
Следващия път.
Мон Сен Мишел?
Гнездото?
На един ден пеша на север е, дори по-малко.
Изгорете джипа, много лесно се разпознава.
Гнездото.
Добре дошли в Гнездото.
- Благодаря. Ранена е.
Има нужда от помощ. Отведете я в лечебницата, бързо.
Благодаря ви, изтощена е.
Тя ще се оправи ли?
Имаме добри лекари, ще направят всичко възможно.
Това ли е г-н Диксън?
Казва се Дарил и не говори френски.
Американеца. Добре дошъл в Гнездото.
Аз съм Лосан.
- Французин ли си?
Не, от Хоубоукън. От самия Ню Джърси.
Дойдох като студент през 90-те.
Приятелят ти не ми го каза.
- Това е моята мръсна тайна.
А Азлан?
Не оцеля.
Беше добър човек.
Верен и мил.
Жене ще дойде за нас.
Ще се молим да не дойде, но ще бъдем подготвени.
Ела, да се помолим за Изабел.
Така, вдигнете оръжието.
Отворете!
Затворете!
Огън!
Точно така.
Прицели се. Приклада на рамото.
На рамото, ето така.
Вдигнете пушките!
Отворете! Затворете!
Вдигнете ги! Огън!
Какво ни прави хора?
Способността ни да бъдем разумни.
- Точно така, разумът.
Много е вкусно.
- Наздраве!
Наздраве!
Ние вярваме в съществуването на върховно същество,
но Бог не съществува, докато не повярваме в Бог...
Извинявай, не исках да те прекъсвам.
Почакай.
Би ли ми помогнал? Не мога да достигна гърба си.
Разбира се.
Толкова ли е лошо?
Впечатляваща бойна рана, като за монахиня.
Монахини убийци, нали така?
- Монахини убийци.
Харесва ли ти тук?
Не е каквото очаквах.
Какво очакваше?
Банда търчащи амиши.
С плетени шапки и бонета, биещи масло...
Боли ме като се смея.
Харесва ми тук.
Да, лесно е да му хареса на човек.
Чувствам се като у дома си.
Бях скептичен, когато отец Жан ми каза за момчето,
но реших да направя поклонническо пътуване
и се отбих в абатството, за да се запознаем, и го осъзнах.
Да, той е добро дете.
- Което гледа от теб.
И е тук, благодарение на теб.
- Всъщност на Изабел.
Благодарни сме и на двама ви, и съжалявам, че ще си тръгнеш.
Ти удържа на думата си, а ние на нашата, намерихме ти лодка.
Рибари от Доувър, ще те откарат до Англия.
Знаят кораб, които плава до Нюфаундленд.
Оттам ще се оправиш сам.
Кога тръгва?
- Ще бъде там след два дни.
Ще отидеш пеша до северния бряг, трябва да тръгнеш призори.
Освен ако не си си променил решението.
Вкъщи ме чакат близките ми.
А тук имаш хора, които се надяват да останеш.
Не е толкова лесно.
Кой знае какво ще ти донесе утрешният ден?
На цял океан разстояние светът е такъв, какъвто е.
Но ние се нуждаем от теб, тук и сега.
Това със Съюза не е моя битка.
Може би не се двоумиш заради битката.
Понякога, когато човек напусне дома си,
открива, че е принадлежал на друго място.
Не бяхме достатъчно бдителни, бяхме твърде самоуверени.
Бяха многобройни, изненадаха ни, и попаднахме в засада.
Човек не може да даде повече от собствения си живот.
Да, госпожо.
Но ето, че ти си без драскотина.
Да, защото момчето избяга.
Аз тръгнах след него.
Чух изстрелите и се върнах, но беше твърде късно.
Направил си, каквото си могъл.
Знаеш ли, навремето работех нощни смени в един музей.
Нощ след нощ, само аз и изкуството.
И хилядите очи, които ме следят от зала в зала.
Знаеш ли какво научих?
Не, госпожо.
Научих се да познавам кои очи лъжат и кои не.
Ти уби хората ми, нали?
Казаха ми да убия момчето.
Не можах да го направя.
Значи не си човека, за когото те мислех.
Съюзът им обещава фантазии.
Всеки, който се присъедини, ни прави по-слаби.
И трябва да ги убием, защото ние градим бъдещето.
Не за себе си, а за онези, които идват след нас.
Трябва да правим трудните, немислимите неща...
за да не се налага да ги правят те.
Къде е това Гнездо?
И ще става само по-болезнено.
Току-що разбрах. Нищо ли нямаше да кажеш?
Дадох им обещание, както дадох на вас.
Което удържа, и аз съм ти благодарна.
Каза, че си напуснал Общността, за да видиш какво има по света.
Мисля, че намери нещо тук.
Може би не това, което си търсел...
Не съм обещавал друго, откакто пристигнах тук.
Ами Лоран?
Ще си тръгнеш, без да се сбогувате?
Ще го изоставиш, както баща ти е изоставил теб?
Това не е същото.
Мисля, че държиш на него и това те плаши.
Мислиш, че избягваш историята, като го правиш, но грешиш.
Повтаряш я.
Ти вярваш, в каквото вярваш, и аз уважавам това.
И чувстваш това място като дом, надявам се да е дом и за двама ви.
Но аз имам свой дом, в който трябва да се върна.
Радвам се, че се познавахме. На добър час.
УИЛЯМ Т. ДИКСЪН Джорджия, 6 юни 1944 г.
Слез! Да ти виждам ръцете!
Какво искаш, по дяволите?
Не искам неприятности. Търся един приятел.
Казва се Деръл Диксън.
- Не съм чувал за никакъв Диксън.
Това е неговият мотор.
Намерих го.
Сигурен ли си?
Идвам много отдалеч да го търся.
- Значи те чака много път на обратно.
След като прегледам вещите ти. Мърдай.
Точно така.
Отвори, веднага.
Полека, госпожо. Не ме убивай.
Откъде взе мотора?
- Кълна се в бог, размених го.
С кого?
- Някакви пичове.
Няколко километра назад.
При старата бензиностанция завий надясно.
Ако ме лъжеш, няма да се върна.
ПЕТЪР ХАРАЛАНОВ © MMXXIII