The Walking Dead: Daryl Dixon - Season 1 (2023) (The.Walking.Dead.Daryl.Dixon.S01E01.1080p.WEB.h264-EDITH.srt) Свали субтитрите
Плаваме от 19 месеца, с надеждата да изпреварим тази гадост.
Минахме през Испания, но никъде не е безопасно.
Следващата ни спирка е Марсилия, може би в южна Франция е по-добре.
Все някъде трябва да е безопасно.
Сю получи инфаркт и трябваше да я оставим.
Наложи се да се погрижа за това.
Десетата ни годишнина щеше да бъде през юни.
Холи не спира да плаче.
Иска майка си.
Иска спокойствие, както е било преди.
Иска да се прибере у дома.
Казвам се Деръл Диксън.
Идвам от място, наречено Общността.
То е в Америка.
Тръгнах да търся нещо, но намерих само неприятности.
Ако не се върна, искам да знаят, че съм се опитал.
По дяволите, че аз продължавам да се опитвам.
ЖИВИТЕ СА СИЛНИТЕ
НОРМАН РИЙДЪС
КЛЕМАНС ПОЕЗИ
ЛУИС ПУЕХ СКИЛИУЦИ
ЛАЙКА БЛАН-ФРАНКАР АН ШАРИЕ
РОМАН ЛЕВИ АДАМ НЕГАЙТИС
Създаден от ДЕЙВИД ЗЕЙБЪЛ
ДЕРЪЛ ДИКСЪН Изгубена душа
"Бог те обича."
Съжалявам, но не ви разбирам.
Ти американски тип.
Знаеш ли, аз говоря английски много добре.
К'во става, нашия?
Дядо ми си нарани глезен.
Той само малко английски.
Имаш лекарство?
Ще разменим за ябълка или за заек, може би.
Заек много добре.
Храна там.
Е, накъде си тръгнал?
Там, откъдето идвам.
През океана?
Аз съм Марибел.
Той Гийом.
Може да вървим заедно, знаеш ли?
Да отидем на безопасно място?
Можеш да ни помогнеш. Да ти помогнем да намериш пътя.
Хей, янки.
Все говори за Втората световна.
Съпротивата и американците воювахме заедно.
Твоя и моя страна, като приятели.
Ти не си приятел.
- То и страни вече няма.
Казва "Седни".
Стой. Пести барута.
Би ли ми подала аптечката?
Ти също заслужаваш щастлив край.
Ще ги намеря и ще ги прибера вкъщи.
Не се сбогуваме завинаги.
По-добре ли се чувстваш?
Аз се казвам Изабел.
Няма нужда да се страхуваш, ти си гост.
Винаги ли завързвате гостите си?
- Това беше за твоя безопасност.
Прецаках си ръката.
- Поне все още я имаш.
Имаше рана от "бройло".
Обгарянето е най-добрият начин да се спре заразата.
Бру-какво?
"Бройло."
Парещите.
Мъртвите на пазара ли?
Ние ги наричаме "ле афаме", означава "гладниците".
Парещите са само един от видовете.
Може ли?
- Да.
Какво е това място, нещо като метох ли?
Ние сме общество от монахини, след тези 12 години останахме малко.
Оцеляваме, имаме градини, отглеждаме реколта и събираме.
Значи си от Америка? От място, наречено Общността?
Намерих диктофона ти.
Как се озова във Франция?
- След поредица от грешни решения.
Обгарянето е успешно.
Трябва да го почистя, за да не се инфектира.
Отивам за превръзки, г-н Диксън.
Деръл.
Можеш да ме наричаш Деръл.
Приятно ми е.
Може ли да ти погледна главата?
Мед и чесън, помага срещу инфекции.
Оставила си си вратички.
С годините нашето абатство стана част от "Юнион де леспоа".
Означава Съюз на надеждата.
Отворени сме към всякакви вяра и постоянство.
Вярваме, че човечеството е изправено пред изпитание,
от което скоро ще бъде избавено.
Погледни нагоре.
Аз никога не съм възлагал големи надежди на...
На Бог ли? Но той се надява на теб.
Наклони се напред.
А тези белези на гърба?
Тате беше пушач.
Имаш ли близки?
- Имах един брат.
Аз имах сестра.
Облегни се назад.
Ти май също имаш.
Отецът казваше, че белезите ни показват,
че сме страдали, и по-важно, че сме преодолели страданието.
Имаш нужда от чист въздух.
Ще те изчакам отвън.
Сестрите живеят на отсрещната страна на двора.
Забранено е за мъже.
- А момчето, което видях?
Лоран отрасна тук, с нас, беше сираче.
Страхуват се от теб.
- Скоро си тръгвам.
В средновековните църкви е имало оръжейни, били са им необходими.
Тренираме как да ги използваме, за всеки случай.
Монахини - убийци, а?
Можем да се защитаваме, ако се наложи.
Отец Жан е колекционер. Дядо му се е сражавал с Маки.
Едно липсва.
- Него използвах.
Това е кабинетът на отец Жан.
Знаеш ли как се ползва?
- Отдавна не съм се свързвала.
Може ли да се опитам?
- Разбира се, щом оздравееш.
За последно говорих с един испанец преди няколко месеца.
Говореше малко английски.
- Твоят английски е добър.
Нашите бяха в Лекари без граници, пътуваха непрекъснато.
Босна, Чечня, Руанда.
Със сестра ми завършихме в Париж.
Как се озова тук?
- След поредица от добри решения.
Когато пристигнах абатството вече беше модернизирано.
Надявахме се да разработим земята, за да ни изхранва и издържа мисията.
Засега изкарваме достатъчно.
Седни, няма да се бавя.
Мястото му не е тук.
Каква е ползата от нас, ако не помогнем на ранен?
Мислиш, че той е Вестоносеца.
Видях го да се бие с войниците, видях колко е силен.
Мястото му е навън, с неверниците и насилниците.
Той не е като нас, той е един безбожен човек.
Каквато бях и аз някога.
Сега се опитайте вие.
Рекордът ми е 3:12 мин.
Не съм добър в такива глупости.
Ами? Аз съм добър в такива глупости.
Математика, естествени науки, музика, география.
Знам всички страни и столици от едно време.
Отец Жан ме научи на всичко.
Извинете лошите ми обноски, аз съм Лоран, приятно ми е.
Според вас колко живи хора има в границите на някогашна Франция?
Предвид, че са били 67 млн.,
според моите предположения населението сега е под 200 хил.
Аз щях да кажа доста по-малко.
- Много по-малко.
Знаете ли колко време ще отнеме пак да се насели с толкова хора?
Шест поколения.
Може би седем.
Стомахът ми се свива, като се замисля.
Да, сметката е гадна.
Вие имате ли деца, мосю? Съпруга, родители?
Не, нищо такова.
Но изпитвате носталгия, виждам го в очите ви.
Ти да не си психолог?
- Усещам нещата със стомаха си.
Усещам тъгата ви.
Не се отчайвайте, мосю Дарил,
вие също заслужавате щастлив край.
Лоран, рецитирането, побързай.
Време е за поезия, отец Жан ме очаква.
Сега се опитайте вие.
И така, значи... "Накрая цъфнахме... та вързахме."
Ще рече, че резултатът е бил лош.
"Цъфнали и вързали"?
- Да, иронична аналогия.
Търсим двама мъже, които тръгнаха по този път
преди няколко дни.
Съжалявам, господине, не сме ги виждали.
Благодаря ви.
За информацията има награда.
Той е старец, не иска неприятности.
Или наказание, защото лъже.
Един се опита да ни обере и двама други ни помогнаха.
А после?
Не видяхме, защото избягахме.
- Бяхме ужасени!
Къде се случи това?
Господине, ако ми позволите, каква е наградата?
Ти ще ни заведеш. Тръгвай.
Какви ги вършиш?!
- Това е отец Жан.
Чакаме да възкръсне.
Лоран. Достатъчно.
Изчакай ме в градината.
Нека ти обясня.
Това са вещерски простотии. И мъртвият свещеник в килията?
Не, благодаря.
- Не е каквото си мислиш.
Няма значение какво мисля, аз изчезвам оттук.
Не можеш да тръгнеш без нас, ние те очаквахме.
Ти си Вестителя.
- Вестител ли?
Който да отведе Лоран.
Той я нарисува.
По-добре да си гледа математиката.
- Три седмици преди да дойдеш.
Нарисувал е някакъв на брега.
- Видях как се биеш.
Ще го опазиш.
- Не знам за какво говориш.
Водачът ни е будист, появи се след поклонение.
Той разпозна нещо у Лоран, отговор на пророчеството.
Съюза има колония на север, която да го отгледа.
За да стане, когото е писано.
- Когото е писано ли?
Преди 6 месеца Лама Ринпоче предсказа.
Отец Жан щеше да го заведе... е, ти го видя.
Да, видях, че сте го заключили и го лекувате с молитви и поезия.
Лоран е специален, виждаш го.
Ами?
- Майка му умря при раждането.
Истинско чудо е, че е жив.
- Това ще го взема назаем.
Той показва способности и състрадание като никой друг, той разчита хората.
Имахме такова хлапе в гимназията, много бой ядеше.
Ще заема и това, става ли?
- Не можем да го обучим.
Там ще се грижат за него, докато стане готов.
Готов за какво?
Да бъде новия месия.
Който да поведе човечеството към възраждане.
Не виждаш ли, че затова си тук,
че се озова на нашия бряг, а аз бях на пътя този ден?
Затова беше спасен, за всичко има причина.
Можеш ли да го включиш?
Лампата изгоря преди месец.
Опитвам се да намеря нова.
Значи си ме будалкала.
На север има едно пристанище.
Покажи ми го.
Ле Хавр.
Чухме слухове, че там акостират кораби.
Но са само слухове.
Какъв е този маркиран маршрут?
- Отецът планираше да минат по него.
Това са радиочестоти на наши приятели, които могат да ни помогнат.
Пътят на север е труден и коварен,
още повече, ако не знаеш френски.
Не правехме нищо на никого, онзи дойде да проси храна...
Анри. Някога бяхме съученици.
А брат ми?
Къде е Мишел?
Мишел!
Кой е мъжът, който го направи?
Беше американец.
Тук има следи от кръв.
И това.
Едно момиче от абатството ги лепи навсякъде, сестра Изабел.
Отиваме на гости на сестрите.
Твоята награда е милостта ни.
Всичко е наред, тук му харесва. В безопасност е, късметлия е.
Той е самотен, отрасна без приятели и без баща.
Той се нуждае от приятели и от учители.
Да оцелее е по-важно.
Неговата съдба е по-велика от това да оцелее.
Какво мисли той за вашия план?
Довиждане, мосю Дарил. "Ще се срещнем отново."
Той не знае нищо за това. Малък е, това е твърде голям товар.
Виж, аз вече имам планове, и не искам да ги променям.
Светът е загубен, знаем го, но надеждата угасва постепенно.
И да грешим, поне ще помогнеш на момчето.
Но ако сме прави... защо не заложиш на надеждата?
Това не е мой проблем.
Не е срамно, че ти се иска да беше той.
Но той си тръгна.
Той не е Вестителя.
Света майко, добър ден. Търсим един беглец американец.
Господин Кодрон, прекъсвате следобедната ни молитва.
Ние ще влезем, майко.
По един или друг начин, ще влезем.
Отвори им.
Скрийте детето и бъдете готови.
Слушай ме. Ще стоиш тук и няма да излизаш, разбра ли ме?
Но кой ще ни защити от тях?
Сами ще се защитим.
Заключи зад мен. Няма да излизаш.
Тук няма никакъв мъж.
Ти трябва да си сестра Изабел.
Намерихме това на мястото, където двама от нашите са били убити.
Един от тях беше брат ми.
Аз ги лепя навсякъде.
Мартен, остани на пост.
Ришар, Филип, вие вляво. Останалите с мен.
Разпръснете се. Жереми, с мен.
С кой акъл държите този звяр тук?
Милостивите са благословени. Ние вярваме в избавлението на душата.
Дори на грешниците, дори на гладниците...
Насочи щика си към главата му.
- Това е отец Жан.
Моля ви, господине.
Била си там, когато хората ми са били убити.
Така че започвай да говориш или ние ще си свършим работата.
Довърши го.
Пулен, семейството ти се молеше тук.
- Изпълнявай, момче!
Учих те на катехизиса, изповядвал си се пред отец Жан.
Убий това нещо!
Филип.
Прости ми, отче.
Не, отче Жан, моля ви!
За бога, не!
Отче Жан!
Какво прави тук това момче? Къде са родителите му?
Мъртви са. Ние го приютихме.
Взимаме го с нас. Ще бъде помощник на Жене.
Спрете!
След сестрите! Останалите с мен!
Шефе?
- По-бързо.
Моля ви, имайте милост. Моля ви.
Ранена ли си, майко?
Ти не вярваш.
Може би никога не си намерил причина да вярваш.
Но ако има нещо, което знам,
то е, че навсякъде има причини.
Ти си лекът за този болен свят.
Може би все пак той е Вестителя.
Нашите сестри в пръстта.
Сега са при ангелите.
Загубени ли сме, Иза?
- Никога не сме загубени, миличък.
Попита ме как съм стигнал дотук.
Напуснах дома си в търсене на нещо.
Реших, че някъде трябва да има нещо, което си струва да бъде намерено.
И попаднах на лоши хора, а те ме качиха на един кораб.
Тази работа не свърши добре.
После изплувах на брега тук и попаднах на една монахиня.
Можеш да ме заведеш, нали? До онова място с пристанището?
Да.
Добре, тогава.
Ще ви отведа, докъдето трябва.
ЛЕ ХАВР, СЕВЕРНА ФРАНЦИЯ
Бяхме в Кадиския залив, когато затворниците избягаха.
Беше извън контрола ни.
Това е вашият кораб, капитане.
Кой да държи контрола, ако не вие?
Мадам Жене, един капитан е толкова добър, колкото екипажът.
Баща ми ловуваше в тези води.
Имаше траулер, понякога беше в морето с дни.
Но колкото и да беше трудно, винаги знаеше едно:
екипажът е толкова добър, колкото капитанът му.
Докторе.
Каква е оценката?
Разработката ни е унищожена.
Някои от субектите може и все още да са годни.
Който и да го е направил, много ни усложни живота.
Действайте. Свалете ги от кораба.
Три години, докато направим кораба годен за плаване, и какво?
Защо всичко това отиде по дяволите?
Заради един американец?
Успяхме да овладеем бунта.
Нима? Поздравления.
А виновникът?
Предполага се, че е скочил.
- Предполага се? От кого, от вас ли?
Кой беше той?
Неговото име беше Диксън.
Диксън.
Това е някакво начало. Ако не е мъртъв, намерете го.
ПЕТЪР ХАРАЛАНОВ © MMXXIII