Cross of Iron (1977) Свали субтитрите
Участват: Джеймс Кобърн
Максимилиан Шел
Джеймс Мейсън
Дейвид Уорнър и др.
Русия, Тамански полуостров, 1943 г. ОТСТЪПЛЕНИЕТО
Режисьор Сам Пекинпа
Тук щабът на 2-ри полк, викам ефрейтор Щайнер.
Обади се, Щайнер?
Щайнер, чуваш ли ме?
Добро убиване!
Виж, новото ми оръжие...
Взимай.
- Има боеприпаси.
Шапката ти...
- Ролф!
Виж това.
Нищо, което да не сме виждали преди.
Виж какво намерих да бяга отзад. Руски младок.
Свали го.
Бързо!
Тръгваме.
Ако хванеш Майер, кажи му, че ни трябва транспорт от точка 7.
Добре.
Вземете го с нас.
Бутай, бутай, бутай!
Хайде, хайде! Бързо!
Добре, спри.
Ама че проклета страна!
Това е ново приключение, но...
имам чувството, че тая земя един ден ще ни погълне.
Кап. Странски, господине.
Аз съм Бранд, добре дошли.
- Благодаря.
Това е адютантът ми кап. Кизъл.
Капитане, как сте?
Благодаря за въпроса. Чувствам се ужасно. Имам диария.
Запознайте се с адютанта си Трибиг. И той е новопристигнал.
Ще пийнете ли с нас чаша вино?
- О, много мило.
Вземете ми шинела.
- Слушам.
Моите уважения, полковник. "Мозел 1937" в южния край на Русия?
Бутилка "Мозел" е на мястото си тук, колкото и ние.
За ваше здраве, господа.
- Не се пие за здраве като моето.
За края на войната?
Полковник, защо нашето присъствие тук ви се струва така абсурдно?
Капитане, защо не заявихте да ви освободят от служба във Франция?
Искам да получа "Железен кръст".
Можем да ви дадем един от моите.
- Не, шегувам се.
Впрочем, точно същото ме попита командирът ми във Франция.
"Не мога да те спра", каза той.
"Откакто се убедих, че Източният фронт ще се разпадне без теб за броени дни.
Върви, героичен конски задник!"
Героичен конски задник! Точно неговите думи!
Оттеглям тоста си за края за войната.
За героичните конски задници.
- За упокой на душите.
Полковник, искам да изясним нещо, относно капитан Кизъл?
Станах доброволец, защото чувствах, че има нужда от качествени мъже.
Време е да разрушим мита за руската непобедимост.
И как ще го направим това?
Повишаване на морала, наказване на недисциплинираните
и дезертьорите, внушаване на ново уважение към командирите.
Ниският морал е следствие от поражения,
водещо до общо поражение. Вие сте нов на руския фронт.
Не ви виня за приказките като "конски задник".
Разбира се, че не съм запознат още с руския фронт,
но твърдо вярвам, че идеалът на германския войник е...
Германският войник няма идеали! Той не се сражава за страната си,
за официалното правителство или за смрадливи партии.
Той се сражава за живота си. Бог да го поживи.
Но аз съм войник и като такъв чувствам, че моят дълг е
да подчиня идеалите си на принципите на моята страна...
Правилни или грешни...
- Полк. Бранд, лейт. Майер е...
Щайнер се връща.
- И в какъв вид са те?
В обичайния!
- Много добре, разбирам.
Искам доклад веднага след като си починат.
Слушам.
- Майер, кап. Странски е тук.
Информирай го за положението ни.
Слушам.
Щайнер се връща.
- Разбира се.
Кой е Щайнер?
За теб в някои отношения може да е проблем,
но иначе е първокласен войник. Изобщо изглежда другояче.
Нещо да добавите, Кизъл?
Щайнер е мит.
Хора като него са ни последната надежда
и в това отношение той наистина е много опасен.
Ами, ще видим.
Полковник, с ваше разрешение...
Е, какво мислите за новия ни капитан?
Мисли се, че е тук с някаква специална мисия,
която е да постигне духовно превъзходство над батальона.
Като така символизира чистотата на великия германски Вермахт!
Всички на купона!
Ако всички са като Щайнер, Бог да ни е на помощ!
Кап. Странски, добре дошли във 2-ри взвод.
Лейтенант?
- Майер, капитане.
Идвам да ви покажа квартирата. Да ви осведомя за положението.
Къде ми е бункерът?
- Надолу, пред фабриката.
2-ри взвод го охранява.
Къде са?
- Току-що се върнаха от разузнаване.
Кой ги командва?
- Ефрейтор Щайнер.
Какво му е толкова особено на този Щайнер?
При атаките срещу Новоросийск Щайнер спаси живота на Бранд.
И моя също.
- Интересно...
Ефрейтор Щайнер!
Аз съм кап. Странски. Новият ви командир.
Тъй вярно.
Кой е това?
- Ефрейтор Шнурбарт.
А другият?
- Това е руски пленник, господине.
Много добре знаете заповедите да не се взимат руски пленници.
Отърви се от него!
- Как?
Ами, застреляй го!
- Вие го застреляйте.
Ще го направя.
После ще се разбера и с теб.
Няма нужда, аз ще проверя дали той се е погрижил.
Искам да ви видя в бункера си. След един час...
С пълен доклад, ясно?
- Разбира се.
Ефрейтор Щайнер?
- Аз съм Лили Марлен.
Ела насам, синко.
Щайнер! Искам да ти покажа как изглежда новата ни армия.
Как се казваш, синко?
- Редник Дитц, господине.
Изпратили са ни бебета.
Здрасти, момче.
- Редник Дитц...
От колко време си войник?
От 6 седмици, господине. Аз съм доброволец.
Не доброволствай за нищо наоколо. Тук сме Керн, Крюгер и аз.
Прави каквото ти казваме и ще си носиш дълго време обувките. Ясно?
Тъй вярно, господине!
И не ми викай "господине"!
- Извинете.
Отивай с онзи отвратително смърдящия. Покажи му бункера.
Керн, виж да намериш куртка или одеало...
Нещо за момчето... Трябва да имат нещо ей там.
Слушам, господине! О, извинете ме.
Свободно!
- Благодаря.
Ето доклада.
- Благодаря.
Съжалявам за инцидента днес следобед, ефрейтор.
Но заповедите са си заповеди.
Имаме си достатъчни грижи с изхранването на войниците
и без взимането на пленници. А е лошо и за сигурността.
Прочетох предварителния ви доклад.
За мен е огромно удоволствие да ви известя,
че полк. Бранд и аз сме съгласни да ви предложим
за повишение в старши сержант на момента.
Повишението не изглежда да ви впечатлява.
Не.
Добре, прочетох доклада. Нещо друго да добавите?
Ще чуем нещо от руснаците много скоро.
Настъпление?
- Мисля, че да.
Кога ще започне?
- Скоро.
А твоят взвод?
- Двама убити, един изчезнал.
Двама убити, как?
От куршуми, минометен огън, артилерийски огън, лош късмет...
Основните беди... Обичайните неща, капитане.
А търсихте ли изчезналия, Щайнер?
Не.
- Защо?
Сметнах, че е безотговорно да рискувам безопасността на взвода заради един.
Какво си сметнал?
Подофицер не оставя така липсващ човек
в такъв случай, във всички случаи!
- Следващия път ще бъде по-добре.
Бих искал това написано.
- Ако желаете.
Знаете ли, ефрейтор... сержант...
Мисля, че надценявате правата си.
В момента съм освободен от всякакви илюзии, господине.
Предполагам, че недооценяваш сегашната си рота?
Всичко, което си и можеш да бъдеш,
се дължи на тази рота.
- Не, не съм го забравил това.
Ако мога да добавя, човек е това, което чувства да е.
Разбира се, разбира се... Свободен сте.
След малко ще се върна.
Това ли е отдаване на чест?
Тъй вярно.
Трибиг!
- Да, господине.
Трябва да внимаваш, Щайнер. Хич не те хареса.
Ще оцелея.
Нямаш взимане-даване с поредния нацистки "парашутист".
Той е чиста проба на украсената военна аристокрация.
Ей, защо донесе тия ябълки?
- За да ги ядеш, идиот такъв!
Знаеш управляващите класи.
- Остана ли нещо за управление?!
Не бъди наивен. Странски ще оцелее в тая война по един или друг начин.
И ще си притежава земята, богатството си...
...и положението си.
Но ще бъде много изплашен да не ги загуби. Внимавайте.
Той не живее в нашия свят.
- Знам, че сега живее в моя свят.
Да, наистина.
- Лейтенант!
Бихте ли влезли за минута? Искам да ви покажа нещо.
Керн, стига си пил, помогни ни!
Благодаря, не схванах.
Забравихте, че сме разузнавателен взвод ли?
Честит рожден ден, лейт. Майер.
- Честит рожден ден!
Обясни това на ординареца на капитана, за да няма повече грешки, нали?
Внимавай с униформата си.
Руска водка, немско вино, пилета...
Мааг, не знам как съм оживял до сега.
Той е най-добрият "чистач" в полка.
Наздраве на всички.
- Наздраве!
За последния руски куршум!
- Да!
За да оцелеем.
Да, да...
За нашите съпруги и приятелки!
- Да! За жените!
За жените във Фолибеже.
- За момичетата в Ривавон!
Внимателно, внимателно...
Хайде, налей. За девствеността на Дитц!
Може би причината е, че си новият помощник на Трибиг.
Трябва само да играеш благородно.
- Да, тортата идва...
О, торта!
Кап. Странски ще види това.
- Капитан кой?
Спрете, спрете!
Какво мислите, че правите?
Празнувате рожден ден всред всички тия лайна ли?
Млъкни, докато говоря!
Искате веселба? Чудесно, започвайте!
Има по куршум за задниците ви!
Не ме докосвай! Смърдиш като лайно!
Хайде. Да не разваляме всичко.
Той още има рожден ден.
Честит рожден ден, лейтенант.
Приятно изкарване.
Имам още малко водка.
- Налей по малко на всекиго.
Съжалявам.
- Няма нищо.
Сега лейт. Майер ще има среща с нашия нов сияен командир кап. Странски.
Когото видяхме за кратко. Господа, това не е погребение, а рожден ден.
Да пийнем! Да изпеем песен, защо пък не!
Благодаря.
Къде бяхте разположен, преди да дойдете в батальона?
В Южна Франция, Биариц...
Добре го знам, седнете и ми разкажете.
Толкова красива страна...
И като ви прехвърлиха тук стана тежко?
- Направих като вас, господине.
Като мен? Това е интересно.
А вашият ординарец?
Служихме заедно.
- В Южна Франция ли?
Ах, тези френски момичета!
Колко е възхитителна! Тези френски момичета.
Нямах много време да мисля за тези френски момичета.
Наистина? А ти, Кеплер? Наслаждаваше ли се на момичетата?
Понякога...
"На моста Авиньон, ние танцуваме, танцуваме..."
Да те питам нещо, Трибиг, харесваш ли войниклъка?
Разбира се, но е малко странен понякога.
Наистина е съвсем различен свят.
Свят на опасност и свят на мъже,
свят без жени, а, Кеплер?
Да.
- Свят без жени...
Благодаря.
Това е една моя стара теория.
Мъжете могат да изкарат без жени по-лесно.
Съдбата на мъжа не е само да плоди деца.
Да изражда деца, и шоколад...
а да бъде свободен, да управлява и се бие,
с други думи... жените са нищо повече от напаст.
Е, понякога са необходими.
Аз съм войник, ако трябва ще карам и без жени.
Наистина?
А ти, Кеплер? Можеш ли без жени?
Както ми заповядат, господине.
Този отговор ми хареса!
"Както ми заповядат"! Това ми хареса.
Как ти е първото име?
Йозеф.
Ако ти помогне, ще дам правилните думи на мислите ти.
Предпочиташ компанията на мъже пред тази на жени
във всяка ситуация.
Не ви разбирам, капитане.
- Хайде де, Трибиг.
Не трябва да ми опонираш... С мен за всички хора...
Каквото казах е правилно, нали?
Предпочиташ компанията на мъже пред тази на жени.
Стига, ние сме войници. Няма лошо в това.
Кажи "да", за бога, кажи "да"!
Възможно...
Каза "да", каза "да"!
Той каза "да", нали, Кеплер? Той каза "да"!
Ти каза "да", нали, Кеплер?
Той каза "да", нали, Кеплер?
- Да.
По-високо! Нали, Кеплер? Кажи "да" високо!
По-високо!
- Да!
Мога да те уверя,
че ако те хванат, ще бъдеш бавно обесен.
И двама ви!
Заедно! Изчезвайте оттук!
Доставките на боеприпаси намаляват.
Сектор 3 се нуждае от повече 9-милиметрови.
Снабдителният взвод не е осигурен. Не им достига техника.
Загубили са 47 камиона.
Впрочем, не сме получава поща.
Голяма въшка.
- Благодаря.
Да, виждам.
Махни си ръцете от тиквата ми!
Мамка му!
- О, пак ли!
Излита преди тялото, такова е правилото.
Сектор 7, никаква активност.
Изкарай го навън.
Керн, изнеси се навън. Хайде, бързо.
Не, руснаците може да помислят, че е горчичен газ.
Женевската конвенция забранява използването му.
Проклет да си, Керн!
Какъв ауспух имаш и къде му е повредата?
Аз съм добре организиран и нямам проблеми.
Да не се чувстваш гузен, Крюгер? Това естествената ми миризма ли е?
Слушайте, идиоти. Аз стоя мръсен умишлено.
Ако сте в полето колкото и аз,
ще знаете защо.
- Обясни ни.
Научих го след Сталинград.
Естествените телесни мазнотии, смесени с мръсотията
могат да те направят водоустойчив.
Водоустойчив?
- Разбира се.
Как е?
- Тихо.
Твърде тихо.
- Да.
Изчакай до първата светлина.
Какво правим тук?
Разпръскваме немската култура сред отчаяния свят.
Войната била най-върховният израз в живота на напълно културните хора.
Да, според тъпака, наречен Фридрих фон Бернарди.
Правилно!
- Да!
А Клаузевиц казва?
- Клаузевиц казва, че...
войната е продължение на официалната политика.
Но с други средства!
Да, с други средства.
Мислиш ли някога за децата си?
- Разбира се, винаги.
Те къде са?
- Не знам.
Сваляш една униформа, а отдолу винаги има друга.
Върви!
Беше случайност. Случайност от ръцете...
Моите, на другите... Без да помислим.
От едната крайност до другата...
И нищо накрая. Но така ще бъде!
Стоим по средата, на ничията земя.
Отивай си вкъщи!
Щайнер!
Да?
Това е разузнаване с бой, Странски.
Разузнаване ли? Това е...
Не, господине. Атакуват ни с пълна сила!
Нужен е ответен огън веднага. Или ще ни унищожат.
Отстъпваме, издърпай го навън!
Трябва ми помощ!
- Спокойно, Странски! Не си сам.
Какво значи, че не съм сам? Сам съм!
Щайнер се изтегли, Трибиг също. Не знам къде е лейт. Майер!
Мъртъв ли е?
Иди в батальона и го намери!
Бъди готов и подготви контраатаката.
- Слушам! Ще контраатакувам!
Стойте на позициите си!
По дяволите!
Вземи всичките боеприпаси!
Къде е Майер?
- На позицията.
Донеси боеприпаси!
Назад! Залегни, глупако!
Ти, отиди там!
Връщайте се!
Оправи телефона.
- Назад, мамка ви!
Дръжте позициите! Продължавайте да стреляте!
Огън, Витман, огън!
Трябва прикритие! Огън!
Печелим!
Огън!
Къде е прикритието? Къде са танковете ни?
Телефонът звъни!
Майер!
Кап. Странски е.
- Къде ти е контраатаката?
Атакуваме! Отбраняваме се! Контраатакуваме!
Ранен съм. Мога ли да продължа?
Знам какво да правя. Не се притеснявайте.
Но ми трябват боеприпаси!
Вземи Майер!
Побързай! Трябва да прикрием Щайнер!
Погледни ме.
Проследи светлината с поглед.
Много добре.
Погледни ме отново.
Сержант!
Добре.
Спахте ли добре?
Прилично.
Обоняние?
Никакво.
- Усещане за вкус?
Подобрява се.
Обикновено мозъчно сътресение.
Ще бъдеш така една седмица.
Обонянието скоро ще се върне.
Имате много наранявания през последните години.
Някакви остатъчни ефекти?
Главоболие, "червена пелена".
Не мога да уринирам по-далеч от лявото си ухо,
но иначе се чувствам много добре.
Докторите препоръчват да останете при нас за още 3 седмици.
Докато завършат изследванията.
След това препоръчват вкъщи.
Вкъщи...
Шнурбарт? Шнурбарт?
Мирно! Генерал Фон Хесен!
Здрасти, войнико? Как си? Как се чувстваш?
Този има силно мозъчно сътресение. Бил е награден.
Искам 65% от тези хора да се върнат на активна служба до три дни.
А, храна! Чудесно!
Вземете прасето, месото и виното в закритата столова.
Елате! Яжте, яжте всички!
Зеленчуците са за вас. С благоволението на висшия офицер.
Всеки изглежда както някого другиго наоколо.
Да нямаш лошо предчувствие?
Бяхте много разярен.
Разярен ли?
- Яростта ще спре. Трябва да спре.
Яростта трябва да спре?
Да си направим тържество! Дайте малко вино!
О, не, на работа съм.
Пийнете си.
- Не, не мога. Ще ме изгонят.
Танцувате ли?
Дръжте бутилката. Аз ще ви държа през кръста.
И ще танцуваме...
Вижте, това е нелепо.
Хубаво е, много хубаво...
Шнурбарт!
Какво правиш там? Загубили се?
Пострадах с крака по същото време, когато ти пострада с главата.
Шнурбарт...
- Почивката ми свърши.
Обратно в лошата част на стара Русия.
Взеха всички от нашата болница. Май взимаме някои от твоите момчета.
Ще дойдеш ли с нас или тук ти е добре?
Внимание! Приготви се за тръгване.
Ефрейтор, задръжте камиона.
- За какво говорите?
Това е заповед, по дяволите!
Ролф, какво има?
- Какво?
Какво става?
Връщам се.
Помислих, че си отиваш вкъщи.
Нямам дом.
Моят дом, нашият дом...
Обичаш ли бойното поле?
Това ли ти е болката, Щайнер?
Страх ли те е какво ще правиш без него?
Да живее Германия!
Казах да изчакате! Нали?
- Не те мислех за толкова луд!
Ролф!
Кучи сине!
Шнурбарт!
- Здрасти, Керн.
Хартуик!
- Здрасти, сержант.
Как си, Шнурбарт?
- Пак ли те хванаха по бели гащи, а?
Анселм...
Добре дошъл, сержант.
Крюгер!
Много бързо се върна. Не искам да говоря с теб. Остави ме на мира.
Липсвах ви, да!
Леле мале! Какво е това?
- Това е Зол, член на групата.
Това е поздрав от кап. Странски. От СС...
Още ли си член на групата, Холибах?
- Танцувам с някого, ако намеря.
Тишина! Групата е убедена в спечелването на войната.
Да, разбира се...
Надявам се си запомнил правилно личните ни номера
и моминските имена на майките ни.
Не искам Гестапо да арестува грешен човек, жена или дете.
Не ме е грижа в какво вярваш, какво си сторил...
Задълженията ти са към нас, към взвода и към мен.
Изпълнявай си задълженията или нашите щикове
ще се отбележат на задника ти, ясно?
- Тъй вярно.
Играя бавачка на 3-и взвод. Някакви доброволци?
Без мен тоя път. Благодаря.
Много благодаря.
- Какво имаме тук - ястреб и заек?
Ще го взема.
Хайде, пийни.
- Твоята бутилка, наздраве!
Малко документи за подпис, капитане.
- Ще ги подпиша по-късно.
Стига с това! Внимавайте с моя Дж. Дж.
Слушам.
- Отнасяйте се внимателно.
Серж. Щайнер на вашите заповеди.
- Влез.
Благодаря, това е всичко, господа.
Добре завърнал се, серж. Щайнер.
- Благодаря.
Моля, седнете. Разположете се удобно.
Върнахте се и съм радостен от това.
Мисля, че можем да започнем на чисто.
Но главната точка е,
че полкът мисли или вярва, че...
аз заслужавам "Железен кръст".
Те ме помолиха да представя два свидетели на факта,
че съм водил контраатаката и съм отхвърлил руснаците.
Определих лейт. Трибиг и вас.
Специално вас.
Лейт. Трибиг вече даде писмено съгласие.
Иска ви се да вярвате, че това е частен разговор ли?
Досещате се, нали?
Добре, имам малко вино, "Мозел" 1936 г.
Ще си сипя малко.
Благодаря, сержант.
Но запомнете, че в цивилния и във военния живот
има разлика между хората.
Значи ли, когато казахте: "Всичко, което сте
и може да бъдете, зависи от сегашната рота"?
Разликата е въпрос на... етика
и интелектуално превъзходство, предизвикано искаш или не,
от кръвни и класови различия.
Добре помня. Кант е бил син на сарач.
А бащата на Шуберт е бил беден учител.
Може би талантът, прецизността и възвишеността не са вече
привилегия на така наречената "висша класа".
Но Кант и Шуберт бяха изключения. Говорим за основни принципи.
Не отделни индивиди.
- Но аз съм такъв и вие също сте.
Фюрерът не казваше ли, че всички класи ще бъдат премахнати?
Аз съм офицер от Вермахта и няма да бъдат прост войник.
Аз съм пруски аристократ и не искам да бъда поставян в същата категория!
За едно да сме съгласни.
- Добре!
Но той още е фюрер.
За нещастие...
Това е друг въпрос, сержант. Ние няма да отсъждаме.
Защо толкова го искате?
Това е просто парче ненужен метал.
Вижте!
За мен не е ненужен.
- Защо е толкова важен за вас?
Кажете ми, капитане, защо?
Сержант, ако се прибера
без "Железен кръст",
няма да мога да застана пред семейството си.
По мое мнение не мисля, че заслужавате "Железен кръст".
Къде отиваш?
- В точка 124. Крюгер е там.
Луд ли си? Никой не би оцелял!
Разкарай се от пътя ми! Кажи им, че съм тръгнал.
Щайнер!
- Изпрати носилки, по дяволите!
Щайнер! Щайнер!
Ами другите?
Мъртви, всички са мъртви.
Слушай ме.
Сега ще тръгнем.
Ще станеш и ще ме последваш.
Ясно?
А другите?
Другите ще останат тук около мен.
Не искам повече да бъда сам.
Не искам повече да бъда сам!
Няма, няма...
Хайде.
- Добре.
Защо не ми е доложено, че Щайнер се е върнал?
Не беше важно. Имаше по-важни работи.
Искам го тук веднага!
Положението е тежко, не искате да ви напомням, ясно ли е, Странски?
Съвсем ясно.
Сега ще види той.
- Не ми харесва тонът му.
Писна ми цялата ситуация. Вече няма значение.
Знам от надежден източник,
че щабът е отписал вече предмостието.
И скоро целият Крим ще бъде в задънена улица.
Докладвай на Бранд.
Имаш избор, Трибиг, между Биариц и Сибир.
Какво избираш?
Щайнер!
- Полковник...
Седнете, сержант.
Как беше в болницата?
О, интересно. Препоръчвам я.
Кап. Странски ли поведе контраатаката
в деня, когато беше убит лейтенант Майер?
Лейт. Майер водеше атаката. Кап. Странски не се виждаше.
Сигурен ли си?
Видях как умря лейт. Майер.
Извикайте Трибиг. Стой, искам да чуеш!
Полковник?
Подписал сте доклада на капитана.
Бяхте ли там, когато кап. Странски поведе контраатаката?
Придружих полк. Странски на позицията
и видях да вика няколко души около себе си.
После той ме изпрати обратно в командния пункт.
Тогава откъде знаете, че той е водил контраатаката?
Подписали сте изложението за това, Трибиг.
Не бях там, чух това от ранените, които се връщаха.
Можеш ли да ми дадеш имената на някои от ранените?
Не бяха от едно подразделение, бяха група. Знам ги само по лице.
Освен това склонът и дерето бяха под обстрел.
Искам да знаеш, Трибиг, че ще проверя изложението ти.
Кап. Кизъл ще ви информира за резултата от разследването ни.
Разследването ни установи,
че хората от 2-а рота, които са участвали,
заявиха единодушно, че атаката е водена от лейт. Майер.
Никой от тях не е видял кап. Странски или лейт. Трибиг.
Според мен няма нищо по-долно от това
да крадеш лаврите на друг човек, който е бил убит в боя.
Ако серж. Щайнер поддържа показанията си,
ще бъда принуден да заведа дисциплинарна процедура
срещу кап. Странски... и вас.
Слушам.
Поддържате ли показанията си, че кап. Странски не е бил с ротата?
Може ли да дам отговора си след 3-4 дни?
Видя ли Странски или не?
Може да тръгвате, Трибиг. Не ми трябвате повече.
За Бога, какво ти става, това е шансът ти!
Ти си единственият между Странски и неговия "Железен кръст".
И може да бъдеш призован като основен очевидец срещу него в съда.
Различията ми със Странски са на лично ниво.
Знаеш, че винаги съм имал специално отношение към теб,
но се уморих от битки с твоя командир.
Никога не съм ви молил.
Не си ме молил ли?!
Никога не си ме молил? Откачаш ли?
Щайнер, защо си толкова неблагодарен?
За какво трябва да съм благодарен, капитане?
Заради вашата търпимост?
Не мислете, че е защото вие и полк. Бранд сте
по-читави от другите офицери, които мразя.
Мразя всички офицери, всички като Странски, като Трибиг...
всички натегачи за "Железен кръст" в цялата немска армия.
Имаш ли представа какво говориш?
Знаете ли колко мразя тази униформа
и всичко покрай нея? Боже!
Махай се! Моля те, махни се!
Щабът на полка слуша!
Щабът на дивизията. Обажда се ген. Канингхоф.
Полк. Бранд слуша.
Да, генерале.
Да, много лошо. Съжалявам да го чуя.
Оттегляме се на предмостието в Кубан.
Не ариергард, нито на втора линия.
Не отстъпваме, а бягаме.
Кап. Странски е! Да, кап. Кизъл.
Току-що щях да тръгвам.
Не отстъпвайте още. Слушайте ме.
Щабът мисли, че е неразумно и направо самоубийствено
да се отстъпва зад прикриващите взводове, включително и Щайнер.
Искам веднага да се включат в евакуацията.
Разбрахте ли?
Тъй вярно, капитане.
Трибиг, всички прикриващи взводове да се включат незабавно в евакуацията.
Да уведомя ли взвода на Щайнер?
Да!
Дайте ми Щайнер!
Викам щаба.
Щаба на полка, обадете се!
Щаба на полка, обадете се!
2-а рота, чувате ли ме?
- Някой да се обади!
Танкове!
Чувате ли ме?
- Крюгер!
Всички линии са прекъснати!
Давай! През тунела!
Огън!
Зол, вземи мини! Донеси, бързо!
Сложи ги върху веригите!
Бързо, бързо!
Към фабриката! Давай! Движение, по дяволите!
Бързо, влизат от две страни. Крюгер, нагоре по стълбата.
Бързо, към тунела!
Анселм, граната! Танкът влиза!
Мамка му! Господи!
Щайнер, да вървим!
Чисто е.
Хайде, движение!
Кап. Пухер се явява.
- А, да, капитане...
Имате ми заповеди?
- Да, писмо лично за вас.
Благодаря.
Може да познаете за какво е, нали?
Преназначение.
- Да, точно така.
Нашият Странски да се яви в Париж до седмица.
Кап. Пухер, ординарецът ми ще ви разквартирува.
Но не разопаковайте всичко. Може би ще се местим.
Капитане...
Странски... Без опровержението на Щайнер
той ще получи "Железен кръст" и ще се размотава из Париж.
Проклето арогантно копеле.
Странски в Париж, а Щайнер един господ го знае къде е.
Господи!
22-23 км оттук до Анапа.
Мочурища, дивотия...
Ако същата пътека е зад руските линии, пак свинщина...
Вземи си автомата.
Да опитаме пътя.
Никога няма да минем през този път.
Не се безпокой, хлапе. Ще се измъкнем навреме за пореден път.
Щайнер, Щайнер! Вече е чисто.
Хайде, движение!
Анселм, размърдай си задника!
Конските вагони или каквото са пратили трябва да пристигнат в 12:00.
Разбира се, при условие, че руснаците не се гръмнали линията.
Някакви въпроси?
- Не.
Свободни сте.
Продължавайте разузнаването и агресивните действия по целия фронт.
Не ме слушат.
И ти също...
Моля?
На кого му трябва ЖП линията?
Когато ни изхвърлят оттук, ще започнем блицкриг
към Сталинград и нагоре към покрайнините на Москва.
Какво ще правим, ако загубим войната?
Ще се готвим за следващата.
Мислиш ли, че ще се измъкне?
Щайнер ли? Не виждам как ще успее.
Анселм, доведи Зол.
Какво има?
- Мост.
Просто вземи нужното за убиване.
Това е игра.
- Игра ли?
Детска игра. Лош късмет е да стъпваш в слънчевата светлина.
Мислех, че ако прескачам осветените места,
всички ще преминем успешно.
Хайде.
Хайде, хайде. Мини там в ъгъла.
Боже господи!
Разкарай тия оръжия!
Крюгер, горе! Шнурбарт, околността.
Провери другите постройки!
Ела тук, отивай в ъгъла!
Хайде, зайче. Не се крий от мен.
Провери радиото. Разкарай групата оттук, Анселм!
Стой там!
Анселм, спри, по дяволите!
Остави ме, Щайнер!
Спри!
Спри с тъпата си игра! Това не е бардак!
Това е война!
Ролф, виж какво намерих.
Казах да разкарате трупа оттук.
Наоколо е чисто.
Какво е това?
Показва главните им позиции пред Анапа.
Добре, имаме път за къщи.
Благодари на дамите и им кажи да си свалят дрехите.
И какво ще правим с телата им? Кой ще ги топли?
Кажи им да си свалят...
Ще го направим така или иначе!
- Изпълнявай!
Майоре. Майоре!
Тя е мъртва.
Дитц, Зол! Наблюдавайте ги.
- Да.
Останалите сложете тези униформи.
Хайде, отивай при другите.
Вземи си оръжието! Ставай, вън!
Вземи тази униформа и я внеси вътре.
Чупка!
Хайде, вдигни я! Искаш да поиграем? Добре.
Моето малко момиче... Добре, хайде!
Ще ти дам нещо да си поиграеш.
Ще бъда зает за малко.
Хайде.
Искаш ли да...
Това е прекрасно...
Щайнер!
О, Дитц...
Боже!
Момичето...
Вярваш ли в Бога, сержант?
Мисля, че Бог е садист,
...но вероятно той не го знае.
Зол!
Тъпак!
Щайнер! Господи!
Изкарайте жените навън. Тръгваме.
Хайде, вървете!
Влизайте всички вътре. Вътре!
Сега сме квит.
Има още нещо, което можете да направите за мен.
Има човек, когото искам да разкарам оттук... бързо.
Говорих ви за него преди.
Ако има възможност да тръгне с вашия щаб,
ще ви бъда страшно благодарен. Благодаря ви.
Захождат двата ни фланга, пълен хаос...
Това не те засяга повече.
Веднага ще докладваш в главното командване.
Евакуиран си.
Не мога да напусна позицията.
Аз съм още в състояние да издавам заповеди.
Тези заповеди се изпълняват.
Смятам да не изпълня тази заповед.
Дълго си бил с Щайнер.
Изслушай ме за момент.
За много от нас, германците, изтреблението е
много закъсняло и съм решил да спася теб.
Но аз съм част от това. Има по-добри хора от мен.
Повечето от тях бяха убити ей там.
Нищо ти няма, освен че много пушиш.
Ти си смел, даже повече отколкото си мислиш.
Един ден ще има нужда от смели цивилни.
Мислил ли си за това? В нова Германия,
каквато й се разреши да бъде, ще трябват строители, мислители...
От сега не мога да преценя каква ще ти е работата.
Ще го направя като последната си заповед към теб.
Ще търсиш и ще се свържеш с тези...
По-добри хора ли ги нарече?
И заедно ще понесете отговорностите на оцелелите.
Сега трябва да тръгваш.
Моля те, тръгвай.
Рон, закарай кап. Кизъл до гарата.
Тръгвай!
Щайнер, как ще преминем през руските окопи?
Основното е въпрос на време.
Ще бъдат изградени за 1000 години.
Ако не тука, някъде другаде.
- В Германия...
Германия...
Мислиш ли, че ще ни простят каквото направихме?
Или да ни забравят?
Ще успеем, ще успеем с Божията помощ.
Ще ти кажа истината. Започва да ми харесва.
Какво искаш?
Да копаеш кални дупки някъде и да чакаш да ти отнесат главата ли?
Поне тук сме свободни.
Щайнер, Щайнер!
Пейте!
Вървете!
Сержант, оръжието ви.
Дано артилерията им не ни гръмне.
- Или мините...
Само 200 метра за преминаване. Анселм?
Опитай се да хванеш някого по радиото.
Кажи им, че идваме на разсъмване.
С парола... Каква е паролата, а?
"Разузнавателен патрул с няколко руски пленници...
...не стреляйте."
Паролата, Крюгер, по дяволите!
"Демаркационна линия".
Защо не? Демаркационна линия...
"Демаркационна линия, подпис Щайнер."
Капитане, специална парола. "Демаркационна линия, Щайнер".
Връща се с пленници ли?
Прилича на капан.
- И аз така мисля.
Заловили са ги. Ролф?
- Аз!
Разпозна ли гласа?
- Не, беше чрез код.
Добър код, демаркационна линия.
Трибиг, ако в тъмното видиш
половин дузина хора,
някой от тях с руски униформи да се приближават към теб,
може ли да те обвини някой, че си открил огън?
Не.
Би ли проверил ситуацията заради мен и да се погрижиш за това?
Наистина обичаш Биариц, нали?
Обичаш юга на Франция, нали?
Хайде.
Мамка му!
Керн!
- Да.
Ти и аз ще носим оръжия.
Останалите бъдете сигурни, че сте поставили ръце видно зад главите си.
Аз ще тръгна пръв, сержант.
- Не, по дяволите, Шнурбарт.
Може някой задник да не е разбрал съобщението.
Не, аз ще отида.
- Ролф!
Ти отговаряше за всички нас. Този път аз съм отговорен за теб.
Води ни.
Лейтенант, вижте там.
Добре дошъл, сержант Щайнер.
Моят билет за дома.
Ние сме немци!
Щайнер! Влизаме!
Демаркационна линия!
Щайнер идва!
Демаркационна линия!
Руснаците са отпред.
- Шнурбарт, напред!
Готови за огън!
Давай!
Огън!
Демаркационна линия!
Щайнер!
Това е капан, огън!
Демарк...
- Не!
По дяволите!
Приличат на пленници!
Спрете!
Има немски войници сред тях!
Спрете! Спрете!
Шибани идиоти!
Ние сме германски войници!
- Огън!
Спрете!
Спрете!
Продължавайте да стреляте!
Огън!
Господи! Това е Щайнер!
Ти, стой!
Вървете да приберете хората ми!
Проклети въшливи свине! Свине!
Бяха заповеди на Странски! Нямам вина!
Съжаляваме.
Мъртъв е.
Нямам вина!
Редник Дитц.
Оправяй се сам нататък...
Не намирам нужда от друг офицер... От друг взвод...
Това е, не ми пука, не ме е грижа вече.
Къде отиваш?
Да си платя дълговете.
Ти си взводният ни командир! Още не е свършило.
Ти си новият взводен командир.
А Анселм е твоят взвод.
Сигурно ще си щастлив, дърти пирате.
Щайнер!
Щайнер!
Да, полк. Бранд?
Положението тук се влошава. Нужен си ми.
Заповедите са за тук. Наистина са за тук.
Ако попълнението е с ротата...
Може да тръгваш, Странски.
Твоят Трибиг е мъртъв.
Не се получи, капитане. Аз съм жив, вие - мъртъв.
Лейт. Трибиг не е под мое командване от няколко часа.
Беше преназначен.
Аристократично пруско лайно!
Тръгвате без "Железен кръст", капитане?
Просто въпрос на време...
Къде са другите от взвода ти?
Попитах къде са другите от взвода, сержант Щайнер!
Вие сте, капитан Странски.
Вие сте останалите от взвода ми.
Знаете ли как да използвате това?
- Естествено.
Чудесно, приемам.
Ще ти покажа как може да се бие пруски офицер.
А аз ще ти покажа къде растат железните кръстове.
Сега!
Хайде! Не стойте там!
Спрете там!
Ерзин, с мен!
Капитане!
Странски, по дяволите! Вдигни си задника!
Трябва да заредя.
Как да заредя? Щайнер!
Превод: BEST RIPPER