The Time Machine (1960) Свали субтитрите
Това е невъзпитано от негова страна!
Сигурно са го задържали някъде.
Това е загуба на време!
Ако няма да идва, аз имам по-важни неща за вършене.
Е, говори. Какво има, жено?
Поканени ли сме или не на вечеря?
Очевидно сме.
Откога го няма?
- Не съм сигурна. От няколко дни.
Не съм го виждала от известно време.
Стои в лабораторията. Като дойде, само рови из храната си.
Но ми каза за вечерята и остави тези инструкции.
Благодаря, г-жо Уатчет.
Какво пише, Филби? Какво има?
- Нищо сериозно.
Джордж настоява ако не е тук преди 8, да започнем без него.
Уолтър, колко е часът?
Вечерята е сервирана, господа.
Първото смислено нещо, което чувам тази вечер.
Това е необичайно. Той обикновено е точен, прецизен и не закъснява.
Прави ни на глупаци, като не се появява. Не е джентълменско.
И е чиста загуба на време.
- Да. Загуба на време.
Едно нещо харесвам у Джордж: има най-добрата изба в Англия.
А г-жа Уатчет е най-способната готвачка на света.
Да, ще пия за това.
Боже милостиви! Какво е станало?
- Добре съм.
Искам да ям.
И да пия.
Не можах да ви позная.
- Госпожо Уатчет.
Можеш ли да говориш? Какво е станало с теб?
Остави го на мира.
- Всичко е наред.
Ще разказвам, за да не забравя.
- Опитай се да си починеш.
Имаш цялото време на света.
Прав си, Дейвид.
Точно това имам.
Цялото време на света.
Откакто бяхме заедно преди пет дни,
в последния ден на 1899.
Тук в тази кутия лежат...
...резултатите от двегодишния ми труд.
Исках да завърша работата си преди да започне новия век.
Едвам успях.
Наздраве, господа.
- Удивително е, старче.
Да, но какво е?
Е, има нещо общо с времето.
Винаги съм смятал, че тази нация се нуждае
от надежден часовник.
Флотата има нужда от такъв.
И на армията й трябва за артилерията.
Много добре си направил, Джордж. Затова ли се криеше така?
Много умно от твоя страна.
Не мисля, че Джордж има предвид нов часовник.
Не, Дейвид.
Когато говоря за време, имам предвид четвъртото измерение.
Продължавай, Джордж.
Четвъртото измерение не може да се види или почувства.
Ще ми припомниш ли кои са другите три измерения?
Браво, Филби. Наистина са те научили на нещо в училище.
Обяснете го вие, докторе.
С удоволствие.
Например ако се движа в линия, напред или назад,
това е едно измерение.
Ако тръгна наляво или надясно, измеренията стават две.
Ако се кача нагоре и сляза надолу,
това са три измерения.
Да вземем за пример тази кутия.
Тя има три измерения: дължина, широчина и височина.
Кое е четвъртото измерение?
Това е просто теория. Никой не знае дали има четвърто измерение.
Напротив.
Четвъртото измерение е реално като другите три.
Те не могат да съществуват без него.
Какво искаш да кажеш?
Да вземем тази кутия.
Тя притежава първите три измерения.
Какво има вътре?
- Ще стигна и дотам.
Нека първо разгледаме това.
Защо отричаме четвъртото измерение?
Не можем да се движим в рамките му.
Можем да се движим в другите три: нагоре, надолу, напред, назад.
Но когато опрем до времето, ние сме затворници.
Разбираш ли ме, Брайди?
Не.
Даде разбираемо обяснение, но се боя, че не го разбрах.
Има много неща, които не разбираш, нали?
Доста са.
Но това не значи, че не вярваш в тях?
Не и ако видя доказателство.
- Добре, Уолтър.
Господа, моля ви
да станете свидетели на движение
в рамките на четвъртото измерение.
Докторе, може ли да ми помогнете?
- Разбира се.
Красива е!
Забележително.
- Много хубаво, Джордж.
Очарователно.
Какво е?
Експериментален модел.
За да пренесе човек е нужен по-голям.
За да пренесе човек? Къде?
В миналото или в бъдещето.
Това е машина на времето.
Добре, пошегува се. Кажи ни за какво е наистина.
Вече ви казах.
По-големият модел може да пренася човек във времето.
Не в пространството, а във времето.
Ако идеш в бъдещето, ще можеш ли да промениш нещата за нас?
Бъдещето вече е там. То не може да се променя.
Чудя се.
Това е най-важният въпрос, на който се надявам да отговоря.
Може ли човек да управлява съдбата си? Може ли да промени бъдещето?
Ако си се побъркал, прощавам ти.
Но ако ни губиш времето...
- Не! Вие сте тук като свидетели.
За да видите, не да слушате.
- Да видим? Какво?
Експериментът, който ще проведа.
Нека ви кажа как работи. Пътешественикът сяда на седалката.
Пред него са уредите.
Нека го направим както трябва. Даваш ми една пура, нали?
Нека си представим, че тази пура
е пътешественик във времето.
Лостът пред него контролира движението.
Ако се натисне напред, ще го прати в бъдещето,
ако се натисне назад, в миналото.
Колкото по-силно се натисне, толкова по-бързо ще пътува.
Нашият малък експеримент може да се проведе само веднъж.
Ако успее, ще загубя модела си. Затова ми трябват свидетели.
Давай, Джордж.
Готови ли сте, господа?
Дай ми ръката си, моля.
Проклет да съм!
Проработи.
Къде отиде?
- Къде отиде ли?
Никъде. Все още е тук.
Но вече не е в настоящето.
Сега пътува през времето. По-точно, към бъдещето.
Очакваш ни да го повярваме?
Разбира се.
Ти каза, че не се е преместило.
- Точно така.
Тогава защо не го виждаме?
Защото сме в тази стая на 31 декември, 1899,
а моделът вероятно е сто години напред.
Тази къща може да не е тук след сто години.
Машината заема същото пространство,
както и преди пътуването си.
Ако заема същото пространство, защо не я чувствам?
Защото си слагаш ръката в днешното пространство.
Не можеш да си я сложиш в утрешното.
Пространството не се променя!
Пространството, което е тук, ще бъде тук вечно.
Не, Филип, времето променя пространството!
Тази земя може да е била на дъното на океана преди много години.
След милион години може да се на върха на голяма планина.
Ако това е вярно, какво мислиш да правиш с тази измишльотина?
Измишльотина?
Възнамерявам да предприема пътешествие в бъдещето.
Или пък докторът ще се пише доброволец да тръгне?
Виж сега, Джордж.
Да предположим, че отидеш в 50-ия век,
но как ще се върнеш обратно?
- Това е риск, който ще поема.
Виж сега, Джордж.
Не знам за какви ни вземаш, но ние не сме глупаци!
Ние сме практични бизнесмени.
Това, което искам да те питам, е следното:
Дори и да си изобретил машина на времето, какво от това?
Каква е ползата от нея? Кой ще я купи? Колко ще струва?
Мислил ли си за търговските възможности?
Не.
Джордж...! В Южна Африка се води война.
Бурите са се окопали. Страната има нужда от изобретатели като теб.
Мога да те свържа с Военния кабинет.
Ти какво мислиш, Дейвид?
Д- р Хилиър е прав, Джордж.
Това е по-разумно.
Ще се заема веднага.
Мили боже! Време е да тръгвам.
Да, сигурен съм, че всички имаме планове за довечера.
Добре ли си, Джордж?
- Да.
Идваш ли, Брайдуел?
Благодаря, че дойдохте.
Лека нощ.
- Щастлива нова година.
Щастлив нов век, Джордж.
- Лека нощ.
Щастлива Нова година!
АРМИЯТА НА БУРИТЕ ПЕЧЕЛИ НОВА ПОБЕДА
Помислих, че е по-добре да остана.
Не трябваше. Добре съм.
Не си.
Държиш се странно от повече от месец.
Ще си тръгна, ако ми кажеш какво си наумил.
Оценявам жеста ти. Искам да ме оставиш сам.
Променил си се, Джордж. И то невероятно.
Съжалявам.
Ще ми отговориш ли честно на един въпрос?
Ще се опитам.
Защо си така обсебен от времето?
Защо не?
Не опростявай нещата.
Истината е, че не ме е грижа за времето, в което съм роден.
Хората не умират достатъчно бързо.
Те се обръщат към науката,
за да измисли нови, по-ефикасни оръжия за унищожение.
Съгласен съм с теб.
Съгласен съм, но ние сме тук и трябва да извлечем най-доброто.
Извлечи го ти, аз не искам.
Добре. Качи се на твоята измишльотина.
В какво ще се превърнеш?
В грък? В римлянин?
Фараон?
- Предпочитам бъдещето.
Не говориш сериозно, че ще го направиш, нали?
Видя експеримента, нали?
Видях една играчка да изчезва.
Сигурен съм, че има много начини за постигане на този трик.
Всеки фокусник може да го направи.
Това не беше фокус!
Искаш ли да видиш истинския модел?
Не.
Нямам желание да изкушавам законите на провидението.
И ти не бива да го правиш.
Човек не бива да си играе с него.
- Говориш като Хилиър и Кемп.
Има нещо в тяхната разумна позиция.
Аз ти говоря като на приятел.
Нещо повече. Като на брат.
Ако тази машина може наистина да прави това, унищожи я.
Унищожи я, преди да те е унищожила!
Сигурно имаш планове за посрещане на Нова година. Да не те задържам.
Мери не беше добре. Мислехме да останем вкъщи с бебето.
Защо не дойдеш вкъщи с мен? Отдавна не си виждал Джейми.
Съжалявам, не мога.
Какво те спира?
Исках самичък да се сбогувам със стария век, това е.
Прави каквото искаш, Джордж.
Ще ми обещаеш ли да не излизаш от къщата тази вечер?
Обещавам, че няма да изляза от вратата.
Извинявай. Моля те, не ме мисли за грубиян.
Ела на вечеря в петък.
- Добре.
Доведи и останалите със себе си.
- Както кажеш, Джордж.
Щастлива Нова година.
- Щастлива Нова година, Дейвид.
ВЕЧЕРЯ
Ще вечеряте ли тази вечер, г-не?
- Не мисля.
Защо не идеш да празнуваш?
Благодаря, но ако нямате нужда, ще си легна по-рано.
Лека нощ, господине.
- Лека нощ.
Г- жо Уатчет, поканих г-н Филби и другите на вечеря в петък.
Щастлива Нова година, г-жо Уатчет.
31 ДЕКЕМВРИ
Отначало преместих лоста съвсем леко напред
и в лабораторията постепенно се смрачи.
Спрях.
Никаква промяна.
Всичко си беше както преди.
Не! Часовникът показваше 6:31, когато започнах, а сега беше 8:09!
Свещта се беше смалила.
Но според моя часовник бяха минали само няколко секунди.
Беше объркващо да видиш как слънцето залязва за минута.
Как бързо се движи охлювът.
Цветята разтваряха цветовете си, за да посрещнат деня.
Часовете бързаха по слънчевия ми часовник.
Цветята затваряха очи за нощта.
Беше прекрасно!
Промени, които отнемаха часове, ставаха за секунди.
Скъпата г-жа Уатчет,
винаги готова да одобри вратовръзка,
никога не обличаше нещо по-стилно от това,
което беше носила през годините.
Пътувах бавно.
Какво щеше да стане, ако тръгнех по-бързо?
Стана заразително.
Превключих лоста на още по-голяма скорост.
Скоро придобих опит.
ЮНИ
Можех да спра за ден, за час, дори за секунда, за да наблюдавам.
После да измина година или две.
Можех да видя променящия се свят като серия проблясвания.
О, небеса. Това рокля ли е?
Беше интригуващо.
Чудех се колко далече ще стигнат жените.
Този манекен започна да ми харесва.
Може би защото като мен, тя не се променяше.
Минаха 13 години. 14, 15, 16...
Внезапно светлината угасна. Какво се беше случило?
СЕПТЕМВРИ
Спрях в 1917 година.
ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ НЕ ВЛИЗАЙ
Филби!
Да не отиваш на бал с маски?
Изглеждаш глупаво без мустак.
На мен ли говорите, господине?
- Аз съм Джордж!
Очаквах по-ентусиазиран поздрав...
Вие ме бъркате с баща ми.
Доста си приличахме с него. Аз съм Джеймс Филби.
"Приличахте си"?
Приятел на баща ми ли сте били?
- Да.
Дълго отсъствах.
Убиха го във войната. Преди година.
Много съжалявам.
А джентълменът от другата страна?
- Изобретателят?
Той изчезна в началото на века.
Ако се интересувате от къщата, не можете да я купите.
Дори не можете да влезете вътре.
- Защо?
Баща ми беше изпълнител на завещанието, но не го изпълни.
Често го упреквах за това,
но той вярваше, че собственикът ще се върне.
Хората тук мислят, че вътре има духове, но...
Кой сте вие, г-не?
Непознат, който навремето е познавал баща ви.
Били ли сте на фронта?
Фронт ли? Какъв фронт?
Във войната.
Каква война?
О, небеса!
Не знаете, че воюваме срещу Германия от 1914 година?
Мислех, че се връщате от Франция.
Или може би...
Може би един чай ще ви накара да се почувствате по-добре.
Ще влезете ли?
Не, благодаря.
Сигурен ли сте, че сте добре?
Да, напълно.
Довиждане тогава.
Довиждане, Джейми.
В 1940 година машината започна да се тресе цялата.
Първо помислих, че е претърпяла механичен дефект.
ЮНИ
Последният път когато спрях, беше в 1917, преди 23 години.
Войната не беше приключила. Сега във въздуха се носеха машини.
После осъзнах истината. Това беше нова война.
Реших да се пренеса във времето, за да видя как ще завърши това.
Къщата ми беше улучена!
Избухнаха пламъци. Изведнъж къщата изчезна.
Аз бях на открито.
Годините се търкаляха, всичко беше непознато.
Освен усмивката на моята неостаряваща приятелка.
Какво беше това? Странни звуци навсякъде. Какво можеше да е?
Любопитството ме подтикна да спра.
АВГУСТ
Отначало се зачудих каква е причината за паниката.
Скоро разбрах.
По-бързо! Влизайте!
Хайде, влизайте в укритието.
ТОЗИ ПАРК Е СЪЗДАДЕН ОТ ДЖЕЙМС ФИЛБИ
И СЕ ПОСВЕЩАВА НА ПРИЯТЕЛЯ МУ, ДЖОРДЖ
Побързайте, млади човече!
Филби?
- Господин Филби.
Не чухте ли сирените?
- Това ужасно скърцане?
Те не са създадени за естетическа наслада,
а да напомнят на глупците да влязат в укритието.
Елате с мен.
- На мен ми е добре тук.
Искам да говоря. Това е фантастично!
Магазинът ви е великолепен! Какви постижения!
Човекът е направил гигантски крачки!
Идвайте с мен!
Гъбата скоро ще се вдигне!
Гъба ли?
Изглеждате ми познат. Не сме ли се срещали преди?
Да, г-н Филби. Точно тук. Преди много години.
Бях сигурен.
Но точното време ми убягва.
Беше преди две войни. В 1917.
Сега си спомням. Човекът, който питаше за баща ми
и за къщата, която се намираше отсреща.
Но не... Това е невъзможно!
Не сте се променили. Не сте по-стар и с ден.
Дрехите ви са същите!
Не се тревожете, Филби. Ще ми трябва време да обясня...
Това е последно предупреждение! Побързайте!
Слушайте, това е важно.
- Вижте!
Атомният сателит приближава. Това е важното.
Аз трябва да говоря с вас!
- Хайде!
По-бързо!
По-бързо! Да се скрием!
Филби, трябва да поговорим!
Това, създавано с векове, си отиде за секунда.
Майката Земя се разбуди от човешкото насилие
и отвърна с вулканично изригване.
Само скоростта ми ме спаси от това да бъда зазидан в камък.
Вулканичната пепел изстина.
Аз се молех
и се чудех колко време ще изтече
преди вятърът и дъждовете да пробият планината.
Тъмнина.
Беше тъмно с векове.
Чудех се дали над мен още продължава войната
и дали човекът ще съществува, когато отново видя светлината.
Вековете си отиваха.
Аз се доверих на времето
чаках скалата да се пропука сама.
Отново бях свободен!
Хиляди години бяха изтекли, но Земята си беше останала зелена.
Нямаше зима, нямаше войни.
Беше ли се научил човекът да се контролира?
Трябваше да спра и да разбера.
12 ОКТОМВРИ 802701 ГОДИНА
Спрях твърде бързо.
Възхитително!
Красиви цветя навсякъде!
Несравнимо великолепие.
Цялата местност е градина, в която не се виждат бурени.
Дърветата са пълни с плодове със странни форми и цветове.
Природата е укротена напълно
и е по-щедра от всякога!
Най-накрая намерих рая.
Но нямаше да бъде рай, ако се окажеше само за мен.
Не поправяна от векове. Сигурно в нея не е живяно от толкова.
Има ли някой?
Значи това е бъдещето на човека: да лежи на слънце, да се къпе
и да яде плодовете на Земята, без да се налага да се труди.
Че защо не?
Не стойте така! Помогнете й!
Добре ли сте?
Благодаря.
Защо?
- Защо какво?
Плува след мен.
Седни.
Направих го, за да спася живота ти.
Изглежда това не значи много за теб, нито пък за другите.
Не значи.
Двайсет от приятелите ти те гледаха как потъваш.
Никой не си помръдна пръста да те спаси.
Това е много любопитно поведение.
Много любопитен свят.
Не те ли интересува кой съм? Откъде идвам?
Трябва ли?
Заведи ме при някой по-възрастен. Някой, с когото да говоря.
Тук няма възрастни.
Искаш да кажеш, че тук никой не остарява?
Как се казваш?
- Уина.
Как се пише?
Пише?
- Как се пише? Можеш ли да пишеш?
Гледай.
УИНА
Как се нарича твоя народ?
- Елои.
УИНА ЕЛОИ.
Ела. Трябва да вървим.
Какво има?
- Става тъмно.
Искам да ви кажа, че съм много гладен.
Идвам от много, много далече.
По мое време, за такава боровинка
щеше да се пише по целия свят.
Извинете, господине.
Господине?
Изглежда любопитството е изчезнало.
Любезността също,
но аз идвам от много далече и бих искал да науча нещо.
Защо?
Защото ще се върна в моето време и хората ще ми задават въпроси.
Например:
Какво правителство ви управлява?
Нямаме правителство.
Трябва да имате група хора, която да създава и прилага законите.
Закони? Тук няма закони.
Откъде взимате храната и дрехите си?
Никой ли не работи?
Не.
А това откъде идва?
Расте. Просто си расте.
- Знам, но би трябвало
да се култивира, да се засажда и полива...
Освен ако вие...
Ако икономиката ви е така добре развита, че можете да прекарвате
времето си в четене и експерименти. Така ли е?
Задаваш много въпроси.
По този начин се развива човечеството.
Аз искам да разбера.
Да науча повече за вашата цивилизация.
Имате ли книги?
Книги?
Да, имаме книги.
- Прекрасно!
Ще науча за вас от книгите. Те ще ми кажат това, което искам да знам.
Мога ли да ги видя?
Да, те ми казаха всичко за вас.
Какво сте направили?
Хората са създавали това хиляди години,
а вие сте го оставили да стане на прах!
Милиони години хора са умирали за мечтите си.
За какво?
За да можете вие да плувате, да танцувате
и да си играете!
Слушайте всички!
Връщам се обратно! Няма да си правя труда да разказвам
за безнадеждното бъдеще. Поне ще умра сред хора!
Уина, какво правиш?
- Дойдох да те предупредя.
Как се отваря тази врата?
- Никой не може. Само морлоците.
Кои са тези?
Те ни дават храната и дрехите. Ние трябва да се подчиняваме.
Защо са взели машината ми?
Трябва да ми кажеш!
Не трябва да излизаме в тъмното.
Само децата се страхуват от тъмното.
Ти си дете, нали?
Ще запаля огън.
- Моля те, да вървим.
Машината ми е вътре.
Трябва да намеря начин да я измъкна.
Не бива.
- Помогни ми да събера съчки.
Добро момиче.
Откъде си?
Точно от това място.
Къщата ми се намираше точно тук
преди хиляди години.
Виждаш ли там?
До тази стена беше лабораторията ми.
А зад стената се намираше градината ми.
Точно там.
Това беше библиотеката.
Там стоях и си говорех с приятелите си
за машината на времето.
Знаеш ли, Уина,
надявах се да науча толкова много неща.
Надявах се да върна познанията, които е натрупал човекът.
Вместо това намерих зеленчуци.
Човешката раса се е превърнала в зеленчук.
Отидоха си. Добре ли си?
Това морлок ли беше?
- Да.
Не се тревожи. Огънят ще ги изплаши.
Какво правиш? Защо си сложи ръката вътре?
Не съм виждала това преди.
Не познават огъня.
Нямат книги.
Ужасно съжалявам.
Нямам право да се сърдя на хората ти.
Все едно по мое време да отида на остров Бали.
Знаеш ли, Уина...
Ти беше в безопасност вътре, но излезе, за да ме предупредиш.
Качеството, което е различавало човека от животните
е способността му за саможертва.
И ти го притежаваш.
Твоят народ също. Те имат нужда от някой, който да ги събуди.
Искам да опитам, ако ми позволиш.
Ще го направиш ли?
Не разбирам,
но ти вярвам.
Това е добро начало.
Опитай се да ми обясниш. Морлоците... Какви са те?
Хора ли са или животни?
Ами вие?
Твоите хора не говорят ли понякога за миналото?
Миналото не съществува.
А мислят ли за бъдещето?
Няма бъдеще.
Миналото,
човешкото минало
е било в по-голямата си част борба за оцеляване.
Но редките моменти, в които сред тъмнината се е надигал глас,
са превърнали миналото на човека
в нещо велико.
Аз отказвам да повярвам, че това е изчезнало.
Имали сме тъмни векове и преди. Това просто е още един.
Трябва ви някой, който да ви покаже пътя.
Аз съм само механик,
но съм сигурен, че някой от вас притежава тази искра.
Ако мога да запаля тази искра,
идването ми тук ще има смисъл.
Опитите да отворя вратата бяха безплодни.
Трябваше да намеря друг начин да върна машината си.
Слушай.
Чуваш ли това?
Да.
Машини?
Не, морлоци.
- Чакай.
Тези животни могат да управляват машини?
Те са морлоци.
Ти виждала ли си машините?
- Не, само съм чувала.
Кой ти каза?
- Пръстените.
Какви пръстени?
- Които могат да говорят.
Можеш ли да ми ги покажеш?
Ела насам.
Това ли са говорещите пръстени?
- Да.
Могат да говорят?
За какво?
Неща, които никой не разбира.
Нека ги чуя.
326-годишната война между Изтока и Запада,
най-накрая приключи.
Оръжията са на изчерпване, хората също.
Атмосферата е толкова замърсена,
че въздухът вече не може да се диша.
Не остана място, което да е безопасно.
Последната фабрика за производство...
...на кислород беше унищожена.
Резервите са на изчерпване
и когато и те свършат, ние ще умрем.
Името ми е без значение.
Знайте, че аз съм последният, който си спомня как всеки от нас,
мъж или жена, взе решение за бъдещето си.
Някои избраха да влязат в дълбоките пещери
и да намерят нов начин на живот под повърхността на Земята.
Ние останалите решихме да останем навън и да разчитаме на шанса си,
колкото и малък да беше.
От говорещите пръстени научих как се е разделила човешката раса
и как се е създал светът на елоите и морлоците.
По някакво злощастно течение на съдбата
морлоците са станали господари, а елоите техни слуги.
Морлоците са ги поддържали и са ги угоявали
като добитък,
за да ги приберат долу, като достигнат зряла възраст.
Което обяснява защо тук няма стари хора.
Знаех, че трябва да сляза долу. Само това беше начинът да прибера
машината си и да разбера какво става със старите хора.
Не отивай!
Няма да се върнеш!
- Ще се върна.
Уина?
Отговори ми!
Къде си?
Какво става?
Какво става?
Какво ви става на всичките?
Уина, спри!
Стой!
Какво ще стане с тях?
Не стойте като угоен добитък! Ще ми отговорите ли?
Какво има?
- Нищо. Всичко е чисто.
Какво искаш да кажеш?
- Всичко е чисто.
Едно време след бомбардировка хората викаха: "Всичко е чисто!"
Не!
Това е в миналото!
Вече няма летящи машини! Няма бомби! Няма войни!
Пръстените ни разказаха тази история.
Но вие не сте слушали! Нищо не сте научили!
Преди много векове хората са били научени да се крият
когато вият сирените, но това вече е минало!
Онези хора и техните убийци са мъртви!
Няма от какво да се страхуваме. Всичко е чисто.
Ами тези, които слязоха долу? Как ще се върнат?
Никога няма да се върнат.
Никой не може да ги върне обратно.
- Можете да опитате. Можете!
Никой от вас ли няма да опита?
Аз ще опитам!
Значи това беше съдбата на елоите.
Те бяха угоявани от морлоците,
които бяха деградирали до най-ниската фирма на живот:
Канибализъм!
Събудете се! Вразумете се! Всички!
Гори.
Дай да го разпаля с нещо. Това е последната ми клечка.
Качвайте се по стълбите! Това е пътят навън!
Факлата!
Вземете факлата!
По стълбите! По-бързо!
Съберете всички сухи клони! Всички сухи клони!
Така е добре. Хвърляйте ги долу!
Всички сухи клони!
Хвърляйте ги долу! Направете същото и с другите кладенци!
Хвърляйте клоните в кладенците!
Добре, към реката! Назад към реката!
Да вървим!
Идваше нощта, но елоите вече нямаше от какво да се боят.
Подземният свят на морлоците си беше отишъл,
а с това и безгрижният живот на елоите.
Но какво щях да правя аз?
Бях затворник в един свят,
на който не принадлежах.
Съжаляваш ли?
За какво да съжалявам?
- Че трябва да останеш?
Да.
Можех да разкажа толкова много на хората от моето време.
Щях да им кажа
за мъката и щастието, които ги чакат в бъдещето.
Може би щяха да научат нещо от това.
Или пък не?
Ти не искаш да останеш, нали?
- Не е това.
Не принадлежа на този свят, както и ти не би принадлежала на моя.
С удоволствие бих видяла твоето време.
Нямаше да си много щастлива.
Имаш ли си някой там? Някой като мен?
Никой като теб.
Имам приятели, на които ще липсвам.
Сигурно вече съм закъснял.
А жени?
Не.
Има една жена.
Тя се грижи за къщата ми. На 62 години е и е цялата в бръчки.
Как си носят косите?
Кои?
- Жените от твоето време.
Нагоре.
- Нагоре?
Как нагоре?
Не знам. Някак
нагоре, ето така.
Покажи ми!
Бих ли била красива?
Да, много красива.
Искам да се върнем в моето време.
Или преди това, когато светът е бил млад.
Можем да бъдем толкова щастливи.
- Виж!
Моята машина!
Ела, Уина!
Бях тръгнал в грешна посока! Назад! Трябваше да се върна!
5 ЯНУАРИ 1900 ГОДИНА
Това е най-невероятната история, която съм чувал. Пълен абсурд!
Джордж, винаги си можел да разказваш добре.
Наистина си велик изобретател, Джордж.
Трябва да се пенсионирате, сър.
Кажи истината, Джордж, къде беше през последната седмица?
Не задавай такива въпроси.
Понякога на мъжа могат да му се губят седмица или две.
Разбирам съмненията ви. Смятайте го за лъжа, ако искате.
Аз също се питам дали е истина сега като съм тук.
Дейвид, това е цветето, което Уина ми даде.
Подарък за теб. Ти се интересуваш от ботаника.
Опитай се да го сравниш с познатите ни растения!
Не мога.
Време е да тръгваме, Брайдуел.
Да, става късно.
- Лека нощ, Джордж.
Лека нощ, Джордж.
Изглеждаш изтощен. Трябва да си починеш.
Лека нощ. Чудесно е, че се върна.
Довиждане, Дейвид.
Благодаря ти, че си такъв добър приятел. Винаги.
Какво ще кажеш, Филби?
Едно нещо е сигурно.
Това цвете не може да цъфне през зимата.
Не вярваш на тази история, нали?
Лека нощ.
Карай.
Г- н Филби, какво...
- Отишъл си е!
Вижте!
Мисля, че разбирам. Виждаш ли следите?
Стояла е тук.
Но морлоците са я преместили.
Пренесли са я през ливадата
и са я закарали в сфинкса. Точно там.
Уина е стояла тук, когато я е видял за последно.
Точно тук! На същото място, но в различно време.
Той е докарал тази тежка машина обратно,
като е издраскал пода,
за да може да се появи отново извън сфинкса
и да помогне на елоите да построят нов свят.
Да построи нов свят и за себе си.
Точно където я е оставил.
- Да.
Джордж едва ли е заминал с празни ръце.
Няма да се опита да изгради цивилизация без някакъв план.
Трябва да е взел нещо със себе си.
Нищо.
Освен три книги.
- Кои три книги?
Не знам. Важно ли е?
Вероятно не.
Само че,
кои три бихте взели вие?
Мислите ли, че ще се върне?
Човек може само да гадае.
Той има цялото време на света.
Субтитри: SDI Меdiа Grоuр