The Return of the Soldier (1982) Свали субтитрите
ГЛЕНДА ДЖАКСЪН
АН-МАРГРЕТ
и АЛАН БЕЙТС в английския филм
ЗАВРЪЩАНЕТО НА ВОЙНИКА
Участват още ЙЪН ХОЛМ
ФРАНК ФИНЛИ
и ДЖЕРЪМИ КЕМП
Оператор СТИВЪН ГОЛДБЛАТ
Музика РИЧАРД РОДНИ БЕНЕТ
Сценарий ХЮ УАЙТМОР
По романа на РЕБЕКА УЕСТ
Режисьор АЛЪН БРИДЖИС
Крис, върни се!
Крис?
Крис! Върни се!
Аз ще го пазя.
Крис, изчакай ме!
Не можеш да ме стигнеш, Джени.
Крис, върни се. – Не можеш да ме хванеш!
Бум, мъртва си! – Не, не съм.
Съжалявам, г-це Джени, но казахте да ви събудя.
Благодаря, Емъри.
Добро утро, Уорд. Г-жа Болдри излезе ли?
Горе е, мисля, че си мие косата.
Само това ли са писмата? – Да, госпожо.
Джени.
Джени?
Идвам тук, когато мия косата си. Това е най-слънчевата стая.
Ще ми се Крис да не я беше запазил като детска.
Снощи пак сънувах.
Същия сън ли? – Почти, не съм сигурна.
Джени, бъди така добра да ме срешеш.
Действа ми много успокояващо.
Чудя се защо от две седмици нямаме писмо от Крис.
Не се тревожи, ако е на някое вълнуващо място,
където кипи сражение, щеше да намери начин да ми съобщи.
И после да се върне.
Според Уорд цените на продуктите пак са скочили.
1,6 лири за половинка масло. Ужас!
Той беше щастлив тук. – Повече от щастлив.
Мисля, че на мода ще излязат късите кринолини.
Според "Льо Рир Руж" колкото по-дълга е войната, толкова по-къси са полите.
Гледахме го в Санкт Петербург в пиесата "Дребни хора" от...
Не помня от кого.
Не спирай, моля те!
Реквизирани фургони на път за фронта със снаряди и войници, рекламиращи...
Раняването не ви дава право да се надсмивате над страната си.
... розови хапчета против запек, пухчета за помада,
крайморски курорти за ранените, круизи за осакатените.
Едуард... – Кога ви раниха, сър?
Значи утре сутринта заминаваш.
Добър вечер. Току-що срещнах ваш приятел...
Да, утре по това време ще бъда на път за Франция.
Щастливец! – Ако на тоя свят нямаше глупаци,
нямаше да има и войни. Не помня кои го е казал.
Още едно питие ще ми дойде добре.
Добър вечер, Грифитс. Би ли извел хрътките?
Искам да видя хрътките. – Разбира се, сър.
Джени!
Къде е Крис? Хората тръгват. – Не знам.
Колко несъобразително! Нужно ли е да тръгвате?
Джени, внимавай! Тези четки много скубят.
Би ли ми дала кехлибарените фиби?
На тоалетката са.
Остави ги ето там.
Да. Какво има, Уорд? – Търсят ви, г-жо.
Г-жа Уилям Грей, Марипоза.
Лейдисмит Роу, Уийлдетдун, Мидълсекс.
Нямам познати там. Познавам ли я, Уорд?
Не, каза, че ви носи вест.
Добре, ще сляза. – Да, госпожо.
Е, не е по последна мода, но става за жена с такъв адрес.
Искаш ли аз да говоря с нея? – Не, аз ще отида.
Може да се нуждае от нещо,
а в отсъствието на Крис искам да съм добра с хората.
Да си заслужа мястото в Рая.
Г-жа Болдри ще ви приеме след малко.
Погледни!
Да приключваме.
Г-жа Грей? – Да. Вие ли сте г-жа Болдри?
Да, приятно ми е. А това е г-ца Болдри.
О, да, приятно ми е. – Няма ли да седнете?
Заповядайте. – Благодаря.
Лелята на прислужницата ми е омъжена за вашия градинар.
Идвате за препоръка ли? – О, не! Не.
Биатрис е при мен от две години и съм доволна от нея, но...
Момичетата говорят... – Не ме интересуват слугински клюки.
Не идвам да разнасям слугински клюки,
но ако не беше Биатрис, нямаше да разбера, че не знаете.
И какво не знам? – За г-н Болдри.
Съжалявам, не знам чина му. – Капитан Болдри.
И какво не знам за него? – Че е пострадал.
Искате да кажете, ранен? – Да.
В Източната болница е. – Кой ви каза?
Бивш колега на мъжа ми, служи в полка на капитан Болдри.
Кой полк? – Не попитах.
Как се казва? – Повярвайте ми.
Крис е болен. – Крис?
Познавах го много отдавна, беше ни семеен приятел.
Съжалявам, че ви разстроих, но не мога да го крия от вас.
Каква наглост! Знам какво правите.
Прочели сте в "Хароу Обзървър", че мъжът ми е на фронта,
и сте дошли да ми пробутате тази история, за да изкрънкате пари.
Вестниците са пълни с такива случаи. Нарича се измама!
Пиърсън! – Не съм дошла за пари.
Съжалявам, госпожо, камбаните... – Изпрати тази жена.
Моля ви, повярвайте ми, той е болен!
Ако беше се случило нещо, министерството щеше да ме информира.
Вървете си или ще извикам полиция. – Прочетете това.
Телеграма от капитан Болдри.
До Маргарет Алингтън – това е моминското ми име.
Омъжена съм от 10 години. Изпратена е на стария ми адрес в Брей.
И слава Богу, че ме намериха! Той е болен, разберете го!
Съжалявам, че ви разстроих. Надявам се скоро да се възстанови.
Стига да му го пожелаете. Извинете.
Може ли да погледна?
Споменавал ли е някога за Маргарет Алингтън?
Не, никога.
Странно ми е, че е познавал такава жена.
Но Крис е болен. – Повтаряш думите й.
Но е така. – Не разбираш ли какво означава това?
Нещо...
Нещо, което не знаем, нещо недопустимо.
Попитай го! Той ще ти обясни.
Дали? – Разбира се.
Вече не можем да бъдем сигурни в нищо.
"Изпращат ме в Източната болница.
Моля те, ела веднага. С любов, Крис"
Той вече не е нашият Крис!
По обичайното време ли да сервирам обяда?
Да, Уорд. – А дали е редно...
Благодаря, Уорд.
Трябва да отидем. – Не, никъде няма да ходим!
А ако се нуждае от нас? – Върви да обядваш.
Искам номера на Източната болница, Хомъртън Гроув, Лондон.
Опитвам се да открия подофицер Уд.
Сестра!
Сестра, търся подофицер Уд.
Още едно за вас. – Благодаря, сестро.
Сестра! – Сестро...
Бихте ли ни завели в крило "Риджънси"?
Консърт Хол ли? Разбира се, последвайте ме.
Обадили са ви се по телефона за един пациент.
Сестра Евънс! Ужасно съм заета.
По дяволите!
Сестро... – Това е за д-р Фрийман.
Кога е телефонирала? – Не знам.
Съобщиха ми го преди два часа. – Ето го крилото.
Боже мой! Скъпа! Дженифър!
Той е добре, не се тревожете.
Кой ти каза, че е тук? – Обади ми се банкерът му.
Кога? – Преди няколко дена.
В министерството нямали адреса му. – Къде е той?
Тук е, но ви съветвам да изчакате.
Извинете. – Съжалявам.
По-добре да не го виждате. Много е объркан.
Франк.
Доверете ми се.
Да ви помогна ли?
Търся капитан Болдри, аз съм съпругата му.
Тук ли е, или не? – Да, но...
Ето го!
Крис... Крис?
Джени.
Джени, изглеждаш толкова... – Крис.
Как разбра, че съм тук? – Г-жа Грей донесе телеграма.
Радвам се, че си жив. – Какво става?
Крис, какво има? – Маргарет... Маргарет.
Къде е тя, Джени? Това Франк ли е?
Франк!
Доведе ли я?
Проклятие! – Недейте.
Помолих го изрично. – Престани!
Умолявах го. – Нямаш ли какво да ми кажеш?
Защо не ми говори? – Получил е шок от бойното поле.
Често се случва.
Крис, не ме ли позна? Аз съм съпругата ти.
Съпруга ли?
Махай се, махай се! Аз нямам съпруга.
Ще ми пробутва измишльотини!
Вървете си и не се тревожете, ще се оправи.
Маргарет!
Не се вълнувайте. Успокойте се, добре сте.
Защо не ни каза, Франк?
Виж, мога да помогна. Нека ти обясня.
Какво има!
Сигурна съм, че те знаят най-добре.
Просто трябва да изчакаме.
Тази повлекана!
Крис е болен. – Тази повлекана!
Е, трябва да се усмихна и да го преглътна като другите жени.
Дори Теди Рекс си има метреса.
Как можа да го кажеш?
Следобед имам съвещание, не се безпокой, ако закъснея.
Когато, тогава. – Добро утро, г-н Грей.
Добро утро, госпожо. – Само брашното, моля.
Ето. – Благодаря.
Новини от капитан Болдри? – Не, мамо, никакви.
Ходили да го видят, но не го обсъждат.
Леля каза...
Ще отскоча до месаря.
Щели да му докарат черен дроб
и ако не отида рано, по-добре изобщо да не ходя.
Погледни го този. – Какво се опитва да направи?
Използвайте краката, сър!
Джени!
Донесете чашите си, господа. – Какво прави тук този мръсник?
На господина му няма нищо, нали?
Както винаги се скатават в тила, за нищо не ги бива.
За нищо!
Как е положението у дома? – Ами...
Цветята сигурно са разкошни. – Да.
Често си мисля за кедъра, за езерото,
за горичката, където си играехме на пикник.
Хората казваха "Крис-и-Джени", помниш ли?
Като една дума. "Погледнете Крис-и-Джени".
Скоро ще ме изпратят у дома, нали? – Да.
Сигурна съм.
Направи нещо за мен. Иди при Маргарет Алингтън.
Кажи й, че си ме видяла и че нищо не се е променило.
Как така, нищо не се е променило?
Сега тя е омъжена. – Аз я обичам.
Ти знаеше. Казах ти, нали?
Спомените ми са малко неясни.
Ами Кити? – Господи! Кити.
Боже! Франк ми каза и се надявах да не е истина.
Но е вярно.
Погледни ме.
На средна възраст съм.
Джени, не искам никой да разбира за това...
как съм.
Нужно ми е време да премисля толкова неща.
Не желая никой да идва тук само от любезност,
дори баща ми.
Баща ти ли? – Да.
Той почина преди 12 години.
Благодаря, че ме навести.
Да. – Аз съм.
Да, влез.
Говорих с лекаря му.
Каза, че в паметта му имало огромна празнота.
Губят му се почти 20 години.
Може би е временно.
Явно се е случило нещо ужасно
и клетият му мозък не е могъл да се справи.
Ала теб си спомни. – Да, но трудно.
А кое е онова създание с жълтия шлифер, какво каза за нея?
Просто, че я е познавал, когато е бил момче.
Според Франк искал да се оженят. – Но той е болен.
Мозъкът му е увреден.
Нуждае се от почивка, спокойствие и нежност.
Ти можеш да го излекуваш.
Доведи го у дома.
Доведи го!
Уилям. – Да?
Ще хапнеш ли едно яйце? – Да, моля.
Дай. Къде да го оставя?
Тук ли? – Благодаря, сър.
Голям студ.
Биатрис, водата почти завря.
Снощи видях леля и тя каза, че ще го приберат у тях.
Не бил наред с главата и го прибират.
За кого говориш? – За капитан Болдри, сър.
В болница е и... – Върши си работата, Биатрис.
Какъв е този интерес? Нали каза, че не го познаваш.
Казах, че почти не го познавам.
Какво стана с телеграмата?
Нищо, казах ти. Занесох им я, казах ти.
Имат ли представа защо са я изпратили до теб?
Не, сигурно са ме сбъркали с друга.
Малко ми е странно.
Да, така е.
Огледалото е в пръсти, оттук ги виждам.
Ако не донесе менюто, няма да направя поръчките.
Не се тревожи, понякога е особена.
Уорд! – Скоро ще се прибере.
Уорд. – Да, госпожо?
Капитанът не обича цветя в стаята си. – Съжалявам, пак тази Емъри.
Подраних ли? – Не.
Не знаехме точно кога ще си дойдеш.
Да.
Здравей, Крис. – Джени.
Прекрасно е, че си дойде. – Радвам се, че съм тук.
Добре дошли у дома, сър. – Благодаря.
Искаш ли чай? – Не, благодаря.
Освен ако и ти не пиеш. – Не, не.
Поръчах вечеря в 19 ч. Сигурно ще искаш да си легнеш по-рано.
Да, чудесно.
Ще ми се да се измия и да се преоблека.
Целият воня на болница.
Ще те заведа горе. – Ако обичаш.
Къщата изглежда различна.
Преди няколко години подновихме стълбището.
Помниш ли какъв хаос беше? – Не, забравил съм.
Настаних те тук.
Реших, че предпочиташ да си сам.
Да, разбира се.
Много е хубава.
Какво има? – Просто си мисля.
Странно е да казвам "много е хубава" за собствената си къща.
Съжалявам. – Няма нищо. Не си виновен ти.
Да.
Добър вечер, сър.
Ти коя си? – Емъри, сър.
Добър вечер, Емъри.
Шери, госпожо? – Да.
Чухте ли какво е станало с брата на Джеси?
Ужасно.
Както си вървял по Пикадили, започнала бомбардировката.
Всички се разпищели и хукнали към скривалищата,
а в краката му изведнъж се търкулнала глава.
Глава ли? – Да, госпожо.
Право в него, представяте ли си какъв ужас?
Едва не припаднал, преди да разбере,
че е на восъчна кукла от витрината на "Шон и Едгар".
Изкарал си ангелите. – Да, сигурно.
Добър вечер, сър.
Благодаря.
Едно питие? – Уорд още ли е при нас?
Да, и г-жа Плъмър.
А, да.
Г-жа Плъмър.
Роузи, да.
Има ли бира? – Не, но в шкафа има уиски.
Не, не уиски. – Помня, че пиеше много бира.
Когато бях млад.
Добър вечер, госпожо.
Изглеждаш чудесно. – Благодаря.
Да, Кити, така е.
Изумрудите са прекрасни.
Ти ми ги подари.
Така ли?
Е, радвам се, защото много ти отиват.
Горе почти всичко ми изглежда познато.
Ами много добре, нали? – Да.
Не успях да отворя вратата в края на...
Жал ми е за госпожата. Сигурно й е много тежко.
Настани го в зелената стая. – Надявам се да е добре.
На мен ми изглежда добре. – Личи му по очите.
Погледни ги и ще видиш, че има нещо. Какво правиш тук?
Суфлето ми хареса много, Розалинд.
За утре поканих хора на вечеря. – Кити.
Аз ще налея кафето, Уорд. – Добре, г-жо.
Благодаря.
Неколцина близки приятели. Обясних им и разбраха,
че не си никак добре. – Кити.
Да?
Знам, че може да ти прозвучи жестоко или обидно, или и двете,
но ако не видя Маргарет Алингтън,
ще умра.
Джени.
Утре ще изпратя кола да я вземе.
Благодаря.
Моля да ме извините.
Благодаря за разбирането.
Лека нощ, Кити. Лека нощ, Джени.
Много мило, че го каза, Кити.
Не може да се контролира, нали е болен.
Но е достатъчно добре, за да си спомни онази повлекана!
Очаквам го с нетърпение, а ти?
Да видя физиономията му, когато тя цъфне тук.
Дали пак ще е с онази стара шапка и с допотопния си шлифер?
И с онази отвратителна пола.
Мразя такива хора.
Миришат на бедност и запуснатост, трябва да ги избиват като кучета.
Стига, не говори така!
Защо? Той се преструва, всичко това са фасони.
Престани!
Сигурно е имал доста красавици. – Стига!
Остави я на мира. На всички ни е трудно.
Защо не кажеш "Не бъди груба с гостите"? Знам, че го чувстваш.
Лягам си, вечерта беше отвратителна.
Кити.
Кити, почакай!
Почакай!
Тази песен винаги ми напомня за онова лято.
Обикнах я от пръв поглед.
А тя обикна ли те? – Да.
О, да!
Де да можех да кажа "Съпругата ми е Кити,
а Маргарет не означава нищо." Но не мога.
Защото не е така.
Не мога да повярвам, че беше толкова отдавна.
Но го осъзнавам всеки път, когато се погледна в огледалото.
Да можеше, когато осъзнавам нещо, и да го чувствам.
Да можеше това, което знам, че е истина, да е реално.
Кое е реално за теб?
Маргарет.
Пристигнахме, госпожо. "Лейдисмит Роу".
Отдръпнете се, момчета!
Хайде, приятели.
Извинете, тук ли живее г-жа Грей?
Да. – Аз съм г-н Грей.
Аз съм г-ца Болдри. Може ли да говоря с г-жа Грей?
Разбира се, заповядайте.
Бихте ли изчакали там? Ще я уведомя.
Г-це Болдри. – Добро утро.
Дано не ви безпокоя.
Не, просто пека нещо.
В днешно време момичетата не разбират от печива.
Прибрал се е у дома? – Да.
Как е? – Иска да ви види.
Кога? – Можете ли да дойдете сега?
Ами... Да, но...
Миналия път г-жа Болдри се разстрои. – Тя ме помоли да дойда.
Много добре. Явно е склонна да прощава.
Моля ви, кажете "да"! Крис много иска да ви види.
Аз също се радвам, че и той иска да ме види.
Не мога да ви опиша колко.
Отивам да си взема нещата, няма да се бавя.
Уилям, ние излизаме. – Къде?
Молят ме да отида да видя г-н Болдри. Защо си се преоблякъл?
Не мога да посрещна гостенка с работни дрехи.
Но ние трябва да излезем.
За вечеря има макарони със сирене, но аз ще се върна.
Иди да поговориш с нея, докато се преоблека.
Съжалявам за брат ви. – Братовчед ми е.
Може би трябва да взема чадър. – Не, колата ще ви върне.
Е, това вече е удоволствие!
Благодаря.
Отвратителна къщурка, нали? – Не.
Понякога в полето пасат крави. Харесва ми, но не е нищо особено.
Има хубаво име. – Нали? Испанско е.
Означава пеперуда.
Довиждане, г-жо Грей.
Познах за дъжда. – Само леко ще превали.
Откога не сте го виждали? – Това лято ще станат 20 години.
Много време. – Да, звучи невероятно.
Голяма къща. Крис явно е вложил много труд.
Чай или кафе? – Не, благодаря.
Крис гребеше на езерото.
Ето там. – Благодаря.
Много се е променил. – О, ще го позная.
След минута ще види лицето й.
Върнала си се!
Какво стана сутринта? – Нищо особено.
Съжалявам, че хукнах така. Как бяха макароните със сирене?
Вкусни. Изядох ги. – Чудесно.
Ще поработя в градината, преди да се е мръкнало.
Капитан Болдри по-добре ли е?
Трудно е да се каже. Изглежда доста весел.
Чудесно, това е важното.
Добър вечер, Кити. – Добър вечер.
Не слезе за чая. – Успах се, прости ми.
Колко време остана г-жа Грей? – Г-жа Грей?
Маргарет!
Час-два. – Какво правихте?
Разходихме се до Степи Енд. Обясни ми как стоят нещата.
Тоест, че аз съм ти съпруга.
Много мило от нейна страна. Благодарна съм й.
Просто си поговорихме.
Къде отиваш?
Тази вечер ще бъде изпитание. Ще пийна нещо за кураж.
Добър вечер. – Добър вечер, сър.
По алеята се задават две коли. – Да, да.
Помниш къде държим уискито. – Какво?
Ако си загубил паметта си, как помниш това?
Снощи Джени ми предложи питие и видях откъде го взе Емъри.
Защо не я попиташ? – От лоялност тя ще каже всичко.
В смисъл?
Смяташ, че симулирам? – Възможно е, нали?
Но защо? – Заради онази жена, Маргарет!
Какви ги говориш? Защо мислиш, че Маргарет...
Ако ме унизиш пред гостите, никога няма да ти простя.
И да ти е ясно – тази жена няма да стъпи повече тук!
Емъри.
Крис... Скъпият ми Крис! Дай да те огледам!
Радвам се да те видя. Добре дошъл у дома!
Помниш ли Едуард?
Помниш съпругата ми Александра. – Драго ми е да се видим.
Много съжаляваме за тези неприятности.
Познаваш Джесика. – Здравейте.
Можеше да бъде и по-зле, нали? Поне си цял.
Благодаря. Джесика?
Много благодаря.
За твое здраве! – Благодаря.
Джесика, искам да ти кажа... – Един момент.
Изсвирил Марсилезата, прибрал се и никой не забелязал.
Никой!
С Кити имате подход към такива хора.
Издръжлива малка двойка. – Стига!
Колко хубаво изглежда всичко, наистина първично.
По-добре си върви, щом си в такова настроение.
Преди да кажа на всички? – Не разбирам за какво говориш.
Глупости! Изтрий тази лицемерна усмивка от лицето си.
Познавам те сигурно умираш от похот.
Отвратително! – Съжалявам, Джени.
Сигурно помниш бригаден генерал Джоунс и Сибил Джоунс.
Добър вечер. Как сте? – Здравейте.
Невинаги е само психическо.
Понякога води и до всевъзможни физиологични изменения.
В смисъл? – Вдетиняват се.
Какъв ужас!
Миналия месец брат ми беше в Париж.
Здравей. Аз съм съпругата на Едуард.
Май не ме помниш. – Не, не, помня те.
Много мило, че се преструваш.
Може да ти е приятно да ни опознаеш отново.
Така ще имаме втори шанс да... – Много си мила.
Беше през онази жега в края на август. Александра го попита иска ли вода.
"Никога не пия вода", отвръща. "Никога? А как си миеш зъбите?"
"Използвам сухо бяло вино", отговаря.
Крис.
Крис!
Крис?
В трибунала.
Г-н Уилямс, сестра му и двама ученици.
Добър вечер, г-жо Грей.
Всичките ги съдиха. – Какво има?
Млякото изкипя. – Ето го.
Смятат, че тази зима ще има недостиг.
Млекарят казал на Мейси:
"Купете си коза, защото от мен няма да получите нищо".
Ето, на 2-ра страница. – Още едно дело в трибунала.
Г-н Ти. Джей. Уилямс от Тънрифел.
Прекрасно лято, слънцето блести, над нас летят чапли.
Болката ще мине.
Но понякога ти се иска да не минава. – Баща й...
... биеше звънче и Маргарет хукваше по стълбите към реката.
Засенчваше очи и се взираше във водата.
После се качваше в лодката и ме откарваше.
Господи!
Затворя ли очи и я виждам. Виждам само Маргарет.
Само нея виждам. Само нея.
Стои на другия бряг и се усмихва.
Миналото е погребано, скъпо момче.
Не, то е сега, живо е!
Сега е, сега!
Капитан Болдри?
Аз съм Гилбърт Андерсън. – А, да, лондонският шаман.
Точно така. Браво!
Мислех, че няма да ме познаете без церемониалната украса.
Ако започнете да ме убеждавате да се стегна,
ще ви хвърля в езерото.
Знам защо ви е повикала Кити. Мисли, че симулирам.
Не може да я вините, че търси някакво рационално обяснение.
Сигурно й е много тежко.
Изобщо ли не я помните?
Нещо у нея ми е познато.
Знам как се облича, когато отива на църква.
Познавам я, както се познава жена, отседнала в същия хотел.
Напоследък не спите добре?
Не. – Защо?
Тази Маргарет Алингтън.
Казали сте, че ще умрете, ако не я видите.
Вярно ли е?
Е, мислите ли, че ще го излекувате?
Все още не знам. – Какво ще направите?
Зависи, г-жо Болдри. – В смисъл?
Ще се погрижа да не стане по-зле. – По-зле?
Благодаря.
Но ще дойдете пак, нали? – Да, утре, ако е удобно.
Утре следобед.
Между другото...
Тази Маргарет Алингтън...
Трябва да му позволявате да я вижда, може да е от полза. Довиждане.
Благодаря. Хайде, Едуард.
Тихо... Тихо.
Ето я и нея. Виждаш ли?
Внимателно.
Благодаря. Идвай, Едуард.
Дяволче такова!
Довиждане. Много благодаря и довиждане.
Добро утро. Идвам при кап. Болдри. – Да.
Благодаря, Емъри. Добро утро, г-жо Грей. Заповядайте.
Той е в библиотеката. Емъри, отнеси цветята.
Не, ако ми дадете ваза, сама ще ги натопя.
Разбира се.
Елате, ще ви заведа при него.
Прекрасно е, че те виждам. Донесла си цветя.
За теб са.
Искахте ваза. – Да, много ви благодаря.
Ти имаше малко ножче. – Да, ножче.
Ще подкъся стеблата и ще ги отрежа. Трябва ми и капка оцет.
Оцет ли? – Слагаме го във водата.
Ще останат свежи. Защо се смееш?
Все едно си на свиждане в болница.
Ще ме попиташ дали искам да плета кошници.
Много пациенти се радват на такива посетители.
Да ти помогна? – Да.
Отрежи по сантиметър от стеблата. После аз ще ги счупя.
Хайде.
Ти ли ги отглеждаш? – Растат в градината ни.
Но градинарят не съм аз. – Да поизлезем.
Да.
Хайде. – Не е зле да почистим.
Да.
Дали да не...
Защо престанахме да се виждаме? – Скарахме се.
За какво? – Беше много глупаво.
Разкажи ми.
Ревнуваше ме, и то от Бърт Уелс.
Кой е той?
Помниш го, работеше при баща ми. Все ме закачаше.
Разсмиваше ме,
но ти реши, че между нас има нещо повече.
И сме се скарали? – Наговорихме си ужасни неща.
Заявих, че не ми вярваш, защото не съм от твоята класа.
Глупости!
Точно така каза и тогава.
Съвсем същите думи.
Отиде при дърваря и го помоли да те откара на другия бряг.
И когато мина покрай мен, извърна глава.
Извърна глава.
Сега може ли да ме свалиш?
Благодаря.
Влез.
Уорд каза, че имаш главоболие. – Да.
Отново ли?
Да.
Остави таблата ето там, не съм много гладна.
Трудно ми е да си представя що за съвместен живот сме водили.
Кое му е трудното? – Не се сещам какво сме правили.
Просто живеехме нормално като много други хора.
Разкажи ми. – Какво да ти разкажа?
Как прекарвахме дните си. – О, Крис!
Моля те.
Моля те, Кити!
Ами... ставахме, закусвахме,
ти отиваше в Сити на съвещания на борда.
През останалото време яздеше или играеше голф.
Аз изготвях менюто с г-жа Плъмър,
после работех в градината и в къщата.
Пазарувах, пишех писма.
Често играехме бридж и канехме гости на вечеря.
В неделя ходехме на църква.
А понякога вечер не правехме нищо.
Аз шиех, а ти пушеше пура.
Джени свиреше на пианото.
А веднъж годишно ходехме в Мариенбад или в Хомбург на бани.
Само толкова ли?
Животът ни бе щастлив.
Да.
Не смяташ ли?
О, да.
Мисля, че беше идеален.
Крис!
Няма минерална вода.
Ще наредя на Уорд да ти донесе.
Благодаря.
Мисля си...
Повече няма да ходя в дома на кап. Болдри.
По-добре ли е?
Навремето, като момиче, бях влюбена в него на Мънки Айлънд.
Предполагах нещо такова.
А той беше ли влюбен в теб? – Да.
Сигурно ти е мъчно, като го гледаш в това състояние.
Да, така е.
Не спирай да ходиш заради мен.
Нямаш ли нищо против? – Не е там въпросът.
Уилям, толкова си...
От теб зависи, скъпа. – Какво?
От теб зависи дали ще ходиш, или не.
Да.
Но вече реших.
Щипките, Биатрис.
Не се сърди, знам, че е рано.
Не съм допускала, че ще дойдеш тук.
Защо? – Ами...
Защо? Хайде, излизаме. Вземи си палтото.
Къде? – Изненада.
Две минути и тръгвам.
Побързай!
Качвай се, тъкмо навреме.
Дръпни я. Хайде, дръпни вратичката.
Тръгваме!
Не ви разбирам, д-р Андерсън. Отказвате да помогнете на съпруга ми?
Не отказвам,
просто искам да помислите много внимателно
дали държите да продължа с това лечение.
Разбира се, че искам. Защо да не искам?
Защото ровиш ли се в човешкия мозък,
все едно отваряш кутията на Пандора.
Не всеки желае подсъзнанието му да излиза наяве.
С мъжа ми нямаме какво да крием. – Не говоря само за него.
Не бива да забравяме г-ца Болдри
и г-жа Грей. – Г-жа Грей ли?
Да, ако ще продължаваме с лечението, трябва да говоря с нея.
Нейното участие е изключително важно.
Нещо против? – Разбира се, че не.
Боже мой! Ще се видим утре.
Д-р Андерсън!
Защо не желаете да излекувате съпруга ми?
Моята професия е да връщам хората
от неведомите кътчета на съзнанието им към нормалното,
където, по всеобщо мнение, им е мястото.
Но понякога не виждам необходимост от това.
Това поне те разсмя.
Извинете, офицер. – Да?
Ще ни превозите ли?
От другата страна има удобно място. – Разбира се.
Ела, Маргарет!
Благодаря ви.
Тук е добре, държа я. Хайде, Маргарет.
Внимателно.
Да.
Ще седна тук. Благодаря. – Готово.
Аз ще се настаня до вас. – Разбира се. Заповядайте.
Прекрасен ден. – Да.
Съжалявам, че ви го помрачихме. – Ние обичаме разнообразието.
Навремето живеех тук. – Така ли?
Ще хванеш ли?
Да обърна ли, за да сте по-близо до брега?
Благодаря.
Пристигнахме.
Хайде, влез.
Помниш ли?
Идвахме тук и ти отпускаше глава на прозореца на дневната.
На камината имаше снимка на майка ти
и репродукции на Тинтърн Аби в червени плюшени рамки.
"Виж как си седя" – каза ти.
"Виж как си седя, без да знам дали ме обичаш."
Обичам те.
Виж как си седя, без да знам дали ме обичаш.
Влез.
Емъри каза, че искаш да ме видиш.
Да, би ли казала на онази жена,
сигурна съм, че е някъде в къщата...
Би ли й казала, че д-р Андерсън иска да я види?
Да.
Не му е студено.
Завих го, когато заспа. Докоснах ръката му, топла е.
Хайде, събуди се!
Влез да изпиеш един топъл чай. Ако лежиш така, ще умреш.
Здравей, Джени.
Здравей.
Д-р Андерсън иска да ви види. Ще дойде всеки момент.
Спи ми се. – Ставай.
Не е редно да караш лекар да те чака, претоварени са.
А и заваля.
Маргарет, мини в средата. Дръж го над главата, над шапката.
Внимавайте, защото стълбите са много хлъзгави. 1, 2, 3.
Внимателно. – Хлъзгаво е.
Добре съм. – Нали?
Д-р Андерсън!
Това са братовчедка ми Джени и Маргарет Алингтън.
А това е г-н Пиърсън.
Г-жо Грей, по-късно бих искал да поговорим,
но първо да видим този младеж.
Здравейте, г-жо Грей. Много мило, че дойдохте.
Качете се да съблечете мокрите дрехи.
Не, след малко тръгвам. – Моля ви.
Може да използваме моята стая.
Надявам се, че този човек не притеснява Крис.
Той ми писа,
след като престанахме да се виждаме,
но не получих писмата му.
С татко се преместихме.
Ала преди няколко години отидох да видя старата ни къща
и се оказа, че са ги запазили. Загубили адреса ми.
Ах, тези писма, г-це Болдри!
Мислех, че не се интересува достатъчно, за да ми пише.
А той – че аз не се интересувам достатъчно, за да му отговоря.
Кой е този?
Единственото дете на Крис, почина преди 5 години.
Моят Дейвид също почина преди 5 години. Беше само на 2.
Мислехме, че е настинал и след няколко дена ще се оправи.
И Чарлс бе на 2, но си беше болнав по рождение.
Просто линееше. – Имали са по половин живот.
Да.
Г-жа Болдри и д-р Андерсън чакат в салона.
Благодаря.
Знаех си, че има нещо.
Знаех си.
Винаги съм казвала, че ако положи усилие и запази самообладание...
Заповядайте. Седнете.
Усилие, самообладание – кръчмарки на душата.
"Време е, господа. Пихте достатъчно!"
Няма такова нещо. – Какво общо има това с Крис?
Не му липсва нищо, има достатъчно пари.
Животът му с нас бе пълен и щастлив. – Може би само привидно.
Господи, каква глупост!
Забравил е живота си, защото е бил неудовлетворен.
Забравил го е заради шока, много просто.
Нещата не са толкова прости, колкото изглеждат.
Вие как мислите, г-це Болдри?
Аз ли? – Познавате го най-отдавна.
Какво е мнението ви? – За кое?
Съгласна ли сте с г-жа Болдри? Крис щастлив ли беше?
Не. Искам да кажа...
Чувстваше се... нежелан.
Когато се е родил, баща му е бил стар.
И мисля, че ревнуваше от Крис.
А майка му беше...
Тя искаше синът й да е глупак, момче, което...
обича само стрелбата и лова.
Да, да...
А сексът беше ли особено важен? – Да. Винаги е бил много зависим.
Не може да го излекувате, да го направите щастлив,
а ще го направите отново обикновен. – Да, само това мога.
Моля ви! Умолявам ви, оставете го!
Ще бъде жестоко, ако му върнете паметта.
Погледнете го!
Сега е спокоен, щастлив.
Моля ви, оставете го!
Ако си спомни, никога повече няма да бъде щастлив.
Но той не може да остане такъв –
вдетинен мъж на средна възраст. Ще се превърне в селския идиот.
Защо ще се разстрои, ако си върне паметта?
Заради момчето, неговото момче.
Какво момче? – Сина му.
Не сте споменавали нищо такова.
Мислех, че няма значение. Почина преди 5 години.
Не трябваше да ви казвам.
Мислех, че сте в течение. – Крис дори не знае, че е имал син.
Там е цялата работа. Г-жа Грей иска да каже...
Спомни ли си детето, ще си спомни всичко.
Дали...
Колко умно, г-жо Грей! Може би сте права.
Сигурна съм, че не съм.
Но да предположим, че сте. Проблемът остава:
как да провокираме у кап. Болдри усещането, че детето съществува?
Пазите ли дрешките му? – Да.
Съпругът ми нареди нищо да не се изхвърля.
Детската му стая е непокътната. – Дали ще помогне, г-жо Грей?
Не мога да кажа.
Не изключвайте възможността да се излекува.
Аз загубих син и тази болка ми е позната.
Не желая Крис да я преживява отново.
Не можем да избегнем болката, претендирайки, че не съществува.
Джени, защо не заведеш г-жа Грей в детската?
Да, разбира се.
Г-жо Грей.
Каква прекрасна стая за едно бебе.
Бил е прекалено малък за него, но татко му го е купил.
Мъжете винаги купуват играчки за по-големи деца.
Ужасно им се иска да пораснат.
Но къде е локомотивът?
Не обичаше ли влакове? Моето момче ги обожаваше.
Спирахме с количката до жп прелеза и той ги наблюдаваше.
Колко много играчки е имал!
Колко много играчки!
Навремето си мислех, че може би бебето ме е изоставило,
защото нямах какво да му дам.
Но след като едно бебе може да изостави всичко това...
Или не трябваше да идвам, или ще го оставите такъв.
Колебаех се дали да дойда отново.
И двамата сме семейни.
Молих се, четох Библията, но не получих помощ.
Знам, че най-важното нещо на света е щастието.
Ако някой е щастлив, трябва да го оставите да бъде щастлив.
Нима не заслужава да бъде щастлив? Защо да се връща при ужаса, войната?
Не мога да го направя.
Не мога.
Не е реално, нали? Лекарят се оказа прав.
Не може да загърбиш болката, все едно нищо не се е случило.
Това не е щастие, а илюзия.
Истината е истина... и той трябва да я знае.
Истината си е истина.
Какво виждаш? – Нищо.
Погледни пак, Джени.
Ще ми се тя да побърза. Рано или късно трябва да го направи.
Връща ли се?
Да, връща се.
Как изглежда?
Като истински войник.
Оздравя.
В останалите роли участваха ХИЛЪРИ МЕЙСЪН, ДЖОН ШАРП
ЕЛИЗАБЕТ ЕДМЪНДС ВАЛЪРИ УИНИГТЪН, ПАТ БЪРНИ и др.
Превод Цветелина Николова
Редактор Елисавета Каменова
Обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©