Hot Enough for June (1964) Свали субтитрите
и ЛИОН МАКЪРН в английския филм
ДОСТА ГОРЕЩО ЗА ЮНИ
Участват още РОДЖЪР ДЕЛГАДО, ДЕРЕК ФОУЛДС АМАНДА ГРИНЛИНГ и др.
Сценарий ЛУКАС ХЕЛЪР
Музика АНДЖЕЛО ЛАВАНИНО
Оператор ЪРНЕСТ СТЮАРД
Режисьор РАЛФ ТОМАС
Какво е това? – Заешко краче, разбира се.
За вас е.
Да, само напишете обичайното писмо.
И е добре да помислите за замяна.
Починал
Министерство на труда Бюро по труда
Момент, май има работа за вас.
Сигурно бъркате. Казвам се Никълас Уистлър.
Точно така. Утре имате интервю в 9 часа.
Не може да има работа за мен!
Аз съм писател. Така пише в паспорта ми.
Правилото е: работите това, за което сте квалифициран.
Иначе губите помощта за безработен. – За какво става дума?
Фирма за стъкло. Стажант изпълнителен директор.
Стажант изпълнителен директор! Аз?
Абсурдно е! – Да.
Залагате на дама? – Колко още ще играем? Имам работа.
Не отказа ли писането заради индустрията?
За нищо на света! Две и шест.
Аз съм пас. – Плащам.
Ник, какво стана с мацето, с която движеше във Финч?
Внимавай, Фред, докачлив е на тази тема.
Я млъквай!
Когато я заговори, тя каза, че не е в настроение.
Не е в настроение? – Лорна е страхотна и е с потекло.
Има брат във флота, сметка в "Хародс"
и най-дългите крака в Ърлс Корт. – Оттогава идва тук два пъти дневно.
Щяла да отпуши изворите на творческия му талант.
И сега е тук.
Приятна ли бе банята, скъпа? – Божествена, мерси.
И не мрънкай за бъркотията, почистила съм абсолютно всичко.
Вдигам с 10. – Наистина се развихряш, нали?
Може да си го позволи. Обича го добра жена и утре отива на работа.
Директор в голяма британска индустриална империя.
Ще управлява съдбата на хиляди честни инвеститори.
Май за около 7 лири на седмица.
Ще съсипеш творческия си талант. – Я си трай!
Ще пишеш реклами за електрически крушки,
аквариуми със златни рибки и тем подобни.
Това е първото стъпало към провала.
Само това ли ще кажете, че ще имам работа?
Добро утро, сър, с какво да помогна? – Май имам уговорена среща
с г-н Канлиф или нещо подобно.
Сигурно сте г-н Уистлър. – Сигурен съм, че съм той.
Г-н Канлиф ви очакваше по-рано. – Така ли?
Ще видя дали може да ви приеме. Г-н Уистлър е тук, сър.
Поканете го. – Благодаря.
Г-н Уистлър! Радвам се, че дойдохте.
Заинтересуван ли сте от нашето скромно предложение?
Все още не знам какво е, нали? – Стъкло, г-н Уистлър! Стъкло.
Нефтът може да движи нашата цивилизация,
но стъклото позволява да видим накъде отиваме.
Или както в шофьорско огледало виждаме откъде идваме.
Може би не сте наясно с огромния технически напредък
направен в нашата област. – Прав сте.
Представете си, сега можем да проектираме кола изцяло от стъкло?
Джанти, движещи се части, двигатели... цялата кола.
Трудно е да си представиш, че може да се случи, а?
Да. Това е мое задължение. Кажете нещо за себе си.
В кое училище сте учили?
Ами тук-там. Всъщност няма конкретно училище.
Харесвам неясния спомен за училищата.
Сега за военната служба. – Имах голям късмет...
Успях да се измъкна от нея. – Не харесвате военния живот?
Никак даже, голям страхливец съм. – Е, не всички се годни за войници.
Информираха ме, че говорите малко чешки.
Вярно ли е? – Там съм роден. В Прага.
Прекрасен град. Но сега сте британец.
Сега съм британец. – И сте писател?
Е, опитвам се. – Имате ли нещо публикувано?
Напоследък всъщност, не. – Но публиката сигурно го очаква.
Все пак изглеждате точно този, от когото се нуждаем.
От мен ли? – О, да.
Интервюирахме много хора.
Никой не показа въображението, което търсим.
Мисля, че сте готов да се насочите към върха.
Постоянно се отварят нови възможности.
Колко ще платите, докато чакам тези възможности?
Вероятно ще получавате около 2000 годишно.
40 лири на седмица?
Точно така. Поемаме и разходите, естествено.
Това е доста примамливо, нали? – Защо не го обмислите през уикенда
и тогава да дойдете да се видим?
Ако решите да приемете, можем веднага да започнем.
Да, добре. – Ще се видим в понеделник, тогава.
Да кажем в 10 часа? – Чудесно.
Довиждане.
Какво ще правим с него?
Не изглежда много проницателен. Мислите ли, че е надежден?
Ще проверим колко е сигурен. Нали е само за "еднократна" употреба?
А и ще е просто куриер. – Да, предполагам.
Но щях да съм по-доволен, ако е завършил прилично училище.
Да? – Търсят ви от съветското посолство.
Кофти е да използват този номер, не трябва да го знаят. Свържете ме.
Да дешифрираме ли, сър?
Нека е от малкото случаи, в който ще разберат какво казваме.
О, да. "Досвидания" и на теб.
Никога не съм чувал за него. Кой?
Така ли направихте? Добре, това е добре.
Благодаря ви много, че ни уведомихте. Довиждане.
Тъпи хвалипръцковци!
Задържали са още едно от момчетата ни.
Кого? – Карутерс, в Румъния.
Румъния...
Да, знам къде е. – Ще информираме ли премиера?
Той си има достатъчно работа.
По-престижно е да арестуваме някой от техните.
Не успяваме да ги следим като преди. А и ги срещаме вече по-рядко, нали?
Какво ще кажете за този самотник? – Има малък спор за него.
Отдавна твърдим, че е от техните, а военните казват, че е от нашите.
Явно е по-добре да го оставим, където е.
Не се притеснявайте. Моя грижа е.
Намерете заместник на Карутерс.
Добре, да известя ли министерството? – Да. Впрочем...
Карутерс е хванат чрез някаква жена, с която се е забъркал.
Потърсете някой не толкова податлив в тази насока. Ясно?
Но и да не е твърде склонен към другата насока.
Добро утро, г-н Уистлър. Решили сте да работите с нас.
Мисля, че е много мъдро. Ще влезете ли?
Ще ви запозная с някой от новите ви колеги.
Роджър, това е Никълас Уистлър, с когото ще работите.
Това е г-н Олсъп, началник "Личен състав".
Как сте. Чудесно е, че си с нас. – Благодаря.
Нека всички да седнем. – Благодаря.
Чудите ли се какво ще правите първите седмици?
Да, така е. – Късмет, че идвате точно сега.
Г-н Джоунс... – Кой?
Г-н Джоунс, нашият отговорник "Продажби".
Май скоро ще забравите името си. – Като че ли...
Та той заминава за Прага, но не знае дума чешки.
Бихте могли да го придружите. – До Прага?
Да, имате ли лична причина да не пътувате?
Не, наистина, нямам. – Чудесно.
Но Прага не е ли зад онова нещо... знаете кое.
Зад желязната завеса и прочие гадости. Да, но ние търгуваме с тези страни.
Властите не говорят за това, но осъзнават, че е нужно. Спокойно.
Ще ви посрещнат радушно в държавния завод за стъкло.
Нали, Роджър? – Да, и ще си прекарате чудесно.
Кога искате да тръгна? – Следобед.
Следобед! Ами визите и другите неща...
Погрижихме се вече за това, вие само ще попълните детайлите.
Нали имате паспорт? – Да.
Да не забравя, ще имате разходи. Ще сте там няколко дни.
Добре е да имате 100 лири. А за повече – говорете с г-н Джоунс.
Да, разбира се. Вероятно ви трябва някакъв багаж.
Пригответе се и ви чакам следобед?
В колко часа? – Около 14,15.
Май имате доста агенти на континента. – Да, но ги наричаме представители.
Въртим доста голям бизнес.
Не сме някоя безскрупулна или фалшива фирма.
Довиждане.
Уистлър. Случайно да говорите и румънски?
Румънски? Не. – Просто ми хрумна нещо.
Водата е безопасна за пиене, но внимавайте с местния джин.
Трябва ми подходящ инструктаж.
Кой е управител "Продажби" и какво прави в Прага?
Съжалявам. Хрумна ми импулсивно.
Помислих, че младежът ще тръгне сам.
Не се тревожи, когато се върне, Джоунс ще изчезне.
Впрочем, трябва катинар за тази щора. Може да е оплескала всичко.
Защо ли? Погледни, драги.
Ти ще се грижиш за Лорна.
Добър ден. – Ето ви и вас.
Помислихме, че може да закъснеете. Г-н Канлиф ви очаква.
Може ли да оставя тези неща тук?
Точно навреме за чаша портвайн. Вземете си стол.
Добър ден, Уистлър. – Добър ден.
За съжаление има леко забавяне. Смит не успя да се справи.
Той е нашият управител "Продажби". – А, Джоунс.
Да, Смит Джоунс. Жена му съобщи, че има лек грип.
Сигурно след ден-два ще е при вас. – Значи ли, че трябва да замина сам?
Да, няма да има усложнения. Това е само посещение от вежливост.
Ще имате среща с г-н Галушка.
Управител на завода за стъкла, чаровен човек.
Обещаха ни информация за нещо, върху който работят.
Разбирам. – Но има нещо, което е малко сложно.
Казах ви, нашите власти не обичат да известяваме
търговските договори с тези страни. Отвъд стената имат същите проблеми.
Всичко е обвито в мистерия, пароли и тем подобни.
Вероятно няма да дадат открито информацията си,
а ще я пъхнат в тази книжка. Такава е играта, нали?
Лявата ръка да знае какво прави дясната.
Значи трябва да я дам на г-н Галушка или както се казва,
а той просто ще пъхне информацията вътре?
Значи сътрудничество Изток-Запад, без проронена дума.
Не е толкова просто, може да не е истинският Галушка.
Тук е мястото за паролата. Трябва да е сигурно, че говорите с него.
Затова трябва да споменете паролата в разговора.
Каква парола? – Напълно сте прав.
"Доста горещо е за юни." – А отговорът?
Отговор? – Да знам, че говоря с точния човек.
"Но трябваше да сте тук миналия септември."
"Доста горещо е за юни."
"Но трябваше да сте тук миналия септември."
Точно така.
Потвърдих резервацията ви за полета. – Благодаря много.
Нека видим, че г-н Уистлър стига безопасно до летището.
Ужасен бизнес е това. Този човек е затворен като шпионин.
25 години червен затвор за английски бизнесмен
Сигурно е знаел какво го очаква. – Така ли мислите?
Добър вечер. Г-н Уистлър. Трябва да има резервация за мен.
Да, г-н Уистлър, стая 47.
Вземете багажа на господина, моля?
Може ли паспорта ви? – Да.
Някакви съобщения за мен? – Не.
Очаквате ли нещо по-специално?
Не, просто се чудех дали има нещо.
Няма.
Добър вечер, аз съм Йозеф. Има съобщение за вас.
Благодаря много. – Току-що пристигна.
Имате ли нужда от нещо друго? Може би чаша бира?
В момента не, благодаря. – Дълъг престой ли планирате?
Не знам още. – Дано направите добър бизнес.
Трябват ни бизнесмени.
Хотелът е доста пълен. – Да, с делегации.
Друг тип хора са, не като от миналите дни.
Бакшишът е продукт на капитализма. Няма място в нашия живот.
Ако ви потрябвам, позвънете. Името ми е Йозеф.
Благодаря.
Утре в 9,30 шофьор ще ви вземе от хотела.
Галушка, Държавен завод за стъкло
Г-н Уистлър? – Да.
Аз съм Власта Сименова, ваш шофьор и водач.
Напълно съм на ваше разположение. – Много добре, благодаря.
Нещо против да съм отпред до вас? Не съм комисар, разбирате ли.
Вече няма комисари в социалистическите страни.
Какво ги направихте, разстреляхте ли ги?
Не карайте много бързо, лесно се плаша.
Преходът от комисари към тип по-демократични длъжностни лица
беше естествен процес при социализма. Нямаше нужда от разстрели.
Колко хубаво!
Отивате при директора г-н Галушка? – Да, така мисля.
Асистентът му Вичек ще ви отведе. Влезте.
Благодаря. – Ще дойда за вас в 16 часа.
Така ли? – Да.
Благодаря.
Това е най-общо казано. Г-н Галушка ще ви разкаже повече.
Той е архитектът на нашата индустрия. Блестящ човек е,
но не е лесен за общуване.
Добро утро, г-н Уистлър.
Г-н Уистлър идва от Англия да види стъкларския завод "Запотоцки".
Така ли? Мислех, че е шпионин.
Хайде, седнете, г-н Уистлър.
Е, какво ви интересува? На ваше разположение сме.
Вичек, потвърдихте в стола за обеда ни?
Всичко не беше ли уредено?
Това ви моля да разберете. – Да, разбира се.
Полезно насекомо, но не толкова интелигентно, колкото трябва.
Признавам, по-спокоен съм, когато не е наоколо.
Сега, какво по-специално искате да видите?
Ами, нищо особено. Г-н Джоунс, нашият управител "Продажби",
ще реши какво иска да види, щом пристигне.
Очаквате го? – Да.
Вие също, нали? – Не.
Вероятно има недоразумение от наша страна.
Очевидно. Може да ви покажем всичко, което пожелаете да видите.
Много мило от ваша страна.
Нашите хора ще са много благодарни за това сътрудничество.
Май съм донесъл времето с мен.
Нали? – Времето?
Да. Искам да кажа, че е...
"доста горещо за юни".
Така ли мислите?
Като се има предвид времето на годината.
Добре... това е интересен поглед.
Да тръгваме? – Да.
Какви мислите за новите машини за непрекъснато валцуване в Англия?
Мисля, че са нещо добро. Дори много хубаво нещо.
Г-н Уистлър. Може ли да видя пътеводителя ви?
Г-н Павелка е нашият научен директор.
Благодаря.
Благодаря, много добър пътеводител. Чехословакия е красива страна. Нали?
Да, много е хубава. Наистина много хубава.
Трябва да продължим обиколката си.
Г-н Галушка ни чака, уредил е демонстрация.
Много е топло, нали? – Да.
"Доста горещо за юни." – Така ли?
Напълно нов процес, разработен от наш другар от Източна Германия.
С него изработваме това революционно нечупливо стъкло.
Със сигурност в това няма нищо ново.
Ще кажете, че няма нищо ново, да. Бронираното стъкло е известно отдавна.
Но и досега е много дебело и тежко.
Наблюдавайте, моля. Разрешете ми, хер доктор.
Разбира се, хер Директор.
Стъклото, разработено от нашия немски другар,
е малко по-дебело от хартия и е яко като стомана.
Може ли? – Моля.
Наблюдавайте, моля.
Моля. – Може ли?
Видяхте ли! Хайде, трябва да продължим.
Благодаря, хер доктор. – Моля, г-н директор.
Нацистка свиня!
Надявам се прекарахте интересен ден.
Видяхте всичко, което можем да предложим.
Ако искате да видите нещо друго, моля.
Не, бяхте много любезен и беше поучително.
Може ли да си измия ръцете на тръгване?
Колко съм недосетлив! Насам. Трябваше да ме попитате преди.
Г-н Галушка. – Извинете.
Другарят от Източна Германия. – Да.
Пита какъв багаж му трябва за курса по превъзпитание.
Само четка за зъби, другарю.
Момент, другарю. По сакото ви има мръсотия.
Вие сте посетител тук, нали? – Да. От Лондон.
Така и мислех. Дошли сте в точното време на годината,
времето наистина е хубаво. – Дали е така?
Да, най-необичайното за времето през годината.
По-скоро все едно е... Искам да кажа, че е почти...
Имате предвид, че е "доста горещо..."
Г-н Уистлър. Свършихте ли?
Да, да.
Ще поговорим утре.
Елате, ще ви заведа до колата ви. – Да.
След като видяхте как работим, ще видите и как се забавляваме.
Да, много бих искал.
Казахте, че ако има нещо, което искам да видя отново...
Дали може утре да погледна отново този...
процес на валцуване? – Разбира се.
Не, утре съм на конференция, трябва да присъствам.
Елате в четвъртък, ще ви очаквам. – Четвъртък.
Довиждане. Надявам да имате приятен престой.
Благодаря. Довиждане.
Кажете, против правилата ли е капиталист
да ви почерпи питие? – Невинаги.
Дали приятелите ви могат да ви видят и кажат:
"Защо другарката Сименова пие с тази реакционна хиена?"
Те ще знаят, че е нейно задължение
да пие с чужденци, дори с реакционни хиени.
Работата на един бизнесмен трябва да е много интересна.
Носи и своите отговорности.
Във фабрика ви има ли много деца работници?
Вече не. Твърде неефективно е.
Не трябва да ми се подигравате. Добре информирана съм за Англия.
Чета редовно "Дейли Уъркър". – Виждам.
Трябва ли да завършите Итън, за да сте в правителството?
Това помага.
А член на партията, комунист, може ли да завърши Итън?
Не познавам комунист, който е отишъл в Итън.
Но немалко от завършилите там са ставали комунисти.
Но дали са влизали в някое правителство?
Обикновено в Министерството на външните работи.
Боя се, че съм... Фашистки звяр.
Виждам, че не знаете правилната терминология.
Прекалено мек сте да заслужите названието "звяр".
Благодаря. – Може би сте само
лакей на буржоазната реакция.
Вие сте много, много, привлекателна.
Ето колко неща има да научите за обществото ни.
Защо не вечеряме днес и да започнем уроците?
Щом желаете.
Сега трябва да се обадя по телефона, а после да се преоблека.
Къде ще се срещнем? – В "Златния петел" в 21 часа.
Всеки ще ви каже къде да го намерите.
Дайте ми Червен 6.
Добър ден, г-н Уистлър.
Погледнах дали камериерката е взела бельото.
Благодаря.
Искам да се обадя до Англия, моля. До Лондон.
Както ви казах, ще сме в "Златния петел" в 21 ч.
Тогава ще изпратим наблюдател.
Няма нужда. Сама ще разбера, което трябва да знаем.
Това ще решим ние, другарко.
Ало.
Търпение, Плаков.
Търпение.
Ало. Олсъп е на телефона.
Уистлър е. – Върна ли се вече? Чудесно.
Обажда се от Прага.
Ало. Уистлър?!
Какво си играеш? Кой ти даде този номер?
Взех го, докато бях в офиса ви.
Реших да ви се обадя да ми кажете кога пристига г-н Джоунс.
Г-н Джоунс почина в банята си тази сутрин.
Ужасно съжалявам. – За съжаление няма да дойде.
Ще трябва да се справиш сам. Нещо друго?
Не, нищо конкретно няма...
Да знаете, че установих контакт.
Но трябва да се върна там в четвъртък.
Бих казал, че имат ужасна песен и танц за това, нали?
Мисля, че е по-добре да прекъснете, международните разговори са скъпи.
Уистлър. Успех, старче.
Е, какво чакате?
Нека прехвърлят този номер към "Млечни продукти".
Добре, но дали няма да се опита да се обади отново?
Добър вечер. Оттук, моля.
Масата ви, госпожо. – Ами тази?
Запазена е. – Но ми харесва повече.
Сигурно и тук ще ви бъде добре. Хайде.
Менюто.
Масата е специално подготвена за вас, госпожо.
Ще поръчате ли сега, сър?
Благодаря ви.
Всичко наред ли е, другарю Плаков?
Знаете ли вица за политическия затворник и тайния полицай?
Ами... имало един таен полицай.
На име, да кажем, Плаков.
Водят му затворник от килията.
И той го пита: "Другарю, защо не признаеш"?
Всъщност няма какво да губиш, освен веригите си".
А затворникът отвърнал:
"Мислех, че веригите принадлежат на държавата."
А Плаков, който бил много глупав човек,
казал...
Какви са родителите ви? – Майка ми почина във войната.
А баща ви?
Той е музикант. Свири в оркестър.
Живеем в къща извън града.
Имате ли братя или сестри?
Не.
Годеник?
Не.
Странно защо.
Виждате ли, казах ви всичко.
Но има много неща, които трябва да знам за вас.
Има достатъчно време. Предостатъчно време.
Не можеш да си сигурен.
Хайде да танцуваме. – Не, трябва да се прибирам.
Още е рано. – Да, но баща ми ме чака.
Трябва да се грижа за него. – Може ли да ви изпратя?
Не, по-добре е да не го правите. – Защо?
Нищо добро не бива да се прави прибързано.
А утре е празник.
Гърбът ти?
Моля да ми разрешите наблюдение.
Мисля, че др. Сименова не приема сериозно задачата си.
Вашите наблюдения станаха твърде чести.
Да, но смятам, че можем да направим повече.
За съжаление в случая отговорът ще е отрицателен.
Почакайте. Ще донеса сухи дрехи. – Извинете.
Виж ти! Истински Кремъл.
Баща ми е доста дебел.
Да, наистина доста. Няма ли да има против?
Той не е тук, нали? Ще ви изсуша дрехите.
Когато сте готови. Ще се преоблека.
Каза ли, че баща ти свири на концерт в Пилзен тази вечер?
Да. Защо? – Кога го очакваш да се върне?
Не го очаквам.
Никола.
Да?
Ще запалиш ли огъня?
Да.
Ало.
Сега, на какво се смееш? – Заприлича на руснак.
На руснак? Имам новини за теб.
Студената война... е на път да приключи.
За какво мислиш?
Мисля за теб.
Нещо неприятно ли има?
Не знам.
Ако правиш нещо тук, в Прага...
В смисъл нещо лошо, би ли ми го казал?
Какво трябва да правя, за да е лошо? – Това те питам.
Повтаряш утре посещението си в завода.
Няма ли нещо в това, което е...
Не знам думата.
Подозрително? – Да.
Утре се връщам в завода за последен път.
Ще наблюдавам процес, който пропуснах.
На следващия ден летя обратно за Лондон.
Не съм навредил никому.
Тогава това е, в което ще повярвам.
Таксито ми. – Да, знам.
Ще се видим в хотела по-късно тогава.
Да.
Но първо трябва да докладвам в службата.
Какво щеше да стане? – Карай, изчезвай оттук!
Британско посолство
А така, махни се от пътя. Карай, скапан шофьор!
Изчезвай оттук!
Дъщеря ви е тук. Да ви я пратя ли?
Ти й кажи, Плаков. Сигурен съм, че ще се радвате повече от мен.
Добре, сър.
Разочаровате баща си, но не е нещо, което касае тази организация.
Но неспазването на инструкциите
и несериозното ви отношение към тази задача
поражда огромно недоволство.
Задачата ви се отнема
и ви се забраняват всякакви допълнителни контакти с...
г-н Уистлър.
Това е всичко. Може да си вървите.
Съжалявам. Сгреших колата.
Вие ли сте г-н Уистлър? – Да, аз съм.
Къде е Власта? Моят обичаен шофьор?
Шофьорът Сименова е заета с друга работа.
Аз ще ви закарам. Качете се.
Вълнуващо е, нали? – За какво е?
За парада утре. Не чухте ли? – Не.
Ще е един от най-грандиозните, които е имало.
Пристигат 108 контингента от отдалечените райони.
До вечерта градът ще е пълен.
Г-н Уистлър. – Да.
Шофьорът Сименова ми даде това за вас.
Панаира – Стрелбището – 19 ч. В.
Няма какво повече да ви кажа. Утре ще останете ли за парада?
Не, летя обратно сутринта. – Вичек, имаш ли нещо за пиене тук?
Да, разбира се. – Елате да пийнем, преди да тръгнете?
С удоволствие, може ли първо да си измия ръцете?
Добро утро.
"Доста горещо е за юни“, нали?
Аха! "Но трябваше да сте тук миналия септември".
Боже, защо не каза, че си британец!
Разбира се, че съм, глупако!
А как се натресе на такава работа?
Това е прикритие, идиот такъв! Дай книгата.
Какво? – Прикритие.
Какво искаш да кажеш с това "прикритие"?
По дяволите, ами прикритие е? Вземай и я пази като живота си.
Искам да знам. – Не се прави на глупак!
Аз съм шпионин, също като теб.
Шпионин! Нямам нищо общо с шпионин.
А напълно законно индустриално... – Шпиониране?
Щом ви харесва думата, да,
но обменът между фирмите е често срещан в бизнеса.
Обясни го на командата за разстрел, драги.
На кого? – Командата за разстрел.
Боже мой!
Е, другарю... Пожелавам ви късмет.
Не бива...
Какво има? – Трябва да изчакаме другата кола.
Къде беше? – Вземи пушката.
Не бива да виждат, че разговаряме.
Какво се е случило? – Стреляй.
Има ли нещо, което не ми каза снощи?
Не, нищо.
Както и да е, няма значение. Не мога да те виждам повече.
Защо? – Не мога да ти кажа.
Стреляй.
Власта, трябва да ми кажеш какво е станало.
Не ме гледай. Стреляй.
Утре не чакай за самолета. Трябва да тръгнеш още днес.
Някой ти е казал нещо, какво е?
Няма значение, направи каквото ти казвам.
Но, ако не те видя отново,
моля те помни, че не исках да се случи така.
Не ме гледай. Стреляй.
Хей! Спри!
Не сте платили. – Извинявайте.
За дамата. – Благодаря.
Йозеф. Тръгвам по-рано, отколкото мислех.
Помоли да ми направят сметката. – Разбира се, сър.
Да ви я донеса ли? – Да, разбира се.
Паспортът ми е на рецепцията. Ще ми трябва.
Добре, сър.
Кой е? – Аз съм, сър, Йозеф.
Влезте.
Добър вечер. Имам няколко въпроса към вас.
Да. Познавам ли ви?
Съмнявам се. Представлявам Държавна сигурност.
Благодаря, Йозеф.
Е, г-н Уистлър.
Какво има? Нищо сериозно, надявам се.
Не, почти формалност, без значение.
Само подпишете това, моля. – Да, разбира се.
А какво е? – Вашето признание.
Моето какво?
По дяволите, за какво говорите? Какво мислите, че съм направил?
Хайде, г-н Уистлър, да не губим време.
Знаем всичко за вашата дейност от самото ви пристигане тук.
Трябваше само да изберем подходящия момент.
Вашият приятел в завода "Запотоцки" вече е арестуван.
Разбирате, че трябва и вие да подпишете.
А ако откажа? – Тогава ще намерим алтернатива.
Признанието е без стойност, ако не е напълно доброволно.
Има ли алтернатива? – Разбира се, има.
Винаги има алтернатива.
Елате, ще ви покажа нещо.
Вижте онзи човек долу. От информационната агенция е.
Чака това.
Това е новина от утрешните вестници.
"Прага, 12 август.
Британският бизнесмен Никълас Уистлър бе намерен мъртъв късно снощи
под прозорците на луксозния му апартамент в хотел "Словенска".
Дошъл е от Лондон да посети стъкларската фабрика "Запотоцки".
Говорител на полицията каза: "Няма подозрение за престъпление!"
Харесва ми частта за луксозния апартамент.
Внушението за разкош помага
да се създаде известна враждебност към починалия.
Трябва да призная, че стилът е чисто журналистически.
Но мисля, че разбирате посланието ми.
Да.
Мисля, че го разбрах.
Впрочем искам и малката бележка, която получихте тази сутрин.
Каква бележка? – Хартийката, скрита в пътеводителя.
А, това ли?
Боя се, че я няма. – Мислех, че ви изясних ситуацията.
Така е. Наистина бяхте напълно ясен.
Изхвърлих бележката. – Изхвърлил сте я?
Изпратих я по пощата! – Луд ли сте?
Имате ли представа какво съдържа тази хартийка?
Не, а вие? – Няма значение. Къде я изпратихте?
До Лондон с експресна поща.
Ако не ми вярвате, разписката е в куфара.
Капиталистическа свиня!
Достатъчно! Хайде.
На пожарната стълба е.
Обслужване по стаите.
Обаждам се от стая 52 за трети път.
Съжалявам, не съм бил на работа.
Донесете ми скоч и джинджифилова бира.
Веднага, сър.
Е? – Всички изходи са завардени.
Добре. Тогава можем да го хванем спокойно.
Уискито ви, сър.
Първият етаж е чист. Претърсихме го.
Добре. Двама на пост там, ако реши да търси път надолу.
Другите да продължат по останалите етажи.
Съжалявам, никой не може да излиза. – Знам, но вече го хванаха горе.
Аз съм етажният сервитьор. – И накъде си се запътил?
В аптеката, щял да отнеме живота си. Искат бързо нещо.
Ако не вярвате, обадете се. Звъннете.
Но за Бога, не ме спирайте. – Чакай тук.
Поща
Ало, тук е Британското посолство.
Чуйте. Преследва ме тайната полиция.
Мислят ме за шпионин или нещо подобно и ако не получа...
Тук трябва да се арестува. На площада е в капан.
С тия дрехи не може да продължи, а не може да се преоблече.
Към полунощ улиците се опразват и той ще е в ръцете ни.
Тръгвайте, да ви няма!
И вие, движение.
Стой!
Лека нощ.
Сервитьор! Един унгарски гулаш. – Да, сър.
С кнедли. – С кнедли.
Един унгарски гулаш. С кнедли.
Искам дежурните да се запознаят с това лице.
Раздайте ги веднага. – Слушам, сър.
Ти вече познаваш лицето му.
Мислиш ли, че приликата е добра?
Не е много красив. – Не участваме в конкурс за красота.
Този човек е опасен шпионин.
Британско посолство
Татко!
Никола! – Защо ме излъга?
Не съм те лъгала. – Лъжа.
Каза ми, че баща ти е музикант!
Сега ще кажеш, че е в оркестъра на Държавна сигурност.
Съжалявам. Бях забравила, че съм ти го казала.
Да, така е. Какво друго забрави да ми кажеш?
Кажи, какво друго забрави?
Не ти казах, че и аз работя в полицията.
Така ли? – Да, така.
Но така или иначе, с какво право ми се ядосваш?
Не ми каза, че си шпионин! – Но аз не съм!
Ще го отречеш? – Ами аз...
Не знаех, че съм.
И очакваш да го повярвам? – Не ме интересува в какво вярваш.
Не ме интересува в какво вярваш! Все пак за теб е изгодно.
Можеш да ме предадеш. – Мислиш ли, че бих го направила?
Не знам какво би направила.
Не, разбира се, няма.
Трябва да поспиш. Легни в стаята ми. – Не.
Трябва да стигна до британското посолство.
Тогава защо дойде тук? – Защото исках пак да те видя.
А и мислех, че можеш да ми помогнеш.
Да предам тайни на британците?
Не, не!
Наистина ли изпрати по пощата тази хартийка?
Баща ми обърна пощата с краката нагоре, за да я намери.
Не съм я изпращал.
Искаш помощ да стигнеш до посолството?
За да я предадеш.
Опитваш се да ме направиш...
Предател. – Не, не го искам.
Какво ще правиш с нея?
Не знам.
По-добре ми я дай.
За мен няма проблем да бъда предател. За теб има.
За мен е естествено.
Не помислих за това.
Ще ми помогнеш ли да стигна до посолството?
Ще опитам.
В този случай има само едно решение.
Знаеш ли, дори не знам за какво става въпрос в нея.
Нито пък аз.
Толкова съм уморен.
Вижте сега.
Казвам се Родингхед. – Шрик!
Как сте. Посланикът иска да знае колко време още тези хора
ще киснат на ъгъла.
А и какво правят тук, по дяволите? – Мисля, че чакат приятел.
Отново си усмихнат, Плаков. Добре.
Хубаво е мъж да се усмихва пред опасността.
Преследваният броди по улиците на Прага
в сервитьорски фрак посред бял ден.
А Плаков, орловото око на ДС, не може да го открие.
Много добре, Плаков.
За какво ново бедствие ще ми съобщите?
Не за бедствие, а по-скоро за шега.
Шега? Ето нова страна на вашата личност.
Много добре, Плаков. Забавлявайте ме.
Изглежда персоналът на британското посолство
е объркал нашите хора с някаква измет и престъпници.
Заплашват с официален протест до правителството,
ако не си отидат.
Само глупак ще реши, че историята е смешна. Ти си глупакът!
Другите ще разберат, че Уистлър се е свързал с посолството
и сега там го очакват. Затова искат да разпръснат
паплачта и престъпниците, мотаещи се на ъгъла.
Отлично знаят, че това са агенти на Държавна сигурност.
А ако отправят протестна нота до правителството
и откажем да разгоним тези хора, ще разкрием важността на случая.
Затова надежден човек трябва да отиде до посолството
и обясни нуждата да държим тези хора там, където са.
Някакви предложения? – Ако ми разрешите...
Няма значение, Плаков, аз самият отивам.
Макар да не казвам, че може да се случи,
но, докато ме няма, може случайно да мине млад мъж в сервитьорски фрак
и отговарящ на името Уистлър. – Уистлър?
Уистлър! Опитайте да го арестувате.
Влез!
Извинете, сър. Един приятел е дошъл за хората на ъгъла.
Казва, че името му е Сименов. – Сименов? Този стар мошеник!
Познавате ли го? – При тях е на същия пост като мен.
Щях да предложа да поговорите с него. Но ако той знае кой сте,
май не бива да разкриваме, че сте тук.
Нищо, дипломатическа привилегия е. Поканете го.
Сименов, този стар чакал, какво ли крие в ръкава си сега.
Скъпи приятелю, каква приятна изненада!
Изглеждате по-млад от всякога.
Благодаря. Не знаех, че вече сте в дипломацията.
Да. Моля, седнете.
Ще ви донеса питие. – Благодаря.
Бизнесът с разузнаването е за младите.
Пенсионираха ви, а? – Направиха горе-долу това.
Водка? – Скоч, моля.
Какво мога да направя за вас? – Нещо бъркате.
Казаха, че вие искате да ни видите. – Да, за онези хора на ъгъла.
Разбрах, че вашите не ги харесват. Защо така?
Посланикът го обясни. Намира го за доста смущаващо.
Притеснително е подобна измет да се мотае край посолството.
Разбирам чувствата ви, но за съжаление не мога да ги махна.
Явно е съвсем целенасочена полицейска работа.
Да. Но, между нас казано, хора отвън не са измет,
а подбрани агенти от Държавна сигурност.
Това, разбира се, е шега. – Не, такива се.
Нещо повече, те са там да ви защитят.
Не ми казвай останалото. Нека аз го кажа.
В града има голяма група антибритански фанатици.
Обещават да убият посланика и целия персонал.
За да предотврати евентуални неприятности,
Държавна сигурност охранява посолството. Нали?
Нещо такова. – Хубаво е да знаем,
че няма да ни избият в леглата ни.
Впрочем това прикритие не е ли малко преиграно.
Така е. Но какво можем да направим?
А да сте попадали на колега с име Уистлър?
Уистлър? Не, не мисля. Да не е от вашите?
Не, от вашите е. Реших, че го знаете. Казаха ми, че е претърпял инцидент.
Съжалявам. Нещо сериозно ли е?
Сигурен ли сте, че всичко е наред? – Да, напълно.
А че ще дойдат навреме?
Тогава в 15 ч.
Точно след две минути
тръгваш направо за посолството.
Не обръщай внимание на нищо, случващо се на улицата.
Просто отиваш право в посолството. – Ами ако нещо се обърка?
Не, няма.
Но ако се случи, над кафенето има стар таван.
Какво? – Таван. Отиваш там, ще те чакам.
Там ли? – Да, там.
Довиждане.
Не забравяй инструментите си. Трябва да си водопроводчик.
Благодаря.
Хей!
Да.
Да, задръжте ги всички. Идвам веднага.
Хайде, арестувайте ги!
Добър ден, г-н Уистлър.
Спрете този човек!
Всички са арестувани. – Изпусна го, идиот такъв.
Кой ви подготви за това? Името! – Никой, наистина.
Казаха, че в посолството наемат сервитьори.
И трябва да сте едновременно там? – Така е.
В 15 часа, във фрак.
Слава на винарите!
Описанието да се предаде на агентите. – Слушам.
Вероятно ще търси други дрехи и ще се смеси с тълпата.
Искам агенти на всяко публично събитие.
Футболни терени, басейни, бирарии – навсякъде. Ясно?
Да.
Това е мое, другарю. – А, да.
Какъв има, другарю? – Изгори ме, глупако!
Съжалявам, сигурно с цигарата ми.
Сложете си от това.
Бъдете по-внимателен. – Да. Бях небрежен. Извинете.
Няма да усетите нищо.
Извинявайте.
Ето ви номер 400. Той е, нали?
Да.
Вход за мъже
Полиция! – Хайде, ела с нас.
Свалете ръцете си от мен! Пуснете ме!
Помощ, помощ! Полиция! Пуснете ме.
Млекаря!
Власта!
Скъпи! Мислех, че са те хванали.
Не, добре съм. Но видях баща ти, панирах се и избягах.
Но сега съм добре, наистина.
Къде ги намери? – Ще ти обясня по-късно.
Съжалявам... – Недей, не си виновна.
Имам план как да вляза в посолството. Той не включва теб.
Но означава, че ще остана тук... да кажем до зори.
Ето го млекарят.
Шест часа. – Да!
Този път е по-добре да не се сбогуваме.
Този път всичко ще е наред.
Мислиш ли?
Пази се.
Обичам те.
Млекаря!
Мляко!
Мляко!
Хей, млекарю!
Какво има, другарю? – Ела насам.
Има нещо, което трябва да знаеш. – Какво?
Тук има човек.
Ти си къркан! – Не!
Чу ли нещо? – Да, глас в главата ми.
Казва: "Защо не се прибереш?"
Мляко!
Добро утро!
Мляко!
Хей, млекаря, какво правиш?
Остави млякото и си тръгвай. – Помолиха ме да се обадя.
Остави го на земята и потегляй. – Правят прием, искат сметана.
Добре дошли във Великобритания
О, така е по-добре.
Така ли мислите? – По-добре от костюма на Робин Худ.
Сигурно е така. Много любезно от ваша страна да ми го заемете.
Така поне изглеждате малко по-британски.
Да, и аз мисля така. – Това е костюмът ми за голф.
Имам мач на 23-ти и ще се радвам, ако го върнете най-скоро.
Но не увит в хартия, а в здрава картонена кутия.
Разбира се. – Готови са да се пръснат, нали?
Какво са? – Хартиени подплънки.
Ще положа огромни грижи. – Успешно шоу!
И помнете, на 23-ти е, срещу турците.
Благодаря ви отново. Ще го запомня. – Няма нищо.
Трябваше да изглеждате представително, нали?
Уистлър, ето те. Май си бързал да стигнеш дотук, нали?
Мислех вече, че няма да се появиш. Нямах представа...
И аз нямах представа. Искам да поговоря с вас.
Чудесно, аз също исках да поговорим. Седни.
А сега – за съобщението. Получи ли го?
Ами, до известна степен. – Какво значи "до известна степен"?
Глътнах го. – Глътнал си го?!
Опитваха се да ме арестуват. – Предполагам, че няма начин да...
Добре, няма значение. Сигурно си сторил всичко възможно.
Ела, ще ти донеса кафе. Щях да забравя, а е важно.
За парите, които ти дадох в Лондон. Трябва ми документ.
Всичко се осчетоводява.
Уистлър, на масата има лист, който бих искал да погледнеш.
Какво е това? – Законът за държавната тайна.
Наистина? – Разбра ли същността му?
Едва ли, дълъг е. – Малко е неясен, не се мъчи.
Просто се подпиши отдолу.
Не подписвам нищо, написано с дребен шрифт.
Не можеш да се прибереш, докато не го направиш.
У дома? – Няма да стоиш тук завинаги, нали?
А и те обменяме, за четвъртия аташе в унгарското посолство.
Това хубаво ли е? – О, да, повод за гордост е.
А формулата, за която беше тук, случайно да си я погледнал?
Ами хвърлих й нещо като... бегъл поглед.
Някаква идея за какво ставаше дума? – Не.
Ни най-малка. – Колко жалко!
И вие ли не сте знаели? – Не.
От морското разузнаване ни подхвърлиха,
че може да е нещо важно.
Но не ни казаха какво е.
Би ли я оставил в Лондон във Военното министерство вместо мен?
Може да пиеш джин, но внимавай с тяхната вода.
Добре, татко.
Скъпи приятелю, какво правиш тук? – Изпращам някого.
Подозрително. Нямахме намерение да го държим в страната ви.
Не, дъщеря ми е. За късмет ще бъде на търговската мисия в Лондон.
Уистлър! Дръж чантата далеч от младата дама.
Няма значение. Казват, че чакалнята е неутрална територия.
Този път аз черпя.
Казваш, че отиваш в Англия с търговска мисия?
Да. Трябва да отида на място, наречено Олдърмастън.
При ядрените оръжия? Нямаш нужда от това.
Виж!
КРАЙ
Допълнения, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©