Xia nu a.k.a. A Touch of Zen (1971) Свали субтитрите
по поръчка на Министерството на културата
и Филмовия институт на Тайван.
Адаптация по книгата на Пу Сун-лин "Странни приказки от китайско студио"
ДОКОСВАНЕ ДО ДЗЕН
По идея на ДЖАН ДЗИУ-ИН
С участието на СЮИ ФЪН, ШЪ ЧУН
БАЙ ИН ТИЕН ПЪН
ЦАО ДЗИЕН, МЯО ТИЕН ДЖАН БИН-Ю, СЮЕ ХАН
УАН ЖУЕЙ, УАН ДЖУН-ШАН ГАО МИН, ЛУ ДЖЪ и др.
Със специалното участие на РОЙ ЧАО
Оператор ХУА ХУЕЙ-ИН
Музика У ДА-ДЗЯН
Режисьор КИН ХУ
Крепост Дзин Лу
Имение на пълководеца
Писане на писма и стихове
Ку Шън-джай
Пейзажи и портрети
Как ви се струва?
Ваша ли е творбата? – Да. Не е нещо особено.
Напротив. – Желаете ли портрет?
С удоволствие. – Моля, седнете.
Как се казвате, г-не? – Оуян Ниен.
Г-н Оуян, значи.
Идвате отдалеч, господине. – Как разбрахте?
Познавам почти всички тук.
Току-що пристигнах. Само тук ли сте живели?
Да.
Бихте ли повдигнали малко шапката?
А ще завъртите ли леко главата си? – Да.
А вашето име как е? – Ку Шън-джай.
Писарю! Шън-джай!
Писарю, вече работиш?
Искате ли малко чай? – Сега си зает. Може по-късно.
Добре, по-късно.
Г-н Ку? Кой е този?
Билкарят. – Името му?
Д-р Лу. Защо питате? – Оттук ли е?
Не. Тук е от около месец.
Живее близо до храма. Защо?
Просто питам.
Г-н Оуян? – Ще намина утре.
Внимавай.
Мамо! Г-н Шъ! – Върнахте ли се, г-н Ку?
Заповядайте. – Не. Може би друг път.
Ще се видим пак. – Довиждане.
Мамо, живее ли някой сега в онази къща?
Кой би дръзнал да живее в това обитавано от духове място.
Днес г-н Шъ ми гледа за твоята съдба.
Познай какво каза?
Не мога.
Да хапнем тогава!
Каза, че щастливата ти звезда ще изгрее тази година.
Откъде знае? – Гадае по рождената ти дата?
А и че трябва да си вземеш държавния изпит.
Няма да се явя. – Защо?
Защо да се вслушвам в съвет на слепец?
Всяка майка иска синът й да преуспее.
А ти?! Ще си останеш вечно беден!
Мамо, може да не сме богати, но имаме достатъчно, за да живеем.
Някога, след като спестя достатъчно, може да отворя училище.
Това е нелепо! Учител ли искаш да бъдеш?
Не си ли чувал какво казват?
"Най-голямата чест за мъжа е да бъде държавен служител."
Трябваше да кажеш "да бъде писар"!
Защо ще учиш, ако няма да си служител?
Уча заради знанието. – Но изглежда нищо не си научил.
Вече си над 30, а още нямаш съпруга. Защо?
Чакам тази, която ми е писана.
Която ти е писана няма да дойде, ако нямаш пари.
Май няма да доживея да видя внуци.
"В смутни времена като тези
внимателен е по-добре да си."
Стига си рецитирал твоите стихове.
Да беше ги изрецитирал на изпита!
За нищо не те бива!
Мамо?! – Какво правиш тук?
Аз... просто исках да видя дали има някой.
Май си си загубил ума. Как може да има някой тук?
Връщай се веднага с мен у дома.
Хайде!
Хайде!
Ще ми обикаля по това време.
Виж се само! Лицето ти е мръсно!
Господин Ку. – Да.
Искам да ви попитам нещо. – Заповядайте.
В този район се намира крепостта Дзин Лу, нали?
Точно така. – Били ли сте там?
Аз живея близо до нея.
Чух, че там витаели духове.
Зависи дали вярвате в тях, или не.
Ще довърша портрета ви по-късно, г-н Оуян. Утре ще е готов.
Благодаря.
Колкото до духовете, вярвам в тях, следователно съществуват.
Но Конфуций никога не ги е споменавал.
Страхувам се, че не съм съгласен с вас, г-н Ку.
До утре.
"Вярвам в тях, следователно съществуват"?
Заклинания за прогонване на духове
Мамо? – Какво правиш тук?
Ами... аз...
Вечно се държиш като откачен.
Да ви запозная. Това е г-ца Ян.
А това е моят син.
Да вървим!
Г-це Ян, ако ви трябва нещо, вземете го от дома.
Просто влезте и го вземете.
Мамо, коя е тя? – Новата ни съседка.
Снощи си й изкарал ангелите. – И тя ми ги изкара.
Сама ли живее там? Доста е смела.
Живее там, защото домът е празен и няма наем.
Шън-джай?
А ти какво правеше там, мамо? – Дадох й малко игли и конци.
Бедни са. Нямат нищо.
Мамо?
Кой живее с нея?
Майка й. Почти на 80 е и е на легло.
Хей. За какво е този меч?
За нищо, просто така.
Тогава как се прехранват, мамо?
Г-ца Ян работи временни поръчки тук-там.
Представи се само колко малко пари изкарва.
Хей! Вече си над 30...
О, не пак за изпита! – Не ме прекъсвай!
Тя е над 20 и е свободна. Ожени се за нея!
Идеална двойка сте!
Няма приятели, а ти си един самотен глупак!
Това е.
Но мамо... – Какво?
Тя дали ще се съгласи?
Защо не? Да не би да сме по-долу от нея? Зависи от теб.
Дори аз да кажа "да", тя може да откаже.
Семейството й е много бедно. Защо да отказва?
Утре ще ида и ще говоря с майка й.
Прибери се рано, за да чуем какво ще отговори.
Мамо. – Уплаши ме!
Защо си още тук? – Какво стана?
Не казвам!
Къде отиваш? – В ателието.
Изглежда ще вали. По-добре се прибери у дома.
Какво каза майка й?
Майка й желае дъщеря й да се омъжи.
Но г-ца Ян отказа. – Защо?
Не можела да ми каже защо.
Според мен е защото сме бедни и ти не си служител.
Стига вече! – По-добре вземи изпита тази година!
Мамо, нали вече го обсъдихме?
Нямаше да ни откаже, ако ти имаше пост!
Никога няма да се ожениш, ако продължаваш така!
Мамо...
Простете.
Почуках, но никой не отговори, а вратата беше отворена.
Моите извинения. Това е г-н Оуян.
Това е майка ми.
Моля, седнете.
Седнете. Извинете, че е разхвърляно.
Хубав дом си имате.
Много сте мил. – А е и тихо.
Г-н Ку. Днес почивате ли?
Излезе нещо непредвидено.
Сутринта бях в ателието ви.
Съжалявам. Ето портрета ви. Моля, кажете нещо.
Чудесен е. – Радвам се.
Големият ви талант е несъвместим с такъв малък град.
Аз съм скромен човек. Не ламтя за повече.
А смята ли г-н Ку да вземе изпита тази година?
Аз... – Заповядайте чай.
Мамо!
Убеден съм, ще сте способен да вземе изпита.
Видя ли? Чу ли го? Така че се яви тази година!
Ако искате да опитате, мога да ви помогна.
Няма нужда от такива усложнения.
Колко е хубаво да има спасител като вас!
Мога да ви помогна. – Много съм ви благодарен,
но не смятам да се явявам тази година. – Не го слушайте. Задължени сме ви.
Мамо... – Ти да мълчиш!
Защо не премислите, г-н Ку? Ето за портрета.
Благодаря ви отново.
Господине, не е идеален, приемете го като подарък.
А и е твърде много. За портрет взимам само по 5 сребърника.
Престани! Г-н Оуян е добър човек,
затова приеми каквото ти предлага. – Господине?
Довиждане засега, г-жо Ку. – Моля, вземете ги.
Ще намина по-късно. – Мамо, ти...
Господине, желаете ли да изпиша името ви върху портрета?
Утре ще мина през ателието ви и ще го взема.
Моля, заповядайте пак, господине.
Този г-н Оуян е приятен човек.
Трябва да го опознаеш по-добре.
Почакай! – Кой е там?
Кой си ти?
Пълководецът Шъ? – Кой?
Помощ!
Виж, гадателя! – Г-н Шъ!
Добре ли сте? – Лошо са ви ударили!
Добре съм. Благодаря. – Моля.
Къде ми е пръчката?
Остави я нея! Нека да се скрием от дъжда.
Къде ми е пръчката?
Пръчката... къде ми е пръчката?
Главата ви кърви. Ще повикам доктор.
Пръчката ми...
Г-це Ян. Моля, погледнете го.
Моля ви, идете и донесете дърва за огъня.
Оуян разбра ли кой си? – Не, но кой е този?
Утре иди и кажи на д-р Лу.
Кабинет на д-р Лу Дин-ан
Г-жо Ку, настинали сте. Но не е сериозно.
Сигурно съм се разболяла, докато помагах на гадателя вчера.
Бях вир-вода от дъжда, а после треперех от студ.
И тогава разбрах, че нещо не е наред.
Мамо, ще се оправиш щом изпиеш билките на д-р Лу.
Ти пък откъде знаеш? – Г-жо Ку,
сварете тези билки и ги пийте два дни.
Скоро ще се оправите, спокойно. – Да вървим.
Относно плащането... – Ще го уредим по-късно.
Но... – Ще платим по-късно.
Д-р Лу ни е добър приятел, нали? – Трябва да си починеш в ателието.
Няма нужда! Отиваме си у дома!
Добре. Довиждане.
Г-це Ян?
Не ме ли познахте?
Спрете!
Трябва да ви питам нещо.
Познавате ли един сляп гадател?
Да спрем за малко? – Та ние сме вече у дома!
Много сте мила, г-це Ян.
Какво е станало с лицето ви?
По-добре ли се чувствате?
Наистина остарявам. Погледни всички тези билки.
Г-це Ян? Ако се уморите, моля, идете си у дома.
Онзи гадател, Шъ... Познавате ли го?
Не.
Сигурно ви е трудно, г-це Ян.
Не сте мигнали. Сигурно сте уморена.
Де да имах снаха като вас.
Знам. Бедни сме... – Ние сме по-бедни от вас.
Не ви обвинявам. Ще страдате повече, ако сте с нас.
Опитайте да поспите, г-жо Ку.
Шън-джай няма амбиции. Не смята да вземе държавния изпит.
Сигурно си има причини.
Същият инат е като покойния ми съпруг.
Изучава книгите от години, а не ще да вземе изпита.
А остарява...
Щастлива сте, че имате толкова обичен син.
И какво му е обичното?
Дори не може да си намери съпруга.
Убедена съм, че с неговия талант ще си намери добра жена.
Добра или не, искам само да се ожени.
Вече е над 30, а моето здраве не е това, което беше.
Денят, в който склопя очи
ще бъде краят на рода Ку.
Д-р Лу, колко ви дължа?
Ще го уредим по-късно! – Не, не.
Тогава ми дай 2,5 сребърника за билките.
Майка ти по-добре ли е? – Много по-добре. Благодаря.
Напоследък тук виждам доста съгледвачи от Източното крило.
Чух, че техният втори по ранг, Мън Да, ще идва тук.
Ще говорим по-късно.
Д-р Лу, познавате ли някой на име Оуян Ниен?
Оуян Ниен?
Не. – Довиждане.
Докторе, този защо така...
Не може да се доверим на Ку Шън-джай.
Г-н Ку, моля ви, елате ми на гости довечера.
"Стомна вино сред цветята. Пия сама.
Вдигам чашата, каня кръглата Луна
и с мойта сянка ставаме трима в нощта.
Но не пие Луната,
само сянката ми следва ме в тъмата.
За миг и тримата се сбираме ний.
През пролетта весели се и пий.
Луната върти се с моята песен,
а сянката подражава на моя танц лесен.
Да се насладим на този момент, докато трае,
че питието изпием ли, ще се разделим, така е.
Нека съхраним приятелството ново,
дали изобщо някой ден ще се срещнем ний отново...
Г-н Ку.
Г-н Ку! Явно ви върви с жените, щом си правите срещите тук.
Елате с мен, г-це Ян. – Г-н Оуян...
Вие... – Отдръпнете се!
Г-це Ян, от добро семейство сте. Срамота!
Да вървим! – Не се месете!
Г-н Ку, какво се е случило с главата ви?
Тичах и паднах.
Г-н Ку!
Господа... – Съдията ви призовава!
Защо? – Ще разберете, щом стигнем.
Господине... – Хайде!
Г-н Ку! Моля, нарисувайте 10 копия на това.
Колкото струва, ще ви платя.
Благодаря, че го доведе. Моля, седнете.
Благодаря.
Престъпничката Ян Хуей-джън е на свобода.
Предлага се награда за залавянето й
Какво е това? – Написано е ясно.
Баща й беше висш чиновник от фракцията Дунлин.
Но обиди евнух Уей. Семейството му беше осъдено на смърт.
Чухме, че дъщеря му е избягала с друг човек.
Но тя е... – Защо питате? Виждали ли сте я?
Не, не съм, но тя е дъщеря на честен чиновник.
Какво те засяга? Просто ги нарисувай. – Да.
Защо трябва и нея да убиват?
От съдии като мен нищо не зависи. Просто нарисувайте копията.
Г-н съдия!
Военен от Източното крило е тук с няколко мъже.
Какво? Подготви се да го приемем веднага!
Отворете портата. – Да.
Ами районният управител? – Аз ще му съобщя. Върви!
Идват.
Добре дошли, господа. – Добре заварили.
Г-н съдия, трябва да призная,
че вашият район е доста интересно място.
Моля, простете. – Това е отвъд пълномощията ми.
Тук сте приютили неколцина престъпници.
Наказанието няма да е леко. – Вината е изцяло моя!
Какво смятате да правите?
Господине, току-що получихме заповедта за Ян Хуей-джън.
Ще я разлепим утре на важните кръстовища
и ще пратя още стражи да я издирят. – Глупости!
Мислите ли, че с вашите стражи ще заловите Ян?
Ще увелича наградата изписана на заповедта.
Никакво разлепване! Това само ще я предупреди и ще избяга оттук.
Но Наказателната комисия...
Аз ще се погрижа за това! – Да.
И още нещо. Негова Светлост скоро ще пристигне тук,
така че внимавай.
Моля, посъветвайте ме как да постъпя, господине.
Унищожи заповедта
и доведи най-способните си мъже, за да ги инструктирам.
Г-н Ку, не го размножавайте. Вървете си у дома.
Добре.
Мамо, трябва да заминеш веднага.
Какво е станало с лицето ти? – Да вървим!
Хайде.
Тръгвай де!
А ти? – Аз ще се оправя.
Пази се. – Просто върви! Хайде!
Върви!
Г-це Ян!
Г-це Ян!
Г-н Ку.
Г-н Шъ. – Г-н Ку, какво ви води насам?
Да сте виждал г-ца Ян, жената, която живее тук?
Аз съм сляп. – Простете.
Г-ца Ян и майка й заминаха.
Г-н Шъ! Тя ми каза и вие да заминете, опасно е и за вас!
Знаете ли къде замина? – Не знам.
Но аз трябва да я намеря.
Г-н Шъ?
Г-н Шъ?
Г-н Шъ, кой сте вие всъщност?
Е, определено не съм сляп. – Тези хора отвън...
Тихо!
Мълчете.
Бягайте!
Пълководец Шъ, моля излезте!
Той ви познава?
Г-н Ку, не се обвързвайте с тези бандити.
Те всички са избягали престъпници.
Бягайте!
Тръгвайте веднага!
Г-це Ян...
Защо сте още тук, г-це? – Имам недовършени дела.
Местният съдия и Източното крило ви преследват.
Какво смятате да правите?
Не мога да стоя просто като мишена.
Смятате да се биете докрай ли?
Вие по-добре си вървете, г-не.
Не мога просто да си тръгна и да не ви помогна.
Защо?
Обвързани сме като съпруг и съпруга. Заедно сме в тази история.
Вие и аз нямаме обща съдба. Не го споменавайте повече.
Дори да бяхме просто приятели, пак щях да искам да ви помогна.
Опасявам се, че не сте от борещите се до смърт.
"Само безумецът се бие до смърт. Мощ без ум не постига нищо."
А имате ли по-добри идеи?
Те ни превъзхождат, затова ни трябва стратегия, не сила.
Ако ми се доверявате, бих могъл да предложа помощта си.
Сега, когато животът ми е в опасност, как бих отказала помощта ви?
Добре! Тогава...
Значи, вие... – Просто не искам да ви замесвам.
Няма значение. Но ви моля да ми разкажете всичко.
"Всички битки се печелят, ако знаем всичко за себе си и за тях."
Лу Дин-ан!
Няма смисъл да спориш с разбойниците.
Преди няколко дни пратих записка до Негово Величество.
В нея описах вашите разкрития относно злодеянията
на евнух Уей и неговите подчинени от Източното крило.
Ето копията. Занесете ги на сътрудниците на Дунлин.
Боя се, записката ви няма да стигне Негово Величество.
Тогава ще му кажа лично. – Да.
Ще възникнат проблеми,
ако записката попадне в ръцете на евнух Уей.
Каквото и да става, ще се разправя с тези хора.
Господарю.
Пристигнал е императорски куриер с хора от Източното крило.
Подгответе се да получим указа. – Слушам.
Указ на Негово Величество. – Да.
Ето заповедта. – Да.
На колене, за да чуете указа на Негово Величество.
Дълголетие на Негово Величество.
"Заповед на императора.
Негово Величество призовава Ян Лиен
на незабавна среща. Тук заповедта свършва."
Да живее императорът.
Янг Лиен.
Чух, че в записката, която сте пратил на Негово Величество
е споменато и моето име. – Да.
И има обвинения срещу евнух Уей.
Това не са обвинения, а факти.
Доста прям човек сте.
Но сте се готвили да присвоите 2 млн сребърника военни средства.
Вярно ли е?
Това са глупости!
Никой няма да повярва, че ще извърша такова престъпление.
Значи не признаваш?
Забравяте заповедта на императора. Искам да се видя с Негово Величество!
Измъчвайте го.
Баща ми беше измъчван до смърт.
Пълководците Шъ и Лу ми помогнаха да избягам от столицата.
Искате да кажете г-н Шъ и д-р Лу?
Но евнух Уей не спря дотук.
Шпионите му от Източното крило претърсиха страната заради мен,
затова двамата военачалници ме заведоха до границата.
Да бягаме!
Да вървим!
Насам!
Да вървим!
Няма за какво да се тревожите.
Няма да дръзнат да причиняват проблеми тук.
Да си видял трима души да минават оттук?
На теб говоря!
Какво е станало там?
Преди малко вашите хора се опитаха да се опрат на насилието.
Благодарение на моята намеса
бяха спасени от голяма беда.
Ти си монах. Трябва да стоиш в манастира
и да избягваш светските дела.
Няма убийства в свещените земи на Буда.
Ако ги пуснете ще има сериозни последствия.
Сигурно сте имали изморително пътуване.
Моля заповядайте да отпочинете в нашия храм.
Моля.
Моля, елате с нас.
Останах в храма две години.
Свещеникът Хуей-юен ме обучи в бойните изкуства.
Не съм и мислела, че в този голям свят
няма да има безопасно място за мен.
Добре ще е, ако свещеник Хуей-юен ви помогне сега.
Нямаше да помогне. – А съдията?
Той е на наша страна.
Говорят, че самият Мън Да ще пристигне скоро тук.
Може и да е по работа, но всъщност идва за вас.
Какво смятате да правите?
Смятам да им направя засада, когато най-малко очакват.
Не. Трябва да ги разбиете.
Но как?
Ето плана на крепостта Дзин Лу.
Използвайте го, защото това е наше предимство.
Трябва да останете тук и да изчакате, докато сами паднат в капана.
Напълно съм изучил военните тактики и стратегии.
Ако успеете да ги примамите тук,
ще направя така, че да паднат в ръцете ви.
Лу Цян! Какво има?
Г-це Ян!
Сутринта Оуян Ниен тръгна към Хълма на зеления бамбук.
Май Оуян Ниен се оттегля.
Не. Мисля, че Мън Да ще прати хората си първо тук.
Не трябва да позволяваме на Оуян Ниен да се свързва с тях.
Чакай! Тези двамата са личните стражи на Мън Да.
Твърде силни са за нас. Нека ги посрещнем един по един.
Да вървим!
Капитан! – Махнете се от мен!
Капитан!
Г-н съдия? – Да?
Донесете мастило и перо да напиша писмо.
Слушам.
Вие ще пишете. – Добре.
"До командира на Източното крило, Негово Превъзходителство Мън Да.
Останалите разбойници на Дунлин са все още на свобода тук.
Отложете пристигането си засега. Подпис, Оуян Ниен"
Веднага го пратете на командир Мън Да.
Побързайте. Сигурно вече е напуснал столицата.
Ако стане някакво забавяне, ще ви отсека главата!
Да.
Кой е тук?
Никой. – Не пускайте никого тук.
Да. Вече казах на пазачите.
Добре. – Вашите рани...
Взех някои лекарства. Трябва да поседя.
Кажи им да не вдигат шум! – Слушам.
Военачалник Лу. – Г-н съдия.
Лошо ранен е.
Кой е там?
Капитан, ранен сте лошо. Доведох доктор.
Не ти ли казах? Никой не искам да влиза тук!
Това си ти! – Капитан Оуян.
Лу Дин-ан, дойде точно на време.
Тук съм, за да лекувам раните ви.
Трябва да примамим тук Мън Да.
Да му напишем писмо.
Нося писмо за Негово Превъзходителство.
Чакай тук. – Слушам.
Какво има?
Ваше Превъзходителство, писмо от Оуян Ниен.
Какво пише?
"Ваше Превъзходителство, всичко е готово.
Очакваме пристигането ви. Подпис, Оуян Ниен"
Пише, че всичко е готово.
Добре. Да продължаваме по пътя си.
Напред!
Чух, че Мън Да ще отседне в крепостта Дзин Лу.
За колко време? – Докато открие Оуян Ниен.
Каква войска е довел? – Около 200 души.
"Враговете са много, а ние сме малко."
Ще използваме слуховете.
Не разбирам.
Първо пусни слух, че крепостта Дзин Лу е обитавана от духове.
Ама това не е ли малко...
Просто го направи. Майка ми може да помогне.
Господарю!
Ваше Превъзходителство. – Намерихте ли Оуян Ниен?
Не още.
Били ли сте в къщата на военачалника?
Е? – Ваше Превъзходителство,
чух, че мястото е в развалини.
Изоставено е още от времето на войните.
Тогава вървете и го почистете.
Но Ваше Превъзходителство,
това място се предполага, че е "нечисто".
Какво значи "нечисто"?
Има слухове, че го обитават духове.
Бабини деветини.
Не вярвайте на тия глупости! Утре идете там.
Добре.
Имение на пълководеца
Постави тук няколко стражи. – Четиримата, стойте тук на стража.
Да вървим.
Вижте!
Хей! Стой на място!
Спри!
Какво? – Виж там!
Да вървим!
Е?
Какво правите тук?
Духове!
Духове!
Господине! Вън до портата има духове!
Така ли? – Видях ги с очите си, господарю.
Чувал съм за духове, но никога не съм ги виждал.
Ще ми се сам да ги видя.
Господарю, отговорността ви да охранявате границата
е твърде важна, за да рискувате живота си.
Тези духове няма да ме отвлекат.
Не знаете ли поговорката: "Демоните се страхуват от злите хора"?
Не обръщай внимание. Вероятно някои селяни се опитват
да предизвикват проблеми, разпространявайки тези слухове.
Но всички наши войници им вярват.
Мисля, че това е работа на престъпници.
Г-н съдия, какво ще кажете?
Да. Ваше Превъзходителство наистина е мъдър.
Не е повярвал ли? – Изглежда, че подозира нашия съдия.
Да не губим време. През нощта да им устроим засада.
Това ще развали всичко.
Мисля, че трябва да ги поканим тук утре вечер.
Братко Шъ, утре ще занесем подарък на Мън Да.
Оуян Ниен!?
Г-н съдия? – Да?
Къде намерихте тялото?
Близо до крепостта Дзин Лу.
Оуян Ниен е умрял във вашия район и очевидно е бил убит.
Какво ще кажете? – Аз съм виновен.
Добре. Стража! – Да.
Отведете го да чака наказанието си.
Ваше Превъзходителство! Имам тайно съобщение.
Говори.
Тайно е, може ли те...
Говори.
Ян Хуей-джън?
Тя не беше ли дъщерята на Ян Лиен?
Да, и сега е с двамата военачалници отстъпници.
Чудесно. И тримата са тук.
Кой още е с тях? – Чух, че набират разбойници,
за да отвлекат Ваше Превъзходителство.
Трябва да ударим първи.
Довечера ще отведа войските там и ще ги избия.
Ваше Превъзходителство, време е.
Помощ!
Не мърдай.
Какво има?
Вярно е, господине. Там има... – Засада ли?
Духове! – Да, духове.
Двама са мъртви!
Точно както говорят селяните, господарю.
Глупости! Пазете се от засада.
Слушам.
Какво има?
Вижте!
Господарю, мисля, че трябва... – Кажи им да се успокоят!
Тишина!
Може би трябва да го обсъдите с Негово Превъзходителство.
Хората не могат да се бият с духове!
Препоръчвам да се върнем тук през деня.
А убихме и толкова много хора,
че аурата на смъртта ни е твърде силна.
Господарю, мисля, че... – Винаги си бил интелигентен.
Не виждаш ли, че това е заговор на селяните?
Да. Но се притеснявам да не сме предизвикали гнева на боговете.
Ти си високопоставен военен, като можеш да вярваш в духове?
Посъветвах се с някои от моите подчинени...
Какво е това? Бунт?
Не й позволявайте да се измъкне!
Шъ Уън-цяо?
Ваше Превъзходителство... – Сигурно са вътре!
Внимавайте!
Ваше Превъзходителство.
Аз оставам тук. Вие двамата идете да огледате.
Г-це Ян! Моля, пощадете живота ми.
Милостта ти само ще навреди на плановете ни.
Погребална плочка на Ян Лиен
Г-це Ян!
Д-р Лу!?
Г-це Ян!
Г-це Ян!
Виждали ли сте г-ца Ян?
Къде е г-ца Ян?
Виждали ли сте г-ца Ян?
Виждали ли сте г-ца Ян?
Мамо.
Виждала ли си г-ца Ян? – Да.
Къде е тя?
Помоли да не я търсиш.
Трябва да я намеря!
Постъпих в манастир. Родът Ку има вече своя наследник.
Ян Хуей-Джън, ти все още имаш недовършено дело.
Ела пак, когато си готова да се върнеш при Буда.
Животът на Ку Шън-джай сега е в опасност.
Върви с пълководеца Шъ да му помогнете.
Търси се Ку Шън-джай
Ето го там.
Той е! Хванете го!
Върви!
Марш!
Това е главнокомандващият.
Пълководецо Шъ, г-це Ян.
Аз съм Сю Сиен-чун, главнокомандващ на войските на Източното крило.
Приветствам ви! – И аз.
Имам заповед от Негово Превъзходителство Уей
да ви поканя в столицата за консултации.
Моля предайте на евнух Уей, че г-ца Ян и аз сме в усамотение.
Няма да обсъждаме национални въпроси с него.
Каним ви и за да приключим случая.
Тогава бихме отказали още по-твърдо.
Добре. Тогава не мога да направя нищо повече за вас.
Съветвам ви да го премислите внимателно.
Ти поеми дебелия.
Атака!
Дръпни се!
Командир Хю.
Да не би случайно да сте свещеник Хуей-юен?
Аз съм.
Вие сте високо почитан.
Защо да си разваляте репутацията като приютявате бегълци?
Не се ли страхувате да омърсите светостта си?
Може би все още нося следа от земната си същност.
Преди време пълководецът Шъ е стоял на висок пост,
а г-ца Ян е от благородно потекло.
Но изгубиха всяка надежда, преследвани са от разбойници.
Затова потърсиха утеха и усамотение далеч от този свят.
Въпреки това, Източното крило не престава да ги преследва.
Защото техният дълг ги призовава.
Тогава простете, че не съм запознат с нравите в сектата Дунлин,
но ви моля, оставете ги да си вървят в мир,
ако не заради мен, то в името на Буда.
Аз съм верен човек и не мога да променям повелите на господаря.
Тогава кажете на евнух Уей, че сега двамата са с Буда
и никога няма да напуснат тази планина. Това е мое решение.
Глупости! Как може монах като теб да критикува имперските закони?
Сю, ти си само пешка в ръцете на евнусите.
Няма да нарушаваш мира в земите на Буда!
Напусни!
Ще те арестувам за приютяване на престъпници.
Изгонете това зло създание!
Остави оръжията си.
Дръпнете се!
Сега си върви.
Не се приближавайте!
Преподобни! – Той още носи злото в себе си.
Пълководец Шъ!
Преподобни.
Моля, приемете ме.
Още не си се освободил от светските обвързаности. Моля, напусни.
Твърде много убийства съм извършил в живота си.
Нощем, в сънищата ме преследват призраци.
Понякога халюцинирам или агонизирам от болка.
Будя се облян от студена пот.
Единственото, което искам, е,
да изживея живота си в просто отшелничество.
Добре. "Остави меча и постигни мир с Буда."
Добре е, че разпознаваш разкаянието.
Ако не ме приемете, вечно ще остана тук коленичил.
"Морето на страданието е безгранично. Обърни се, ето го брегът." Стани.
Братко!
Тате!
Превод Никтер
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©