Je vous aime a.k.a. I Love You All (1980) Свали субтитрите
Ще дойде направо там.
Ракетата ми! – Тичай да я вземеш.
Алис! Ракетата ми!
Сетих се за ракетата ти. – Благодаря.
Защо не дойдеш с нас? – Ще дойда по-късно.
Сигурно ли е? – Да.
Довиждане, моето момче. – Довиждане.
Приятна ваканция. – Ще те чакаме.
Лек път. – Довиждане.
Довиждане!
Довиждане!
КАТРИН ДЕНЬОВ
във френския филм
ОБИЧАМ ВИ
Участват още ЖАН-ЛУИ ТРЕНТИНЯН
ЖЕРАР ДЕПАРДИЙО
СЕРЖ ГЕНСБУР
АЛЕН СУШОН
КРИСТИАН МАРКАН
Сценарий КЛОД БЕРИ и МИШЕЛ ГРИЗОЛИА
Музика СЕРЖ ГЕНСБУР
Оператор ЕТИЕН БЕКЕР
Режисьор КЛОД БЕРИ
на жена ми
Мамо!
Да! Здравей.
Вземи това. Как си, скъпи?
Какво правиш?
Подаръци! – Какво?
Подаръците са утре. Малката спа ли?
Не спа, но си полежа. – Добре.
Ало? – Патрик се обажда.
Сигурно ще се разсърдиш, но няма да дойда.
Представи си да дойда и да стане проблем. Познаваш ме.
Не знам дали ще мога да се сдържа. Разбираш ли?
Ако пийна повечко, може да му фрасна една.
Бъдни вечер е, Алис!
Предупреждавам те – ако не дойдеш и огорчиш дъщеря си,
няма да я виждаш 6 месеца. – Това е неговата плоча.
Можели един автограф?
Как се казвате? – Мари-Луиз.
"Голяма целувка за Мари-Луиз".
Много умно! Какво правите тук?
Той го измисли. – Браво! Върви да се облечеш.
Трябва да взема вана... Леле, ваната!
Патрик ли се обади? – Да.
Защо не иска да дойде? Още ли се страхува от мен?
Не, страхува се от себе си.
Минаха четири години. Нелепо е.
Защо? Може още да те обича.
Едва ли!
Виж, малко съм изнервена. Остави ме да взема вана и...
Остави ме.
И на мен не ми е безразлично да го видя.
Виж снега.
Много е хубаво. – Да, виж как се сипе.
Спокойно е.
Хей, хлапе! – Мамо! Симон дойде!
Малък досадник!
Хотел "Сивелиер"? Г-н Шабер, моля. – Един момент.
Клод? Обажда се Алис.
Сам ли си? – Да. Тъкмо щях да ти се обаждам.
Липсваш ми. – И ти ми липсваш.
Стаята е хубава. Уютна е.
Не знаех за този хотел. В "Парископ" пишеше:
"Удобство, лукс и дискретност".
Сама виждате – тук е удобно, луксозно и дискретно.
Да си вървим.
Спрете да се разхождате. Седнете за малко.
Добре, да седнем. Ще поговорим и си тръгваме, нали?
Поръчахте бутилка шампанско.
Тогава сядам, говорим си,
изпиваме го и си тръгваме. – Вие настояхте да дойдем тук.
Защото бях сигурен, че ще откажете.
Трябваше да откажа. – Напротив, така е добре.
Какво си представяте? Че ще пийнем и ще си тръгнем?
Предложихте да пийнем в някой хотел, за да поговорим на спокойствие.
Да поговорим. – Това беше претекст.
Не посмях да ви кажа:
"Желая ви, да идем на хотел".
Беше ми трудно. – Слава Богу, щях да ви откажа.
Ето, знаех си. Бях сигурен, че няма да ви харесам.
Спрете с глупостите.
Влезте! Шампанското...
Заповядайте.
Сега ли да ви платя? – Да, моля.
Колко ви дължа? – Със стаята – 320 франка.
Ето. – Благодаря. Приятен следобед.
Права сте. Не мога да спра да се правя на шут.
Когато някоя жена ми харесва, се правя на шут.
Трагично е.
Като по-млад, щом някое момиче ми харесаше,
започвах да се правя на шут, за да ме забележи.
Понякога се получаваше. Най-вече щом останехме насаме.
Но ако в стаята влезеше някой красавец, тя тръгваше с него.
Аз се прибирах у дома и пишех стихотворения, оди, елегии...
Велики неща.
Искате ли да оправя завесите, да намаля осветлението,
да създам атмосфера?
Ето... Ще дръпна завесите.
За атмосфера.
Готово. Така е добре.
Преди да ви прегърна, а вие да ми откажете,
трябва да ви кажа нещо.
Да?
Отдавна не се бях правил на шут.
Освен това...
И да не дойдете в обятията ми днес,
това не е важно за мен.
Не бързам.
Знам, че имам вид на секс звяр,
но не се заблуждавайте по външния вид.
Важното е, че сме тук.
Тук или на някое друго, по-приятно място.
Важното е да сме заедно.
Стаята е чудесна.
Особено след като създадохте подходяща атмосфера.
Наистина трябва да ви кажа нещо.
Но тук няма да мога.
Добре ли си? – Да.
Опитай.
Много е добре.
Добави горчица. – Малко ли е?
Добави съвсем малко.
Мариус, ако слушаш, тази вечер ще видиш Дядо Коледа.
Не се казвам Мариус. – Напротив.
Без сръдни? – Без.
Точно така! – Скъпа!
Колко си хубав! – Къде е дъщеря ми?
Дъщеричката ми! – Здравей, Алис.
Бебчето ми! Ела!
Момиченцето ми!
Чувам стъпки. Ти чу ли ги? – Да.
Кой ли е това? – Дядо Коледа.
Мислиш ли, че е Дядо Коледа? – Да, той е!
Да не е Кумчо Вълчо?
Има кош. – Какво?
Кош, пълен с подаръци.
Има ли подарък за мама?
Дядо Коледа играчки понесъл е на гръб...
За кого са тези подаръци?
Какво има в коша?
Кои са тези дечица?
Елате.
Чий са тези обувки? – Мои.
Как се казваш? – Мариус.
А ти? – София.
Ти какво поръча на Дядо Коледа?
Електрическо влакче, костюм на Голдорак и костюм на Супермен.
Влакче... Тук има едно влакче.
Да, електрическо влакче!
И костюм на...
Какъв костюм? – На Супермен.
Не си си обул обувките. – Нали ме видя с тях.
И какво от това?
Нищо няма да получиш.
Нищо.
Още ли вярваш в Дядо Коледа?
Бутче! Бутче! – Вече е музикантка.
Добре, скъпа. Ето го бутчето.
Ето. Къде е Мариус? – Ще го повикам.
Каква хубава пуйка!
Трътката е за мен.
Мариус, доволен ли си? Какво месо обичаш?
Бяло месо, като майка си.
Ето малко пюре, вкусно е.
Не обичам пюре. – Нищо, ще хапнеш малко.
Мариус ти е брат, скъпа.
Да, той е мой син, а на теб ти е брат.
После ще го целуна, първо ще пийна.
Как вали само!
Ще се качиш ли?
Избери кой отива в другата стая – ти или аз.
Защо? – Искам да бъда сама.
Преча ли ти? – Трябва ми въздух.
Лесно сменяш настроенията. – Такава съм!
Питам ли те кога се прибра от казиното?
Мацката на блекджека как беше? – Това ли било?
Не е само това. Задушавам се.
Блекджек!
Залагайте.
Търсех ви. – Чаках ви.
Алис?
Какво ти е? Кажи.
Всичко свърши.
Всичко свърши, Жулиен. Не те обичам вече.
Исках да изчакам, преди да ти го кажа,
но не мога повече.
Сигурна ли си?
В какво да съм сигурна? – Друг ли има?
Да.
Отдавна ли?
От няколко дни.
От няколко дни?
Къде го срещна?
В една книжарница, но го познавам от преди.
В книжарница?
В книжарница или...
докато бутаме кола под дъжда, каква е разликата?
Да, каква е разликата...
По-романтично е.
Щом казваш...
Не би трябвало да се изненадвам.
От 4 години чакам този момент,
но ме боли.
Жулиен...
Беше ме предупредила. Не би трябвало да се изненадвам.
Не би трябвало да ме боли толкова много.
Затвори прозореца. Студено ми е.
Студено ми е.
Не съм голям оптимист.
Мисля, че понякога просто сме създадени за някого.
Когато го срещнем, всичко е ясно.
За жалост, това не продължава дълго.
Ако един ден усетя, че всичко е приключило,
или ако вие усетите такова нещо, ще трябва да си кажем.
Няма отсега да мислим за края.
Нещо конкретно ли търсите? – Не.
Струва ми се, че се познаваме.
Познаваме се.
Имахте книжарница на ул. "Лано". – Още я имам.
Идвахте да търсите стари криминални романи.
Така беше.
Здравейте. Как сте?
Добре, а вие? – Нали виждате.
Животът продължава неумолимо напред.
Какво ти каза?
Разсмя ли те?
Забавен ли е? – Спри да се измъчваш.
По-добре да не те бях срещал.
Ще свършиш в самота, Алис.
Боли ме! Плашиш ме!
Не искам да ме докосваш! – Ето, докосвам те! И сега какво?
Страх ме е! Не ме докосвай! – Ето, докосвам те.
Пусни ме! – Дори съм спал с теб.
Мръсница!
Ти си пълен нещастник. – Нещастник?
Пълен нещастник.
Как съм могла да обичам нещастник като теб?
С катеричката ти!
Дразниш ме! Мразя те! Чуваш ли?
Как съм могла да искам дете от теб?
Не мога повече. Искам да умра. – Добре, давай.
Хайде, давай. Умри!
Умри! Аз съм творец!
Нямам нужда от никого!
Хайде, умри.
Умри!
Досадница!
А така, реви. Писна ми от теб!
Хайде, разкарай се. Нагълтай се с каквото искаш.
Наистина си отвратителен. – Точно така!
Естествено! Нищо не виждам!
Реви.
Спри да свириш!
Спри!
Мразя те.
Мразя те.
Хайде, махай се!
Отвратителен си. Наистина си отвратителен.
Разбира се!
Спри да свириш, да го вземат дяволите! Спри!
Наистина си пълен нещастник, да знаеш.
Пълен нещастник.
По дяволите!
Ама че досада!
Бил съм хъркал и съм я побърквал!
Дори има рима! Хъркал, побърквал!
Хъркал съм...
Къде са бутилките? В тази къща няма нищо за пиене!
Къде са бутилките? Не ми отговаряйте едновременно.
Къде са...
Какво правиш тук? – Не можах да заспя.
И той ли хърка?
Ето ги!
Дядо Коледа ще обърне набързо едно малко уиски.
Ти искаш ли? – Не.
Едно голямо.
Какво има?
Всичко е наред.
Ти не спеше ли? – Хърках и тя ме събуди.
Сега и двамата не спим. Тя печели, доволна е.
Ти беше свикнала с хъркането ми.
Слагах тапи за уши. – Не...
Не и в началото. Докато ме обичаше, не слагаше тапи за уши.
В началото не спяхме.
Дълго ли ме обичаше?
Колко дълго ме обичаше?
Обичах те постоянно, до края. – Не.
Отговори ми честно. Отдавна искам да те попитам.
Това е истината. Обичах те до края.
Значи си ме обичала? – Обичах те.
Не знам защо се съмняваш.
Не само заради София? – Не само заради нея.
Исках дете от теб.
Да... Аз те помолих за дете.
Госпожице, познавам ви отскоро,
но искам да имам дете от вас.
Сигурен ли сте?
Напълно.
Да го направим веднага. – Искам момиченце.
Добре. Хайде.
Може ли да си допуша цигарата? – Не!
Който чака дете, не пуши.
Още не съм забременяла!
Спри да пиеш. Много пиеш.
Спри да пушиш, и аз ще спра да пия.
За раждането няма да ти трябва лекар, а пожарникар.
Ще обгазиш сина ми.
Пияница!
Помниш ли как се запознахме?
Първия поглед? – Да.
Ти свиреше със затворени очи.
В един момент ги отворих
и те видях.
Беше любов от пръв поглед.
Сякаш ме удари гръм.
Ето какво исках да ви кажа...
Аз съм вдовец.
Загубих жена си преди 8 месеца в катастрофа.
Можех да ви го кажа по-рано, но не исках да ви досаждам с това.
А и хотелската стая не беше най-подходящото място.
Не знам защо, но трябваше да ви го кажа,
преди да ви взема в обятията си.
Ето, казах го.
Няма да говорим повече за това
и можем да продължим да се виждаме.
Може дори да се правя на шут.
Хайде, Жулиен. Ще закъснеем.
Идвам, само да си взема един душ.
Няма ли да ми кажеш "добро утро"?
Добро утро, мамо.
Татко в колко часа ще дойде? – Следобед.
Веднъж ми каза следобед, а го чаках целия ден.
Не, мисля, че ще дойде.
След тениса си смени блузата.
С какво се среса? – С гребен.
Не си се сресал.
Само този кичур не съм. – Хайде.
Ще дойдеш ли после? – Ще дойда по-късно.
"Ще дойда по-късно." – Ще дойда.
Кажи на Жулиен, че го чакам долу. – Добре.
Ще се видим по-късно.
Това не е лошо.
А това какво е? – Женска дреха.
Женска? Хубава е.
Ще ви е късо. – Мислите ли?
Трябва да е затворено заради вятъра.
Виж. Така съм като...
Анри Втори на ски.
Не ти ли харесва? За олимпийската писта е.
Шегуваш се. – Не. Не мога да го затворя.
Няма смисъл да го затваряш. – За пистата.
Шегуваш се. – Ще го взема.
Ще дойдеш ли утре? С влак ли? – Ще дойда.
Не спирай.
Имах още няколко въпроса. Като казвате, че жените са кучки,
това комплимент ли е? – Разбира се.
За кучетата ли? – Не говорете глупости.
За жените!
Отнасяли ли са се зле с вас? – Много.
Отнасял съм сериозни шамари по скапаната си физиономия.
По "скапаната ви физиономия"? – Да.
Свикнал съм.
Като млад съм виждал какво ли не, така че сега...
Но сте имали успех. – Жените обичат да се страхуват.
Намират го за вълнуващо.
Едва ли е само това.
Оставете мръсниците да дойдат при мен...
Не ви ли се случва да се влюбите истински?
А на вас?
Случва ми се.
Това интервю ваша идея ли е, или ви пращат от вестника?
Аз го реших. Исках да ви опозная.
Вие ли си тръгвате, или ви напускат?
Винаги усещам накъде духа вятърът.
Като тръгне на зле, се изнасям.
На заден ход.
Кое е първото, което виждате в една жена?
Зависи – ако е седнала,
очите, устата...
Ако е права, с гръб към мен...
Какво правите? С кола ли сте?
Не.
Ще ви закарам.
Ало? Кой се обажда?
Клод – един приятел. – Добре.
Мамо, търси те един мъж. – Идвам.
А ти как се казваш? – София.
Идвам.
Благодаря, скъпа.
Момент. Иди да помогнеш на Неджма да сложи масата.
И затвори вратата. – Кой се обажда?
Един приятел. Хайде, върви.
Скъпа излез и затвори вратата. Помогни на Неджма. Сега идвам.
Ало? – Аз съм.
Радвам се, че се обаждаш.
Как си? – Добре.
Радвам се.
Не издържах, всичко му казах. – И как мина?
Много зле. – Разкажи ми.
Не по телефона. Утре ще ти разкажа.
Самолетът каца в 10 ч. Къде ще се видим?
Ще дойда да те взема.
Освен ако имам някакъв проблем с Тома, но не очаквам.
Звучиш странно. Не ти ли е добре?
Просто съм уморена.
Всичко е толкова сложно. Сигурно аз усложнявам нещата.
Нямам търпение да те видя. – Аз също
Целувам те. До утре. – И аз те целувам.
Неджма, остана ли храна от снощи? – Да.
Дай ми от нея.
Благодаря. И Макс няма да ти откаже.
Няма ли да събудиш Симон? – Ще го събудя.
Ще му направя кафе.
Благодаря ти, Неджма. Омръзна ми от пилето с ананас.
Шегувам се. – Искам да ям трохичките.
Трохичките ли?
Мариус, с какво ще се занимаваш, като пораснеш?
Какво ще работиш, като пораснеш?
Искаш ли да станеш полицай? На майка ти ще й хареса.
Защо да ми харесва? Говориш глупости! – Говориш глупости!
"Говориш глупости!"
Донеси коледното пънче.
Пъче... – "Пънче"!
Иска от коледното пънче.
Вкусно е. – Хайде, Неджма.
Ставай. 6 часът е.
Ставай. 6 часът е. – Досаждаш ми!
Дръпни завесите.
Дръпни завесите, мамка му!
Ако ги дръпна, пак ще заспиш! Писна ми да живея с бухал!
Досадница!
Аз досаждам ли ти, докато спиш?
Само че аз спя през нощта. – Като всички глупаци!
Няма цял живот да те гледам как спиш.
Тогава, сладурано,
пиши песни, поне няма да ти е скучно.
Не правиш друго, освен да пушиш "Житан".
Не... Не се получава.
Какво има? – Не се получава.
Хайде, пей. – Ако може, искам...
"Ти си един пушач на "Житан". "Аз съм един пушач" не става.
Смени го, щом искаш. – Казах ти, тази песен е за дует.
"Ти си един пушач на "Житан".
От синкавия дим около теб очите ми се пълнят със сълзи."
Чудесно. – Хайде.
Какво?
Музика. – Аз ли да пея?!
Какво правиш?
Хайде. Да чуем. – Получи ли се?
Идеално! – Не е вярно. Отивам да чуя записа.
Идеално. Точно така.
Ти си един пушач на "Житан".
От синкавия дим около теб
очите ми се пълнят...
С какво? – ... със сълзи.
След Господ моят господар си ти.
Спомени...
Леко, ще ми отрежеш ухото. – Спри да мърдаш.
Смешно ли ти е, скъпа? Искаш ли мама да ми отреже ухото?
Да. – Какво?!
Искаш мама да ми отреже ухото? – Не.
Още!
Чувствам се празен.
Имам нужда от думите на другите.
Ако ми напишат тъпи песни, пея тъпи песни.
Ако ми напишат хубави песни, пея хубави песни.
Можеш да избираш. – Да.
Мога да избирам, но нямам избор.
Трябва да пея, да изпускам парата.
Ако не беше музиката, можеше да свърша зле.
Преди виках в саксофона,
сега крещя в микрофона...
Но имам нужда от текстовете на другите.
Един ден сам ще си пишеш текстовете, сигурна съм.
Тези викове в микрофона не говорят за вътрешна празнота.
Имам нужда от теб.
София, какво направи?
Какво направи?
Подстригвам куклата. – Голяма красавица ще е така!
Кажи "довиждане". – Довиждане!
Довиждане.
Мамо, търсят те по телефона.
Мамо!
Мамо, търсят те по телефона.
Спя.
Спя.
Тръгвам си, Алис.
Отнасям със себе си четирите години щастие с теб.
Те са наши завинаги.
Сигурен съм, че ще се видим пак.
Засега не ме търси.
Трябва да се успокоя.
Кажи на децата, че съм заминал за Америка по работа
и че ще се върна след няколко седмици.
Кажи на Жером, че ще отида на мача му.
Съжалявам само за това, което ти казах снощи –
че щеше да е по-добре да не те бях срещал.
Грижи се за себе си. Жулиен
Кога ще стане догодина? – След два дни, скъпа.
Яж.
Жулиен защо замина за Америка? – По работа.
Догодина тук ли ще е? – Със сигурност.
Може би.
Жулиен има късмет. И на мен ми се ходи в Америка.
Ще отидеш, когато пораснеш.
Жером, яж. – Не съм гладен.
Лягай си тогава.
Жером, знам, че ми се сърдиш и ме обвиняваш за всичко.
Колкото и да е трудно, моля те да разбереш,
че не успявам да изградя живота си отведнъж
и че от това страдам най-много аз.
Ако нещата стояха по друг начин, щях да бъда много по-щастлива.
Не се справих напълно в живота и осъзнавам,
че колкото и да не ми се е искало, си изживявал провалите ми с мен.
Знам колко си привързан към Жулиен и колко ти е тъжно.
Моля те, не прибавяй тъгата си към моята мъка. Бъди силен.
Може би един ден ще ме разбереш. Не ме съди.
Майка ти, която те обича.
Здравей.
Тома, това е Алис.
Свали очилата. – Здравей, Тома.
Здравей.
Колко е хубаво. Времето е прекрасно.
В Париж времето е ужасно. – Откъде я познаваш?
От битака. Дойде да си купи книги и се сприятелихме.
Омъжена ли си? – Не.
Значи нямаш деца? – Напротив, имам две деца.
Дъщеричка, по-малка от теб, и син, много по-голям от теб.
Нямаш мъж, а имаш деца?! – Тома, спри да я разпитваш така!
Човек може да има деца и без да е женен.
Иди да си купиш сладолед. – Не искам.
Аз искам. Вземи един за мен.
Сам си вземи. – Така ли се говори на татко?
Извини ми се или се прибираш в Париж още тази вечер.
Извинявай. – Извинявай кой?
Извинявай, татко. – Ела да ме целунеш.
Татко, ще ми купиш ли сладолед?
Вярно е, че ми се качва на главата, че ме ядосва.
Но не бях готов да бъда майка.
Човек е създаден да бъде или баща, или син.
Рядкост е някой да бъде и двете едновременно.
Аз бях син.
Обожавах баща си.
От баща, който не се справя много добре,
се наложи да се превърна в грижовна майка.
Не обичам отделните легла. – Само тази стая беше останала.
Не мога да остана цяла нощ.
Ако не съм до него, когато се събуди, няма да разбере.
Заедно ли спите? – Да.
В едно легло? – Да.
В голямо легло? – Да.
Не е честно.
Това дете...
Всичко е доста неочаквано.
Не мислех, че още мога да се харесам на някого,
да се влюбя...
Аз имах чувството, че повече нищо няма да ми се случи.
Сега случва ли ти се нещо?
Мисля, че да.
Какво намираш в мен? Виж ме как изглеждам!
Прав си, трябва да внимаваме. – Да внимаваме...
Ела!
Опитай се да я вземеш.
Давай, Тома!
Отстъпваме. – Мамиш!
Мамиш!
Веднага ми я върни! – Татко! Виж, аз пуша!
Върни ми цигарата!
Само да те пипна!
Пушиш ли? Луд ли си?
Тома! Той луд!
Краде ми цигарите! – Няма да й взимаш цигарите.
Давайте!
Ела! – Ела, много е забавно.
Внимавайте.
Правила ли си фокуси? – Не.
Тогава гледай. Ще ти дам тези големи ножици.
Гледай внимателно ножиците.
Сега ще срежеш панделката в средата.
Хайде, режи.
Аплодирайте я, справя се много добре.
Сега заедно ще се опитаме да съединим панделката.
Мислиш ли, че е възможно? – Да.
Вие мислите ли, че е възможно?
Да! – Не!
Брой до "три". – Едно...
Две, три! Духни!
Панделката пак е цяла! Аплодирайте я!
Браво, София!
София беше много впечатлена от номера с панделката.
Какви очи отвори...
Хареса й.
Хубаво ми е. Не искам това да свършва.
Защо трябва да свършва?
Защото винаги свършва.
Сега си щастлива, нали? – Да.
Не мисли какво ще стане утре.
По-силно е от мен. Аз съм една досадница.
Сякаш съм във влак, който се движи. Все ми се иска да скоча.
Знам какво ще направя. Ще те привържа.
Така няма да скочиш от влака.
Мислиш ли, че това е начинът?
Не ме разбра. Ще направя така, че ти да се привържеш към мен.
Ще се привържеш към мен. – Така е по-добре.
И аз знам един!
Защо пред белгийските магазини има купчини лайна?
Не знам. – Защо?
Защото на вратата пише: "Напъвайте силно".
Много добър виц. Отваря апетит за десерта.
Сетих се още един – една игра на думи.
Как ще отоплите дом със статуя на император Наполеон?
Режете му ръцете и се превръща в императорски пингвин.
Одеве имаше четири йогурта, сега е само един.
Кой ги изяде? – Аз.
И трите ли? – Да.
А за другите?
Има кремчета. – Да беше изял и тях!
Спокойно, никой не иска йогурт. – Аз мразя йогурт.
Нищо не е станало. Хапнал е йогурт, какво толкова.
Разказваме си вицове.
Как може да пишеш такива глупости?
Не са глупости. Това е коледна песен за Патрик.
Е, и? – Ще продаде 300 000 плочи.
Не говоря за парите... – А аз – да.
Така оставам финансово независима и с теб никога не се караме за пари.
Не. Намери си някоя, която да пише умни песни.
Беше глупаво от моя страна. Не се сърди.
Не се сърдя, просто съм разочарована.
Само не си мисли, че не понасям критика,
но можеше да ми спестиш точно тази.
Извинявай. – Не говориш с майка си!
Не само децата се извиняват.
Ела, всички се забавляват. – Радвам се.
Това е последният ни ден заедно.
Трябва да оправя дрехите на децата. – Ще довършиш утре.
Ела, ще се зарадват.
Когато правя забележка на Жером и не си съгласен,
ще ми го кажеш насаме.
Не може да правиш драми за три йогурта.
Няма да го виждаш цял месец. – Той е егоист.
Хайде, ела. Не се цупи.
Хайде, ела.
Не искам да те оставям сама.
Страх ме е да не паднеш от влака.
Няма да паднеш, нали?
Идвам. – Остави всичко и ела.
Идвам.
Защо не искаш?
Спри. – През два месеца не ме устройва.
Прави го навън, не те спирам. – Но аз искам теб!
Престани! – Ще те принудя!
Няма нужда. Давай, аз няма да мърдам.
Алис... Аз те обичам.
Искам да съм с теб!
Чуваш ли?
Защо? – Какво защо?
Защо не искаш?
Между нас всичко е приключило, така ли?
Във физически план – да. – Какво?!
И какво остава?
Млъкни!
Откога е така?
Откога е така?
Ти не си нормална!
Възможно е.
Да...
Не трябваше да ти правя дете.
Аз съм виновен.
Няма ли да млъкнеш?
Няма ли да млъкнеш? – Ти си луд! Не!
Ти си луд!
София!
София, излез от там! Видях те!
Излез! Видях те!
Леле... – Какво правиш?
Какво направи? – Не съм я виждала.
Какво направи? Къде беше?
Ела ми тук, хубавице!
Защо го направи? София!
Виж я какво направи!
Не й мокри главата! – Няма.
Какво направи, а? Защо ме бутна?
Защо ме бутна, а?
Стига! – Искаш ли още?
Хайде, ела. Плувай.
Хубавото ми момиченце.
Ти си курва.
Да ти кажа ли каква си? Истинска курва.
Знаете ли каква е тя? Курва! Само я погледнете!
Курва!
Вижте я!
Мамка му!
Ще ми платиш за това!
Колко искаш? Питам те нещо!
Колко взимаш за една нощ? – Пусни ме!
Нямаш права върху мен! – Имам право да те обичам.
За това се плаща! – Ето! Ти си просто една курва!
Ти си пълен нещастник! Пияница!
Целуни ме! – Престани! Писна ми!
Дяволите да го вземат!
Трябва да хванем влака. – Добре, но...
Довиждане, Клод! – Чао.
Само да целуна София. – Побързай, ще изпуснем влака.
Не бива. – Не бива.
Чуй ме! Обещай, че ще си ляга навреме.
Заминаваме на почивка! – Гледай нощем да не се отвива.
Спокойно.
Довиждане.
Кажи "довиждане". Хайде, чао. – Да слушаш във влака.
Чао, Клод. – Багажът й не е готов.
Скъпа, багажът ти не е готов. – Ще се оправим.
Ще добавя нещо и ще го донеса. – Трябва да побързаме.
Защо се разбърза така? – Заминаваме на почивка!
Ехо!
Как си?
Жером! Баща ти е тук!
Ще пийнеш ли нещо? – Не, таксито ме чака.
С такси ли дойде? – Да, продадох колата.
Къде ще го водиш? – В Болийо, у един стар приятел.
Как си? – Добре. Да не си ляга късно.
Как си? – Добре.
Къде отиваме? – В Прованс.
Къде е това? – Далече. Правиш ли вече секс?
Ето го. Не забравяй да ми пишеш.
Както обикновено. – Да си ляга навреме.
Какво? – Да ляга навреме!
Шегуваш ли се? Обещавам! – Разчитам на теб.
Лек път!
Хайде! По дяволите!
Не влезе.
Какво правиш?
Внимавай! Давай!
Стреляй!
Готово!
Чаша вода "Виши".
Едно последно за мен.
Не ми е добре, искам да се прибера. – Какво ти е пък сега?
Мисля, че съм бременна. – От кого?
Симон! Твой ред е!
Последна топка.
Не бързай.
Караш в насрещното! – Не ми пука!
Не разбра ли, че се шегувам?
Писна ми от твоите шеги. Писна ми по цяла нощ да вися къде ли не!
Не разбирам живота така.
За да пиша песни, имам нужда да се забавлявам.
Харесват ме, защото се подигравам с живота.
Не пиша скучни песни за надеждата,
моите са за отчаянието, но са забавни.
Тогава се забавлявай с някоя друга. – Не, искам да ми е скучно с теб!
Искам да сляза. Лошо ми е! – Стой тук.
Лошо ми е!
Винаги съм искал дъщеря. – Някой друг път.
Защо не ми казва по-рано?
Защо си мълча?
Не посмях.
Беше малодушно от моя страна.
Но не те лъгах дълго. – Не става дума за това.
Когато спря да ти е добре с мен, защо не каза?
Не знам...
Щях да зарежа всичко.
Щяхме да заминем някъде и сега още щяхме да се обичаме.
Щяхме да отложим неизбежното с няколко седмици.
Не.
Не ти казах нищо,
защото се надявах всичко да се оправи.
Но тук, не по време на някое пътуване.
За мен това е поредният провал.
Позволи ми да те обичам по друг начин.
Позволи ми да те обичам нежно. – Ти ме обичаш нежно, Жулиен.
Къде останаха първите ни срещи?
Любовта се променя, Алис. Сега имаме среща всеки ден.
В един и същи час. За мен това не е любов.
Предпочитам да страдам, да наранявам,
но имам нужда да мисля за любовта.
Не мога да обичам всеки ден по едно и също време.
Аз още те желая, Алис.
Алис!
Тома, върви да повикаш Алис.
Гладен съм. – Така ще дойде по-бързо.
Алис! – Салата от градината!
Красота!
Мамка му! – Опитай.
Ти си бил майстор на киша!
Облякла се е официално, за да хапне киш!
Не, излизам. – Къде ще ходиш?
Всичко съм приготвил. – Хапнете без мен.
Къде отиваш? – Излиза. Сядай.
Дай му едно парче киш. После ще играем на домино.
Няма да закъснявам. Утре Неджма ще измие чиниите.
Чакай, ще те изпратя. – Яж.
Това излизане не беше планирано. – Не.
Излизаше ми се. Обадих се на един приятел.
Защо не ми каза?
Утре заминаваме. – Няма да закъснявам.
Няма ли да ме целунеш?
Не е спешно, може да почака до утре.
Чартърът за Палермо пълен ли е? – Има още места.
Трябва да тръгвам. Добре ще е утре да дойдете по-рано.
Извинявай, покрай стачките е много натоварено.
Гладна ли си? – Не много.
Добър вечер, г-н Ксавие. – Добър вечер.
Може ли да пийнем още нещо? – Какво да бъде?
Едно уиски със сода за мен. Алис, ти какво искаш?
Същото, но с лед. – В стаята ли?
Не, ще седнем в салона.
Не, иначе беше по-добре. – Без осветление беше по-добре.
Бихте ли загасили лампите? Благодаря.
Не е свикнал да ме вижда с някого.
Тук ли живееш? – Да.
Удобно е. Сега пътувам много.
Когато тръгвам, оставям куфара на рецепцията.
Като се върна, винаги има стая за мен.
Свободен съм.
Радвам се да те видя.
Последния път не ми беше много добре заради сенната хрема.
Значи децата заминаха на почивка и сега си сама?
Да.
И двамата заминаха днес следобед.
Ти няма ли да заминеш?
Ще замина. Тръгвам утре.
Чувствах се самотна, затова ти се обадих.
Добре направи.
Имаш късмет, че ме намери.
Ако нямаше стачка, сега щях да бъда в Ирландия.
Мисля, че утре сутринта ще мога да замина.
Може би искаш да си легнеш? – Не.
Много харесваш Ирландия, нали? – Да, харесвам я.
Организирам пътувания с каравана.
С каравана? – По 18 км на ден.
Знаеш ли, че последния път Жером ме би?
Знам. Като се прибра, беше като пребит.
Остави го да те бие, нали? – Не, дадох всичко от себе си.
Би ме, уверявам те. Беше в страхотна форма.
Пораснал е.
Как е София?
Много добре, благодаря.
Радвам се да те видя.
Аз също.
Добре ли си?
Да. Здрава съм.
Искаше ми се да те видя.
Имах нужда да поговоря с приятел.
Може би не трябваше. – Напротив.
За мен приятелството ти е много важно.
Това е най-хубавото в мен.
Жадна съм.
Пие ми се още нещо. – Какво да бъде?
Нещо студено. Шампанско.
Добре.
Късно е, може да си е легнал.
Искаш ли да го поръчам в стаята? – Да.
Какво поливаш?
Искаш ли? – Не.
Забавлява ли се?
Много.
Доста мислих, докато те чаках.
Мисля, че ще е по-добре да се разделим.
Съгласна съм.
Ти си създадена да живееш сама, да имаш някоя и друга забежка,
но не да имаш връзка с някого.
Съгласна съм.
Май с всичко си съгласна.
Защото е така.
Ще ти припомня, че ти пожела да живеем заедно.
Аз не исках. – Знам.
Когато обичам жена, искам да живея с нея.
Ти предпочиташе да се виждаме веднъж-два пъти в седмицата?
Да пътуваме през уикенда без децата?
Да се виждаме в някой хотел? – Да, харесва ми да ходим на хотел.
Хубаво е в началото.
Но връзката има не само начало.
Така е, има и край.
А между началото и края?
Мислим за началото, докато чакаме всичко да приключи.
Няма да чакаш дълго.
Хубаво е, че не викаш.
Вече не понасям викове.
За утре ще имам една молба.
Искам пред Тома да се преструваш, че всичко е наред.
Може да му кажеш, че заминаваш по работа.
Докато пътуваме, ще му обясня.
Добре.
Може ли да загася?
Довиждане.
Лек път.
Превод Илияна Йорданова
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©