The Mist (2007) Свали субтитрите
Направих списък и ще отида до магазина преди да са изкупили всичко.
По дяволите.
Можеш ли да го спасиш?
- Не. Ще започна отначало.
Когато оправят телефоните, ще проверя дали могат да ми удължат срока.
Имат ли избор?
За няколко часа ще направят някаква грозотия с "Фотошоп".
Непрекъснато го правят.
Снощи трябваше да го взема с нас.
Нямаше откъде да знаеш, че дървото ще падне.
Ще мина и през железарията да взема найлон и тиксо,
за да затворя дупката преди да мръкне. Ще поръчам и нови прозорци.
Това е дървото, което е посадил дядо ти.
Някога си играех на това дърво. Но това е без значение.
Важното е, че сме добре.
- Да.
Елате да видите!
- По-спокойно, Били.
Не ми се иска да търчиш наоколо.
- Трябва да видите!
Навесът за лодките е на парчета! Дявол да го вземе!
Били!
- Извинявай, ама трябва да го видите!
Като го слушам, дошъл е краят на света.
- Хайде!
Как така винаги успявате да ме разсмеете.
Лесна си.
Да видим щетите.
- Не.
Дървото на Нортън.
- Имаш предвид дървото,
което го моля да отсече от три години, докато най-сетне падна само ли?
На трески е.
- Така си е.
Вижте.
Какво е това, татко?
- Мъгла.
Над езерото?
- Случвало се е и преди.
И да се спуска така от планината?
- Срещнали са се два студени фронта.
Остатък от бурята.
- Сигурен ли си?
Не съм синоптик. Облечи Били, ще го взема с мен в града.
Къде отиваш?
- Да си поговоря с Нортън за дървото.
Скъпи...
- Спокойно, няма да го удрям.
Просто ще каже: "Съди ме." Може би точно това трябва да направим.
Един разговор с него ще ми държи влага цял живот.
Ще го попитам за застраховката.
- Добре.
Това ще е всичко.
- Добре.
Шибаняк!
Мамка му! Шибана работа!
Скапана бракма!
Включвам, дави се. Дърпам пет пъти, дави се.
Предполагам си видял навеса?
- Е и?
Нищо. Хрумна ми да си разменим координатите на застрахователите.
Застрахователите ще ме заобичат.
1980-а.
Щях да взема комбито, но се очертаваше времето да е хубаво.
Друго си е със свален гюрук.
- Съжалявам, човече. Наистина.
Много мило, че го казваш.
- Колата беше страхотна.
Не ми харесва, че я виждам така.
Ще намеря номера на застрахователя и по-късно ще ти го дам.
Става ли?
- Разбира се.
Дейвид...
ще слизаш ли в града?
Може би ще успеят да оправят тока.
Страшна буря, а?
- Направо като за учебниците.
Снощи, за секунда помислих, че ще се озовем в Оз.
WZON не работи, но "Портланд" все още предава.
Татко, виж!
Момчетата от базата.
- Онази в планината ли?
Проект "Стрела"? Ти си местен, имаш ли представа какво правят?
Някакви противоракетни защити. Сигурно си чувал историите.
Разбира се. Според жената в пералнята,
имат катастрофирало НЛО и замразени тела на извънземни.
Да, г-ца Една. Г-ца Таблоид.
"Родих бебе от Голямата стъпка."
"Лицето на Сатаната се появява в горящ нефтен кладенец."
Много достоверен източник.
Доста са се разбързали.
- Може и на тях да им е спрял тока.
Все още няма мрежа. Ти върви, а аз ще опитам да се обадя от монетния.
Може ли да отида с г-н Нортън, татко?
- Ако обещаеш да го държиш за ръка.
Добре.
- Ето списъка.
Ще се видим вътре. Не пускай ръката му.
Съжалявам, не знаех, че ти е сестра.
Здрасти, Сали. Май нещата не са добре.
Половината персонал не дойде, а и няма ток.
Ами резервния генератор?
- Само изстудява храната.
Всичко друго се върна в каменната ера.
Със Стеф искаме да излезем в четвъртък.
Ще гледаш ли малкия?
- Разбира се.
Боже мой.
- Заради бурята.
Всички се запасяват. Така е откакто отворихме.
Гаден ден, а?
- Днес никой не е в настроение.
Добро утро, г-жо Кармъди.
Тези опашки не ми харесват, но май ще трябва да се примиря.
Спокойно, приятел.
Шампионе.
- Жена ти трябва да стане лекар.
С този почерк може да направи цяло състояние в Манхатън.
Да, трябва известно време докато свикнеш.
Събери си покупките и да се срещнем на касата.
Става.
Дейвид, благодаря, че ми помагаш.
Ще бъдете ли приятели с г-н Нортън?
- Не знам.
"Приятели" е може би малко пресилено.
- Май вече не сте си сърдити.
Предполагам, че не. Това си е някакво начало.
Съжалявам, г-жо, касите не работят. Спирането на тока засяга и нас.
Надяваме се да се оправи скоро.
Автобусът тръгва след половин час.
- Ще го хванем.
Вие вземете стоките, а аз ще чакам на опашката.
Трябват ми дребни на каса 5.
Добро утро, г-жо Реплър.
- Здравейте, г-жо Реплър.
Привет, Били Дрейтън. Как се справихте с бурята?
Едно дърво влетя през панорамния прозорец в студиото ми.
А дървото на г-н Нортън направи навесът за лодки на трески.
Съжалявам да чуя това.
Вие как сте?
Добре. Притеснявам се за списъците.
Сигурна съм, че всички табели "Продава се" са отлетели.
И по училището има повреди. Така става като не поправяме покрива,
но всяка година ни орязват парите.
Мислите, че образоването на децата е приоритет за страната, но грешите.
Правителството си намира по-хубави неща, за които да харчи пари.
Например за корпоративни машинации и създаването на бомби.
Пожар ли има? Мама добре ли е?
- Сигурен съм, че е добре. Не се бой.
Гледай си работата, Сали.
В отпуск сме. Вижте ни документите.
- Всички отпуски са прекратени.
Не знам защо. Трябва да проверя аптеката.
Ще се срещнем при колата след пет минути. Това е заповед.
По дяволите! Още половин час и щяхме да сме изчезнали.
Боже мой!
В мъглата има нещо! В мъглата има нещо!
Взе Джон Ли!
- Дан, поеми си дъх.
Нещо в мъглата взе Джон Ли! Чух го да крещи!
Затворете вратите! Божичко!
Татко, страх ме е. Да се прибираме.
Не излизайте! В мъглата има нещо! То взе Джон Ли.
Дявол да го вземе, отивам си в колата!
- Недей!
Не ме пускай!
- Всичко е наред.
Това е от замърсяването от фабриката в Ръмфорд.
Сигурно е имало някаква експлозия.
Какво има?
- Какво става?
Това е смъртта.
Не се изправяйте!
- Татко!
Добре ли си?
Земетресение.
- Казах ви, фабриката се е взривила.
Всички ли са добре? Има ли ранени?
Всички да запазят спокойствие. Не излизайте от магазина.
Не мога да остана. Трябва да се върна при децата.
Не, не излизайте. Смъртта е отвън. Краят на дните.
Стига толкова. Престанете.
- Всички да се успокоят.
Прав е. Да запазим спокойствие и да опитаме да разберем какво става.
Съжалявам, но не мога да остана. Трябва да се прибера при децата.
Не можете да излезете.
- Може да е някакъв отровен газ.
Не го ли чухте как крещи?
- Съгласен съм. Нека останем тук.
Не ме слушате. Не мога да остана.
Уанда се грижи за малкия Виктор, а тя е едва на 8.
Понякога забравя, че трябва да го наблюдава.
Казах им, че излизам за няколко минути.
Тя е само на осем годинки.
За тяхно добро, не излизайте.
Никой ли няма да ми помогне?
Някой няма ли да ме изпрати?
Вие?
Вие?
Всичко е наред, приятел.
- Вие?
Моля ви, трябва да се грижа за моето дете.
Надявам се всички да отидете в Ада.
- Г-жо, моля ви, почакайте докато...
Да поразчистим. Да съберем счупените стъкла.
На третия ред има медикаменти.
Всичко е наред. Всичко е наред.
Спокойно, шампионе.
Хайде. Не може да плачеш така.
Ще се нараниш.
Добре ли си?
- Искам при мама!
Знам. Опитай се да дишаш, става ли?
Дишай дълбоко. Всичко е наред.
Не съм го виждал да си смуче палеца, откакто беше на две годинки.
В шок е. Мисля, че всички сме в шок.
Не се познавате. Това е Аманда Дънфри. Дойде този срок.
Преподава на трети клас.
и на децата със специални нужди, откакто г-жа Мошър се пенсионира.
Децата я обожават.
Дейвид е художник. Прави постери за филми.
А аз...
Божичко, бъбря като стара дама на чаено парти.
Предполагам нервите ми са опънати.
- Момчето успокои ли се? Как е?
Все още е топъл.
- Да му донеса ли аспирин?
Редица три.
- Добре.
Благодаря. Как е Дан?
- Носът му спря да кърви.
Сега е по-спокоен. Дали са му валиум. Не мога да повярвам как влетя тук.
Никога не съм го виждал такъв.
Трябва ми нещо с което да го покрия. Имате ли одеала?
Покривала за мебели. В складовото помещение.
Трябва да проверя останалите. Ако ви трябва нещо, викайте.
Сали, ще го вземеш ли за малко?
- Трябва да помогна с чистенето.
Аз ще го взема.
- Добре.
Татко, не отивай.
- Трябва да ти донеса одеало.
Г-жа Реплър и г-жа Търман са тук.
И аз ще бъда наблизо. Няма да се отдалечавам.
Дай да те погледна.
Искаш ли да полегнеш?
- Да.
Готово.
Щом се разнесе, ще можем да си тръгнем по живо по здраво,
но първо трябва да действаме разумно и да разберем какво става.
Как ще го направим? Телефоните не работят, радиото също.
Сигурен съм, че се работи по проблема.
Нормално е възстановяването на комуникациите да им е приоритет.
Божичко!
По дяволите.
По дяволите!
Дявол да го вземе!
Мамка му!
Ясно е, че става въпрос за природно бедствие.
Доколкото виждам, нищо не е ясно.
- А и няма нищо естествено в това.
Така е.
Денят на Страшния съд най-сетне настъпи.
Няма нищо по-очевидно и естествено от това.
Сами си го навлякохте, живеейки в грях.
Дейвид!
- Чухте ли това?
Генераторът ли? Отиваме да го проверим.
- Аз го изключих. Беше блокирал.
Никой ли не чу звукът?
- Какъв звук?
Не знам, някакъв странен шум отзад, в тъмното.
Сякаш нещо натискаше вратата.
Преди или след като светлините загаснаха го чу?
След това. Наистина го чух.
Никой не казва, че лъжеш.
- Така звучи.
Не е така, г-н Дрейтън. Без съмнение просто сте се стреснал.
Да отидем всички.
- Ето.
Доста вони. Майрън, отиди да провериш.
- Добре.
Пусни го.
Изключи го!
Каква смрад!
Нещо е запушило вентилационната тръба.
Пуснете го, за да се открехне вратата, а аз ще отпуша тръбата.
Не може да го направиш!
- Защо? Вратата е електрическа, нали?
Може би не е разумно да го изпращаме навън.
Добре, ще отида аз.
- Въпросът не е кой ще отиде.
Мислите, че няма да се справя ли? Искам да отида. Идеята беше моя.
Престани. Джим, нали?
Майрън? Изглежда не разбирате или се опитвате да не разберете.
Това не е обикновена мъгла.
Отворите ли, може нещо да влезе.
- Какво?
Това, което издаде странния звук. Толкова ли не разбирате?
Извинете, г-н Дрейтън, но не вярвам, че сте чул нещо.
Някой чул ли е нещо? Виждате ли?
Знам, че сте прочут художник и, че имате връзки в Ню Йорк и Холивуд,
но това не ви прави по-добър от останалите.
Не съм казал подобно нещо.
- Не обичам да ме нарича глупак,
човек който е ходил в колеж само, защото е имал достатъчно пари.
Генератора не е важен. Храната може и без него.
Хлапе, пускам го, а ти вдигни вратата и се изнижи.
Добре.
Почакай. Това е...
Ще го оставите да рискува живота си за нещо, което е без значение?
Млъкни вече.
- Норм.
Г-н Дрейтън, кажете ли още нещо, ще започнете да си броите зъбите,
защото вече ми писна от глупостите ви. Ясно? Хайде, Майрън.
Това е лудост.
- Остави го.
Да не казвам, че не са мъже или нещо подобно?
Изгубиха чувството си за ред.
- Какво става?
Бяха уплашени и объркани, а тук има проблем, който могат да разрешат.
Това и ще направят.
Готов ли си?
- Да действаме.
Стига, Норм. Не го прави.
Това е грешка.
Женчо.
Готово.
Е, има ли някой Торбалан?
Страшничко е, нали, Норм?
- Да.
Норм. Норм!
Какво, по дяволите! Махнете го! Махнете го! Махнете го от мен!
Махнете го! Помогнете ми! Помощ!
Божичко!
Има още!
- Помогнете ми!
Помогнете ми! Какво чакате?
Дръж се!
Дръж го здраво!
Божичко!
По дяволите! Мамка му!
Дейвид, не става!
- Пуснете генератора!
Съжалявам.
Откъде можех да знам какво имаш предвид?
Каза, че си чул нещо. Откъде можех да знам какво имаше предвид?
Трябваше да ни обясниш. Реших, че може да е била някоя голяма птица.
Хлапето умря заради теб! Видя ли всичко добре?
Видя ли какво направи?
- Дейвид!
Не го удряй повече!
- Хлапето е мъртво заради вас!
Целия съм в кръвта му!
Добре съм.
Сега какво?
- Спри генератора.
Веднага.
Съжалявам.
Божичко!
- Съжалявам за хлапето.
Боже мой. Божичко.
Трябва да се махнем от тук.
Не го накарахме насила.
Беше хлапе. Нормално е да действа глупаво.
Това ли е извинението ви?
Разкарайте се. Върнете се в магазина и стойте до вратата.
Засега не казвайте нищо на никого.
Засега.
По дяволите.
- Дейвид, трябва ми светлина.
Трябва да им кажем. И да им попречим да излизат.
Няма да ни повярват.
- Ще се наложи.
И аз не вярвам, а бях тук. Това, което видяхме е невъзможно.
Знаеш това, нали? Имам предвид...
Какво да кажем? Как да ги убедим?
Към какво са прикачени пипалата?
Боже мой! Добре ли сте?
Да. Кръвта не е моя.
- Какво се е случило?
Дайте ми минутка и ще обясня. Само трябва да се погрижа за нещо.
Били не бива да ме вижда така. Достатъчно е уплашен.
Отвлечете му вниманието за минутка.
- Добре.
Слушай, съжалявам за Норм...
- Аз също.
Не си търся извинения, само казвам.
- Трябва да кажем на хората.
Няма нужда да им обясняваме как точно се е случило, но сме загазили много
и хората трябва да го знаят.
- Ами туристите?
В магазина има доста от тях. Откъде да започнем?
Брент Нортън?
- Този празнодумец ли?
Той е голям адвокат от Ню Йорк. Един ден може да стане съдия.
Това прави впечатление на хората в града.
Така е.
- Действай бързо, Дейвид.
Трябва да обсъдим как да попречим на това нещо да влезе.
Да влезе ли? Нали затворихме вратата.
Да, но предната част на магазина е от стъкло.
Божичко!
Слушай, онзи, който дойде с разбития нос...
...видяхме пипала.
Не върви добре, нали?
Какво сте видели?
- Ела, трябва да... Ела насам.
Кажете му.
Истина е.
Пипала.
Господа...
Извинете ме, но не съм толкова глупав. За какъв ме мислите?
Нямам думи.
Използвате това, което става, за да ме накарате да изглеждам като идиот.
Не е така. Ела в складовото помещение.
Ще ти покажа кръвта и част от пипалото.
Не.
- Защо?
Имаме си истински проблеми,
а този жалък опит за шега вече минава границата.
Г-н Нортън, защо бихме...
- Стига вече!
Опитва се да ми отмъсти за делото, което заведох срещу него,
а вие му помагате. Не ти беше достатъчно, че спечели, а?
Искаш да ме унижиш. Да ми покажеш някоя гумена змия, докато селяците се хилят.
Кого наричаш селяк?
- Г-н Нортън,
кълна се, разбирате всичко погрешно.
Не обичаш туристите, нали?
Плащам си данъците тук и съм те чувал да говориш зад гърба ми.
Съюзили сте се.
И как да не се чувствам глупаво?
Мислех, че днес си постъпил мило с мен, но благодаря, че ми изясни нещата.
Радвам се, че дървото срути навеса ти. Добре го размаза, нали? Супер.
А сега се махнете от мен.
- Знам, че те е страх. Мен също.
Животите на всички са в опасност.
И животът на сина ми е в опасност. Имам нужда от теб.
Моля те, извади си главата от задника. Ако трябва, ще те завлека там.
Ела.
- Пусни ме!
Пак ще те съдя. Но този път ще отидеш в затвора!
Този човек ме нападна. Нападна ме и вие го видяхте.
Луд е.
- Колкото и да ми се иска, не е.
Хора, бихте ли дошли насам?
Трябва да чуете нещо, което касае всички ви.
Не знам какво си мислите, че правите.
Пиеш ли? За Бога, Оли.
Искаш ли да докладвам за това? Искаш ли да изгубиш работата си?
Ще запиша имената ви и ще подам оплакване в полицията.
Добре, запиши ги. Но междувременно си затвори проклетата уста.
Това е г-н Дейвид Дрейтън. Ако мислите да си тръгнете, чуйте какво ще ви каже.
Отиди при дамите. Не се страхувай.
Всичко е наред.
Ето как стоят нещата.
Не знам каква е тази мъгла, но в нея има нещо опасно, както каза Дан.
Така е. Вярно е.
- Какво нещо?
Не го видях, случи се прекалено бързо.
Петима души отидохме в складовото помещение.
Джим, Майрън, Оли,
аз и Норм, момчето за всичко.
Отворихме вратата, за да излезе Норм и да почисти тръбата на генератора.
От мъглата излезе нещо и го отнесе.
- "Отнесе"? Какво имате предвид?
Просто го уби и го издърпа.
Не знам какви са тези неща.
Видяхме само пипалата.
Пипала?
Пипала?
Пипала от друга планета. Това е лъжа.
Тези хора просто ви лъжат.
- Глупости.
Разбира се, че е лъжа. Това е лудост.
Струва ми се, че пипалата са дошли от бирите.
Бъд, не вярвай само на думите ни. Отиди да погледнеш.
Ето там.
Какво, по дяволите, е това?
Изглежда имаме сериозен проблем.
Подреждай ги в редица.
Нека...
успея да помогна на тези хора.
Нека проповядвам словото Ти.
Нека разпръсквам светлината ти, защото не всички са лоши.
Не може всички да са лоши.
Някои могат да бъдат спасени, нали?
Да.
Над някои можеш да се смилиш и да ги приемеш в Рая.
Трябва да вярвам в това, макар да знам, че повечето ще горят в Ада.
Ако успея да спася неколцина, дори един,
тогава животът ми няма да е минал напразно.
Ще съм изпълнила дълга си. Ще съм заслужила мястото си до Теб.
Ще съм изпълнила мисията си на Земята.
Ехо?
Какво?
- Трябва да използвам тоалетната.
Добре тогава.
Госпожо... Искам само да ви кажа, че е нормално
да сте уплашена.
Ако имате нужда от приятел, някой с когото да поговорите,...
Имам си приятел.
Бог е над нас и всеки ден говоря с него.
Не ми говорете така високомерно.
- Моля?
Никога вече не ми се присмивайте.
Не ви се присмивам.
- Знаете ли какво?
Потрябва ли ми приятел като вас, ще отида в тоалетната и ще си направя.
Може наистина да вярвате в това. Може да не е лъжа, а халюцинация.
Истината е, че няма доказателства.
Всичко звучи нелепо.
- Това не ти е съдебната зала.
Не работиш по някой случай, а с приказките си само вредиш.
Излей колкото искаш кръв по пода, но пак няма да заблудиш никого.
Остави го, Дейвид. Някои не можеш да ги убедиш, че има пожар,
дори косата им да гори. Отрицанието е могъщо нещо.
Говори си. Аз няма да участвам. Нито който и да било разумен човек.
Продължавай да мислиш, г-н Адвокат. Но няма защита срещу волята Божия.
В Ада няма съд. А тук няма защита.
Дори с всичката тор на света.
Колкото и голяма купчина да направите, това си остават торби с лайна, нали?
Който иска да обсъдим положението и да потърсим помощ,
нека дойде при мен.
А който иска да продължава да трупа кучешка храна, нека продължи.
Облепихме прозорците колкото можахме по-добре. Това би трябвало да помогне.
Мислиш ли?
- Тиксо и чували кучешка храна?
Толкова ли е зле?
- Не е добре.
Няма по-големи слепци от онези, които не искат да прогледнат.
Отворете очи и погледнете.
Всичко е написано.
Откровение, глава 15:
"И храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила;
и никой не можеше да влезе в храма,
преди да се свършат седемте язви на седемте ангела."
Какво предлагате?
Да се подготвим да срещнем Създателя.
Как пък не!
Струва ми се, че езикът ви е раздвоен.
Краят на дните идва. Но не с пламъци, а с мъгла.
Ела тук!
- Успокой се! Дръпни се!
Защо не си подготвиш задника да ми посрещне подметката?
Нямаме нужда от това.
- Майрън, успокой приятеля си.
Опитвам се да спася душите ви, глупави хора.
Скептиците ще се съмняват до края.
- Всичко е наред.
Чудовището взе момчето.
В мъглата има нещо. Съмнявате ли се?
Тогава излезте навън. Излезте и кажете: "Как си?"
Млъкнете!
За Бога, плашите децата.
Има от какво да се страхуват. Да, трябва да се страхуват.
Прекрасните им, чисти умове са покварени от лъжите.
Всички приказки за съвременния Бог или за това, че няма Бог.
Има един Бог. Богът на израелтяните.
Той е строг и отмъстителен Бог. Прекалено дълго му се присмивахме.
Сега иска възмездие. Чрез кръвта.
Време е всеки да избере на чия страна е.
На спасените или на обречените. Четете Библията. Пише за изкуплението.
За кръвта!
- Моля?
За кръвта.
Младият Норм бе първия. Сега Бог вика и нас.
Трябва да платим за делата си.
Както Авраам бе готов да пожертва единствения си син,
за да докаже любовта си към Бог,...
- Достатъчно.
Още една вноска.
Аз не мога да я удрям, но за теб няма проблем, а?
Съжалявам, но гледната й точка е прекалено библейска за моя вкус.
Ще дойдат за теб. Може би довечера, когато мръкне.
Ще дойдат довечера и ще вземат още някого.
И когато това стане, ще потърсите Бог
и ще ме молите да ви покажа пътя.
Добре, но дотогава мълчете
или ще ви залепя устата с тиксо.
- Само опитай, Оли Уикс.
Ти също, кучко.
Удари ме отново,... ако смееш.
Преди всичко да приключи, ще бъдеш на колене.
Които не са от тук, трябва да знаят, че г-жа Кармъди е известна с...
лабилността си.
- Без майтап? Как ти хрумна?
Здрасти.
- Какво става, малкия?
Защо приятелите ви не идват да ни вземат? Имат танкове, нали?
Защо не им се обадите?
- Телефоните не работят.
Нямате ли радиостанции?
- Какво става, шампионе?
Искам приятелите им да ни спасят.
Ако дойдат, ще останат тук, също като нас.
Но...
Момчета, малко помощ ще ни дойде добре.
- Разбира се. Размърдайте.
Добре ли си?
- Страшната дама не ми харесва.
И на мен.
Но знаеш ли какво? Може би и нея я е страх.
Как мислиш?
- Дали мама е добре?
Били...
Съжалявам за всеки път, когато съм бил лош с нея.
Мама те обича много. Сигурен съм, че е добре.
Обещавам ти, ще направя всичко по силите си, за да се върнем при нея.
Става ли?
- Добре.
Можем да използваме газ и парцали, за да направим факли.
Имаме и ножове.
Въпросът ми може да е глупав, Бъд, но дали в магазина има оръжие?
Тук ли? Не. Не сме в Лос Анджелис.
В колата имам пушка. Мога да се опитам да я взема.
Не мисля, че идеята е добра, г-н Корнъл.
Почакайте малко.
Съпруга ми настоя за пистолета. Често пътува по работа.
Дори не е зареден.
- Няма да ни свърши много работа.
Можете ли да го използвате?
- Няколко пъти съм стреляла по мишени.
Е, имаме оръжие. Някой може ли да стреля?
Имам предвид добре.
- Аз.
Ти ли? Стига, Оли.
Бях щатски шампион през '94-а.
Луди сте да излизате.
- Пусни ни да минем!
Да го обсъдим...
- Обсъдихме го и си тръгваме.
Г-н Маккей ще прави барбекю на газовия грил.
Защо не седнем и...
- И да продължиш да говориш?
Бил съм в достатъчно съдебни зали, за да се хвана на това.
Вече уплаши половината от хората ми.
- Твоите хора?
Що за приказки са това? Те са просто хора.
Слушайте, всички. Има някакво бедствие.
Не знам дали е причинено от човек или от природата,
но знам, че не е свръхестествено.
Не се обиждайте, г-жо Кармъди, но не е и библейско.
Единствения начин да си помогнем е да потърсим помощ.
Излизаме.
Брент...
- Няма какво да обсъждаме.
Знам. Искам да те помоля за услуга. Завържи това около кръста си.
Защо?
Така ще знаем, че сте изминали поне 90 метра.
Аз ще го направя.
- С тях ли отиваш?
Не, благодаря. Човека ми се струва прекалено засегнат.
Заради него ще загине някой. Мисля, че пушката ти ще ни е от полза.
Когато идвах, видях къде си паркирал.
Червения пикап, нали? При далечния вход?
Смел си.
Патроните са в жабката.
Когато въжето свърши, ще го отрежа, за да разберете.
Сигурен ли си, че не мога да те разубедя?
Дейвид, в мъглата няма нищо.
Ами ако грешиш?
Тогава...
шегата ще е за моя сметка.
Ще изпратим помощ.
- Ще умрете. Всички.
И аз вярвам в Бог,
но не мисля, че е кръвожадния задник, който го изкарвате.
Кажете това на Дявола, когато го срещнете.
Да тръгнем към центъра.
Отпускайте.
Леко. Продължавайте.
Вижте.
Продължава.
Справя се добре.
Оставете го!
- Дърпайте!
Боже мой! Плъзгам се!
Дърпайте! Назад! Назад!
Махнете го!
Кръв!
Боже мой!
Отрежи въжето!
Затвори вратата!
Виждате ли? Вярвате ли?
След около половин час ще се стъмни.
- Как върви с осветлението?
Свързахме ги.
- Погледни.
Пести ги. Акумулаторите не са пълни.
Светлините ще ги изтощят бързо.
- Колко бързо?
За 5-10 минути.
- Да, толкова.
Включвайте ги само при спешен случай. Ако нещо влезе в магазина.
Изплаши ме до смърт!
- Извинявай, Сали.
Реших да дойда да те поздравя и да видя как си.
Здрасти.
- Здравей. Горе-долу. А ти?
Тревожа се за родителите си. Живеят на около осем километра от тук.
Ами вашите?
При леля ми в Бостън са.
Късметлии. Това означава, че са добре.
- Надявам се.
Кога ще заминаваш?
След две седмици.
Страх ли те е?
- Да.
Уейн? Защо никога не си ме канил на среща?
В гимназията често флиртувахме. Знам, че ме харесваш.
Защо така?
Предполагам, че съм глупав.
Извинявай.
- Недей, просто...
Не ми се искаше да стане така. В съблекалнята в работата.
Не може ли да останем тук за малко? Само ние двамата.
Светлините на паркинга се включиха.
С таймер са. Сигурно са включени към друга мрежа.
Може би ще успеем да се включим към нея. Да си осигурим електричество.
Това означава да излезем навън.
Боже мой!
- Дейвид! Дейвид!
Погледни.
Божичко.
Това бръмбари ли са?
Никога не съм виждала такива.
"И от дима излязоха скакалци по земята
и даде им се власт, каквато власт имат земните скорпиони."
Погледнете жилата им.
Мили боже.
Дявол да го вземе!
Майрън, пусни онези отзад.
Мисля, че ги привлича светлината.
- Внимавайте! Внимавайте!
Загасете светлините!
"И чух от храма висок глас да казва на седемте Ангели:
Идете, излейте на земята седемте чаши с гнева Божий. "
Оли, стъклото ще поддаде!
По дяволите! Включили са всички лампи!
Джим! Майрън! Огън! Дай ми запалка!
Хайде! Хайде!
Сали, пази се!
Не!
Дай да видя! Всичко ще е наред! Всичко ще се нареди!
Дай да видя! Всичко ще се нареди!
Дай ми запалка! Хайде!
Проклета защита за деца!
Застреляй го! Застреляй го!
Застреляй го!
Не мога, ще счупя витрината!
Давай! Давай!
Залегнете!
По дяволите!
Да гасим ли лампите?
- Остави ги включени!
Убий го!
Донесете факли! Дайте нещо с което да ги прогоним!
Хайде!
Сали!
Къде са пожарогасителите?
Донесете факли! Трябват ни факли при витрината!
Запушете дупката!
Татко!
Легни на пода!
Давам ти живота си. Да бъде волята ти.
Татко!
Татко!
Били!
- Татко!
Били!
- Татко!
Били!
- Татко!
Били, върни се тук!
Татко!
- Били, моля те!
Били!
Някой да ми помогне!
- Ето тиксо!
Побързайте с одеалата!
- Толкова боли!
Донесете още чували!
Всичките ли изгонихме?
Беше права! Каза, че ще се случи така!
Каза, че ще дойдат през нощта и, че някой ще умре.
Мамо.
- Тихо. Всичко е наред.
Всичко е наред. Това е само сън. Кошмар.
Искам мама.
- Знам. Разбира се, че искаш.
Искам вкъщи.
- Поспи.
Сутринта всичко ще е наред.
Мисля, че те харесва.
Не ми се иска да го лъжа.
Имаш ли деца?
- Не.
Винаги съм искала, но не се получи.
А сега ми се струва, че е за добро.
Тази нощ видях същества, които не би трябвало да съществуват.
Все си мисля, че ще се събудя в някоя лудница.
Не си единствената. Всички сме в кюпа.
Това няма да свърши, нали?
Дейвид. Състоянието на Джо се влошава.
Джо.
Как си, партньоре?
- Дейвид, това ти ли си?
Да, приятел. Как си?
- Много е зле.
Не знаех, че нещо може да боли толкова. Ако не можете да ми помогнете,
по-добре ме убийте.
Оли има пистолет, нали?
Нали?
- Няма начин.
Не можеш да ми причиниш това, братле.
Аз ще го направя. Само ми дайте пистолета.
Не сме стигнали дотам.
- Моля ви!
Слушай, Джо, ще измислим нещо.
Само трябва да издържиш още малко, става ли? Ще успееш ли?
Стой при него. Ей сега ще се върна.
Хати, трябва да отида до тоалетната. Ще гледаш ли Били?
Хати?
Виждаш ли нещо?
- Последните се махнаха около четири.
Зазорява се. Какво си намислил?
Ако не намерим лекарства на Джо, ще умре от инфекцията.
Трябват му и обезболяващи.
- Тук имаме само алкохол и аспирин.
Да не мислиш да отидеш до аптеката?
- Айрин каза, че там има "Силвадин".
Използват го при изгаряния. Знае къде го държат.
Не го мислиш сериозно.
Мисля и, че трябва да се махнем от тук. За постоянно.
Защо? Имаме достатъчно храна.
Ами ако решат да минат през витрината?
Имам предвид някое от големите, като това, което уби Норм.
А факлата не свърши добра работа, нали? За малко да опожарим магазина.
Хати...
Тук ли?
- Внимателно.
Едно, две, три.
Не знам колко време е лежала така до нас.
Мислех, че спи.
- Колата ми е отвън.
Имаш предвид да се махнем ли?
- Първо трябва да минем през аптеката.
Трябват ни медикаменти за ранените. Не го ли направим, Джо ще умре.
Колата ми може да събере осем души.
Предлагам да тръгнем на юг и да опитаме да излеем от мъглата.
Това ли ти е планът?
Това ми хрумна.
- Не говориш сериозно.
Не и след случилото се с Нортън.
- Не, не. Мисли, Аманда.
Нортън стигна на 60 метра от магазина.
Колата ми е по-близо.
Но кой знае докъде се простира мъглата? Може да е по цялото източно крайбрежие.
От това, което знаем, може да е покрила и целия свят.
Това ще означава, че всички сме мъртви, нали?
Имаме един пистолет и колко патрони?
- Около десет.
Десет, божичко.
Искате ли още една причина да се махнем?
Г-жа Кармъди.
Тя е като Джим Джоунс.
Искам да се махнем, преди хората да започнат да се самоубиват.
Прав е.
- Хората ще я приемат все по-добре.
Очевидно е, че е луда. Може неколцина да й повярват, но...
Преброих четирима. В момента им проповядва.
До обяд ще са осмина.
До довечера, когато тези неща се върнат, ще има цяло паство.
Тогава ли ще се тревожим кого ще жертва, за да оправи нещата?
Теб, Аманда? Или момчето ми?
Прав е.
Не вярваш в човечността, нали?
- Никак.
Не мога да приема това. По природа хората са добри.
Дейвид, живеем в цивилизовано общество.
Да, докато техниките работят и можеш да се обадиш на 911.
Но махнеш ли това, хвърляш хората в мрак и ги плашиш до смърт.
Няма правила. Ще видиш колко примитивни ще станат.
Наплашиш ли хората достатъчно, можеш да ги накараш да направят всичко.
Ще последват онзи, който им обещае решение.
Оли, моля те, подкрепи ме.
- Иска ми се да можех.
Като вид, по природа сме луди.
Съберем ли се повече от двамина в едно помещение, избираме страна
и започваме да мислим причини да се избием.
Защо мислиш сме измислили политиката и религията?
Това е просто... грешно.
Никой да не взима решение веднага. Първо аптеката.
С това ще пробваме. Става ли?
Всичко ще е наред, Били. Ще ти донеса комикси.
Не ги искам. Искам да останеш тук.
Няма да се бавя. Отивам до съседния магазин.
Тук ще си в безопасност.
Татко, навън има разни неща!
През деня са много по-малко.
Ще чакат в мъглата, където не можеш да ги видиш
и когато излезеш, ще се върнат и ще те изядат!
Не отивай!
Ще се върна, Били. Обещавам ти.
И когато се върна, ще те отведа у дома. Става ли?
Ще си отидем заедно.
Ако се случи нещо, каквото и да е, веднага се върни.
Ако ми се случи нещо, грижи се за Били.
Колкото можеш, докогато можеш.
Колата е твоя. Измъкни го от тук. Не спирай.
Къде си мислиш, че отиваш, г-н Дейвид Дрейтън?
Толкова ли искаш да направиш детето си сираче?
Детето ми не е твоя грижа. Слушайте всички.
Отиваме до аптеката. Ще донесем лекарства.
Може и там да има хора, нуждаещи се от помощ.
Слушайте, хора. Няма да поемаме рискове.
Ако има някакъв проблем, веднага ще се върнем.
И ще доведете дяволите направо при нас.
Права е. Заради вас ще ни забележат и ще дойдат.
Защо просто не си тръгнете? И така ни е добре.
На това ли викате "добре"?
Ако искате да ни спрете, обяснете на Боби,
защо няма да донесем лекарства за брат му.
Ако трябва, ще отида и сам.
- Ще умреш, младежо.
Излезеш ли от тук, ще бъдеш разкъсан, а заради теб, ще дойдат и за нас.
Да, ще дойдат за нас, точно както каза тази дама.
Искате ли да се случи това? Не! Не! Не!
Подобно високомерие ни донесе гневът на Бог!
Такава гордост и неподчинение...
- Млъквай, изкуфелнице!
Дърта кучка!
Да хвърляш камъни по хора, които те ядосат си е точно на място.
В Библията го правят, нали? Имам доста грах.
Дейвид, ако искаш да тръгнеш, сега е момента.
Ами вие? Ще ни помогнете ли?
- Аз ще дойда.
Джим Грондин. Преподавала съм ти, нали?
На мен и на сестра ми Полин.
- Бяхте истинско предизвикателство.
След теб, Джим.
- Да, госпожо.
Мамка му!
- Това ли са всички, които ще дойдат?
Да.
- Добре.
Ще вървим един зад друг. Да приключваме с това.
Да тръгваме.
Не се разделяйте.
Г-жо Кармъди, с нищо не помагате.
Млъкнете!
- Ти млъкни!
Пестете батериите.
Дявол да го вземе. Оставили са вратите отворени.
Мислиш ли, че е влязло нещо?
Да вземем каквото ни трябва и да изчезваме.
Да, да го направим.
- Лекарствата са ей там, в кабинката.
Не прави така?
- Съжалявам. Съжалявам.
Къде е силвадина?
- В хладилника зад Дейвид.
Открих го. Оли, какво още търсим?
Пеницилин и някакви силни антибиотици.
Болкоуспокояващи като Викодин или ОксиКонтин.
Хидрохлорид?
Пеницилин.
Момчета.
Побързайте, чух нещо.
Какво?
Нещо странно.
О, Боже! Божичко!
О, не!
Не!
Мамка му!
Има още един.
Да се махаме от тук.
Съжалявам! Съжалявам! Помогнете ми!
Помогнете му!
Мамка му!
- Не иска да се махне!
Залепен е за стълба!
Вината е наша!
Залепнал е!
Усещам ги! Усещам ги!
Божичко!
Боже мой!
Има още!
Ето още едно! Убий го!
Какво е това нещо?
Оли, ей там има едно!
Оли, там!
Там! Там!
- Стреляй!
По дяволите!
Виждаш ли ги?
Боби!
Дръж се!
Дръж се!
- Отрежи нишката!
Помогнете ми!
- Да се махаме!
Кой има колан?
Стегни го!
Погледнете!
Светлина!
- Божичко!
Да се махаме! Хайде!
Да се махаме!
Давайте! Давайте!
Хайде!
Боже мой!
Оли! Оли!
Убий го!
Шибаняци!
- Боже мой! Мъртъв е!
Мъртъв е! Да изчезваме! Хайде, Дрейтън!
Хайде! Той е мъртъв!
Отворете вратата!
- Къде е Боби?
Татко!
- Бързо, затворете вратата!
Какво стана?
- Всички са мъртви!
...изкупление. Видяхме как Земята бе нападната от скорпионите.
Видяхме ги как извират отвсякъде.
Напаст с чудовищни размери.
Колко време съм спал?
- Почти цял ден.
Дойде, легна и заспа.
- По-скоро съм припаднал.
Просто съм се изключил за малко. Съжалявам.
Как е Джо?
Умря, докато ти спеше. Закъсняхме.
Мислех, че сънувам гласа й.
- Не е сън.
Убеждава хората.
Клетото момиче е мъртво. А момчето в задната стая изгоря.
Кара ги да вярват, че е медиум и, че говори с Бог.
И как да на повярват? Изобщо не млъква. Държи речи подобно на Кастро навремето.
Оли каза, че мислиш да тръгнеш. Ще дойда и аз.
Няма да стане. Видяхте какво се случи с Боби и Майк.
Няма да го направя отново. Би било безотговорно.
Може да размислиш.
Какво би задържало Злото надалеч?
Камъкът няма да ги скрие, мъртвото дърво няма да ги подслони.
Какво ще сложи краят? Кажете?
Изкупление! Изкупление!
- Кажете го отново.
Изкупление!
Добре дошли на улица Сезам. Днешната ни думичка е "изкупление".
Алилуя! Алилуя!
Откакто се върнахме от аптеката не е на себе си.
А не са минали дори два дни. Само два дни.
Няма да прекарам остатъка от живота си тук.
Мога да събера провизии под някоя от касите.
Идеята беше твоя и колата е твоя. От теб зависи.
Предпочитам да умра навън, докато опитвам, вместо докато чакам тук.
Кой ще ги спаси? Никой.
Камъните няма да ги скрият.
Искам да имам някаква представа срещу какво сме изправени.
Искам да знам каква е тази мъгла. Трябва да говоря с войниците.
Каква полза ще има?
- Чухте какво каза онзи в аптеката.
Дори не знам дали наистина говореше. Бяхме напрегнати.
Каза, че съжалява, нали?
- И, че вината е тяхна.
Какво е имал предвид?
- Точно това искам да разберем.
Айрин, остани с Били.
Стих 17.
Седмият Ангел изля чашата си на въздуха;
и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше:
свърши се!
И бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус.
Какво?
Къде са приятелите ти?
- Не съм ги виждал.
Магазинът не е голям, трудно е да се изгуби човек.
Казах, че не съм ги виждал.
Какво искате от мен?
- Какво знаеш за мъглата?
Нищо не знам.
Военния в аптеката каза друго, преди паяците да започнат да излизат от него.
Няма ги в магазина.
Не сме проверили само в складовото помещение.
Защото ти знаеш. Тази нощ си видял лицето на Бог. Разкажи ни.
Ето един човек, който е видял!
Амин.
И аз искам заедно с вас да попадна в прегръдките на Отца.
Моралес? Доналдсън?
Момчета?
Няма къде другаде да бъдат.
Какво?
- Не могат просто да изчезнат.
Казах ви, че не знам къде са.
Не мислех, че ще го направят! Казаха, че ще го направят, но...
Казах им какво каза военния в аптеката и те се заклеха, че ще го направят.
Но не мислех, че говорят сериозно! Божичко!
Заради проект "Стрела" е, нали?
Мъглата е някаква издънка на военните.
С какво се занимавате там?
- Пипнахме те, кучи сине! Идвай!
Те са били! Те са виновни!
Те са ни навлекли гнева на Бог!
Двамината, дето бяха с него, са се обесили, защото са знаели!
Знаели са през цялото време.
Той е луд...
- На колене!
Не се бъркай, Дрейтън!
- И вие го чухте, нали?
Чухте за проекта "Стрела" и останалите тайни в планината.
Това ни е навлякло гнева на Бог!
Редник Джесъп.
- Не съм виновен.
Просто ме изпратиха там. Не съм отговорен...
Глупости!
- Местен съм!
Повечето от вас ме познават!
Престани със страхливите оправдания или ще ти откъсна езика!
А сега ни кажи. Кажи ни!
Добре, добре. Чувал съм разни неща.
- Неща?
Да, на всички ни се случва да дочуем нещо.
Например,...
...как смятат, че има други измерения, други светове, навсякъде около нас.
И, че искат да направят прозорец,
през който да погледнат какво има от другата страна.
Може би прозорецът ти се е превърнал във врата, а?
Не е мой, а на учените!
- О, учените. Учените!
Сигурно се е отворила дупка, през която светът им нахлува в нашия.
Това ми обясняваше Доналдсън, малко преди да се самоубие.
Не разбрах дори половината от това, което каза.
Вината не е моя!
Вината не е негова...
Не, не, не. Няма нищо.
Никога няма виновни.
Но той го опровергава.
Този Юда е посочил с пръст.
Юда!
- Дейвид!
Ти! Ти!
Още ли не си разбрал? Не си ли разбрал истината?
Наказани сме. За какво? За това, че тръгнахме срещу волята на Бог.
Заради това, че нарушихме забраните.
Да отидем на луната! Да! Да!
Или да разделяме атомите Му!
- Амин!
Или пък стволовите клетки и абортите!
И унищожаването на тайните на живота, над които власт има само Бог!
Амин! Амин!
- Знам, това е истината!
А сега сме наказани!
Денят на Страшния съд се спуска над нас.
Дяволите, които видяхте, са изпратени срещу нас.
И за това е виновен той.
- Не! Не съм виновен!
Те го направиха! Те заплюха Всемогъщия!
Не!
- Идвай тук!
Не!
- Юда!
Джим!
- Убийте го! Обесете го!
Изправи се, страхливецо!
Божичко!
Не!
Изкупление!
Не!
- Намушкай го!
Изкупление!
- Дайте го на Звяра!
Изкупление!
Нека скверните подушат кръвта му!
Не, не! Не!
Чакайте!
- Дейвид, недей!
Моля ви!
Тази нощ Звярът няма да ни закача. А утре...
Ще почакаме и ще видим.
Татко.
Татко.
Съжалявам, че те оставих.
Никога повече няма да го правя.
- Ще ми обещаеш ли нещо?
Трябва да ми дадеш най-сериозното си обещание.
И никога не трябва да го нарушаваш.
Кажи?
Обещай ми, че чудовищата няма да ме хванат,...
независимо какво се случи.
Обещавам.
Обичам те, татко.
- И аз те обичам, Били.
Повече от всичко.
Съмна се.
Готов ли си да си отидем у дома. Хайде.
Скрих провизиите под втора каса.
Пет торби. Можем да ги вземем и да излезем.
Добре. Колата ми е паркирана в далечния край на средната редица.
Който стигне пръв, да отвори и двете врати.
Ще влезем възможно най-бързо. Да тръгваме.
Крадем храна, а?
Тръгваме си, г-жо Кармъди.
Отдръпнете се.
Не може да излезете. Няма да го позволя.
Няма да го позволите ли?
- Това е против Божията воля.
Не сте ли го разбрали досега?
Не се ли доказах неведнъж?
Не ви ли показах, че аз предавам словото Му?
Какво ви става?
Нима не вярвате в Бог?
Никой не ви се бърка. Искаме единствено същата привилегия.
Чухте го.
Такива хора ни донесоха това.
Хора, които отказват да се подчинят на Божията воля
и я наричат привилегия.
Грешници.
Високомерни. Привилегировани.
Присмиват се на нас, на нашия Бог, на вярата ни,
на ценностите ни, на начина ни на живот.
Присмиват се на смирението ни и на отдадеността ни на вярата.
Присмиват ни се.
От тях...
Кръвта за човешкото жертвоприношение трябва да бъде от тях.
Кръвта на изкуплението.
Само опитай!
Искаме момчето.
Искаме момчето!
- Назад! Дръпни се!
Момчето!
- Хванете момчето! Хванете го!
Хванете го!
Хванете и курвата. Хванете я.
Убийте ги! Убийте ги всичките!
Убих я...
- Благодаря, Оли.
Да вървим.
Махнете фризера.
Убихте я!
Ако имаше начин, не бих я застрелял.
Точно затова ти благодарих.
- Добре тогава, да тръгваме!
Ставай, Майрън!
- Трябва да тръгваме!
Изкълчих си глезена!
Почти стигнахме.
- Къде са?
Бъд? Майрън?
- Амброуз?
Може да съм го счупил!
- Хайде! Хайде!
Хайде, трябва да тръгваме.
- Изгубили са се!
Божичко!
- Оли!
Оли!
Навън ли са? Могат ли да ни чуят?
Пуснете ме! Пуснете ме!
Ще тръгваме ли?
Не! Не! Недей!
- Да.
Дейвид, недей!
- Татко!
Дейвид!
- Татко!
Върни се в колата! Дейвид!
Боже мой!
Божичко!
Трябва да тръгваме.
Казах й, че ще го оправя...
Прозорецът. Счупи се.
Дървото...
Дървото на дядо ми.
Съжалявам, Дейвид.
Да видим докъде ще ни стигне бензина.
Може би ще излезем от мъглата.
Е,...
никой не може да каже, че не сме опитали.
Да, никой не може да го каже.
Имаме...
четири...
Четири куршума.
Но сме петима.
Ще измисля нещо.
Хайде!
Хайде!
Хайде!
Хайде. Хайде.
Хайде. Хайде!
Хайде! Хайде!
Мъртви са... Но за какво?
Превод StraightEse
http:/