Tess (1979) Свали субтитрите
С участието на НАСТАСЯ КИНСКИ
ПИТЪР ФЪРТ
ЛИЙ ЛОУСЪН
ДЖОН КОЛИН, РОЗМАРИ МАРТИН КАРОЛИН ПИКЪЛС, РИЧАРД ПИЪРСЪН
ДЕЙВИД МАРКАМ ПАСКАЛЕ ДЕ БОЙСЪН
СУЗАНА ХАМИЛТЪН КАРОЛИН ЕМБЛИНГ и др.
По романа на Томас Харди "Тес от рода Д'Ърбървил"
Сценарий ЖЕРАР БРАК, РОМАН ПОЛАНСКИ и ДЖОН БРАУНДЖОН
Музика ФИЛИП САРД
Оператори ДЖЕФРИ ЪНСУЪРТ и ГИСЛЕН КЛОКЕ
Режисьор РОМАН ПОЛАНСКИ
На Шарън
Добър вечер. – Добър вечер, сър Джон.
Прощавайте, господине.
Срещнахме се на същия път онзи ден.
Аз рекох "Добър вечер",
а вие отвърнахте "Добър вечер, сър Джон".
Възможно е.
Направихте го и днес. – Така е.
Защо ме наричате "сър Джон"? Аз съм Джак Дърбифийлд.
Така ми хрумна. Аз съм пастор Трингам, впрочем.
Открих нещо за вас, докато проверявах
родословното дърво на хората в графството ни.
Антиквар съм.
Вие, Дърбифийлд, произхождате от рицарския род Д'Ърбървил.
Знаехте ли го? – Не бях го чувал.
Вдигнете главата си, за да видя профила ви.
Носът и брадичката на Д'Ърбървил.
Малко по-груби, но са същите. – Не думайте.
Според архива, основателят на рода ви, сър Пейгън Д'Ърбървил,
е дошъл от Нормандия с Вилхелм Завоевателя.
А аз живея като скот толкова години? – Мислех, че знаете за това.
У дома имам стара сребърна лъжица
и гравиран печат, но не съм се замислял.
Къде живее рода ми Д'Ърбървил днес? – Вече не живее никъде.
Погребан е в семейната гробница в Кинсбиър-съб-Грийнхил,
в оловни ковчези и статуи под мраморен навес.
А къде са семейните имения? – Нямате такива.
Нито земи? Нищичко?
Имали сте много земи навремето. – Какво да правя сега?
Що се отнася до това... – Нищо ли не мога да направя?
Абсолютно нищо.
Може да си спестите страданията като си кажете:
"Как паднаха великите". Лека нощ.
Сър Джон.
Да изпием по халба бира?
В "Чистата капка" пивото е много хубаво.
Макар в "Роливър" да е по-добро.
Сър Джон Д'Ърбървил.
Ето кой съм аз.
Какво е това? – Клуб за танци, г-не.
Клуб за танци! – А къде са партньорите ви?
Още са на работа.
Скоро ще дойдат. Ще се включите ли, г-не?
С удоволствие, но един партньор не стига за толкова дами.
Един е по-добре от николко.
Ако някой не те притисне, само мориш краката си.
Не говори така.
Какво правиш? – Ще потанцувам, елате и вие.
Глупак! Ами ако някой ни види?
Вървете, не ме чакайте. Ще ви настигна след пет минути.
Хей!
Няма друг в цял Уесекс с по-знатна рода от моята!
Господи! Това е баща ти. Наел е файтон, за да се прибере!
Хей!
Няма друг в цял Уесекс с по-знатна рода от моята!
Баща ми просто е уморен.
Знаеш, че конят ни умря, затова е наел кола.
Рицари предци с дузини имам аз.
Имам най-благородните предци в цял Уесекс!
Хубаво е, че си дойде. Къде отиваш?
Ще се преоблека и ще ти помогна. – Почакай. Ще ти кажа нещо.
Оказа се, че имаме в графството най-благородното потекло,
датиращо много преди времето на Оливър Кромуел.
Още от дните на езическите турци.
Имаме паметници и гробници, гербове и Бог знае какво още!
Затова ли баща ми се надуваше като идиот в каруцата?
Истинското ни име е Д'Ърбървил.
Затова се държи така наперено, а не защото е пиян.
Къде е той сега?
Един пастор му е казал за родословното ни дърво.
Но къде е сега?
Честно казано, толкова беше разстроен,
че отскочи до "Роливър", за да събере сили.
Голяма сила ще намери на дъното на халбата!
Ще отида да го прибера. Ще се върнем много скоро.
Бъди добро момиче и сложи децата да спят.
Ето я.
Това ли е?
Лъжицата може да е малка, но родът ми е голям.
Джак, имам план.
Имали сме безчет карети, имоти и имения.
Изслушай ме. – Колко ще вземеш за нея?
Хубаво е да имаш роднина каруцар, дори да не те вози.
Мисля за това, откакто го каза.
Имам план. – Което ми напомня, жено,
по-добре намери проклетия ни печат или ще съжаляваш.
Чуй ме. Една изискана дама, с фамилията Д'Ърбървил,
живее край Трантридж. – Тя е нищо в сравнение с нас.
Сигурно е някоя млада издънка на рода ни.
Едва ли произхожда от времето на крал Норман.
Може би е така, но е богата.
Парите й ще ни дойдат добре. – Възможно е.
Трябва да пратим нашата Тес да се представи.
Да се представи?
Защо, щом сме от един род, да не поддържаме отношения?
Така ще сключи изгоден брак. – Тогава да потегля още утре.
Да пием за това. Г-жо Роливър?
Ето я и кукличката ми. Точно си тръгвахме.
Лека нощ, г-жо Роливър.
Но вие искате от мен да прося.
Да просиш? Какви ги говориш?
Ние сме един род.
Ако те бяха в нужда, нямаше да се замисля.
Ние сме роднини, Тес.
Трябва да се видиш с нея
и да й кажеш в какво окаяно състояние сме.
Ако тя изобщо ме приеме. – Важно е да се държи приятелски.
Не бива да очаквате помощ от нея.
Скъпа, с това хубаво личице ще я склониш на всичко.
По-добре да си намеря работа.
Дърбифийлд, ти решаваш.
Ако кажеш, тя ще отиде.
Момиче, искаш ли да навестиш тази наша родственица?
Не, татко. – Ето на! Не иска!
Не искам децата ми да са задължени на непознати роднини.
Аз съм главата на най-благородния клон в рода.
И трябва да мисля за честта си.
С хвалбите за предците ти няма да си купим нов кон.
Къщата е нова.
Е, красавице моя, какво мога да сторя за теб?
Дойдох да видя мисис Д'Ърбървил.
Боя се, че това е невъзможно. Тя е инвалид.
По каква работа? Аз съм синът й.
Не е точно работа. По-скоро...
Трудно ми е да обясня. Но не е работа.
Тогава за развлечение? – Не, г-не.
Много е глупаво, аз...
Боя се, че не мога да ви кажа. – Няма нищо. Обичам глупостите.
Опитай пак, скъпа.
Дойдох, за да ви кажа,
че с вас сме от един род. – Гледай ти!
Бедни роднини?
Да. – Стоукс?
Не, Д'Ърбървил. – Да, исках да кажа Д'Ърбървил.
Кажи ми... обичаш ли ягоди?
Да, когато узреят. – Тук вече узряха.
Фамилията ни е променена на Дърбифийлд,
но имаме доказателства, че сме Д'Ърбървил.
Така твърди антикварят
и затова мама каза, че трябва да се запознаем,
тъй като загубихме коня ни и сме от най-стария клон на рода.
Разбирам. Значи си дошла да ме навестиш от учтивост,
както правят роднините. – Предполагам.
Да. Няма нищо лошо в това.
Бих предпочела сама да я взема.
Не бъди толкова свенлива, хубава братовчедке.
Хайде.
И тази.
Това е идеалното място. Повярвай ми.
Ще заприличаш на букет.
Какво има? – Трън.
Братовчедке, красотата си има цена.
Не съм гладна.
Глупости. Хапни нещо, преди да си тръгнеш.
Пътят до селото ти е дълъг.
Ще видя какво мога да направя за теб.
Но чуй ме, Тес, стига с тези глупости за Д'Ърбървил.
Просто Дърбифийлд, нали? Това е съвсем различно име.
И аз не бих желала друго.
"Относно дъщеря ви и по-точно посещението й,
бихме искали да ви уведомим,
че обмисляме да я наемем на работа в птицеферма
от съвременен тип.
В случай, че след определен период дъщеря ви се справя задоволително,
ще й осигурим подслон
и добро заплащане.
Ще сме признателни ако отговорите възможно най-скоро."
Значи си ги очаровала в крайна сметка.
Дай да видя писмото. Кой го е написал?
Кой ли? Г-жа Д'Ърбървил, разбира се.
Виж подписа.
Ще работя в птицеферма?
Не мисля, че трябва да ходя там. – Птицеферма!
Тя просто ще те вземе там, без да ти вдъхва много надежди.
Ще те приеме като родственица. – Печатът!
Ето го! Същият е като нашия.
Виж това, момче. Изправен лъв и замък над него.
Не го отричай. Г-жа Д'Ърбървил позна своята кръв и плът.
Но тя дори не ме видя.
Да не очакваш да ти се хвърли на врата,
след като е инвалид. Но синът й се е държал гостоприемно.
Нарекъл те е "братовчедке", нали?
Предпочитам да остана тук с вас.
Довиждане, татко.
Тръгваш, значи? – Да. Довиждане, татко.
Довиждане, момиче.
Ти си радост за очите.
Този твой млад братовчед...
Кажи му, че много сме закъсали
и ще му продам титлата си. Да, ще я продам на добра цена.
За не по-малко от хиляда паунда.
Кажи му, че ще го направя за хиляда паунда.
Като се замисля, може да я получи и за сто.
Няма да издребнявам.
Петдесет. Двадесет паунда и нито пени по-малко.
Семейната чест си е семейна чест.
Хайде, време е да тръгваш. – Искам да повървя малко с Тес.
Аз също, щом ще се омъжи за богатия ни братовчед.
Да не чувам повече това.
Майко, защо им пълниш главите с глупости?
Тя ще работи за наш богат роднина, скъпи мои,
и ще спечелим пари, за да си купим нов кон.
Майко, иска ми се Тес да не става дама.
За този господин ли ще се омъжи Тес?
Да, момичето ми, ако Бог пожелае.
Не се дръж за ръката ми! Хвани ме през кръста!
Малка хитруша. Пусна ме щом се почувства в безопасност.
Глупавото ви поведение е опасно. – Какъв характер!
Когато хората са на хълм, трябва да слязат някак.
Но не и в галоп.
Странно е, че го казва смела хубавица като теб.
Винаги се спускам в галоп.
Това раздвижва добре кръвта ти. – Но не е нужно да го правите пак.
Навярно е така. Зависи.
Една целувка по тези рубинени устни
или по гладките като сатен бузи и ще карам като охлюв.
Честна дума. – Не искам да ме целувате, г-не.
Спрете, моля ви! – Добре.
Нека е както искате, не възразявам.
Но мислех, че ще ме закриляте, след като сме роднини.
По дяволите роднинството.
Доста си докачлива за селска мома.
Шапката ми!
Спри, момче.
Без нея си още по-красива.
Хайде, качвай се. – Не, сър.
Няма да се качиш? – Не, ще вървя пеша.
Трейнтридж е на 4 мили оттук.
Не ме е грижа дори да са 20.
Внимавай с управителя Долъп. Истински дявол е.
А г-н Алек прекарва доста време на коня,
а през останалото, търчи след нас.
Майка му е странна старица, но не създава проблеми.
Слава Богу, сляпа е.
Г-жа Д'Ърбървил е сляпа? – Като къртица.
Истинското им име е Стоук.
Как така? – Идеята беше на бащата на г-н Алек.
Купи името на стар, изчезнал род, за да се прави на важен.
Какво правите? Госпожата си чака птиците!
По-живо! Изхвръкна ми от ума.
Хвани Фина ето там... и онази.
Онази също, както и бялата.
Значи ти си новата млада жена.
Как са птиците ми?
Това е Страт.
Малко е умърлушен днес, нали?
Притеснен е, че за него се грижи непознат.
А Фина?
Да, да...
Малко са уплашени. Нали така, бедничките ми?
Няма нищо.
Скоро ще свикнат с теб. Можеш ли да свириш?
С уста ли, госпожо? – Да, да свириш мелодии.
Малко. – Трябва да се упражняваш всеки ден.
Загрижена съм за пилетата ми, но също така и за червенушките.
Един момък им свирукаше много хубаво, но напусна.
Не са се грижили за тях от дни.
Г-н Алек им свири с уста тази сутрин. – Той ли?
Нито изкуството, нито природата са създавали
нещо по-прекрасно от теб. Да наблюдавам как тази красива уста
се цупи и присвива, без да изкара и една нота.
Това е част от работата ми. – Аз ще те науча.
Няма да те докосна с пръст. Виж! Няма да мръдна оттук.
А сега ме наблюдавай.
Не свивай устните си толкова много.
Направи ето така.
Духни леко.
Лекичко.
Опитай.
Не, опитай пак.
Още веднъж.
Точно така. Ще се справиш чудесно, след като ти показах как.
Кажи ми, Тес, не намираш ли майка ми за малко странна?
Почти не я познавам, г-не.
Отношенията ни не са идеални в момента.
Но ще я спечелиш, ако се грижиш добре за птиците й.
Ако срещнеш някакви трудности, недей да ходиш при Долъп.
Ела при мен.
Довиждане.
Не ти ли се танцува?
Уморена съм до смърт. Кога ще се приберем?
Скоро, много скоро.
Е, красавице моя, какво правиш тук толкова късно?
Чакам другите, г-не, не знам пътя за дома.
Имам само оседлан кон. Ела с мен в кръчмата.
Ще наема кола за двама ни.
Благодаря ви, но обещах да ги изчакам.
Е, добре, глупаво момиче.
Както искаш.
Какво лази по гърба ти?
Знаех си!
Това е меласа!
Присмиваш ли ми се, уличнице? – Не можах да се сдържа.
Също като другите.
Мислиш се за кралицата на Трентридж, само защото си му любимка.
Не е казала нищо лошо, остави я.
Ще видиш ти! Струвам повече от теб и твоето перчене.
Ако знаех що за стока си,
нямаше да се унижавам да дружа с теб.
Ще видиш ти! – Хей, работниците.
За какво е тази врява?
Бързо, качи се зад мен.
От трън, та на глог.
Къде сме? – Пресичаме Чейз.
Чейз? Отклонили сме се от пътя.
Това е една от най-старите и красиви гори в Англия, Тес.
Не смяташ ли, че си струва да я видиш
в божествена нощ като тази? – Да, но...
Без възражения, бъди добро момиче.
Ще бъда честен с теб. Щастлив съм.
Опитвам се да удължа този миг.
Преди малко зъзнеше. Сега усещам топлината ти по гърба си.
Студено ли ти е още? – Не, вече не.
Ще оставя коня си да повърви още малко
Ще се справи по-добре, щом си почине.
Кажи ми, как е конят на родителите ти?
Те нямат кон. – Имат от миналия понеделник.
Вие ли... – Прости ми, че го споменах.
Мислех, че са ти писали.
Не знам какво да кажа. – Не казвай нищо.
Знаех колко е важно за баща ти да има нов кон.
Така е. Трябва да благодари на теб.
Признателна съм ви. Наистина е така.
Но ми се иска да не го бяхте правили.
Поне така си мисля.
Това упрек ли е? – Не.
Много мило от ваша страна.
Измъчвам се откакто дойде при нас.
Тогава утре ще си тръгна, сър. – Това е абсурдно!
Не искам да си тръгваш!
То е последното, което искам.
Няма ли надежда за мен?
Никаква?
Тес...
Толкова те желая. Не го ли виждаш?
Моля ви, простете ми. Наранихте ли се?
Не, нищо ми няма.
Кървите!
Боже мой!
Как можах да го направя?
Аз съм.
Не се дръж глупаво. Отвори вратата.
Ще ме принудиш да вдигна шум, Тес.
Майка ми има остър слух. Ще ни чуе.
Стига с тези глупости, скъпа. Отвори ми.
Защо се измъкваш
като крадец?
И то в този ранен час?
Никой нямаше да те спре да си тръгнеш.
Нека поне те закарам до вас.
Освен ако не решиш да се върнеш. – Няма да се върна.
Защо плачеш? – Сетих се, че съм родена ето там.
Всички сме се родили някъде.
Иска ми се да не бях се раждала там или някъде другаде.
Стига с тази меланхолия, Тес.
Съперничиш по красота на всяка жена. Било то кралица или селянка.
Казвам ти го като практичен човек, който ти желае доброто.
Ако си умна, не крий красотата си от света,
преди тя да увехне.
Защо не се насладиш на живота? Заедно не ни беше зле, нали?
Просто бях заслепена за миг. – Така казват всички жени.
Как смеете да говорите така!
Не ви ли е хрумвало, че жените наистина мислят така?
Добре, сгреших, признавам. – Моля ви, спрете. Ще сляза тук.
Явно аз съм лош, много лош.
Родил съм се лош и такъв ще си умра.
Но чуй ме, Тес,
ако нещо се случи...
Ако изпаднеш в беда или имаш затруднение,
драсни ми един ред и ще получиш каквото ти е нужно.
Наистина ли няма да се върнеш?
Довиждане, братовчедке моя за 4 месеца...
Довиждане.
Тес?
Няма смисъл да се преструва, че го мрази
и иска да го види положено в църковния двор и себе си до него.
Обича детето си. – Горкото дребосъче.
Няма да изкара дълго на този свят.
Добър вечер, Дърбифийлд. – Какво искаш?
Какво искам ли?
Детето трябва да бъде кръстено, преди Бог да го прибере.
За какво дете говориш? Всички мои деца са кръстени.
Дърбифийлд, не си играй с Всемогъщия.
Не си играя, а работя! Работя като добиче на полето.
Предай това на Всемогъщия от мен.
Бебето ми умира. – Трябваше да внимаваш повече.
Независимо дали ти харесва, Джак, детето се роди.
То е тук, под твоя покрив.
Не е вярно. – Татко, опомни се.
За Бога, пусни викария да влезе! – Кракът му няма да стъпи тук.
Само през трупа ми!
Името ми е достатъчно опетнено.
Милостиви Боже, смили се. Пожали го.
Излей гнева си върху мен, но имай милост към детето ми.
Моето дете.
Искам да ви попитам нещо, г-не.
Говори, момиче, слушам те.
Всички споделяме скръбта ти, дете мое.
Всички ние сме част от страдалческото тяло Христово.
Синът ми беше кръстен. – Така ли? От кого?
От мен, снощи.
С какъв ритуал?
Събудих по-малките си братя и сестри
и ги накарах да коленичат за молитва.
Лиза-Лу държеше молитвеника отворен а аз запалих свещ.
И после?
След това държах детето си ето така
над легена. – Да?
Полях с малко вода челото му и казах:
"Кръщавам те в името на Отца и Сина и Светия Дух."
Направи ли кръстния знак? – Да, направих и това.
Ще бъде ли все едно вие сте го кръстил?
Имам предвид в очите на Бог. – Да, скъпо момиче, ще бъде същото.
И ще го погребете като християнин?
Това е друг въпрос. – Друг въпрос ли? Защо?
Това засяга цялото село,
а не само нас двамата.
Няма ли да го направите, сър? Само този път?
Съжалявам.
Моля ви се, умолявам ви.
Казах ти. Изключено е.
Тогава не ви харесвам.
Повече няма да стъпя в църквата ви.
Никога!
Г-н Крик? – Да?
Вече си тук? Очаквахме те утре. Пътят до Уедърбъри е дълъг.
Марлот, г-не. Оттам идвам. – А, да, Марлот.
Това е дори по-далече. Сигурна ли си, че ще издържиш тук?
Тук не е лошо за здравеняци, но все пак не живеем в парник.
Свикнала съм.
На младини познавах добре вашия край.
Е, добре си дошла. А сега си почини и хапни някой залък.
Предпочитам да започна сега, да се науча.
Стига, сигурно си гладна.
Не, благодаря. Малко мляко ми стига.
Щом можеш да го преглътнеш, да ти е сладко.
Не съм го докосвал от години.
Тежи като олово в стомаха ми.
Кравите май не дават обичайната си дажба.
Защото имаме нова доячка.
И преди се е случвало. – Казват,
че млякото им отивало в рогата в такива моменти.
Сякаш сме се върнали в Средновековието.
Явно нямам голям напредък.
По-леко и внимателно, г-не. Тук трябва майсторлък, а не сила.
Така казват и изтръпналите ми пръсти.
Г-жа Крик е твърде горделива да дои с нас и туй то.
Но не се тревожи, хранят ни добре.
Ще ти хареса тук. Г-н Крик е много мил човек.
В църквата пазят скамейка за семейството му.
През седмицата е млекарят Дик,
а в неделя – г-н Ричард Крик.
Кой свири така?
Г-н Клер.
Г-н Клер?
Този, който се учи да дои.
Нарича се Ейнджъл Клер.
Ейнджъл. /Ангел/
Необичайно име.
Много жалко, че не разговаря с нас.
Защо?
Презира обикновените хора ли? – Точно обратното.
Често се подиграва на старите фамилии.
Много е просто.
Син е на свещеник, но е решил да стане фермер.
Вече е работил във ферма за овце.
Сега изучава краварството с г-н Крик.
Но какво против има срещу старите фамилии?
Казва, че те са...
Те са...
разядени от червеи.
Душата ти се опитва да избяга.
От хляба е.
Не, когато кихаш, искаш да изкараш душата си навън.
Никоя душа не може да напусне
тленната си обвивка преди тялото да умре.
А какво става, когато човек припадне, г-н Крик?
Това е друга работа.
Душата остава в теб, но ти не я усещаш.
Понякога душата може да напусне тялото.
И как става това, моме?
Трябва да легнеш на тревата през нощта
и да погледнеш нагоре към някоя ярка звезда.
Взираш се в нея неотклонно
и постепенно ще почувстваш,
че се носиш в небето
на километри от тялото си,
от което нямаш нужда.
Тес! Защо бягаш?
Боиш ли се?
Не, г-не, не и от нещата навън.
Но се боиш от нещо вътре в теб?
Да, така е. – От какво?
И аз не знам точно. – Да не би, че ще вкисне млякото?
Не. – Страхуваш се от живота?
Да. – Аз също и то много често.
Животът е загадка, не мислиш ли?
Може би, след като го споменахте.
Няма смисъл, няма да стане.
Ако продължава така, ще повикам знахаря Трендъл.
Не казвам, че му вярвам.
Но не помогне ли друго, ще трябва да пробвам, нали?
Някой тук е влюбен. Чувала съм, че така става.
Знахарят Фел, по бащина линия от Кастърбридж.
Беше станал голям майстор, когато бях момък.
Жалко. Сигурно вече е храна за червеите.
Дядо ми ходеше при знахаря Минтърн от Оулскъмб.
Вече не се срещат хора като него. – Някой е влюбен, казвам ви.
Какво има? – Проклетото масло не се разбива.
И защо? – Според мен...
Колко е топло днес.
Май ще ми е по-добре отвън.
Казват, че се случва, когато хората са влюбени.
Спомням си как като малка...
Не се блъскай.
Той изглежда толкова тъжен.
За какво ли си мисли?
Със сигурност не си мисли за нас.
По-добре си мълчи, Из.
Видях те. – Какво си видяла?
Беше онзи ден. Видях те да целуваш сянката му.
Ето го отново.
Скъпи очи.
Скъпо лице.
Скъпият г-н Клер.
Най-лошото е, че няма да се ожени за нито една от нас.
По-скоро ще ни помоли да доим кравите му цяла година.
Какво ще правим? – Да минем по каменния мост.
Ще закъснеем.
Той не отива в черквата. – Никога не ходи.
Иска ми се да го правеше.
Приличате на котки, които се боят от вода.
Само защото сме с неделното си облекло.
Добре, тогава ще ви пренеса.
Не, много съм тежка.
Глупости, мога да пренеса и четирите ви наведнъж.
Дръж се за мен. Точно така.
Трябва да обвия ръце около врата му и да го погледна в очите.
Нищо няма да ти стане. – Има си време за всяко нещо.
Време за целувки и време за прегръдки.
Засрами се, Из, цитираш Светото писание.
В църквата винаги се вслушвам в най-хубавите строфи.
Ако ми помогнете, мога да се промъкна по насипа.
Тес... Направих три курса, само за да те взема на четвъртия.
Сърди се, не разбира какво става. Ще обърне кофата.
Прости ми, скъпа Тес. Не знам какво ме прихвана.
Има само едно оправдание за това.
Обичам те.
Да, обичам те.
Ейнджъл? – Здравей, Мърси!
Прости ми, не те видях. Извинявай.
Добре дошъл у дома. – Как си?
Много добре, слава Богу. Виждам, че пращиш от здраве.
От чистия въздух ще да е. – Дойде да се видиш с братята си ли?
Те тук ли са? Не знаех.
Не, трябва да уредим с нашите някои неотложни въпроси.
Тогава няма да те задържам.
И без това е време за урока по богословие.
Довиждане, Ейнджъл. – Довиждане.
Ейнджъл! – Момчето ми.
Извинявай, татко. Нямах време да ви предупредя, че идвам.
Сигурно си забравил да пишеш. – Нося ви вкусни неща от фермата.
Кървавица и бутилка медовина. – Кървавица?
С майка ти наистина съжаляваме, че толкова рядко ни пишеш.
Трябва да се примириш, татко. Прекарва времето си с добитъка,
доближава се до природата, но се отдалечава от Оксфорд.
Ще ти напомня, Феликс,
че университетското образование е безполезно.
Освен ако не е в прослава на Бог.
Може да бъде и в прослава на човека. – Само на второ място.
Докъде стигна с чиракуването си? – Идва му края.
Важна е духовната чистота. Не е ли така, татко?
Двете неща вървят заедно, момчето ми.
Татко казва, че ще започнеш свой бизнес.
Да. – В коя част на света?
Все още не знам. Може би в колониите. – Опазил ни Бог.
Подходящи са за земеделието, което съм си наумил.
Коя колония? – Изборът е голям.
Или пък ще се установя в чужбина.
Предлагат земя на имигранти при много изгодни условия.
Бразилия, например. – Не спираш да ме учудваш.
Още нищо не е решено. Дойдох да го обсъдим.
Това, както и други неща.
Ще опитаме ли вкусната медовина на добрата г-жа Крик?
Простете, забравих. Алкохолът е коренът на всяко зло.
А сега сподели с нас, момчето ми. – Нещо сериозно ли е?
Не е сериозно, но е важно.
Истината е, че...
Не е ли време да помисля за брак? – Да, момчето ми, така е.
С майка ти обсъждахме този въпрос. – Така ли?
И каква съпруга бихте предпочели за начинаещ фермер като мен?
Истинска християнка, богобоязлива.
Жена, която ще ти бъде от помощ и утеха.
Не се колебай, синко. – Да не се колебая?
Ожени се за твоята любима Мърси Чант.
Може да прекалява с украсата на църквата с финтифлюшки,
цветя, дантела и така нататък, но момичетата обичат това.
Ще премине. – Тя е непокварена и добродетелна.
Да, знам, че е непокварена и добродетелна.
Но почтеността ме кара да ви заявя, че имам други планове.
Други планове? – Точно така.
Мърси допада повече на вас, отколкото на мен.
Не оспорвам достойнствата й. Говоря за предпочитанията ми.
Скъпо мое момче!
Ейнджъл, не забравяй, че сме твои родители.
Наясно съм с това. Вече знам за коя искам да се оженя.
Казва се Тереза Дърбифийлд.
Татко, майко, уважавам и двама ви.
Уважавам и Мърси Чант и несъмнено
тя ще си намери достоен съпруг със или без помощта ви.
Що се отнася до мен, вече съм решил.
Ти ли си? – Тес...
Искам да те попитам нещо.
Ще станеш ли моя жена?
Обичам те с цялото си сърце и душа.
Какво има?
Не мога. Не мога да стана твоя жена.
Не ме ли обичаш? – Да, обичам те.
Бих предпочела да съм твоя, отколкото на някой друг.
Прости ми.
Не мога да се омъжа за теб.
Бог ти изпраща този хубав, млад син на свещеник.
Трябва да повярваш в това.
Но по отношение на въпроса ти, казвам ти го лично и съвсем ясно,
не казвай нито дума за миналите си неприятности.
Нито дума, момичето ми, най-малкото пък на него.
О, мамо, мамо.
Тес, защо не искаш да станеш моя жена?
Не съм казала това.
Много бих се радвала.
Просто не мога. – Защо?
Някой друг ли има?
Не заслужавам ли да науча истината?
Е? – Не сега.
А кога? – По-късно.
Но защо?
Ще ти кажа, когато се приберем.
Може да спреш да ме обичаш, когато разбереш.
Да изчакаме дотогава.
Лондончани ще пият това мляко утре на закуска, нали?
Да, но разредено, за да не ги удари в главата.
Непознати, които не сме зървали.
Знаеш ли, че си ме виждал и преди? – Така ли?
Не искаше да танцуваш с мен.
В Марлот. – Разбира се!
Невероятно! – Спомни ли си сега?
Теси!
Сега, момичето ми. – Да.
Може да не се осмеля пак да ти разкажа историята си.
Тогава да чуя историята ти. Къде и кога си родена?
Родена съм в Марлот и израснах там.
Напуснах училище в шести гимназиален клас.
Казваха, че от мен ще стане добра учителка.
Но се случи беда у дома.
Баща ми не беше добър работник.
Пиеше и аз...
Родителите ми...
Тогава се случи нещо...
Нещо, което промени живота ми.
Те разбраха, че фамилията ни не е Дърбифийлд, а Д'Ърбървил.
Продължавай.
Ами, това е. – Какво?
Д'Ърбървил са стара фамилия.
Знам.
Заради...
името, майка ми реши, че...
Пратиха ме...
Имах... – Какво?
Казаха ми, че мразиш старите фамилии.
Това ли е причината?
Това няма значение, Тес. Кажи, че ще станеш моя съпруга.
Кажи го, Тес. Кажи го, любов моя.
Да, да, да.
Младостта ми, лековерието ми
и странното ми положение,
може би смекчават вината ми.
Но тъй като го извърших,
вината е моя.
Трябва да е моя,
защото Бог реши да прибере детето ми.
Ако това, което написах,
не успях да промълвя в твое присъствие,
а съм го повтаряла хиляди пъти в сърцето си,
то е защото се боях да не те загубя завинаги.
От любов към теб ще се преборя със страха си
и ще ти дам това писмо.
Щом го получиш, Ейнджъл,
остатъкът от живота ми ще бъде в ръцете ти.
Надявам се...
Треперя...
Обичам те.
Тес!
Скъпа.
Щастието явно изостря апетита ми.
Умирам от глад.
Карл Маркс "Капиталът"
Това са те! Побързайте!
По-живо, г-жо Крик, или ще стигнат преди нас в църквата!
Ейнджъл, моля те, трябва да говоря с теб.
Какво има? – Аз...
Искам да призная греховете си. Всички до един.
По-късно, скъпа. Ще се оженим и ще си разкажем всичко.
И аз трябва да призная някои свои прегрешения.
Призовавам ви, тъй както ще трябва да отговаряте
в Деня на Страшния съд,
където ще бъдат разкрити всички сърдечни тайни,
ако някой от вас знае пречка
да встъпите в законен брачен съюз,
да говори сега.
Взимаш ли тази жена за своя законна съпруга,
да живеете заедно според Божите повели
в свещен брачен съюз?
Ще я обичаш ли, утешаваш, почиташ и пазиш
в болест и здраве, ще се отречеш ли от всички други,
за да бъдеш само с нея докато смъртта ви раздели?
Да.
Добре сте дошъл, г-не! Добре дошла, г-жо!
Г-н Плънкет би искал да се чувствате като у дома си.
Стаите, които наехте, са на първия етаж,
а г-н Плънкет замина за Манчестър.
Така че цялата къща е на ваше разположение.
Тук ще се чувствате много удобно.
Доста е влажно в къщата.
Но запалих огън в гостната по-рано този следобед.
Приготвих ви студена вечеря
и бутилка хубаво вино с нея.
Утре, ако искате,
ще ви донеса от чудесния сайдер на мъжа ми.
Сам го прави.
Тук са сервизните помещения.
Спалнята ви.
Малка изненада, госпожо.
Позволих си тази свобода. Синът ми ги откъсна в гората.
Леглото е хубаво. Смятам, че ще ви хареса.
А сега ви оставям сами.
Довиждане.
Кои ръце са моите и кои са твоите?
Всичките са твои.
Отвори я. За теб е.
Семейни бижута.
За мен ли са? – Разбира се.
Наистина ли?
Сложи си ги. Сложи си ги сега.
Боже мой, колко си красива!
Ела и се погледни.
Трябва да ти призная нещо, любов моя.
Имаш нещо, което да признаеш? – Защо не?
Имаш твърде високо мнение за мен. А сега ме чуй.
Искам да ми простиш
и да не ми се сърдиш, че не ти го казах по-рано.
Боях се да не те загубя.
Ще бъда кратък, скъпа.
Малко преди да се срещнем, живях в Лондон известно време.
Там... Срещнах една жена, по-възрастна от мен.
Връзката ни беше греховна.
Тъжна.
Приключи след няколко седмици.
Това е цялата история.
Прощаваш ли ми? – Ейнджъл.
О, Ейнджъл.
Толкова си мила и добра. Полудявах при мисълта, че може да те загубя.
И аз трябва да ти призная, Ейнджъл, нещо подобно.
Разкажи ми на масата, докато вечеряме.
Гладен съм, ти не си ли? – Казах ти,
че трябва да призная нещо подобно. – Какво да ми признаеш?
И аз ще бъда кратка.
Името му е Д'Ърбървил, също като моето.
Алекзандър Д'Ърбървил.
Семейството му е купило титлата.
Истинското им име е Стоук.
Съдбата ме принуди да работя
за фалшиви роднини, за да помогна на нашите.
Алек...
Алекзандър
се възползва от мен
разчитайки на силата си и на страха ми.
В отчаянието си, станах негова любовница.
Без да го обичам.
Също като при теб,
тъжната ни връзка приключи след няколко седмици.
Родих дете,
което умря съвсем малко.
Животът ми беше съсипан докато не те срещнах.
Ще изляза отвън.
Не ми ли прощаваш?
Аз ти простих, Ейнджъл. – Да, знам.
А ти...
Ти не ми ли прощаваш?
Ти беше един човек, а сега си друг.
Имай милост.
Ейнджъл? – Имай милост.
Ейнджъл, защо се смееш така?
Защо ми говориш така? Плашиш ме.
Как можеш? – Ти не си жената, която обичах.
А коя съм тогава? – Друга жена в твоя образ.
Той казва, че не съм жената, която е обичал,
а друга жена с моя образ.
Ейнджъл, моля те.
Бях дете, когато се случи. Не познавах мъжете.
Признавам, че вината не е само твоя. – И няма да ми простиш?
Прощавам ти. Но прошката не е всичко.
Не ме ли обичаш?
Отдавам твоята мекушавост на западналото ти семейство.
Тези семейства са причина за липса на воля и упадъчно поведение.
Мислех те за дете на природата,
а се оказа последната издънка на западнал род аристократи.
Закуската е готова.
Можеш да се отървеш от мен.
Какво каза?
Можеш да се отървеш от мен.
Да се разведем.
Мили Боже!
Как може да си толкова наивна?
Ти...
Държиш се като дете, твърде незряло.
И твърде невежо, предполагам.
Остави това! Ти си моя съпруга, а не слугиня!
Твоя съпруга съм,
но не искаш да живееш с мен.
Искаш да си тръгнеш, нали?
Не мога да остана, без да се презирам.
Още по-лошо – без да презирам теб.
Как можем да живеем заедно, докато този мъж е жив?
Той е истинският ти съпруг,
а не аз.
Мислиш ли, че мога да остана?
Не.
Наложително е един от нас да остане тук,
за да избегнем скандала.
Трябва да го направим от приличие.
Да, трябва.
А ти какво ще правиш?
Ще се върна у дома. – Сигурна ли си?
Да, ако ме пуснеш, ще се прибера у дома.
Така да бъде.
Крос-ин-Хенд, господине. – Да, знам.
Ела.
Сега нека да се разберем. Не таим гняв в сърцата си,
но засега не мога де се примиря със случилото се.
Ще те уведомявам къде отивам и ако свикна с мисълта,
ако съм способен на това, ще дойда да те взема.
Ще чакам. – Дотогава по-добре не ме търси.
Дотогава няма да те търся.
Точно така.
Може ли да ти пиша? – Да.
Ако се разболееш или имаш нужда от нещо.
Добър ден, г-н Клер!
Донесох ви малко провизии. Пиле, наденици, малко бекон.
Много ви благодаря. – Сложих също масло, брашно, яйца...
Твърде много е. – Младоженците са винаги гладни.
Довечера ще ви сготвя.
За известно време ще се нуждая от по-малко неща,
защото ще бъда сам ден-два. Жена ми е при родителите си.
Боже опази! Да няма болен в семейството?
Не, беше уговорено предварително.
За храната ми, докато г-жа Клер отсъства,
ще поговорим по-късно. – Да оставя ли кошницата?
Да, това ми стига за днес, благодаря.
Минавах оттук на път за дома.
Исках само да пожелая всичко хубаво на вас и г-жа Клер.
Тя не е тук. Както виждате и аз тъкмо си тръгвам.
Напускам Англия. Реших да замина за Бразилия.
Бразилия? – Да.
Дано г-жа Клер понесе добре пътуването.
Тя остава тук засега. Отивам да разузная
и да видя какъв е животът там.
Как е Рети? – Раздразнителна както винаги.
А Мериан?
Мериан започна да пие. – Така ли?
Да, и г-н Крик я изгони.
А ти, Из, добре ли си?
Как бих могла да бъда, след като си тръгнахте?
Ето, казах го.
Довиждане, господине.
Довиждане, Из.
Из!
Ако те помоля
да дойдеш с мен в Бразилия,
ще се съгласиш ли?
Ще зарежа всичко на мига.
Знаеш ли какво ще си помислят хората?
Не ме интересува. – Толкова много ли ме обичаш?
Винаги съм ви обичала.
Повече от Тес?
Не.
Не повече от нея.
Никой не би могъл да ви обича повече от Тес.
Тя би дала и живота си за вас.
Аз не мога да предложа повече.
Всичко е суета.
Добър вечер, хубавице. – Добра вечер, господине.
Късно е девойка като теб да броди сама по пътищата.
Да не си се загубила?
Качи се при мен и ще те закарам донякъде.
Едва поставяш единия крак пред другия.
Качи се при мен.
Но аз те познавам.
Ти си любовницата на Стоук Д'Ърбървил!
Не се посвени да вдигнеш крака за него.
Развратница!
И това ако не е малката ми Тес!
Кукличката ми. Виж се на какво приличаш.
Премръзнала си.
Ето, изпий това.
Ще стопли костите ти.
Хайде, миличка, изпий го.
Стегни се.
Не бива да се отчайваш. Лошият късмет все някога свършва.
Повярвай ми. – Не мога повече.
Утре ще се почувстваш по-добре.
Не, не мога повече.
Иска ми се...
Ако имах смелостта, бих умряла.
Не говори такива глупости.
Защо не дойде при мен по-рано? Аз ще се погрижа за теб, момичето ми.
Наемат ли още хора тук? – На това окаяно място?
Винаги има работа за тези, които могат да я понесат.
Хайде, хапни си от вкусната ми супа.
След това,
трябва да свалиш тези парцали и да се разкрасиш.
Нали?
За да ме накараш пак да ти завиждам.
Малката ми Тес.
Ти ли си новата тук?
Ти си, нали?
Само това ли свърши? Жалка работа.
Не е свикнала още. – Не ми трябват безполезни хора.
Плащат ни за изработеното. Какво значение има?
Не спори. Искам да разчистите всичко.
Тогава ще остана до късно. – Направи го.
Не обръщай внимание на Троуби. Винаги е такъв.
Но Бог ни обича. Не е като в мандрата.
През седмицата е млекарят Дик,
а в неделя – г-н Ричард Крик.
Тук не е място за молитви.
Мястото е прокълнато.
Не е ли това Крос-ин-Хенд? – Да, това е.
Измъчвали са тук един злодей в древни времена.
Заковали ръцете му за стълб, а след това го обесили.
Казват, че костите на грешника лежат под камъка до ден-днешен.
Боже мой! Мислиш ли, че...
Вторник вечерта. Ще се радвам.
Довиждане, Феликс. – До довечера.
Вижте! – Какво намери?
Стари боти. – Чифт ли са?
Да. – Колко странно!
В добро състояние са.
Грях е да изхвърлиш такива хубави боти.
Ще свършат работа на бедните. – Занеси ги у дома.
Малко са кални. – Да.
Ще се видим довечера. – До довечера.
Да, господине?
Г-н Троуби е ето там.
Не знаех нищо за положението ти,
докато майка ти не ми писа. – Майка ми?
Писа ми това, което ти трябваше да ми кажеш отдавна.
Веднага се отзовах.
Тес!
Защо не ми каза? – Не исках нищо от вас.
Това не е така.
Влачиш нелепата си гордост като власеница на отшелник.
И ме вкара в още по-голям грях,
против волята ми.
Щях да изпълня дълга си към детето.
Кълна се в честта си. – Чест ли?
Искам да те отведа от това окаяно място.
Недостойно е за теб.
Защо толкова те привлича да живееш в мизерия?
Осъзнай се. Ела с мен.
Знаеш ли, че баща ти е болен? – Да.
Опасяват се от най-лошото.
Ще изгонят близките ти, ако той умре. И те мизерстват като теб.
Предлагам ти искрено помощта си.
Никой друг не го е грижа.
Кой е този твой съпруг?
Как е могъл да те зареже така?
Оставете ме на мира! – Тес!
Упорството се превръща в глупост от един момент нататък.
Харесва ли ти този тежък труд?
Може да не съм истински Д'Ърбървил,
но ще направя за теб повече от аристократичните ти предци.
Прав съм.
Знаеш го.
Забрави за всичко това
и за онова магаре, което наричаш свой съпруг.
Хайде, удари ме. Няма да викам.
Веднъж жертва, завинаги жертва. Такъв е законът.
Някога бях твой господар...
и отново ще бъда.
Ако ще бъдеш нечия жена, то ще бъдеш моята.
Скъпи ми съпруже,
скоро ще умра, ако не ми пишеш.
Всички мои писма остават без отговор.
Бленувам само за едно
и то е да те видя отново.
Върни се при мен, Ейнджъл.
Върни се и ме спаси от заплахата, надвиснала над мен.
Всеки разумен човек би нарекъл тази ситуация нелепа.
Предлагам помощта си
на теб и семейството ти, но я отказваш.
Предпочиташ да живеете като цигани.
Моля те, върви си. – С други думи, г-жо Клер,
молите ме да ви оставя да умрете от глад.
Така ли? – Махай се!
Някой ден ще се укротиш.
Какво ще стане с мен и бедните ми дечица?
Ние сме семейство Дърбифийлд. Не го ли пише там?
Пише го съвсем ясно, уверявам ви,
но стаите бяха взети. Не сте предплатили.
Той има предвид парите за първата вноска, майко.
В живота има и други неща, освен парите, г-не.
Не може да оставите на улицата осиротели деца.
Би било престъпление! – Госпожо...
Гостоприемството е свято дори за езичниците.
Моля ви, вие сте си виновна. – Ще видим това.
Ние сме потомци на рицарите Д'Ърбървил.
Никой не ни гони на улицата! Не и от дома на предците ни.
Костите им лежат в гробницата ей там!
Майко, моля те, не прави това.
Така си е, момичето ми. Клетият ти баща ни гледа отгоре.
Не бива да го посрамваме.
Бог ще защити чедата си и ще накаже грешниците си.
Няма ли да останете тук? – Не, добри човече, да тръгваме.
Конете ми са уморени. Трябва да се върна в Марлот.
Господине, почакайте!
Разтоварете всичко.
Къде? – Тук.
Тук ли? – Да, тук.
Ще се настаним до църквата ни,
докато градчето на предците ни не ни намери подслон.
Хайде, деца, на работа.
Защо съм от тази страна на вратата?
Кой е там? – Аз съм, татко.
Ейнджъл.
Момчето ми! Клетото ми момче!
Бях болен, но вече съм добре.
Защо се отнесе така жестоко с мен, Ейнджъл?
Не го заслужавам.
Премислих всичко внимателно
и никога няма да ти простя.
Жесток си. Ще се опитам да те забравя.
От теб получих само несправедливост.
Г-н Дърбифийлд?
Прощавайте? – Вие ли сте г-н Дърбифийлд?
Вече не живеят тук. – Откога?
Откакто Джон Дърбифийлд умря.
Знаете ли къде са отишли?
Джон Дърбифийлд 1832 – 1888 г.
По-скоро Д'Ърбървил,
някога могъща фамилия.
Произлиза от знаменития родоначалник
сър Паган Д'Ърбървил, един от рицарите на Завоевателя.
Падението на великите.
Да, така е.
Може ли? За бедните.
Предпочитам да платя на каменоделеца.
Никой не му плати за труда.
Бяха странно семейство.
Г-н Трингъм по-добре да си беше държал езика зад зъбите.
Търся г-жа Клер.
Г-жа Клер? – Тес.
Да, знам, но тя не е тук.
Вие ли сте г-жа Дърбифийлд? – Да.
Къде живее тя? – Не знам.
Аз съм съпругът й. – Така си и помислих.
Тогава ми кажете къде е тя. Моля ви.
Оставете я. Оставете я на мира.
Клетото ми момиче изстрада достатъчно.
Не иска да ви види никога повече.
Г-жо Дърбифийлд,
смилете се над самотния и окаян човек.
Кажете ми къде да я намеря.
Умолявам ви.
В Сендбърн е. – Сендбърн?
Но къде по-точно? Това е голям град днес.
Знам само, че е в Сендбърн.
Извинете. Търся г-жа Клер.
Случайно да знаете адреса й?
Джордж, имаш ли някоя си Клер в твоя участък?
Клер?
Не, доста хора идват тук. – Или г-ца Дърбифийлд.
Има Д'Ърбървил в "Херънс". – Това е тя.
Това е пансион. Лесно ще го откриете.
Къде се намира?
Да? – Извинете, че идвам в този час.
Тереза Д'Ърбървил да е отседнала тук?
Имате предвид г-жа Д'Ърбървил? – Да.
Заповядайте, влезте.
Ще й кажете ли, че неин роднина иска да я види?
Много е рано. За кого да й предам?
Ейнджъл. – Г-н Ейнджъл?
Само Ейнджъл. Това е малкото ми име.
Тя ще разбере.
Ще проверя дали се е събудила.
Тес,
дойдох да ти поискам прошка.
Твърде късно е. – Твърде късно?
Скъпа моя съпруго, дойдох да те взема и ще...
Не се приближавай, Ейнджъл, моля те.
Твърде късно е.
Промених се.
Аз също страдах.
Смирено моля да ми простиш.
Да.
О, да, да...
Но ти казвам, че е твърде късно.
Не знаеш ли?
Как ме откри?
Наложи се да... Видях се с майка ти.
Чаках те дълго, но ти не дойде.
Писах ти, но ти не дойде.
Той беше добър с мен, с всички ни.
Спечели ме отново.
Горе е.
А сега си върви, Ейнджъл. Моля те, върви си.
И повече не се връщай.
Добро утро, скъпа моя.
Какво има сега?
Не се ли чувстваш добре?
Затова ли изпадна в истерия?
Да?
Не?
Да, знам.
Пак сме натъжени.
За Бога,
положи малко усилие.
Кошмар ли сънува?
За Бразилия ли?
Сутрешните ти истерии са проява на лош вкус.
Не забравяй за обяда ни със сем. Бенет.
Искам да изглеждаш добре.
Като истинска Д'Ърбървил.
Дойдох да ти кажа, че го убих.
Направих го.
Не знам как стана.
Не знам. Веднъж го ударих с ръкавицата си.
Разкървавих му устата.
Опасявах се, че някой ден ще го убия.
Да.
Да, започна от онзи ден.
За какво говориш?
Затова, че го убих.
Няма да те изоставя. Ще те защитавам с всички сили.
Каквото и да си сторила, аз те обичам.
Обичам те.
Ще ме обесят ли? – Не говори така.
Ще слезем на следващата гара и ще тръгнем пеша на север.
Ще ни търсят в пристанищата на Уесекс.
Щом стигнем на север, ще отидем в чужбина.
Да.
Донесох храна. И бутилка вино.
Дава се под наем прекрасно мебелирано имение
Най-накрая ще си починем.
Трябва да тръгнем веднага.
Трябва да тръгнем
колкото се може по-скоро.
Остават ми няколко седмици живот.
Защо не ги прекараме тук?
Така или иначе ще ме заловят?
Аз ще те спася. Чуваш ли?
Ще те спася.
Може ли да си починем тук? – Боя се, че не можем.
Денем, това място се вижда от километри.
Тази нощ няма звезди.
Може би душите ни ще полетят заедно.
Приношения на Бог ли са правили тук?
Не, мисля, че на слънцето. Това е езически храм.
На няколко хилядолетия.
По-стар е от Д'Ърбървил.
Мислиш ли, че ще се срещнем и след смъртта?
Замълчи.
Страх ме е, Ейнджъл.
Няма смисъл, господине. Целият район е на крак.
Тя спи. Оставете я да поспи още малко.
За мен ли са дошли?
Да.
Готова съм.
Тес от рода Д'Ърбървил беше обесена в Уинтънчестър,
бивша столица на Уесек.
В ролите участваха ДЖОН КОЛИН, НАСТАСЯ КИНСКИ
ТОНИ ЧЪРЧ, ПИТЪР ФЪРТ РОЗМАРИ МАРТИН и др.
Превод БЕТА ФИЛМ
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©