Kavkazskaya plennitsa, ili Novye priklyucheniya Shurika a.k.a Kidnapping, Caucasian Style (1967) Свали субтитрите

Kavkazskaya plennitsa, ili Novye priklyucheniya Shurika a.k.a Kidnapping, Caucasian Style (1967)
АЛЕКСАНДЪР ДЕМЯНЕНКО в съветския филм
КАВКАЗКА ПЛЕННИЦА
ИЛИ НОВИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ШУРИК
Участват още
НАТАЛИЯ ВАРЛЕЙ
ВЛАДИМИР ЕТУШ
ФРУНЗИК МКРТЧЯН РУСЛАН АХМЕТОВ
ЮРИЙ НИКУЛИН, ГЕОРГИЙ ВИЦИН ЕВГЕНИЙ МОРГУНОВ
НОЙ АВАЛИАНИ, НИНА ГРЕБЕШКОВА МИХАИЛ ГЛУЗСКИ и др.
Сценарий ЯКОВ КОСТЮКОВСКИ МОРИС СЛОБОДСКИ и Л. ГАЙДАЙ
Режисьор ЛЕОНИД ГАЙДАЙ
Оператор КОНСТАНТИН БРОВИН
Музика АЛЕКСАНДЪР ЗАЦЕПИН
Шурик ни разказа тази история.
Той събираше автентичен фолклор –
местни легенди, приказки.
Може би и разказът му е легенда, но според него
това наистина се е случило в един от планинските райони.
Но не каза точно в кой, за да бъде справедлив
към други райони, където би могла да се случи същата история.
Къде се...
По дяволите.
Проклет да е денят, когато седнах в тази прахосмукачка!
Не се отчайвайте.
Неслучайно премъдрият Абу Ахмат-ибн-бей,
първият му шофьор, казваше: "Едик, да знаеш..."
Едик. – Саша.
"Само Аллах знае къде отива искрата на това недостойно изчадие
на славното семейство на двигателите с вътрешно горене."
Карбураторът му да пресъхне навеки!
Извинете! – Да?
Имам голяма молба към вас. – Кажете.
Може ли да ви помоля да вървите само по шосето, без да се отбивате?
Защо? – Магарето ви следва по петите.
Магарето? То ли ме преследва? – То!
А аз мислех... – Не! То беше.
Тукашна ли сте? – Дойдох при леля за ваканцията.
Аз съм в командировка. Колко е до града?
Два километра. – Благодаря. Довиждане.
Всичко хубаво. – Да тръгваме.
Виждате ли? Нито крачка не иска да направи без вас.
Година на раждане? – 1942-ра.
Цел на пътуването? – Етнографска експедиция.
Нефт ли търсите? – Не точно. Събирам фолклор –
старинни приказки, легенди, наздравици.
Наздравици ли?!
Скъпи, голям късмет имаш! Сега ще ти помогна.
Почивка
Какво е това? – Нали ти трябва наздравица?
Наздравицата без вино е като първа брачна нощ без булка.
Аз не пия. – Аз да не би да пия!
Това пиене ли е?
Не ме разбрахте. Аз изобщо не пия.
Нямам тази физическа възможност.
Първата наздравица ще е по този повод.
Сега ще запиша... – После. Вземи чашата.
Прадядо ми казваше:
"Искам да си купя къща, но не мога.
Мога да си купя коза, но не искам."
Да пием за това нашите желания
винаги да съвпадат с възможностите ни.
Браво на теб.
Сега друга наздравица.
Сега ще се върна. – Не бързай.
Аз ще подишам чист въздух. Омръзна ми в кабинета.
Къде се губиш? – Защо?
Племенницата ми. – Много ми е приятно.
Нина. – Студентка е в педагогическия.
Ще подготвя нашата отмяна.
Отличничка е, комсомолка и спортистка.
Вуйчо знае всичко за мен. – Точно това ни трябва.
Какво по-точно?
Ще ви задам един неочакван въпрос.
Как се отнасяте към брака? – Като цяло, положително.
Рано й е още да го мисли. – Никога не е рано, нито късно.
Пали колата, сега тръгваме.
А какво мислите за откриването на Сватбения дворец?
На всяка цена ще дойда.
Ще ви натоваря с малка, но отговорна задача.
Каква? – Ще разберете. Чакам ви.
Добре.
И когато цялото ято отлетяло на юг,
една малка, но горда птичка казала:
"Аз ще полетя към слънцето!"
Заиздигала се тя все по-високо и по-високо,
но скоро крилете й обгорели
и паднала на дъното на най-дълбоката клисура.
Да пием за това всеки един от нас,
колкото и високо да се издигне,
никога да не се откъсва от колектива.
Какво му е? – Уважаеми, какво става?
Мъчно ми е за птичката.
И от яд принцесата се обесила на собствената си плитка.
Защото той бил преброил всички зърна в чувала,
капките в морето и звездите на небето.
Да пием за кибернетиците.
Да ви е сладко.
Наздраве.
Скъпи приятели!
Днес е радостен, светъл, слънчев празник.
След няколко секунди тази сребърна ножица
ще разреже тази копринена лента
и ще отвори за всички младоженци на нашия район
прекия път към светлото бъдеще, към щастието, любовта и съгласието.
Благодарение на нашия Сватбен дворец.
Честта да открие двореца...
Ние се посъветвахме и решихме.
Честта да открие двореца
се предоставя на прекрасната жена,
девойка, която оцилество... олицетворява
новата съдба на жената от планините.
Тя е студентка, комсомолка,
спортистка и истинска красавица.
Това е малката, но отговорна задача. Заповядайте.
Моля.
Както казва прекрасният ни сатирик Аркадий Райкин,
жената е приятел на човека... – Един момент!
Моля ви, говорете по-бавно. Записвам.
Кой е този? – Сигурно е журналист.
Та, както казва великия ни сатирик Аркадий Райкин,
жената е приятел на човека. – Грандиозно!
Да пием за жената!
Дай ми рога! Върни ми го.
... и е провалил тържественото откриване.
А при развалините на параклиса...
Извинете, аз ли съм съборил параклиса?
Не, преди вас е станало, през 14-и век.
Всички факти са такива, истина е.
Документите са правилно оформени.
Всичко е точно така.
Но медалът има и друга страна.
Този нарушител не е нарушител, а мастит научен работник.
Човек на интелектуалния труд, който ни е дошъл на гости,
за да събира нашите приказки и легенди.
И наздравиците ни. – Наздравици ли?
И не си е преценил силите.
Тук имаме случай на производствена злополука.
Имам чудесна наздравица.
Хотел "Младост"
Имате погрешна представа за нашия район.
Всички знаят, че Кузбас е...
Кузбас е всесъюзната ковачница.
Кубан е житницата.
А Кавказ е какво? – Курортът!
Не.
Кавказ е и ковачница, и житница, и курорт.
Къде се губиш, приятелю?
Нощес се сетих една невероятна наздравица.
Да вървим. – Чакай малко.
Ние с Шурик ще си поговорим, а ти я напиши в три екземпляра
и ми я представи писмено. – Веднага!
Мечтая да запиша някой старинен обред.
А ако мога да участвам в него, ще е чудесно.
Къде да ви го намеря!
Не, в нашия район старите обреди са отживелица.
Някъде високо в планините може би още ги има.
Но в нашия район – не. Там може би ще намерите нещо.
Отиваме в планината, тогава. – Точно така.
Това ви е работата.
Тук сте, за да записвате приказки,
а ние се стараем да превърнем приказката в реалност.
Донесох наздравицата.
Лошо ли ви е? – Да.
Какво си позволяваш?! – Нали искахте в три екземпляра?
Както се казва, хубаво е да се живее.
А да се живее хубаво, е още по-добре.
Завеждащ Райкомсъвет др. Саахов
Как не те е срам да обиждаш сирачето?! Само ние й останахме.
25! – Не е вярно.
Дълбоко ценя племенницата ти, но всичко си има граници.
18. – Ти съвест имаш ли?!
Не коза вземаш, а жена.
И то каква! Студентка, комсомолка, спортистка, хубавица.
И за всичко това ти искам 25 овена. Срамота е да се пазариш.
Разсъждаваш аполитично! Не разбираш политическата ситуация.
Виждаш живота през прозореца на личния ми автомобил!
25 овена, и то когато още не сме изпълнили плана за вълна и месо.
Ти не смесвай личните си овни с държавните.
Между другото, другарю Джабраил,
аз съм назначен тук да браня държавните интереси.
Седнете.
Значи така...
20 овена... – 25!
Двадесет!
Плюс хладилник. Много е хубав, финландски е.
И грамота. – И безплатна екскурзия.
До Сибир!
Добре.
Младоженецът е съгласен...
Роднините – също.
Но булката...
Не възпитаваме добре младежта.
Младите имат много несериозно отношение към брака.
Че кой я пита нея. Чувалът – на главата, и...
Чудесно. Много добро решение.
Но лично аз няма да имам нищо общо с тази работа.
Не се притеснявай, ще го направят чужди хора.
И да не са от нашия район. – Разбира се!
Школа по танци Цени – по тарифата. Тарифа: 1 рубла
Това не ви е лезгинка, а туист. Показвам стъпките от самото начало.
С носа на дясната обувка гасите фаса ето така.
Другия фас...
... гасите с носа на лявата обувка.
А сега гасите едновременно и двата фаса.
Игра на няколко дъски Цени – по тарифата. Тарифа: 1 рубла
Тапа!
Продаде ли я?! – Не е твоя работа.
Един момент! Ще мине.
Малко по-надясно.
Напред!
Овцете – в кошарата, хладилника – в къщата.
Къде отиваш?
Прибирай се.
Няма да ти се размине. Да откраднеш такава девойка!
Спортистка, комсомолка...
Между другото...
В съседния район един открадна член на партията.
Саша, имате невероятен напредък.
Дреболия. – Дреболия ли?
Нали бях обезопасен.
Тогава ви давам по-сложна задача.
Каква? – Да се напъхате в спалния чувал.
Колкото се може по-бързо. Почакайте! Засичам.
Готови! Внимание!
Старт!
Готов съм.
Прав ли ще спите?
Внимавайте!
Дръжте се! Сега ще ви изтегля.
Двама са.
Третият е с опашка. – Магарето не се брои.
Вторият е излишен. – Явява се свидетел.
А ако го...
Без трупове! – Да почакаме.
Точно така. Ще чакаме. Раздавай.
И това ли е фолклорна песен? – Не, студентска.
Песен за мечките. Но няма да ви хареса.
Защо? Това е студентски фолклор. Изпейте я.
Слушайте.
Някъде по белия свят, където винаги е студено.
В земната ос мечките се чешат като със вретено.
Векове отминават, спи морето под леда –
мечките се чешат у оста, Земята се върти – туй не е беда.
... все по-бързо върти се тя.
Все по-бързо опитват се да я въртят
и на влюбените скоро срещата да осигурят.
За да може нявга в ранно утро, след година или две,
някой на някого важното да назове.
След дъжда проливен винаги слънцето изгрява
и за двамата щастливци нов път напред огрява.
Светкавиците ще блестят, потоците ще ромонят,
мъглата ще се дипли на кълба, но бяла като мечка тя остава...
Довиждане, Шурик. Вие сте направо,
а аз се връщам в базата.
Благодаря ви.
Довиждане, Нина.
Почакайте. – Какво има?
Нека все пак да ви изпратя.
Не оправдахте високото доверие, което ви бе оказано.
Не може да се работи. – Поставяте неизпълними цели.
Ако питате мене, това си е волунтаризъм.
Мерете си приказките в дома ми.
Какво толкова казах?
Щом е така, вземете си аванса.
Ние се отказваме.
Вземете си парите. – Почакайте малко.
Всичко е наред.
Онзи, който ни пречи, ще стане пръв помощник.
Това вече е друга работа. – Така сме съгласни.
Приготвяйте се.
Ела насам! – Ела, глупако.
На кого е тази обувка?
А, моята е. Благодаря.
Тръгваме!
Вървете, стана късно.
Няма ли да се изгубите?
Тръгвайте.
Другарю Шурик? Здравейте.
Ще вечеряте ли? – Не. Альоша, бутилка вино.
Имате много голям късмет. – Защо?
Нали искахте да наблюдавате древен обичай?
Да, мечтая за това. – Утре, при изгрев-слънце.
Наистина ли? – Може не само да гледате,
но и да участвате в него. – Много ви благодаря.
Искате ли сок? – Не.
Как се казва обредът? – Отвличане на булка.
Да не си помислите... Тя иска да я откраднат.
И родителите й са съгласни. Ще подпишат.
Но преди това, според обичая, булката трябва да бъде открадната.
Много красив обичай. А аз какво ще правя?
Ще хванете булката, ще я пъхнете в чувала...
И това ли е според обичая?
Гениално.
И ще я предадете на кого? – На влюбения джигит.
Не!
На приятелите му.
Обичаят изисква така.
Ето ги! Сега ще ви запозная.
Запознайте се. – Шурик.
Извинете. Седнете.
Те изобщо не говорят руски, но всичко разбират.
Какво казва?
"Добър апетит". Хапвайте си. – Благодаря.
Какво каза?
Че ако откажете, ще ви заколят.
Шегуват се.
Съгласен съм. – Чудесно.
Нина много ще се зарадва.
Булката Нина ли се казва? – Да. Племенницата ми.
Нима... Нина има годеник?
Много се обичат.
Как можах да забравя! Утре трябва да...
Извинете ме, но не мога.
Другарю Шурик.
Най-важното е,
че Нина помоли точно вие да го свършите.
Самата Нина ли?
Да.
Тогава предайте на Нина...
... че съм съгласен. Довиждане.
Обичаят изисква всичко да е естествено.
Все едно никой нищо не знае. Годеницата ще се противи,
ще хапе, ще заплашва, че ще се оплаче в Окръжния комитет.
Не й обръщайте внимание. Това е един стар и красив обичай.
Разбирам.
Не се притеснявайте, всичко ще е естествено.
Довиждане.
Какво правите?
Нищо не казвайте.
Какво ви е?
Дойдох да се сбогуваме.
Довиждане.
Сбогом, Нина.
Бъдете щастлива.
Какво товарят в колата?
Откраднаха булка, др. старшина.
Шегаджия! Като печеш шишчета от тази булка, да ме поканиш.
Орловото гнездо 57 км
Значи не е бил обред!
Наистина са я откраднали. – Да.
Кой я открадна? А, да...
Кой е кандидатът? – Понякога разбираме на сватбата.
Сватба няма да има!
Аз я откраднах,
аз ще я върна.
Др. Шурик?
Какво е станало? – Престъпление. Откраднаха...
Какво? Магарето ви ли?
Една девойка. Нина. Аз съм единственият свидетел.
Вие не сте свидетелят, а похитителят.
Честна дума, не знаех. – Какъв срам.
Лепнахте петно на целия район! – Ама аз не знаех.
Аз лично ще се заема. Този тайнствен жених е негодник.
Да знаете случайно кой е?
Не знаете ли? Много жалко.
Подлец! Хора без морал!
Благодаря, че ми казахте.
Но този изолиран отрицателен пример ще сплоти масите.
Аз отивам в милицията. – Веднага ще ви арестуват.
Длъжни са да ви арестуват.
Имате ли пари?
Спасението ви е да се покриете. Аз ще спася Нина.
Ще осъдим негодниците,
а на процеса ще дойдете като свидетел.
Не! Нямам право да злоупотребявам с великодушието ви.
Формално погледнато, вие прикривате престъпник.
Аз откраднах Нина, аз трябва да си платя.
Много ви благодаря.
Недейте да ходите в милицията.
Отиваме при прокурора. Той ще ни разбере.
Добре дошли, скъпи гости.
Марен, прокурорът у вас ли е? – Да.
Целият град е у нас, само вас чакахме.
Вино за скъпите гости. – Благодаря, не пия.
Търсим прокурора.
Не бива да отказвате. Смъртно ще ги обидите.
Заповядайте.
Психиатрията ли е? Изпратете линейка на ул. "Гогол" 47.
Да, при Капитанаки, където се празнува именният ден.
Един от гостите е много зле. Елате веднага.
Попречиха на човека да си попее.
Какво е станало? – Прекалил е с пиенето.
Заболяването е в много тежка форма.
Трябва да спасим човека. Честна дума, кълна се.
На базата на алкохолизма го обсебват натрапчиви идеи
за някаква крадена булка, все хуква да спасява някого.
Мисля, че не е на себе си.
Ясно, делириум тременс.
Алкохолна треска. – Да, много го тресе.
Не се притеснявайте, след три дни ще е на крака.
Недейте да бързате.
Много е важно да излекуваме госта си и да стане пак пълноценен човек.
Ще се постараем.
Ако бях султан, щях да имам три жени до мен.
С тройна красота ще съм заобиколен.
От друга страна, в случай като този,
само са беди и грижи. Аллах, спаси ме от тормози.
Не е лошо три жени да имаш,
но планина от грижи ще повдигаш.
Всичко е наред.
Вече може да дойдете.
За султани като нас, трябва пълна яснота.
Дали да имаш три жени, или пък една?
На въпроси като този има прост отговор като във рима:
Ерген бъди... и султан си остани.
Никак не е лошо без жена,
по-добре е от всяка страна.
Отвори!
Така значи!
Добре... Обявявам гладна стачка.
Освен прокурора,
никой друг няма да влезе тук.
Пази се!
Психиатрия 1
Типичен делириум тременс. Иска да спасява открадната девойка.
Държи се както ни предупреди др. Саахов.
И на мен ми се обади. – Сега е в състояние на кататония
и настоява да го приемете. – Щом настоява, ще го приема.
Доведете го.
Главен лекар
Внимавайте.
Очевидно диагнозата на др. Саахов се потвърждава.
Саахов ли казахте?
Да.
Той ли ме затвори тук? – Настани ви в момент на криза.
На много остра криза.
Ето какво ще ви кажа...
Именно Саахов е откраднал девойката.
Да, откраднал я е и вдън земя я е заровил.
Вървете, ще ви излекуваме.
Имаме опит с алкохолиците.
Развържете ме.
Ще се държите ли прилично?
Развържете го.
Разбирам, никой не ми вярва.
Може ли да се видя с прокурора?
Да. Къде е прокурорът?
В шеста стая, където преди това лежа Наполеон.
Може и да гладуваш, и да жадуваш, и да мълчиш...
Но нищо няма да ти помогне.
Най-личният жених на района ти предлага ръката
и сърцето си.
Сервизът... – Какво?
Стигна до сервиза. – Голям ли е?
За 12 души.
96 части.
Нямаш ли съвест?!
Пренебрегваш обичаите ни.
Какво? Много си глупава.
Нямаш друг изход.
Смяташ, че ще търсят, нали? Точно така.
И първо ще питат роднините. А роднината съм аз.
Ще кажа, че си зарязала учението, омъжила си се и си заминала.
Виж какво ще ти кажа... Не ме прекъсвай!
Оттук ще излезеш или като жена на др. Саа...
... на най-видния ерген, или изобщо няма да излезеш.
Това вече е друга работа. Браво на теб.
Отключи вратата. Ще се запознаеш с жениха.
Свали ми шапката.
Защо... Много ми е обидно.
Нищо не направих, само влязох. – Още е млада и капризна.
Не е капризна, а невъзпитана.
Вече мога да си тръгна оттук само по два начина.
Или аз да я заведа в гражданското,
или тя – мен при прокурора.
Не... – И аз не го искам.
Ще видим! Утре ще огладнее,
след седмица ще й омръзне, а след месец ще й дойде акълът.
Ще чакаме.
Другари!
Дойде моментът да оправдаете оказаното ви голямо доверие.
Отговаряте за Нина с главите си. – Ще се стараем!
Да пийнем, а? – Не се подигравай с болни хора.
Ще отскоча да купя. – Оттук не се излиза.
Има един начин.
Ей, куку! Спри!
Защо търчиш като откачен? Къде ти е магарето?
Здравей.
За къде си се разбързал? – Натам.
Качвай се, ще те откарам.
Леле!
Къде да те откарам? – Всичко ще ти разкажа,
а ти ще решиш къде. Но по-бързо.
Този камион е като змей.
Проклет да е денят, когато седнах в тази прахосмукачка!
Неслучайно премъдрият...
Нов ред.
Обяд. И го подчертай.
Отказа да изяде супата.
В скоби: Супата беше много вкусна.
По-нататък... Три порции шишчета...
Изхвърли ги в дерето.
Сега за виното.
Потроши...
Две бутилки.
Три са. – Напиши три.
Така...
Пиши, не ме гледай.
Плодове...
Портокали.
Това ли е вилата на другаря Саахов?
Ние сме от санепидстанцията.
Какво има?
Кого търсите?
В района върлува епидемия от мравояд.
Подпишете се.
Заповедта важи за всички.
Приспивателно
Да съблека ли тениската? – Няма нужда.
Легнете по корем.
Успокойте се, още не съм започнал.
А боли ли? – Зависи от размера на иглата.
А вашата с какъв...
Готово ли е?
Спирт ли е? – Да.
Не ставайте!
Тази най-нова ваксина се усвоява по-бавно.
Има ли други хора в къщата? – Не.
Спокойно, не ставайте.
Иначе... мементо мори. – Моментално...
В морето. – Разбрахте ли?
Асистент, дайте вода.
Убеден съм, че Нина е тук.
Намери я и я предупреди. – Кога ще заспят?
След половин час.
Податливият на филтрация вирус на мравояда
се развива с бързи темпове в организми...
По-накратко, професоре!
Ако не ти е интересно, поне не пречи. Продължете, моля.
... се развива много бързо в организми,
изтощени от никотин,
от алкохол и от...
Други вредни навици. – Точно така.
По този начин...
Нина!
Къде сте?
Тихо! Върви там.
Нина, какво ви е?
Жива ли сте?
Слава Богу!
Защо ме ухапахте? – Предател! Подлец!
Чуйте ме. – Колко ти платиха?!
Млъкни за малко! – Развържете ме.
Мошеник, негодник.
Пуснете ме!
Подлец, некадърник, хамелеон.
Негодник!
Алкохолик, фолклорист нещастен...
Слушам.
Кой се обажда?
Кой е?
Здравейте.
Каква изненада! Не очаквах да дойдете.
Извинете, ще ида да се преоблека.
Не се притеснявай. В моргата ще те преоблекат.
Дойдохме да те съдим
по законите на планината.
Тъй като искаше да опозориш рода ни,
ще умреш като подъл чакал, какъвто си.
Нямате право! Ще отговаряте за това.
Единствените ми съдници ще бъдат моята съвест на джигит,
честта на сестра ми и паметта на предците.
Нина, спрете ги! Ние сме съвременни хора,
а това е някаква средновековна диващина.
Готов съм да призная грешките си.
Грешките са не за да се признават,
а да се изкупват.
С кръв.
Нямате право!
Нямате такова право.
Това е линч! Искам да бъда съден по съветските закони.
По съветските закони ли я купи?
Пак по тях ли я открадна?
Да сложим край на този безсмислен спор.
Сестро, усили телевизора. Да започваме.
Недейте, моля ви!
Повече няма да правя така. Кълна се!
Разрешете ми да ида в прокуратурата,
да се предам на властите.
Браво на теб, Хамлет.
Полудяхте ли? – Спокойно, гръмнахме го със сол.
Изправете се! Съдът влиза.
Да живее нашият съд – най-хуманният в целия свят!
Седнете.
Седнете. – Благодаря, ще постоя.
Гражданино съдия, той не може да седне.
След дъжда проливен винаги слънцето изгрява
и за двамата щастливци нов път то огрява.
Светкавиците ще блестят потоците ще ромонят,
мъглата ще се дипли на кълба, но бяла като мечка тя остава...
Превод Тония Микова
Превод на песните и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©