Dzhentlmeny udachi (1971) Свали субтитрите
Режисьор АЛЕКСАНДЪР СЕРИЙ
Оператор ГЕОРГИЙ КУПРИАНОВ
Музика ГЕНАДИЙ ГЛАДКОВ
В ролите участват
ЕВГЕНИЙ ЛЕОНОВ
ГЕОРГИЙ ВИЦИН
САВЕЛИЙ КРАМАРОВ
РАДНЕР МУРАТОВ
ЕРАСТ ГАРИН
НАТАЛИЯ ФАТЕЕВА
ОЛЕГ ВИДОВ, НИКОЛАЙ ОЛЯЛИН АНАТОЛИЙ ПАПАНОВ и др.
ДЖЕНТЪЛМЕНИ С КЪСМЕТ неромантична комедия
Археологически разкопки № 13 – 2 км
Тук сигурно има змии? – Какви змии?
Кобри! – Наведи камилата.
Легни! Лягай, чичка. Вася, Вася...
Доцент, не ще да ляга. – Зъбите ще й разбия!
Чуваш ли? Лягай, животно. На кого говоря?
Къде е? – Там, в жълтата палатка.
Като по часовник! Щом се стъмни, взимаме го.
Управление на Вътрешните работи
Колко тежи този шлем? – 5 кг 243 грама чисто злато.
Тежка шапчица. – Другарю полковник,
това е уникална археологическа находка.
Доказано е, че това е шлемът, който е бил загубен
от Александър Македонски по време на индийския му поход.
Трябваше да си пазите находките.
Имахме охрана! – Охрана!
За вас това е историческа ценност, а за крадците – къс злато.
Могат да го разрежат, претопят и даже да го продадат навън.
Установихме кои са престъпниците. Всички са рецидивисти.
Ермаков, Шереметиев. Белия е главатар.
Може ли? – Моля. Много опасен престъпник.
Каква отвратителна мутра.
Мамо, закъснявам.
Нося закуската.
Яж, миличък.
Благодаря.
Добро утро! Как е моя Димка? Слуша ли?
С него може и по-строго.
С карта съм.
Имам карта.
Детска градина №83
Здравейте, Елена Николаевна! – Добро утро. Лошо се хранят.
Здравейте.
Другари, малко внимание!
Днес няма да има закуска в детската градина.
Отлитаме с космически кораб на Марс. Командир е Игор.
Вземете космическите лъжици в ръце. Трябва да хапнете здраво.
До обяд корабът няма да се върне на Земята.
Гениално е!
Евгений Иванович, може ли за малко? – Извинявай, зает съм.
Ама другарят настоява.
Падна ли ми!
За Доцента!
На теб не ти дрънкат жълти стотинки по джобовете!
Купувам си кола с касетофон, шия си лъскав костюм... и в Ялта!
Пригответе се. Залавяме ги.
Е, пробута ли шлема? – Бях за риба.
Къде? Каква риба?
На кея за лодки. В дупки в леда. Кривия, можеш ли да плуваш?
Сега ли? Къде в тоя студ? Нямаме такава уговорка!
Разкрили са ни. – Откъде ти хрумна?
Чувствам го. Имам шесто чувство. Трябва да се разотиваме.
Добър ден. – Край! Филм няма да има. Няма ток.
Не ни е страх от Сивия вълк...
Браво, деца! Ръкопляскайте им.
А сега какво? Къде е Сивия вълк?
Аз съм зъл и страшен Сив вълк. И само прасета са ми в ума.
Харесва ми, браво! Но може и по-страшно.
Аз съм зъл и страшен Сив вълк. И само прасета са ми в ума.
Дойде онзи... ненормалният.
Добър ден, скъпи др. Трошкин. Сядайте. Хванахме крадците.
Поздравявам ви. – Шлемът го няма. Всичко прерових.
А къде е, не казват. Мълчат.
Но имам идея. Трябва да я обсъдим.
Залепваме ви тупе, рисуваме татуировка и ви хвърляме в затвора!
Как така? Защо?
Гениално е! Дори майка ви няма да ви познае.
Не ви разбирам. – Господи!
Осъдили са ги на по 4 години, но това е нищо.
А този, с когото ви сбърках – на 8 г.
Ще лежат някъде в Средна Азия. А този – до Москва. Ясно ли е?
Затварят ви с тях. Те ще мислят, че вие – това е той.
И ще разберете къде е шлемът.
Съгласен ли сте? – Не съм.
Защо? – Смешно е. Какво ще кажа у дома?
Кажете, че сте на конференция. – Не мога. Имам си работа, деца.
До гуша съм затънал. И въобще... Не е морално.
Неморално било!
У нас ги коткат, на ръце ги носят, превъзпитават ги.
А в Турция едно време – слагали крадеца в каца с лайна...
Само главата му стърчи и го возят из града. А до него – еничар с меч.
И на всеки 5 минути – шат! С меча над кацата.
Ако крадецът не се гмурне в нея, пада му главата от раменете.
И по цял ден си е стоял в лайната. – Това е в Турция, там е топло.
Да избягаш? – Да дръпна. Откъсвам се.
Да излъжеш? – Да смотая нещо.
Добре? – Като по часовник.
Кръчма? – Гадно място.
Грабеж? – На стоп.
Лош човек? – Рапон.
Добър човек?
Забравих!
Магьосник. Наистина, магьосник е.
Това е тупе. – Може ли да опитам?
Дърпайте силно. Специално лепило. Може да си мие.
Истинско е. – Прилича ли?
Да, но този е добър. А онзи е зъл. Харесва ли ви тук?
Не е зле. Къде ми е креватът? – По-точно нар. За вас най-доброто.
И кое му е доброто? – Нали ви казах, до прозореца.
Там някой си е оставил нещата. – Хвърлете ги на пода.
Като дойде някой, казвате му – дръпвай оттук и т. н. Помните ли?
Помня. – Това е. Вече се връщат от работа.
Не забравяйте основното оправдание. Частична загуба на памет.
Ако ви бият, веднага почукайте на вратата.
Добре, т.е. като по часовник.
Не свобода – с чиста съвест!
Хей, ти! Защо си ми изхвърлил нещата?
Ти си... такова...
Какво ''такова''?
Хайде, хайде. Без безобразия.
Ама това е Доцента. Здрасти!
Я се дръпвай оттук! – Точно така. И нека дръпне.
Че ще му счупя главата, зъбите ще му разбия, зъркелите ще му извадя!
Цял живот ще си на лекарства, рибок, кренвирш, рапон.
Хамбургски салам, такъв! – Както кажеш.
Физкултурен привет.
Кого виждам?
Здрасти, Хрипче!
Дядка, не ви ли се струва, че мястото ви е до кенефа?
Кой е тоя? – Никола Питерский.
Колко съм убил, колко съм заклал,
колко души съм погубил!
Зъркелите ще ти извадя! – Помощ! Искат да ме лишат от зрение.
Няма страшно.
Кривия? – Кво?
Къде дяна шлема, пандизчия такъв? – Аз ли?
Нали беше у теб? – А аз къде съм го дянал?
Откъде да знам? – Ще те смажа в ъгъла.
Кво? – Зъбите ти ще разбия.
Защо бе, Доцент? Откъде да знае?
Винаги ти го носеше. С чанта идваше, с чанта си отиваше.
А като ни хванаха, се оказа, че там го няма.
Загубих го от раз, Кривия. Някак си изведнъж стана, Кривия.
Ти нищо ли не помниш? – Не. Във влака паднах от леглото
и си ударих главата. Тук помня, а тук... не.
Не думай! – Да не мръдна оттук!
Делото помня, как взехме шлема, също.
Но по средата – пълна мъгла. – Няма такова: малко помня, малко не!
Има! Веднъж така се напих,
че се събудих в милицията и нищо не помня!
Помниш ли, като дойдохме в Москва? – Не.
Настанихме се в някакъв курник. – А после?
Пийнахме. – Млъкни!
Някакъв чичка дойде и си приказвахте на двора.
Какъв чичка? – Каза, че е гардеробиер.
В Концертната зала.
Не помня. А после? – Тръгнахме при прекупвача.
На булеварда. – На кой булевард? Как се казва?
Където минават коли! – Адреса не знам, а иначе помня.
Хайде, млъквайте.
Това да не като с маргаритка: помня, не помня. Хайде да поспим.
Накъде сте? – Към затвора.
Работата ми е да възпитавам деца,
а не да тичам с вашите мошеници по целия Съветския Съюз.
Вика ме полковникът и казва: ако тези двамата не са московчани
и не знаят улиците, могат да ни покажат мястото.
Уреждаме им формално бягство. Сами ще ни заведат до шлема.
Само ако убедите др. Трошкин.
Няма да можете.
Захвърлям всичко и летя насам. Хващам такси,
а той ми казва "не искам". – Да, не искам.
Имам по сто деца годишно. Всяко има майка, баща, баби, дядовци.
Познава ме целия район Черьомушки. Искате да се мотая из Москва
с тая мутра. И в такава компания.
Като споменахте бабите... Сутринта притичах до вашите.
Казах, че конференцията е 2 седмици.
В 10 ч. при склада за арматура. Шофьорът е мой човек.
А пари, дрехи? – Всичко е готово.
В купата сено. Мястото го знам.
Ще ни хванат и ще ни опандизят. – Млък! Вашите пари ще станат наши.
Вагончето е неудобно. – Нищо, ще потърпят.
Повторете задачата.
Заставам незабелязано до склада за арматура.
Щом видя, че са влезли в цистерната, пълня и без да се бавя, към Алибакан.
На разклона пия чай, докато тримата не излязат от цистерната.
Изпълнявайте – Слушам.
И помни да кажеш на другия, че честният труд е път към дома.
Време е.
Вие къде? – Към арматурния.
Къде е арматурният? – Там.
Къде "там"? – Там.
Какъв ти арматурен! Това е шлосерният.
Не хрипти! – Арматурният е там.
Какво си се разхриптял? И аз видях, че оттам вадят арматура.
Напред!
След мен.
Размина ни се.
Защо спряхме? – Сигурно е на пропуска.
Цистерната е пълна. Затваряй.
А казваше, че ще тръгне празна.
Хлъзгаво е. – Както в Турция.
Давайте.
По-бързо, хайде.
Хей! Чакай.
Не разбирате ли, че няма смисъл?
През маркуча ли са излезли? – Къде са тогава?
Тук няма никакво сено. – И сам виждам.
Може пак нещо да си забравил? Може да не е в сеното, а другаде?
Зъбите ще ти разбия!
Какъв хубав цимент. Не се отмива.
А ти защо избяга? – Всички избягахте, аз също.
Ако го пипнат, няма излизане оттам.
Хрип, кажи му, че не е имало такава уговорка.
Ти му го кажи. – Махай се! Казах ти, върви си.
Лош човек си, Кривия.
Зъл си като куче.
Ще те продаде. Да знаеш, Доцент, веднага ще се разколебае.
Добре, ще го вземем с нас. – Спри го.
Ела тук! Ти на колко беше осъден? – На 1 година.
Сега ще ти прибавят още три. За бягство, по член 188.
Доцент, какво ще правим? – Продължаваме така.
Просто така? – Ще ни хванат.
Нека мислят, че сме спортисти. След мен!
Дай път, чичко!
Физкултурен привет! Салям алейкум!
Какво искате, другари?
Аз, ей сега.
Много здраве от Славин. – Кой Славин?
Владимир Николаевич. – Не познавам такъв.
Вие какво искате? – Трябва да са ни запазили места.
Колко сте? – Трима!
Тоест четирима, един е повече.
За всички ще има места.
Дайте си паспортите.
Треньорът ще ги донесе довечера.
От кой клуб сте? – "Трудови резерви".
"Динамо" също ли тича? – Всички тичат.
Дали са ни ключове. – Навик.
Да плюскам ми се иска. – И на мен също.
В затвора сега дават вечерята. Макарони.
Не мърдайте оттук. Скоро ще се върна.
Не може ли да ми дадете на заем за няколко минути един панталон?
Още не са ни докарали нещата. – Може пък да поиграем на домино?
После.
Милицията. – Търся лейт. Славин.
Нямаме такъв. – Как така нямате?
Така. Няма и не е имало. – Аз съм Доцент.
Честито!
Не ви ли предупредиха? – За какво?
Момче, кой град е това? – Новокасимск.
А Алибакан къде е? – Далече, на 30 км оттук.
Седнете. – Благодаря, ще постоя прав.
Аз съм от Москва. Ваш колега. Завеждам 83-та детска градина.
Четирима сме. – И всичките завеждащи?
Нещо такова. – Разказвайте.
В цистерната, в която пътувахме, имаше цимент. Случайно.
Дрехите ни се изпоцапаха. Много ми е неудобно, но ви моля.
Услужите ми с 19 рубли и 40 копейки за два дни.
Ще стигнат ли за четирима? – Ще стигнат. Аз съм ги пресметнал.
Да вървим.
Тук ще има зала за игри. А тук...
Тук ще бъде спортната зала. – Харесва ми.
Вие и вашите завеждащи ще освободите тази зала от радиаторите.
По-удобно е да се изнасят от онази страна. И там има врата.
Натрупайте ги под стълбата. Ще ви платя 20 рубли. Става ли?
Става. Само че имам молба. Ние да работим през нощта.
Вашите 20 рубли ги сложете...
В това шкафче. А на вратата сложете катинар.
Като извадим всичко, вратата ще се освободи и ще си вземем заплатата.
Имайте предвид, скъпи колега, катинарът ще бъде много здрав.
Шах!
Играй с коня, глупако. – Разкарай се. Мат!
Извинете. – Благодаря за вниманието.
Това ли е всичко? – Не е всичко.
Залагам самобръсначката за сакото и панталона.
Само за сакото.
Ето така.
Играй с коня. – Разкарай се.
Направи го, иначе няма излизане оттам!
Ние пък, ей така!
Игра ли? – Играх.
Мат! Дайте сакото.
Какво правиш? Кого биеш?
Ушите ми!
Другари, полудяхте ли?
Спрете!
Събличай се веднага и връщай дрехите.
Това виждал ли си го?
На ти и от мен!
Събличай го!
Срамота е, другарю.
Стани!
Ако не искаме да сме зад решетките, ако искаме да се доберем до шлема,
от днес прекратявате всички разправии.
Няма да залагате и да пиете. И без мен няма да крадете.
Жаргона и прякорите забравете.
Ще си говорим на имена, дори когато сме сами.
Ти как се казваш? – Гаврила Петрович.
Ти? – Федя.
Ти? – Али Баба.
Казах да забравите прякорите.
Това ми е фамилията. Името ми е Василий Али Бабаевич. Вася.
Добре. – Като камилата!
На мен ще ми казвате Евгений... Александър Александрович! Ясно?
Питам, ясно ли ви е?
Ясно е. – Седни!
Като се стъмни, обираме касата. – И той ли ще дойде?
Този рапон при удара ще се пречупи, веднага щом стане напечено.
Федя, ела насам. Вземи лист хартия и пиши.
Рапон – лош човек,
да се пречупи – предавам се, осъзнавам се.
Напечено – опасност,
удар – грабеж. Записа ли?
Сега кажи на Вася всичко, което си му казал, на нормален език.
Този лош човек ще ни предаде при първа опасност.
71...
46... – Какво? До 32 сме.
Лъжеш, гад такава!
Александър Александрович, Гаврила Петрович псува.
Без разговори.
Този Василий Али Бабаевич, този лош човек,
пусна радиатора на крака ми. Мърша!
Тук е.
Човекът и виното
А може да са го убили? – В 8,30 той излезе от хотела.
Строи отбора си на градския стадион.
В 9,00 се сдоби с четири екипа за тренировка.
В 9,20 към него се присъедини помощникът му.
В момента съвсем бавно се насочват към нас.
Аз си мислех, че вече не сте между живите, скъпи мой!
Как ми се спи! Може ли да се опъна, Гаврила Петрович?
Не!
И без това стърчим пред всички като Побитите камъни.
А ти искаш да се излегнеш като куче.
Защо плюеш, Вася? – И аз съм един крастав чакал!
Взех на децата парите. Ограбих детската градина.
Колко културен се извъди.
Когато разреждаше бензина с магарешка пикня,
не беше крастав. – Онова беше бензин, а това са деца.
Къде тръгна? – В затвора.
Стой! – Защо го задържаш? Да върви.
Имаше присъда 1 година. Още 3 за бягство и 5 за детската градина.
Върви, Вася.
Четете!
Подпишете се.
Пари за четирима – дневни, квартирни, облекло.
Това е за вас. – Благодаря.
Защо за четирима? Този Василий Али Бабаевич със себе си ли да го мъкна?
Налага се. Ако го арестуват, другите ще имат повод за подозрения.
В Москва ще живеете на ул. "Конна", № 8.
Апартамент? – Който искате.
Сградата ще се събаря. Живущите са изселени.
Но там няма отопление. – Няма. И ток няма.
Ето на!
Не е ли по-добре да се настанят при мен, във вилата край Москва?
Благодаря. На неутрална територия ще ми бъде по-спокойно.
Наистина ли за бягство дават 3 години?
Но да не се отнася за моите. – Това се подразбира.
Абакан – Москва
Раз, два, три, четири...
Виж го ти! Май здравата си е треснал главата.
Доцент, купил си си милиционерски чепици.
Ами ходих на битака, а не в ЦУМ.
Ето такси. Спри го.
Шефе, свободен ли си? – Свободен съм.
Тук ли е? Ето дървета, булевард. А ето и сива сграда.
Ама и ти си един! Да не си глух? Трябва да има едно дърво, такова...
Елха ли? – Ти си елха! Казвам ти, такова!
Говори ясно. Вече 8 рубли навъртяхме.
Езеро имаше ли? – Нямаше. Само локви.
Може би паметник?
Имаше паметник. – На кого?
Знам ли? На някакъв мъж. – С брада ли беше?
С бакенбарди? – Не помня. По сако беше.
Седнал? – Кво?
Седи ли? – Кой?
Мъжът.
Ама че селяндур! Само как го раздаваш!
Кой ще го сложи да седне? Нали е паметник.
Накъде? – Към къщи.
Купи си карта бе, цървул!
Билетите за концерта. Ще проверим варианта с гардеробиера.
Намерих го. Ето го мъжа със сакото!
А ето го и дървото.
Момиченце, не ме ли познаваш?
Не.
Доцент, нали ти казах, че съм загазил?
Казах ли ти, че е по-добре да не идваш?
Казах ли ти, че ще те хвърля по стълбите?
Тогава не се сърди!
Какво е това? – Трябва ми.
Изтрийте си краката, моля.
И затворете вратата.
Само как го раздаваш! – Харесва ли ви?
Сервирано е. Плюскате, моля. – Браво, Василий Али Бабаевич.
Има картофки!
Много е вкусно да ги изпечеш на жар. В Дома за деца ходехме на поход,
палехме огън и ги хвърляхме вътре.
Аз на фронта имах интересен случай. Стояхме точно край Курск...
Започна се. На фронта! Като те хвърлиха днес по стълбите,
и втората ти половина не е в ред. – Наистина.
"Поникна елхичка, в гората тя растеше.
През зимата и лятото, зелена беше.
И ето я наконтена, при нас дойде на празника.
И много радост донесе на децата тя."
Сан Санич, дай десетачка да купя газена лампа.
Примусът е скапан. Ще стане пожар. – Давам десетачка.
Няма ги. Тука бяха, сега ги няма. – Да не си ги загубил?
Да не си ги изпуснал? – Таксиджията ги е отмъкнал. Той е!
Не ми хареса мутрата му. – А нашите са много красиви!
Какво ще правим сега? – Хващаме се на работа, Доцент.
Млъкни! Доцент, веднага ще изтичаме до пазара.
Не. Отиваме заедно.
Гражданино, не ходи там, ходи оттук.
Ако ти падне сняг на главата, напълно мъртъв ще си.
Бабке, не ходи там, ходи оттук. Че ако ти падне сняг на главата...
Време е.
Здравейте. – Здрасти.
Кажете... – Времето е хубаво, нали?
Хубаво е. – Хайде, довиждане.
Учтивостта е най-доброто оръжие на крадеца.
Ти – на третия, ти – на петия. Действайте!
Какво въздишаш?
Аз съм един крастав чакал. Крада ли, крада.
И какво крадеш? – Чакам, докато не стане напечено.
Е, вече откраднахме. Тръгвам си. – Я чакай.
Здравейте, Евгений Иванов. – Здравейте, деца.
Евгений Иванов, къде отивате?
Като в балета – Белият лебед... – Гледал ли си го?
С жената през 1954-та взехме отпуск и отпрашихме към Москва.
Тя все ме водеше на балет.
А къде е сега жена ти? – Няма я.
Умря ли?
Аз умрях.
Трябва да се маскираме, Доцент. Портиерката ни видя.
На улицата така не можеш да се покажеш. Ще те запомнят.
Искам дамски обувки. Три чифта.
С номера 42, 43, 45.
Какви крака!
Девойче, колко е часът? – 6,15.
Девойче, а как се казвате?
Таня. – А аз – Федя.
Ама че глупачка!
Този е. Той идва тогава при тебе.
Тук ще ни забележат. – Скрийте се в тоалетната.
Влизайте. Надя, имам гости.
Моля, заповядайте.
Позна ли ме?
Утре в градинката при Болшой театър. В 5 ч.
Извинете.
Момичета, не бъркате ли случайно? – Влез, чичка. Какво си ме загледал?
Извинете.
Къде отиде? Тук ще ни хванат. Да идем в дамската тоалетна.
Ето още една.
Да вървим.
Парите! Под дъските са!
Ясно. Ето кой е откраднал парите. Рапон!
Ще отговаряш, че ме нарече рапон. – Ще ти отговоря аз!
Престанете!
Става напечено!
Този закон е отдавна известен. Не е интересен светът без песен.
И дори да вали от сутринта. Трябва да знаят хората.
И няма причина за тъга. Утре е по-добре от вчера.
Събуди се и пей. Поне веднъж в живота опитай.
Не махай усмивката от лицето си...
Чакайте ме тук.
Проф. Малцев, моля.
Федя, ти ли си? – Миша, здравей!
Гледам, ти ли си, или не си? – Не е той.
Разказвай. Как си, къде си? – В завода за лагери съм. Инженер.
А ти? – Аз ли?
Той е крадец.
Не е смешно, лельо.
Не е смешно. След мен. – Къде?
Ще живеем на вилата на прекупвача. Сега се уговорих.
Кой е този? – Федя Ермаков.
Бяхме заедно в Дома за деца.
Обиди ли се?
Доцент, ти си крадец с име,
ама защо така пред Миша?
Не виждаш ли какъв е? Не е като нас.
Видя ли как се зарадва? А ти пред него...
Какво ще си помисли сега? – Какво да си помисли? Ще завижда.
Защо не? Кой е той? Някакво просто инжинерче. Що за живот е това?
Сутрин на работа, вечер от работа. У дома – жена, сополиви деца.
Понякога на театър. Лятото на санаториум в Ялта. Скука до смърт.
Ти си крадец.
Джентълмен с късмет. Откраднал, изпил – и в затвора.
Откраднал, изпил – в затвора. Романтика.
А ти казваш... Разбира се, че ти завижда.
Раз, два, три, четири...
По-високо краката. Не се преструвай!
Застанете в средата. На място.
Раз, два, три, прегънете. Раз, два, три, приклекнете.
Клекни, стани. Раз, два.
А сега преминаваме към водните процедури.
Доцент, хремав съм. – Зъбите ще ти разбия!
Само това си знаеш.
Белите снежинки, сипят се от рано...
Благодаря. За това, че ме видяхте в Москва, никому ни дума.
Защо в този вид?
Това е нещо като конкурс "Най-добрият Торбалан".
Масата е сложена.
Казах ви, не пипайте нищо. Ще счупиш инструмента.
А той е нарисувал с червило на огледалото гола жена.
Какво? – Вие ще плюскате ли, или не?
Картофки! – Ръцете!
Какво "ръцете"? – Покажи си ръцете.
Да се измият!
И да ядеш не ти дават.
Мий, та мий!
Аксан Санич, дай десетачка, моля. Да купя на нас, крадците, котлон.
Този примус съвсем не гори.
Слушайте моите заповеди! Не пипайте нищо! Не палете огън!
Ти ще изпереш всичкото бельо, а вие...
Ще учите английски език. Оттук, дотук. Като се върна, ще проверя.
Ако не сте го научили, зъркелите ще ви извадя, зъбите ще ви разбия!
Носовете ще ви отхапя!
А защо ни е английски? – Ще ограбваме посолство.
Молив? – А пенсил.
Маса? – А тейбъл.
Момиче? – Мацка.
Не! На английски го кажи.
А гьорл!
Йес, йес! Гьорл. – Йес, йес. МВР-ес.
Здравейте. Значи това сте вие? – Не сме ние. Стопаните са в Москва.
Знам. Аз съм стопанката.
Това е Вася, младши научен сътрудник.
Колко е чисто и подредено.
Мъжа ми не можеш да го накараш да пере.
Доцентът може да го накара.
Хайде да пием чай. Донесла съм ви торта.
Дъщерята на стопанина, прекупвача. Мисли си, че баща й е учен.
И за нас й е казал, че сме учени. Внимавай да не се изпуснеш.
Питам татко "кои са там"? А той казва "мои колеги".
Археолози от Томск. И аз, право тук.
Миналата година, като бяхме в Томск, проф. Зеленцов ни прие много мило.
А професорът не дойде ли? – Не, дойде Доцента.
Как се казвате? – Людмила.
А аз – Федя.
Над какво работите сега? – Ами, търсим...
Колко е интересно да вадиш от земята минали, забравени тайни.
Завиждам ви! Ще ме вземете ли със себе си?
Нали имате длъжности, за които не е нужна особена подготовка?
Готвачка или нещо подобно. – Това зависи от способностите.
Имам познат, също учен, завършил е трети клас.
За половин час така ще ти нарисува десетачка,
че не можеш да я различиш от истинската.
Той ли е? – Дявол го знае! Да проверим.
Извинете, имате ли кибрит? – Не пуша.
Какво? – Не, не е той.
Ченге? – Сигурно.
Проверихме адресите. Шлемът не е при съучастниците на Доцента.
Остава последната версия, гардеробиерът Прохоров.
Не можахме да проверим тази версия. Той не дойде на уговорената среща.
Сигурно е заподозрял нещо. Напуснал е работа, у тях не се е появявал...
Трябва да го търсим. – А ние какво да правим?
Хиляди извинения и благодаря.
Свалете перуката, измийте татуировките, идете си у дома
и посрещайте Нова година. Благодаря ви.
Вашите подопечни ще ги върнем на мястото им още днес.
Ако гардеробиерът се намери, може отново да потрябваме?
Не исках да ви казвам. Днес от затвора е избягал Белия, Доцента.
Невероятно, но е факт. Опасно е да останете в този вид.
Може би утре? Все пак е Нова година. Те по-свое му се стараха.
Живеем извън града и е малко вероятно Доцента да ни намери.
Добре, но нито крачка извън вилата. И още. Препратихме вашето писмо
до жената на Шереметиев. Отговорът й, адресиран до него.
Последно, на 1-ви обядвате у нас. Обещавате ли?
Жалко, такъв хубав жена.
А баща й – прекупвач, спекулант.
Какво сте се развикали? Кой ви каза да излизате?
Появи се... Лошият човек.
За Вася. За Гаврила Петрович.
За Федя.
Другари!
Настъпи Нова година.
Пожелавам ви и за вас всичко да е ново.
Всичко може да се случи.
Но където и да сте, където и да съм аз,
винаги ще ви помня. И непременно ще ви намеря.
Аз сега, само за минутка...
Къде отиде? – Кой го знае?
Нищо не може да му се разбере.
Какво има за разбиране? "Където и да си, ще те намеря
и гърлото ти ще прережа."
Направо до смърт? – А как иначе?
Той така Белязания, с бръснача – клъц! И готово.
Съвсем е озверял.
Чук-чук. Кой е тук? Дядо Мраз! И с подаръци за вас.
Федя, ела тук. – Какво съм направил?
Носи ги със здраве. Домашни са.
За какъв дявол са ми? Нямам си къща. – Ще имаш, всичко е пред нас.
И за затвора ще станат. Носи ги. – Само знаеш да грачиш!
Това е за теб, Вася. Гаврила Петрович, за теб.
Чиста вълна. – Това също е за теб.
Е, хайде.
Киселаж. Без водка е скучно.
Трябва ли да се напиеш като свиня? – Че какво друго да правим?
Може просто така да поседим. Да си поговорим.
Не съм прокурор, за да си приказваме. – Може да поиграем.
Да бе! Намери си кой глупак да играе. Четирите аса винаги са у теб!
Защо пък непременно на карти? Има толкова други игри.
Ето една хубава игра. На градове. Аз казвам "Москва".
Ти с последната буква "а". Астрахан. А ти с "н". Новгород. Разбра ли?
А сега ти, Федя. – Защо аз?
Казвай с "д".
Воркута. – Защо точно това?
Там съм лежал.
Добре. А ти, значи, с "а".
Джамбул. – Какво общо има Джамбул?
Защото там е топло. Там е моят дом. Там е майка ми.
Добре. Тогава да играем на друго.
Аз излизам, а вие скривате нещо. Връщам се и го намирам.
По-добре да беше намерил шлема. – Млъкни.
Ние крием, а той гледа през дупката. – Защо да е така?
Излез ти и го скрий. Аз ще стоя тук.
А ти гледай да не надничам. – Защо аз? Стане ли нещо – Федя!
Все пак ще ти разбия зъбите, келеш такъв.
Зъбите, та зъбите.
Доцент, някога бил ли си малък? – Бил съм.
Имал си баща, майка? – Имал съм.
Защо си толкова зъл? Като куче.
Е, скри ли го? – Хрипа се обеси.
Самичък дойде. – А, и ти си тук!
Исках при тебе да се вмъкна. Ама усетих, че има засада.
Почувствах. Имам шесто чувство.
Трябва да се покрия.
Да вървим.
Къде отиваме? – Върви.
Докторе, напразно ви повиках. – Няма нищо.
Дайте му валериан, топъл чай... И да поспи.
Мъчно ли ти е? – Мъчно ми е, Вася. Чети.
Пак.
"Здравей, скъпи татко. Разбрахме, че си в затвора.
Много се зарадвахме, защото мислехме, че си умрял."
Кой вредител е изхриптял това на малкия Хрип?
"Мама също се зарадва.
Като дойде писмото, тя цял ден плака.
Преди ни казваше, че си летец-изпитател."
Летец-нападател.
"Аз все пак се радвам, че си жив. Защото мама казва,
че си добър, но слабохарактерен."
Точно така, слабохарактерен.
Сви общите пари и набеди таксиджията.
Разкарай се оттук! Ще ти счупя главата, рапон.
Спрете!
Как не ви е срам! По на 40 г. сте. Половината ви живот е минал.
Какво сте били? Какво сте сега? Какво ви чака?
Мрак, кал и нищо човешко. Опомнете се!
Докато не е късно. Това е моят съвет.
Доцент, давай да се смотаваме. Докторката ще ни натопи в милицията.
Няма да ни натопи. – Защо?
Аз нея с бръснача и по гърлото...
Лежи в кладенеца. Може да погледнеш.
Заявление Ще се разкрия.
Нямам право повече да лъжа тези хора.
Ако нещо се случи, моля не обвинявайте никого.
Предайте...
Каква присъда имах? Една година.
Колко ще ми дадат за бягството? Три.
Колко за детската градина и апартамента? Нека да са 10.
Колко са общо? – 14 години.
И за келявите 14 години да търпя тоя гад?
Дето закопа старицата в бунара?
Вие както искате, аз отивам в милицията.
Върви. Той тебе няма да те пипне.
А вие? Така ли ще го търпите до края на живота си?
Вася, преди малко му казах, че имам хрема, а той...
Стига! Омръзна ми с твоята хрема. Елате тук!
Къде сте? – Тук сме.
Какво правите? – Ще чистим килима.
Е, другари. Финита ла комедия. Първо свалям това.
Раз, два... – Три!
Ще си излежа присъдата и приключвам. Ще си намеря работа.
Като какъв? Пазач в родния колхоз? – Защо пазач?
Мога да чистя сняг, да редя тухли. Или като преводач. Знам английски.
Поне да бяхме върнали шапката. Кой е Доцента? Мошеник.
Мошеници много. А шапката е една. – Щяха да ни намалят присъдите.
Къде ли го е дянал? Навсякъде обходихме.
Мошеник! Казах ти, че съм хремав. А ти – зъбите, та зъбите...
Накара ни да влизаме във водата в тоя студ!
Кога те е карал? – Когато ни хванаха.
Дойде и каза, ловя риба, а ти се гмуркай.
А във водата, минус 30. – Чакай, чакай...
Какво каза той тогава? – "Рибата я хващам в дупка в леда."
"А ти, Кривия, можеш ли да плуваш?" – Скрил е шлема в дупката. Това е!
Точно така. Спомни си, Лошия човек. В дупката, в Малаховка.
Защо мълча досега? Да беше оставил бележка, като се бесеше.
Да вървим. – А той?
Сами да си го вземат. Такъв шопар няма да влачим.
Археолозите!
Там няма нищо. – Там е. На дъното.
Трябва да се гмурнеш. – Защо аз?
Стане ли нещо, веднага Кривия! Вася, кажи му сам да влезе.
Не мога. Студено е, ще се разболея.
Преди малко се бесеше, сега се бои от простуда!
Физкултурен привет!
Гмуркай се. По-бързо!
Къде е кеят за лодки? – Ей там!
Мога да ви заколя.
Ама не ми се занимава!
Станаха две парчета. – И във вилата има още един.
Стой!
Раз! – Браво, Фьодор Петрович...
Два!
Колкото повече предадем, толкова по-добре.
Ами ние?
Предаваме се!
Вече ги обръснаха!
Превод ТРУД
Допълнения, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©