Tabor ukhodit v nebo (1976) Свали субтитрите
Половин година все на смърт ми мирише.
Чудра!
Защо напусна табора?
Циганите вече не са същите!
Заменят кон за злато!
И ножа си, и душата дават.
Чудра, кой знае повече – глупакът или мъдрецът?
Глупакът.
Мъдрецът във всичко се съмнява. – Хубаво е да си глупак.
Който много знае, много страда.
Какво трябва да знам, ако не се видим повече?
Не обичай парите – ще те излъжат.
Не обичай жените. Ще те излъжат.
Волята е най-опияняващото от всички вина.
Ставай рано – при изгрев слънце.
И запомни, че залезът идва тогава, когато не го очакваш.
Живей дълго, Зобар.
И нека смъртта ти дойде навреме.
ТАБОРЪТ ОТИВА КЪМ НЕБЕТО
По мотиви от разказите на МАКСИМ ГОРКИ
С участието на СВЕТЛАНА ТОМА
ГРИГОРЕ ГРИГОРИУ
ЙОН САНДРИ ШКУРА
ПАВЕЛ АНДРЕЙЧЕНКО СЕРДЖУ ФИНИТИ
ЛЯЛА ЧЕРНАЯ БОРИСЛАВ БРОНДУКОВ
НЕЛИ ВОЛШАНИНОВА ВСЕВОЛОД ГАВРИЛОВ и др.
Сценарист и режисьор ЕМИЛ ЛОТЯНУ
Оператор СЕРГЕЙ ВРОНСКИ
Музика ЕУДЖЕН ДОГА
ТАБОРЪТ ОТИВА КЪМ НЕБЕТО
Четири попа.
Да пием за новия, за ХХ век, господа!
За ваше здраве! – Благодаря. Швоб!
Аз! – Танцувате ли валс?
Съвсем не, г-н лейтенант.
Поставете дясната си ръка на лявото ми рамо.
Проперциум, какъв ще бъде ХХ век? – Много е неясно.
Зодиакът е противоречив.
След 16 години ще настъпи краят на света.
Погледнете, г-н Балинт!
Ти ум имаш ли?! Не можа ли да почакаш до утре?
По тази нощ гадая за новата година. Вече знам, че ще е прекрасна.
Погледнете ги.
Такива коне отсам Карпатите няма да намерите.
Че и оттатък. – Светни ми.
Светни де!
Държавните няма да ги взема. – А другите?
Държавни не вземам!
Не ги вземай, скъпи.
Утре на пазара в Сегед ще ги продадем за чисто злато!
Които не са държавни – в конюшнята! – Не сме оправили старите сметки.
Все гледаш да ме захапеш за гърлото.
Дъх не ми оставяш. – Искам честна търговия.
Честна търговия с крадени коне ли?
Пожелавам на уважаемите гости и на семейството ти дълъг живот.
Лоша поличба е да започваш новата година със стари дългове.
Да вървим!
Извинете ме.
Почакай ме тук.
Харесвам ли ти? – Не много.
За останалите ще дойдеш на Великден.
Не се ядосвай. Оставям ти бесарабските коне.
А те са безценни. Бъди здрав!
Слизайте.
Зобар, наляво!
Обкръжете ги!
Не стреляйте!
Да се заловят живи!
Завъртете се!
Завъртете се в кръг!
Върни им конете! Пусни ги, дявол ги взел!
Ще ни хванат и ще ни обесят!
Елате! Кой е по-близо? Хвани ме де!
Ще се клатушкаме по високите дъбови клони!
Пусни конете, Зобар! Ще се измъкнем към Тиса!
Млъкни и затвори кръга!
Пожалете поне конете, мръсни цигани!
Ще ми изкълват враните виолетовите очички!
Ще увиснеш!
За краката ще те обеся! – Тебе ще те обесят!
Ще бягаме!
Настигнете ги!
Убиха Къдравия!
Кой си ти?
Казвам се Зобар.
Какво е това?
Обърни се.
Лунен прах.
Като дете пих лунна роса, да не ме лови куршум.
Личи си.
Отпусни лявата си ръка, умората ти ще премине в земята.
Откъде си?
Идваме от Галиция. Нощес преминахме Карпатите.
Там има дълбок сняг, а тук лятото е в разгара си.
Всичко ще ти мине.
Къде си?
Къде си?
Забрави ни ти! Обикаляш по белия свят.
Русалинка, събуди се! Зобар дойде. Носи подаръци.
Луйку!
Красива ли съм сега? – По-страшна си от смъртта.
А майка ни беше ли красива?
Толкова красива, че жените я гонеха от селата.
Само като я зърнеха, и се кръстеха.
Нямаше по-красива от нея в циганския род.
Значи и аз съм красива. – Откъде го измисли?
Всички казват, че сме като две капки вода.
Ще намеря художник, който по теб да нарисува маминия портрет.
Добър ден, татко.
Казват, че знаеш четмо и писмо.
Руско писмо, немско, полско, че и румънско знаеш.
Знам, татко. Вярно е.
А аз чета само по лицата на хората.
Дали е по-лесно?
Не е.
И ползата от твоето четмо е по-голяма.
Виждам, че смъртта е оставила следа върху лицето ти.
Изтрий я.
Ако можех.
Колко коня убиха под теб? – Три.
Аз се отказах след втория. Откажи се и ти!
Не мога, татко.
Юлишка, как успяваш да не разлееш и капка?
По звука.
И твоя кон по чаткането на копитата познавам.
За теб!
За теб!
Не ми се сърдете, приятели.
От все сърце ги давам и с най-нисък поклон.
Много пари пилееш!
От добро да не се отървеш!
Араламби, обърни се, мили.
Иди към стената.
И ни изсвири приспивната, че на Юлишка й натежаха клепачите.
Срам нямаш, Луйку.
Което е сладко, е и безсрамно.
Като трева съм за теб, Зобар.
Дойдеш веднъж в годината, окосиш ме и си отидеш.
Какво ти е? Целият гориш.
Болен ли си? – Не.
Ще донеса прясна вода.
Купи си петленце, красавице. – Скъпо искаш, стопанино!
Швейцарски часовници! Купете си, г-н циганино.
Пеят като камбанки!
Не се ли нагледа?
За вас, мадам. А може би за кавалера?
И мен. – Мен също!
Много е красиво!
За всичко ме бива, а това не го мога.
Млад вран жребец!
Продава се вран жребец!
Погледни му зъбите.
Кога ще ми платиш остатъка? – Ще си го получиш.
Дай да ти поврачувам, красавице. Всичко ще ти кажа.
Хубав кон. – Арабски жребец.
Виждам!
Помниш ли, че миналата година си купих кон от теб?
От мен ли? – Да.
Боядисваш ги, мръснико!
Цяла година те търся.
Ела тук!
Ела де!
Ще те убия!
Цигани! Защо да се убиваме? И така сме малко на този свят!
Спокойно, граждани!
Съблечи кожуха! – Не мога, ще ми стане студено.
Спасете града ни от тази измет, господа!
Разрешете и веднага ще го... – Без саморазправа!
Трябва да е законно.
И той е човек! Щеше да си купи часовник от мен.
Ето къде си!
Аз бих му събул панталона и бих го набил. Нали, скъпа?
Разбира се, скъпи.
Не ми се свиди и още един сребърен талер. Пуснете го.
Не ме убеждавайте. Ще се разберем.
Няма да е зле и този да го натупаме.
Всички са от един дол дренки.
Кой иска да ме погали с пръчка?
Вие ли?
Кокошки не може да крада, и гъски не може.
И гевреци не бива. Че как да живея?!
Изчезвай и да не съм те видял!
Благодаря. До живот ще го помня. – От кои си?
От галицинските. За пръв ден сме тук.
Благодаря ти!
Вече не кради кокошки и гъски. – А какво да крада?
Девойки и коне!
Ако не можеш, научи занаят. Не срами рода ни!
Не ме бива за благородни дела.
Как се казваш? – Буча.
Кой ви води? – Старият Нур.
Немчо Нур? – Да, още е жив.
А ти кой си? – Зобар.
Ще запомниш ли?
Луйку Зобар ли?
Да живееш сто години, соколе мой!
Нима пред мен е самият Зобар?!
Откъде се появи?!
Ела ни на гости! Ще зарадваш душите ни.
Близо сме – разположихме табора край Тиса.
Циганите ни си ги бива! Ще ти харесат!
Само аз не съм читав!
От душа!
И от сърце!
А момите ни са като икони.
Махнете се от пътя!
Обърни!
Завиваме! Напред!
Такава сте, значи!
Добър ден, госпожици.
Имате умно лице, но кочияшът ви е глупак.
Прости му. И на мен прости.
Ето ти ръката ми. Погадай ми, ако искаш.
Ако искаш, ще ти кажа как се казваш.
Кажи ми.
Всичко виждам, господарю.
Казваш се Антал.
Ще живееш дълго,
но животът ти ще е горчив.
Защото те мъчат горещи желания, а самият ти си от восък.
Нищо добро ли няма да ми кажеш?
Нека кочияшът ми даде камшика, аз да те повозя.
Нали ти казах, че си от восък!
Аполодор! Дай ми камшика!
Чакай ме в кръчмата.
Заповядайте, госпожици.
Дий! Да тръгваме!
Ела да живееш в имението ми. Нищо няма да ти липсва.
И да ти прислужвам ли? – Не!
Върви по дяволите, господарю!
Летете!
Добър ден, Ваше сиятелство.
Току-що получихме невероятни модели от Париж.
Заповядайте, разгледайте.
Вижте, цигани! Златният ми гост пристигна!
Когато те виждаме, Зобар, за нас е светъл празник.
От очите ти светлина извира.
Таборът ни укрепна.
Чудра се върна. И Данило, старият войник.
Белезите от рани говорят за воинската му доблест.
Доведе и дъщеря си Рада.
И небето над табора ни стана по-ясно.
Изпей душата си, Зобар.
Ти ще си идеш, а думите ти ще останат.
Остави я, Луйку.
Ще те погуби и никой няма да може да те спаси. Дори аз.
Остави я!
Тя е вещица!
Не ме ли помниш? – Не.
Ти беше. Четири плитки си беше сплела.
Не! – Ти ме излекува с лунна трева.
Дий!
Аз съм от камък, Рада. Като тази планина.
Добре. – Какво добре?
Добре говориш, но лошо лъжеш.
Ама че кранта имаш.
Ще ти доведа бяла кобила – буйна, необяздена. Като теб!
Ще те погубя аз!
Кобилата е за мен, останалите са ваши.
Загубен си! Омагьосала те е Диамантената.
Ах, невести мои.
Къде е Зобар? Къде е Луйку Зобар?!
Ще го хванем и ще го обесим. Но това ще стане утре.
А днес може да спечелите от него.
Чувате ли, цигани?
Сто жълтици, ако е жив, и петдесет – мъртъв!
Не пипайте Негово Величество император Франц-Йосиф Втори!
Къде е Луйку Зобар?
И вие ли не знаете къде е Зобар?
Ще застреляме всичките ви мечки и коне!
Къде е Луйку Зобар? Чувате ли? Сто за жив...
Не пипай колелата! – Дано изгориш заедно с тях!
Чуваш ли, не пипай колелата! – Как да не ги пипам?!
Ще ти дам да се разбереш! – И дереш на всичко отгоре!
Не пипайте император Франц Йосиф!
Г-н генерал, аз съм изцяло на вашите услуги!
Какво се смееш, глупачке? – Аз съм сестрата на Зобар.
Глупците сте вие, че го търсите в сандъка.
Казвам се Русалина! Ще ме запомниш ти мене!
Къде е брат ти? – И аз ще започна да крада коне.
Ще те обесим. – Няма да можете!
С брат ми сме пили лунна роса. Куршум не ни лови.
Г-н вахмистър, намерих Наполеон!
Готови за стрелба!
Не стреляйте, г-н сержант. Моля ви.
Не стреляйте.
Ще ви дам сина си. Ще ви дам Луйку Зобар.
За какво се мъчихме?
Закъсняхме. Отишли са си.
Кои са тези?
Да не са луди?
Не, артисти са.
Разбрах, че таборът е заминал преди два дни.
Казват, че тръгнали към прохода. Май искат да отидат в Галиция.
Добре.
Няма смисъл да ходиш.
Ще идете при Балинт. Парите за бесарабските коне са ваши.
Защо раздаваш всичко като на погребение?
Ще си ги разделите по равно. – Ще ги взема до последния грош.
Зобар, нищо не ми трябва.
Може ли да дойда с теб?
Не може, братко Бубуля.
Иди в моя табор.
Дай го на сестра ми.
Пази ги, братко.
Да пием на прощаване.
Да не се каниш да умираш?
Сбогом! Като се налюбиш, ще се върнеш.
Вървете.
Синко...
Прости ми.
Вие ли сте Луйку Зобар? – Да.
Арестуван сте. Ръцете на тила!
Изправете се.
Трябва да си платиш, момко.
Пази кобилата. Ще се върна.
Дай роклята на госпожицата и дълбоко й се поклони.
Това е за вас, госпожице. – Стани, миличък, не се мъчи.
Дай ми дъщеря си, Данило. Или ми я продай.
Само вие, господарите, продавате всичко – от свинете до съвестта си!
Нищожество! – Защо се свързваш с мен тогава?
Прости ми, войниче. Не исках да ви обидя.
Човек трудно се отказва от навиците. – Аз идвам при тебе, циганина! А ти?
Къде остана благородството ти?
Нямам благородство. Нищо нямам.
Имам само дъщеря си Рада.
Тя ми е всичко.
Господарю, зарадвай душата ми, направи нещо за мен!
Какво?
Ще го направиш ли? – Да.
Обещаваш ли? – Обещавам.
Нека Буча да облече роклята.
Буча! Облечи роклята!
Извинете, господарю.
Ела утре в имението ми.
Елате всички. Ще поговорим.
Няма да ти попречат. Казвам се Антал Силади.
Буча, отнеси парите на господина.
Бързо! – Защо?
Махай се от очите ми!
Простете смелостта ми, но сте добър човек.
Не идвайте тук. Не се свързвайте с тях.
Нали виждате – като рекат, отсекат!
Всевишният ни е наказал да се грижим за душите на хората,
но спасението за грешната душа не идва на земята.
Вкусил си хляба на злодеянието и си пил от виното на греха.
Знаеш ли, отче, колко е сладко това вино?
Кой си ти? Дявол или неразумно дете?
Аз съм Зобар! Най-големият конекрадец!
Друго няма ли да ми кажете?
Искам да си ида у дома. Да се сбогувам с всички.
Конете да погаля, да ги заплюя, да не ги урочасват.
И глътка греховно вино ще ми дойде добре.
Боже милостиви, спаси душата му.
И тялото!
Помолете Бога за спасението ми, а аз ще ви доведа най-хубавия кон!
Да отворя ли? – Да.
Здравей, мелничарю!
Дойдох за парите.
Ще ме прощаваш. – Какви пари?
Честно спечелени. Имаш стар дълг, брате Балинт.
Не съм ти никакъв брат! – Не ми придиряй.
Зобар замина и каза аз да взема парите.
Не съм имал работа с теб. Няма с теб да се разплащам.
Защо си толкова груб, мелничарю?
Да ме беше поканил, с вино да ме беше почерпил.
Не е време за пиене.
Ако не ми дадеш парите, ще отведа конете.
Ще ги продам отвъд Тиса. На румънците.
Може и от твоите някой да изчезне. Такъв човек съм.
Вземай си ги. – И ти си един, господарю!
Ето ги, милите ми. Един, два, три...
Миличките ми! Това се казва зестра. Вече мога и да се оженя.
Хубавичките ми. Ще си отидем у дома.
Да вървим.
Какво направихте?!
Скрий го, а през нощта ще го изхвърлиш в Тиса.
Не се ли радваш, че дойдох?
Добър ден, цигани!
Добрият гостенин е добре дошъл.
Господарю, окажи ни тази чест.
Добри хора, обръщам се към вас като към равни.
Съвестта ми е чиста пред вас и пред Бога.
Дайте ми девойката за жена.
Всичко ще разделя с вас! Всичко!
Аз съм много богат, Данило!
Защо мълчите, старейшини?!
Ти отговори, дъще.
Добре дошъл, господарю!
Помисли, господарю!
Гнездото ти за гълъбици и за врачувания ли е?
Каква ще стана, ако вляза в него?
Много мислих, преди да дойда за трети път.
Не биваше, господарю!
Пожелавам ти дълъг и щастлив живот.
Къде отиваш? – На край света, господарю.
Защо?! – За да отида и да се върна.
Какви хора сте вие? Какво ви трябва?
Нищо, господарю! Нищо друго освен път.
На път!
Не си го слагай на сърце, господарю. Времето лекува.
Проклета да си!
И кръвта ти, и дните ти да са проклети!
Проклета да си!
Прости му, Боже, греховете...
Трябваше да има барабанчици в златни униформи.
В Магдебург гледах една екзекуция. Бе незабравим спектакъл.
Почти равен на коронация. А у нас всичко е отвратително и тривиално.
Провинция, господа.
Тук не могат и да обесят някого както трябва.
И пишат доносите с правописни грешки.
А местните красавици си мажат косите с гъша мас.
Г-н градоначалник, ще четем ли присъдата?
На кого и защо? Ще екзекутираме не Коперник, а един конекрадец.
Пуснете ме!
Г-н градоначалник, помилвайте го! Умолявам ви!
Отведете я! – Моля ви!
Не! Помилвайте го!
Караул! Ходом марш!
Престани да кихаш, мръснико!
Веднага спирам, г-н началник!
Подкупни твари!
Заради вас го изритах, за да не ви дразни повече.
Заповядайте да ме пуснат. Всичко сам ще направя.
Добре.
Отдръпнете се.
Чакам заповедите ви. – Свършвайте по-бързо.
Хайде, пиленце.
Искаш ли сапуна?
С него е по-лесно. – Запази го за себе си.
Господин градоначалник!
Какво е това? – Не знам.
Кой го е довел? – Нямам представа.
Махнете го!
Отведете крантата.
Стреляйте!
При мен, Бубуля!
Книжни плъхове! Малодушници! Страхливци!
Благодаря ти, Господи. Пази грешната ми душа.
Бубуля!
Зобар!
Сечи, Чудра!
Доведох ти бяла кобила.
Зобар!
Погледни, пак същото излиза!
Бяхме четирима.
И мислехме, че светът е в ръцете ни.
Двамина убиха, а Талимон потъна вдън земя.
Сега е мой ред.
Погледни! Навсякъде съм на пътя ти.
Ето пътя. Това си ти.
А навсякъде аз ти пресичам пътя.
Хубава лула имаш.
Полският пан ми я подари.
Каза, че съм златна. – Всички сте златни.
За една пара един другиму гърлото ще прегризете.
Двама от вашия табор дойдоха при нас.
Двама от нашите подлеци са се присъединили към вашите.
Може пък наистина да съм златна.
Много се обичаш.
А кого да обичам?
Кой ще ме обикне така, че да запея като опъната струна?
Недей да пушиш.
Защо? – Тук са изписани светци. Не бива.
А защо са светци?
Дълго са се мъчили.
Докато са били живи. Разбираш ли?
И аз се мъча.
Да знаеш как се измъчвам!
Значи и аз съм светица.
Зобар, запали огън да се изсушим.
Не ме гледай така.
Ще ти се завие свят.
Никога никого не съм обичала.
А теб обичам.
Но обичам и свободата, Луйку.
Нея обичам повече от теб.
Ти не можеш да живееш без мен. Както и аз – без теб.
Ще бъдеш ли мой телом и духом?
Думите ти са като мрежи, Рада.
Хвърляш ги пред мен
и където и да отида, се оплитам и падам.
Но какво ще стане, ако изведнъж се измъкна?
Нима си сляп, Зобар?
Цялата земя е оплетена в мрежи.
Всички хвърлят мрежи.
Едни – леко и честно, други – грубо и подло.
И никой не може да се спаси от собствените си мрежи.
Целувките ми и ласките ми те чакат, Зобар.
Много силно ще те целувам.
Ще забравиш и степта, и чаткането на копитата.
Утре ще ми се подчиниш – като на по-старши.
Пред целия табор ниско ще ми се поклониш
и ще целунеш дясната ми ръка.
Тогава ще стана твоя жена.
После ще дойде нашата нощ.
Ще дойда при теб. Гола, като новородена.
И ще се преродим, Луйку.
Приближи се.
Нека печатът на любовта ми тегне над мислите ти, на сърцето ти,
на ръцете, които ме галят.
Пий!
Не се страхувай от мен, Луйку.
Някога бях по-красива от твоята Рада.
Къде е Рада?
Замина, скъпи мой.
Тръгнаха на път още при изгрев слънце.
Ти защо си тук? – Скоро е Еньовден.
Ще набера билки и ще отида при тях.
Преди смъртта си билките се изпълват с отрова.
Накъде тръгнаха? – Към прохода.
Ще стануват в буковата гора.
Суета, всичко е суета.
И твоите страдания са суетни. Ще ти сваря отвара.
Щом я вкусиш, ще станеш по-силен и ще забравиш своята Рада.
Към гибелта си бързаш...
Какво да ти предложа? – Нищо.
Ще си почина, и тръгвам. – Добре.
Днес идват само да поседят. Проклет петък!
Какво ти е, Зобар?
Защо си се натъжил?
Иди се измий!
Събуди се де!
Кръчмарю, налей 4 дамаджани с вино и ги вържи към седлото!
Днес ще празнуваме!
Пийте, цигани!
Отведи ме при нея. Искам да си ми кум.
Забравил си! Три катинара ти заръчах да носиш.
Един – на устата, втори – на сърцето и трети – на мислите.
Строшени са катинарите.
Отведи ме при нея.
Ти си свикнал да укротяваш коне, Зобар.
Но си попадал все на кротки.
Така е.
Данило, за буйния кон трябват стоманени юзди.
Дай ми дъщеря си за жена!
Ако можеш, я вземи, Зобар.
Което е писано, ще стане.
Няма кон, върху който сам от себе си да избягаш.
Вземам те за жена, Рада.
Вричам се в честта си пред баща ти,
пред нашите братя и сестри.
Надяна й юздата! Какъв юнак! – Ти си глупак!
Защо? – Ще видим кой на кого.
Чуй ме, Рада. Не се противи на волята ми.
И помни – аз съм свободен човек.
И занапред ще живея както искам.
Ех, Зобар!
Защо правиш така? Какво се смеете?
На седлото се държиш по-здраво.
Отвикнал си от грешната земя. – Защо правиш така, момиче?
Това е най-добрият ми приятел! Помогнете ми.
Махни се!
Тази нощ надзърнах в сърцето си, братя цигани.
И разбрах, че там няма място за стария волен живот.
Че там живее Рада.
Само Рада.
И реших да й се поклоня доземи, както тя заповяда.
За да видят всички как красотата й е покорила Зобар,
който си играеше с девойките както сокол – с патици.
Не си тръгвай, Чудра!
Виж как Зобар ще се поклони до земята на вашата Рада.
Много дълго говориш, Зобар.
Нищо.
Не бързай.
Такива работи, братя мои.
Дай ми ръката си.
Дай ми я!
Не, Зобар! Поклони ми се до земята
и целуни дясната ми ръка, както ми даде дума.
Дай ми ръката си!
Не!
Зобар!
Мамо...
Знаех...
Данило!
Рада...
Не исках...
Превод ТРУД
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©