Strays (2023) Свали субтитрите
Откъде знам ли?
Защото всеки ден е най-хубавият.
Обичам живота си.
Обичам слънцето и пеперудките.
Но най-много от всичко обичам Дъг.
Я тихо!
Проклето псе.
Това е Дъг!
Най-добрият стопанин на света.
Още помня деня, когато се запознахме.
Тя флиртуваше с теб.
ПОДАРЯВАТ СЕ
Кученца!
Още щом Дъг ме зърна, разбрахме, че сме един за друг.
Мамка му…
Оттогава двамата сме неразделни.
Защо Дъг е страхотен ли?
Откъде да започна?
- Марш.
Толкова обича да е с мен, че дори няма работа.
И не ми купува досадни кучешки играчки.
Оставя ме да си ги намирам сам.
Какво носиш, Реджи?
Като това.
Какви са тези бикини?
Не са мои.
Има просто обяснение.
Трябваше да са коледен подарък.
Сега сме юли.
Понякога се тревожа дали правя Дъг щастлив.
Не…
- Край. Реджи.
Но явно се справям добре.
Какво правиш? Дори не харесваш това куче.
Обичам го!
И съм щастлив.
Важното е, че ти го харесваш, а аз ти го отнемам.
Ти си пълен нещастник.
Нещастник, ама с куче.
Единственото, което Дъг може би обича повече от мен,
е любимата му играчка - пенисът му.
Прави му прически, гледа телевизия с него…
Давай!
Стига си ме зяпал.
И как само го гали… Понякога ми се иска да бях пенис.
Но опитам ли се да поиграя с него, не си го дава.
Разкарай се!
Общите интереси са особено важни.
Обичаме да лаем…
Обичаме да се чешем…
И можем да разговаряме по цели нощи.
Ти ми съсипа живота.
Не разбирам какво казва…
Ако не беше ти, тя нямаше да разбере.
…но си личи, че ме обича.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
И макар да не познавам много хора,
мисля, че той е от най-добрите.
Да му се не види.
Глупости, мамо.
Гонят ме, понеже чекът ти не стигна за наема.
Ще кажете, че Дъг е разхвърлян…
Няма да се върна вкъщи.
…но вече подрежда играчките си.
Извинявай.
Знаеш, че ми е забранено да живея до училище.
ПОРНО
Не!
ОЩЕ ПОРНО
Лошо куче! Това е любимият ми бонг!
Харесваш тази топка, нали?
Напоследък Дъг играе с мен на нова игра -
"Дръж, мамка му".
Дръж.
Дъг ме оставя някъде много далеч…
Сбогом, друже.
…хвърля топката и отпрашва без мен.
А после аз трябва да намеря топката и пътя до дома.
Когато му я донеса, той казва…
Мамка му.
И така разбирам, че съм победил!
Дръж!
Напоследък играем много често.
- Мамка му!
Понякога по два-три пъти на ден.
Дръж!
Мамка му.
Дръж! Мамка му!
Мамка му! Мамка му!
Мамка му и псе!
Супер съм! Пак спечелих!
Това беше.
Слагаме край.
НАПУСКАТЕ ОУКУД
Най-обичам екскурзиите!
Виждаш вълнуващия свят извън града.
Карай още, Дъг!
Не ме улеснявай.
Обичам да е трудно.
ПАНАИР
Този кръг ще е най-трудният,
защото се отдалечихме повече от всякога.
Изобщо нямам представа къде сме.
Колко вълнуващо!
Знам, че понякога светът изглежда плашещ,
но не ме е страх.
Да те видя сега.
Защото с Дъг съм в безопасност.
Вярно, Дъг ме затруднява с тази игра,
но това е само защото вярва в мен.
Нали знаете какво казват? Най-хубави са трудните връзки.
Трябва да влагаш усилия.
Да имаш кураж.
И винаги да помниш, че истинската любов
не идва наготово.
Но макар да обичам тази игра,
все пак ми се ще да свърши.
Защото просто искам да съм си у дома.
Добре, да потеглям.
Връщам се при Дъг.
Приятен квартал.
Боклука си го бива.
И колко игли само.
Сладур, бил ли си с афганска хрътка?
Не, доколкото помня, но благодаря.
Я виж ти, какво е това тук?
Загуби ли се?
Привет, великани.
Да, загубих се.
Опитвам се да намеря Дъг.
Знаете ли накъде е домът му?
Дъг ли каза?
- Да.
Да, знам къде е.
- Страхотно!
Наврян ми е отзад, мърльо.
Не е възможно.
Както и да е, тръгвам си.
Може ли топката?
Топката ли?
Гледай да опазиш живота си!
Кой вдига врява в моята задна уличка?
Кой е този?
Нали не искате да дойда?
Лошо ви се пише!
Бой ли искате?
Добре тогава!
Как е, пичове?
Миниатюрен е.
Сянката ме подведе, че е голям.
Ще му видим сметката.
Хайде де, сръфайте ме, мърльовци.
Да ви видя!
Знаете ли колко бацили нося?
Бяс, краста, каквото се сетите!
Олизах една умряла катерица,
и то снощи, защото съм луд за връзване!
И скачам цял метър.
Само да ми налетите,
ще ви набуча лапа отзад,
като шишче ще станете!
Този е откачен.
Говори на задника си.
Няма майтап, ще си го отхапя!
Леле, много е зле.
Толкова съм луд, че ще опъна боклука!
Харесва ти, нали?
Да те рециклирам ли?
Някой има ли канапче? Надух торбата.
Кой е следващият?
Да изчезваме.
- Бой или секс?
Вие избирате, но от бацили няма да се отървете!
Тези едри породи…
Винаги се връзват на номера с шантавото куче.
Идваш ли?
Този квартал не е за мъници. Да се махаме оттук.
Но топката ми…
Ще ти намерим друга.
Аз съм Бъг, между другото. А ти?
Прощавай. Приятно ми е, Бъг.
Аз съм Говньо.
- Какво?
Съкратено от Тъп говньо.
Но понякога Дъг ми вика и Тъпчо.
Това май не са имена.
Приятелката на Дъг ми викаше Реджи.
Реджи - това става.
Тръгвай.
И откога си бездомен, Реджи?
Не съм бездомен.
Така ли?
- Тук съм само временно.
Имам си стопанин.
Играем на една игра - оставя ме някъде далече,
хвърля ми топка,
а аз трябва да я върна вкъщи.
Майко мила!
Извинявай, но това е пълна трагедия.
Отдавна не бях чувал нещо толкова смешно.
Радвам се, че се посмя.
От мен да знаеш,
това, със стопанина ти, не е никаква игра.
Зарязал те е.
Официално ставаш помияр.
Не ме наричай така.
Не е повод за срам.
Аз съм помияр и си живея екстра.
Ще видиш. На колко си?
На две години.
Аз съм на три и какво ли не съм видял, честна кучешка.
Веднъж видях куче, наполовина лабрадор и пудел.
Лабрадудъл ли?
Не, пудор.
Точно наопаки.
Още по-изчанчено.
Мисълта ми е, че свободният живот може да е страхотен.
Стига да следваш правилата.
Какви правила?
Първо правило, искаш ли нещо, препикай го.
Всичко препикано става твое.
Да пробваме. Виждаш ли уличната лампа?
Да.
- Препикай я.
Сигурен ли си, че може?
Давай, на никого не му пука.
Вече си бездомен, това е идеята.
Не съм бездомен, но добре.
Честито, вече имаш улична лампа.
Сега да ти кажа второто правило.
Можеш да чукаш наред.
Клатил ли си досега?
Не точно,
но обичам да гушкам крака на Дъг.
Какво ти гушкане!
Това си е направо мушкане.
Но сега вече можеш да топиш чушлето навсякъде.
Сериозно ли?
Изчуках тази кушетка.
Стига бе!
Жестоко беше.
Вярно ли?
- Голяма мръсница е.
То си личи.
Явно не са я прали от години.
До скоро, скъпа.
Беше ми приятно.
А сега, третото правило.
То е най-важното от всички.
Помни, че си сам.
Ужас.
- Не е нещо лошо.
Сега се плашиш,
защото ти се струва, че имаш нужда от Дъг.
Така е!
- Лъжеш се, повярвай ми.
Хората ни внушават, че имаме нужда от тях.
Но само ни промиват мозъците.
Мисълта ми е, че този товар отпада.
Свободен си.
Правиш каквото си искаш.
- Не знам…
Повтаряй след мен. Мога да правя каквото си искам.
Мога да правя… каквото си искам?
И още как!
Да ти покажа ли колко сбъркани са хората? Идвай.
Погледни ги тия нещастници.
Домашни любимци, пощурели за 15 минути свобода.
Само ако предците ни вълци можеха да ги видят!
Ела.
Защо хората толкова ни искат?
От обич?
Не, имам теория. Акото ни им е нужно.
Наблюдавай жената. Виждаш ли?
Сякаш го събират с някаква цел.
За какво ли?
Май правят шоколад от него.
Опитвал ли си?
Не.
- Ето!
Ела да те запозная.
Нали уж били нещастници?
Какво ли не дрънкам.
Привет, нещастници.
- Бъг.
Дребосъкът, който хвана колата.
Така си беше.
Не, невъзможно е.
Беше спряла.
- Спря, след като я хванах.
Не, в колата нямаше никого.
- Именно.
Няма какво да говорим.
Просто дойдох да ви запозная
с новия ми приятел Реджи.
Изхвърлили са го.
Съжалявам. Не си единствен.
По взаимно съгласие ли беше?
- Просто си играем.
Това е Хънтър.
Терапевтично куче е, работи в дом за умиращи хора.
Изглежда прилична работа, обаче е бил обучаван за полицейско куче.
Почти си влязъл в полицията?
Страхотно.
- Да… Така е по принцип.
Разкарай се от пътя ми!
Прощавай, Бъбси.
Хънтър, озъби му се и ти.
А, вярно.
Бъбси, какви са ти шибаните планове за уикенда?
Пак звучи дружелюбно.
Да изчукам майка ти.
Не мисля, че е сред живите, но ти желая успех.
Слабак!
Чудесна забележка, всичко хубаво.
Стига, Хънтър!
Не му позволявай да ти говори така.
Трябва да го сдъвчеш и да го изплюеш.
Не обичам конфликти.
Не гледай, че му е голям. Мекушав е.
Наистина му е голям.
Благодаря. Старая се да е чист.
Лижа го при всяка възможност.
Да, набива се на очи
като това, че са си навити.
Глупости.
- Какво?
Много смешно.
- Наистина.
Набивало се на очи.
Няма такова нещо.
Маги обаче е жестока кучка.
За жалост, стопанката й Джена реши
да я смени с кутре.
Явно и на Бела й се ядеше кексче,
затова й дадох.
Хубаво си направила.
Джена каза "седни" и го изпълних,
обаче после реших, че е сладко
да наклоня глава, сякаш не разбирам.
Боже, стига.
Сигурно ти е гадно.
Не ми пречи.
Бела е сладурче.
Разбираемо е, че Джена я харесва повече от мен.
Както и да е, ако сте свободни после…
Само не проумявам
защо толкова й харесва, като се върти в кръг.
Мога да го правя и насън. Но все едно.
Знаете ли?
Вече не ми пука, преживях го.
Не ревнувам, не съм ядосана и потисната,
нито объркана, бясна и обезумяла.
Всичко ти е наред.
А и понеже Джена все е с Бела,
имам време да се поглезя.
Копая дупки,
усещам пръстта под ноктите си,
наслаждавам се на свежия въздух, на земята.
Много ми харесва да копая.
Обичам да копая. Обожавам!
Какво става?
- Виждаш ли?
Не се ли радваш,
че си се отървал от стопанина си?
Както вече казах, не съм бездомен.
С Дъг просто си играем.
Ела с нас довечера.
Ще видиш колко е прекрасно
да не си на каишка.
Вечерта на огризките ще те убеди колко е хубаво да си свободен.
Определено.
Благодаря, но трябва да се връщам при Дъг.
Но защо?
За да го радвам. Не е ли това нашата задача?
Да не съм те чул да говориш така!
Почна се.
Реджи, не си на този свят, за да радваш някакви тъпи човеци.
Нито да придаваш смисъл на нечий мизерен животец.
На този свят си, за да правиш каквото си искаш.
А когато си на улицата,
неща за правене - бол!
Ехо ли има?
Все го казваш.
Знам.
- Харесва ми.
Не ме имитирайте.
- Нищо де.
Ясно ли е?
- Да.
Е, искате ли да търсим огризки?
Да!
Тогава среща пред пицарията по залез.
И ще се разцепим!
И каква е целта?
Днес е онази великолепна вечер,
когато по-често ни подхвърлят храна или я изпускат.
Падналото на земята е злато!
Но май ще си имаме проблеми.
Омитаме всичко.
На хората им харесва да чистим.
Подгответе се.
Още малко…
Изпусни пицата, кучко.
Сега, нападайте!
СТУДЕНА БИРА
От тази вода ми се замая главата.
Още нищо не си видял.
На мен ми харесва.
Давай, Реджи.
- Супер е.
Честър, за последен път ти казвам, там няма ограда.
Идвай с нас.
- Не мога.
Казвам ви, има вълшебна ограда.
Просто е невидима.
Идвай, Честър!
Честър!
НЕВИДИМА ОГРАДА
Честно казано, много сте убедителни.
По-силно е от мен.
Не се бой, идвай!
Добре.
Бягай!
Честър! Честър!
Ще успееш, Честър!
Да му се не види!
Вълшебната ограда съществува!
О, да, на ти.
Някой е бил непослушен.
Палавник такъв.
Прав си, Бъг, клатенето ми харесва.
Може ли да пробвам бухала?
Казах ти, че ще си прекараме страхотно.
Забавно е.
Втасахме я.
Гледай го тоя.
Какво искаш бе?
Ще ти откъсна топките.
- Тръгвай.
Грозник такъв.
- Не си струва.
Ха така, Редж.
- Добре ли е?
Спукай го тоя гном.
Покажи му татенцето.
Гномчо, аз съм твоят татко.
Драго ми е да се запознаем.
Макар и малко странно.
Не, Реджи.
Не можеш да ме хванеш.
Твърде съм бърз за теб.
Копелето е чевръсто.
- Тръгвай вече.
Не се обаждай.
Рунтав тъпак.
Какво рече?
- Ха така.
Я не ме гледай така.
- Сръфай го.
Не искам да се стига до бой.
Виж ти, имам син.
При това гном.
- Реджи!
Кой иска да го опъне?
Как е издокаран само…
С туника.
- Прекалява.
Честър, храбрец си, признавам.
Оказа се прав за оградата.
Казвах ви аз!
Откъде-накъде ще си измислям за ограда?
Аз мога всичко.
Реджи, недей.
- Какво става?
Реджи, не го прави.
- Недей.
Всичко мога.
Не тествай черната магия, момче.
Леле!
- Да му се не види!
Майко мила!
Това е невъзможно.
Реджи!
- Успях!
Каква нощ само.
Още щом ти подуших дупето, разбрах, че си страхотен, Редж.
Ти си легенда!
- Нали ти казах?
Животът на улицата няма равен.
Признай, че не е лошо да се отървеш от каишката за малко.
Вярно, не е лошо
да не се стискам десет часа, докато Дъг ме пусне навън.
А и "легенда" звучи по-добре от "говньо".
Още пишкам.
Наистина ли ти е викал така?
И хич не ми липсва
да се пържа в колата, докато той е в магазина.
Едва оставах в съзнание.
Какво?
Пъхтях и едва си поемах дъх,
за да оцелея, докато той се върне след 45 минути.
Типично за Дъг. Голям майтап.
Значи този тип те е пренебрегвал, изхвърлил те е на улицата,
но все още смяташ, че е добър?
Да. Така де, ако Дъг не ме харесваше,
щеше ли да ми дава огризките си?
Пестял е от кучешка храна.
А защо нямаш табелка с координати?
Защото Дъг е против такива неща.
Я стига, Редж.
А и кърпата, която ми даде, е много по-ценна.
Празнеше се върху нея.
Дъг ме обича.
Имаме чудесни отношения.
Вие просто не разбирате.
Ако Дъг беше толкова лош
и нарочно ме е зарязал…
и ме е наранявал…
това би означавало, че…
Дъг не ме обича.
Може ли само секунда?
Горкичкият.
Типичната токсична връзка.
Ще говоря с него, терапевтично куче съм.
Не, остави го, много му се събра.
Ей така лаеш, гадино мръсна.
Разкарай се, псе!
Лошо куче!
Ти си най-противното куче на света.
Реджи, знам, че ти е тежко сега.
Сигурно се чудиш какво да правиш.
Връщам се при Дъг.
Моля?
- Що за глупост?
Кога най-сетне ще проумееш, че не си е играел с теб?
И аз няма да си играя с него.
Добре…
Цял живот смятах, че не струвам нищо,
ако не чуя думите "добро куче".
Но чаках напразно.
Трябва да му дам да разбере, че ме е наранил.
Да усети моята болка.
И да си плати за стореното с единственото нещо, което обича!
Ще му отхапя оная работа.
"Отхапя" ли каза?
Още не съм съвсем изтрезнял, но добре ли чух…
Казах, че ще му отхапя оная работа!
Навит съм.
Не…
- Бъг, чакай.
Реджи, моля те.
Разбирам те, но това е безумно.
Може да я отхапеш метафорично.
Представи си, че моята пишка е неговата, и й се скарай.
Не, неговата и точка.
Най-обичаше да си играе с нея,
докато не взе да опакова кашони.
Кашони ли?
- Значи ще се мести.
Така ли?
Да не е късно?
Още не, но нямаме много време.
Спомняш ли си нещо, някакви миризми по пътя за насам?
Минахме покрай огромно колело за хамстери.
Добре.
Огромен конус като на Хънтър.
Огромен конус, ясно.
И дявол в небето.
Дявол в небето!
Това си е направо пътна карта до чепа на Дъг.
Бъг, невъзможно е.
Не си прав.
Сам Реджи няма шанс да се върне навреме.
Но може да тръгнем заедно - аз съм врял и кипял, ти си силен,
а Маги има толкова силно обоняние, че може да надуши
какво си ял на закуска преди три дни.
Дребни монети.
Точно!
- Невероятна е.
Приятели, заедно ще успеем.
Не, абсурд…
- Аз съм навита.
…да изпусна купона. Да действаме!
Наистина ли ще ми помогнете?
С теб сме, Редж.
Да.
- Да тръгваме.
Ще покажем на човеците, че ако ни захвърлят,
ще се сблъскат с тежки последици.
Момчета…
И момиче…
Да нападаме наденицата!
Вия. Вой!
Вой!
Не умея да вия добре.
Майната ви!
Майната ти!
Вой! Вой!
Защо никой не ни предупреди,
че ще е изтощително?
Скапана съм.
Съгласих се на пияна глава.
Гладна съм.
И аз, като вълк.
Повърнах ей там.
Ако искате, може да…
Сигурно е от снощната пица.
Много питателно.
Глътнах монетите.
Да вървим. Няма как да го пропуснете.
Като огромно колело за хамстери, но без хамстери.
И мирише на хотдог.
На хотдог ли?
Пусна в действие суперсилата си. Какъв нос само.
Надуши ли нещо?
- Момент.
Усещате ли?
Смърди ми на пластмаса.
Да, хванах миризмата.
Тръгва. Да я последваме ли?
След нея.
Не, кренвиршът изглежда гадно,
но е вкусен.
- Но какво е хотдог?
Момчета, млъкнете. Какво е това?
Огромното колело за хамстери! На прав път сме.
Времето ни притиска.
Но Хънтър ще умре, ако не хапне нещо.
Маги, ти си с него.
Редж, знаеш ли кое време е?
Време за ядене.
Да си намерим нещо за хапване.
Ама че странно място.
Не разбирам хората.
Особено по-светлите. Шантави същества.
И аз си мислех същото.
Кучето ти ме разсея.
Май ми казва да платя, за да пробваш пак.
Нима?
Да, точно това означава.
Не бих си го измислил. Хрумват му добри идеи.
Усещах, че това момиче привлича Джеймс.
Може би защото миришеше на бисквитки.
Или пък защото в нея имаше нещо по-специално.
Прощавай, къде тук можем да хапнем?
Та както казвах, Джеймс смяташе, че помага на момичето.
Но всъщност тя помагаше на него.
Я стига глупости.
- Какво прави той?
Знам я тая порода. Мисли се за разказвач.
Никой не слуша скучната ти човешка история, тъпако!
За жалост, малкото куче беше право.
Никой не слушаше историята ми.
Което е жалко, защото аз единствен знам,
че Джеймс е жесток сериен убиец.
Вече е закопал три трупа в задния двор.
Но никого не го интересува.
Странно куче.
Дори не откъсна очи от стопанина си.
Сложат ли ти каишката и клъцнат ли ти топките,
вече си под тяхна власт.
Клъцват ти топките?
- Да.
И тях колекционират. За да ги слагат в шоколада.
Хайде на хотдога!
- Виж там!
Огромен хотдог!
Ти грабваш кренвиршите,
а аз ще го разсея, като изчукам крака му.
И старт!
Според мен не е нужно да го чукаш,
но виждам, че вече започна, хубаво.
Дай. Зайче!
- Спечели го!
Не мога да повярвам!
Какво сладко зайче.
Не е минал и ден, а ми домъчня за играчките.
Джена имаше хубави.
Разкъсвах ги на парчета, докато не намеря пищялката вътре.
Така ми липсват.
Но ми даваше да играя с тях, само ако съм послушна
и се усмихвам на тъпите й селфита.
Не е лесно да изглеждаш сладък.
Трябваше да се въртя в идеален кръг,
после да лягам с кръстосани лапи
или да ги навирвам,
за да ми се виждат всички цицки.
Права си, много е секси.
Така де, странно.
Ето ги там.
Виж, Маги…
Външният ти вид далеч не е всичко хубаво в теб.
Така ли мислиш?
Разбира се. Не съм срещал куче с по-остър нюх.
И си умна, можеш да скачаш нависоко
и знаеш цели девет човешки думи - нечувано е!
Всъщност знам 31, но благодаря.
Честно, може да изредя още 20 неща,
преди изобщо до стигна до това колко си красива.
Извинявай, прекалих.
Не, означава много за мен.
Ти умееш да изслушваш.
Понеже звукът влиза право в ушите ми през яката.
Не, аз… Няма значение.
Какво?
Мислил ли си…
да свалиш яката за малко?
Да видиш как е?
Не.
- Сигурно ще си много красив.
Наистина ли?
Да.
Ето така се прави, Редж.
- Жестоко!
Я чакайте малко, какво долавям?
Какво?
- Абсолютно нищо.
Нищо няма.
- Надървен си, значи има.
Това е, защото приятелството ни ми докара ерекция.
Чисто приятелска.
А на нас защо не се дървиш?
Не сме ли ти приятели?
Напротив, постоянно съм ви наточен.
Хънтър, това е най-милото нещо, което съм чувал.
В тази връзка, искате ли кренвирши?
Отмъкнахме ги.
От човек? А ако някой ви е видял?
Успокой топките. Никой не ни е видял.
Бог е видял! Той всичко вижда!
Бягайте!
Нападат ни!
- Спасявайте се!
Да се скрием!
Всичко ще се взриви!
Бързо!
Ще умрем!
Мамо!
Наведете се!
Заобиколени сме!
- Бягайте!
По петите ни са!
Насам, бързо!
В яката е шумно!
По дяволите.
Трябва да прескочим.
Идвай, да прокопаем отдолу!
Копай бързо!
Хънтър, Маги, помагайте!
Какво става?
- Копай, Маги!
Нали каза, че обичаш да копаеш?
- Излъгах. Мразя!
Готово, бързо!
Мразя пръстта да ми влиза под ноктите!
Чакайте! Кърпата ми се закачи!
О, не.
- Реджи!
Реджи, не!
- Хайде, приятелю.
Помагайте.
Не, бягайте оттук. За мен вече е късно.
Чуй ме! Не е късно.
Не. Спасявайте себе си.
И кажете на Дъг, че исках да му отхапя чепа.
Отхапете го вместо мен, ако можете.
Погледни ме. Ще оцелееш.
И ще му го отхапеш сам.
Хънтър, оградата!
Скивайте само.
Бързо!
Майчице, те имат бомба!
Хайде, Реджи!
- Давай!
Почти успя.
- Давай, Реджи!
Бързо!
Бягайте!
- Да изчезваме!
Не стана.
Да се поцелуваме?
О, божичко! Майчице.
Пълно безумие.
Сега аз се нуждая от куче терапевт.
Бъг, сякаш щеше да се посереш от страх!
Пуснах акото.
Боже!
- А аз го настъпих.
Как си, Редж?
Добре, просто…
Рискувахте живота си заради мен.
Бъг, ти ме спаси.
Не съм го очаквал.
Как няма да помогнем!
Я стига! Ти си част от глутницата, Реджи.
Ние се подкрепяме.
Никога не съм имал глутница.
Вече имаш.
- Дори не знаех, че съществува.
Ще я сформираме.
Имам една шантава идея.
Примерно…
да се препикаем?
Какво?
Ти каза, че препикаеш ли нещо, то става твое.
След като вече сме приятели, може…
Да се препикаем, за да принадлежим един на друг?
Да.
Идеята беше глупава.
Джени ще побеснее, ако се прибера опикана.
Да го направим.
Добре тогава. Да застанем в кръг…
И повдигаме левия крак.
- Мини отдясно.
Левият крак.
- Така е добре.
Значи аз ще опикая Бъг.
- Чудесно.
Това стопля не само тялото, но и сърцето ми.
Значи вече сме семейство.
Да, първи приятели завинаги.
Още по-добре - първи опикани приятели.
ПОП - харесва ми!
Да, харесва ми.
- Бъг!
Изглеждаш щастлив!
Щастлив ли? Просто се усмихвам,
защото стоим тук и пикаем един върху друг.
Не влагам нищо.
Признай си, обичаш ни!
Добре, стига.
Признай.
- Ще си лягам.
Стига де.
- Слушайте.
Много път ни чака, а времето е малко.
Да поспим.
Само момент.
На другата страна.
- Права си.
Подуши ли земята?
Не става.
- Започни отначало.
Завърти се на 90 градуса.
Сега седни.
- Така вече е добре.
Най-сетне. Време е за сън.
- Да поспим.
Бързо завъртане…
- Момент.
Едно, две, три завъртания.
- О, боже.
Бъг побърка и мен.
- Бързо завъртане.
Ето, готово.
- Пет, четири,
три, две, едно…
- Още веднъж. Край.
Ето, успях. Лесно беше.
И лягам.
Ставам все по-бърз.
Лека нощ.
Лека нож, Реджи.
И благодаря за опикаването.
Реджи, стига си приказвал.
Добре.
Днес е важен ден. Следва огромният конус.
Не знам какво ще намерим тук.
Няма да е трудно, гигантски е.
Виждам само дървета.
Мислил ли си как ще го направиш?
Какво?
- Как ще отхапеш чепа на Дъг.
По дължина или откъм върха?
Ами не знам. Не съм отхапвал чеп досега.
Ще импровизирам на момента.
Точно в кой момент
ще събереш кураж и ще се задействаш?
За Маги ли говориш?
Не бе, за дънера. Много ясно.
Абсурд, тя не би искала.
Може някой ден да се отвори вратичка,
но засега сме приятели.
Вратичка ли?
Нямаме пръсти, за да я отворим. Трябва да я събориш.
Коя ще иска провалено полицейско куче,
и то с постоянна яка?
Я стига, момичетата все ходят със загубеняци.
Нали знаеш, че не е нужно да го правиш?
Какви ги говориш? Нужно е.
Ще му го отхапя целия. Ръф, ръф.
Може просто да загърбиш Дъг
и да не правиш нищо.
Забравяш го и край.
Не, няма да оставя нещата така.
Не са те взели в полицията, понеже си бил слабак.
За това нищо не може да се направи.
Бихме могли обаче да те отърсим от мисълта за провала.
Не, абсурд.
Възможно е, ако всички заедно…
Имам предвид, че тази мисъл ми е нужна. Нарочно я пазя.
Сериозно ли?
Мислех, че е медицински проблем.
Такъв е.
Готов съм на всичко, за да не забравя. Затова се самонаранявам.
Одрано от котки, ушни инфекции от тоалетната,
ближа тестисите си часове наред, докато хората не се притеснят.
Но си струва. Понякога нервите ми избиват,
а яката ми помага да се откъсна от някои неща.
За какво говорите?
За нищо, глупости.
Казвам му да изразходи мъжката си сила.
Бъг!
- Вярно, голяма му е.
Благодаря за комплимента, Маги.
И твоята вагина си я бива.
Моля?
- Мамка му. Защо го казах?
Редж, да те питам нещо.
Доколко си сигурен, че конусът е насам?
Не знам.
По скалата от "сигурен" до "несигурен" съм доста сигурен, че…
…не съм сигурен. Това е сигурно.
Загубихме се!
Страхотно.
- Знаех си.
Спокойно, ще се оправим. Можеше да е и по-зле.
Нима?
Гладен съм, загубили сме се
и лапичките ми вече ме болят ужасно.
Как може да е по-зле?
Кажи де.
Как?
Бъг!
Защо ли го казах!
- По-дяволите.
Моля те, не ме изпускай. И не ме изяждай.
Орелът уцели момента.
Дръж се, Бъг!
Помогнете ми!
Помоли го да те свали по-ниско.
Не говоря птичешки.
Става лошо!
- Помощ!
Направете нещо!
О, боже!
Мамка му!
Ура!
Издигаме се по-нависоко!
Дръж се!
- Реджи! Бъг!
Леле, топките ти изглеждат огромни.
Благодаря! Но да му се не види!
Тази птица е застрашен вид.
Откога я търся.
ПТИЦА
Отмятам.
Майко мила.
По-странно нещо не съм виждал.
А съм Денис Куейд и съм виждал какво ли не.
Пусни ме!
- Бъг, виж там, гигантският конус!
Какво?
- Гигантският конус!
Конусът! Кофти.
Щеше да е супер, ако не бяхме закачени за орела.
Бъг, имам идея. Дръж се!
Какво правиш?
Божичко, много дръзко!
Твърде дръзко!
Сега!
Мамка му.
По дяволите. Пак ли?!
Реджи, Бъг!
Помощ!
- Клон!
По-малък клон!
Мамка му!
Ама че…
Удрят се в ужасно много клони.
Клон!
Лапи, лапи, лапи!
Врат! Опашка!
Боже, много съжалявам.
Не исках да ви притеснявам. Борите ли се?
Мамка му!
Бъг!
Реджи!
- Жив си!
Навря ми се пръчка в задника.
Хънтър беше прав. Можеше да е и по-зле.
Излизай от храста.
Реджи, утвърди се като легенда.
Беше велико.
Проклети листа. Махайте се!
Няма да повярвате. Видяхме конуса.
Сериозно ли?
- Да.
Страхотно.
Значи сме на прав път.
Може да е лигаво,
но докато се носех в небето, на миг от смъртта,
прозрях нещо.
Какво?
Птиците нямат гениталии.
А как тогава…
Не знам. Може да са им вградени.
Така че, ако кажеш, "начукай си го", за тях е факт.
Хубаво.
Следваща спирка - дяволът в небето.
Вой.
Минали сме половината път.
Вия все по-добре.
Чухте ли?
- Гордея се с теб.
Приятелче…
Благодаря за помощта.
Не е нужно да се опикаваме, но съм ти длъжник.
Как няма да помогна, нали сме ПОП.
Не се делим.
Добре, стига толкова.
Прибери си езика.
Добре, слушайте сега. Никога не съм лизал кучка.
Сериозно? Лижете си топките по цял ден.
Не, това е различно.
Какво му е различното?
Нищо общо няма.
Явно съм единствената.
Значи си лизала…
Експериментирах, бях на две години.
Това обяснява нещата.
Като ритуал е.
Какво предпочитате? Да ядете ако, или…
Да ям ако.
- Определено.
Но дори не чухте…
Все едно. Обичам ако.
Въпрос. Когато кучетата се чукат отзад…
Ха така.
- Как се нарича позата?
Да речем, "класическа".
Има ли друга, или е само една?
Аз не знам друга. Цял живот я практикувам.
А при хората как е?
При тях момчето се прави на куче,
а момичето - на кушетка.
Много е сложно.
- Наистина.
Всеки вид си има особености.
От мен - виц. Чук-чук.
Не, попитайте: "Кой е там?".
А, ясно.
- Чук-чук.
Стига, не ме оставяте да стигна до смешното.
После, сега някой чука.
А в това няма нищо смешно.
Големи глупчовци сте.
Надушвате ли нещо?
- Не. И съм адски гладен.
Има ли нещо за ядене там? Примерно пица?
Не, само катеричо ако.
Стига толкова, действа ми разслабително.
Май открих нещо.
Какво е?
Какво е това?
- Прилича на храна.
Не знам.
Я да опитам.
- Не е лошо.
Включвам се.
- Колко да изядем?
Всичките?
- Логично.
Много са вкусни. Има и пикантни.
Страхотни са.
Добре.
Ще ни държи сито дълго време.
Да вървим.
Мамка му, само момент.
Ама какво става?
Хънтър, яката ти.
Да, знам, може би трябва да я сваля.
Не, става все по-голяма.
О, божичко.
Бъг…
- Не.
Бъг!
Стига бе.
Долорес!
Здрасти, Бъг.
Какво правиш тук?
Трябва да говорим.
Маги, изглеждаш някак различна.
Наистина ли? Ти също си по-различен.
В смисъл?
- Някак…
С човешки ръце ли?
Ще свиря ли на пиано?
Със сигурност.
Дъг?
Здрасти, Реджи.
Дъг! Как си?
Зле.
Бръсна го за последно,
защото подочух, че смяташ да ми го отхапеш.
Трябваше да е изненада. Кой ти каза?
Прощавай, татко.
Моят син гномът.
Приключваме.
- Какво?
Виждам се с друг.
С кого?
Точно с този ли?
Начукай си го!
Няма проблем, вграден ми е.
Долорес, върни се!
…викна той към небето, но Бъг не осъзнаваше…
Млъквай, разказвачо!
…каза той.
Стига с това "каза"!
…отвърна той.
Такива надежди имах за теб, Реджи.
Исках да си добро куче.
ДОБРО КУЧЕ
И на мен ми беше единствена мечта.
Сбогом, Реджи.
Чакай, Дъг, върни се!
Каква е тази миризма?
- Коя?
Носи се оттук.
Хънтър, виждаш ли?
Играчки!
Народе, насам.
Редж, дърпай с мен.
- Мекичка е.
И пухкава!
- Не си усещам муцуната.
Пълно е с играчки!
Не искам този ден да свършва!
И аз!
Добро утро, момчета. Удобно ли ви е?
Реших, че си Долорес.
Грешка. Отивам да пишкам.
Какво е това, Реджи?
За какво говориш?
Какво е това?
- Да, интересно.
Божичко, ухо!
Ухо ли?
- Да му се не види!
Къде са проклетите играчки?
Това не е истина!
Истина е! Боже!
Убили сме ги!
Ще повърна.
В повръщаното има козина!
- Ние сме убийци!
И аз ще повърна.
Не може да е истина!
Дръж се, сега ще те оправя.
Какво правиш?
- Не виждаш ли?
Заличавам уликите. Никой да не разбере!
Събрали сме се тук, за да се сбогуваме със зайчетата.
Беше чиста злополука.
Точно така.
И знам, че ако не бяхме объркани от изядената храна,
нямаше да ви разкъсаме на парчета
и да разпръснем труповете ви наоколо, смеейки се, без да искаме.
Мир на праха ви, зайчета.
Почивайте в мир.
Много съжаляваме.
Амин.
- И край!
Забравяме за случая.
Нито дума, чувате ли ме?
За какво?
Мамка му, ченгетата.
Позна, гадино.
Какво сме направили? Невинни сме.
Седни!
- Слушам.
Легни!
Да ви виждам лапите!
Ето.
- Претърси ги.
Крият нещо.
- Какво ще правим?
Оставете на мен.
Ще говоря като бял пес.
Г-н полицай, никой от нас не е убивал зайче в живота си.
Бъг!
- Какво? Замълчете.
Търсим изгубена скаутка.
Райли Андерсън на осем човешки години.
Напуснала е лагера преди два дни.
Реших, че може да сте я виждали.
Нищо не надушвам.
Но явно не сте. Продължаваме.
Чакайте, аз мога да помогна.
Извинявайте, че се натрапвам,
но имам отлично обоняние.
С радост ще помогна да откриете момиченцето.
Колко мило.
Не, благодаря, австралийска тъпачке.
Прощавайте, но нямате право да й говорите така.
И какво ще направиш по въпроса?
Нищо няма да направя, сядам си.
Хънтър…
Хънтър?
- Ролф?
Мамка му и псе!
Не те познах с яката.
Да, вече нося яка.
Ела тук, братле.
- Приятелю!
Трябваше да се сетя.
Задникът ти мирише по същия начин.
Незабравим е.
Какво?
- Познаваш ли го?
Шегувате ли се? Обучавахме се заедно.
Този кучи син ме научи на всичко.
Всички сме "кучи синове".
Млъквай. Къде те пратиха, братле?
В отдел "Наркотици"? Или при сапьорите?
Грижа се за умиращи хора.
Е, не е краят на света.
За тях е.
Привет, момчета.
Бездомничета ли откри, Ролф? Браво.
Какво изобщо правите тук?
Дълга история.
- Ще отхапваме пишката на един.
Всъщност е кратка.
Готино! Навремето можехме да ръфаме пишки на воля.
А сега, ако отхапя някоя, ще попълвам сума ти бумаги.
Пратете екип на "Екоравновесие".
Търсим дявола в небето.
Говори ли ти нещо?
Дявол в небето? Да.
Ще ви покажем пътя.
Наистина ли?
- Да, плъхчо.
Да не чакаме толкова другия път.
Седем години ли минаха?
- Една.
Но всяка година за нас е колкото седем.
Да се наговорим.
Опосум е убил зайчетата.
Как му е името?
Грег.
Неправдоподобно име за опосум. Защо не Монти?
Кат.
- Стив, благодаря, че дойде.
Искаш ли лакомство, мъник?
Обичам лакомства!
О, боже, кой иска лакомство?
За теб е, имам купища.
Реджи, това е капан!
Не!
Зайчетата си бяха умрели!
Един опосум на име Грег…
Монти!
- Хънтър!
Монти, не Грег.
Те ни заплашиха!
Ролф, мислех, че сме приятели.
Прощавай, законът си е закон. Знаеш как е.
Гаден садист.
Спокойно, сладурано, всичко ще е наред.
Маркират ви и ви връщат вкъщи.
ЕКОРАВНОВЕСИЕ
Прясна мръвка!
- Сладка муцунка.
Яко ще се гушкаме.
Хей, кучко!
Трябва да се измъкнем оттук, нямаме време.
Къде сме изобщо?
- Спокойно.
Не мога да остана тук.
Не и отново.
- Стига, няма страшно.
Ролф каза, че ще ни върнат вкъщи.
Връщат те вкъщи само ако имаш дом.
А знаеш ли какво правят с тези, които са бездомни, Хънтър?
Знаеш ли какво ще сторят с мен,
а и с Редж?
Споко, ще го измислим.
Няма какво да мислим!
Хванаха ни и сега сме прецакани!
Не се знае, Бъг.
Да, Бъг…
Казваш, че познаваш хората, но всъщност не е така.
Не си имал стопанин.
Не си имал нито Джена, нито Дъг.
Имах Ема!
Какво?
Имал си стопанка?
Да.
Зарекох се никога вече да не изричам името й.
Но ще ви разкажа.
Не.
Не помня всичко,
но си спомням деня, когато тя ме измъкна оттам.
Ето това.
- Сладко буболече.
Сладичък Бъг.
Бяхме неразделни.
По цял ден играехме и каквито и глупости да правех,
тя все се смееше.
Почерпка или пакост.
- Приемах дори омразната игра,
в която тя се обличаше в странни дрехи
и молеше съседите за шоколад, направен от кучешко ако.
За теб няма.
Спокойно, това е просто буря.
Но най-хубаво от всичко беше
онова особено чувство.
Обичам те.
Когато го кажеше, се чувствах благословен.
А после обикновено следваше чесане по коремчето.
Никой не ме е карал да подритвам така.
Ако изключим един енотка, но ще замълча.
Както и да е.
После обаче сгреших.
Беше ми като в мъгла.
Твърде късно осъзнах какво съм направил.
Ще се сбогуваш ли с Бъг?
Мислех, че наказанието ми ще е временно.
Но там, където тя ме прати,
временното е вечно.
Повече не я видях.
След всичко преживяно,
след чувствата, които будеше у мен, и тези, които мислех, че будя у нея…
Останах сам.
Толкова неща правехме заедно, на такива номера ме научи.
Но единственото, което явно не е искала, е да остана.
Май задрямах по средата.
Ще повториш ли?
Хънтър, няма да ти преразказвам.
Съжалявам, Бъг, нямах представа.
Не се извинявай, а бъди благодарен.
Поне имаш шанс да оправиш нещата.
Какво ли не бих дал да захапя това момиченце по пишката!
Но то е на 6 г., не знам къде живее сега,
а и няма пишка.
Нашият поход не е само за да отмъстим на Дъг.
А на всички!
На всеки един човек, който се е отнесъл отвратително с нас.
Това беше най-голямата ми грешка.
И аз бих съжалявал за ухапването.
За ухапването ли? Не, говоря за нея.
Тя е грешката, а не…
Колкото и да се настройваме против бившите,
губи смисъл, ако не се измъкнем.
Момчета, а ако докопаме ключа?
Ще ни трябва ужасно дълъг прът, за да го закачим.
Защо сте ме зяпнали?
Давай, ще успееш.
Близо си, още мъничко.
Натопорчи се още, ще успееш!
Толкова мога.
Маги, възбуди го.
Хънтър, извървяхме дълъг и труден път.
Но това, което ми дава сили, е мисълта как двамата с теб го правим…
класическата.
Майчице. Действа.
Говори му още мръсотии, Маги.
Само си представи щръкналите ми осем зърна.
И съм съвсем гола, ако изключим…
Яката!
Браво, Хънтър.
Разпъни пръта си докрай.
Да, Хънтър!
Хънтър! Хънтър!
Хънтър! Хънтър!
Хънтър!
Съжалявам, безнадеждно е.
Мамка му. Мислех, че ще стане.
Съжалявам, разочаровах ви.
Чакайте, сетих се.
По какво са вманиачени човеците?
По себе си.
- Гримовете.
Умирането.
- Не. Бъг, ти сам го каза.
Коя е най-голямата мания на хората, свързана с кучетата?
Акото ни!
Щом се изакаме, какво правят?
Слагат го в пликче.
Точно така. Когато осерем всичко тук,
Уили идва и слага всичко в плик, сякаш е скъпоценност.
Именно! Така ще се измъкнем.
Ще акаме, докато той не отвори.
И тогава… хукваме!
Хитро, хлапе, навит съм.
И имам какво да дам.
Не, благодаря.
Но защо? Не искате ли да се махнете?
Искаме, но толкова пъти сме се парили,
че вече знаем - ще излезем оттук
само ако някой ни осинови.
Разбирам ви напълно.
И аз съм бил обезсърчен. Чувствал съм се в безизходица.
Моменти, в които, макар да не я виждаш,
усещаш, че около теб има стена или ограда.
Невидимите огради наистина съществуват.
Но от мен да знаете, това са пълни глупости.
Имах късмета да срещна страхотни приятели,
които ме научиха, че отвъд тези стени
има невероятен свят, за който си струва да живееш.
Улични лампи за опикаване.
Остатъци за ядене и кушетки за любене.
И мъртви зайци…
…за които нищо не знам.
- Аз също.
Идея си нямам.
- Топки за хващане и…
Пишки за ръфане!
Какво? А, да, това също.
Но най-вече има живот, който си заслужава.
Давай, Редж!
Затова ви питам - искате да останете тук и да умрете,
или да изпоакате всичко и да живеете?
Искаме да живеем!
Тогава акайте с мен! С говна към свобода!
Бръкнете дълбоко в дебелото черво.
Освободете натрупаните чувства.
Разтоварете се.
Браво, народе! Давайте още.
Това са моите очи.
Точно така.
На татко ще му хареса.
Май ще стане. Всички по местата.
Боже, каква смрад.
Какво…
По дяволите.
Много сладко. И забавно.
Ясни сте ми.
Мислите си, че съм…
тъп дебелак, нали?
И че ме познавате.
Че знаете всяка подробност за живота ми,
за баща ми и бившата ми жена.
Браво! Отлично!
Бис!
Шегувам се. Край!
Приключваме!
Ама какво… Майчице.
Атака!
Успяхме!
Като акоцентрали сме!
Прътът на Хънтър!
Майната ви!
Благодаря за търпението.
Съжалявам, Даян.
"С говна към свобода!" Сладникаво, но ми хареса.
Какъв план само. И каква реч, Редж!
Всъщност, Реджиналд, първата бе по-добра.
Речта, с която ни убеди да тръгнем с теб,
когато беше нахъсан да отхапеш чепа на Дъг.
Виж какво, Бъг…
Погледнете! Дяволът в небето. Открихме го!
Колко е противен!
ПОЩА В СТУД И ПЕК
Гори в ада, изчадие.
Гнусен е.
Каква грозна усмивка.
Ще ти откъсна топките пред очите ти!
Каква тъпа кола.
И вратата й е от другата страна.
Гаден е и на вид, и по характер.
И ризата му е гадна.
Смърди на хиляди къщи. Не ми вдъхва доверие!
Както и да е, браво на нас. Открихме го.
И то навреме.
На косъм.
Помниш ли накъде да вървим сега?
- Да, просто…
Продължаваме по пътя.
Добре, хайде.
Чудесно.
Чакайте само малко.
Какво има?
Къде е? Ето я.
Хайде, да вървим.
Не, спрете се за малко.
Защо не можеш да оставиш топката?
Не знам, обичам топки за тенис.
Познавам топколюбци. Не си такъв.
Не ме познаваш достатъчно.
Вече ми става ясно.
Остави топката, Редж.
Какво? Не.
Остави шибаната топка.
Няма да я оставя!
Пусни я!
- Не.
Пусни я веднага!
Дори не обичаш топки!
Дъг ги обича!
Дъг ли?
О, Редж.
Не знам защо, но е така.
Когато играем на "Дръж, мамка му", играта свършва,
когато му донеса топката у дома.
Знам, че я очаква, няма да го разочаровам.
По дяволите.
Значи когато ми каза, че не знаеш как ще сръфаш чепа на Дъг,
причината да не знаеш е, защото…
Няма да сръфаш чепа на Дъг.
Когато тръгнахме, бях абсолютно уверен.
Но като се приближаваме, все по-ясно осъзнавам, че Дъг ми липсва.
Мисля, че и той тъгува за мен.
- Реджи, стига.
Заслужаваш много повече.
Не е така, Хънтър.
Знаеш ли защо ме изостави?
Аз бях проблемът в отношенията ни.
Ядях обувките му.
Будех го рано всяка сутрин, защото ми се пишка.
И аках на килима.
Всички сме акали на килима.
А въргаляла ли си се в акото, Маги?
Защото аз се овъргалях в него.
Е, това не е добре.
Не знам защо чак сега осъзнавам,
че с право ме е наричал "лошо куче".
Вината е моя.
Но вече няма да бъда лошо куче.
Време е да стана добър.
Не е за вярване, че рискувах живота си за тъпак,
който иска да се върне при друг тъпак.
Направих го за теб, Реджи.
Не е вярно.
Сам го каза - не мъстим само на Дъг,
а на всички онези, които са се държали гадно с нас.
Като Ема!
- Реджи…
Майната ти.
Забрави ли третото правило?
Всеки се оправя сам. Ние за какво сме ти?
Всъщност не търсиш свобода.
Просто си тъжен и самотен.
- Чувате ли го?
И твърдиш, че мразиш хората
само защото, ако се замислиш за станалото,
ще осъзнаеш, че вината не е на Ема, а твоя.
Я се разкарай.
И аз сгафих с моя стопанин.
Благодаря, че ми помогна да го разбера.
Разликата е, че аз мога да оправя нещата, за да не свърша като теб.
Дай!
- Какво правиш?
Престанете!
Дай ми проклетото шалче!
Върни ми го!
- Бъг.
Подарък ми е от Дъг!
- Знам!
Не!
- Стига!
Бъг, недей.
Ето какво мисля за теб и стопанина ти.
Майната ти, Реджи. Двамата сте си лика-прилика.
Реджи, недей!
Дано е заминал без теб!
Бях разочарован, когато не успях да закача ключовете с пръта си.
Но и това е гадно.
ДОБРЕ ДОШЛИ В ОУКУД
Бъг, не можем да се върнем.
Как да не можем! Дяволът в небето, конусът, хамстерското колело.
Като на идване, но в обратен ред. И без мъртви зайци.
Има предвид да не го оставяме.
Първо на първо, не ние го оставихме, а той - нас.
Второ, бездруго не знаем как се стига до дома на Дъг.
И трето, няма да вися тук
и да оставя някаква безчепа птица да отнесе гаджето ми.
Какво?
Тъпакът беше прав за едно:
само си губех времето с вас.
Помияр съм. Трябва да се държа като такъв.
Къде тръгна?
Не знам, ще правя "нееваша".
Какво е "нееваша"?
Не е ваша работа.
Сам паднах в капана.
Да си вървим, Хънтър.
Бил съм самотен и уплашен.
Какви ги дрънка?
Хич даже не съм самотен. Още по-малко пък съм уплашен.
Тъпо листо!
Ще ме омаловажава!
Опиках две коли и три къщи за седмица.
На три години съм, а вече притежавам дом.
Животът ми е мечта! И не ме е страх да съм сам.
Всъщност от нищо не ме е страх.
Кой е там?
Не се приближавай!
Аз съм луд, чукам боклук!
Не, няма да се поддам. Махай се, Бъг.
Момиченцата като Ема са гаднярки, знаеш го.
Не я слушай.
Поредната егоистка, която мисли само за себе си.
Вече си минал по този път, просто…
Да му се не види.
Здравей.
Какво правиш тук сам?
И ти ли се загуби като мен?
Няма страшно.
Ама чакай!
Ти си изчезналото момиче.
Майко мила.
Намерих я! Помогнете, моля ви!
Намерих момичето!
Това е Бъг!
Бъг, къде си?
Идвай!
Ето го!
Невероятно, откри я.
Боже, Бъг!
Да повикаме помощ, отпаднала е.
Помощ!
- Насам! Открихме я!
Помощ!
- Ролф, гадино!
Помощ!
Помогнете!
Детето. Насам!
Тук сме!
- Помощ!
Ето ги.
Момче, огледай я.
Браво, Хънтър и дребосъци.
Не го очаквах.
- Боже, Райли!
Ето те.
Браво, кученце. Добре си.
Дори няма да питам как сте се озовали пак в гората.
Как да ви се отблагодаря?
Помогни да спасим приятеля ми.
Какво ще му кажа?
Може би трябва да порепетирам.
Здрасти, Дъг.
"Здрасти, Говньо."
Какво прави без мен?
"Мастурбирах."
Супер, типично за теб.
Дължа ти извинение.
"Добре."
Прав беше, че ме заряза.
Бях ужасен.
"Съгласен съм."
Но дали не може да направим някои промени, когато се върна?
Примерно да ходим на разходка
и да увеличим пишкането до два пъти дневно?
И евентуално да ми казваш, че съм добро куче от време на време?
Това е глупаво.
Няма как да го откриете?
Нали умеете да душите?
Да, Ролф, нали ни обучаваха?
Няма как да стане, ако не знаем как мирише.
Ти подуши ли го вчера, момче?
Нямам спомен, шефе.
Чакайте, кърпата!
Кое?
Ще хванем миризмата му от кърпата. Идвайте!
Браво, Маги.
Ролф?
Хей, Ролф!
Ето я!
Ето кърпата!
Браво, Маги.
Спрете!
Леле, каква е тая воня?
Надушвате ли Реджи?
Не долавям миризма на куче, само на урина.
Странно.
- Бъг беше.
По петната си личи, че струята е била тънка,
което говори за куче с миниатюрен пенис.
На Бъг е.
Пълни глупости.
Говори за добре оформен,
чувствен пенис с впечатляващ размер.
Имаме УМП - урина от миниатюрен пенис.
Чудо ще е да доловим друга миризма.
Ето къде сте били. Какво ви прихваща?
Какво правиш? Ще замърсиш уликата.
Върша вашата работа. Разкарай се, Адолф.
Адолф ли?
- Нали си немска овч…
Все едно.
- Сравни ме с Хитлер.
Давай, Маги.
Долавям… разгонени кучки.
Пица. Повърната пица?
Хотдог. Дружно пишкано.
Орлови пера. Денис Куейд?
Катеричи секс. Незнайни мъртви зайци.
Натопорване. Много ако.
Минипенис на бостънски териер и…
Реджи! Надуших го!
Браво!
- Тръгвайте!
Хайде, бързо. Благодаря, Ролф!
Само дето ни прецака.
Успех, бойци! Съжалявам, че съм такъв тъпак.
Трябва да взема мерки.
Благодаря, че осра килима.
Нямаш ли грам мозък?
Ти си една тъпа твар.
Няма ли да ме оставиш на мира?
Лошо куче!
Ей така лаеш, гадино мръсна.
Още едно говно на килима и тръгвам.
Здрасти, Дъг.
Мамка му!
Аз съм, Раджи.
Знам, че не разбираш какво казвам.
Не е истина.
Но искам да ти споделя как се чувствам.
Знам, че не ме харесваше, то е ясно.
Заряза ме на улицата.
Но знай, че правех всичко по силите си да се чувстваш обичан.
И мислех, че ако те обичам достатъчно, може и ти да ме обикнеш.
Но после открих нови приятели.
Запознах се с най-милото голямо куче с прекрасен чеп.
Срещнах най-талантливата и готина кучка на света
и най-дребния, дързък и забавен пръв приятел, за когото съм мечтал.
Открих и сина си, който е гном, и правихме секс, но това е друга тема.
Мисълта ми е, че тези приятели ми показаха какво е истинска обич.
И изобщо не е като при нас.
Вече знам, че не аз съм бил лошо куче,
а ти си бил лош човек.
Лош човек!
Сбогом, Дъг. И майната ти.
Какво трябва да направя, за да се разкараш от живота ми?
Толкова ли не разбираш? Откарах те на три часа оттук.
От ясно по-ясно е, че пет пари не давам за теб.
Не те обичам. Сбогом завинаги, говньо.
Е, поне открих някой, който ме обича.
ПОП завинаги.
ПОП завинаги!
Какво става, мамка му? Кои са тези кучета?
Сякаш съм в някакъв шибан кучешки филм.
Така ли?
И какво ще направиш с тая яка?
Мамка му.
Реджи, добре ли си?
Бъг, извинявай за думите ми.
Остави това сега.
Да, имаме чеп за отхапване.
Разкарай се от мен!
Какво пак… Махай се!
Пусни! Мамицата ти.
Коляното ми! Да му се не види!
И ти ли искаш бой?
Мамка му! Дължите ми микровълнова.
Ето ти шут!
Кракът ми!
Гад мръсна.
Гърбът ми!
Да се махаме оттук!
Реджи!
- Пипнах те.
Виж ти! Приятели ли си завъдил?
Нека ви кажа нещо, космати гадини.
Приятелчето ви ми съсипа живота.
Преди да се появи той, всичко ми беше наред.
Има покрив над главата, чекове от майка ми, две гаджета.
А сега нямам нито къща, нито гаджета и трябва да мастурбирам по цял ден.
Това куче ме превърна в неудачник.
Защо говори толкова?
Гледали ли сте края на "Марли и аз"?
И аз не съм. Адски досаден филм.
Но знам, че накрая кучето умира.
С удоволствие ще ти отнема живота.
На позиция.
- Защото ти…
Разбрано.
…отне моя.
Какво става?
Защо се подредиха така?
Майната ти!
Проклето, шибано куче.
Напълно си прав.
Май трябва да изчезваме.
Точно сега ли? Тъкмо стана интересно.
Редж, признавам си, не мислех, че ще го направиш.
Упорит си.
Не очаквах да е така зрелищно.
Почти прекалено.
Засенчи ме. Аз само захапах момиче по крака.
А ти лиши мъж от достойнството му.
Днес ще бъде най-хубавият ден.
Откъде знам ли? Защото всеки ден е най-хубавият.
Хънтър се върна на работа в дома за стари хора.
Вече не му трябваше яка.
Хей, конус, къде си изгуби абажура?
Вече не ми е нужен, Бъбси.
Нито ще търпя глупостите ти.
Майната ти!
Не знаех, че се засягаш, извинявай.
Отивам да…
…опъна майка ти!
Я се разкарай!
И най-сетне събра смелост да сподели на Маги чувствата си.
Сега постоянно правят секс. В класическата поза, естествено.
Давай, Хънтър.
Припомня ми младостта.
Чукал си кучки ли?
Какво?
А Маги най-сетне откри стопанина, когото заслужава.
Вече е част от полицейски отряд и е най-добрият надушвач.
Харесва ми костюмът, който сте й дали. Супер е.
Униформа е. За работа.
А Бъг си е все същият. С едно доста съществено изключение.
Промени мнението си за хората.
Или поне за един специален човек.
Вярно, доста трябваше да учи за живота в семейство.
О, скъпа, страхотно е.
Много по-стегната си от Долорес.
Каква е това, изкуствен велур ли?
Хей.
- Здрасти, Кевин.
Не оправяй кушетката, така не бива.
Нищо не ще ни раздели.
Да, животът е страхотен.
Среща довечера?
Много ясно!
На огризките!
Що се отнася до мен, реших да си остана на улицата.
И съм по-щастлив от всякога.
Готов съм да давам житейски уроци на всяко куче в нужда.
Здрасти, аз съм Реджи, а ти?
Здрасти. Аз съм Смрад.
Не, не се казваш така, повярвай ми.
Първото правило на улицата е: искаш ли нещо, препикай го.
Всичко препикано става твое.
Защо не лампата?
Тя си е моя!
- Ясно.
Второ правило: можеш да чукаш наред.
Супер! Жестоко!
А третото правило е най-важното от всички.
Помни, че не си сам.
Мислех, че мястото ми е до Дъг.
Но вече знам, че то е там, където реша.
И се чувствам по-уютно от всякога.
Защото винаги съм добре дошъл при един приятел.
Загубеняк.
- Здрасти, грознико.
Лиам, онова куче пак дойде!
И това ако не е живот!
Кой е добро кученце?
Ти си добро кученце.
Много добро.
Много научих след Дъг.
Да, на света има лоши хора,
но дори Бъг ще се съгласи, че има и добри.
Само трябва да си нащрек.
Привет, деца.
Ще ти изтръгна дроба!
- Гаден пощальон!
Кипят от енергия.
Ще ти сръфам топките!
- Махай се, зло!
Ще броя до три…
- Дявол такъв!
…и после ще прескоча оградата!
Същият си като онзи в небето!
Мислиш се за много умен!
- Махай се, гадино!
Да те няма!
И да не си се върнал утре!
Марш!
- Точно така.
Не смей да го ядосваш.
Може да съм дребен, но не знаеш на какво съм способен!
Питай Дъг!
Отхапах му оная работа!
Освен множеството рани по лицето
и тежките изгаряния,
открихме и тревожно количество фекални бактерии в тялото ви,
които вероятно са от това, че…
Куче се изсра в устата ми?
- Да.
Да видим нататък…
А, да. Не успяхме да пришием пениса.
Мамка му!
Превод: Боряна Богданова
subs by sub.Trader at